Last roman

Благодарности за корекцията.

Да, всичко е въпрос на гледна точка...

ИДИЛ започна да разрушава и Нимруд; http://dnes.dir.bg/news/jihad-islyamska-darzhava-nimrud-asiriytzi-18615540?nt=4

A ето и гледната точка на т. нар. министър на културата /известен още от доброто старо време като мултак на годината/ Вежди Рашидов: Вежди Рашидов: Малко бутафория ще допринесе много за туризма "Смятам, че малко бутафория ще допринесе много за туризма. Иначе ще си останем с по три реда камъни долу на земята." Това е мнението на министърът на културата Рашидов за реконструкцията на двореца на Асеневци във Велико Търново и дебата за т. нар."бутафорни археологически обекти, изказано по време на среща с Комисията по култура и медии в Парламента. Депутатът от Реформаторския блок Иван Иванов запита до каква степен проектът за двореца на Трапезица е исторически достоверен и няма ли да е по-добре да се консервират съществуващите останки, вместо да се превръща в "Дисниленд като Царевец" предвид кандидатурата му пред ЮНЕСКО. "Аз смятам, че Царевец си има своя чар, особено вечер като светне. Не е драма да се възстанови нещо, по-скоро то трябва да е така направено, че да ти носи естетизацията и да ти помага на града и на туризма. Направихме една кула, пак с европейски средства, на Трапезица", каза Рашидов. Той възрази срещу думата "бутафория", защото според него само художествени експерти можели да дават подобни оценки. Възстановката на двореца на първите Асеневци на арх. Пламен Цанев Фотограф: арх. Пламен Цанев [община Велико Търново] Една кула и фуникуляр са изградени засега на Трапезица, като спорният проект, срещу който има протести от граждани и археолози, предвижда пълно изграждане на двореца на Асеневци. Според противниците му обаче няма данни за автентичния вид на крепостта, а подобни реконструкции пречат на обектите да бъдат признати от ЮНЕСКО за културно наследство. В момента фуникулярът не работи, а на Трапезица има свлачища. За тях кметът на Велико Търново трябва да помогне, ние сме приключили ангажиментите си по европейските проекти, заяви Рашидов и добави, че на срещата с президента на Азербайджан вчера съпругата му Мехрибан Алиева обещала да финансира дострояването на крепостта. "Министър-председателят също е обещал пари." "...Разбира се, свлачищата трябва да се консервират. И мъничко бутафория. Казвам ви го като художник, защото познавам света, хората искат да видят нещо. Истинската археология е докъдето го откриеш. Но винаги по света правят така: отбелязват с една цветна тухла истинските останки и нагоре го надграждат... В България имаме много основи, но е хубаво да ги надграждаме, за да могат туристите на нещо да се закачат." http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/03/05/2485121_vejdi_rashidov_malko_butaforiia_shte_doprinese_mnogo/

туй си е за нова тема, направо!

ако нямате нищо конструктивно за допълване, да я затварям тази иначе забавна тема?

водят се на румънска територия.

аз също съм в шок и ужаст ))

Лорде, я кажи по повод на това прочувствено стихотворение на чия територия се водят сраженията с руснаците през ПСВ и кой в случая е агресорът? И разбира се какво общо има това с темата?

доста несериозно изказване, но ще го отдам на патологичната русофобия, дето по принцип те тресе. Иначе политически пристрастните коментари ще се трият.

Честит Празник, българи!

Б.Д. си взима тлъстия хонорар, а резултатът от дейността на шуробаджанашките фирми се вижда съвсем ясно.

Крепостта Траянови врата... "Реставрацията" й трябва да приключи след месец и да бъде официално и тържествено открита. Вероятно и министърът на културата ще присъства или поне заместникът му... Да, де ма поради чутовната корупция, която се вихри не само по тоз обект, "реставрираното" вече се нуждае от реставрация... Поради употребата на цимент в "хоросана" са избили соли, които се стичат като брашнени вади по зида. Замазките са се напукали от студовете и са придобили твърдостта на халва. Отронват се заедно с фрагменти от червените тротоарни плочки, с които са подменени тухлите:

а това 'вечно' токогенераторче:

Крокодилите обичат да си играят Те са безмилостни убийци от засада, те разкъсват плячката си с мощните си челюсти, но крокодилите всъщност имат игрив характер. За играта се смяташе, че е дейност, свойствена само за висшите бозайници, най-вече за хищниците и маймуните, но биолозите са събрали доказателства, че и крокодилите обичат да се забавляват: да си подхвърлят пръчки и топки, да си играят в струите на вода, да "сърфират" или да се носят един друг на гръб. Може би всеки е наблюдавал игри на животни - кучешки и котешки борби "на ужким", гонене на играчки и други лудории на домашни любимци. Понякога е трудно да се определи дали го правят наистина за удоволствие или е тренировка за търсене и "обезвреждане" на храната и защита на територията. Гордън Бърхард (Gordon Burghardt), биолог в Университета на Тенеси, Ноксвил, е разработи научно определение за игра при животните. Според него, като игра може да се определи "интензивна или повтаряща се двигателна дейност ... често без никаква непосредствена видима причина или стимул." Определението на Бърхард значително разширява тълкуването на поведението "игра" при животните. Така към тях, се добавят и други, неочаквани видове животни като крокодилите, например. Крокодилите В изследване на Владимир Динец от университета Тенеси в Ноксвил, публикувано в Animal Behavior and Cognition, се твърди, че тези влечуги обичат да играят. Този извод е на базата на 3 000 часа в наблюдение на поведението на крокодилите - в естествена и затворена среда, както и на доклади от други експерти. "Много аспекти на поведението на крокодилите продължават да са слабо известни, поради трудността да се наблюдават тези предимно нощни хищници. При случай на игра, допълнителен проблем се оказва, че хората, свидетели на подобно поведение считат, че техните наблюдения са недостойни за публикуване или е малко вероятно да бъдат взети на сериозно.", казва проф. Динец. Новото изследване показва, че крокодилите участват във всички три основни типа на игра, определени от специалистите: локомоторни (опорно-двигателни) игри, игра с предмети и социални игри. Локомоторни игри Тъй като са хищници с нисък метаболизъм, те рядко участват в силови или интензивни игри, затова не е учудващо, че този тип поведение рядко се наблюдава. По цитирани от Динец наблюдения на Хари Грийн (Harry Green) и Пол Уелдън (Paul Weldon), млади американски алигатори (Alligator mississippiensis), отглеждани в затворена среда, са се плъзгали по склон и са се хвърляли във водата отново и отново. Малкото на широкомуцунест кайман (Caiman latirostris), отглеждано в бетонен басейн в зоологическата градина в Санта Круз, Боливия, многократно се е възползвало от възходящата струя вода от дъното на басейна, търкаляйки се по повърхността из целия басейн по данни на Хесус Херера (Jesus Herrera), цитиран от Димец. В сайта herper.com се споменава бюлетин на Crocodile Specialist Group (октомври-декември 1996), в който се разказва историята на Фил Кук (Phil Cook) за "сърфиращ" крокодил (Crocodylus porosus) дълъг около 2,5 м, до плажа в близост Порт Дъглас, Австралия. Сърфиращият 4-метров крокодил на Cable Beach, Брум, Австралия. Снимки: Sharon Scoble Преди една година, на 25.02.2014г., в местната преса се съобщава, че край бреговете на плажа Cable Beach в близост до Брум, Западна Австралия е наблюдаван и сниман 4-метров крокодил, който също "сърфира" по вълните. Няколко дена по-късно, край градския плаж на Дарвин, Австралия е заснет друг крокодил, който се е плъзгал по вълните и плашел другите сърфисти. Крокодилът-сърфист край бреговете на Дарвин Игри с предмети Крокодили са били забелязани да играят с топки и други играчки, плячката си или отломки, плаващи във водата. Някои изследователи съобщават, че крокодилите в дивата природа играят с плячката си, подобно на косатките. Наскоро един фотограф е заснел голям нилски крокодил да подхвърля тялото на бебе хипопотам във въздухът по начин, който може да се тълкува като игра. Този тип игра е призната за толкова важна, че "пазачите в зоологически градини предоставят различни играчки на крокодилите, като част от програма за подобряване на средата им за живот", казва Динец. Динец описва и един мъжки крокодил в зоологическата градина в Толедо да блъска насам-натам топки, плаващи в заграждението му. Той разказва, че са наблюдавани възрастни крокодили в дивата природа и в плен да бутат клонки, треви и друга плаваща растителност, докато плуват. "В много случаи това поведение изглежда е случайно, но на два пъти съм виждал крокодили да правят това по начин, силно напомнящ игра", - разказва Динец. "И в двата случая, обектите бяха розови цветове на бугенвилия, които плават в басейните на животните." Д-р Динец добавя: "Споделени наблюдения показват, че крокодилите обикновено са привлечени от малки розови предмети и ги предпочитат пред други подобни обекти с други цветове за игра." Няколко дни е наблюдаван кубински крокодил в зоопарка в Маями да взима цветя, да ги подмята и да ги носи в зъбите си или на върха на муцуната си. Игра с вода Водните струи изглежда са особено популярни за игра. Специалисти (Lazell, Spitzer,1977) съобщават, че американски алигатор си е играл с капеща вода от тръба в продължение на поне 45 минути, докато не спряла водата. Младият алигатор обикалял около капещата тръба, понякога позволявал капките да падат върху главата му и се опитвал да ги захапе. Хайнбах (Heinbuch) и Уиджман (Wiegmann) са наблюдавали каймани-джуджета (Paleosuchus palpebrosus) многократно да стоят на задните си крака под топъл душ. Наблюдаван е млад американски алигатор в зоологическа градина във Флорида (Saint Augustine Alligator Farm Zoo Park) да движи главата си хоризонтално напред-назад в струя вода падаща от тръба, точно както кучетата обичат да "захапват" струята. Социални игри Бразилски млади черни каймани са наблюдавани да се преследват един друг в кръгове. А самият Динец е видял два кубински крокодила да се "ухажват" като мъжкия индивид оставя по-малката женска да се покатери върху него и я "вози" из реката. "Въпреки, че наблюдаваните случаи на очевидно "игриво настроение" от страна на тези животни, разгледани отделно могат да имат алтернативни обяснения", коментира още Динец "но комбинирани те представляват убедително доказателство, че "играта" вероятно е много по-важна част от поведението на крокодилите, отколкото се смята в момента". Поведения, които могат да се определят като "игра" се срещат и у други животни, за които не се е предполагало доскоро. Костенурки Снимки: Гордън Бъкхард Гордън Бъкхард е наблюдавал най-различни животни, включително нилска мекочерупчестa костенуркa, кръстена "Pigface", която се намира в Националния зоопарк във Вашингтон. На Pigface, която по-това време е била на 50 години, е била дадена баскетболна топка от пазачите в зоопарка. Докато костенурката плувала в ограденото за нея място, бутала топката пред себе си. "Ако сте виждали куче или видра, на които е дадена топка, да си я подхвърлят, да подскачат напред назад и да я гони, повечето хора нямат проблем да нарекат това игра", казва Гордън Бъкхард. Цихлиди - рибки Двамата учени са открили и доказателства за "игривост" и сред рибите. Три мъжки риби цихлиди няколко пъти са нападали-отстъпвали термометъра в аквариума си. Движението на трите рибки било леко различно при удрянето на термометъра. Интересно е, че те са го атакували независимо дали в близост е имало храна или други риби. Това "отговаря на критериите за игривост", коментират изследователите. Оси Според учените дори насекомите могат да имат сложен социален живот и той може да включва игра. Хартиените оси формират колонии през пролетта и когато това се случи, осата-майка трябва да установи йерархията. "Доминиращата оса се приближава до подчинените, повдига глава си над тази на подчинената оса, като тупка учестено антените си и често ближе, хапе, удря и иска храна", казва Леонардо Дапорто от университета в италианския град Пиза. Учените обаче са установили нещо интересно, осите-майки показват същото поведение 6 месеца преди да настъпи пролетта, тогава това тяхно държане не е предизвикано, те не е нужно да установяват йерархия. Това поведение много напомня на боевете-игра между някои видове бозайници. Октоподи Учени от университета за изследване на еволюцията и когнитивните процеси в Алтенбер, Австия, са намерили доказателства при наблюдението на 7 възрастни и 7 млади октопода, че когато им се дадат блокчета на лего, те играят с тях. 9 от изследваните главоноги са показали склонност да играят с легото, бутали го, дърпали го. Съвсем наскоро Дженифър Матър от университета Летбридж в Канада, е уловила октоподи в Аквариума в Сиатъл, които са издухвали водни потоци към празни бутилки от лекарства. Действието карало бутилките да се изстрелват надалеко. Матърс го определя като игра, защото октоподите не го повторили един или два пъти, а над 20. Още за игрите на животните "игри животните", от който те разбират действията преследващи въображаеми цели, а истинската цел е да събуди сетивата. Както при децата, най-простата форма на игра е подражанието на действия от бъдещата им практика на възрастни, но лишена от пряка цел, така и при животните, играта е имитация на целесъобразни действия. Но наред с тези прилики между игрите на хората и животните има значителни разлики, които са свеждат до ограниченията на асоциациите. Докато при хората, дори детските игри имат безкрайно много форми, игрите при животните никога няма да се издигнат до човешкото ниво на изобретателност и фантазия. Но въпреки това, играта при животните все пак изразява високо духовно развитие и повече от което и да е друго качество приближава животните до хората. Удивителното е не в това как животните играят, а в самия факт, че въобще го правят и това им доставя удоволствие. http://nauka.offnews.bg/news/Новини_1/Крокодилите-обичат-да-си-играят_4218.html

Поредното безчинство на дегенератите в Мосулския музей: http://www.ibtimes.co.uk/iraq-isis-take-sledgehammers-priceless-assyrian-artefacts-mosul-museum-video-1489616

малко трябва да подобриш фотографските си умения, ми се чини

а снимка?

Поздравления за темата!

разбира се да не забравяме, че "Деянията" съдържат солидна доза пропаганда на режима.

още ли я нищите тая глупост?

От делата на божествения Август, чрез които подчини земния кръг под властта на римския народ, и от разноските, които направи за държавата и римския народ и които са издълбани на два медни стълба, намиращи се в Рим, следва по-долу препис. 1. На 19-годишна възраст събрах войска по свой почин и с частни разноски; с нея освободих държавата, която бе попаднала под властта на една партия. Поради това сенатът чрез почетни решения ме прие в своята среда във времето на консулите Гай Панса и Авл Хирций, като същевременно ми даде консулско място за гласуване и ме облече с власт (imperium). След това той заповяда аз, като пропретор, заедно с консулите да се грижа да не сполети държавата някое нещастие. Народът пък в същата година, когато и двамата консули паднаха на война, ме избра консул и член на триумвирата за уреждане държавата. 2. Убийците на моя баща пратих в изгнание, като отмъстих за тяхното престъпление чрез законен приговор, и после, когато отвориха война на държавата, победих ги два пъти в сражение. 3. Сухопътни и морски войни против граждани и против чужди народи водих по цял свят и, като победител, пощадих всички останали живи граждани. Чуждите народи, на които не бе опасно да се прости, предпочетох да ги запазя, отколкото да ги изкореня. Около 500 000 римски граждани ми се заклеха в знамето. Повече от 300 000 от тях, след изслужено време, поселих в колонии или изпратих обратно в общините им. На всички тях дадох купени от мене имения или вместо това пари от частния си имот. Плених 600 кораби, без да се смятат тия, които бяха по-малки от триреми. 4. Два пъти триумфирах на кон, три пъти на колесница. Двадесет и един път бях поздравен като император. Когато след това сенатът ми разреши още триумфи, отказах се от тях. И често положих лаврите, като изпълнявах в Капитолия оброците, с които се задължавах в начало на всяка война. Заради делата, извършени благополучно по суша и по море било от мене лично, било от моите легати под мои ауспиции, сенатът реши 55 пъти да се направят благодарствени празници на безсмъртните богове. Дните пък, през които траяха тия празници, по решението на сената бяха 890. В триумфите ми пред колесницата ми бидоха водени девет царе или царски деца. Бил съм консул 13 пъти, когато пишех това, и карах 37-та година на трибунската си власт. 5. Диктатурата ми се поднесе от народа и сената и в мое отсъствие, и в мое присъствие във време на консулите Марк Марцел и Луций Арунций; аз не я приех. Когато владееше най-голяма липса на жито, не отказах да поема грижата за снабдяване града с жито; тая задача изпълних така, щото в малко дни с мои средства отървах целия народ от настоящия страх и опасност. Не приех дадения ми тогава и годишен, и пожизнен консулат. 6. Във време на консулите Марк Виниций и Квинт Лукреций, и после във време на консулите Публий Лентул и Гней Лентул, и после във време на консулите Павел Фабий Максим и Квинт Туберон сенатът и римският народ се съгласиха да бъда избран сам с висша власт за надзорник на законите и нравите; но аз не приех никаква длъжност, давана извън старите обичаи; това, що искаше сенатът да се уреди от мене, свърших го в сила на трибунската си власт. За тая длъжност получих от сената по мое искане пет пъти колега. 7. Член на триумвирата за уреждане на държавните работи бях 10 години непрекъснато. "Пръв" (princeps) на сената бях 40 години до деня, когато написах това. Бях пръв понтифекс, авгур, член на колегиите на quindecimviri sacris faciundis, на septemviri epulonum, на братята арвали, на sodales Titii и на фециалите. 8. Когато бях консул пети път, увеличих числото на патрициите по заповед на народа и сената. Сената новообразувах три пъти. В шестия си консулат предприех заедно с Марк Агрипа ценз (преброяване) на народа. Ценза завърших след 42-та година; в тоя ценз се преброиха 4 063 000 римски граждани. Повторно извърших ценз самичък с консулска власт във време на консулите Гай Цензорин и Гая Азиний; при тоя ценз се преброиха 4 233 000 души римски граждани. Трети път извърших ценз пак с консулска власт заедно с моя син Тиберий Цезар, във време на консулите Секст Помпей и Секст Апулей. В него се преброиха 4 937 000 души римски граждани. Като издадох нови закони, поправих много обичаи на прадедите, които вече излизаха из употреба, и сам аз предадох на потомците достойни за подражание примери в много отношения. 9. Сенатът реши да се правят всеки пет години оброци от консулите и жреците за мое здраве. За изпълнение на тия оброци приживе ми често устройваха игри: няколко пъти четирите висши жречески колегии, няколко пъти консулите. Също и всички граждани частно и по общини често принасяха жертви във всички храмове за мое здраве. 10. Името ми по решение на сената се вписа в химна на Салиите. Определи се със закон да бъда свещен и неприкосновен..... и, дорде съм жив, да имам трибунска власт. Аз отказах да стана главен понтифекс на мястото на живия колега, ако и народът да ми даваше това жреческо място, което заема баща ми. Поех това жречество след няколко години, след като умря тоя, който бе го заел в гражданските смутове; за моя избор се събра из цяла Италия толкова голямо множество, колкото, както казват, по-рано никога не е бивало в Рим; това стана във време на консулите Публий Сулпиций и Гай Валгий. 11. Заради моето завръщане сенатът посвети един олтар на Fortuna Redux при храма на "Честта и Храбростта" до Капенската порта. На тоя алтар понтифиците и весталките трябва ежегодно да принасят жертва в деня, когато се върнах в града от Сирия в консулството на Квинт Лукреций и Марк Винуций; тоя ден сенатът нарече "Августалия" по наше презиме. 12. В същото време по решение на сената се изпрати част от преторите и народните трибуни заедно с консула Квинт Лукреций и други първенци да ме посрещне в Кампания: тая чест не е оказвана досега никому освен мене. Когато се върнах в Рим от Испания и Галия, дето щастливо уредих делата, във време на консулите Тиберий Нерон и Публий Квинтилий, сенатът реши да посвети при Марсово поле алтар на "Августовия мир" зарад завръщането ми и определи, щото магистратите, жреците и весталките да принасят там ежегодно жертва. 13. Храмът на Янус, който според наредбите на прадедите трябва да бъде затворен, когато по цялата държава на римския народ и по сухо и по море владее спечелен с победи мир, и който според преданието преди моето раждане е бил затварян всичко два пъти от основанието на града, във време на моя принципат сенатът реши да се затвори три пъти. 14. Моите синове Гай и Луций Цезар, които съдбата ми отне още като младежи, сенатът и римският народ зарад моя чест ги назначи консули на 15-годишна възраст, за да встъпят в тая длъжност след пет години. По-нататък сенатът реши, щото от деня, когато бъдат заведени на форума, да участват в публичните му съвещания. А пък всички римски конници дариха и двамата със сребърни щитове и копия и ги поздравиха като "първенци на младежта". 15. На римския народ броих по триста сестерции на човек според завещанието на баща ми; в петия си консулат от мое име дадох по 400 сестерции от военната плячка, а пък в десетия си консулат пак броих от собствения си имот по 400 сестерции на човек като подарък (congiarium); в единадесетия си консулат дадох 12 пъти жито (frumentatio), което купих с частни средства; в 12-та година на трибунската си власт за трети път дадох по 400 сестерции на човек. При всички тия мои подаръци числото на получателите не бе по-малко от 250 000 души. В 18-та година на трибунската си власт, в 12-тия си консулат, дадох на 320 000 души от градския плебс по 60 денари на човек. В петия си консулат дадох в колониите на моите войници по 1000 сестерции на човек от плячката; тоя триумфален подарък получиха в колониите около 120 000 души. В 13-тия си консулат дадох по 60 денара на плебса, който получаваше тогава жито; той броеше малко повече от 200 000 души. 16. Именията, които разпределих на войниците в четвъртия си консулат и после, във време на консулите Марк Крас и Гней Лентул авгура, аз откупих от общините. Сумата, що заплатих за италийските имения, беше около 600 000 000 сестерции и около 260 000 000 – които заплатих за провинциалните имения. Това направих за пръв път и само аз от всички, които до мое време основаха военни колонии в Италия или в провинциите. И по-сетне, във време на консулите Тиберий Нерон и Гней Пизон, също във време на консулите Гай Антистий и Децим Лелий и във време на Гай Калвизий и Луций Пасиен, и във време на Луций Каниний и Квинт Фабриций, на войниците, които след изслужено време изпратих в общините им, изплатих възнагражденията в пари: за тая цел изразходвах на драга воля 400 000 000 сестерции. 17. Четири пъти подпомогнах на държавната каса със собствени средства: на управителите на държавната касапредадох 150 000 000 сестерции. Във време на консулите Марк Лепид и Луций Арунций предадох 170 000 000 сестерции от собствения си имот на военната каса, която бе уредена по моя подбуда, за да се дават от нея възнаграждения на войниците, изслужили двадесет или повече години. 18. Когато от годината, в която бяха консули Гней и Публий Лентул, доходът от данъците почна да се намалява, помогнах ту на 100 000, ту на повече души, като дадох жито от моите имения или платих част от данъка им от частния си имот. 19. Аз съградих курията и съседното ней светилище на Минерва (Chalcidicum), Аполоновият храм на Палатина с колонади, храма на бог Юлий (divi Iulii), Луперкал; колонадата при Фламиниевия цирк, която позволих да се нарича Октавиева (Porticus Octavia) по името на тоя, който по-рано бе съградил на същото място една колонада; ложата (pulvinar) при големия цирк, храмовете на Юпитер Феретрий и на Юпитер Гръмовержец в Капитолия, храма на Квирин, храмовете на Минерва и на Юнона-Царица и на Юпитер на Свободата в Авентина, храма на Ларите на най-високото място на "свещената улица" (summa sacra via), храма на Пенатите във Велия, храма на богинята на Младостта, храма на Великата Майка (mater Magna) в Палатина. 20. Капитолият и Помпеевия театър реставрирах с големи разноски, без да надпиша името си. Водопроводите, които от старост на няколко места бяха на падане, поправих и удвоих тъй наречената aqua Marcia, като доведох нов извор във водопровода й. Юлиевия форум и базиликата, която се намерваше между храма на Кастор и храма на Сатурн, здания почнати и без малко свършени от моя баща, аз ги довърших; същата базилика, когато изгоря, почнах да я градя отново с увеличена основа и наречена по името на моите синове, и заповядах, в случай не я свърша, доде съм жив, да се довърши от наследниците ми. В шестия си консулат по решение на сената поправих 82 храма в града, като не пропуснах ни един, който в това време се нуждаеше от поправка. В седмия си консулат направих Фламиниевия път (шосе) от града до Ариминум заедно с всички негови мостове, освен Мулвиевия и Минуциевия. 21. От военната плячка съградих на собствено място храма на "Марс Отмъстител" и Августовия форум. Съградих един театър до храма на Аполон на място, купено в по-голямата си част от частни лица, и го нарекох по името на зетя си Марк Марцел. Подаръци от военната плячка посветих в Капитолия и в храмовете на бог Юлий (divus Iulius), на Аполон, на Веста и на Марс Отмъстител; тези подаръци ми струваха около 100 000 000 сестерции. Във време на петия си консулат повърнах назад 35 000 фунта злато, което събраха италийските муниципии и колонии за триумфите ми и после, колчем бидох поздравен като император, не приех златото, което ми определиха муниципиите и колониите също тъй благосклонно, както и по-рано. 22. Три пъти дадох гладиаторски игри на мое име и пет пъти – на име на синовете или внуците си; в тия игри се бориха до край около 10 000 души. Два пъти на мое име и трети път на име на внука си дадох на народа представление от атлети, които събрах от всякъде. Игри уредих четири пъти на мое име, а вместо други магистрати - 23 пъти. За колегията на ХV-те мъже, като неин председател, уредих с колегата си Марк Агрипа секуларни игри във време на консулите Гай Фурний и Гай Силан. В ХІІІ-тия си консулат уредих за пръв път Марсови игри, които подир това време в следните години по ред ........ уреждаха консулите. Дадох на народа 26 пъти хайки на африкански зверове на мое име, или на име на синовете и внуците си в цирка или във форума, или в амфитеатъра: в тия хайки бидоха убити около 3500 звяра. 23. Дадох на народа представление на морско сражение отвъд Тибър на мястото, дето сега е "Царската горица"; за тая цел се изкопа езеро, дълго 1800 стъпки и широко 1200. В него се сблъскаха помежду си 30 снабдени с носове (rostratae) кораби, триреми или биреми, и още повече по-малки кораби. В тия флоти се сражаваха, освен гребците, около 3000 души. 24. След победата поставих отново в храмовете на всички общини в провинция Азия украшенията, които бе ограбил от храмовете и задържал за себе си тоя, с когото бях водил война. В града стояха около 80 мои сребърни статуи на крака, на кон и на колесница-четворка; тях дигнах самичък и от тия пари поставих златни подаръци в Аполоновия храм на мое име и на име на ония, които бяха ме почели със статуите. 25. Морето очистих от разбойници. В тая война улових около 30 000 роби, които бяха избягали от господарите си и дигнали оръжие против републиката, и ги предадох на господарите им за наказание. Цяла Италия се закле доброволно в моите думи и ме поиска за водител във войната, в която победих при Акциум. Заклеха се в същите думи провинциите Галия, Испания, Африка, Сицилия и Сардиния. Под мои знамена служиха тогава повече от 700 сенатора; между тях тия, които или са били по-преди консули, или станаха после до деня, когато се написа това, бяха на брой 83 души, а пък жреци - около 170. 26. Разширих границите на всички провинции на римския народ, които граничеха до народи, що не се покоряваха на нашата власт. Усмирих провинциите Галия и Испания, също и Германия, дето се обхваща от океани - цялата страна от Гадес до устието на река Елба. Усмирих Алпите от областта, що е близо до Адриатическото море, чак до Тиренското море, без да отворя на някой народ несправедливо война. Моято флота плува по океана от устието на Рейн към Изток до границите на кимбрите, дето преди това време не е ходил никой римлянин ни по суша, ни по море; кимбрите и харидите и семноните и други германски народи от същата местност поискаха чрез пратеници моето и на римския народ приятелство. По моя заповед и под мои ауспиции бидоха заведени две войски приблизително в същото време в Етиопия и в тъй наречената "щастлива" Арабия; огромни неприятелски войски и на двата народа бяха унищожени в открита битка, и не малко градове бяха превзети. В Етиопия достигнаха до града Набата, който лежи близо до Мерое. В Арабия войската проникна в областта на сабеите до града Мариба. 27. Към царството на римския народ прибавих Египет. Голяма Армения, след като беше убит царят й Артаксес, можех да направя провинция; но аз предпочетох по примера на предците ни да предам чрез Тиберий Нерон, тогавашния ми доведен син, това царство на Тигран, сина на царя Артавазд и внук на царя Тигран. И когато същият този народ по-после отпадна и въстана, покорих го чрез сина си Гай и го предадох на царя Ариобарзан, сина на мидийския цар Артабаз, да го управлява, и след неговата смърт (го предадох) на сина му Артавазд. След убиването на последния изпратих в това царство Тигран, който произхождаше от арменския царски род. Спечелих отново Кирена и всички провинции на изток от от Адриатическото море, по-голямата част от които се намерваше в ръцете на царе; и по-рано (спечелих отново) заетите от въстанали роби Сицилия и Сардиния. 28. Военни колонии основах в Африка, Сицилия, Македония, двете Испании, Ахея, Азия, Сирия, Нарбонска Галия, Пизидия. А пък Италия притежава 28 колонии, основани под мои ауспиции, които през моя живот бяха много цветущи и многолюдни. 29. Няколко военни знамена, изгубени от други военачалници, взех назад, след като победих неприятелите, и то от Испания, Галия и от далматите. Партите принудих да ми повърнат плячката и знамената на три римски войски и да просят коленопреклонно приятелството на римския народ. Тия знамена поставих в светилището, що се намира в храма на Марс Отмъстител. 30. Панонските племена, при които преди моя принципат никога не беше ходила войска на римския народ, победени окончателно от Тиберий Нерон, моя тогавашен доведен син и легат, поставих под властта на римския народ и преместих границите на Илирия до брега не река Дунав. Една дакийска войска, преминала отсам тая река, бе победена и разпръсната под мои ауспиции; после моята войска биде заведена отвъд Дунава и принуди племената на даките да търпят заповедите на римския народ. 31. Често бидоха пращани при мене посолства на царе от Индия; подобно нещо никога по-рано не е виждано при някой римски пълководец. Нашето приятелство просиха чрез пратеници бастарните, скитите и царете на сарматите, живущи отсам и оттатък река Танаис, и царете на албанците, иберите и мидите. 32. При мене избягаха просещи помощ царете на партите: Тиридат и после Фраат, син на цар Фраат; Артавазд, цар на мидите; Артаксар, цар на адиабенците; Думнобелаун и Тим......., царе на британците; Мело, цар на сугамбрите; и .......рус, цар на свебските маркомани. Царят на партите Фраат, син на Ород, прати при мене в Италия всичките си синове и внуци, не защото бе надвит във война, ами защото чрез залагане децата си просеше приятелството ни. И много други народи, които по-рано не са имали с римския народ никакво сношение с посланици и приятелство, в моето управление изпитаха верността на римския народ. 33. Партите и мидите получиха от мене царе, като ги изпросиха чрез пратеници - първенци у тия народи: партите - Вонона, син на цар Фраат, внук на царя Ород; мидите - Ариобарзан, син на цар Артавазд, внук на цар Ариобарзан. 34. В шестия и седмия си консулат, след като, добил върховната власт по всеобщо съгласие, бях потушил гражданските войни, повърнах държавното управление от мое господство във властта на сената и народа римски. Заради тая моя заслуга по решение на сената бях наречен "Август"; вратата на къщата ми биде украсена публично с лаври и над вратата биде поставена гражданска корона; освен това в Юлиевата курия биде поставен златен щит, чийто надпис свидетелстваше, че ми се дава от римския сенат и народ зарад моята храброст, снизходителност, справедливост и благочестие. От тогава надминавах всички по достойнство, но власт нямах повече от тия, които бяха и на мене колеги в магистратурата. 35. Когато бях консул 13-ти път, сенатът и конническото съсловие и целият римски народ ме поздравиха като "баща на отечеството" и решиха да се надпише това във вестибюла на къщата ми и в курията и в Августовия форум под колесницата (quadriga), която ми е поставена там по сенатско решение. Когато написах това, карах седемдесет и шестата си година. Прибавка. 1. Сумата на парите, които даде на държавната каса или на римския народ, или на уволнените войници: 600 000 000 денари. 2. Здания направени нови: храма на Марс, на Юпитер Гръмовержец и Феретрий, на Аполон, на бог Юлий, на Квирин, на Минерва, на Юнона-Царица, на Юпитер на Свободата, на Ларите, на Пенатите, на Младостта, на Майката на боговете, Луперкал, пулвинара при цирка, курията и светилището на Минерва, Августовия форум, Юлиевата базилика, Марцеловия театър, колонадите в Палаций, колонадата във Фламиниевия цирк, царската горичка отвъд Тибър. 3. Поправи Капитолия и храмове – на брой 82, театъра на Помпей, водопроводите, Фламиниевия път. 4. Разноски за сценични представления, гладиаторски игри, атлети, хайки на зверове, морско сражение (навмахия); подаръци на колониите в Италия, на градовете в провинциите, които пострадаха от земетръс и пожари, или поотделно на приятели и сенатори, на които допълни ценза: безбройно множество.

Експерти или културни разбойници Хипотетична реконструкция на порта, кула и част от крепостна стена на Трапезица, Велико Търново, 2009. Фотограф: Тодор Кръстев [авторът] Напоследък в публичното пространство се сблъскват диаметрално противоположни мнения за това как трябва да бъдат опазвани културните ценности в България. Страничният наблюдател е обяснимо объркан: как трябва да постъпим с една средновековна крепост, от която днес са останали само основи и част от стени? Някои ни убеждават, че за да привлича туристи, тя трябва да бъде "вдигната" до горе – възстановена "до зъбер". Точно така били напълно възстановени Партенонът в Атина и Колизеумът в Рим. По силата на тази логика у нас започна строителство на крепости, което значително се активизира след 2007 – със средства от европейските фондове (в Созопол, на Трапезица във Велико Търново, в с. Белчин, в Перник, на Яйлата и др.). Хипотетично възстановяване на порта, кули и част от крепостна стена в Созопол, 2003. Фотограф: Димитрина Димчева [авторът] Хипотетично възстановяване на крепостта Цари Мали град, с. Белчин, община Самоков, 2013 (Изложба на Международния форум, организиран от Министерството на културата, април 2014) [авторът] Хипотетично възстановяване на крепостта Кракра Пернишки, 2014. Фотограф: Магдалена Машева [авторът] Строителство в резервата Яйлата, Камен бряг, 2014. Фотограф: Евгений Кондев [авторът] Колкото повече наближава откриването на втория транш на фондовете през 2015, толкова по-ожесточена е защитата на тази практика. Нейните идеолози, ангажиращи сериозни държавни институции, авторитетно ни уверяват, че "вдигането" на крепости представлявало обичайна световна практика, разрешена от международните документи. Достатъчно било само да се означи старото от новото с оловна лента. Много добре се знаело как са изглеждали някога крепостите – имало налични гравюри. Освен това, крепостите били "типови", ясно описани от древния архитект Витрувий и пр. Ако това наистина е така, защо тогава експертната общност по опазване на културното наследство в България е ужасена от тази бурно разширяваща се практика? Обяснението е, че горните аргументи са дилетантски – те биха били дори комични, ако последиците от тях за културното наследство не бяха толкова сериозни. Научните принципи на реставрация на културните ценности са формирани в продължение на два века и днес по тях съществува пълен международен консенсус, закрепен с харти и с конвенции, ратифицирани от България. Светът е разбрал, че културното наследство е ценно само когато е автентично, т. е. истинско, а не измислено. Само тогава то представлява историческо свидетелство. Върховен дълг на специалиста-реставратор е да го предаде на следващите поколения "в цялото богатство на неговата автентичност". Тази устойчивост е изцяло в обществен интерес – идните поколения не бива да бъдат лишавани от своя "прозорец към историята". Ето защо, според основополагащия документ на реставрацията -Венецианската харта на ИКОМОС, 1964 (членове 9, 12 и 15);Документа от Нара за автентичността, 1994; Конвенцията за световното наследство, 1972 и Ръководството за нейното приложение (параграф 86), трябва напълно да бъде изключена хипотезата – измислицата за това как е изглеждала ценността. Историята не бива да бъде фалшифицирана. Затова възстановяването на една ценност може да стане само при наличие на автентична, пълна и детайлна документация за нея – не са достатъчни гравюри, рисунки или описания, тъй като те нямат достоверна документална стойност. Не може да се реставрира по аналогия с други ценности – всяка ценност е уникална сама за себе си. Днешните "възстановени" крепости не отговарят на нито едно от тези изисквания. Това са приети от цивилизования свят азбучни реставрационни принципи, които се изучават още от 3-ти курс архитектура. Ако те бъдат нарушени, културната стойност на ценността рязко пада. Да си представим, че някой реши да "възстанови" липсващите ръце на Венера Милоска (технически напълно възможно) – тогава античният шедьовър ще се превърне в кич. Никой по света не би си позволил такава гавра с културното наследство, не са си го позволили и реставраторите на Акропола (Николас Баланос) и на Колизеума(Рафаел Стерн). Научна реставрация на Акропола в Атина (Николас Баланос). Фотограф: Тодор Кръстев [авторът] Научна реставрация на Колизеума (Рафаел Стерн). Фотограф: Дияна Янева [авторът] Ако това се случи например с крепостната стена на Старинен град Несебър, той със сигурност ще бъде изключен от Световното наследство. Ако това се случи с крепостта на Небет тепе, Пловдив няма шанс да влезе в Световното наследство. Велико Търново по начало няма шанс, след построяването на измислената Патриаршия на Царевец (със силен политически натиск и също с гръмогласни идеолози), да не говорим за предвижданото "възстановяване" на Двореца на Асеневци на Трапезица (отново с подкрепа от "най-високо място"). Можем да си представим как ще изглежда пейзажът на България, наситен с клонинги на измислени крепости, дворци и църкви, докато в същото време автентичните български културни ценности реално загиват. Абсурдно е, че за опазването на тези 40 000 ценности държавният бюджет ежегодно отделя мизерните 500 хил. лв., докато за посочените проекти по европейски фондове, превръщащи културното наследство в "туристическа атракция", само досега са похарчени над 80 млн. лв.! Предстоят много повече. Каква е тогава логиката на тази строителна кампания, кое я оправдава? Ако погледнем нещата в дълбочина, не можем да отречем, че тя е изгодна – както политически, така и икономически От една страна тя гарантира интензивно усвояване на европейските фондове с проекти от по 4-5 и повече млн. лв. От друга, новото строителство е "по-ефективно" от реставрацията – много по-лесно, по-бързо, по-евтино и с по-нискоквалифицирани изпълнители могат да се строят крепости от бетон, камък и тухла, вместо да бъде извършвана прецизна научна реставрация. Следователно съществуват политически и най-вече икономически интереси, което обяснява цялата страст на днешните идеолози. Цената е загуба на автентичност на българското културно наследство. Експертите в България не могат да пригласят на тази кампания. Затова Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) отхвърли проектите за крепости в Созопол и Небет тепе (но Министерството на културата ги позволи). Този институт, със сложна и драматична съдба, е засега единственият специализиран държавен експертен орган в тази област с ключовата задача да създава правилата за опазване – задача вече непосилна при условията, в които е поставен. От своя страна, българските членове на най-голямата международна експертна организация в тази област ИКОМОС - научен консултант на ЮНЕСКО, приеха през 2014 остра Декларация срещу тази практика. Отделни експерти също публикуват своите категорични мнения. Всички те нямат никакви други мотиви освен защитата на принципите, които съставляват същността на тяхната професия навсякъде по света. Това не остава обаче безнаказано. В момента е в ход истинско очерняне на българската експертна общност в областта на опазването, с лъжи и лексика, които напомнят за черни страници от близкото минало. Младите реставратори, които нямат този социален опит, са направо втрещени. Съвсем сериозно се препоръчва всички решения за културното наследство да се вземат на политическо ниво – в Министерството на културата, а НИНКН да бъде закрит, вместо да бъде подкрепен и реформиран. Разбира се, тогава няма кой да създава правилата за опазване, но всъщност точно това е нужно на строителните апетити… Историята познава тъжни примери, когато с Лисенковски плам са се саморазправяли с експерти, но от това е губило обществото. През 1965 Венецианската харта е приета от ИКОМОС като международен кодекс на реставрацията. По този повод авторът на Хартата и първи президент на ИКОМОС Пиеро Гацола отбелязва: "експертите не бива да пренебрегват задълженията на този кодекс и трябва да съхраняват неговия дух, ако не искат да бъдат смятани за културни разбойници". Днес, 50 години по-късно, тази дилема продължава да е актуална. Проф. арх. Тодор Кръстев, д. а. н., е почетен член на Международния съвет за паметници на културата и забележителните места (ИКОМОС), почетен председател на ИКОМОС/България и член на Академия ИКОМОС. Той е експерт на ЮНЕСКО и ИКОМОС за Световното наследство с проведени над 30 мисии по света. Автор на урбанистични проекти за културното наследство на София, Пловдив, В. Търново и др. Ръководител на проекта за Античния стадион в Пловдив(Специална награда и Награда на публиката "Сграда на годината" 2014). Инициира и ръководи международните проектиГоляма награда на медийния фестивал в Албена, 2006). Негов реализиран проект "Мост на плажа в Бургас", интерпретиращ градската традиция, е избран от жителите на града през 2008 за "Символ на Бургас". Ръководител на Плана за опазване и управление на Старинен град Несебър, 2012. Автор на много научни публикации в България и чужбина. Почетен гражданин на Пловдив за принос в опазването на културното наследство на града. http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/02/24/2478013_eksperti_ili_kulturni_razboinici/?ref=yellow_fp

Дете на година и половина почина от морбили в Берлин в болница, където бе прието по спешност на 18 февурари. Още не е ясно къде се е заразило то, но в германската столица в момента има десетки случаи на опасната шарка, което е пряк резултат от царящата от години мода децата да не бъдат ваксинирани. Заради този случай германските политици заявиха, че ще обсъдят закон за задължителното имунизиране, след като само с образователни лекции досега не са успели да убедят противниците на ваксините във вредата на идеите им. Само в Берлин от началото на годината има 447 регистрирани случая на морбили, а вирусът се разпространява скоростно. Засегнати са вече Бавария, Саксония, Долна Саксония и Бранденбург. Една трета от разболелите се трябва да бъдат лекувани в болница поради усложнения. В 90% от случаите става дума за неваксинирани пациенти. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4618049

много интересна статия. Поздравления.