Last roman

а снимка?

Поздравления за темата!

разбира се да не забравяме, че "Деянията" съдържат солидна доза пропаганда на режима.

още ли я нищите тая глупост?

От делата на божествения Август, чрез които подчини земния кръг под властта на римския народ, и от разноските, които направи за държавата и римския народ и които са издълбани на два медни стълба, намиращи се в Рим, следва по-долу препис. 1. На 19-годишна възраст събрах войска по свой почин и с частни разноски; с нея освободих държавата, която бе попаднала под властта на една партия. Поради това сенатът чрез почетни решения ме прие в своята среда във времето на консулите Гай Панса и Авл Хирций, като същевременно ми даде консулско място за гласуване и ме облече с власт (imperium). След това той заповяда аз, като пропретор, заедно с консулите да се грижа да не сполети държавата някое нещастие. Народът пък в същата година, когато и двамата консули паднаха на война, ме избра консул и член на триумвирата за уреждане държавата. 2. Убийците на моя баща пратих в изгнание, като отмъстих за тяхното престъпление чрез законен приговор, и после, когато отвориха война на държавата, победих ги два пъти в сражение. 3. Сухопътни и морски войни против граждани и против чужди народи водих по цял свят и, като победител, пощадих всички останали живи граждани. Чуждите народи, на които не бе опасно да се прости, предпочетох да ги запазя, отколкото да ги изкореня. Около 500 000 римски граждани ми се заклеха в знамето. Повече от 300 000 от тях, след изслужено време, поселих в колонии или изпратих обратно в общините им. На всички тях дадох купени от мене имения или вместо това пари от частния си имот. Плених 600 кораби, без да се смятат тия, които бяха по-малки от триреми. 4. Два пъти триумфирах на кон, три пъти на колесница. Двадесет и един път бях поздравен като император. Когато след това сенатът ми разреши още триумфи, отказах се от тях. И често положих лаврите, като изпълнявах в Капитолия оброците, с които се задължавах в начало на всяка война. Заради делата, извършени благополучно по суша и по море било от мене лично, било от моите легати под мои ауспиции, сенатът реши 55 пъти да се направят благодарствени празници на безсмъртните богове. Дните пък, през които траяха тия празници, по решението на сената бяха 890. В триумфите ми пред колесницата ми бидоха водени девет царе или царски деца. Бил съм консул 13 пъти, когато пишех това, и карах 37-та година на трибунската си власт. 5. Диктатурата ми се поднесе от народа и сената и в мое отсъствие, и в мое присъствие във време на консулите Марк Марцел и Луций Арунций; аз не я приех. Когато владееше най-голяма липса на жито, не отказах да поема грижата за снабдяване града с жито; тая задача изпълних така, щото в малко дни с мои средства отървах целия народ от настоящия страх и опасност. Не приех дадения ми тогава и годишен, и пожизнен консулат. 6. Във време на консулите Марк Виниций и Квинт Лукреций, и после във време на консулите Публий Лентул и Гней Лентул, и после във време на консулите Павел Фабий Максим и Квинт Туберон сенатът и римският народ се съгласиха да бъда избран сам с висша власт за надзорник на законите и нравите; но аз не приех никаква длъжност, давана извън старите обичаи; това, що искаше сенатът да се уреди от мене, свърших го в сила на трибунската си власт. За тая длъжност получих от сената по мое искане пет пъти колега. 7. Член на триумвирата за уреждане на държавните работи бях 10 години непрекъснато. "Пръв" (princeps) на сената бях 40 години до деня, когато написах това. Бях пръв понтифекс, авгур, член на колегиите на quindecimviri sacris faciundis, на septemviri epulonum, на братята арвали, на sodales Titii и на фециалите. 8. Когато бях консул пети път, увеличих числото на патрициите по заповед на народа и сената. Сената новообразувах три пъти. В шестия си консулат предприех заедно с Марк Агрипа ценз (преброяване) на народа. Ценза завърших след 42-та година; в тоя ценз се преброиха 4 063 000 римски граждани. Повторно извърших ценз самичък с консулска власт във време на консулите Гай Цензорин и Гая Азиний; при тоя ценз се преброиха 4 233 000 души римски граждани. Трети път извърших ценз пак с консулска власт заедно с моя син Тиберий Цезар, във време на консулите Секст Помпей и Секст Апулей. В него се преброиха 4 937 000 души римски граждани. Като издадох нови закони, поправих много обичаи на прадедите, които вече излизаха из употреба, и сам аз предадох на потомците достойни за подражание примери в много отношения. 9. Сенатът реши да се правят всеки пет години оброци от консулите и жреците за мое здраве. За изпълнение на тия оброци приживе ми често устройваха игри: няколко пъти четирите висши жречески колегии, няколко пъти консулите. Също и всички граждани частно и по общини често принасяха жертви във всички храмове за мое здраве. 10. Името ми по решение на сената се вписа в химна на Салиите. Определи се със закон да бъда свещен и неприкосновен..... и, дорде съм жив, да имам трибунска власт. Аз отказах да стана главен понтифекс на мястото на живия колега, ако и народът да ми даваше това жреческо място, което заема баща ми. Поех това жречество след няколко години, след като умря тоя, който бе го заел в гражданските смутове; за моя избор се събра из цяла Италия толкова голямо множество, колкото, както казват, по-рано никога не е бивало в Рим; това стана във време на консулите Публий Сулпиций и Гай Валгий. 11. Заради моето завръщане сенатът посвети един олтар на Fortuna Redux при храма на "Честта и Храбростта" до Капенската порта. На тоя алтар понтифиците и весталките трябва ежегодно да принасят жертва в деня, когато се върнах в града от Сирия в консулството на Квинт Лукреций и Марк Винуций; тоя ден сенатът нарече "Августалия" по наше презиме. 12. В същото време по решение на сената се изпрати част от преторите и народните трибуни заедно с консула Квинт Лукреций и други първенци да ме посрещне в Кампания: тая чест не е оказвана досега никому освен мене. Когато се върнах в Рим от Испания и Галия, дето щастливо уредих делата, във време на консулите Тиберий Нерон и Публий Квинтилий, сенатът реши да посвети при Марсово поле алтар на "Августовия мир" зарад завръщането ми и определи, щото магистратите, жреците и весталките да принасят там ежегодно жертва. 13. Храмът на Янус, който според наредбите на прадедите трябва да бъде затворен, когато по цялата държава на римския народ и по сухо и по море владее спечелен с победи мир, и който според преданието преди моето раждане е бил затварян всичко два пъти от основанието на града, във време на моя принципат сенатът реши да се затвори три пъти. 14. Моите синове Гай и Луций Цезар, които съдбата ми отне още като младежи, сенатът и римският народ зарад моя чест ги назначи консули на 15-годишна възраст, за да встъпят в тая длъжност след пет години. По-нататък сенатът реши, щото от деня, когато бъдат заведени на форума, да участват в публичните му съвещания. А пък всички римски конници дариха и двамата със сребърни щитове и копия и ги поздравиха като "първенци на младежта". 15. На римския народ броих по триста сестерции на човек според завещанието на баща ми; в петия си консулат от мое име дадох по 400 сестерции от военната плячка, а пък в десетия си консулат пак броих от собствения си имот по 400 сестерции на човек като подарък (congiarium); в единадесетия си консулат дадох 12 пъти жито (frumentatio), което купих с частни средства; в 12-та година на трибунската си власт за трети път дадох по 400 сестерции на човек. При всички тия мои подаръци числото на получателите не бе по-малко от 250 000 души. В 18-та година на трибунската си власт, в 12-тия си консулат, дадох на 320 000 души от градския плебс по 60 денари на човек. В петия си консулат дадох в колониите на моите войници по 1000 сестерции на човек от плячката; тоя триумфален подарък получиха в колониите около 120 000 души. В 13-тия си консулат дадох по 60 денара на плебса, който получаваше тогава жито; той броеше малко повече от 200 000 души. 16. Именията, които разпределих на войниците в четвъртия си консулат и после, във време на консулите Марк Крас и Гней Лентул авгура, аз откупих от общините. Сумата, що заплатих за италийските имения, беше около 600 000 000 сестерции и около 260 000 000 – които заплатих за провинциалните имения. Това направих за пръв път и само аз от всички, които до мое време основаха военни колонии в Италия или в провинциите. И по-сетне, във време на консулите Тиберий Нерон и Гней Пизон, също във време на консулите Гай Антистий и Децим Лелий и във време на Гай Калвизий и Луций Пасиен, и във време на Луций Каниний и Квинт Фабриций, на войниците, които след изслужено време изпратих в общините им, изплатих възнагражденията в пари: за тая цел изразходвах на драга воля 400 000 000 сестерции. 17. Четири пъти подпомогнах на държавната каса със собствени средства: на управителите на държавната касапредадох 150 000 000 сестерции. Във време на консулите Марк Лепид и Луций Арунций предадох 170 000 000 сестерции от собствения си имот на военната каса, която бе уредена по моя подбуда, за да се дават от нея възнаграждения на войниците, изслужили двадесет или повече години. 18. Когато от годината, в която бяха консули Гней и Публий Лентул, доходът от данъците почна да се намалява, помогнах ту на 100 000, ту на повече души, като дадох жито от моите имения или платих част от данъка им от частния си имот. 19. Аз съградих курията и съседното ней светилище на Минерва (Chalcidicum), Аполоновият храм на Палатина с колонади, храма на бог Юлий (divi Iulii), Луперкал; колонадата при Фламиниевия цирк, която позволих да се нарича Октавиева (Porticus Octavia) по името на тоя, който по-рано бе съградил на същото място една колонада; ложата (pulvinar) при големия цирк, храмовете на Юпитер Феретрий и на Юпитер Гръмовержец в Капитолия, храма на Квирин, храмовете на Минерва и на Юнона-Царица и на Юпитер на Свободата в Авентина, храма на Ларите на най-високото място на "свещената улица" (summa sacra via), храма на Пенатите във Велия, храма на богинята на Младостта, храма на Великата Майка (mater Magna) в Палатина. 20. Капитолият и Помпеевия театър реставрирах с големи разноски, без да надпиша името си. Водопроводите, които от старост на няколко места бяха на падане, поправих и удвоих тъй наречената aqua Marcia, като доведох нов извор във водопровода й. Юлиевия форум и базиликата, която се намерваше между храма на Кастор и храма на Сатурн, здания почнати и без малко свършени от моя баща, аз ги довърших; същата базилика, когато изгоря, почнах да я градя отново с увеличена основа и наречена по името на моите синове, и заповядах, в случай не я свърша, доде съм жив, да се довърши от наследниците ми. В шестия си консулат по решение на сената поправих 82 храма в града, като не пропуснах ни един, който в това време се нуждаеше от поправка. В седмия си консулат направих Фламиниевия път (шосе) от града до Ариминум заедно с всички негови мостове, освен Мулвиевия и Минуциевия. 21. От военната плячка съградих на собствено място храма на "Марс Отмъстител" и Августовия форум. Съградих един театър до храма на Аполон на място, купено в по-голямата си част от частни лица, и го нарекох по името на зетя си Марк Марцел. Подаръци от военната плячка посветих в Капитолия и в храмовете на бог Юлий (divus Iulius), на Аполон, на Веста и на Марс Отмъстител; тези подаръци ми струваха около 100 000 000 сестерции. Във време на петия си консулат повърнах назад 35 000 фунта злато, което събраха италийските муниципии и колонии за триумфите ми и после, колчем бидох поздравен като император, не приех златото, което ми определиха муниципиите и колониите също тъй благосклонно, както и по-рано. 22. Три пъти дадох гладиаторски игри на мое име и пет пъти – на име на синовете или внуците си; в тия игри се бориха до край около 10 000 души. Два пъти на мое име и трети път на име на внука си дадох на народа представление от атлети, които събрах от всякъде. Игри уредих четири пъти на мое име, а вместо други магистрати - 23 пъти. За колегията на ХV-те мъже, като неин председател, уредих с колегата си Марк Агрипа секуларни игри във време на консулите Гай Фурний и Гай Силан. В ХІІІ-тия си консулат уредих за пръв път Марсови игри, които подир това време в следните години по ред ........ уреждаха консулите. Дадох на народа 26 пъти хайки на африкански зверове на мое име, или на име на синовете и внуците си в цирка или във форума, или в амфитеатъра: в тия хайки бидоха убити около 3500 звяра. 23. Дадох на народа представление на морско сражение отвъд Тибър на мястото, дето сега е "Царската горица"; за тая цел се изкопа езеро, дълго 1800 стъпки и широко 1200. В него се сблъскаха помежду си 30 снабдени с носове (rostratae) кораби, триреми или биреми, и още повече по-малки кораби. В тия флоти се сражаваха, освен гребците, около 3000 души. 24. След победата поставих отново в храмовете на всички общини в провинция Азия украшенията, които бе ограбил от храмовете и задържал за себе си тоя, с когото бях водил война. В града стояха около 80 мои сребърни статуи на крака, на кон и на колесница-четворка; тях дигнах самичък и от тия пари поставих златни подаръци в Аполоновия храм на мое име и на име на ония, които бяха ме почели със статуите. 25. Морето очистих от разбойници. В тая война улових около 30 000 роби, които бяха избягали от господарите си и дигнали оръжие против републиката, и ги предадох на господарите им за наказание. Цяла Италия се закле доброволно в моите думи и ме поиска за водител във войната, в която победих при Акциум. Заклеха се в същите думи провинциите Галия, Испания, Африка, Сицилия и Сардиния. Под мои знамена служиха тогава повече от 700 сенатора; между тях тия, които или са били по-преди консули, или станаха после до деня, когато се написа това, бяха на брой 83 души, а пък жреци - около 170. 26. Разширих границите на всички провинции на римския народ, които граничеха до народи, що не се покоряваха на нашата власт. Усмирих провинциите Галия и Испания, също и Германия, дето се обхваща от океани - цялата страна от Гадес до устието на река Елба. Усмирих Алпите от областта, що е близо до Адриатическото море, чак до Тиренското море, без да отворя на някой народ несправедливо война. Моято флота плува по океана от устието на Рейн към Изток до границите на кимбрите, дето преди това време не е ходил никой римлянин ни по суша, ни по море; кимбрите и харидите и семноните и други германски народи от същата местност поискаха чрез пратеници моето и на римския народ приятелство. По моя заповед и под мои ауспиции бидоха заведени две войски приблизително в същото време в Етиопия и в тъй наречената "щастлива" Арабия; огромни неприятелски войски и на двата народа бяха унищожени в открита битка, и не малко градове бяха превзети. В Етиопия достигнаха до града Набата, който лежи близо до Мерое. В Арабия войската проникна в областта на сабеите до града Мариба. 27. Към царството на римския народ прибавих Египет. Голяма Армения, след като беше убит царят й Артаксес, можех да направя провинция; но аз предпочетох по примера на предците ни да предам чрез Тиберий Нерон, тогавашния ми доведен син, това царство на Тигран, сина на царя Артавазд и внук на царя Тигран. И когато същият този народ по-после отпадна и въстана, покорих го чрез сина си Гай и го предадох на царя Ариобарзан, сина на мидийския цар Артабаз, да го управлява, и след неговата смърт (го предадох) на сина му Артавазд. След убиването на последния изпратих в това царство Тигран, който произхождаше от арменския царски род. Спечелих отново Кирена и всички провинции на изток от от Адриатическото море, по-голямата част от които се намерваше в ръцете на царе; и по-рано (спечелих отново) заетите от въстанали роби Сицилия и Сардиния. 28. Военни колонии основах в Африка, Сицилия, Македония, двете Испании, Ахея, Азия, Сирия, Нарбонска Галия, Пизидия. А пък Италия притежава 28 колонии, основани под мои ауспиции, които през моя живот бяха много цветущи и многолюдни. 29. Няколко военни знамена, изгубени от други военачалници, взех назад, след като победих неприятелите, и то от Испания, Галия и от далматите. Партите принудих да ми повърнат плячката и знамената на три римски войски и да просят коленопреклонно приятелството на римския народ. Тия знамена поставих в светилището, що се намира в храма на Марс Отмъстител. 30. Панонските племена, при които преди моя принципат никога не беше ходила войска на римския народ, победени окончателно от Тиберий Нерон, моя тогавашен доведен син и легат, поставих под властта на римския народ и преместих границите на Илирия до брега не река Дунав. Една дакийска войска, преминала отсам тая река, бе победена и разпръсната под мои ауспиции; после моята войска биде заведена отвъд Дунава и принуди племената на даките да търпят заповедите на римския народ. 31. Често бидоха пращани при мене посолства на царе от Индия; подобно нещо никога по-рано не е виждано при някой римски пълководец. Нашето приятелство просиха чрез пратеници бастарните, скитите и царете на сарматите, живущи отсам и оттатък река Танаис, и царете на албанците, иберите и мидите. 32. При мене избягаха просещи помощ царете на партите: Тиридат и после Фраат, син на цар Фраат; Артавазд, цар на мидите; Артаксар, цар на адиабенците; Думнобелаун и Тим......., царе на британците; Мело, цар на сугамбрите; и .......рус, цар на свебските маркомани. Царят на партите Фраат, син на Ород, прати при мене в Италия всичките си синове и внуци, не защото бе надвит във война, ами защото чрез залагане децата си просеше приятелството ни. И много други народи, които по-рано не са имали с римския народ никакво сношение с посланици и приятелство, в моето управление изпитаха верността на римския народ. 33. Партите и мидите получиха от мене царе, като ги изпросиха чрез пратеници - първенци у тия народи: партите - Вонона, син на цар Фраат, внук на царя Ород; мидите - Ариобарзан, син на цар Артавазд, внук на цар Ариобарзан. 34. В шестия и седмия си консулат, след като, добил върховната власт по всеобщо съгласие, бях потушил гражданските войни, повърнах държавното управление от мое господство във властта на сената и народа римски. Заради тая моя заслуга по решение на сената бях наречен "Август"; вратата на къщата ми биде украсена публично с лаври и над вратата биде поставена гражданска корона; освен това в Юлиевата курия биде поставен златен щит, чийто надпис свидетелстваше, че ми се дава от римския сенат и народ зарад моята храброст, снизходителност, справедливост и благочестие. От тогава надминавах всички по достойнство, но власт нямах повече от тия, които бяха и на мене колеги в магистратурата. 35. Когато бях консул 13-ти път, сенатът и конническото съсловие и целият римски народ ме поздравиха като "баща на отечеството" и решиха да се надпише това във вестибюла на къщата ми и в курията и в Августовия форум под колесницата (quadriga), която ми е поставена там по сенатско решение. Когато написах това, карах седемдесет и шестата си година. Прибавка. 1. Сумата на парите, които даде на държавната каса или на римския народ, или на уволнените войници: 600 000 000 денари. 2. Здания направени нови: храма на Марс, на Юпитер Гръмовержец и Феретрий, на Аполон, на бог Юлий, на Квирин, на Минерва, на Юнона-Царица, на Юпитер на Свободата, на Ларите, на Пенатите, на Младостта, на Майката на боговете, Луперкал, пулвинара при цирка, курията и светилището на Минерва, Августовия форум, Юлиевата базилика, Марцеловия театър, колонадите в Палаций, колонадата във Фламиниевия цирк, царската горичка отвъд Тибър. 3. Поправи Капитолия и храмове – на брой 82, театъра на Помпей, водопроводите, Фламиниевия път. 4. Разноски за сценични представления, гладиаторски игри, атлети, хайки на зверове, морско сражение (навмахия); подаръци на колониите в Италия, на градовете в провинциите, които пострадаха от земетръс и пожари, или поотделно на приятели и сенатори, на които допълни ценза: безбройно множество.

Експерти или културни разбойници Хипотетична реконструкция на порта, кула и част от крепостна стена на Трапезица, Велико Търново, 2009. Фотограф: Тодор Кръстев [авторът] Напоследък в публичното пространство се сблъскват диаметрално противоположни мнения за това как трябва да бъдат опазвани културните ценности в България. Страничният наблюдател е обяснимо объркан: как трябва да постъпим с една средновековна крепост, от която днес са останали само основи и част от стени? Някои ни убеждават, че за да привлича туристи, тя трябва да бъде "вдигната" до горе – възстановена "до зъбер". Точно така били напълно възстановени Партенонът в Атина и Колизеумът в Рим. По силата на тази логика у нас започна строителство на крепости, което значително се активизира след 2007 – със средства от европейските фондове (в Созопол, на Трапезица във Велико Търново, в с. Белчин, в Перник, на Яйлата и др.). Хипотетично възстановяване на порта, кули и част от крепостна стена в Созопол, 2003. Фотограф: Димитрина Димчева [авторът] Хипотетично възстановяване на крепостта Цари Мали град, с. Белчин, община Самоков, 2013 (Изложба на Международния форум, организиран от Министерството на културата, април 2014) [авторът] Хипотетично възстановяване на крепостта Кракра Пернишки, 2014. Фотограф: Магдалена Машева [авторът] Строителство в резервата Яйлата, Камен бряг, 2014. Фотограф: Евгений Кондев [авторът] Колкото повече наближава откриването на втория транш на фондовете през 2015, толкова по-ожесточена е защитата на тази практика. Нейните идеолози, ангажиращи сериозни държавни институции, авторитетно ни уверяват, че "вдигането" на крепости представлявало обичайна световна практика, разрешена от международните документи. Достатъчно било само да се означи старото от новото с оловна лента. Много добре се знаело как са изглеждали някога крепостите – имало налични гравюри. Освен това, крепостите били "типови", ясно описани от древния архитект Витрувий и пр. Ако това наистина е така, защо тогава експертната общност по опазване на културното наследство в България е ужасена от тази бурно разширяваща се практика? Обяснението е, че горните аргументи са дилетантски – те биха били дори комични, ако последиците от тях за културното наследство не бяха толкова сериозни. Научните принципи на реставрация на културните ценности са формирани в продължение на два века и днес по тях съществува пълен международен консенсус, закрепен с харти и с конвенции, ратифицирани от България. Светът е разбрал, че културното наследство е ценно само когато е автентично, т. е. истинско, а не измислено. Само тогава то представлява историческо свидетелство. Върховен дълг на специалиста-реставратор е да го предаде на следващите поколения "в цялото богатство на неговата автентичност". Тази устойчивост е изцяло в обществен интерес – идните поколения не бива да бъдат лишавани от своя "прозорец към историята". Ето защо, според основополагащия документ на реставрацията -Венецианската харта на ИКОМОС, 1964 (членове 9, 12 и 15);Документа от Нара за автентичността, 1994; Конвенцията за световното наследство, 1972 и Ръководството за нейното приложение (параграф 86), трябва напълно да бъде изключена хипотезата – измислицата за това как е изглеждала ценността. Историята не бива да бъде фалшифицирана. Затова възстановяването на една ценност може да стане само при наличие на автентична, пълна и детайлна документация за нея – не са достатъчни гравюри, рисунки или описания, тъй като те нямат достоверна документална стойност. Не може да се реставрира по аналогия с други ценности – всяка ценност е уникална сама за себе си. Днешните "възстановени" крепости не отговарят на нито едно от тези изисквания. Това са приети от цивилизования свят азбучни реставрационни принципи, които се изучават още от 3-ти курс архитектура. Ако те бъдат нарушени, културната стойност на ценността рязко пада. Да си представим, че някой реши да "възстанови" липсващите ръце на Венера Милоска (технически напълно възможно) – тогава античният шедьовър ще се превърне в кич. Никой по света не би си позволил такава гавра с културното наследство, не са си го позволили и реставраторите на Акропола (Николас Баланос) и на Колизеума(Рафаел Стерн). Научна реставрация на Акропола в Атина (Николас Баланос). Фотограф: Тодор Кръстев [авторът] Научна реставрация на Колизеума (Рафаел Стерн). Фотограф: Дияна Янева [авторът] Ако това се случи например с крепостната стена на Старинен град Несебър, той със сигурност ще бъде изключен от Световното наследство. Ако това се случи с крепостта на Небет тепе, Пловдив няма шанс да влезе в Световното наследство. Велико Търново по начало няма шанс, след построяването на измислената Патриаршия на Царевец (със силен политически натиск и също с гръмогласни идеолози), да не говорим за предвижданото "възстановяване" на Двореца на Асеневци на Трапезица (отново с подкрепа от "най-високо място"). Можем да си представим как ще изглежда пейзажът на България, наситен с клонинги на измислени крепости, дворци и църкви, докато в същото време автентичните български културни ценности реално загиват. Абсурдно е, че за опазването на тези 40 000 ценности държавният бюджет ежегодно отделя мизерните 500 хил. лв., докато за посочените проекти по европейски фондове, превръщащи културното наследство в "туристическа атракция", само досега са похарчени над 80 млн. лв.! Предстоят много повече. Каква е тогава логиката на тази строителна кампания, кое я оправдава? Ако погледнем нещата в дълбочина, не можем да отречем, че тя е изгодна – както политически, така и икономически От една страна тя гарантира интензивно усвояване на европейските фондове с проекти от по 4-5 и повече млн. лв. От друга, новото строителство е "по-ефективно" от реставрацията – много по-лесно, по-бързо, по-евтино и с по-нискоквалифицирани изпълнители могат да се строят крепости от бетон, камък и тухла, вместо да бъде извършвана прецизна научна реставрация. Следователно съществуват политически и най-вече икономически интереси, което обяснява цялата страст на днешните идеолози. Цената е загуба на автентичност на българското културно наследство. Експертите в България не могат да пригласят на тази кампания. Затова Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) отхвърли проектите за крепости в Созопол и Небет тепе (но Министерството на културата ги позволи). Този институт, със сложна и драматична съдба, е засега единственият специализиран държавен експертен орган в тази област с ключовата задача да създава правилата за опазване – задача вече непосилна при условията, в които е поставен. От своя страна, българските членове на най-голямата международна експертна организация в тази област ИКОМОС - научен консултант на ЮНЕСКО, приеха през 2014 остра Декларация срещу тази практика. Отделни експерти също публикуват своите категорични мнения. Всички те нямат никакви други мотиви освен защитата на принципите, които съставляват същността на тяхната професия навсякъде по света. Това не остава обаче безнаказано. В момента е в ход истинско очерняне на българската експертна общност в областта на опазването, с лъжи и лексика, които напомнят за черни страници от близкото минало. Младите реставратори, които нямат този социален опит, са направо втрещени. Съвсем сериозно се препоръчва всички решения за културното наследство да се вземат на политическо ниво – в Министерството на културата, а НИНКН да бъде закрит, вместо да бъде подкрепен и реформиран. Разбира се, тогава няма кой да създава правилата за опазване, но всъщност точно това е нужно на строителните апетити… Историята познава тъжни примери, когато с Лисенковски плам са се саморазправяли с експерти, но от това е губило обществото. През 1965 Венецианската харта е приета от ИКОМОС като международен кодекс на реставрацията. По този повод авторът на Хартата и първи президент на ИКОМОС Пиеро Гацола отбелязва: "експертите не бива да пренебрегват задълженията на този кодекс и трябва да съхраняват неговия дух, ако не искат да бъдат смятани за културни разбойници". Днес, 50 години по-късно, тази дилема продължава да е актуална. Проф. арх. Тодор Кръстев, д. а. н., е почетен член на Международния съвет за паметници на културата и забележителните места (ИКОМОС), почетен председател на ИКОМОС/България и член на Академия ИКОМОС. Той е експерт на ЮНЕСКО и ИКОМОС за Световното наследство с проведени над 30 мисии по света. Автор на урбанистични проекти за културното наследство на София, Пловдив, В. Търново и др. Ръководител на проекта за Античния стадион в Пловдив(Специална награда и Награда на публиката "Сграда на годината" 2014). Инициира и ръководи международните проектиГоляма награда на медийния фестивал в Албена, 2006). Негов реализиран проект "Мост на плажа в Бургас", интерпретиращ градската традиция, е избран от жителите на града през 2008 за "Символ на Бургас". Ръководител на Плана за опазване и управление на Старинен град Несебър, 2012. Автор на много научни публикации в България и чужбина. Почетен гражданин на Пловдив за принос в опазването на културното наследство на града. http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/02/24/2478013_eksperti_ili_kulturni_razboinici/?ref=yellow_fp

Дете на година и половина почина от морбили в Берлин в болница, където бе прието по спешност на 18 февурари. Още не е ясно къде се е заразило то, но в германската столица в момента има десетки случаи на опасната шарка, което е пряк резултат от царящата от години мода децата да не бъдат ваксинирани. Заради този случай германските политици заявиха, че ще обсъдят закон за задължителното имунизиране, след като само с образователни лекции досега не са успели да убедят противниците на ваксините във вредата на идеите им. Само в Берлин от началото на годината има 447 регистрирани случая на морбили, а вирусът се разпространява скоростно. Засегнати са вече Бавария, Саксония, Долна Саксония и Бранденбург. Една трета от разболелите се трябва да бъдат лекувани в болница поради усложнения. В 90% от случаите става дума за неваксинирани пациенти. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4618049

много интересна статия. Поздравления.

определено съветското образование правеше и от най-големия келеш образован човек.

абе ако се беше родил в някоя инсула нямаше да ти е много гот. Иначе ето как са живяли богатите тогава /както и сега/: Фреска от Помпей, изобразяваща сребърен римски сервиз.

Ми не е никак лоша мозайката, само дето не дават да се снима много много: http://oldplovdiv.com/gallery/16

освен това от съвременна гледна точка доста често подценяваме интелигентността на древните, само защото си мислим, че без кранове и модерна техника не можело. Aйде пак да пусна това образователно филмче:

Класика!

да не повярва човек, ама съм напълно съгласен с горното мнение. Иначе пускам и отчета на един реконструктор, който се е престрашил и го е гледал: Гледах филма. От цялата работата накратко, ако незнам кой е Левски и гледам този филм ще разбера, че нещо е бил сърдит на турците, обрал е касата в Арабаконак, преспал е с туркиня и монахиня и през целият си живот е крил мощехранителницата с мощиге на св.Игнатий, които пък са били упорито търсени от някакъв комарджия-англичанин.Това би си помислил зрителят, който не е запознат с историята на Апостола. Откъм историческа гледна точка - филма е слаб 2. Няма нищо общо с историята, историческите личности и т.н. Определено личи, че режисьорът хал-хабер си е нямал от Историята на нашето Революционно движение през периода 1861-1873 година. То не беше прескачане от Белград-Карлово-Белград, като някой гастарбайтер. Левски, както е легионер, така се появява в Карлово облечен в Алафранга и силях натъпкан с всякакви чудесии- така няколко пъти. Освен това, подигравката с нашите революционери и вехти войводи е пълна. Дядо Ильо е представен като дебел фъфлещ чичка, на пенсионна възраст. Панаьот пък и той малко ала-бала. В цялата 3 часа и кусур какафония не се разбра, калко Комитета е основал Левски, защо ги е основал и т.н. За сметка на това масоните организираха обира на Арабаконак и натискаха Каравелов да вдига възстание и това докато търсеха кокалите на светеца. На фона на целият този Спектакъл зрителите се тресяха от една турска драма в стил "Листопад".Прелъстени, изоставени, влюбвани, разлюбвани турците и те страдаха по някакъв техен си начин. Накрая Левски бе хванат - неизвестно къде, в една кръчма от двама пияни турци, които го простреляха в ухото, а той доброволни остави на масата двата капсулни пищова и се предаде. И сега идва моята любима част - оружието. Във филма видяхме системите: Нещо подобно на Лефуше с централен бой Нагант обр.1895 Снайдер 1865 Бардана 2 пехотна и карабина Мартини-Маузер обр.1908 и специално за него дядо Ильо през 1861 година даде тази пушка на Левски и му каза -"виж каква хубава белгийка" Гра обр.1874 Крнка обр.1869 Манлихер обр.1895/34 Няколко Гасера два-три газеняка Колт обр.1873 Капсулни чифтета и капсулни пищови маде ин Русе Сабите също бяха Русе Армори И все пак ще ме попитате - аджеба, нещо не ти ли хареса? Хареса ми. Хареса ми музиката на Исихия, която ми помагаше по-лесно да преглътна този бъвлоч, харесаха ми пейзажите от България. Хареса ми...........да, определено ми хареса, че турците пердашеха помежду си на турски, и когато говореха с българите вкарваха турско-българска реча- наистина -аз така съм си представял през турско робство общуването с поробителя. Определено ако филма беше направен за някой си айдук, живеещ през турско и изхранващ се с обирането на каси и шматкане из гората, ей така за спорта-филма ги бива, даже много го бива.Без исторически личности, без сценарий, просто филм. И накрая за прословутата реплика на Левски "Да ти еба майката", ами то Петко Войвода го каза по готино, през зъби и със стиснати устни "мамицата ви ..."

вратите из вилите /без входните/ са били плъзгащи се. Иначе римляните държали на сигурността. Eто един сайт, посветен на римски ключове и ключалки от всякакъв вид: Ключалки: http://romanlocks.com/Glossary.htm Ключове: http://romanlocks.com/Keys.htm

3 D възстановка на римска къща:

Тази година се навършват 1910 години от Втората Дакийска война на император Траян:

Колко тежат аргументите на антиваксиналните движения 1. Ваксините са задължителни само в България Има три вида страни - в едни ваксините са задължителни, в други (като Франция) - само някои от тях, а в трети са препоръчителни. "В почти всички от Източна Европа ваксинацията е задължителна. Има страни, в които спорът вече се състоя и съдът в Словения отхвърли изцяло аргументите на антиваксиналните движения и ги остави задължителни", коментира д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор. В Австрия, една от европейските държави с незадължителна ваксинация, без паспорт с поставени ваксини обаче децата не могат да посещават детска градина, а след това - училище и университет. "Получава се така, че е лицемерно незадължително, защото бариерите, които се поставят за прием в детска градина, училище и университет, принуждават децата да се имунизират", коментира д-р Кунчев. Дали някой проверява? В част от страните етиката е на такова ниво, че едва ли някой съзнателно лъже държавата. В други нямат доверие и на документ за извършени имунизации и назначават тестове за антитела. 2. Ако само моето дете не е ваксинирано, защо родителите на ваксинираните да се притесняват Има малка част - от 2% до 5% от децата, които поради имунологични заболявания или алергия са противопоказни за ваксинация. Може да има и деца, които не са изработили антитела и могат да се заразят. Големият проблем е, че болните деца могат да заразят и тях. Вирусите нямат граници и в държави, в които детето или близките му пътуват, заразните болести може да не са елиминирани. "Допреди 15 години например в България бактерията хемофилус инфлуенце беше рядка, но инфекциите с нея бяха изключително често срещани в Гърция. Сега тя се среща и в България, но не в такива размери като Англия и САЩ, но при такъв международен обмен е немислимо това да не се случи", коментира проф. Николай Данчев, председател на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарства и заместник-декан на Фармацевтичния факултет. Независимо от колективния имунитет, ако неваксинирано дете се разболее, то ще боледува тежко и ще зарази всички неваксинирани. Т.нар. колективен имунитет изисква около 95% от хората в популацията да са ваксинирани. Тетанусът например е ваксинопредотвратима инфекция, която не е заразна и колективният имунитет не може да предпази детето, ако то се нарани. 3. Ваксините срещу морбили причиняват аутизъм, могат да убият дете и т.н. Има повече починали от ваксини, отколкото от морбили. Ваксините с черен триъгълник са експериментални. "Нищо от казаното не е вярно", коментира Ангел Кунчев. "Ваксините не убиват, но след поставянето им може да има реакция на свръхчувствителност. Много по-голяма е вероятността за реакция – обрив, зачервяване, повишаване на температурата. Причина за това е най-често срещаната грешка при поставянето - когато се поставя ваксина, детето трябва да е абсолютно здраво, по-добре е да се изчака няколко дни или седмици, отколкото да се постави на дете, което не е здраво", коментира проф. Данчев. Твърдението, че ваксината против морбили може да предизвика аутизъм, принадлежи на британския гастроентеролог Андрю Уейнфийлд, чиито лекарски права са отнети за разпространяване на подвеждаща информация. Истината е, че времето на първа проява на симптоми на аутизъм и ваксинирането - ранна детска възраст, до голяма степен съвпадат. Публикувани са големи проучвания на деца с аутизъм, които доказват, че заболяването е генетично и няма връзка между ваксинирането и появата му. Ваксината срещу морбили може да предизвика повишена температура или обрив при около 5 до 10% от ваксинираните, което се случва осем до десет дни след поставянето й. Също така веднъж на 24 хил. деца тази ваксина може да предизвика намаляване на броя на кръвните клетки. Това състояние не води до смърт или продължителна хоспитализация. Децата не се разболяват от морбили след ваксинация. "Черният триъгълник е предупреждение, възприето от Европейската лекарствена агенция, което се поставя на всички нови биологични лекарства, регистрирани след 2012 г. Черният триъгълник съвсем не значи, че това е експериментален продукт, нито че е опасен, забранен за употреба или под рестрикция. Единственото, за което служи, е да обърне внимание на лекарите да съобщават нежелани лекарствени реакции, ако забележат такива. Регистрацията на всички нови биологични продукти е европейска, не е българска и това важи и за ваксините", коментира проф. Данчев. 4. Ваксините причиняват алергични реакции Повечето странични ефекти от ваксинирането са временни и незначителни, като най-честите от тях са подуване и зачервяване на мястото на инжектирането, леко повишена температура и др. По-сериозни странични ефекти се проявяват изключително рядко (от веднъж на хиляда до веднъж на един милион дози), а някои са толкова редки, че не могат да се оценят статистически коректно. "Най-сериозната реакция е т.нар. анафилактичен шок, който може да се получи в момента на поставянето и лекарите са подготвени за реакция", коментира проф. Данчев. "В България годишно се правят 2.2 млн. имунизации. Някакви странични реакции се регистрират в не повече от 10 до 20 случая годишно, като част от тях са абсолютно преходни. Регистриран анафилактичен шок през миналите години нямаме", коментира д-р Кунчев. 5. Ваксините са измислени, за да печели фармацевтичната индустрия Ваксините са биологични продукти с изключително строго контролиран процес на получаване, производство и съхранение. В сравнение с тежките изисквания за производство те са с изключително ниска цена на доза и в момента производителите им в световен мащаб са само три компании, като само някои от европейските държави имат собствени малки производители за определени ваксини. "Може ли една индустрия да е виновна за това, че печели? Най-големите вложения в световен мащаб са за производството на добри, качествени, пречистени ваксини и антибиотици", казва д-р Кунчев. Всъщност фармацевтичната индустрия би спечелила повече от продажба на лекарства за болестите, които се предотвратяват от ваксините. 6. Ваксините са пълни с вредни за организма вещества като алуминий, живак и желатин "Концентрациите на живак във ваксините са изключително ниски, в много храни – например всички морски дарове – миди, калмари, концентрацията му е много по-висока", коментира проф. Данчев. Дете, което преимуществено суче, приема над два пъти повече живак, отколкото някога се е съдържал във ваксина – и 15 пъти повече от количеството живак, съдържащо се в противогрипната ваксина. "Всички консерванти се изследват и контролът върху веществата, които се влагат, е не по-малък, отколкото на самата съставка", казва проф. Данчев. Алуминият под формата на соли присъства във ваксините срещу хепатит А, хепатит Б, дифтерия-тетанус-коклюш, хемофилус инфлуенца тип Б и пневмококи като т.нар. адювант – вещество, което подпомага имунния отговор и дава възможност ваксините да са с по-малки количества и да се поставят по-малко на брой дози. През първите шест месеца от живота си децата може да получат около 4 милиграма алуминий чрез ваксините. По това време те приемат 10 милиграма алуминий чрез кърмата, около 40 чрез адаптираното мляко и около 120 милиграма, ако се хранят със соево адаптирано мляко, според публикация на проф. Мира Кожухарова. Около 50% от алуминия от ваксините се елиминира от организма за по-малко от 24 часа, останалото количество – в следващите няколко дни. 7. Има много доктори, които са против ваксинирането, но са твърде непопулярни, затова никой не ги чува "Сигурно има, има и лекари, които издават фалшиви документи за извършена имунизация. Това е документно престъпление. Вероятно има и колеги, които са против – нека го изразяват на глас и да приведат медицински аргументи за становището си, за да може да има дискусия, а не всеки да повтаря като глух тезата си", казва д-р Кунчев. http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/02/06/2467396_kolko_tejat_argumentite_na_antivaksinalnite_dvijeniia/?sp=1#storystart

Реконструкция на стаи от патрицианска къща Атриум: Библиотека: Спалня: Кухня: Ларариум: Перистил:

анализ на скали на възраст 3,2 милиарда години показва, че животът /макар и на микробиално ниво/ е процъфтявал и тогава: Could Life On Earth Have Thrived 3.2 Billion Years Ago? While it isn’t known exactly how life first appeared on Earth, scientists do know a great deal about the conditions that life needs to exist, and geological records provide clues about what the atmosphere was like. A new study published in Nature provides evidence that 3.2 billion years ago, forms of life were able to pull nitrogen out of the air. Nitrogen is crucial to the formation of genetic material and would have allowed a greater number of organisms to live. This paper pushes back the earliest evidence of thriving life by over a billion years. "People always had the idea that the really ancient biosphere was just tenuously clinging on to this inhospitable planet, and it wasn't until the emergence of nitrogen fixation that suddenly the biosphere become large and robust and diverse," co-author Roger Buick said in a press release. "Our work shows that there was no nitrogen crisis on the early Earth, and therefore it could have supported a fairly large and diverse biosphere.” Buick and his team analyzed rock samples that dated back 2.75-3.2 billion years. The rock's remarkable preservation is due to the fact that they came from the borders of continental shelves, not near volcanoes that would have adulterated them. The samples were analyzed for their nitrogen isotopes in order to see if life forms were grabbing atmospheric nitrogen and converting it into a usable product. Much of the nitrogen in the atmosphere would have been triple bonded, which would have made it impossible for simple early organisms to use. However, there are enzymes which are able to break one of those bonds, converting the nitrogen into a form that could bond with other molecules. DNA has indicated that these enzymes first appeared around 2 billion years ago, but even the samples that were 3.2 billion years old provided evidence of nitrogen isotopes that were altered in this manner. "Imagining that this really complicated process is so old, and has operated in the same way for 3.2 billion years, I think is fascinating," lead author Eva Stüeken added. "It suggests that these really complicated enzymes apparently formed really early, so maybe it's not so difficult for these enzymes to evolve.” There are currently three primary enzymes responsible for nitrogen fixation, and the one most similar to what was seen in the rock samples is based on molybdenum. However, molybdenum was not thought to have been abundant at the time. It is possible that the molybdenum was released by simple microbial life living on rocks, though it will be hard to confirm with much certainty. "We'll never find any direct evidence of land scum one cell thick, but this might be giving us indirect evidence that the land was inhabited," Buick concluded. "Microbes could have crawled out of the ocean and lived in a slime layer on the rocks on land, even before 3.2 billion years ago.” The researchers will continue to analyze these ancient samples for other elements that might have affected early life on Earth.

quantum satis.

предимно митове, според моето скромно мнение. Но пък нямаме алтернативни истории, така че колкото и да се опитваме да ги реабилитираме - наложените стереотипи, писани от сенатската опозиция ще си останат. Но един по-критичен поглед винаги е добре дошъл.

Работата по филма Interstellar доведе до ново научно откритие Британското студио по компютърна анимация Double Negative специално за великолепния филм Interstellar създаде компютърен модел за рендиране на черна дупка, базиран на математическите разработки на астрофизика Кип Торн (Kip Thorne), който е и научен консултант на филма. По време на рендирането се проявил интересен ефект, възникнал от въздействието на гравитационната леща. Феноменът бе разяснен от самият Кип Торн в научна статия, публикувана в списанието Classical and Quantum Gravity. Компютърният модел е показал, че човек или робот, придвижващ се към събитийния хоризонт на черната дупка, ще вижда до 13 копия на отделните звезди и дори на цялата галактика. Причина за това са възникването на точки, в които светлината се съсредоточва и образува отражения на звездите и другите обекти. Феноменът е свързан с въртенето на черната дупка и възникващите от това гравитационни смущения в пространството. При компютърния модел са използвани формулите на Айнщайн, но не за отделни лъчи светлина, а за пакети от лъчи. Новият компютърен модел се оказал подходящ за научни изследвания. Компютърният симулатор може да се използва и за изучаването на по-сложни процеси в пространството около черните дупки. Така част от бюджета на Холивуд е използван за създаването на красив филм и едновременно с това за научни изследвания. https://www.kaldata.com/IT-%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%A0%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%B0-Interstellar-%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5-%D0%B4%D0%BE-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87-98086.html

естествено трябва да сме им благодарни за Освобождението. Оттам нататък - да не политизираме излишно темата, защото ще бъде заключена.

Хомеопатията е пълно мошеничество Снимка: © Getty Images Политиците и знаменитостите, които имат повече пари, отколкото здрав разум, без съмнение ще продължат да разчитат на хомеопатичните лекове, но поне ние, останалите, би трябвало да бъдем по-здравомислещи и да не се хващаме на тази уловка. В редките случаи, когато се връщам в Индия, винаги оставам неприятно изненадан от популярността на хомеопатията. Чувам как висши политици подкрепят това шарлатанство. Чета как премиерът Нарендра Моди е назначил министър, в чието портфолио присъства хомеопатията. И виждам как боливудски звезди подкрепят тази псевдонаука. Вероятно не би трябвало да бъда толкова изненадан, след като ситуацията е много сходна в Лондон, където живея сега. В Камарата на общините там има няколко висши политици, които вярват в ефективността на хомеопатията, има национална здравна каса, която харчи пари за тези безполезни хапчета, и знаменитости, които подкрепят най-голямата подигравка с медицината. Как тази странна форма на медицина (поддръжниците на която вярват в абсурдната теза за разреждане на съставките до степен на пълното им отсъствие) е станала толкова популярна? Хомеопатията е измислена в Германия в края на XVIII в., и скоро набира популярност сред по-висшата класа в Париж и Лондон. През 1829, д-р Мартин Хьонигбергер, трансилвански лекар, я пренася в Индия, когато се присъединява към двора на махараджа Ранджит Сингх. Оттам идеята се разпространява бързо, популяризирайки се с огромна скорост, тъй като е възприемана като опозиция на империалистката медицина, практикувана от британците. Нагласите към британската медицина са толкова негативни, че програмите за ваксинация се провалят отчайващо в средата на XIX век. Нещо повече, индийците, които желаят да градят кариера в традиционната медицина, често са изправени пред предразсъдъци, когато се опитват да се присъединят към индийския лекарски съюз, така че по-реалистичният кариерен път става обучението за хомеопат. Също така мнозина са считали, че хомеопатията и аюрведическата медицина биха се съчетавали хармонично. Плацебо ефект Оттогава са отминали десетилетия, но милиони индийци продължават да разчитат на хомеопатията за медицинските си нужди и това европейско изобретение вече е навлязло сериозно в културата на здравеопазването. И в Европа хомеопатията все още остава популярна във Великобритания, Франция, Германия и на Балканския полуостров. Като се има предвид дългата й история и глобална популярност, защо хомеопатията да е пълно мошеничество? Хомеопатите ще ви заявят, че имат многобройни доволни пациенти. Още по-впечатляващо, изследване сред 6500 пациенти в Хомеопатичната болница в Бристъл в рамките на 6 години констатира, че 70% от тях демонстрират подобрение на клиничните симптоми след хомеопатично лечение. Има обаче много причини извън хомеопатията, които успешно обясняват защо тези пациенти съобщават, че се чувстват по-добре, включително способностите на тялото за самолечени, традиционната медицина и плацебо ефектът. За да отклонят темата за плацебо ефекта, хомеопатите често цитират как домашните любимци и бебетата изглежда започват да се чувстват по-добре, след като използват хомеопатични лекарства. Те твърдят, че домашните любимци и бебетата нямат очаквания, следователно не могат да демонстрират реакция на плацебо. Но пък домашните животни и бебетата реагират позитивно на любящата грижа на собствениците/родителите си, а не бива да подценяваме временния ефект на доза захар, особено при бебе, на което никнат зъби. Освен това тези, които регистрират видимо подобрение, не са безпристрастни наблюдатели, а предимно вярващи в хомеопатията, които желаят любимите им хора да се почувстват по-добре. Хомеопатите също често твърдят, че някои традиционни лекари предписват хомеопатични препарати. Някои наистина го правят, мнозина лекари обаче ги избягват. Всъщност огромното мнозинство от реалните лекари считат хомеопатията за псевдонаука. В крайна сметка хомеопатите обикновено разреждат лековете, докато те на практика спират да съдържат реални съставки. Въпреки че цифрата нула е изобретена в Индия, имам смътните подозрения, че повечето индийци биха се изсмели на абсурдната идея за хапчета, съдържащи... въздух. Заклеймяващи хомеопатията научни изследвания Естествено, определящият фактор за това дали хомеопатията работи или не е подлагането й на научни изпитания. Лошата новина е, че след 200 години и над 200 клинични изпитания, няма надеждни доказателства, че хомеопатията оказва какъвто и да е ефект върху която и да е болест. Миналата година австралийският Национален съвет по здраве и медицина направи анализ на доказателствата за ефективността на хомеопатията по отношение на 61 заболявания и стигна до извода, че "... доказателствата от изпитания върху хора не показват хомеопатията да е ефективна за лечение на разгледаната гама от здравни проблеми". Това е поредното от дълга серия от отричащи ефекта на хомеопатията анализи. Без съмнение, традиционната медицина е далеч от съвършенството, и бих могъл да напиша цял материал, изтъкващ многото й недостатъци. Но сравнена с мошеничеството на хомеопатията, традиционната медицина изглежда като истинско чудо. Всъщност много читатели на този материал вероятно не биха били живи, ако не се бяха появили ваксинациите и антибиотиците. Когато се разболяваме, има смисъл да използваме лечение, което е научно потвърдено като работещо. Това означава не само чисти лекарства, но и хранене, физически упражнения и други така наречени "базирани на наблюдения" форми на лечение. Политиците и знаменитостите, които имат повече пари, отколкото здрав разум, без съмнение ще продължат да разчитат на хомеопатичните лекове, но поне ние, останалите, би трябвало да бъдем по-здравомислещи и да не се хващаме на тази уловка. http://www.webcafe.bg/id_78092842_Homeopatiyata_e_palno_moshenichestvo