Kujiro

Както каза един коментатор днес - "Зле написан сценарии от автор в сянка и още по-зле изпълнена пиеса." Умишлено изтеглена охрана от Капитолия, оставила протестиращите, насъсквани от Тръмп да извършат тази глупост. Ако това не беше цирк щеше да има цертви от страна на демократи и републиканци. Пелоси, Куомо и компания.

Доста жалко цирково представление ... https://9gag.com/gag/a8ELPP6

Ако Китай не бъде спрян, който и да е президент на САЩ няма да има голямо значение.

Езикът на псевдо науката в Ютюб и българският принос. Киро Брейка - псевдоисторически, неверни становища относно комунистическия режим в българия. Псевдонаучни здравни и спортни съвети. Станислав Цанов - псевдонаучни исторически становища относно комунизма, история на света, конспирации, анти маски, отрича здравните мерки. Пламен Пасков - ветеринар, експерт по конспирации, псевдоисторически тези, отрича здравните мерки, глобален заговор и тн.

С прискърбие наблюдавам как всяка историческа тема, която би ни засегнала минава през задължителното спорене с една група родозащитници, радетели за източници, следва яростно отхвърляне, омаловажаване и накрая съпоставяне и утешително заявяване, че то по принцип били едни времена, едни конфликти и каквото и да сме направили, то пак няма защо да ни пречи, тъй като е в пъти по-малко от това което другите са направили. Забелязвам как ние българите сме много чувствителни на тема история в едни нездрави граници. За нас историята се е превърнала в най-голяма гордост. Може би заради факта, че не вярваме в светлото бъдеще и открито презираме настоящето. Затова и може би гледаме на историята си като на романтична приказка за пораснали деца, която да ни помага да заспиваме спокойно и сладко, освобождавайки ни от гнева по настоящето и от отговорността за бъдещето ни. Всичко, за което не искаме да четем или не се е случвало, или някой го е изопачил или преувеличил. Историята не бива да е нещо, което да ни кара да се чувстваме добре. Няма само героична или само трагична история. Затова и няма да видите много усмихнати историци по студията (където не е мястото им и без това). Да си историк означава да ровиш по архивите и внимателно да боравиш с лични архиви, дневници и препредадени устни истории. Друго много важно нещо - безпристрастността. В историческия разказ няма такова животно, дори и да би имало искрени идеалисти, отдадени на каузата за безпристрастност. Който и каквото да пише, когато и да го пише няма как да избяга от своята призма, своите ценности и усещания. Хубаво е да има теми като тази.

Източници ?

Въпросът ми е, имаме ли информация за мотивите, преговорите (ако е имало) и обстоятелствата около това решение на Великите Сили.

Въпрос към последната карта. Имаме ли някакви сведения за причините поради които се прави корекцията от 1919 г. (Ньойския договор) в наша полза ? В момента в Уикипедия е дадена друга карта, без тези корекции да са показани. Картата с корекциите не се използва в статията, но е налична в Уикипедия.

Защо ни е видео от преди 2 години ?

Утешително, обяснителния режим на поста е това, което е много тъжно в случая.

Самият гроб и няколко известни дърворезби.

Гробът на Токугава Иеясу - основателят на шогуната Токугава. Най-богато украсената врата в Япония.

Като повечето държавни предприятия и това страда от некадърността, кадруването и корупцията на цялата политическа класа и техните лакеи, назначавани за шефове на държавни предприятия. Няма и луд чуждестранен инвеститор, който да се навие да вземе БДЖ. Нямаме нито желание, нито възможност да плащаме по 30 лв билет София-Варна. Евентуална модернизация на вагони и подновяване на инфраструктурата ще глътне милиарди, а възвръщаемостта къде ще да е ? Същевременно служителите на компанията винаги са в затруднение, но пък държавата го дотира - черешката на икономическата и управленска мисъл са предприятия като Топлофикация, БДЖ, НКЖИ и другите подобни... Избягвам да коментирам съвременните икономически и управленски неудачия в България и този пост беше една съботна грешка

Ще е чудо ако нашият бие Джошуа.

Явно име и история на която се гради националната им идентичност са две еднакви за теб неща. Доста притеснително.

Ние не можем да задаваме нищо на македонците. Колкото досега сме задали, толкова и от сега нататък. Никоя държава няма да пренапише историческите си митологеми под диктовката на съсед, колкото и да са грешни те, пренаписването е още по-голяма глупост и е крайно нереалистичен блян. Подкрепа от вън за това нито ще получим, нито можем да търсим.

Сигурен съм че съвременните македонци ще се поучат от наставническия тон на съвременните българи и ще бъдат озарени от светлината на справедливостта, която струи от БАН, ВМРО и средностатистическия българин, който ако трябва да сме честни прегръща какви ли не исторически небивалици стига те да го карат да се чувства добре. Това колкото го има в България, толкова го има и в Македония. Като се замисля, толкова го има и по света.

Колкото и да не ни харесва, прокарването на исторически тези особено в началното и средно образование е вид държавна политика. Политика, която има за цел изграждане на национално самосъзнание, което в най-неутралния случай да не е антидържавно. Навсякъде е така, и това не е оправдание, а реалност. Не сме го измислили ние, нито македонците. Не вярвам и с нас да свърши. Също така не съм видял и някоя държава да се е отказала от това в името на някакъв идеал. Накратко - небивалиците и митологемите които се насаждат в началното и средното образование по история е факт, като единственото хубаво е че поне всяка държава сама си избира какви фантасмагории да прокарва. Това е чат от националния и суверенитет, с която рядко се налага да се правят болезнени компромиси. Относно Македония - няма да преразказвам историята им, която е и наша обща история. Исторически погледнато техните тези са необосновани. От гледна точка международните отношения, обаче ние много малко можем да изискаме от тях да променят и те още по-малко от това ще променят. Илюзия е да се мисли, че някакъв договор или еврочленство или обещания ще ги накарат да изменят основната си историческа теза в учебниците. Там ще продължат да се пишат същите небивалици с антибългарски характер. Исорическата наука е в университета и в работата на историците и техните изследвания. Много често, за политическата власт историческите доказателства и трудове, обаче не са в унисон с виждането им за държавна политика, прокарваща ако не национализъм, то поне някакъв патриотизъм. Така е и при нас, така е и при тях. Що се отнася до конкретиката, която за пореден път на нашите договарящи и историци им отбягва - ние трябва да търсим реални резултати в преговорите с Македония. Не общи приказки да сменят това и онова в учебниците си и да спрели антибългарската си политика. Това са бавни процеси, те изискват искрено желание и практическа необходимост да се случат. Иначе ефектът ще е обратен (не че досега и без да е обратен имаше някакъв напредък). Моето скромно виждане по въпроса е - нека си пишат каквото искат в учебиците, нека си говорят каквото искат в предаванията и нека си развиват каквито и да е исторически тези (в крайна сметка не сме сами на този свят - има и други научни институции по света, там също се прави анализ и се признават и отричат тези). По въпроса за национално македонско малцинство трябва да сме непоколебими в отказа си. По въпроса за всякакви имуществени, културни (църковната утвар, спасена от нашите войски по време на ПСВ от днешна Македония от манастири и църкви, които след това биват обсебени от сърби и македонисти, наприме) трябва да не допускаме никакви компромиси. Защото утре, може да се наложи да връщаме нашето си културно наследство на съседите си. Общи празници - да, отказ от исторически личности - не. По въпроса за езика - както досега. Гърците, ние и македонците спорим за езика - ще спорим и за в бъдеще. Нищо страшно.

Тъжна работа. Но, няма как. Азерите са по-многобройни, имат газ и повече икономически възможности. Да не говорим и рамото на Турция. Както стана ясно, Русия се ангажира със съществуването на Армения, но не повече от това. Не че и някой друг има особен интерес от победа на арменците. Омразата на двата народа един към друг ще придобие само нови по-остри форми.

Съдейки по цветовете на комините, шансът това да е съвпадение за нас е 0.0001, но виж за Литва е дори 0.0000001. Който има познати там да им звъни да емигрират

Световно ниво само ако биете немската производителност, китайската евтиния и отнякъде се намери някой лобист, който срещу съответния процент да лобира за вас. Кой ще работи в тези нови производства на световно ниво, като всичко друго у нас не е на такова ниво ? Ново робовладелческо съсловие ли ще създаваме в 21 в. от наши хора ? Как ще накараш млад или дори стар специалист в нещо, да стои тук ? С данъци ли, с правосъдие ли, със сигурност ли ? А за държавата ... там да не започваме, че като почнеш от политиците, минеш през съдебната система и чак тогава стигнеш до корумпираните "калинки", Д.П. и другите по линията всякакви илюзии свършват. Рязък обрат в това отношение може да донесе само някаква радикална смяна от типа военна хунта, а в този свят, дори и това не е толкова сигурно. Не твърдя че имам вътрешна информация или нещо, но от наблюдения с просто око ми се струва, че един солиден, работещ бизнес в България, когато се вдигне до едно определено ниво, започва да се налага да си плаща такса "нормална държава". А когато спре, влиза в новините...

Икономически модел, отворен за външни инвеститори и ресурси. С нашия малък пазар, ниски доходи и данъци е изключително важно да се фокусираме върху този отрасъл, който можем да развиваме най-добре. Ако био земеделието, например" ще ни отвори пазари, където родната продукция да се пласира и да носи добри доходи (визирам в по-богати страни, които нямат природните дадености за това) - натам трябва да се тръгне. Някой ще каже, ама така се обричаме да сме земеделци и тн. Да, обричаме се, но нито някой иска да работи колкото китаец, нито да получава колкото китаец или малаец, или виетнамец, където вече можем да говорим за експлоатация на труда. Кое вече не се произвежда в Китай ? Ако ще и цялата икономика да одържавим, нямаме ли ресурси и пазари = Северна Корея.

От малкото приятели украинци и белоруси съм останал с добри впечатления за Беларус. Въпреки политическото ръководство на страната, като цяло тяхната изолация е довела до един своеобразен културен национализъм, който до голяма степен обяснява състоянието на Беларус. Вярно е че той не е насочен към малцинства или съседи, но също така заради своята изолираност от ЕС и други международни рамки белорусите нямат възможност да се сблъскат с много въпроси на нашето съвремие като бежански кризи, мигранти от съседните държави и тн. Икономиката им е спретната бих казал, но силно зависима от руските пари, които влизат заради транзита на руски газ. Това донякъде ми напомня на някакъв икономически похлупак, който ограничава и предпазва страната от световните икономически процеси, поне докато отношенията с Русия са стабилни. Взаимноизгодните връзки с Русия също така допринасят на страната да не и се случват разни сценарии и други международни аномалии, както и рускоезичното малцинство там да не е така гласовито. Какво да кажем, хубави хора, чисти улици, много белоруси живеят в Полша към която имат някакво специално отношение заради миналото и културата си. Искрено се надявам бъдещето да не им донесе проблеми, но май те са неизбежни.

Интересно ми е откъде потребителите и модераторите черпят своята информация, тъй като не виждам източници а доста странни твърдения, предполагащи присъствие на терен. Кореспонденти форумци на място ли имаме ?

А6М "Зеро"