Last roman

Знаете ли, че около 150 гена в ДНК-то ни принадлежат на микроорганизми, вградили ги вътре по време на нашето еволюционно развитие: Almost 150 Of Our Genes May Have Come From Microbes We know that our bodies are absolutely teeming with microbes. In the average healthy human, bacterial cells outnumber our own cells 10 to 1. And let’s not forget about viruses; some studies have suggested that the number of viral particles in our body is greater than the number of human and bacterial cells combined. But what about our genomes? It turns out that our DNA, too, is less human than we thought. According to a new study, humans—and a wide variety of other animals—possess tens, if not hundreds of “foreign” genes that have been passed on from single-celled organisms, such as bacteria. What’s more, these genes play active roles in the body, such as contributing to metabolism, and this process of gene acquisition could still be occurring, at least in some lineages. According to the authors, these findings suggest that this gene transfer could have played a previously underappreciated role in biochemical diversification during the evolution of animals. The study has been published in Genome Biology. Biology textbooks will tell you that DNA is passed from parent to offspring, a process known as vertical gene transfer. But some organisms, such as bacteria, are able to transfer their genes to other species living in the same environment, which is known as horizontal gene transfer (HGT). This is how genes for antibiotic resistance are able to spread so rapidly, creating serious problems for the treatment of infections. This process is known to play an important role in the evolution of bacteria and other single-celled organisms, but it has also been documented in some simple animals, such as the coffee berry borer beetle that acquired bacterial enzyme genes for the breakdown of coffee berries. However, whether this occurs in higher animals, such as humans, has long been debated. To find out whether it exists in higher organisms, scientists from the University of Cambridge, England, examined the DNA of various different animals, including several species of fruit fly, nematode worms and various different primates, including humans. Specifically, they were looking for high sequence similarity between genes from these organisms and other species, which could indicate that they are foreign in origin. According to their analysis, HGT in animals typically results in tens or hundreds of active foreign genes, the majority of which seem to be involved in metabolism. In humans, for example, they confirmed 17 previously identified genes that were attributed to HGT, plus an additional 128 that had not been reported. These genes played a variety of roles, for example helping to break down fatty acids, or assisting antimicrobial or inflammatory responses. Most of the foreign genes identified in the study came from bacteria and another group of mostly unicellular organisms known as protists, but viruses and fungi were also found to be donors. This could be why previous studies failed to identify as many foreign genes since only bacteria were included. “Surprisingly,” says lead author Alastair Crisp, “far from being a rare occurrence, it appears that HGT has contributed to the evolution of many, perhaps all, animals and that the process is ongoing, meaning that we may need to re-evaluate how we think about evolution.” http://www.iflscience.com/plants-and-animals/almost-150-our-genes-may-have-come-microbes

Дисниленд "България" В България е в ход същинска диснификация*: дотук са построени над 30 крепости, които струват по 4-5 милиона; подготвят се нови 100-200. Но даваме ли си сметка за драматичния ефект от този историко-туристически хибрид? Внимателният наблюдател със сигурност си е дал сметка как наследството ни неусетно премина от идеологическия фронт на етно-национализма към царството на бизнес-предприемачеството. Строят се нови крепости в стил Балдуиновата кула, къде по легенди, къде по художествени хрумки на историци, къде със съвременни инженерни решения. Имаме археологически парк "Тополница", самодеен Джурасик ("Дино") парк край Пазарджик с бетонни динозаври, които си съперничат по автентичност с крепостната стена в Созопол. Тихата революция на "българщината" Всяка новопостроена старина се "социализира" с ритуали и творчески разработени автентични празници, където тракийски девойки се кичат с рози**, християнски празници съжителстват с кукери, местни продукти са турски внос, а заветната цел е да се попадне в книгата на Гинес. Около новите наследства кипят исторически възстановки, къде спонтанни, къде по проект. И тук - тихата революция на "българщината". Доскоро беше немислимо да се възстановяват събития без пряко отношение към етно-националната идеология: моделът задаваше Патриаршеската църква на Царевец, с вечния огън на героите, построена при комунизма. И ето, че днес бизнес-преориентацията все по-често се насочва към римски времена, като дори незначителна стражева крепост като Цари Мали град (чието име дори не е запазено!) се превръща в ценен ресурс на местната общност, която, както всяка друга общност в България, залага в плановете си за устойчиво развитие именно привличането на туристи. Не знам дали си давате сметка каква революция преживяваме. Доскоро историческите възстановки пресъздаваха само победи над турците, с доказан национално-терапевтичен ефект. И ето, че днес първо на Дунава, после все пó на юг започват да се разиграват битки на римляни срещу хуни, кумани, славяни. Кой знае, може един ден предприемчив деятел да зарадва германските туристи с готи, а ирландските - с келти, все обитавали нашите земи. "Всеки град - с крепост!" Представете си мащаба на диснификацията***: дотук са построени трийсет и няколко крепости по 4-5 милиона парчето; чувам, че се готвят нови 100-200 според повелята на един от историците-бизнесмени: "всеки град - с крепост". "Калето" край Мездра, "Кракра" - Перник, "Щипон" - Костенец, "Перистера" - Пещера, "Туида" - Сливен... Навсякъде фестивали, възстановки, дегустации. От една страна има едни европейски пари, които трябва да се вземат (нямало как да се контролира този тип харчове, защото всяка страна си решавала кое е наследство!), от друга страна местният бизнес натиска за обществени поръчки, от трета общината се бори за слава, от четвърта едни съмнителни експерти заработват щедри хонорари, като яростно тъпчат всеки опит за критика в съюз с жадните за национална гордост медии.Икономиката е едната страна на въпроса. Очевидно е, че когато едно и също нещо се предлага в големи количества, цената пада. Нашите селяни така се чудят защо миналата година само Иван посади домати и спечели, пък сега всички посадихме и загубихме. Ще загубят всички, бъдете сигурни! Впрочем, каква точно възвръщаемост може да се очаква от входните билети за една крепост, аз лично не разбирам - по света музеите обикновено са на субсидия. А няколкото люлки (наричани "атракциони") и сергии за сувенири едва ли ще избият вложените милиони. Вярно, че след години ще се отвори работа за фирми по разрушаването на всичко това, вярно, че пак ще се усвояват европари за съживяване, примерно, на съсипания бряг край Яйлата - но това все пак ще е в мандата на други кметове. Лично аз съвсем не съм противник на тематичните паркове с цел увеселение. Този бизнес е по цял свят в разцвет през последните петнайсетина години. Хората искат да излязат с децата, да изпитат някакви удивления, да се повозят на влакче, да изядат нещо странно и, разбира се, да качат много снимки във Фейсбук. Дисни сътвори света на приказките, Юнивърсъл студиос ви въвежда в декорите на любимите ви филми, край Нагасаки можете да се разходите в пресъздаден едно към едно холандски град; край Пекин пък имате всичко на едно място - от пирамидите до копенхагенската русалка. Някъде има малко национален момент, например в парка на Дикенс в Лондон или в "Астерикс" на запад от Париж, където галите продължават гордата битка с Юлий Цезар (румънците все още се колебаят дали да построят своя парк "Дракула", разкъсани между гордост и бизнес). Другаде търсят педагогика, например в мексиканската верига "Кидзания", където децата играят роли на възрастни в един построен за тях по-добър град на бъдещето. Нашите "атракциони" Нали се досещате какво прави такива тематични паркове успешни? Новото, неочакваното, екзотичното. И нали разбирате, че за да има възвръщаемост подобен парк, той не може да разчита на местната и дори национална общност - нужни са огромни потоци от хора, мощна концентрация на пари и идеи. Вероятно успех в България могат да имат 2-3 оригинални увеселителни парка, но за 200 няма пазар. И няма нужда да съм икономист, за да ви го кажа. Според мен единствено "Багатур" вървят в тази откровено художествена версия, превръщайки прабългарското в популярна култура без много претенция за достоверност. Няма нищо лошо в това да се „кефим” на наши си, родни Астерикс и Обеликс. Важно е само да не губим чувството си за хумор. Нашата Дисни-индустрия не следва традицията на Луна-парка от моето детство, а се е вкопчила в националната идеология: тя мисли, че може да продаде предишните гордости като атракциони. Римляни, ама наши - бъдещи хайдути, така да се каже. Малко бутафорийка, както се изрази министърът на културата, за да върви алъш-веришът. Къде е проблемът? Вероятно промискуитетът между идентичност и забава се дължи преди всичко на това пусто еврофинансиране, което се отпуска именно за култура, без да осъществява контрол над проектите - защото културата си е национална работа, според правилата на ЕС. А кой решава коя култура е важна? Ами който вика най-силно, тоест - предишните идеолози, преобразени в бизнесмени. Така България се подменя пред очите ни и постепено ще започнем да се чувстваме чужденци в нея. Колко по-добре щеше да е да следваме азиатския пример и да си строим холандски градове! Комерсиализиране на собственото аз Защото историко-туристическият хибрид има един драматичен резултат: разрушава националната идентичност, защото е трудно жив човек да живее с усещането, че е бутафорен. Не знам дали сте забелязали, че туристическите народи са малко особени, нямат сцепление, слаби са моралните им устои, лесно се разбягват. Комерсиализирането на културата - комерсиализирането на собственото аз - е една от причините. Произвеждайки я за продажба на туристи, ние започваме да я възприемаме по един циничен начин - и в крайна сметка развиваме този цинизъм и към самите себе си. Знам, че нито можем, нито трябва да спираме индустрията на забавлението. Трябва обаче с всички сили да браним онази стена, която го разделя от сериозното възприемане на миналото. http://offnews.bg/news/Коментари_65/Дисниленд-България_476415.html

айде без политика!

особено перипетиите му със Секст Помпей )))

в името на усвояването на евросредства ще окепазят всичко що е останало поне малко автентично.

чакам докази в новата тема

командвал е като легат различни войскови групировки в Галия и е довършил потушаването на галското въстание, за което си има достатъчно описания в Записките. Но темата е за друго.

Плутарх все пак е роден доста по-късно. Но при Филипи победата си е негово дело. Иначе човекът си е утвърден авторитет във войската още от галските и граждански войни на Цезар. Освен това отстъплението му от Партия е къде къде по-успешно от това на Крас. Виж Август не е кадърен пълководец, но поне се обгражда с талантливи такива.

човек и добре да живее се влюбва. Иначе можем да отворим нова тема за пълководческите качества на Марк Антоний /макар че Плутарх е доста изчерпателен по този въпрос/: http://www.ancientrome.ru/antlitr/plutarch/sgo/antonius-f.htm

да, не е очевидец, но се е ориентирал добре и се е барикадирал в дома си, докато приключи суматохата след смъртта на диктатора. Иначе според мен си е много читав военачалник, но тук разговорът е за друго.

Антоний се спасил, защото своевременно захвърлил тогата и си плюл ма петите.

еми китаяги - какво да ти кажа.

Уви, по този въпрос няма как да го попитаме. Иначе охраната пак е нямала достъп заседанията на сената.

и до днес на мястото на кремацията му на Форума туристи и разни зевзеци носят цветя.

кофтеж, значи.

15 март - 2059 г. от убийството на Цезар: Той седнал и заговорниците го обкръжили, като за приветствие. Тогава Тилий Цимбер го приближил като че ли с молба и когато той отказал, давайки му знак да почака, го хванал за тогата над лакътя. Цезар извикал: "Това е насилие" - и тогава Каска, замахнал отзад и му нанесъл рана под гърлото. Цезар хванал ръката на Каска и я пронизал със стилус, опитал се да стане, но втори удар го спрял. Когато той видял, че от всички страни към него са насочени оголени ками, той нахлупил на главата си тога, а с лявата ръка отпуснал гънките й под колената, за да падне достойно, покрит до пети; и така бил прободен с 23 удара, само при първия издавайки не вик, а по-скоро стон, макар че някои съобщават, че на нахвърлилия се върху него Марк Брут той казал: "И ти ли, сине мой". Всички се разбягали, бездиханен той останал да лежи, докато трима роби го сложили на носилки, от които провисвала ръката му и го отнесли вкъщи. И от толкова рани, по мнение на лекаря Антистий, само една се оказала смъртоносна - втората, нанесена му в гърдите. Гай Светоний Транквил: "Животът на дванадесетте цезари", Кн. 1 "Божественият Юлий".

Китайската компания WinSun променя строителството. Тя притежава най-големият 3D принтер 6.6 м х 10 м х 150 м) в света и над 80 патента за материали и технологии в 3D строителството. Миналата година в Шанхай фирмата принтира 10 еднофамилни къщи от по 200 м2, като цената на всяка от тях възлезе на само 4 800 щатски долара. В началото на тази година фирмата представи своята първа луксозна вила от над 1000 м2, изградена основно от 3D принтирани елементи. Със своята технология (3D печат на строителни елементи) + материал (смес от смлени индустриални отпадъци и цемент) WinSun постига огромни икономии спрямо конвенционалното строителство - при материалите 30 до 60%, при времето за изпълнение 50 до 70% и при труда 50 до 80%. Египетското правителство е сключило договор с фирмата за "отпечатване" на 20 000 малки едноетажни къщички и понастоящем WinSun принтира средно по 10 на ден. Фирмата планира до няколко години да инсталира поне 20 от огромните 3D принтери по света - напр. в Италия, Франция, Катар, САЩ и т.н., за да може да принтира на място луксозни вили на 1/2 от сегашната им стойност. На снимките - първата луксозна вила на WinSun, изградена преобладаващо от 3D принтирани елементи.

Понякога човек се смее, защото в душата му няма повече място за сълзи В памет на Тери Пратчет, който реши да избегне навалицата Не го смятай за умиране - посъветва го Смърт. - По-добре си мисли, че си тръгнал по-рано, за да избегнеш навалицата. Жизнено важна съставка на успеха това е да не знаеш, че замисленото от теб е неизпълнимо. Понякога стъклото е принудено да блести по-ярко от брилянта, защото се нуждае в по-голяма степен от самоутвърждаване. Злото като правило не дреме и следователно не разбира защо някой изобщо трябва да спи. - Остани тук. Ако там не е опасно, ще ти свирна. - А ако е опасно? - Ще се разкрещя. Истинският котарак мечтае за едно нещо: да изживее живота си безметежно и хората да не му се месят. По това той не се отличава много от хората. - Как се нарича, когато отвътре ти е топло, доволен си от всичко и искаш всичко да остане както е? - Предполагам, че се нарича щастие. Туристът не само гледаше на света през розови очила – той го възприемаше с розов мозък и го чуваше с розови уши. Той недолюбваше хората, които „никого не искат да обидят". Удобна фраза – произнасяш я и можеш да обиждаш когото си искаш. Човекът, който може да бъде купен, по принцип нищо не струва. Хората никога не виждат това, чието съществуване им се струва невъзможно. Животът е навик, от който се отвиква много трудно… Ако престъпността е неизбежна, нека поне е организирана. Тези, което не се нуждаят от никого, се нуждаят хората наоколо да виждат, че те въобще не се нуждаят от никого. В повечето книги за магьосничеството пише, че вещиците работят голи. Това е защото повечето от тези книги са написани от мъже. Само хората могат да си построят сами по-добър свят. Иначе се получава клетка. Всяка работа изглежда интересна докато не се захванеш с нея. Ето как в този свят се придобива власт, помисли си той. Трябва просто да не ти пука за мнението на останалите и никога, никога, никога да не се усъмниш в правилността на своите действия. Хората могат да чакат спасение доста дълго, но предпочитат да обядват навреме. Той се заблуждаваше – в края на тунела все пак имаше светлина. И тя идеше от огнехвъргачката. Понякога човек се смее, защото в душата му няма повече място за сълзи. Вярата в богове е необходима, защото да се вярва в хора е твърде трудно. Съществуването на богове е просто необходимост. Съществуват смърт и данъци. Само че данъците са по-лошо нещо, защото смъртта се случва веднъж в живота, а данъците – всяка година. Никой не полудява толкова бързо като абсолютно нормалният човек.

Ромейски 'оркестри' в Σύνοψις Ἱστοριῶν на Йоан Скилица, 12 век:

Аз захванах да го чета га бях на 19 и ми допадна много чувството му за хумор спрямо Живота, Вселената, религиите и всичко останало, както и нескончаемите игрословици, които ползваше. След това имаше период, когато бях изоставил Света на Диска и се бях потопил прекалено в реалния сят. Но наскоро Тери се завърна в моята библиотека под формата на "Волният Народец" и "Шапка, пълна с небе" - две приказни книги. Почивай в Мир, майсторе!

http://mashable.com/2015/03/12/author-terry-pratchett-died/

Световноизвестният британски писател сър Тери Пратчет почина днес на 66-годишна възраст след дълга битка с болестта на Алцхаймер - кортикална атрофия на задната част на мозъка. Това съобщават световните агенции, цитирайки официалното съобщение на неговия издател. През литературната кариера Тери Пратчет е продал над 75 милиона книги. В поредицата "Светът на диска" има 40 романа, преведени на 37 езика. От тях са продадени повече от 55 милиона екземпляра. Откакто преди 7 години Пратчет обяви, че е болен от Алцхаймер, издаде пет нови произведения. Тери Пратчет живеел със съпругата си Лин в графство Уилтшир, недалеч от гр. Солсбъри.

Large Study Concludes Homeopathy Does Not Effectively Treat Any Health Condition Homeopathy is an alternative form of medicine that uses very small doses of harmful substances—which may cause symptoms in a healthy person—to treat those same symptoms in someone who’s ill. Some think that the “memory” of the original substance (usually chemicals or plant and animal material) retained in the highly diluted preparations will help provoke the body into action. Others say homeopathy is not only ineffective, it’s dangerous, especially when used as a substitute for approved treatments with a good record of safety and effectiveness. Now, an extensive analysis of 225 controlled studies and some 1,800 papers—ranging from evidence provided by homeopathy interest groups to government guidelines —has confirmed what many researchers have long suspected: Homeopathy is not an effective way to treat any health conditions. Not muscle soreness, not sleep disturbances, not rheumatoid arthritis. The study was conducted by Australia’s National Health and Medical Research Council(NHMRC), and to avoid bias, the evidence was assessed by an independent contractor. “No good-quality, well-designed studies with enough participants for a meaningful result reported either that homeopathy caused greater health improvements than placebo, or caused health improvements equal to those of another treatment,” the report found. The entire information paper is available online [pdf]. “There will be a tail of people who won’t respond to this report, and who will say it’s all a conspiracy of the establishment,” NHMRC Homeopathy Working Committee chair Paul Glasziou tells the Guardian. “But we hope there will be a lot of reasonable people out there who will reconsider selling, using or subsiding these substances.” The Australian Homeopathic Association has responded with a statement, saying how the NHMRC should consider a large-scale economic evaluation of the benefits of a "more integrated system” that supports "patient choice." According to the AHA, an estimated one million Australians choose homeopathy as part of their healthcare. However, as NHMRC CEO Warwick Anderson warned in a news release: "People who choose homeopathy may put their health at risk if they reject or delay treatments for which there is good evidence for safety and effectiveness.” http://www.iflscience.com/health-and-medicine/homeopathy-ineffective-study-concludes

€ 300 млн. за бутафория и малко история Снимка: © Facebook Къде сте виждали средновековна крепост, съчетана с византийски градеж, римски арки и възрожденски керемиди? Добре дошли в България 300 милиона евро. Запомнете добре тази сума, защото в следващите няколко години тя ще промени историята. Едни казват, че ще я „върнем" в цялото й величие - чрез масово издигане на крепости, базилики и кули. Други казват, че ще я изгубим - чрез обезличаване на културно-историческото наследство и свеждането му до провинциални атракциони за съботно-неделни разходки и скара-бира. В последната година видяхме драстични примери - пластмасовата крепост в Перник и зидарията на Яйлата. Първо се посмяхме, после се ядосахме. И толкова. Само че проблемът с „извисяване" на руините „до зъбер и керемида" сега започва - европейските пари са на масата до 2020-та година и трябва да бъдат усвоени. Цялото внимание към паметниците на миналото, изглеждащо крайно необичайно на фона на дългите години неглижиране от страна на държавата, може да се обясни единствено с наличието на огромен финансов ресурс. Става дума за проекти за милиони, които в повечето случаи се опорочават по цялата верига, заради широките порти в Закона за културно-историческото наследство - те допускат съмнителни обществени поръчки, размиване на отговорност, безконтролно изпълнение и корупционни схеми по признанията на не един един или двама експерти. Строяване на крепостите Само през декември Националният исторически музей съобщи за три реставрирани крепости, отворили врати за посетители - „Туида" край Сливен (5.5 млн. лв), „Велбъжд" в Кюстендил и „Траянови врата" край Костенец (4.2 млн. лв). Отделно, десетки археологически комплекси очакват смяна пола от „обрасли в трева три реда камъни" до „туристически атракциони". Ако се загледате в снимките, ще видите, че резултатите са като по калъп - експониран византийски и/или средновековен облик, 5-6 метра зидария и задължително поне една изцяло изградена кула, която се превръща в музей. Дори екстрите са едни и същи - възстановки на битки, стрелба с лък, будоар с рицарски одежди, демонстрации на занаяти, пейки за отдих, барбекю и т.н. Основната критика е, че „новото строителство" се прави по хипотеза, без достатъчно научни доказателства и без да са приключили археологическите проучвания. Такъв е случаят на Небет тепе в Пловдив, където една гравюра от Ватикана послужи за проект, предвиждащ 14-метрова средновековна кула в града, който има славата да е след най-древните в света. Няма помен от съвременния постулат, че новото не трябва да надделява над оригинала. Поради тази причина и Царевец не може да бъде защитен от ЮНЕСКО, тъй като е изграден по предположения по време на комунистическия режим. Аналите на скандалите Другото общо е мнимата публичност на тези толкова важни промени не само на миналото, но и на бъдещето. Гражданите, които първи трябва да бъдат попитани, обикновено научават постфактум, обществените обсъждания са апокрифни. Така в медиите се изнасят само грозните лични нападки. И ето, монополистът на истината Божидар Димитров подхвана лична битка с критиците, които опитват да сдържат зидаро-мазаческия нагон за бърза печалба. Въпреки че това е извън компетенциите му на директор на НИМ, той ги нарича мошеници и корумпирани саботьори, които нищо не разбират от история. Опозицията размахва международните конвенции за защита на културно-историческото наследство, но Димитров има свой прочит и в последно време лансира упорито аргумента, че е по-добре да сложим нови камъни върху старите, вместо да ги оставим да тънат в забрава, както е било досега. С камъни в храстите пари от туризъм не се правят, казва историчарят, но не продължава по пътя на логиката до следващия въпрос - печелят ли се туристи с евтина пластмаса, феи от газобетон и прозорци от PVC дограма? Особено европейците, които би трябвало да имат рафиниран поглед към тези работи. Отговор дойде от културминистъра Вежди Рашидов на изслушване пред ресорната културна комисия: „Малко бутафория ще допринесе много за туризма". Какво тук значи някакво си ЮНЕСКО, настина, важна е разкрепостената фантазия на реставраторите, общините и министерствата, които пишат и чертаят, за може око да види, ръка да пипне. Или както казва Рашидов: „Винаги по света правят така: отбелязват с една цветна тухла истинските останки и нагоре го надграждат". Винаги е късно, винаги няма път назад Няколко месеца преди откриването на пластмасовия декор на крепостта Кракра в Перник, наречен меко казано визуализация, имаше извънредни заседания на Общинския съвет, проверки от Министерството на културата, какви ли не нападки и оправдания - в крайна сметка полимерните плочки с бодящи очите гайки си стоят и до ден днешен, дори вече има и интерактивен електронен гид на четири езика. Още преди една година се заговори за смехотворните глинени феи и чудовища, красящи входа на пещерата „Леденика" край Враца. Една преди дни строителният министър Лиляна Павлова се възмути от пълното разминаване между бутафорната реалност и проектната документация, която е одобрена по нейно време, в първия мандат на ГЕРБ. Тя призна, че е получавала сигнали като депутат, но едва сега, отново като министър и като посетител на място, се убедила в абсурда - и в пилеенето на европейска средства, вместо в реалното им оползотворяване. Павлова предвижда финансови санкции за общината във Враца, както има и проверка на ЕК за „Яйлата", но какво от това? Качулка след дъжд. Очевидно контролните институции не вършат работа, щом като допускат толкова лесно едни пари в едни джобове, а покрай тях - подмяна на историята. Но да си дойдем на думата - 300 милиона евро. Сумата е заложена в новия програмен период на ЕС до 2020 година. Другото е псевдонаука, газобетон, пластмаса и червени керемиди, които все някак ще бъдат напаснати, за да се получи нещо като крепост, нещо като паметник. Доминация на кича над автентичните свидетелства на историята. Разрушени са, казват, а това не ни приляга на величието. Ами може би точно това показва трагичната история, която днес искаме да променим, тоест да подменим с хипотетични градежи и евтини имитации. Кой знае дали през 2020-та година, ако шеметната „реставрация" продължи, България няма да е задминала Македония по кич и бутафория и да се е превърнала в един гигантски Лувър, където през 20-30 километра или 20-30 метра има храм на Зевс, светилище на Дионис, гроб на тракийски цар, византийска крепост, български дворец... Наистина ли цената е само 300 милиона евро? Нали уж тези ценности нямат стойност. http://www.webcafe.bg/id_1605703290_%E2%82%AC_300_mln_za_butaforiya_i_malko_istoriya#.VP_8R2oHQXs.facebook

Мозайка от Сирия /4 в./. От ляво надясно - музикантка със систрум, до нея - свиреща на орган, музикантка, свиреща на двоен авлос, до нея - музикантка с китара, пред тях жена, свиреща на оксивафон /ацетабулум/, а до нея - музикантка с цимбали. Оxyvaphi /разпространен на изток през класическата античност и средновековието/ представлявали няколко купи /от стъкло, метал или черупка/, които при удар с дървена пръчица издавали разнообразни звуци. Малко повече за този интересен инструмент в прикачения файл. Paraskevi-libre.pdf