Last roman

те затуй бежанците заобикалят България - няма социални помощи, а куките ги бият и им взимат парите.

Скуби, днес явно те е хванала виртуалната логорея. Преди да започна системно да те трия, ще ти препоръчам сам да обмислиш сериозно въпроса дали начинът ти на изразяване и 'поднасяне на информация' е адекватен спрямо правилата на Форума и изискванията на БГ Наука към нивото на потребителите. Защото лично аз от теб досега смислено мнение не съм видял. Особено 'активността' ти в разделите за природни науки представлява в общи линии безобразен спам.

Skubi, не спами темата с глупости.

това ми напомня за суеверията в началото на 20-ти век, когато особено популярни били радиоактивните продукти, защото се вярвало че... енергизират и тонизират: https://daggerstab.wordpress.com/2007/06/27/h-p-h-i-m-c/ Бая народ е 'светил' после нощем. За съжаление няма статистика колко лековерни са си отишли от ракови заболявания, поради тази 'мода'. Но тълпата робува на заблуди, които са умело подклаждани и раздувани от опитни маркетолози. В края на краищата не е луд този, който яде баницата...

абсолютно. По концентрирания кич се конкурираме с македонците, както казах.

Има и паметник на Боадицея на моста пред Биг Бен, както и на Оливър Кромуел и Ричард III пред Парламента. Така че Веждичката пак е надрънкал глупости, макар статията да преди година.

Друг доходоносен бизнес са т. нар. продукти 'без ГМО', демек без модифицирано ДНК: На графиката се вижда колко бързо нараства пазарът на продуктите, които са обявени, че не съдържат ГМО. Всъщност тази ниша е толкова примамлива, че много компании обявяват своите продукти, които по принцип не съдържат ДНК като продукти без ГМО... Така например американската Evolution Salt Co. е пуснала на пазара СОЛ без ГМО. Собствениците на компанията естествено знаят, че в солта няма ДНК, но ако етикетът й съдържа надпис "Без ГМО" е по-вероятно някой да забележи техния продукт от многото. Така той се откроява от останалите и се предпочита... Успешен маркетинг срещу потребителите, които не мислят или са бягали системно от часовете по биология и химия. Но по-интересното е, че в САЩ има само 8 култури, които са модифицирани - соя, царевица, люцерна, папая, рапица, памук, захарна тръстика, тиква. Някои от тези култури са технически /т. е. не се използват в хранително-вкусовата промишленост/, а други претърпяват дълбока преработка, при която едва ли трябва да ви притеснява точно качеството на ДНК... На фона на ограничения ГМО асортимент трябва да се спомене и фактът, че все още няма нито едно научно проучване за каквито и да е здравословни рискове от подобни растения. Въпреки всичко това се създават множество НПО-та, които срещу скромна или не толкова скромна такса могат да ви кажат дали един продукт съдържа ГМО и да го оценят по някаква тяхна скала. Качеството на "анализа" не е гарантиран. Та така една зелена култура се превръща в пазар за милиарди $ или €.

Доста е дълъг пътя от тестове върху животни до разрешена употреба от хора със съответното заболяване.

Тетрахидроканабинолът намалява туморния растеж, установено в проучване при мишки: http://www.medicalnewstoday.com/articles/279571.php

Meханизмът от Антикитера се оказа 100 години по-стар, отколкото се е смятало: http://fabweb.org/2015/08/25/sensation-worlds-oldest-computer-is-more-ancient-than-first-thought/#

дай пример за читаво възраждане на българското? Щото авторът критикува конкретната бутафория и пране на пари.

3D Printed Bionic Hand Wins Dyson Award http://www.iflscience.com/technology/3d-printed-bionic-hand-can-be-made-just-2-days

щом казваш.

поради факта, че спамиш.

гепенето на пари е повсеместно. И именно това е поводът за 'атака'. Но патридиотичният кич явно е на сърце на голяма част от народа ни, ето защо ще виждаме все по-уродливи форми, принизяващи историческото ни минало до евтин циркаджилък.

то и сега има милиционерски произвол. Но пък винаги можеш да хванеш пътя за терминал две, ако мутрокрацията не те влече

ми те са си издънки.

Или населението на Централна Италия и България има обща компонента. А погрешния ти извод показва колко си разбрал за какво иде реч в темата. ))) Та хубавото е, че генетични изследвания на тази тематика тепърва ще има, и ще са обективни за разлика на догмите, на които робуваш ти. Май тая темичка ти бръкна дълбоко в мозъчето /каквато беше и идеята ми/ и е поразклатила дългогодишните ти тюркофилски илюзии, щом си захванал да плюеш генерално неща, които не разбираш? Псевдонауката е в главата ти, професоре. Не я търси навън.

титлата проф. не те застрахова от олигофрения. Пък и грантовете капят сладко сладко. Както и да е - да не разводняваме темата с необосновани глупости.

статията много точно показва отношението към културно-историческото наследство у нас и на Балканите. За съжаление и в издънките ние не сме новатори, а само жалки имитатори. Както каза един министър на културата: "малко бутафорийка не вреди". Но дори и по отношение на бутафорията има доста да се учим от македонците

Виртуална разходка из заплашената от унищожение Палмира: http://www.kaemena360.com/360/PalmyraTour/

На Балканите все още строят паметници, напомнящи на нещо средно между Холивуд и Мадам Тюсо. Там изгарят от желание да се сдобият с престижни емблеми - ако може като западните, ама да излезе по-евтинко, пише И. Дичев. Не споделям нагласата на онези образовани елити, които употребяват понятието "кич", за да изразят презрението си към простодушния народен вкус. За мен кичът е нещо много по-важно: той задава посоката на глобалната имитация в модерния свят. Как протича този процес ли? Първо, определени културни емблеми натрупват международен престиж благодарение на човешкия и медиен обмен, а най-вече - заради постепенното превръщане на планетата в единна икономическа система. Престиж означава астрономически цени, сложни естетически тълкувания, масов туристически интерес. В този нов, взаимообвързан свят цениш не онова, което изразява дълбоки ценности на твоята собствена култура. Цениш нещо, което другите ценят. На следващия етап онези периферни народи, които не са успели да натрупат богатства и авторитет, пожелават сами да се сдобият с престижните емблеми и така да се присламчат към другите. Ама ако може да излезе по-евтинко. И постъпват точно като бедните граждани навсякъде по света: понеже не могат да си позволят пътуване до Венеция, те украсяват хола си със светеща гондола. "И ти можеш" - това демократично обещание се реализира тъй да се каже естетически: и ти можеш да придобиеш емблемите. Междувременно изместването на красивичката форма от мястото и смисъла й я прави повърхностна, сладникава, безсмислена. Производството на кич като културна политика Балканите – най-старата периферия на модернизираща се Европа – вече повече от век въздигат производството на кич в културна политика. Да се изтрие омразното наше и да се догони престижното чуждо – ето сърцевината на националното строителство тук. Сред арсенала: бронзови владетели на кон и съветски генерали (за съответната част на региона), оперни зали в бароков стил и академична живопис, национални митове и национални поети-митотворци. Вносните емблеми, пренесени в една по-различна реалност, добиват един леко декоративен привкус – например тържественият бароков парламент в Тирана, където до 90-те нямаше особено интензивен парламентарен живот, или пък монументалната Гръцка национална банка, която отново и отново балансира на ръба на фалита. И Македония се опитва да си извоюва място под слънцето на историята Някои индустрии на кича имат по-сложна траектория: Западът е открил на мястото някакви специфики, които местните хора припознават като печеливши и започват гордо да връщат на същия този Запад като стока за износ. Гръцката античност и турският Ориент, открити от образована Европа през 19-ти век, стават обект на масови индустрии. Ще ги последват румънският фолклор през 30-те и българският през 60-те. Ще кажете: какво по-автентично от фолклора? Работата е там, че моделът на самофолклоризиране е внесен пак от Запад - във времето на немската романтика. Туристическите народи на периферията бързат на ускорени обороти да имитират направеното от другите, първо под ръководството на идеологическата държава, после – увлечени от печалбарството на прехода. Паметникът е много специален случай на кичозното пренасяне на празни от съдържание форми. България например, където съветската армия не беше произвела нито един изстрел, се покри с монументи на "освободителите", буквално имитирайки сталинския канон. Последваха ги хайдути, ханове, всевъзможни илюстрации от учебника по история, догонващи едни или други традиции, отдавна изоставени от Западна Европа. Известно време имитацията вървеше най-вече по линия на национализма: ние сме горда нация като европейските – нищо, че не уважаваме институциите и презираме интелигенцията си. Затова пък можем да имаме свъсени герои по площадите. Сръбският Роки и босненският Брус Лий Ивайло Дичев, професор по културна антропология Новата епоха насочи индустрията на кича към комерсиалното. Вместо да се мъчат да наподобяват високите образци на героичната модерност, балканците все по-охотно се впускат да имитират популярната култура. В Скопие разходката от гарата до моста над Вардар и чаршията ви превежда край вероятно най-отрупаното с монументи на квадратен метър пространство в света. Стилистиката на "антиквизацзията" е нещо средно между Холивуд и Мадам Тюсо. Целта на младата държава е да си извоюва място под слънцето на историята между трима ревниви съседи, които я обявяват за част от себе си. Всичко това е придружено от барокови орнаменти от стиропор, залепени върху социалистическите блокове, цвето-музикален фонтан под Александър Велики и триумфална арка, каквато вече е била вдигната през 1936-та в "малкия Париж" - Букурещ. И, разбира се, във всеки един от тези случаи политическата мотивация на кметове или неправителствени организации се преплита с желанието на медиите да привлекат глобална аудитория, а на бизнесмените - да си направят реклама. Колкото по-идиотско е начинанието, толкова по-голям е интересът. Така скулптурата на Роки вкара скромното сръбско селце Житище в глобалните новини, а местният спонсор, производител на пилета, чиито агенти се разхождаха с пилешки маски сред журналистите в деня на откриването, си набави нечувана реклама.В Косово бившият американски президент Бил Клинтън, бомбардирал Сърбия, бе почетен с цяла статуя, която лично отиде да открие. А образите на Буш и Блеър са обект на музейно увековечаване. Самите сърби пък, преживели лудостта на няколко войни, се насочиха стилистически и тематично към глобалните герои на популярната култура. Село Житище се прочу със статуя на Роки от филма със Силвестър Сталоун. Тръгнаха да изобразяват Джони Вайсмюлер в родния му Чачак заради ролята му на Тарзан - един персонаж, който бил въплъщение на сърбина: започва с нищо в джунглата и оцелява. А със статуята на Брус Лий в босненския Мостар неуспешно опитаха да върнат времето назад, когато сърби, хървати и бошняци са били деца и са гледали филмите му. Обектът просъществува три месеца, преди да бъде вандализиран и махнат. След турбо-фолка и турбо-капитализма на 90-те се появи дори термин за новата мода: турбо-паметници. Особеностите на българския кич В България специфичен жанр на днешния балкански кич е масовият стоеж на крепости, финансирани с пари на Европейския съюз. Строеж значи: зъбери, бойници, кули, катапулти, измислена от проектантите местна легенда и всичко останало, което сме виждали по филмите. Истински крепости, само дето излизат по-евтинко, защото се строят масово и типово. 35 такива обекта са построени досега по съмнителни исторически хипотези и въпреки протестите на експертната общност. За повечето от тези крепости историята не е запазила дори име, камо ли планове. Обикновено става дума за усвояване на средства (често пъти по европейската Програма регионално развитие), а когато в дадена община се завъртят едни такива пари, печелят и строителни фирми, и експерти, и корумпирани чиновници, и кой ли не. Дали тези обекти ще донесат някакви приходи от културен туризъм или по-скоро ще натоварят общините с разходи по поддръжката им? Специалистите дълбоко се съмняват, че германският турист ще прояви интерес към подобна бутафория, където му се предлага да се маскира в средновековни дрехи и да се дуелира с жена си. Един обикновен кладенец в Плиска По-същественият въпрос е ролята на този комерсиален кич, дошъл да замести соц-идеологическия. Защо римски и средновековни крепости? Ами много просто: България опитва отчаяно да се представи за част от Запада, за наследник на Рим и християнството - така, както в социалистическия период се присламчваше към славянството. Да съхраняваш един замък през вековете, да го обитаваш, да го изпълваш с легенди – цялото това изпуснато време може в миг да се прескочи с кичозното евтино подобие, което спестява човешко усилие. Имитираш набързо няколко прости емблеми и историята е поправена, ти си се оказал като онези със славното минало. Е да, казват ви култур-популистите, но хората именно на това се радват. Те чудодейно са се отървали от балканската провинция, озовали са се право в сърцето на културата - такава, каквото я изобразява фентъзи-жанрът. Така кичът подчертава неравенствата в глобализиращия се свят: Кара ни да забравяме истинския контекст на живота си и да живеем в далечни декори, произвеждани масово от големите центрове. Защо е така важен кичът на Балканите? Защото елитите са нелегитимни, често избутани на върха от поредната социална неразбория, без достатъчни местни ресурси да държат властта в една или друга сфера. Оттук идва и отчаяната нужда да се захванат за някаква чужбина, която да ги легитимира. Чуждата култура, сведена до сладникава, евтина форма, е един вид нашивка на пагона. Абсурдна като перуките, които носят съдиите в бившите английски колонии в Африка, за да спазват британската традиция. http://www.dw.com/bg/%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B1%D0%BE-%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5/a-18670451

ДОЦ. Д-Р ГЕРГАНА КАБАКЧИЕВА: ЗА КРЕПОСТИ И КУЛИЧКИ СЕ ДАВАТ МИЛИОНИ, А БЪЛГАРСКИЯТ ЕФЕС ТЪНЕ В БОДИЛИ От “Посредник” се срещнахме с доц. д-р Гергана Кабакчиева от Националния археологически институт с музеи към БАН, малко след като тя приключи описа на откритията на тазгодишните разкопки в археологическия резерват Улпия Ескус. Разкопките, чийто ръководител е именно доц. Кабакчиева, се осъществяват на територията на село Гиген благодарение на проект, финансиран от Министерството на културата. Кабакчиева е работила в колектив със своя докторант Николай Русев, с другата й докторантка, Калина Стоянова, както и с една студентка от Софийския университет, магистър по археология. Работници от село Гиген, както винаги, са помагали в разкопките с ентусиазъм, тъй като там има малки възможности да се намери работа. “Продължаваме проучванията на една много голяма сграда в центъра на римския град. Най-вероятно това е дворецът на управителя му”, коментира Кабакчиева. Тя отчете, че секторът, който изследват, е доста разрушен, но въпреки това като археолози и учени имат много добри резултати. “Най-важният за мен е, че успях да установя стратиграфията на тази сграда във времето на нейното обитаване. В нея са били представяни всички обществени събития на града. Ескус е бил най-големият град в земите на днешна Северна България. В тази сграда са били посрещани императори, управители на провинции”, сподели за “Посредник” археологът. Доц. д-р Кабакчиева разказа накратко предисторията на тези разкопки. Още при първите разкопки, проведени от проф. Теофил Иванов през 1952 година, е била разкрита тази приемна зала. Тя е била изцяло облицована с мрамор и снабдена с римското подово отопление хипокауст. След 2000 г. уви доста малко от тези красиви интериорни украси са останали за археолозите. Това е онази сграда, в която е намерена уникалната мозайка, експонирана в Регионалния исторически музей - Плевен. Със съжаление доц. Кабакчиева сподели, че има доста днешни проблеми в древния Ескус. “Най-наболелият за мен е неговото поддържане и опазване. Когато пристигнахме за началото на археологическия сезон това лято, обектът беше обрасъл с треви над метър и половина и с храсти, които бяха станали вече дървета. С наши сили и с помощта на кмета на Гиген, Красимир Първанов, успяхме поне известна част да почистим, така че да може посетителите - българи и чужденци, да видят това, което е Ескус”, сподели Кабакчиева. Ежедневно там са посрещали над 20-30 туристи. Доц. д-р Гергана Кабакчиева не е пропускала да ги попита как са стигнали до това място и откъде са се информирали за него. Отговорът е бил, че знаят за Ескус и че се интересуват от него. “Това правеше за мен болката още по-голяма. Аз помня какво беше Улпия Ескус само преди две години, когато беше почистено заради посещението на участниците от Лимес конгреса през 2012 г. Сегашното му състояние ще увреди археологическите останки на обекта, ако не се вземат спешни мерки - да бъде почистен още тази есен! Камъкът е една природна даденост, която се влияе от органичните натрупвания и тези треви могат много да го увредят. Болката за доц. д-р Гергана Кабакчиева е силна, тъй като тя работи в Улпия Ескус от много години. Участието си в тези разкопки е започнала още като студентка първи курс. “Моите спомени за откритията в Ескус са твърде много, но явно е дошло времето да се обобщи тази информация. За съжаление, много средства за археологически публикации не се дават, дават се за други неща”, сподели тя. Доц. Кабакчиева е подготвила текст към научно-популярна разработка, брошура за Ескус, като се надявала да направи на място свежи и хубави актуални снимки. Това не е могло да се получи заради тревите. Дори Храмът на Фортуна не е почистен. “Направих преди четири години един практически семинар в Ескус с магистри - дипломанти от Висшия архитектурен институт и тогава задачата им беше да разработят защитно покритие на сградата, която сега проучваме. Тогава възникна тази идея и ние трябва да допроучим сградата и да затворим архитектурния план на целия комплекс, който дотук е над 4 000 кв. метра. Може би тази сграда е била разположена на четири улици. Заемала е два квартала, на практика това е най-голямото частно жилище в древния град”, коментира доц. д-р Гергана Кабакчиева. Тя обобщи, че много от помещенията са били снабдени с хипокауст. Намерили са много фрагменти от цветни стенописи, които са украсявали стените в тези помещения. Едната част на сградата е била представителна за посрещане на гостите и приемане на гостите, а другата са се разполагали покои на управителя и неговата фамилия. Археолозите са проучвали публичната част. Стана ясно, че едно от помещенията е изцяло облицовано в мрамор, било е много красиво и цветно. Използвана е техника в различни схеми - ромбове, кръгове. “От лилав, тъмносин, бял и различни други цветове мрамор се прави подова мозайка. Същото това помещение е било изцяло облицовано по стените, работя по конструкцията на тази украса. Тя е била поставена, когато са свалени стенописите и при свалянето на тези фигури. Миналата година намерихме човешко лице, което означава, че действително има не само растителни и животински орнаменти”, сподели доц. Кабакчиева. Намерили са един забележителен за археолозите паметник от времето на Античността - седяща фигура на богинята майка или Magna Mater. Доц. Кабакчиева поясни, че в Мала Азия е наричана Кибела, в Гърция - Хера, в Западните провинции - Юнона. “Както и да я наречем - това е божеството, което закриля дома, семейството, фамилията. Най-вероятно този паметник е бил поръчан като култов от частно лице. Допускам, че това е самият обитател на тази голяма сграда - един от тези управители на града, който е живял в нея. По отношение на нейното частично унищожаване - това е станало, когато християнството е прието за официална религия и са издадени една поредица от закони, с които се забранява влизането в храмовете, заповядва се да бъдат унищожени. В Ескус е имало дълговековна традиция, хората трудно са се разделяли с подобни, духовно свързани с тях паметници и за тази връзка говори мястото, в което тя беше поставена”, обясни доц. Кабакчиева. Намерили са скулптурата в насип, който е защитавал канал. “Вместо да я продадат, този мрамор или да го изгорят в някоя пещ и да стане на вар за нови строителства - те са я погребали ритуално, най-вероятно за да бъде запазена от времето. Подобни паметници в Ескус имаме много. Още когато се проучва гражданската базилика в северния край на форума беше намерена една прекрасна статуя от мрамор на бог Аполон. Без главата, но въпреки това тя беше също закопана под подовото ниво на сградата. За мен това е доказателство, че въпреки официалните разпоредби, местните жители са отдавали своето значение и за тях е било трудно да разкъсат духовната си връзка”. Не само в Ескус, но и в централна Северна България не е намирана подобна скулптурна творба като седяща фигура на богинята майка. При разкопките са били намерени изключително много монети, които според Кабакчиева също помагат за цялостното реконструиране на историята - не само на сградата, а за живота и обитаването през различни времена на Ескус. “Един факт, който от миналата година проследяваме и тази година беше потвърдено отново е, че в средата на 13 век средновековното селище, което през това време съществува над руините на древния град е било опожарено и разрушено от татари. Едно нашествие на татарите има по това време от 1240 г. до 1250 г. в района на Долен Дунав и Ескус също е пострадал по това време”, разказва увлекателно археологът. Сред откритията са още част от мозайка, интересна бронзова фибула, която е била изключително рядък тип в земите на Древна Мизия, както и бронзов пръстен с гема от карнеол. “Върху него е изобразено божество, но ми трябва доста по-силна лупа, защото е много малка, за да разпозная точно кое е божеството. Вижда се, че е с дълга дреха и в профил надясно, но все пак тепърва ще се изясни”, сподели Кабакчиева. За бъдещето на този археологически резерват тя е доста разтревожена. “Анастилоза за тази сграда ще бъде трудно, съвсем частична би могла да бъде за някое помещение. При реализирането на този тип проекти, финансирани от Министерството на културата, се изисква да бъде направена и така наречената аварийна консервация. „Тук е мястото да спомена, че секторът, в който ние работим е доста разрушен и това ни даде идеята да укрепим част от вече разкритите зидове. Първо, за да добият известен релеф и да бъдат запазени по този начин, до момента, в който разработим проект за консервация и частична реставрация. Това може да стане, когато цялата сграда вече е проучена. Това, което говорите за анастилоза е идеята ми да бъде направена такава за храма на Фортуна. Там е възможно това да се случи, но трябва да има желание от страна на политици, от страна на административно ръководство и едно солидно финансиране”, коментира доц. Кабакчиева. В Улпия Ескус се правят разкопки повече от 100 години. Тази година се навършват 110 години. С много усилия от нейна страна 2000 година е бил обявен за археологически резерват. Тя е смятала, че по този начин по този начин ще привлече интереса и вниманието на държавните институции и съответно ще се полага по-голяма грижа за този град. “Ескус не е на черноморския бряг, не е София, но не забравяйте, че Ескус е най-големият древен град в земите на Северна България. Най-красивата древна декорация има в Ескус. Сградите тук са много. Когато беше Лимес конгреса, подготвих табели на всички големи комплекси, които са разработени. Поставяла съм информационни исторически текстове и илюстративен материал за единствения античен град в България. Той дава изключително много перспектива за неговото разкриване и подготвяне за туристическо посещение. Ескус се намира до голямата река Дунав. Би могло да се организира и туризъм по реката. Въпреки това се прехвърлят отговорности и се казва, че Ескус е публична държавна собственост. Ескус е много голям за един археолог за един учен, за да поеме на плещите си цялата отговорност за този обект”, отчита Кабакчиева. Стана ясно, че укрепената площ е 18 хектара, което е 18 хиляди декара. Преди години доц. д-р Гергана Кабачиева е успяла с общинското ръководство да ги подтикне да кандидатстват по различни програми, за да бъдат направени пътищата. Пътят до Ескус тя определи като фантастичен и на европейско ниво. “А при самия обект човек стига до финалната точка, която е една затворена порта, с храсти пред нея. Това е изключителна болка за мен и в момента, когато се върна ще напиша до министъра на културата доклад, за да се обърне внимание. Не може по този начин! Не може за някакви малки крепости, кулички, паланки да се дават хиляди и милиони левове, а Улпия Ескус да тъне в немара. Когато тръгнах за разкопките и моите колеги от чужбина чуха, че имаме някакво финансиране, нямате представа какъв беше възторгът от тяхна страна. След конгреса получавах месеци наред благодарствени писма, че са имали възможност да посетят да видят Ескус. А днес българският Ефес тъне в тръни и бодили”, завърши Гергана Кабакчиева. http://posredniknews.com/site/vodeshti/127-nai-vazhnoto/51055-dotz-d-r-gergana-kabakchieva-za-kreposti-i-kulichki-se-davat-milioni-a-balgarskiyat-efes-tane-v-bodili