Joro-01

Четох някъде че ефектът е се дължи (дължал) разлом, заради който там от извора изворите излизат разни газове. които дрогират.

Какъв е извода? Живейте в планинси страни Все си мислех, че тези явления са характерни за разйони които са целогодишно сухи. То стигат седмици суша и някаква голяма равнина от кал, пръст, глина... Пресъхнало блато или хвостохранилище примерно

Щях да дам нагледен пример с пружини в подобна конфигурация (дето бутат вал с гърбици и се самонавиват), но за да избяна излишни приказки и рисунки давам това. Между другото щеше да е хубаво ако разпределителният вал в ДВГ можеше да се върти от натиска на пружините на клапаните (които са доста яки). Туй по-долу е подобно https://www.youtube.com/watch?v=bmjBTSdCiVg

За бобините не си видал, идеята им е да правят ток от въртенето на магнитите. Колкото до магнитите - май назад го предвидих случая, с отблъскването. Подобно на привличаето, при отблъскване не можеш да доближиш отблъскващи се полюси с по-малко енергия (сила) отколкото ще получиш при отблъскването. Тоест не можеш да накараш магнит да изхвърли нещо без да вложиш външна енергия. А привлича - не може да изтърве и изхвърли нещото. Това е. Тук казват, че може - като го екранираш, вероятно това е идеята на алиминиевите плочки/ пластини. Не е така, алуминият няма да екранира. Може пък да го ползват за индуктивна спирачка - токове на фуко, виж "Магнит в медна тръба" във Физика.

Да видим Слагам снимкаи, чертежи и подобни

Ще намерим. За машината /shemata/ на линка ти ли гивирим?

Самозахранваща се камера. Направо вечна - може да работи вечно на ярка светлина http://spectrum.ieee.org/tech-talk/consumer-electronics/audiovideo/selfpowered-video-camera-could-run-indefinitely-in-bright-light Как се захранва? Просто - от светлината влязла през обектива. Не е невъзможно. Принципно няма разлика между фотодиод (сензор) и фотоволтаик. Освен в размерите. (експонираната площ). Матрицата (светлочивствителната мозайка) на тази камера се състои от фотодиоди.И произведената от тях енергия стига да се захрани контролера дето ги превключва и дори да изкара сигнал на изход. За да произвеждат нужната енергия, трябва да имат голяма площ, което е за сметка на резолюцията (пиксели на площ), в случая 30x40, което прави 1,2 килопиксела , повече от скромно в сравнение 12 мега при сегашните сапунерки. Тук е мястото да вметна - като избирате фотоапарат (цифров) трябва да съобразите и големината на матрицата, дава се в инчове, мисля диагонала, поинтересувайте се. При равни други условия 4 пъти по-олямата матрица има 4 пъти по-голяма чувствителност. Това означава по малко шумове и по-редки случаи на размазана картина при намалена светлина (които се получават заради движенията ви и по дългото време на отворен фотозатвор). Информацията от тук е по-подробна http://www.cs.columbia.edu/CAVE/projects/self_powered_camera/

Такъв е да. Ако искаш за упражнението да пробваме да анализираме нещо, но там май няма Имаше тема в този раздел за машината на Метернита - представлява електростатичен двигател генератор. Но както обикновено няма достатъчно информация.

Хвалим ли ги? Не мисля, къде видя? И да има демократчина цензура, със сигурност е различна от съветската, ако някой смята, че съм пристрастен, да каже, но нека не го обръщаме на политика. Има данни, трава обаче да се видят и съпоставят, не съм го правил, но темата е затова. Който желае да поства информация, да заповяда.

И пак - че слънцето причинява мълниите https://www.youtube.com/watch?v=NqI2T2f5mnE Абе ще стигнат те до предположениято ми (излжено по-рано в темата) че слънчевият вятър и земята са МХД генератор, (или поне такъв с електростатична индукция) ама да видим https://www.youtube.com/watch?v=8jRYuZ1mAQM https://www.youtube.com/watch?v=nryCPK1_zWU

Нали е робот, сонда ако щеш. Дистанционно се управлява, събира си данните и се жертва по някое време. Операторът и да е бил в района, със сигурност не е бил изложен на такива условия. За справяне с радиацията.. Не са много начините. Може би бетонен бункер (саркофаг) като при Чернобил, пътя на водата не знам може ли да се спре. В Козлодуй са прокопани канали (студен - входящ и топъл - изходящ), които със сигурност могат да се преградят ако се наложи. А там как е... Може също по някое време да се изнесат и депонират на подходящо място (хранилище) радиоактивните отпадъци - бетони, арматури, остатъци от машини и др. Е само с машини, без хора няма как. Повърхностен пласт почва (това може да не помогне заради цунамито) също да се остави на такова място.. Насипни неща - пясък, почва и други дето могат да се разпрашат, могат да се "остъклят" - с полимеризиращи смоли (материали). Да се остави така и след няколко десетки години животът пак ще възникне там - по приспособен. Радионукеидите ще са се разпаднали малко, така че на това не може да се разчита. За сега май лесни начини няма

Може и така да излезе накрая. Ако въведем показател инциденти на произведена енергия (със сигурност го има или поне подобен, но нали няма кой да види ) може да се окаже, че АЕЦ е по-добрата опция. Този и Чернобилския инцидент заедно обаче бъркат сметките. Цената на произведена енергия обаче не я коментирам;

"В тази радиация (10Sv/h)" човек издъжа минути. Повечето електронни същ се скапват, а този специално робот работи само 3 часа" Шумовете в картината (точките дето прросветват) са от радиацията. Многознайко, изтрий първото си видео, че е същото, пък няма звук бре..

Видеото от вътрешността на реактора е яко. Як трансформърс робот са направили.

Изпробвали са руски ХААРП

Евквивалентен резултат би се получил ако не повтаряме операцията последователно, а я изпълним паралелно - в различни квантови логически елементи (КЛЕ). Там вече проблемите са други - доколко могат да се направят еднакви като параметри КЛЕ. Този проблем май се спомеваше в някои от писанията за D-Wave (разл дебелина на преходите), та имаше някакво хитроумно решение... Ето го транзисторът дето се управлява от кюбит http://spectrum.ieee.org/tech-talk/computing/hardware/electronic-gate-built-for-silicon-quantum-computers Но това е ако не целия, то поне част от полеви транзистор управляван от кюбит, някъде из клиповете горе (дето показват най-правилното кълбо от чист силиций) го има. Както и екипа дето го прави. Иначе материала дето го давам не съм го чел още. Ако трябва да му дадем име на такъв транзистор той ще е spinFET или qubitspinFET нещо такова, на БГ ще е спин полеви танзистор, май са споменати в "Транзистор" (това че не е било направено, не значи че не се предвижда какво маже ако имаме нужните технологии). Е, за кюбитове не ставаше дума тогава. Такива транзистори ще направят компактни и твърдотелни квантовите компютри, но нуждата от криогенните температури остава.

Туй стига. Има процесор и памет Нещо дето извършва действията и нещо дето помни информацията докато се обработва. И някаква дълговременна памет дето помни програмата. Даже не знам дали трябва да има дълговременна памет. В D-Wave RAM е рама на обикновения компютър (под UNIX) който е свързан с него, същото вероятно е с HDD, затворените свръхпроводящи контурчета с с преходите на Джоузевсън са кешовата процесорна памет и така.

Такова число може и да се приготви. Не можем да го измерим и да докажем, че сме го направили, но има начин със сплитане (с частица с известен спин) да получим търсените суперпозиции... Пазим ги охладени за времето на сметката - добавяме число пак така (по този начин) известно, то се сплита с тях, спиновете взаимно си влияят.. Някой доближавал ли е две магнитни стрелки от компас една до друга? С цели компаси (с кутиите май няма да се получи), слаби са.. Всички числа събираме, но резултатът е пак такъв. Някакъв брой измервания (повторения на операцията със същите условия) дават процентното изразяване на числата, а базисите ги "въртим" теоретично. И извеждаме различните двоични числа. Така два кюбита дават 4 бита (комбинациите) информация, затова ги дават в матрици. Два кюбита с два кюбита ще се съберат така както се събират две матрици с по 4 члена - два реда и два стълба. Само че вътре имаме вектори... Мерим новата матрица.. Комбинаците са предвидими, но има и вероятности...

Ако е резултат - мерим и толко. Една операция - всички числа. Но трябва да го измерим. Мерим и получаваме един резултат, според базовото положение който казва кои числа с какви вероятности са. Повторно не можем да го измерим, от друго базово положение щото сме го разрушили. То май и няма нужда. Повтаря се операцията със същите числа дето са довели до този резултат и така се стига до вероятностите. Ето едно ограничение... Една и съща сметка дава всички числа но.. с повторения май. За да направим нужния брой измервания и да имаме статистика.. Обработка на резултатите де..

Последното число е така както е дадено е 4 + 5 като последния бит вдясно определя (линейна комбинация или сбор от вектори както искате) и е повече 1 и по-малко 0, което прави двоичното число 5 повече от двоичното 4. Колко повече? Ако се водим от картинката повечето е 75% - 3/4 демек. Тоест числото, което изразява кюбитът в суперпозиция е 75% 5 и 25% 4. Приели сме, че супрпозиция е всичко различно от син нагоре и спин надолу - всеки наклон демек. Лесно можем да си представим, че всичките 4 бита са така наклонени. Е, те ако са еднакво наклонени, може пък да мръднем онова дето Гравити нарича базис (положението което приемаме за 1 или 0, да се нагласим ние дето се вика) и ще излезе че числото е 0 или 15. Може и да не го мърдаме и тогава ще е 25% 0 и 75% 15. Като са еднакви наклоните на спиновете (осите, грубо казано) е лесно. Какво правим обаче ако наклоните са различни? Ей това се има предвид под всички числа едновременно. Такова число може да бъде резултат от сметки, може да бъде и приготвено.

И пак - картинка

I don't need supplements. My dishes are healthy naturally and raw

Мерси, Давай нататък

За целта обаче трябва да кажем какво е вероятностен компютър. Сега виждам, че не е казано и компютър какво е. Ще го оставя на някой друг фен.

И аз нещо подобно исках да напиша ама днес все нещо става като почна и така... 1. Ок, информация е. Въпросът е как потребителят се възползва от нея, какво му носи. Прочетеш ли го /директно/ - унищожаваш го. Съответно не можеш и да го копираш. Да не говорим, че практически е трудно това състояние да се задържи достатъчно дълго. Но да кажем, че за няколко бита и за някакво време по-дълго от необходимото за елеметарна операция е възможно. Просто е трудно на n-та степен. Засега. Същото важи и за изпращането на информация, но не е това думата. А, да, можем да го приготвим в някаква суперпозиция с еди каква си вероятност да е 1 или 0, с него вършиш действие, резултатът го измерваш и пак дава някакви проценти вероятност... Или дава верен резултат в еди колко си процента от случаите. 2. ПримерЪТ с изключение на последното изречение няма общо със суперпозиция. Исках само да поясня двоичната бройна система, как се преминава в десетична и да покажа с какви числа работи класическият компютър /основите/ и казах че е препратка към булевата алгебра. Защо основите - в практиката регистър от 4 бита е много малък и използва в устройства дето доскоро бяха аналогови - като управление електромотор, да се направи стабилизиран захранващ блок или пък инвертор DC/AC. Пикселът от дисплея на съвременен мобилен телефон се дефинира от 32 или дори 64 бита. За последното изречение - напротив, не е липса а информация - суперпозицията се измерва. Работата е там, че и резултатът ще е такъв - вероятностен. Ще си го мериш и... 3.Има информационен смисъл и има информация която е от ползва са различни неща. 4.Сплитането се пропуска доколкото не се споменава. Елементарното действие между кюбитовете е сплитане (или поне свързване в зависимост), в операцията контролирано НЕ примерно. Измерването - също. В регистъра няма нужда да са сплетени помежду си битовете (Задържането на толкова битове в сплетено състояние е проблем), но решения всякакви. Регистър от два сплетени бита носи "многото информация". Ще се появат ограничения в числата които могат да се представят и проблеми в сметките.Трябва само да реагират на външно въздействие (това качество е в повече, та чак се налага да са в изолирана среда) от електромагнитно поле / вълна, напрежение или ток. Въздействащата сила може да се приеме за логическа единица на вход, между другото. Аз наричам регистър редът от битове, ако някой компютърен спец чете, да поправя Че той така се учи P.S. Можем ли да направим извода, че квантовият компютър е вероятностен компютър? Според мен - да