sir

То в такъв случай - конкретно ако е вярно предположението, че Зигеберт е дал един вид "от себе си" 1 година управление на Сабин в директно противоречие с това, което би следвало да е стояло в извора му - не виждам как може да се вярва и на останалите му датировки. И откъде е взел възцаряването на Телериг, че да даде на Паган всички години до тогава? Като имаме предвид, че в същата тази година на възцаряване на Телериг у Зигеберт стои и сериозно сбърканата датировка на екзекуцията на Стефан Млади, то кашата става още по-голяма. Да, явно това е следващата стъпка. Да се провери Алберих как датира и да се сравни със Зигеберт (не само в българските събития). Но до някакви генерални заключения няма да успеем да стигнем, над нивото ни е.

Ако Зигеберт е в противоречие и с франкските анали, то действително доверието към датировките му пада. Като цяло странна ситуация - повсеместно разлики с по 1-2 години. Нямам представа как може да се получи подобна картина освен заради редакторски намеси на самия Зигеберт. Едно обяснение би било, че Зигеберт е искал да запълни всички годишни статии с някаква информация, но за някои не е разполагал с такава и е предатирал разни събития. 760г. би била кандидат за нещо подобно, но дори и в такъв случай информацията за възцаряването на Телец все отнякъде трябва да е дошла и това едва ли е било от същия източник, от който Зигеберт е черпил информацията си за тази военна кампания на Пипин. От друга страна, има не една и две годишни статии с достатъчно налична информация и въпреки това и в тях ги има тези разминаващи се датировки. Възможно е Зигеберт да е обединявал събития, примерно както в тази табличка разни обсади и превземания на градове все по време на същата кампания. По това не би се различавал от други хронисти. Но отново точно в нашия случай тази логика издиша, тъй като битката при Анхиало, убийството на Телец и възцаряването на Сабин са в една година, а бягството на Сабин и възцаряването на Паган - в следващата. Което противоречи на другите извори. Какво правим от тук нататък?

И аз не мисля, че можем да се справим с този въпрос. То си е голяма занимавка и изисква познаване на множество източници. Конкретно с българските датировки сигурно можем да се оправим, но с всичко останало - едва ли. Ако погледнем коментарите на Михайлов в онази статия, виждаме за периода 760-764 следната фактология у Зигеберт: 760: Възцаряване на Телец - уникално сведение 761: Главата на Йоан Кръстител се пренася в град Емеса. - датировката съвпада с Анастасий 762: Мнозина са убити като мъченици за християнската вяра от император Константин. - датировката съвпада с Анастасий 762: Битка при Анхиало между Телец и Константин V - датировката е с 1 година по-рано от тази на Анастасий. 762: Турците [хазарите - бел. sir], втурвайки се от Каспийските порти, застрашават Армения. - датировката е с 2 години по-рано от тази на Анастасий. 762: Сведение за прическите на хазарите - уникално сведение 763: Голям студ от първи октомври чак до февруари. - датировката е с 1 година по-рано от тази на Анастасий. 763: Бягство на Сабин и възцаряване на Паган - датировката съвпада с Анастасий 763: Внезапно бяха видяни звезди да падат от небето.... - датировката е с 1 година по-рано от тази на Анастасий. --- Това, разбира се, са само събитията, които Михайлов и Лунгарова са счели за нужно да анализират и изкоментират. Разните "германски" събития, честно казано, не ми се занимава да ги проследявам едно по едно. Работата е там, че и извън този отрязък 760-764 у Зигеберт има множество събития с разминаващи се спрямо Анастасий датировки: в двете посоки и понякога с по 3-4 години разлика, примерно Стефан Млади, когото коментирахме по-рано в темата. Тия дни, когато имам повечко време, ще направя една статистика по въпроса. Да видим какво ще се получи. И след това евентуално и спрямо Алберих.

Визирах генералното обобщение, че всички могили около Плиска били празни. Мненията на Георгиев за това кое било аналог въобще не ги и коментирам - те са си негови лични виждания в синхрон с генералната му теза за Плиска, която не се споделя от никой друг. Споменах го Георгиев във връзка с въпроса за първичността на гроба, понеже мислех, че него цитираш. Ти си цитирал Рашев, окей. Разлика така или иначе няма - и двамата са на едно мнение по този въпрос: гробът предхожда могилния насип. Аз лично предпочитам да се доверя на археолозите ни, а не на теб. Въпроса с крайпътността в смисъла от заглавното ти мнение вече го коментирах, няма какво да се въртим в кръг.

Няма грешка в начертанията. Няма и писано никъде от Рашев и Станилов, че гробът е извън ядрото. А пък и да беше, това не би могло да докаже, че ядрото го предхожда. Това, което може да докаже, че гробът е вторичен, е нарушаване на пластовете на могилата. Такова няма регистрирано и няма и как да има, тъй като дори и само от инвентара е пределно ясно, че гробът е по-стар. По-голям шанс имаш с хипотеза, че гробът си е бил оригинално безмогилен (както пише в книгата на Рашев и Станилов), а могилите са насипани много по-късно и гробът съвсем случайно се е оказал под една от тях (това последното не го пишат, но ти може да си го добавиш от себе си). Що се отнася до уникалността на могилата, то и самият гроб и той към момента е уникален. И какво следва от това? Следва, че трябва да се проучва още. Далеч не всички могили са разкопани, тъй че подобни генерални обобщения са безсмислени.

Нещо бъркаш. Гробът е под т.нар. ядро. Понеже виждам, че цитираш Георгиев, погледни си там картинките и по-конкретно образ 3. Да не затормозявам форума с още ъплоуди.

Да, но едно е да се обърка някой в някаква приписка, а съвсем друго - в каменен надпис от името на царя. Каменоделецът не действа по собствено усмотрение и не чегърта някакви думи от себе си, а му е казано предварително какво трябва да се напише. А някой след това е и проверявал, възможно и самият владетел. Вероятността за каменоделска грешка в датировката е минимална. И впрочем дори и да е имало такава, то тя е по-вероятно да е била именно в индикта, тъй като там е нужно да се обърка само една буква. Но като цяло всичко това според мен е неприемливо и слабо вероятно. Ако Зигеберт и Алберих са ползвали един и същи първоизточник (отделно от това, че Алберих е ползвал Зигеберт), то вариантите са два: в първоизточника всичко е било точно, а Зигеберт е коригирал неясно по какви причини и така е внесъл грешки; или пък обратното - Алберих е поправил неточните сведения на първоизточника. Но напълно възможно е и Алберих просто да е коригирал Зигеберт на базата на сверяване с Анастасий. Хубаво би било това да се проучи и уточни, но не ми се струва, че е по силите ни.

Е, това вече е съвсем различно от нещата, които си писал в заглавното мнение. Стражеви могили. Съгласен съм. Това не е вярно. Гробът предхожда насипването на могилата над него.

Ето го могилите в "аула" - двете кръгли структури в североизточния и югоизточния ъгъл на външното укрепление. Съвсем очевидно е, че това не са никакви крайпътни маркери, а имат друга цел.

Ами то и днес е така. Но основната им цел очевидно е друга, а не да са някакви "крайпътни" обекти. Що се отнася до могилите в "аула на Омуртаг", то те не са и погребални. Или поне едната, която е проучена, не е. Доколкото ми е известно, визираните от Макето плисковски такива също не са.

Доста странен критерий да се обявява всичко, което може да се намира в близост до някакъв път, за "крайпътно". Това е все едно да обявим Хилтън за "крайпътен хотел". И той е край път, но "крайпътен" определено не е основната или най-важната му характеристика. В този смисъл, четирите могили южно от Кабиюк очевидно са издигнати с някаква друга цел, а не са просто крайпътни насипи в духа на заглавното мнение в тази тема - по простата причина, че под една от тях има се намира т.нар. "аристократичен гроб". Абсолютно същата логика важи и за могилите в укреплението при с. Хан Крум (Чаталар). Да, те са в близост до път - този път, който води до самото укрепление. Според археолозите обаче те са част от фортификационната система на укреплението. Съдейки по местоположението им - в два от ъглите на външното землено укрепление - то това действително изглежда много вероятно.

Няколко кратки бележки. Имах предвид грешка в цикловата датировка, не в тази по индикт. Т.е. да се постулира сигор вечем вместо сигор елем. Разбира се, това е крайно неприемливо и просто го споменавам като теоретична алтернатива. Възцаряването на Константин - да. Но войната с Телец не е там, където трябва. Т.е. Зигеберт не може да е ползвал Анастасий за датирането й, поне не и директно. Ако е ползвал Теофан, то грешката е лесно обяснима. --- Таблицата във 'втората част' си е много добре; оставяйки настрана преводите, които се получават за животинските години. Първата част обаче на всеки би му дошла в повечко.

Ами дай примери да видим. Силно съмнителна е тая работа Именникът да е волжки паметник. Откъде там изобщо биха могли да знаят за тези владетели?

При заковаване на 641 за Безмер тази схема така или иначе няма никакъв шанс да проработи, тъй като от 641 до 821 са точно 180 години отстояние и датировките трябва да са еднакви, а те не са. Т.е. няма никакво значение какво ще правим с владетелите след Безмер, полза няма да има. Задължени сме да поставим Чаталарския надпис в 822 и да постулираме сигор =/= шегор или алтернативно - да постулираме грешка в датировката на самия Чаталарски надпис или някаква корекция в каледара в периода Умор-Муртаг. А и въобще при предзададените параметри вечем и алем не могат да се комбинират със същите животински термини, произтичащо от приетите за коректни по условие 3 години на Безмер. Което ще рече, че не можем да запазим едновременно шегор=сигор и алем=елем. Минимум едното отпада по дефолт. Проблемът принципно се състои в това, че докато за Авитохол и Ирник може да се предположи ретроспективно нанасяне и въобще съчиняване, то записът на Гостун изглежда като достоверен или най-малкото базиращ се на някакви документални данни. Което за мен лично прави съмнителна хипотезата, че цялата първа част е ретроспективно натаманявана и всичко в нея е коректно. Натаманени може да са единствено Авитохол и Ирник и евентуално коректна да е дистанцията дилом-дохс, а от Гостун нататък да имаме същия маниер на съставяне като във "втората част". Но както и да е, това е отделен въпрос. Най-късните монети там са на Констанс II, сечени 642-647г. В други обекти от т.нар. "група Перешчепина" (Новие Санжари, Келегей) най-късните монети също са на Констанс II, сечени 641-646г. Това е по Рашев. Комар датира тези обекти по-късно на базата на т.нар. "закъсняване на монетите", което теоретично е възможно, още повече че конкретно в Перешчепина всъщност става въпрос за огърлица от монети, най-късните от които са на Констанс II. Аз лично не се наемам да правя генерални изводи как точно е било. В крайна сметка всички тези обекти имат много малко (или направо нищо) общо помежду си, а общото с Кубрат са единствено трите пръстена от Перешчепина. Мисълта ми е, че данните на Зигеберт може и да са си напълно коректни и да отразяват обективната действителност. А това, че като ги насложим върху данните от Именника, се получава противоречие от типа теку читем - сомор алтем, да се дължи на факта, че именно така е бил съставян и самият Именник: едни данни от едно място, други - от друго. Всъщност ние точно това и правим тук - опитваме се да синхронизираме данни от различни източници и да изработим нова версия на Именника, отчитаща всички тези противоречиви данни. Съставителят на Именника може да се е опитал да направи същото, но да му е било отвъд възможностите да синхорнизира данните. Според Михайлов и Лунгарова не е ползвал и Анастасий, а друго произведение, имащо Анастасий за база. Освен това у Анастасий този конкретен проблем при Телец отсъства - там войната на Телец с Константин изрично е датирана в 22-ра година от управлението на последния.

Думата си значи могила. Дали е надгробна могила или просто нарината пръст - все тая. Ако се визираше нещо друго, щеше да си го пише, както по останалите надписи на същия владетел. Където е построен мост, пише мост, а не нещо си, което можело да се тълкува по сто начина.