Last roman

То няма как да бъдеш отровен с цианид в сладкиш. Захарта неутрализира отровата. Така че няма нищо мистично в тровенето на мошенника, затова пък доброто старо огнестрелно оръжие свършило работа.

Чак пък да нямат...

Quod erat demonstrandum.

Гърция няма нищо общо с Римската империя, между другото.

В този ред на мисли статия за ромеите в България: http://www.pravoslavie.bg/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/

Откога викам и аз, че е време за Българозавър!

Браво за статиите и добре дошъл!

За живота на Вентидий Бас Наскоро в разговори на възрастни и учени мъже стана дума, че в древността много хора с низък и презрян произход са се издигнали до висшите стъпала на почестите и ранговете. Но никакви сведения за когото и да било не можеха да предизвикат такова удивление, каквото пораждаше историята на Вентидий Бас: той бил родом от Пиценум, с низко положение и потекло, а майка му с него на ръце била взета в плен от Помпей Страбон, бащата на Помпей Велики, по време на съюзническата война, в която той победил аскуланите; не след дълго се състоял и триумфът на Помпей Страбон, в който и малкото момче в скута на майка си разделило участта на другите пленници пред колесницата на пълководеца; а сетне, когато възмъжал, едва си намирал прехрана и по недостоен начин я спечелвал, като се впускал в търговия с мулета и вземал на откуп доставката на коли, които държавата трябвало да дава на магистратите, заминаващи като управници на провинции. Покрай този си занаят се запознал с Гай Цезар и се озовал с него в Галия; понеже в тази провинция той проявил голямо усърдие, а след това по време на гражданската война изпълнявал безупречно и устремно не едно или две поръчения, той не само си спечелил приятелството на Цезар, но благодарение на него се издигнал до най-високите длъжности; скоро бил избран за народен трибун, след това за претор, ала някъде тогава заедно с Марк Антоний бил обявен от сената за неприятел; след като междуособиците били уредени, той не само си възвърнал предишното достойнство и ранг, но заедно с това получил длъжността на върховен жрец, а не след дълго и на консул; напредването му обаче изглеждало тъй непоносимо на римския народ, който помнел как Вентидий Бас се прехранвал от търговията с мулета, че по градските улици били изписвани следните стихчета: “Елате тук, авгури и харуспици! Нечувано в града е чудо станало: катъри който хранеше, е консул станал днес.” За същия този Бас Светоний Транквил пише, че бил назначен от Марк Антоний за управител на източните провинции и след като в три сражения разбил нахлуващите в Сирия парти, той пръв от всички римляни получил правото на триумф за победа над партите, а след смъртта си бил удостоен с всенародно погребение и държавен траур. Aulus Gellius, Noctes Atticae, Liber XV, 4

Алва, ще те псувам само на руски от тук нататък, значи

темата е разчистена от спам, така че Павлов и Hanibaal да се чувстват да пишат свободно. За останалите полюционери при повторно прегрешение ще има 'баан', което на новоегипетски /и според моето скромно мнение е взаимствано от хиксоски/ означава безвъзвратно прокуждане.

Лично аз от дете съм голям почитател на Палеонтологията, разбира се. Но за мен в България нещата са на много аматьорско ниво /олицетворение на цялата мила родна картинка/. Единствените адекватни музеи на тази тема са Природонаучният музей в София, музеят в Асеновград, както и опитът за реставрация в Дорково. Другото си е на ниво добри пожелания.

Алвата определено завря т. нар. проф. Добрев в такламакана на тенгрианството

за който не знае как е възникнало Черно море, пускам малко украински автохтонни глупости /в общи линии македонизъм на квадрат/:

тук си прав, ще уведомя администрацията.

дам, хипотетични приказки, които са в сферата на окултните вярвания на автора й.

доколкото ми е известно държавата изобщо не се интересува от фосилни образци - т. е. няма ясен регламент за тяхното третиране /включително от музеите има нулев интерес/, затова у нас има наченки за формирането на т. нар. 'любителска палеонтология', съставена от шепа безобидни ентусиаста, които симптоматично си правят кефа, дълбаейки на случаен принцип разни утаечни скалички в търсене на вкаменени морски таралежи, миди и тук таме някой друг амонит.

Това вярно е бисер - да набедиш за извънземен Ехнатон, страдал от синдрома на Марфан: http://nauka.bg/a/%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%BC-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%84%D0%B0%D0%BD че и Обамката на всичкото отгоре ))

Пловдивчани показаха, че имат топки и че няма да дадат Небет тепе на бутафорно поругаване, само за да могат Божо и компания да гушнат още няколко милиона евросубсидии: Небет тепе с тракийски облик, ама не съвсем НЕБЕТ ТЕПЕ Националният институт за недвижимо културно наследство изпрати становище в МК, според което проектът за Небет тепе е неправдоподобен и реализирането му ще доведе до недопустимо обезличаване на отделни исторически периоди. В становището е посочено, че липсват научни аргументи и доказателства за такава реставрационна намеса, която е в противоречие с международните разпоредби. ПОЛУДРЕВЕН И ВЕЧЕН "Първообразът" Това е Небет тепе - върхът при река Марица с останки от крепост, където свършва стръмният калдъръм на Стария град. Тази кратка отсечка е открит ускорител на история - от неолита, Бронзовата епоха и Древен Рим до българското Възраждане. Наричат това място „акт за раждане" на Пловдив, но се оказва, че древността и вечността са разтегливо понятие. Бъдещето на Небет тепе в Пловдив придобива по-бледи оттенъци на първоначално замислената твърдина с 14-метрова кула и високи крепостни стени - поне такива индикации даде екипът на кмета Иван Тотев, който събра обществеността на „революционно обществено обсъждане" и обеща нови археологически разкопки тази година. Въпреки че такива публични дебати са стандартна практика, особено за обект с национално, дори световно значение, какъвто е Небет тепе - от праисторията до Възрожденската епоха, Тотев на няколко пъти натърти на публиката, че е събрана там заради неговата добра воля. Още по-смущаващо бе собственото му признание, че не познава добре проекта и използва случая, за да влезе в час. А темата на упражнението „Диалог с гражданите" беше „Цитаделата на Одриса" - или преработеният идеен проект на арх. Юлий Фърков, сега застъпващ тракийско минало на митичния хълм на Стария Пловдив. Но със същата грешка - пренебрегване на едни културни пластове за сметка на други и нарушаване на международните стандарти за реставрация. Козметичните промени, с неубедителна PowerPoint-презентация, не бяха задоволителни на фона на камарата неизвестни, сред които защо не е проведен открит конкурс за Небет тепе, колко струва, откъде ще бъдат набавени „оригинални" материали, защо сега се развява нуждата от реставрация и дали няма преплетени частни интереси. Леки корекции и траки вместо рицари Основните моменти са частично възстановяване на квадратната кула - с 8 метра височина, на бастиона при северната порта и на част от крепостни стени - с 4 метра, така че да бъдат подчинени на „силуета" на града на тепетата - екзотична дедукция в реставрацията, която напълно очаквано пак не се хареса на пловдивчани. За сметка на това арх. Фърков монотонно цитира древни легенди за траките, с което отегчи и изнерви аудиторията, а след това негов колега пое юздите, за да изтъкне инвалидните рампи като достойнство, както и бъдещ туристически паркинг, предвиден да обслужва част от 6000-7000 туристи дневно. Освен това, проектът предвижда и експониране на тайния тунел, прокопан във вътрешността на хълма. В скиците остава т.нар. „съвременен механичен подход", вероятно ескалатор или въжена линия, който ще свързва подножието при подлеза на тунела с югозападната кула на хълма. Там ще има две тераси за изглед към р. Марица и към останалите тепета на Пловдив, пешеходни алеи, музей, над 50 информационни табели и театрон с 200 седящи места, необяснима мини-конкуренция на античния Амфитеатър. Зам.-кметът Стефан Стоянов увери, че никой не бърза, че още не се знае откъде ще дойде финансирането, както и че общината е на съвсем ранен етап от това, което в местната архитектурна гилдия наричат профанизация на Небет тепе. Сравнително удачно обещание, особено предвид разкопките, които тепърва предстоят, и местните избори. Акт за раждане без печат Проектът пропуска цялата източната крепостна стена, тъй като не е проучена. Същото потвърди и директорът на Регионалния исторически музей Костадин Кисьов, но според Тотев няколкото десетилетия проучвания на хълма стигат като основа за идейния проект, който да се „обогатява" с течение на разкопките. Така и не стана ясно с какви материали ще се надграждат крепостните стени, аосновният професионален спор се въртеше около липсата на категорични данни, включително за датировката на различните останки на тепето. Арх. Юлия Стефанова от Министерството на културата му напомни, че Небет тепе е изключително държавна собственост, така че за всяка намеса се изисква пълна археологическа документация, каквато липсва. Не стана ясно защо, въпреки тези аргументи, същото Министерство на културата одобрява първоначалния "средновековен" проект на Фърков за Небет тепе през м.г. Костадин Кисьов призна, че пълни геодезически замервания няма.Според него има нужда от разкопки на къстоантичните жилища на Небет тепе, както и на Рахат тепе в непосредствена близост, където са открити оставки от културен пласт на дълбочина от 3 метра от ранножелязната епоха. Твърдо НЕ Оценките в залата бяха изцяло негативни - измислен образ, пренебрежително повърхностен подход, агресия към миналото, обидна имитация, която обезличава историческата стойност и многопластовото богатство на Небет тепе. Основният привърженик Божидар Димитров се качи на трибуната, но бе освиркан от участниците, след което реши да назидава археолози, но в крайна сметна напусна, заглушен от тропане по банките, защото не искал да се занимава с хора, които не искат да го чуят. Към третия час нивото на дебата рязко се сниши и мина в отровени нападки и лични пререкания, така че се наложи администрацията да обещае ново обсъждане след един месец, при това, забележете, след създаване на широка работна група от експерти извън екипа на Юлий Фърков. Кметът Тотев изслуша критичните коментари, а в отговор гарантира изоставянето на философията „до зъбер и керемида", която опасно опря в един от най-старите населявани обекти в Европа. Това се случи през миналата година, когато Пловдивската община бързаше за финансиране по Норвежката програма, но Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) изпрати отрицателно становище в МК заради липса на научни доказателства. Дафина Барфончовска, бивш служител на НИНКН, попита защо най-укрепената част на древния Пловдив ще се „отваря" с ескалатор, тераси за „съзерцаване и отдих" и терасиране на хълма с пътеки. Според нея това противоречи на идеята за недостъпност на Небет тепе с надграждане на крепостните стени. Според нея няма и следа от обозначаване на различните периоди, давайки за пример възстановяването на кулата и бастиона по един и същ начин, независимо от различната им датировка. Накрая кметът Иван Тотев обеща да търси максимално широко съгласие как да изглежда емблемата на Пловдив. Това само по себе си се явява пробив, особено за град, който не е свикнал с обществени обсъждания, макар че би трябвало да е преживял пряката демокрация в едни отдавна забравени времена. Малка победа в дълга битка. http://www.webcafe.bg/id_465729213_Nebet_tepe_s_trakiyski_oblik_ama_ne_savsem

колко му е да поръсиш със светена вода умиращ човек? А обожествяването /в случая канонизирането/ е обичайния знак на почит към всеки успешен император.

Край град Триест археолози откриха най-старият римски военен лагер Римските армии са едни от най-успешните в световната история. С помощта на легионите е градена империята, простирала се на три континента. Едно от големите предимства на римските войски над противниците им е умението да строят военни лагери. И до днес не е съвсем ясно кога и как римляните започват да строят военните си лагери. До скоро най-ранните известни римски военни лагери бяха испанските в Нуманция и в Педросильо. Те са датирани, съответно, от 154 и 155 година преди новата ера. Но открит наскоро лагер на територията на Италия може да се окаже построен през 178 г. пр.н.е. – т.е. с почти четвърт век по-стар. За находката се съобщава в статия за списание Proceedings of the National Academy of Sciences. “Това, вероятно, е най-ранният образец на укрепен военен лагер в целия римски свят”, казва водещият автор на изследването Федерико Бернардини (Federico Bernardini), археолог, който работи в Международния център по теоретична физика “Абдус Салам” (в Триест) и в Центъра “Ферми” (Рим). Археолозите са открили лагера в Муджа, във вътрешната част на залива на Триест, който се намира близо до границата на Италия със Словения. Това е един от най-добре защитените естествени заливи по северното крайбрежие на Адриатическо море. Затова и мястото отдавна е предпочетено за заселване. Екипът е използвал лазерен аналог на радара – лидар (LIDAR, LIght Identification Detection and Ranging – “сетлинно откриване и измерване на разстояние”). Уредът е монтиран на специализиран хеликоптер. “Лидарът е като нов телескоп, който ни позволява да видите неща, оставащи скрити за невъоръженото око. Той може да открие останките от древно съоръжение, скрити от дървета или от други особености на ландшафта”, разказва съавторът в изследването Клаудио Туниц, физик от Международния център по теоретична физика “Абдус Салам” и Центъра “Ферми”. Изображение от лидара. С буквата "С" е означен главният лагер край Сан Роко. "А" - лагерът на възвишението Грочана, "В" - укреплението на хребета Монтедоро. снимка: Civil Protection of Friuli Venezia Giulia Приборът дава на учените неочаквани резултати дори на места, които са сравнително добре проучени и то на отдавна обитавани територии. Лидарът ни позволява за няколко месеца да изследваме територии, които при използване на традиционните за археологията методи бихме претърсвали векове, смята Клаудио Туниц. С помощта на лидар, георадар и археологически разкопки на терен изследователите откриват останки от военен лагер в Сан Роко. “След като [Бернардини] забеляза на изображенията първия римски лагер, се втурна към паметника, който се оказа на около 30 минути от нашия институт, за да намери преки доказателства”, разказва физикът. “И разбира се, след съвсем кратък оглед на паметника, той намери явни свидетелства от римския период, като характерни за епохата пирони, използвани за подсилване на обувките на римските пехотинци, както и фрагменти от римски амфори, които са се използвали масово за съхраняване на зехтин, вино и други хранителни продукти”, добавя Клаудио Туниц. Военният лагер е относително голям – заемал площ от над 13 хектара. Защитаван е от впечатляващи укрепления и вал, чиято ширина достига до 25 метра. Лагерът се намира на хълм, заемайки стратегическо положение, на около два километра от съвременния бряг на Муджа. Две по-малки укрепления са прикривали фланговете на главния лагер. Едното се намира на голяма тераса на хребета Монтедоро, господствайки над река Розандра. Второто укрепление е на възвишението Грочана и от него е контролиран залива Муджа, както и пътищата, водещи от залива на Триест към териториите на съвременните Словения и Хърватия. Това е първият римски военен лагер, открит на територията на днешна Италия. Находката вероятно е издигната по времето, когато Рим воюва срещу местния народ, известен под името истри. В древността те са контролирали Истрийския полуостров. Задача на двете укрепления е била и защитата на съседния град Аквилея от набезите на истрите. Аквилея е важен пункт за търговията със зехтин, вино и роби. По-късно градът се превръща в един най-големите в Римската империя. Римският историк Тит Ливий описва истрите като безчестни пирати. Според описанието му, през първия етап от конфликта варварите побеждават два римски легиона и превземат лагера им. Но откриват запасите от вино, напиват се и това позволява на римляните лесно да си върнат отново лагера. Фрагментите от керамика, открити в Сан Роко, датират паметника от периода между края на III в. пр.н.е. и първите десетилетия на II в. пр.н.е. “Изследването на тези находки ще бъде важно за изучаването на ранната римска военна архитектура и произхода на римските военни лагери”, отбелязва Федерико Бернардини. Възрастта, размерите и разположението на паметника в Сан Роко точно съответстват на военния лагер, за който Ливий пише, че е построен през 178 г. пр.н.е. “[Това е] много важен период за граничните райони от времето на Римската република”, смята Клаудио Туниц. Древните източници дават основание да се смята, че римляните може да са ползвали лагера, чак до времето, когато е основана колонията Тергест (днешният Триест). “Много европейски градове възникват край древни римски военни лагери. Сред тях са Бонна (днес Бон), Виндобона (днешна Виена), Еборак (днес Йорк), Аргенторат (днес Страсбург)”, завършва Туниц. Предстои да се извършат пълномащабни археологически разкопки на мястото на новооткритите укрепления. По материали на LiveScience http://historynakratko.blogspot.com/2015/03/blog-post_687.html?m=1

видех си статията - хареса ми

триметрово земноводно, от подразред Стереоспондили /група амфибии, характерни за триаския и юрския периоди/ е открито в Португалия: Paleontologists Uncover “Super Salamander” Boneyard by Brian Switek Finding fossils takes a combination of skill on luck. You have to be looking in the right place and have some idea of how to distinguish those precious pieces of prehistoric life from all the rock surrounding it. But that’s not all. How the sun hits stone, where your eyes fall along the outcrop, and even where you stop to take a leak can make all the difference between finding something amazing and passing it by. And that’s just in the field. Museum collections hold petrified trails of bread crumbs, too, leading to forgotten places whose fossiliferous potential hasn’t been realized. Sometime in the late 70s or early 80s, geology student Thomas Schröter was hiking through the red rocks of Algarve, Portugal when he spotted some fossil bone. They didn’t relate to the thesis he was working on, but he picked them up anyway. While not especially remarkable, the scraps nevertheless made the customary transition from field to museum collection and were later appraised as those of a metoposaur – salamander-like amphibians that could get up to 10 feet long and lived a lifestyle one of my professors once called “crocodiling before there were crocodiles.” These enormous amphibians were, and are, anything but rare. They’re among the most common fossils found in the 237-201 million year old rock representing Late Triassic time, sometimes clustered together in dense bonebed where they died en masse. And as paleontologists Stephen Brusatte, Richard Butler, Octávio Mateus, and Sébastien Steyer found when they relocated the Algarve site in 2009 after reading a short description of the fragments plucked from the site, Schröter had discovered another such graveyard. Paleontologists excavate the Algarve bonebed in Portugal. Photo courtesy Stephen Brusatte. There’s more in the Algarve bonebed than has yet been excavated and prepared. So far, however, Brusatte and colleagues have uncovered multiple skulls and bones from the chests of these aquatic ambush predators. And while these remains are similar to those of other Metoposaurus found elsewhere in Europe, they’re different enough to justify establishing a new species – Metoposaurus algarvensis. What brought so many Metoposaurus together to die isn’t clear. At this point, the researchers write, it’s unknown whether they died in the place they were entombed or their remains were washed in from elsewhere. But seasonal droughts could have played a role. Metoposaur sites around the Triassic world. From Brusatte et al., 2015. Algarve was much closer to the equator in the Triassic than today, scorched in dry seasons and doused by the return of the monsoons. Perhaps the unfortunate Metoposaurus were pushed together into an ever-shrinking water source, baked to death before rains returned to bury them. Regardless of the reason for their death, though, the fossils are part of a metoposaur band that ran across the middle of Pangaea, the only outliers being a cluster in prehistoric India and Madagascar. Future finds will alter this picture to greater or lesser degrees, but it may be that metoposaurs thrived in hot, highly-seasonal environments where early dinosaurs stayed small and croc cousins ruled while different predators waited along the shores of higher-latitude habitats. The only way to find out more is to keep digging. Reference: Brusatte, S., Butler, R., Mateus, O., Steyer, S. 2015. A new species of Metoposaurus from the Late Triassic of Portugal and comments on the systematics and biogeography of metoposaurid temnospondyls. Journal of Vertebrate Paleontology. doi: 10.1080/2724634.2014.912988

напоследък са я подхванали мацката от хаоса да им движи научния раздел, така че вече и аз ги позачитам.