*abi*

Не съм съгласна с много от написаното в статията, а негативната емоция е негативна и разрушителна, и точно завистта никак не е полезна. Занимавам се от няколко години със завистта и стигнах до заключението, че няма такова нещо като "благородна завист". Както гнева, така и завистта могат да се контролират, но ако гневът е и необходим, завистта е в някакъв смисъл може да бъде намалено до нива на незабележимост. Можем да ползваме чуждите парадигми за своето развитите и без да изпитваме непременно "завист". Ще ви дам едно предизвикателство за следващите няколко месеца. Във всеки удобен за Вас случай разпитвайте хората около себе си дали завиждат. Ще попаднете на такива, които ще твърдят, че "изобщо не завиждат", "никога не са завиждали" и т.н. Ще приемете ли за чиста монета тези твърдения? Защото според тях завист може изобщо и да не се изпитва, родени са без такава Лъжат себе си разбира се, но завистта е с толкова лица, че някои от тях не могат да бъдат разпознати, защото битува мнението, че да завиждаш е да "не се радваш на чуждия успех". А не е така...

Да, но не може да имате позиция без да сте прочел поне 2/3 Юнг от онези 9000 страници, че и да сте ги осмислил поне мъничко... Защото не съм ги чела, няколко пъти казах, че ще чета, нямам конкретна позиция и тем подобни. А съм чела и от Фойд и от Юнг (доста отдавна), и Мари Фон Франц и други книге зачетох тези дни, че поне нещо да мога да гмецна по същество... Вие как така имате изградена позиция без да сте се занимавали поне една година сериозно с Фройд и Юнг? Бяхте на психоанализа и сте недоволен...Какво толкова Ви се случи, че станахте такъв отявлен антиюнгианец, че и с ясна позиция...

Съмнявам се, че точно тук ще намери каквото и да било полезно за себе си. Защото както виждате от линка, който дадох, там се споделят конкретни проблеми. Тук не пишем за такива, нито даваме някакви отговори как биха били разрешавани. Те търсят отговора наготово, за конкретните си притеснения. Тук няма подобно нещо, нито се прави някаква он-лайн терапия (то пък има ли как да се прави такава...). А това, че някой казал, че не му е симпатичен Юнг - съмненията около Юнг са толкова широко разпространени и скептицизмът е достатъчно голям, за да се тревожим за това. Също така ако наивният потребител има нерви да изчете тази тема, то се вижда кой на кого какво е казал (и защо). Та ако е толкова наивен и се върже "на безполезността на Психологията", повярвайте ми, точно това е искал да чуе, за да се самоубеди за пореден път да не потърси адекватна помощ.

Вероятно се има предвид следното: " В психологията застъпниците на еклектиката твърдят, че толкова много фактори влияят на поведението, че е невъзможно да не се вземат предвид всички перспективи, за да се идентифицира, промени, обясни и определи човешкото поведение."

Не иска да продължавам "диалог", но станах любопитна към толкова отрицание. Вие защо изобщо участвате в тази тема, след като демонстрирате пълна незаинтересованост и негативно отношение. Нямате ли "по-здрави" интереси и теми за разискване из форума, че сте толкова упорит да се включвате в област, която очевидно Ви е неприятна. Хейтърство някакво към Психологията или какво по-точно се случва при Вас?

Не се притеснявайте, за сериозността на намеренията на он-лайн търсещите отговори, нито за степента на задълбочеността им. Доказано не могат да си помогнат чрез форуми и това може да го видите при Орлин Баев и колеги - вижте мнението на Баев: http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/18896-%D0%BD%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D1%8F-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%BC%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82/ Ако имате време да попрегледате, ще видите, че част от потърсилите безплатната мързелива терапия се отнасят несериозно към терапевтите, времето и желанието им да бъдат подкрепени. Орлин Баев е един от терапевтите с най-много успехи при лечението на тревожни разстройства. Начинанието е чудесно, но както е написал той и аз смятам, че ако човек не е готов да излезе от дома си, да посети лично терапевт, да си заплати за услугата или да си направи труда да отиде до личния лекар за направление, след това да си запише час и да се възползва от посещението по здравна каса...то той не е готов да си помогне. И в моя социален опит съм препоръчвала посещение при терапевт и след утвърдително кимане с глава нещата си остават до един "сеанс" между приятели на маса. А проблемите си тежат и се натрупват. За това каквото и да се напише тук - отдавна знам, че хората с висока лична култура не се осланят на "форумни мнения", а се насочват директно към извора.

Именно дълбините аспекти наричам нещо "по-истинно". Например в книгата за Богините, която зачетох, където авторката, психиатър-юнгианец предлага чрез архетипите на Богините обяснение за това как се насочваме към определен тип партньор. Звучи много убедително, но защото всяка жена е "Деметра" поне в началния стадий на брака си, то се замислих (скептично), че всеки деметрин партньор е тълкуван като инфантилен. А при жена правила избори на партньори, които са "мамин тип", но щом преди Деметра е доминирал друг архетип - обяснението за избора става много мъгливо. Към момента разбирането ми е повърхностно, то скептицизмът ми е вид защитна реакция към "припознаването". Това, което подчертавате е това, което избирах като примери - здрави хора, но с много екзитенциални въпроси и желание за разбиране, но и промяна към по-добро. Какъвто е и моят интерес към Психологията. Понеже за мен ежедневната неудовлетвореност, която редовно срещам около себе си е психически "проблем". И се опитвам да разбера от къде идва тази неудовлетвореност, която става дори "заразна". А се насочвам към Юнг защото синхронноста е едно от обясненията и за "заразността". Избирателната способност на вниманието и вътрешното състояние се синхронизират с външния свят и в едно общество на предимно неудовлетворени хора отражението е негативно. И започва едно привличане/позициониране към негативните страни на архетипите и към негативни архетипи. Това "истинно" ако е наистина е Истина (приемаме, Юнг за чиста монета) за мен е доста...притеснително. За това станах привърженик на позитивната терапия и позитивните избори - изпробвано: намаляват неудовлетворенистта и се създава имунитет към "заразата" на негативизма. Според Вас Юнгианската терапия може ли да се използва в тази насока? От негативната пасивност към позитивната себереализация.

Отговарям Ви, но ще прекратя диалог защото за мен темата се изчерпва. Или не се изразявам добре или нещо не се доразбираме - не терапевтът/терапията причинява болката, а наличието на психическия проблем - тя така или иначе е спътник на нуждаещия се от този вид помощ. Осъзнаването, признаването на някои истини за тази болка може да е като "вадене на зъб без упойка". Колкото и хиперболизирана да Ви изглежда тази метафора. Намирането на източника на вътрешния дискомфорт понякога може да е наистина неприятно. За справка - 12 стъпки на анонимните алкохолици - групите за взаимопомощ и т.н. Направете си труда да прочетете как протича терапията от зависимостите (има достатъчно за АА в Интернет и то на български) - болезнено е ( и физически - абстиненцията и психически - признаването на сериозността на зависимостта). В правилника на АА 1-ва точка е "Признахме, че сме безпомощни пред алкохола - че животът ни е станал неуправляем." Това е доста неприятно признание, защото хората по-често мислят, че държат контрол над живота си, а не някой или нещо ги управлява. Колко от хората, които позовавате и пият, признават че проблемът им с алкохола отдавна е минал границите на приетото? Ето една типична история: https://www.24chasa.bg/Article/1865118 Стъпка 10 е "Продължихме да правим равносметка със самите себе си и когато допускахме грешки, бързо си ги признавахме." Щом Ви разтресе така силно метафората ми за "упойката" - забравете я. Хиперболизирана е и не следва да ѝ се отдава голямо значение. Това, което мисля, че не харесвате и в Юнг е опитът да се достигне по-близо до нещо по-истинно. Може би сте прав за себе се, защото и аз от няколко дни си задавам някои въпроси с дози скептицизъм. Успех!

Вижте, няма как да избягате от негативната емоция "завист" както и да я наречете. В рел. е наричана "грях", заради последствията от нея. И само "завист" да я наричате - това не я прави автоматично приятна емоция. "Изкореняването" на такива емоции е като вадене на развален зъб без упойка - боли. Не може да изкорените негативните емоции безболезнено, защото за да бъдат изкоренени те първо трябва да се преживеят отново, за да се назоват, признаят и т.н. Докато се отричат и подтискат те са в "Сянката", за която говори Ювг. Следващият етап е промяната на вътшната нагласа, но това става чрез осъзнаване на негативните емоции и причините за тях. А осъзнаването боли. Това не разбирате - не може без осъзнаване и признаване, и това "боли", защото повечето хора си мислят, че "Аз не съм такъв човек". Не е вярно - всички сме такива. Едни по-малко (и нямат нужда от терапия), други в повече (и не е зле да потърсят помощ). Самият Вие няма да си признаете степените на негативните емоции във Вас. Не Ви предизвиквам да го направите публично - в никакъв случай! Само Ви казвам, че ако бъдете анализиран ще се учудите "Какъв човек сте всъщност" и със сигурност ще намерите някои отговори, които Ви убягват. Като например защо правите дадени избори, а не други, защо не ви харесва едно, а другото и т.н. В сферата на "Силата на мисълта ли навлизаме"? Ако да, то знаете, че според хипотезата страховете Ви ще се реализират под една или друга форма (впрочем в "Психология и Дао", която дочетох тези дни това е елегантно намекнато). Никой не може да се "прави" за абсолютно всичко, че "няма да му се случи". За това е най-добре да избере "Какво иска да му се случи". Само, че за да се отърве от страховете си, знаете ли какво трябва да направи? Познахте - да ги осъзнае, назове, признае, а това както казахме: боли. Определено навлизате в територията на "Силата на мисълта". Пропускате обаче, че тази територия важи само за "това, в което вярваме". И не действа за това, в което не "вярваме", колкото и да се маскираме на него. Демек има лиги притесненията, страховете и негативните емоции в даден аспект - преструвките не вършат никаква работа. Освен това си говорим за леки случаи да дискомфорт. В тежките случаи на дискомфорт, сериозните психически заболявания сентенции като "Прави се на тези, дето не им се случват такива неща" изобщо не помагат. Какво точно предлагате да прави, в случая? "Човек с два опита за самоубийство, защото не може да понася пръстите на краката си (примерно), поради което преди години е престанал да излиза от дома си, за да не предполагат другите хора през обувките и чорапите му какви ужасни пръсти на краката има." Ще му предложите да прави като тези дето това не им се случва?

Честно казано за мен и клявката има нужда от терапия. Заради верижната реакция, която ще предизвиква.

за това писах там някъде, че няма да засягам тези разстройства във връзка със "суетата". извинявам се ако не съм се изразила по-ясно Засегнах само рутинни случаи на хора от ежедневието, чиято прекалена суетност повече им вреди, а не им помага "просто да изглеждат добре". Някои хем са нещастни, хем правят нещастни/предизвикват негативни реакции и в околните - има верижна реакция. Свързах го с позитивистките методи, които заради комерсиалното си представяне сякаш "ей сега ще се видим с психолога или ще прочетем две книги, три семинара и ...хоп...всичко ще стане розово". А не става така... (Взех "завист" и "суета" като удобни за мен примери, защото нарочно правих три годишни наблюдения за една хипотеза за соц. мрежа, която ме заинтересува. Наблюденията ми показаха, че нездравословно-суетните развиват доста неприятна симптоматика с времето и реакцията в търсене на одобрение е верижна - предимно негативна.) Напълно. И все пак терапията отдавна е стока под една или друга форма. И тенденцията е все повече и повече да се обръща на търгашество.

При хората, при които се получава така лесно да простят, особено да чакат някава дата, за да го направят (и не формално) няма нужда от терапия. От терапия имат нужда тези, които не могат да се "примирят" така лесно с обидата и травмата. И не е въпрос на добродушие, а за наистина травмиращи дълготрайно личността обиди. Всеки път когато си спомнят за това те минават през гнева, страданието и болката. И тя трябва да бъде "премахната" чрез "замяна". Завистта е "грях" само в рел. Не, не е грях. Негативна емоция е. Много удобна за онагледяване на емоции, които затормозяват много хора, дори по-често отколкото признават, че изобщо изпитват тази емоция. Вие засегнахте елинистичната култура и за това използвах общ знаменател: "добродетел". Да, ако сте чели внимателно какво съм написала днес - казах, че има бай-пас техники. Но и обясних, че ако не се стигне до задълбочен анализ страданието ще се върне. Тоест, вие добре ще се справите с кофата и водата до следващия дъжд. Но ако не отстраните причите за теча, всеки път ще се налага да ползвате кофа и вода. Целта на терапията е да се отстрани теча. Без ремонт обаче - не става. Вие може да смените къщата си и да отидете където искате, но ще си останете същия стопанин на домове какъвто сте бил и в миналото. За това и новата ви къща ще протече. А ако строите нова къща със стари средства, устойчовостта ѝ на циклон ще е като на предишната. Разбирате ли проблема сега? Колкото и да се преструвате на тези, "на които това не се случва", то рано или късно отоново ще ви се случи. Пак ще използвам удобната "завист" - не се ли научите да не завиждате, пак ще завидите. Толкова е просто на теория. Трудно е на практика. Веднага ще ви дам лесен пример с консуматорския синдром - не замените ли матрицата примерно с любов към минимализъм (изживявате се като минималист), ще продължите да купувате вещи до поредния минус на кредитни карти. И града да смените и на пуст остров да отидете...пак ще намерите начин да се затрупате с "материални постижения", които ще вярвате, че са и нужни и че ви изразяват. Само когато се впишете в образа на минималиста и създадете друго свое амплоа, ще можете да преодолеете импулсите за покупки. Но за да влезете в този нов образ, в тази нова Ваша визия, ще минете през себе си и някои неща, които ще разберете за Вас самия, а трябва да ги разберете, за да можете да се отречете от тях - ще болят.

Опасявам се, че не разбирате добре какво означава "терапия". Не можеш да кажеш на един човек "Спри да завиждаш, бъди добродетелен" (нарочно използвам общопознати думички). Първо, болезнената завист има своите дълбоки причини на чувство за непълноценност, което трябва да бъде анализирано, за да се знае какво го причинява и да бъде туширано. Второ, човек не може да стане ей така...добродетелен, че това да го прави и щастлив. За да се случи подобно нещо е необходим и "нов смисъл". Звучи лесно да се замени А с Б, но пътят от А до замяната с Б е дълъг и често болезнен. Не можете да кажете на този човек "Ей, я се радвай на чуждото щастие" и той веднага да го направи, да се хлопне по челото "бе как не се сетих още вчера, я какъв съм щастлив". Елементарен пример, но много показателен за трудността на преминаването на психиката от едната страна към другата. Как предлагате Великият Гетсби (почти архетипен литературен образ на нещастния богаташ) да спре да обича Дейзи? Ще му покажете съседката ѝ? Пробвана максима - работи само за много малко проблеми. За безсъние става. Но почти не работи при замяната на социалните роли или ценностите, ако не се проведе по-задълбочена, аналитична терапия. Имате ли на кого да прощавате? Ако да, то ще ви кажа как да го направите. Така най-лесно ще разберете какво имам предвид за болезнените спомени.

Елинистичната култура не внушава подобно нещо, а по-скоро се старае да направи светът да изглежда по-ведър. Като е критична и иронична към човешките слабости, а ценностите и добродетелите се издигат почти в култ. Само, че за да бъде нарицана една човешка слабост тя първо трябва да бъде призната и назована. Така, че няма как да не се мине през "ада" на съществуването наличните слабости, през съществуването им към замяната с по-висши ценности и добродетел. Това е точно в сферата на позитивната психология. Струва ми се, че не разбирате, че неспоменаването на нещо съществуващо не го прави да изчезне. Всеки метод предлагащ самозаблудата, че слабостите ни могат да си стоят там някъде непокътнати не е терапевтичен. Терапевтична е само замяната на едно с друго, по-полезно и по-приятно за психическото състояние на човека. А безболезнен метод за това няма и надали ще бъде измислен скоро такъв. Няма как да изтриете от паметта на пълничкото момиче подигравките от ранните му години. Но при успешна терапия може да замените клъстерите в "матрицата". Няма да влизам в подробности как може да стане това, но може да достигнете състояние не само на прошка, а и на едно ново самочувствие, което да бъде почти "чудотворно". Обаче "прошката", това най-дълбоко средство за вътрешен катарзис няма как да стане без да се мине отново през обидата, през гнева и страданието. *** Не, не е прищявка. Един човек с много пари действително може да бъде дълбоко нещастен в ролята си на "зарче-касичка". Причината е лесна за откриване - предимно е в социалната му среда, чрез която оглежда себе си. Мислите ли, че среща редовно честност, благородство и безкористна подкрепа или те са минимализирани от средата му?

В никакъв случай не бива! Това поставя в риск обществото. Лудостта е и "заразна".

Това обаче не са прищявки. А моето мнение е, че точно в психологията - прищявки няма как да бъдат изпълнявани. В козметичната хирургия става номерът с прищявката за по-късото носле, но с психиката ...не. Примерно с позитвината терапия човекът колкото и да "ще" няма да стане "щастлив", ако не се подложи на необходимия самоанализ и не се пребори с тривиалности като завистта, суетността и тем подобните им, които изпитва. Може временно да почувства някакво по-голямо удовлетворение, някакъв непукизъм, еуфория, но не се ли изправи пред собствените си демони (и ги победи)...страданието се връща. Психологът не е магьосник раз-праз и проблемите приключват. Няма ли нужното съдействие от страна на клиента "пиши го бегало".

От поставеното по този начин правя два извода: или нямате никакъв опит със сериозно психично заболяване (ваше или в близката среда) или по някаква причина, която само вие си знаете, отричате сериозността на психичните заболявания - депресия, шизофрения и т.н. Съответно няма как да се стигне до "финал" защото, за да разберете необходимостта от терапия, трябва да сте съпричастен към конкретното страдание, което трябва (дали по наложителност или от правото на желание за промяна) да бъде лекувано/подпомогнато да бъде преодоляно.

Май не можем да отречем, че Психологията е нож с две остриета. Защото едното ѝ острие подпомага развиването на тази култура, чрез използването на слабостите ни. А за да бъдат използвани те са и опознати...

Юнг не е лъжица за всяка уста и повече от възможно да няма адаптация към начина му на изразяване. Това го казвам и като самопризнание. За мен Юнг бе непонятен, не за друго, а защото самата аз не бях готова да се изправя пред демоните си - как да разбереш Юнг, като не си готов да ги припознаеш първо в себе си?

и Разбирам възраженията и съм съгласна с тях. Но не бих винила за незадоволителни резултати позитивната терапия, а конкретни терапевти и "терапевти", както и подложилите се на нея, дори и да попаднат на добри терапевти. По-горе потвърждавам, че не всички ще бъдат излекувани, най-малкото поради това, че готовността да се изправят пред истините за себе си е малка. За мен в основата на повечето рутинни проблеми е отрицанието на тези, за които пишете, че са: " в култура, където всичко е в служба на човека, предполагаме, че медицината може и трябва да излекува всичко и всеки". От една страна усещат, че може да се живее в по-добър синхрон със себе си и средата, от друга не готови де се изправят пред причините за проблема. Когато се живее в отрицание, с презумпция за невинност Сянката, за която говори Юнг действително става "по-плътна и по-тъмна". В позитивната терапия има техники за изправянето пред тази Сянка, но предпоставката е да се признае наличието ѝ. Знаете ли колко хора отричат, че са например ... суетни? Ще пиша с обикновени думички, за обикновени хора. Ако ги питате то на първо четене преценката им за суетност може да граничи с дори нулата. Даже самото понятие "суетност" предизвиква отказ от разбирането му в дълбочина. А суетността в различните ѝ аспекти може е предпоставка за много комплекси. От там за дълбоко, необяснимо "нещастие". Позитивната психология разполага с техники за лесно справяне с нея, като можем да намалим пораженията от проявите ѝ в напълно поносима степен. Намаляването на болезнените прояви на суетност е добро начало за преход от "нещастие" към "щастие" - без това да прави културата инфантилна. Дълбокото лично "нещастие" (неудовлетвореност) може да доведе до тежки психически поражения като body dismorphic disorder в някои от случаите, но нека не засягам заболявания предизвикане от комплексни причини, а само за рутинните ежедневни страдания - неудовлетвореността, която много хора не могат да си обяснят. Именно тези страдания могат да превърнат живота на някои хора в "ад", в непълноценен и с погрешна целенасоченост. Признаването на формите и степените на личната суета са трудни за потърсилия помощ. По-често той няма да признава до колко се влияе от средата и кои са факторите за нещастието му. Без това признание, никаква терапия няма да помогне. "Сянката" ще си стои плътна и тъмна в ъгъла и "нещастието" ще продължава да е спътник. А въпросът "Защо страдам Аз?" ще остане без отговор, когато Аз се лута из отрицанието: "Изобщо не се влияя от оценката на другите за мен". Позитивната терапия е много подходяща за такова ежедневно "нещастие", което с честност и упорита работа над слабостите може да се намали в поносима степен. Не става дума за тежките травми, а за това всекидневното, мъничкото, дето е като кокоши трън в психиката. Натрупвано в средата то кара цели общества да страдат...излишно. Въпреки, че можем да сме много по-щастливи и задоволени.

Хайде. Подкрепям. Съдействам на доброволни начала

Опитът ми с позитивната психология определено не е "безболезнен". Напротив, натоварващ е в началния стадий. За да се постигне резултат, трябва и да заболи. Иначе ефект няма. В терапевтичния процес, човек трябва да се изправи пред някои свои недостатъци, комплекси и да открие причините за нивата си на тревожност. Едва тогава може да се използва позитивния подход. Не зная по какви причини са се появили възраженията, надявам се да не е от гурувщината на различните популярни "терапевти". Масово изнесеното в медиите и по площадите. Терапията на практика е различна от това, което намираме в книгите за самопомощ (дори и те няма да помогнат ако човек не е готов да работи със себе си). Като начало признаваме тревогите, слабостите си и източниците на напрежение. Съответно добрият/опитният терапевт подпомага изясняването им. Едва след този анализ (не толкова задълбочен като при традиционната терапия) се преценява кои насоки са подходящи за работа с конкретната натура. В началния си стадий процесът не е безболезнен защото за да има успех, човек трябва да е откровен първо пред себе си, което боли. Разбирането на тази болка, на тези вътрешни източници на недоволство е предпоставката за успешен резултат. Както и самопризнанията, които са първата крачка. Учудващо е колко хора не признават, изтласкват отрицателните си страни! Те са с впечатлението, че "нещата ще се оправят с магическата пръчка" като не са упорити в най-трудната част - една лична изповед, която разкрива, че негативните емоции са в резултат на интерпретациите. За да се смени гледната точка към този нов по-смирен и "щастлив" ракурс е необходим катарзис. Може би за това идват възраженията, защото в масовата информация катарзисът се пропуска. А в него е болката. Например няма как да бъде отстранен един повтаряем модел ако преди това не се разкрият причините за него. Често са банални и не е нужно да се стига до архетипи и несъзнавано. Защото всеки човек заслужава повече спокойствие, сигурност и пълноценен избор, то няма причини да не се подложи на позитивна терапия, дори и само защото иска да бъде "по-щастлив". Но никоя терапия няма да му помогне ако не си причини и малко болка, не се изправи пред някои неудобни за него истини, за да може да продължи напред. Защото аз самата се подложих на този тип терапия от чисто любопитство, но и с ясното съзнание, че имам недостатъци, че трупам негативи, че се въртя в един кръг, който трябва да бъде разкъсан - мога да кажа, че болка има. Също така процесът никак не е кратък, отнема поне две години. Не се ли премине през един катарзис (а това наранява) терапията не помага. това мога да го твърдя, защото "наготово снесените отговори", включително и тези 40 полезни съвета на Питърсън (от които са селектирани 12) не ""работят" без самопризнанията. Съветите не могат да се приложат без тях. Могат да се прилагат след едно задълбочено разбиране на личните проблеми и едва след това да се прилагат. Пример: "Казвайте истината или поне не лъжете" (Питърсън). Човек, който не може да каже, но и да признае своите неудобни истини пред себе си как би могъл да спазва този съвет? Риторично. Не се превръщаме автоматично в хора, казващи "не" или "да" когато трябва. За да постигнем тази вътрешна убеденост, трябва честност пред самия себе си и ако я нямаме, трябва да изминем един дълъг процес на промяна (мин. две години за постигане на нови убеждения, ценности, преосмисляне на причините за компромисите) Позитивната терапия не е толкова "позитивна", колкото изглежда на пръв поглед. Както и при негативно насочената се налага да се приемат и осмислят дълбоките причини за личното нещастие. Не е като да се махне с ръка и изведнъж човекът да запърха от щастие. Последно, опитът ми с плацебо-техниките показва добри резултати. Особено при деца. Ако едно дете се страхува да заспива вечер, но картинката на супер-мен, спреят против чудовища (продава се в мрежата, но може да се изработи и с подръчни материали) или капаните за сънища помогнат, то не е нужна каквото и да било задълбочена намеса, когато няма серизони псих. травми (развод на родители и т.н.). Техниките с позитивна насоченост (предимно словестни) са мотивиращи при децата с нормално развитие. Практиката ми показва завишени резултати в социален и учебен аспект. Във възторг съм от плацебо-техниките свързани със "прошката", благодарността и "почистването". Но точно при тях има болка, опозициониране, нежелание за приемане на грешките и/или чуждото право на мнение. И масов отказ да бъдат прилагани редовно понеже, за да има резултат трябва да се работи всеки ден или поне няколко пъти седмично. Отнема 5-10 минути, но кой е готов да ги отдели, че и да се впусне в неудобни за ЕГО-то му самоанализи? ... Фен съм, но си давам сметка, че отстрани нещата изглеждат многообещаващи и хората бързо се разочароват не за друго, а защото не са готови на упорита работа със себе си, децата си и дори със/във социалния си кръг. Не се обещава пълно щастие (бестселърите са подвеждащи, така е) - но с желание, признание и постоянен труд над личността се постига онова смирено-щастливо състояние, в което човек "Успява да заживее и живота си, докато същевременно гради планове за него". И много по-уверено да следва цели, дори мечти. (Ако е постигнат добър личен резултат започват да се наблюдават даже и синхроничностите на Юнг и там вече попадам в ирационалната сфера, за която нямам никакви рационални обяснения - защо, как ...)

Чудесен пример, но изниква проблемът със синхронностите. Няма две мнения за това, че мислите са от вътре при преживелите синхронност. Събитията обаче са "отвън". До сега не съм намерила рационално обяснение, а както виждам юнгиански психиатри, колкото и предпазливи да са спрямо "паранормалното" признават, че и те нямат отговор за механизма на случващото се. "Психология и Дао" е пълна с такива откровения. Имаш ли мнение по въпроса? Някаква гледна точка? *** Леко в страни заради "позитивната психология". Фен съм, защото за определи натури е много подходяща. Харесвам приложимостта ѝ дори за психически здравите хора, защото би помогнала да се излезе от неудобни роли, като тази на "жертвата" например. С по-усърдна работа може да се смени матрицата и човекът да бъде смирено-щастлив и по-пълноценен. Разбира се ако търси по-дълбоки обяснения или не е в състояние да се справи с дълбоки комплекси може да потърси и по-задълбочен анализ, прим. с юнгианска терапия. Останах с впечатлението за някакъв негативизъм за "позитивната психология", като един вид повърхностна, или греша?

Разбирам. И на мен ми липсва нейното участие, защото тъкмо бяхме започнали да навлизаме в непозната и за мен територия. А от прочетеното до днес, защото се запалих, оставам със смесени чувства към юнгианството. Струва ми се че прониква много надълбоко (може би повече от колкото е необходимо, защото липсва достатъчно обективност) и натрапва идеи и типажи за припознаване. В някакъв момент започнах да асоциирам с астрологията, където всеки може "да се открие", дори да си вмени образ за себе си в ограничения брой варианти. Или като гледане на Таро, където от 78 карти в края на краищата може да се извлече, всичко което искаме да чуем и удобно да подминем, което не искаме да чуем, като увеличим шансовете си за разнообразни отговори хвърляйки 10 карти...Или и-дзин, където максимумът е 4096 възможни отговора "за всичко". Тоест, "уникалността на всеки от нас" математически ще се сведе до определена бройка типажи (стига да имахме скала на степените в кого до колко присъства типажът). За мен проблемът е в "припознаването". Но трябва още да чета, за да си изградя по-задълбочено мнение.

Ценно мнение, благодаря. Ок. Но при Юнг не става ли обратното? Мисленето да се върне в Омировата епоха и да се отдаде на асоциативното, пасивното...И в края на краищата човек се превръща в "алхимик" сам на себе си, записвайки и рисувайки сънища. Как използва това "научено" за АЗ-а чрез "активно" мислене в последствие? Казва си: - Аз съм един Аполон, който се бори със своя Зевс, но сега ще оставя Посейдон да води парада, защото към момента това ми е изгодно! Защото оставам с впечатлението, че се разчита на "най-удобният" избор при терапията. Стига пациентът да е достатъчно интелигентен и успее да се разпознае в изгоден за него вариант. Направо ми иде да отида на един сеанс, за да видя как протича ПС. За червения пасаж в цитата - три пъти го препрочетох и ми стана забавно, защото индианците с техния пасивен начин на мислене сякаш се "припознават" далеч по-добре митологично. Докато понятийният, разсъждаващ, логичен човек трябва да се разтовари от напрежението със завръщането в техния наивен!? (сега и скъпо платен в кабинетите) митологичен свят...