Last roman

Историкът обича да усреднява.

води ги по кръчми на чики-рики )))

Следващият път очакваме политика да е ВЪВ властта )))

За всички, интересуващи се от Римско право, излезе и първият брой на IUS ROMANUM електронно списание на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски", посветен на 2000 години от кончината на император Август: http://iusromanum.eu/bg/journal Първият брой на новото списание IUS ROMANUM e посветен на 2000- годишния юбилей от смъртта на първия римски император Октавиан Август. Той се счита за създател на Римската империя, макар и по време на неговото управление все още да се запазват институциите от републиканския период. Епохата на Август се отбелязва като PAX ROMANA и бележи началото на един продължителен мирен период, благоприятен за икономическото развитие и стабилизирането на политическото господство на Рим в Средиземноморието. Това е време и на значителни правни реформи, утвърждаване на провинциалното устройство и създаването на структура на държавната власт, управлението и правораздаването. Темата за Август е особено подходяща за началото на една нова инициатива за популяризиране на римската правна култура и традиция и свързаното с нея издаване на първото романистично списание в България. Определянето й е резултат от предложенията на студентите, изучаващи Римско право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и на много колеги, които в последните години проявиха голям интерес към изследванията за Древния Рим. В списанието участват със свои статии всички преподаватели от Софийския университет, ангажирани с преподаването на Римско право и Латинска правна терминология, както и студенти, обединени в Кръжока по Римско право. Но в него значително място имат и изследванията на професори- романисти от Италия, Испания, Русия, Македония, Бразилия, САЩ, специално посветени на темата за Август. Създаването на първия брой е и с инициативата на председателя на Международния научен съвет на списанието акад. проф. Антонио Фернандес де Бухан, който пръв предостави своята статия за публикуване и осигури подкрепата на значителна част от видните романисти, които участват в Международния научен съвет. Моята скромна особа също бе удостоена с честта да е сред младите автори на статии, посветени на управлението на Август със статията си 'Външната политика на император Август': http://iusromanum.eu/auctores-novi;jsessionid=2881C2AEDA6B1B56DC1F309D5DC2A1DC

И три вампира си имаме)) http://www.webcafe.bg/id_601605947_Profesorat_na_tri_moreta#.VSP-4HFWzJ8.facebook

Бронтозавърът все пак е динозавър. Ако не схващате тънката заигравка, вижте за какво иде реч тук: http://www.iflscience.com/plants-and-animals/why-brontosaurus-no-longer-dirty-word-dinosaur-hunters

Явно не знаеш какво е итонг и че въпросната Шуменска крепост е надградена по този безобразен начин през последните години.

Алва прегледай снимките, които съм пускал по темата и сам си прецени къде има итонг, цимент и нискокачествени материали. Личат си и без да си вещ в материята.

Шуменската крепост и Траянова врата, примерно.

Момчилова крепост или Чувал камъни Проект на стойност 2 574 578,12 лева за ЧУВАЛ КАМЪНИ и километри алуминиева и желязна преграда, нямаща нищо общо с крепостта но донесла приход на някой.

Предназначението на крановете около Партенона е да укрепват сградата, а не я надграждат до 'зъбер и керемида' с итонг или тротоарни плочки, както става у нас. За платнищата на Колизеума си има достатъчно писмени свидетелства, а и археологически находки, така че няма нужда от коментари.

За Серторий Серторий бил суров човек, но отличен пълководец, който умеел да владее и управлява войската. В тежки моменти си позволявал и да лъже войниците, ако лъжата можела да помогне, и да чете пред тях подправени писма като истински, и да съчинява всякакви сънища, и да съобщава измислени божествени знамения и заповеди, ако всички тези средства възбуждали сред войниците настроения в негова полза. Особено известна е следната измислица на Серторий: Някакъв лузитанец му подарил бяла сърна с рядка хубост и дивна бързина. Серторий най-настоятелно убеждавал всички, че тя му е пратена по божия воля и че по внушение на богиня Диана разговаря с него, съветва го и му съобщава кога какво трябва да прави, и колчем бил принуден да заповяда на войниците нещо по-трудно и тежко, той обявявал, че постъпва така по съвет на сърната. Кажел ли така, всички на драга воля му се подчинявали като на бог. Но един ден, когато войската била вдигната по тревога при известието за неприятелски набег, сърната, подплашена от суетнята и бъркотията, хукнала да бяга и се скрила в близкото блато; понеже не могли да я намерят, сметнали я за загинала. Но подир няколко дни на Сeрторий било известено, че сърната е намерена. Тогава Серторий заповядал на вестителя да си мълчи, заплашил го никому да не съобщава за това и му наредил на другия ден да я пусне там, където щял да бъде със своите приятели. И тъй на следния ден той ги поканил и започнал да им разказва, че му се присънило как загубената сърна се връща при него и съвсем както едно време, му известява какво трябва да прави; в този момент тайно дал знак на роба да изпълни заповедта и начаса в палатката му се втурнала сърната, която предизвикала страшна олелия и всеобщо удивление. Та тази доверчивост на варварите донесла на Серторий голяма полза в големи начинания. Историческите свидетелства ни убеждават, че въпреки многобройните поражения на Серторий никой от разноплеменните воини, служили при него, никога не се е отметнал, въпреки че този род хора са твърде непостоянни. Aulus Gellius, Liber XVI, 22

ке те дерем!

хич не са ти ясни нещата, Алва.

ако имате какво да си кажете двамата - го направете на лични бележки.

Театърът в Пловдив в действителност е бил доста по-полегат от възстановката сега, което се отразява на акустиката му. Но да - възстановка се прави с автентични материали, а не с нискокачествени такива. И се прекратява там, където почва хипотезата.

БГ е много подходяща дестинация за културен и екотуризъм, само че приоритет на държавата е алкохолният такъв. Затова с подобни грешни концепции се получават и такива уродливости, каквито виждаме из темата.

Подмяната на автентична зидария с некачествена и неадекватна такава не представлява интерес за никого. Подобни модерни дисниленди, възникнали като резултат от усвояването /или по-точно краденето/ на европари предизвикват само присмех и отвращение. Особено у чуждестранния турист, който има богат материал за сравнение.

За римските благородници подобен род търговия бил недостоен. По същия начин се бъзикали и с Веспасиан.

У страха глаза велики.

То няма как да бъдеш отровен с цианид в сладкиш. Захарта неутрализира отровата. Така че няма нищо мистично в тровенето на мошенника, затова пък доброто старо огнестрелно оръжие свършило работа.

Чак пък да нямат...

Quod erat demonstrandum.

Гърция няма нищо общо с Римската империя, между другото.