Last roman

„Дворът на кирилицата” е композицията, която беше представена днес пред журналисти в Плиска. Това е идея реализирана в чест на 1150 г. от покръстването на България. Автор на идейната и пространствената композиция е на арменеца Карен Алексанян, който отдавна живее в България, каза доц. Юрий Проданов, влизайки в ролята на презентатор на композицията. Тя се намира в двор на входа на града. Изграждането й е започнало в края на миналата година. Дворът на кирилицата - като модерна концепция за представяне на историята - няма друг аналог в България. Центърът на композицията е паметника на царя покръстител Борис и неговия поглед отправен къмсветите братя Кирил и Методий (склуптурата им с височина 3,20 м), зад които има 12 метров кръст. Те държат ръкописа с глаголицата. Срещата на погледите на царя и славянските братя е просветлението. Автор на двете склуптурни композиции е Бехчет Данаджъ. В целия двор е разположена респектираща азбука. Буквите са изработени от камък туф, традиционен за Армения. Изработени са от майстор Рубен Налбандян в Армения и още няколко човека, после са транспортирани в България. Всяка буква е ръчна изработка на майстора. Разпръснати са из целия двор, като само надписа ПЛИСКА посреща гостите на двора. Камъкът Хачкар е паметник в прослава на българския народ. Това е изписано на арменски под православния кръст. Друга част от композицията е параклисът. Той е осветен от варненско преславския митрополит Йоан и отец Багнатемос от арменската църква. Галерия с картини представя моменти от покръстването, а картините са дело на художниците Иван Узунов, Михаила Михайлова и Валентир Голешев. Изключително въздействащ и модерен комплекс за това как трябва да се развива поклоническия, изследователски и обучителен туризъм. Идеологът е арменец, склуптурите са турчин и арменец, художниците българи, а историята е българска. Само на 2 май Дворът на кирилицата ще бъде отворен безплатно за всички граждани, които имат желание да го разгледат. След това ще бъде определен вход. http://www.forteradio.com/index.php/forte/forte-home/news-feeds/563-dvor-na-kirilitzata-napravi-armenetz-v-chest-na-1150

тези изложби се правят главно за отбиване на номера, усвояване на средства и евтин популизъм.

айде без глупости в темата. Откровенията на 'културния министър' и компания са предостатъчни.

...И сътвори кметът света от гипс и бетон Музеят, който събира динозаври, траки, рицари и маймуни с портокали край Пловдив е кулминацията на местната самодейност и патриархален феодализъм http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2015/04/26/2519480_i_sutvori_kmetut_sveta_ot_gips_i_beton/?sp=0#storystart

честно казано, от екскурзията ми до Норвегия миналата година останах със смесени впечатления от тази тотално заробена от данъци и криворазбрана политкоректност нация. Плюсовете на северната страна са наистина прекрасните природни забележителности и музеите. Минусите - потресаващата ксенофобия, която по-социално изпадналите норвежци гледат да излеят върху източноевропейците, защото ако се правят на интересни пред неграта ще отнесат някоя глоба или съд. Като прибавим и 'полицейският час' в дискотеките, където не можеш на спокойствие да си изпиеш уискитата и бирите, които ти излизат златни, защото те гонят в 3,00 /тъкмо когато купонът е най-интересен/, малоумното ограничение на скоростта по пътищата до 80-90 км., кожодерските такси за паркиране в Осло - абе не бих отишъл повторно на пътешествие там. Исландия беше къде къде по-приятно местенце за излет /за сравнение/. Пък и за разлика от норвежците, 'братчедите' им от острова между Америка и Европа поне нямат нефт и не са си повярвали, че не са нещо повече от рибари. Но темата по принцип е за нашите мутрофилски неволи, не толкова за това какво мислят норвежците за нас или пък ние за тях.

Монте, мисля че те бях предупредил да ограничиш драматичните си постинги, които освен разводняване на темата са и изнервящи за тези, дето решат да ги четат. А ти продължаваш по старому. Що така?

Айде стига драми.

Че аз оттам го взех

Браво на Йончев!

ромеите са всички граждани на империята, от християнско вероизповедание.

Как министерството на културата се бори с културното наследство Реставрираната Пернишка крепост Министерството на културата обича да се хвали и да бъде хвалено. Когато не е и се посочват недостатъци, дали на административно или на изпълнително ниво, започва да се оправдава с недостатъчно добри разпоредби, а когато и това не е достатъчно - с корумпирани чиновници и агенции. Ако бъдат посочени примери за това как може да подобри работата си, започва да обвинява видими и невидими "врагове", които му се месят. Приликите с малко разглезено дете не са случайни. Поне в частта за политиката за опазването на културните паметници в България, мотото на министерството е нещо от рода на "Имам си кофичка, имам си лопатка – оставете ме на мира да си играя на пясъчника". Тези, които искат да строят като нашите кулички, може да останат да си играят – с другите не искаме да си играем, да си търсят друг пясъчник или да прочетат Ветрувий. Така поне изглежда от изявленията на министъра на културата Вежди Рашидов и неофициалния му говорител Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. И докато Рашидов може да се изказва в ролята си на министър, мнението на проф. Димитров не може да има никаква официална тежест, освен като самообявил се експерт по всичко. Една държавна институция не би трябвало да се държи по подобен начин и да защитава една единствена позиция в разговор, в който са намесени десетки страни, много от тях с различни цели. Но това не се санкционира, тъй като няма определена дългосрочна и ясна държавна политика по въпроса, която да бъде следвана постоянно и да не се влияе от парламентарните избори. След (а и преди това) случаите с реставрациите на обекти като Пернишката крепост и Яйлата край Камен бряг, обичайните заподозрени винаги са, според Министерството на културата, членовете на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Това са хората, които са одобрявали проектите за реставрация (в случаите, когато на никой не му харесва крайния вариант), и това са хората, които спират развитието на културния туризъм. С една дума - лошите корумпирани администратори и бюрократи. НИНКН има уникалната функция да се грижи за всички недвижими паметници на културата в България – само той може да препоръчва издаването на статут на културен паметник (след като е бил проучен от негови членове) и да препоръчва одобряването на планове за опазване или развитие. От друга страна, одобрението и прилагането на техните предложения зависи единствено и само от министъра на културата. Лесно е да се обвинява една институция, за която се знае сравнително малко, особено когато е забранено да се говори с медии "Дневник" проведе няколко неофициални разговора с членове на НИНКН през последните два месеца. След първоначалния представители на редакцията бяха помолени да забавят статията, защото предстояха 10% съкращения в института и експертите се притесняваха за местата си. Месец след това на някои от тях им е било изрично забранено да говорят с медии под заплаха от уволнение. Заплахата изглежда не е била голословна. Ден след интервю на архитект Яна Топалова от института пред сайта OFFNews, тя получава заповед за уволнение за административни нарушения. Министерски съвет. Вежди Рашидов и Божидар Димитров. Фотограф: Красимир Юскеселиев Дейностите на института са също непознати - за тях рядко се говори в медиите. Експертите обаче са постоянно обвинявани в пресата, най-често от проф. Божидар Димитров, че упражняват "рекет" срещу частните инвеститори и постоянно бавят преписки за развитието на културни обекти. Експертите от НИКН от дълго време настояват техните предложения да бъдат достъпни за обществото и да бъдат качвани или на техния сайт или на страницата на министерството, за да има яснота за тяхната работа. От министерството отказват с мотивите, че становищата не са официален документ, а са вътрешно ведомствени между две институции и няма право те да бъдат показвани на гражданите. Това е удобно, особено в случаите, в които те са различни от решенията на министерството. Създава се впечатлението, че една от основните цели на постоянните атаки, на цялата тази кампания е закриването на института, като всички негови функции да бъдат прехвърлени изцяло на съвет към Министерството на културата. Съмнително е дали министерството разполага с експертите и нужния капацитет да се справи с опазването на над 40 000 недвижими паметници на културата – споменатият от Божидар Димитров съвет от трима души към зам.-министъра доц. Бони Петрунова определено не можа да се справи с подобна задача. Основният проблем в подобно решение е премахването на експертното начало в опазването на културните ценности. Докато членовете на НИНКН са професионалисти, наемани след конкурс, министерството е политическа структура и никой не може да гарантира, че при липсата на дългосрочна стратегия, тази политика няма да се сменя на всеки четири години. Решенията, взимани в министерството, са политически, а не експертни, и така решенията за културните ценности ще се взимат само на политическо ниво в Министерство на културата и точно това предлага Божидар Димитров. Новата "стара" крепостна стена в Созопол Фотограф: Цветелина Белутова От НИНКН може да имат притеснения за евентуалното закриване или реорганизация на институцията им, но обществото би трябвало да се притеснява от липсата на каквато и да е ясна представа какво ще се случи след закриване на института и кой ще поеме функциите му. Какви всъщност са функциите на НИНКН - Подпомага министъра на културата при провеждането на държавната политика за опазването на недвижимото културно наследство, изготвя оценки и предложения за регистрация на ценностите и предлага режимите за тяхното опазване; - Издирва и проучва ценностите и развива подходящата методология; - Документира наличната информация и поддържа националния регистър и архивен фонд; - Взаимодейства с български и международни културни институции. Администрацията на Националния институт за паметниците на културата е организирана в четири дирекции, чиито задължения растат заради промените в закона за културното наследство. Има няколко проблема, както в самата структура, така и в координацията между НИНКН и министерството. По думите на служителите, липсва и комуникация между тях и изпълнителните директори на института. Двете основни звена в института - изследователското (даващo оценката за стойноста на даден обект) и експертното (което изготвя мненията за всякакви промени, инвестиционни проекти за намеса) изготвят материали, които не се обединяват в единна база данни. Становищата на НИНКН нямат задължителен характер, а само консултативен Служителите на Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" (ГД ИОКН) към министерството могат да изразят различно становище, което е нерегулиран процес, в който се създава възможност за конфликт между становища на експерт в НИНКН и инспектор в ГД ИОКН. Всички решения за намеса по обекти се одобряват единствено и само от министерството след становище на НИНКН. Подготовка за възстановяването на Яйлата, Камен бряг Фотограф: Спас Спасов Институтът е натоварен с отговорности да дава становища за всичко – от инфраструктурен проект за газопровод или магистрала, които минават през археологични обекти, до разрешения за използване на сгради паметник на културата. Всички тези дейности предполагат съществуването на една добре работеща институция с ясен правилник и налични експерти, но това не е така на практика. Някога институтът е имал близо 3 000 служители, днес щатът му е свит до 45 души Според направен вътрешен анализ, необходимата минимална бройка, за да върши институтът нормално работата си, е 104 души. Пред "Дневник" членове на НИНКН заявиха, че за да се справят с всички 40 000 обекта със сегашния си щат ще им отнеме приблизително 1 500 години. Липсва и добър устройствен правилник, който да определи и прецизира функциите на института, които бяха регламентирани от Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г. Сегашният правилник е от 2011 г. и е одобрен в изключително кратък срок – в момента се изготвя нов, за който няма никаква яснота даже и сред членовете на института. Други два проблема са липсата на адекватно финансиране и управление на НИНКН. През последните години 80 млн. лева отидоха за "възстановяване" на крепости, а годишният бюджет за всичко останало е 500 000 лева. През 2011 г. от института беше уволнена избраната след конкурс директорка арх. Йорданка Кандулкова, което предизвика протести сред архитектурната общност. Оттогава в института са се сменили двама "и.д. директори до провеждане на конкурс". Това според служители възпрепятства нормалната работа и нещо повече - дава път на лобистки интереси и съмнителни поръчки от бизнесмени "правени по телефон или след индивидуални срещи". Изпълнителните директори се назначават директно от министерството, което не бърза да обяви нов конкурс. През ноември 2009 г. се отменят и част от правомощията на директора на института, като се прехвърлят към министерството и конкретно към министъра. Всички тези проблеми са залегнали още в Закона за културното наследство и националната система за неговото опазване. Преглед на оригинала Схема на участниците в опазването на културното наследство [НИНКН] За недвижимото културно наследство по принцип не се говори толкова много, смесва се с движимото (музейните колекции например), често се слагат под общ знаменател (както е дори и в самия закон), докато спецификите и проблемите му налагат неговото категорично отделяне и специално внимание. Особено в светлината на културния туризъм, който България се опитва да развива напоследък. Опазването му не трябва да е дейност, а процес. И то системен. В този процес роли имат различни институции (от ЮНЕСКО до общините), проектанти и изпълнители, собственици и наематели, НПО-та, научни организации Всички те са взаимно обвързани с различни фукции, които могат да се припокриват. Например държавата може да е както законодател, така и инвеститор (например общините). Инвеститори обаче могат и да са частни лица. Националната система за опазване на недвижимото културно наследство отразява този процес, следвайки националната политика за това опазване. А каква е националната политика за опазване на недвижимото културно наследство на България в момента? В момента националната политика се свежда до непоследователно, поръчково или инцидентно избирателно прилагане на закона. Липсва ясна визия за националните приоритети и програмна обвързаност с общоприета стратегия, неподчинена на краткосрочните програми и интереси на едно или друго правителство. По данни от проучване на Светослав Георгиев (юрист, член на БНК на ИКОМОС), министърът на културата е министърът с най-много задължения вменени по закон и със системно най-нисък бюджет от всички останали министри за последните 25 години. ЗКН е законът с най-много подзаконови актове, голяма част от които все още не са създадени от 2009 г. насам (когато е приет ЗКН) и така се превръща в най-недействащия закон, а той в същината си е специфичен. Роля на НИНКН е да създава правила, без които всяка намеса в обект на наследството е под въпрос. Според експертите, за да има качествено опазване на културното наследство в България, което да е в обществен интерес, е необходимо да има не просто институт, а силен държавен институт, който да е политически независим, да е експертното начало в държавното опазване и да задава правилата на тази дейност на национално ниво. За института логиката е, че той е следствие на държавната политика за опазване, а не неин инициатор. Съответно той е такъв, каквато е политиката. В момента той е изключително слаб, с вързани ръце ... и на изчезване. http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/04/22/2517815_kak_ministerstvoto_na_kulturata_se_bori_s_kulturnoto/

дам, по света отдавна действат по друг начин: Какво можем да научим за добавената реалност от Британския музей? - Museum System Британският музей разполага с една от най-обширните и качествени дигитални образователни програми, основата, на която са мобилни приложения. Това вече не новост в западните музеи, но въпреки това, този конкретен музей бележи значителни постижения пред останалите. На какво се дължи това? Какво прави мобилните приложения на Британския музей по-харесвани и предпочитани от посетителите? Разгледахме няколко и тях и достигнахме до следните изводи. 1. Мобилните приложения трябва да разпознават изображения и/или използват добавена реалност. Наличието на тези функционалности подобрява повествованието и съответно потребителското преживяване. Посетителите могат да получат много повече информация за предмета и да си взаимодействат с него по-качествено. 2. Мобилните приложения трябва да притежават изчистен интерфейс. Интерфейсът на мобилните приложения трябва да е съобразен с възрастта на предполагаемите потребители. Можете да използвате красиви илюстрации, но се опитайте да запазите неговия изчистен вид и ясно повествование. 3. Използвайте добавена реалност, за да покажете нещо, което не е добре познато. Можете да привлечете вниманието на посетителите към някой предмет, който обикновено бива подминаван, като използвате вариантът добавена реалност. Това ще го направи много по- интерактивен и посетителите на музея ще получат възможност да научат нещо, което по принцип не би предизвикало интереса им. 4. Мобилните приложения трябва да бъдат забавни и интригуващи. Помислете за употребата на различни интерактивни методи, направете повествованието под формата на игра, със загадки за разрешаване, сглобяване на пъзели и подобни. Така ще успеете да задържите вниманието на потребителите. 5. Мобилните приложения трябва да бъдат лесни за употреба. Мобилното приложения трябва да бъде тествано обстойно, не трябва да има бъгове, трябва да работи бързо и най-вече трябва да е лесно за употреба дори и от хора, които нямат опит с подобен софтуер. Заключение Когато създавате повествованието на Вашето мобилно приложение, трябва да вземете предвид начина, по който хората учат и начина, по който си взаимодействат с обектите. Така със сигурност ще постигне добри резултати, ще успеете да забавлявате и образовате неговите потребители. Източник: https://econsultancy.com/blog/63929-the-british-museum-five-lessons-in-augmented-reality . Ако проявявате интерес или ако работата ви изисква дигитализация на движими и недвижими ценности, можете да се свържете с нашия екип. НИТ – Нови Интернет Технологии ЕООД предлага уникална за България софтуерна платформа, подходяща за каталогизиране и дигитално съхранение и представяне на колекции от всякакъв размер и вид!

на запад го празнуват днес: http://www.independent.co.uk/life-style/gadgets-and-tech/news/st-georges-day-2015-as-google-doodle-marks-englands-patron-saint-here-are-some-facts-that-may-surprise-you-10196496.html

Без военна техника на парада за Гергьовден 600 пешаци ще набиват крак на жълтите павета навръх Деня на храбростта и българската армия вместо танкове и бойни машини, съобщава „Телеграф”. Няма пари за техника за 6 май, затова ще изкараме бойците, те са най-големият ни капитал, разкриват от МО. За сравнение миналата година маршируваха едва 300 войници, а парадът беше определен като „постен”. Единствената техника на гергьовденския парад ще бъде хеликоптер Ми-17, който ще прелети над строените рейнджъри и гости. За първи път крак ще набиват курсантите от Националния военен университет. Със сигурност трима нови генерали ще се окичат със сърмени пагони на Гергьовден, като бройката може да нарасне до 6 души.

откровения на още един майтапчия, за съжаление заемащ поста Министър на Културата: Как бг музеите и туризмът страдат от изложбата в Лувъра Изява на министъра на културата Вежди Рашидов по бТВ в Тази сутрин разрази с нова сила поизтлелия скандал с културното представяне на България в Париж. Преди да се спрем на грозните му думи обаче, нека подчертаем нещо, което се изплъзва на коментаторите. Най-големият проблем и недомислие на изложбата в Лувъра е, че тя се прави на старта на туристическия сезон. През който 17-те най-големи български музея, заради експозицията в Париж, са лишени от своите най-ценни експонати. Туризмът в София единствен в страната бележи 7% годишен ръст (на фона на официален спад от 3% на национално ниво и реални над 20% надолу), но разположеният в сърцето на милионния град, на жълтите павета, Национален археологически музей няма да може да показва главата на Севт, която е „гвоздеят“ на изложбата в Лувъра, както и още няколко от най-хитовите си експонати. Това ще доведе до големи загуби за музея, които няма кой да компенсира. Напомняме, че споменатата и другите основни находки са намерени в експeдиции, бойкотирани от Министерството на Вежди и самофинансирани от музея и неговия институт и от привлечени от тях спонсори. Защото България, която уж се гордее със своята археология, дава едва половин милион за нея, но 80 млн. за бутафорни крепости като тези в Созопол и над Перник. И ако Националният археологически музей ще се справи, какво ще правят „събратята“ му в провинцията, които без друго са взели - дали. За какъв културно-исторически туризъм, който да компенсира катастрофиралият ол-инклузив, можем да говорим?! Ако предположим, че наистина изложбата в Лувъра, макар без никаква реклама и пиар, вярно вдигне с 5% туристопотока към родината, а не към промотираната от френските куратори на изложбата Гърция, какво ще видят тук хората от тракийското наследство. След като 1629 най-ценни експоната на 17 водещи български музея до края на юли ще бъдат в Париж, а после в Москва и Лондон, а после щели да обиколят като една сбирка София , Пловдив и Варна?! Едва ли сериозно може да се търси отговор от министър, който изрече пред бТВ следното: „Отворил съм вратите на най-легендарния храм в света - Нотр Дам (...) Изведнъж излиза един хорист и за 50 лева оплюва всичко. Получиха колкото един министър, по 35 евро. 100 лева ще му дадем, да се успокои и да не пее, ако може”. Така скандалът, който тръгна от Фейсбук, ПИК и 19 минути – единствените свободни и некупени медии, чрез хориста Георги Петров от Йоан Кукузел показа нагледно културата на министъра и отношението му на човек на изкуството към други артисти. Още по-неуместен беше отказът му да дискутира в ефир с хориста, защото „не му бил ниво“. „Ние се представихме като богове, като равни с равни”, заяви Рашидов. Той показа, че не е чел „книгата“ на Валерия Велева, чиято културното министерство незнайно защо представи в Париж срещу 3000 лева. На практика това е сборник от отдавна публикувани стари интервюта на бившата секретарка в БНТ с бг политици, които не интересуват никого във Франция. Рашидов попита: „Искате да убием Валерия Велева за това, че пише книги? Закарахме прекрасни български писатели. Този път закарахме феминистките ". "Гледайте какъв каталог, бе, не му ли се радвате?!” – с тези думи в стилистиката на Женския пазар министърът на културата приключи разговора. http://19min.bg/news/8/62300.html#62300

Богът Конник и Гергьовден Уважаеми приятели, тъй като на 23 април се празнува Гергьовден, но в България по различни причини се е стигнало до изместване и така си е останало на съвсем различна дата, която няма общо нито с езическата, нито с православната почит, затова бих искал да се спра с няколко думи на този божествен образ, почитан толкова много от народа ни. Що касае датата и нейната промяна, то историята е доста интересна, но основно причината да се смени в България датата на този празник е, че по принцип българската църква ползва Григорианския календар за неподвижните празници, а Юлианския за Великден и променящите се според него празници, но не и за Гергьовден, който се празнува по Юлианския и така отива на 6 май от 23 април (вж. подробно описанието на тази промяна http://dveri.bg/addc). Образът на божествения конник е изключително почитан в тези земи от дълбока древност и до днес. Този текст, който Ви представям преди време бях подготвил като статия, но така и не излезе, за сметка на това пък социалната мрежа ни позволява да споделяме много по-лесно и без други медии. Нека Ви разкажа сега една история за Бога-Конник, а изводите ще оставя на Вас самите... Изглед от вътрешността на параклиса на св. Георги до с. Заберново В дебрите на Странджа планина, близо до малко село наречено Заберново, там в Европейския Югоизток, в държава сега позната като България, част от обширна област някога наричана от древните елини Тракия, сред дъбовете се е сгушила малка постройка, параклис. На пръв поглед в тази гледка няма нищо необичайно, нещо типично за повечето селски райони в Балканските страни, а и не само там. Но дали всъщност е наистина обичайна гледка или тази постройка пази в себе си знак за нещо, което носи в себе си духа на древността. Малката дървена постройка е заобиколена от ограда, така както от древни времена сакралните участъци са отделяни от профанното. Какъв е този сакрален участък, за кого е свещен, от коя религия е част той? Прекрачвайки прага виждаме християнски символи и икони, разбираме, че това е параклис посветен на св. Георги. Отново нищо необичайно – поредният такъв параклис на много популярен светец, както сред православните, така и сред католическите народи. Все пак има нещо нетипично, а това е голямото мраморно изображение на конник, което е зазидано в олтарната ниша. Вглеждайки се в образа откриваме общи черти с този на християнски светец, но не откриваме убивания от него змей, който трябва да присъства там, всички знаем, че св. Георги е змееборец. Какво пък си казваме, странна скулптура, но пък така са могли и така са го изобразили местните. Вдясно от олтарния камък е окачена снимка на двама старци – мъж и жена, а под нея кратка история написана на ръка, зачитаме се в историята на параклиса: „През 1911 г. след тежко боледуване се яви сън на Бонка Янчева и бе открит камък с образа на св. Георги. През 1912 г. съпругът ѝ Георги Янчев е построил този параклис с надеждата за изцерение и по-добро във всички нас. За слава и чест на Свети Георги“ Снимка на основателите и историята на създаване на параклиса От този надпис, който разказва за вековната история на параклиса, научаваме, че този камък над олтара е намерен след видение в сън. Защо все пак това да е толкова странно, че какви ли не неща не се случват по света?! Странно или нещо повече е обяснението за това откритие и изграждането на този храм. За археолозите този камък е от значение, защото са установили, че е тракийски култов обект, а именно изображение на тракийския Бог-Конник. За тези, които почитат и носят в сърцето си връзката със земите на своите предци, този камък е обаче нещо повече. Той е знак за това, което древните са наричали теофания – богопоява. Божественото се явява и дарява на смъртните своя образ, за да могат чрез него да го почитат и извикват. Олтарната икона, която е всъщност изображение на тракийския Бог-Конник Древността е зад нас, ние живеем в съвремието, но то не започва от нищото, то има своето начало именно в онази древност, която за археолозите е само находки, а за историците част от научния им материал. Тази древност е жива и е сред нас, богопоявата се случва и сега, древните богове биват извиквани и почитани до днес. Този пример, който не е единичен, ни показва, че тракийската вяра и обредност продължават да живеят в традицонната вяра на балканските народи, въпреки християнското или мюсюлманското им було. Да, промени има – социални, лингвистични и много други също, но същността на вярата, връзката ѝ със свещените места от древността, връзката ѝ с боговете, които са почитали древните – те остават. Древните божества остават богове на обреда, те биват виждани, чувствани; те са обект на упование и до днес. Назоваванията им може да се променят, но това не влияе на тяхната същност, която се извиква чрез обредните действия, свещените слова и знаците съдържащи се в тях. Пример за това е една заклинателна формула, която е известна като така наречените Синиеви молитви, но тук св. Сисиний е сменен със св. Георги. Тази молитва отново ни открива упованието в образ на божество, а не в светец. Тази заклинателна формула се изрича над жена, чиито деца умират, тъй като се е вярвало, че звездата вечерница ги отвлича със себе си. Предлагам Ви текста на осъвременен български: „Тръгнал е свети главен Георги, та си ходи по нивите, по синурите, та си отива при сестра си Мария дъждовен мразовен. А света Мария родила неотдавна и свети Георги отивал да я навести и почукал на вратата й: - Сестро Марийо, стани да ми отвориш! - Братко Георги, не мога сега да ти отворя, родих детенце, може да дойде звездата вечерница и да ми вземе детето. - Не бой се сестро Марийо, аз с влашки нож ще я заколя, с коня ще я стъпча. - Братко Георги, тя ще се превърне на просено зърно, ще се скрие в сбруята на коня, ще дойде и ще вземе детето – повече няма да го видим. - Не бой се сестро Марийо, докато съм тук от нищо не бой се. И станала тя и отворила, а когато се върнала, то видяла, че детето не е в леглото си. Върнала се при брата си и му казала: - Братко Георги, какво ти казах, че ще дойде вечерницата и ще го открадне. Свети Георги сиренето Гергьовденско изял и тръгнал да търси детето. На пътя си видял къпината и я попитал: - Къпино, ти на пътя стоиш, не видя ли вечерницата с дете в устата си? - Видях неотдавна – отговорила къпината – току що мина и в устата си го носеше. - Бъди благословена, корените дори да ти отрежат, от върха да поникнеш! На друго място по пътя си срещнал явора и го попитал: - Яворе, ти на пътя стоиш, не видя ли вечерницата с дете в устата си? - Видях свети Георги неотдавна – отговорил яворът– току що мина и в устата си го носеше. - Бъди благословен, – казал свети Георги, – теб ще те слушат земята и небето. След това стигнал до дървото маслина. - Ти стоиш на пътя маслино, не видя ли ти вечерницата с малко дете в устата? - Видях я не отдавна, свети Георги – отговорила маслината, – тя вече на половина го беше погълнала, а наполовина нея морето я беше погълнало. - Бъди и ти благословена маслино, в кандило маслото твое ще наливат и ще светиш пред Бога (иконата)! Вървял той още малко и стигнал до морето, викнал той по вечерницата, че спряла тя насред морето. Та отишъл при нея и й казал: - Вечернице, изплюй детето! - Как да го изплюя – отговорила – пробвай се ти да изплюеш майчиното мляко, с което те е кърмила майка ти и тогава и аз ще изплюя детето. - И както бил изял преди това залъка гергьовденско сирене така го и изплюл на ръката си и казал: - Вечернице, ето аз изплюх майчиното си мляко, изплюй и ти детето! Тогава тя изплюла детето на ръката на свети Георги и казала: - Вземи го и отнеси го на сестра ти Мария, викнете баба баячка, да вземе трева изтровка и да му бае, че са му кокали потрошени, че са му кърви изпити. Басни да избае с трева изтровка, та кърви да му се изпълнят и кости и кокали да му се наместят.“[1] Цитирах това баене, защото в него чудесно е запазена също представата за избавителя от злините, който ги потъпква с коня си. Наричан в днешни дни сред християните свети Георги, сред мюсюлманите Хъдрелез, Хъдерлез, Едрелез, в древността местното тракийско население му е давало също множество локални назовавания и епитети. Важното в случая е, че без значение от названието, Богът-Конник бива все още „виждан“ и извикван. [1] Извор: СБНУ. – Кн. 9, 1893. – № 7. – С. 139-140 Автор на статията: Георги Мишев.

виж как знаеш

само с олово съм си играл.

тема за мезе я взехте

Да, ама след разграбването на Константинопол, няма никакъв смисъл от съществуването на подобна държавица, заобиколена от врагове.

Все същата. Единствената цел на 4-тия кръстоносен поход е разграбването на Константинопол. А империята е доста далеч от Светите Земи, така че притокът на попълнения към нея е малък.

Той Вълчака обича да провокира

Древноегипетска рецепта за махмурлук: http://www.livescience.com/50544-ancient-hangover-cure-discovered.html