Kujiro

Идване на смяна в завод Y-12, Оук Ридж, Тенеси, 1945 г. На това място се е обогатявал уран чрез електромагнитно разделяне. Голяма част от персонала на проект "Манхатън" са жени.

За жалост от Япония мога да гледам мачовете полулегално през прокси ... Както и да е, хареса ми че Унгария измъкна точката срещу Франция, Англия както винаги вяло и същевременно доста аристократично подхожда. Топ неприятен отбор за гледане винаги ми е бил Полша, следван от Швеция. Приятната изненада е тоталното пълнене на кошницата на Турция, тъй като те тръгнаха с най-голяма.

Нито Господ, нито мненията във форума ще ви ограмотят. Четете научни статии, четете книги по въпроса, четете исторически изследвания, ако искате гледайте мненията на политиците, участвали в този конфликт.

Единствените пари над които някога сме имали контрол са само изхарчените такива. Всичко друго под каквато и форма да се съхранява не е под наш контрол.

Авторът на тази тема казва, че искал да се ограмоти по темата... Как точно ще се ограмоти като прочете две сълзливи статии не ми е ясно. Ако е искал да се ограмоти има книги, има статии, има интернет. Има и интервюта с Костов. Какво очаква ? Да му кажем кой е прав и кой е крив ли ? Да кажем колко е било право НАТО, Костов, Милошевич или пък Русия ? Всеки на тоя свят е прав за себе си

Ако се върне атестационната комисия пак агнета и каси с бутилки ще се запътят към София, ако се остави както е сега - всеки втори професор.

С риск да преобърнем темата към войната в Тихия океан все пак ще направя 1-2 коментара. Освен японската слабост по отношение на ресурси, количество/качество на военното оборудване няма как да не се отбележи и липсата на адекватна за времето концептуалност по отношение на воденето на война. Това е незаобиколим фактор. Японските представи и мислене за воденето и печеленето на войната през 1941 г срещу САЩ и другите по-слаби противници в лицето на Великобритания и Нидерландия са остарели, неадекватни и залагат силно на предположения. Общо взето те смятат да водят война и да спечелят с манталитет от 19 в. Без да се разпростирам ще нахвърлям само някои най-фрапиращи за мен а може би и за вас примери. Японския флот главно залага на стратегия с бойни надморски сили и в частност тежки крайцери ВЪПРЕКИ, че в междувоенния период и след това японците създават и развиват самолетоносачи и палубна авиация. Абсурдът е че те осъзнават явно преимуществото на самолетоносача, но не осъзнават, че той трябва да се защитава чрез подводници и разрушители и да се снабдява с конвои. Така може да се обезпечи широкият му обхват, както и този на самолетите, които носи. Вместо това се залага само на надводни морски сили - тежки крайцери. Те са по-бавни и по-уязвими от въздушно и подводно нападение. Войната им преподава болезнен урок и се ускорява преработката на крайцери в самолетоносачи. Примерно Шинано, е препроектиран в самолетоносач, но е бил предвиден като трети от кораб от типа линеен кораб като Ямато и Мусаши. Съдбата на Шинано ? Потопен от американска подводница. Доктрина на защита на островите в океана при вражеско нападение: "При десант на врага, армията трябва да го посрещне още на брега и да го унищожи." Идеята е че японския боен дух и смелост без съмнение ще надделеят и ще обърнат в бяг американските сили. Може и да е било възможно, само че американските линейни кораби блокират японските островчета и ги бомбардират. Пример - защитата на Иво Джима. Гарнизона строи окопи по плажа, но генерал Курибаяши заповядва разумно да се защитава вътрешността на острова чрез окопи, тунели и укрепления. Офицерите настояват, че това е в разрез с доктрината и намекват, че подобни действия ще понижат бойния дух и дори че ще има бунт. Резултат - въпреки тежкото положение със снабдяването и особено с вода за пиене (една бутилка на ден), Курибаяши е принуден да остави част от гарнизона на плажа. Можете да се досетите за съдбата му след обстрела на американската корабна артилерия. Основните очаквания за развоя на войната след Пърл Харбър (когато японския щаб е наясно, че американските самолетоносачи не са в базата е най-общо казано такъв: Унищожават се линейните кораби, нанася се сериозен психологически удар и САЩ се изтеглят, подписват мир и тн. фантастики. Големите разстояния от континентален САЩ до Япония и Хаваите, Гуам и Филипините ще свършат останалото. Да, ама не ... Това не е Цушима. Кой се обявява против това Исороку Ямамото, Курибаяши и други. Защо не са по-активни в противопоставянето си ? Поради психологията на японските военни и начина по който те гледат на себе си и на своите висши командири + неяснотата около това дали императорът настоява или не настоява, но някой му е казал. Както по въпросът с камикадзетата, когато висш военен те помоли да вършиш глупости не може да се откаже по няколко прични: първо чрез изборът му, той ти оказва чест защото е видял в теб потенциал да извършиш глупостта и да си достатъчно надежден да се опиташ да я свършиш старателно, второ ако висш военен те помоли, това е като заповед, към която е добавено лично отношение. Трудно е за обяснение, но приемете го на доверие. Водещият момент е изборът на висшестоящият, който пада върху теб и отказ или рационализиране на мотива за глупостта са извън всякакъв контекст. По-добре да умреш изпълнявайки някакъв криворазбран дълг, отколкото да оспорваш старшинството. И за семейството ти ще е по-добре, и за твоята памет. Последно, но не по фрапантност. Когато Рузвелт умира, щабът и офицерите едва ли не празнуват края на войната. "Радио Токио обявява очаквано примирие, защото Америка е останала без водач. Това говори много за закостенелите разбирания на щаба относно с кого воюват. Историята показва, че смъртта не Рузвелт не води до победа, води до Труман и едни други събития ...

Да добавя ли и роненето на крокодилски сълзи по разпада на Югославия ? Основна опорна точка на русофилите е как видиш ли нашите братя славяни били пожертвани. Без да оправдавам бомбардировките на медии в Белград и мостове, носталгията и мъката по титовия режим как точно кореспондира с борбата на хърватите за независима държава ? Милошевич ли трябва да е също така носталгична съседна фигура за нас ? А с правото на други, по-малки западнославянски народи да бъдат независими ?

За българската русофилия може да се издаде клиничен труд. Също така всяко взаимодействие с Русия винаги е продиктувано от користни цели, и дори и двете страни да имат полза, тези, другите те си гледат интереса и затова взаимодействат с Русия. В същото време всяко действие на Русия винаги е продиктувано от безкористни цели и дори и на нас да ни се струват користни си има редица смекчаващи вината обстоятелства и причини за това и то най-вероятно е много малко, така че да не му се обръща внимание. И най-важното Русия е справедлива. Русия е винаги справедлива.

Като знам братушките как се изприщтват, когато някой направи нещо, не по вкуса им ... Все още си причинявам да чета от време на време най-русофилския фейк нюз сайт "поглед-инфо". И имам едни спомени как когато Георги Първанов и Бойко Борисов се срещаха с Путин и там си разменяха кученца по руските сайтове включително и поглед инфо можеше да се прочетат заглавия като "България е майката на руската култура" и "Кирилицата идва от България". Когато обаче сменихме ориентацията започнах да чета "Русия не трябваше да позволява на България да забравя фашисткия си период" и фамозното "Кирилицата идва от македонските земи". А, и ... "България не признаваше македонската идентичност през 1944"... Няма да се учудя русофилите от поглед инфо да напишат нещо от сорта на "Македония всъщност е българска" но да го публикуват в Утрински вестник. Честно казано с някакво нездраво удоволствие наблюдавам как идеолози и демагози се гърчат в опитите си да използват някакви исторически доводи за съвременна употреба.

Как да кажа. Няма такова нещо. Нито етноцид, нито етноцидните действия са дефинирани юридически. ООН не може да дефинира нищо юридическо, това се прави от Международния наказателен съд. И той може да обследва само хора, а не и държави. Международният съд на ООН дава правни становища и разследва международни правни въпроси, но не и престъпления срещу човечеството. Конвенцията на ООН от 1948 Г. ПДФ В документа, както виждате думата етноцид и етноцидни действия не присъства. "Проверявайте всичко, особено по форуми, претендиращи да са свързани с науката" Паулу Куелю

Не, не е моя работа да си създавам източници за да подкрепям нечия теза. Тях или ги има, или не. И няма какво да пропускам че са две. Едната е Хокушинкай, другата е Кита Карафуто Секию, Хокушинкай е консорциум от пет малки компании за въгледобив и нефтодобив. Но отново, тези действия са постфактум и това което нас ни интересува е преди самата интервенция. И пак повтарям, Кита Карафуто сам казвате е наследява Хокушинкай и работи от 1926 г. нататък. И отново - за пореден път си нагласяте и се опитвате да изкарате висок за времето си добив и висок процент в момент, когато консумацията на петрол не е така голяма и източници на петрол има и на всичкото отгоре и с царска Русия са осъществени преговори и след това и със СССР. И тези преговори за концесии са договорени, а не са извършени пред нечии щик. Относно 100 000 тона приемам критиката - не съм прочел правилно и съм заключил грешно, което обаче отново не променя очеизвадните факти, които обаче са очеизвадни за този, който иска да ги види. Част от тези факти са числата в годините - явно те са проблем. 1925-1944 вярвам ще се съгласите са след интервенцията. Какво общо има количеството тогава ? 1940 година ситуацията е различна, имам историята на добива в Северен Сахалин, но явно вие отказвате да приемете, че давате информация за количества и ситуация от различен времеви период с който донагаждате идеята си. И за пореден път - По време на японската интервенция в руската гражданска война в Сибир, японците са водени от стратегически и политически причини, а не от икономически. И това е обобщен факт, въз основа на количества, реалности и архиви. Колкото и да ми цитирате количества от периоди след интервенцията и находища, разработени доста след нея, преди нея аз оставям последните факти с които приключвам този безсмислен спор, който има за цел да се надговаряте с някого за разнообразие. И пак ще повторя, дори и през 1941 г., когато се повдига въпросът за атака срещу СССР за да се помогне на Германия, пак не се изтъкват икономически причини. Планира се офанзива на огромен фронт с фантастични несъществуващи моторни превозни средства през степи, пустини и планини, но и един ред няма за потенциални икономически позитиви като например да се замени източника на нефт от днешна Индонезия със Сибирските находища, които както разбрах от вас до този момент са значително разширени и модернизирани. Кратка хронология на събитията от релевантния времеви период: 1905 г. в края на Руско-японската война, флотът се интересува от въглища, но не и от нефт в Сахалин - Университет в Киото изследване от 2014. 1912 г. няколко търговски агенти се опитват да повдигнат въпроса за добив от Сахалин но японските компании нямат интерес. 1916 г. същите агенти искат грант от японския флот заради предишния интерес към района. Искат само 10 000 йени, но флотът отказва. 1917 г. японците искат да се договорят за общ руско-японски добив и започване на проучване ако има ресурси с царското правителство, но заради Революцията това начинание се проваля. 1922 г. (чак тогава) Хокушинкай започва да изследва за нефт. Годината, в която интервенцията приключва. И отново, това става според двустранното споразумение за обща компания и добив. 1923 г. за първи път е добит нефт в Оха. 1924 г. за първи път са доставени около 5000 тона от него в Япония.

Икономистите и да не са атеисти би следвало да бъдат, защото не съм видял вярата и другите фантасмагории и суеверия да са нахранили някой безработен, но пък виж икономика, направлявана според очаквания, резултати и разумно разпределение на ресурси и възможности осигурява насъщния на много хора, както и комфорта им те да бъдат "вярващи".

Явно под исторически източници разбирате отново съчинения-разсъждения. Исторически източник са архивни първични и вторични източници. Също така нито времевия период, нито териториалния обхват на това съчинение съвпадат. Което отново ме кара да ви повторя търсенето на телето под вола. Компанията за петрол е основана 1926 г., японската интервенция е в периода 1918-1922 г. Нормално Япония да добива все повече петрол и да има нужда от повече след ПСВ. Кое точно не разбирате и каква връзка има това с прояпоснкото "правителство", създадено след японската интервенция ? В Северен Сахалин Япония получава изгодни права за добив на ресурси и концесии след войната с Русия. Те са резултат от победата им .Отново, кое тук ви смущава ? Че японците добиват петрол според договора от територия, върху която имат концесия няколко години след края на интервенцията ли ? Да не говорим че те окупират Северен Сахалин до 1925 г. Във вашия преден пост бяхте посочили находища, доста, доста по-на север от Северен Сахалин, така че отново виждам "доказателства" нямащи връзка с основната идея. Нито през интервенцията японците се простират чак до там, и отново сам пишете, че работата и развитието на тези находища на въглища става след края на интервенцията. Това че нещо го има, не значи че то е било основната причина за едно или друго събитие. Разбира се марионетното управление на окупираните от японската армия райони + Сахалин дава и раздава на японците каквото може. Това не означава, че японската интервенция през 1918 е водена от икономически интереси основно или пък с мисъл за въпросните находища. Първо, никой не го пише, второ както и сам сте посочили добив на нефт започва по-късно, трето, нито находищата, нито добивът е достатъчно голям че да се вземе под внимание. Четвърто- по време и след интервенцията, Япония няма проблеми с вноса на петролни продукти. За 5 години от "нефтените полета" са добити 100 000 тона ако вярваме на този източник, към който аз не виждам истински източници. За справка 1941 г. само в Суматра се произвеждат годишно 5 милиона тона нефт. През 1938 г. в Нидерландските източни индии се добиват 6 милиона тона нефт. Изчисленията че японската военна машина има нужда от 7.9 милиона тона през 1942 г. (самолетоносачите и по-новите кораби са на петрол + военновъздушните сили, които за разлика от 1919 са далеч по-големи и имат нужда от петрол също.) са взети от Loe de Jong, Het Koninkrijk der Nederlanden in de Tweede Wereldoorlog (Кралство Нидерландия във ВСВ) и се базрат на прогнози ако флота и ВВС не бяха претърпели загубите, които претърпяват. Ако искате през 1925 грубо да кажем, че днешна Индонезия е добивала и половината от тези 5 милиона тона нефт, пак е значително повече от 100 000 тона които са произведени и изнесени за Япония за пет години освен ако например някак си не са добивани милиони тонове нефт, но не са отивали в Япония, което е абсурдно. Относно втория цитат - той е в отговор на това, кой кого заблудил и кой кого подмамил да нападне пръв, а в същото време кой е жертва на глупостта си и тн. В тази връзка един анекдот - бившия ми научен ръководител в лекция за ВСВ говори как Хитлер изиграл Сталин като му предложил подялба на Полша и така се създала немско-съветска граница, от която после германия навлязла в СССР и Полша вече я нямало като буфер. Той тези тези ги чете от руски сайт, където се твърди, че Сталин изиграл Хитлер като приел подялба на Полша, защото Хитлер искал да очерни СССР и да го представи като експанзионистична сила, но после с победата и липсата на Полша като буфер, Сталин доказал че е изиграл Хитлер. Смешното е, че същия този ръководител в лекция пред млади студенти от някакъв левичарски клуб твърди, че Запада (Великобритания и Франция) изиграли Хитлер и Сталин като Франция започнала да строи линията Мажино и това едва ли не подтикнало немската военна машина да нападне СССР и че подялбата на Полша била резултат от френското подтикване чрез строежа на Мажино. Изводът - на всеки му се иска да е прав в интерпретациите си, но интерпретацията с повечето факти и източници за тях е общоприетата. И все пак аз твърдя, че търсите под вола теле с икономическите амбиции на Япония, тъй като те не са водещи, което не го казвам аз, а самите японци тогава и не само те.

По повод наличието на нефт в руския далечен изток, аз продължавам да твърдя че на този етап (именно интервенцията в руската гражданска война) японците нямат амбициите да придобиват нефтени кладенци и тн. Тогава те проблеми с ресурсите и вноса им нямат. Също така нефтопродуктите не са основен ресурс от който имат такава нужда защото и за флота и за железниците се използват въглища. Риболовните права в Охотско море, концесиите за дърводобив и половината от манджурската руска железница, която придобиват са това, което вземат след Руско-Японската война и с което разполагат. Останалия участък който е бил на руската империя и е наследен от СССР е придобит през 1935 г. В подкрепа към по-горе казаното бих добавил и опитът да се ревизира "северната доктрина" и да се нападне СССР през 1941 г. след немската атака. Но дори и тогава, пак никъде не се говори нито за нефт, нито за овладяване на други ресурси, а отново и отново да се премахне съветската заплаха над Манджурия и да се подпомогне Германия в разгрома на СССР. Докато не видя исторически източници различни от авторски съчинения кой с какво се е занимавал и спекулации за мен това ще си остане търсене на под вола теле. По повод дали американският народ е имал намерение да воюва с Япония мога да кажа, че дали е имал намерение и дали е имал желание са две различни неща. Народът и партиите дават едни сигнали, американските военни и президентът дават съвсем различни заповеди. През 30-те години стратегията на САЩ е да сдържа Япония в Тихия океан. За това са укрепени Филипините и са изпратени бомбардировачи с дълъг обсег, които са нападателни оръжия по своя смисъл, затова и е изпратен тихоокеанският флот в Пърл Харбър. Ние може до утре да се надлъгваме дали едното е следствие на другото или второто на първото. От японска гледна точка, това което имам като архивни данни и дневници (които само прилагам като пример за личното отношение на някои действащи лица, а не като императиви) е че японците гледат на ембаргото като на агресия спрямо себе си. Това е нееднозначно казано и показано. Относно разбиването на японските кодове, това е постепенен процес, флота използва няколко различни вида код, който сменя, но американците 1942 успяват да разбият най-важния код. Преди и по време на Пърл Харбър това още не е възможно.

Не точно ... Линията АБЦД (ABCD line) е общо ембарго на Китай, САЩ, Великобритания и Нидерландия срещу Япония като най-сериозна е липсата на нефтопродукти от които Япония внася 80%. Без тях никаква механизация на армията и елементарното движение на корабите (не всички са били на въглища) няма как да се осъществи. Специално частта със сухопътните сили е директен удар по военните усилия срещу Китай. 1941 г. САЩ налагат пълно ембарго за износ на нефт и суровини. В Азия, американската военна мощ е съсредоточена във Филипините и Пърл Харбър. От някъде трябва да се вземат ресурсите, а САЩ няма вариянт да оставят японците да сложът ръка върху Нидерландските Източни Индии ей така. Причини най-малко 2. Нерешеният "северен въпрос", който може да се реши докато СССР воюва на запад и превантивен удар по СССР в случай че войната на запад бъде спечелена, защото ако Япония не осъществи този удар, то неминуемо СССР ще нападне. Фантастичните сценарии на някои руски историци, че едва ли не СССР е можел да посредничи между Япония и САЩ. Това е по-скоро успешна заблуда. СССР няма никаква причина да толерира милитаристичният режим в Токио, и по този начин да подпомага агресията срещу Китай. Вместо това, едно нападение над Япония може да донесе само ползи. Морални, икономически, териториални и най-вече стратегически в лицето на един обединен комунистически Китай, който и впоследствие се случва.

Дали, обаче не смятате че сведенията в него са достоверни защото така ви изнася или по-точно харесва ? За какво самосъзнание говорите преди 19 в ? Национално ? Нациите и национализма са модерни концепции. Те са черпят много от миналото, но се зараждат и насърчават с методите на модерността - масовото образование и по-масовия достъп до новини. В 19в. може да се говори за родово самосъзнание, племенно такова и самосъзнание на поданството - т.е. поданици на български, гръцки и сръбски владетел и на съответното владение. Също така религиозно самосъзнание - чрез което се отличава групата християни от групата пришълци, федерати или други "външни" елементи. Ако не е така, моля обяснете как който и светец да визирате определя кой като какъв се определя ? И как е проведено допитването за това самосъзнание и определяне ? Според мен се правите на луди, подобни сведения и жития се отнасят към поданическото самосъзнание. Св. Кирил е писал за българите като група, поданици на българския владетел, не като за група хора наясно с национално самосъзнание. Все едно чета сценария на "Време разделно", където Манол дръпна една реч пред юрука Исмаил Бей, как тая земя българска едно време с меч сме я откупили, а сега видиш ли я откупувал с чанове ... Смешен плач.

Западните шаблони ни стават омразни само тогава и единствено когато се оказва че доказват неща, които на нас не ни харесват.

Извинявам се за двойния пост, но бих искал най-скромно да попитам св. Паисийй как е знаел кой е българин и кой не като е писал История славянобълагрска ? Преброяване ли е правил ? Генетичен тест или е ходил по селата да пита кой какъв е ? Националното самоопределение винаги е било и ще бъде повече основано на култура (език, традиции, обредност и донякъде религия) отколкото на генетика, спекулации, славянства и тн. Иначе като гледам какви тези се изказват от българска страна, мога да допусна че сме един народ с македонците - едни и същи глупости и от двете страни на границата. Едните били антички македонци а българите били татари, другите били прабългари, ама славяни и траки и като сълза останал генетичният материал непокътнат на кръстопътя на Азия и Европа ...

Да, всеки е свободен да бъде какъвто си иска и това може да бъде променено много много трудно. И много често опитът да се промени води до още по-силно вглъбяване в каквато и да е конструирана идентичност. Северномакедонците може и да са били българи, важното е че сега не се смятат за такива. А и да отбележа нещо, което се учи още в бакалавърската програма - националното самоопределение не е свързано с етноса (както и да бъде определян той, генетика, и тн.). Поставяйте който искате на двете страни на границата, ако ще и трети братовчеди да са, ако единият си вярва и се самоопределя като северномакедонец, а другият като българин, никой не може и няма право да му казва какъв е. Разбира се, може да се пробва - всеки има право да си губи времето както намери за добре. Само като ги проверявате генетично, да не излезе че единият е с гени на румънец, а другият на албанец, че тогава и на едните великомакедонизма, и на другия великобългаризма ще отидат на кино.

Дефакто щом се наричат македонци и се смятат за македонци и не за нищо друго, тяхната идентичност е от ясна по-ясна - македонска. Който се е смятал за българин е емигрирал, който е успял да оцелее и днес се самоидентифицира като българин в Македония. Останалите очевидно не се идентифицират като българи и не трябва да бъдат насилвани да се идентифицират така. Едно зло не може да бъде поправено с друго. Идентичността, дори и бидейки променлива субективна категория, ако е изразявана свободно от група хора, никой не би следвало да им казва каква идентичност трябва да имат. Също така, както ние днес не желаем и не бихме приели някой да ни казва какви да сме в нашата идентичност, която е израз на свободната ни воля и практика в ежедневието, така и ние не бива да си мислим, че само защото не ни харесва днешния резултат от историческото развитие на Македоняи като област, македонците трябва да минат вкупом и да ни се закълнат във вечна и неразделна любов и да се подпишат че са с българска идентичност (каквото и да значи това за всеки един от нас). И тъй като сега ще има неразбрали - аз не отричам историческото развитие и историческите обстоятелства в които е била областта Македония в миналото, но и не мога да отрека, че те имат право сами да си създадат и практикуват идентичност както намерят за добре (както впрочем всички нас). Тази идентичност не бива да стъпва на антибългарщина и на спорни исторически тези , но в същото време не виждам основание да я няма само защото на нас не ни харесва. Дори и тази идентичност да не се основава на теорията за античните македонци, а да кажем на някаква регионалност вместо историцизъм ние не би трябвало да имаме против това. За мен въпросът не е дали да ги караме да се променят, а да ги накараме да положат усилия за двустранно разбирателство, уважение на общото ни културно историческо наследство, безпрепятствен достъп до туристи студенти и бизнес както в България, така и в Македония. Ясно ми е че на Балканите национализмът стъпва на култура, етнос и най-вече колективна историческа памет в различни степени (например класическият български национализъм стъпва на култура и колективна историческа памет повече отколкото на етнически принципи). За македонците техният национализъм би било най-добре да стъпва на култура, съвременни реалности и етнос вместо на някакви исторически основи).

Здравейте, от доста време съм във форума и следя публикациите на админите в социалните мрежи. Също така следя съдържанието и на Българско Рационално Общество и д-р Стефан Митев. Мисля че двете "организации" имат някои близки точки по които си приличат, например популяризиране на науката в България, борба срещу фалшивите новини и заблудите в обществото ни. Интересно ми е дали Българска Наука има някакво отношение към Българско Рационално Общество (т.е. принципно подкрепяте ли го, има ли ли сте общи събития, виждате ли някакво поле за сътрудничество и общи проекти) ?

Няма такава според мен.

Има ли някакъв линк към търга ?

Предпочитам дъщеря ми да стане проститутка, отколкото синът ми да бъде журналист. Киркегор Особено за България е доста валидно.