Last roman

щеше да е пълен хаос, ако бяхме станали република тогава.

като заговорихме за качествено образование... едно интервю на добрия стар учител по география в НПМГ - Димо Падалски: http://tv7.bg/neshtata-ot-jivota/Video/9572702

много ми е интересно как можеш да превземеш укрепен град без обсадни машини. Единствено с помощ отвътре.

похвална идея. Одобрявам. Може на покрива да драснеш и една латинска премъдрост: Golfus fugit!

къде ще си ги татуираш тези премъдрости?

то коронацията на Симеон е доста измислена и много наподобява узурпаторските комедии, разигравани в Римската империя предходните векове, когато на главите на претендентите слагали дори златни верижки, вместо диадеми.

https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=0_dxWznwbCg#!

Бунтът на богатите Този път скандалът е голям. Той не е „жълт”, битов или политически, той е истински. Скандалът, който избухна във Франция поставя въпроса „къде се намира търпимата граница на данъчното облагане?” Или преведен на точен български: „кой пие и кой плаща”. Въпросът не бе поставен нито от журналистите, нито от опозицията, а от най-известният френски актьор Жерар Депардийо. Той не е нито първия, нито последния, който си заминава. Вече 200 хиляди данъчни емигранти се преселиха в Белгия. Между тях е Бернар Арно, собственик на първото в света предприятие за луксозни стоки и парфюми. Всички познават чантите „Хермес”, пафюмите „Кристиан Диор” и шампанското „Дон Периньон”. Името на собственика не представлява интерес за широката публика. Депардийо е обратното. Той не произвежда стоки, но името му е познато в цял Свят. Участвал в 170 филма. От Жан Валжан до Едмон Дантес и от Христофор Колумб до Распутин неговото майсторство е доставяло удоволствие на повече от 210 милоина кинозрители, без да се взимат предвид касетите и аматьорски записи. Допардийо надмина по известност дори Бриджит Бардо. За минимум време по фейсбук актьорът получи 32 хиляди поздравления за смелата си позиция. За френската Левица начело с Министър председателят Жан-Марк Еро, преселването на Жерар Депардийо в Белгия, Русия или другаде подейства като публичен шамар. И има защо. Известният актьор не е наследствен богаташ, привилигировано парвеню или жиголо на изкуфяла милионерка. Той е типичен пролетарски син. Социалният му произход го прави близък до обикновения французин, на който му е писнало то лъжливите обещания на политиците. Роден в бедно провинциално семейство, Жерар расте между 5 братя и сестри. Напуска училище и семейното огнище на 13 годишна възраст. Чирак за късо време в една печатница, буйният младеж предпочита „чистия въздух” и личната свобода. Най-сериозното училище което Депардийо посещава, е улицата. Продавач на американски цигари (до неговия град по това време още има американска база) Жерар често минава от другата страна на закона. Случаен „охранител” на проститутки в Париж, Допардийо е на косъм от затвора. Подобно на Марлон Брандо и Стив Мак Куин физиката му привлича кинорежисиьорите и те го спасяват от кариера в „подземния свят”. Без каквато и да е диплома Жерар Депардийо знае по-добре от един министър как се печели „първия милион”. Поради това когато бе наречен от Жан-Марк Еро „жалък мърльо”, актьорът публикува в пресата писмо в което зададе въпроса: „Кой сте Вие господин Еро?” В писмото си, той твъри, че за 45 години е платил на Франция 185 милиона евро данъци, а само през миналата година 85% от доходите му са заминали за държавата под формата на такси. От своя страна Жан-Марк Еро, със скромната заплата на учител по немски (преди да стане кмет и депутат), не беше в състояние да се сравнява с този вид данъкоплатци. Деликатната позиция на Министър-председателят срещу аргументите на кинозвездата бе почуствана като атака към всички управляващи. Солидарни с Еро, министрите обвиниха Допардийо в дезертьорство, егоизъм, морален упадък, липса на патриотизъм и какво ли не. Словесната престрелка приключи със заявлението на актьора че връща френския си паспорт и здравна карта. По време на случилото се, данъчните власти се оказаха в „небрано лозе”. Общественото мнение, освен, че се разцепи на „про” и „анти” Допардийо, започна да коментира и да се оглежда. Кои са и колко са данъчните изселници? Статистиката е приблизителна. Няколко стотин хиляди или повече? Министерството на финансиите неподготвено, дава сведения на час по лъжичка. Цифрите сочат, че в последно време рекорден брой предпиемачи напускат страната. От изборите до днес те са около 5 хиляди души. Други французи, които се чувстват по-добре под чужди небеса са „свободните професии” – спортисти, артисти, архитекти, певци и адвокати. Пенсионерите, които са 16% от изселниците предпочитат Швейцария. По-младите и динамичните се установяват в Белгия и Англия. Те са по 12% във всяка от двете страни. В САЩ пребивават 9% от неплащащите данъци французи. 5% са в Мароко и 3% в Италия. Самите данъчни „изгнаници” не крият, че идването на власт на социалистите се е оказало решително за отпътуването им. Преди години собственици на имоти над 10 милиона евро са стягали куфарите. Днес този въпрос вълнува дори и притежателите на по-малко от 3 милиона. Всички богаташи съзнават, че щедрата френска социална система, която привлича бедняци от цял свят, се задъхва от липса на пари. Идеологическото обяснение, че „богатите ще плащат за бедните”, в една съвренна Европа е покана за данъчно емигриране. 75 процентовият данък срещу който скочи Жерар Допардийо е само върху общия доход. Френската данъчна палитра е дълга и внушителна: данък върху добавената стойност, данък „Лукс”, местен данък, данък наследство, данък телевизия и др. Левицата се оправдава с изпълнението на предизборните си обещания. Ако утре някакъв ляв опортюнист обещае 20 часова работна седмица, без намаление на заплатата, трябва ли да се продаде Айфеловата кула, за да се изпълнят дадените обещания?! Преди години, Франция първа внедри 35 часовата работна седмица, платената отпуска, задължителното здравно осигуряване. Днес французите посвещават най-малко време за работа от всички европейци. Това са безспорни постижения. Но Франция няма граници и пазарната икономика изисква реализъм. Противопоставянето на осемте милиона бедни с милионерите не е убедително, защото в съседна Германия, с която Франция непрекъснато се сравнява има два пъти повече бедни. Но данъците там са значително по-ниски. Следователно, пробойната не са „бедните”, а разхищенията в държавния апарат. Освен истинските бедни, във Франция има и стотици хиляди хрантутници, които изобщо не търсят работа, а препочитат да живеят със социалните помощи. Франсоа Оланд го знае и поради това в конфликта с Допардийо той се държи изключително предпазливо. Притиснат от журналистите, Президентът умаловажава конфликта и заявява, че в близко бъдеще ще обсъди с „привлекателните” страни, уеднаквяването на данъчните системи. Как ще стане това, в съюз на държави, в които на власт са противоположни политически сили и програми? При всички положения, случващото се във Франция е изключително поучително за целия Европейски съюз. Заключението е, че реализацията на общи икономическите цели (какъвто е 3 процентовия дефицит) е невъзможна с различни финансови правила. http://zonabg.info/Worlds.40_41/26509.article/?fb_action_ids=4580364301023&fb_action_types=og.likes&fb_source=timeline_og&action_object_map=%7B%224580364301023%22%3A294072144029364%7D&action_type_map=%7B%224580364301023%22%3A%22og.likes%22%7D&action_ref_map=[]

Дрейк, ти си нечовек

А защо мухи мимикрират окраската на пчели? Страх лозе пази /де'т се вика/:)))

Aми предполагам че си интелигентен човек, та сам си прецени до каква титла се е домогвал Симеон и с коя империя е водел войни. За подсказка ще ти пусна един доста язвителен отговор на император Роман Лакапин към него: "Кажи ми, какво необикновено нещо е станало за тебе от това, че ти се пишеш "цар на българите и ромеите", когато Бог не съизволява (на това) и не съдейства на дело? [...] И тъй, ако ти желаеш да се именуваш цар на ромеите, нищо не ти бърка да се прогласиш и за господар на цялата земя [...] ако ли пък искаш, то наричай се и "амер-мумин" на сарацините, за да станеш по-страшен за хората... Докато имало една римска империя, на трона на която седял римски император, претенциите на западните варварски крале, а и на наш Симо за имперска титла били без покритие.

Римската империя през Средновековието е една и това е т. нар. от ренесансовите хронисти 'Византия'. Варварските крале Шарл, Отон, че и Симеон могат само да се облизват в покрайнините и да се кичат с титли, които не са техни.

ами нали идеята на журналистите е да правят сензации. Атрактивните заглавия привличат. Тазбира се новината на християнски храм в Мека е важна, мо в края на краищата регионът е бил под влиянието на "Византия", а и от Аксум. Век преди Мохамед юдеите пък подемат страшно гонение срещу християните в Йемен, след което пък аксумитите почват да колят юдеи и да им палят синагогите. Така че ситуацията е била доста напечена в религиозно отношение. Иначе бих се радвал да пуснеш материала. И аз съм чел в Корана /даже няколко пъти е упоменато/, че хем юдеите чакали новия месия, хем когато Мохамед се е явил, не го припознали като такъв и не се присъединили към него.

Шпага, сега ако ме просветиш какво общо има иначе хубавото разказче на Саймък с човешката еволюция в тази тема - цена няма да имаш /може и на лична бележка, за да не оспамваме темата/.

не, евросъюзова е. Пълна е с щастливи кокошки, хуманни прасета и оскотяли хора.

във фермата някои са равни, а някои - по-равни ))

брей, ето как ще направим от прасетата - хора. Чрез хуманно съществуване /душ кабини, играчки и климатици/. Idiocracy!

това не е политически некоректно, а митологически некоректно.

Ей, побъркахте го тоя Плевнелиев от бъзици за планината /а човекът дръпна нелоша реч/. Гафът не е негов, Но как и да е - да, нашето общество в момента е най-близо до определенито дадено от Полибий - охлокрация.

Краят на сагата /руснаците пак ни изпревариха/: Жерар Депардийо стана руснак Президентът на Русия Владимир Путин подписа указ, с който се дава руско гражданство на френския актьор Жерар Депардийо. Новината съобщи агенция Интерфакс, като се позова на съобщение на пресслужбата на Кремъл, предаде "Фокус". В документа се посочва, че съгласно руската конституция е било удовлетворено искането за предоставяне на гражданство на Жерар Ксавие Депардийо, роден през 1948 година във Франция. В края на миналата година актьорът заплаши да се откаже от френския си паспорт и да вземе белгийско гражданство в знак на протест срещу плановете на правителството да увеличи от 2013 г. данъците за богатите французи. Френският Конституционен съд съобщи в края на декември обаче, че отменя 75-процентовата данъчна ставка върху доходите от над 1 милион евро годишно, която трябваше да влезе в сила. Предоставянето на руско гражданство на Жерар Депардийо е свързано с огромния му принос за развитието на руската култура и кино, коментира по-късно говорителят на руския президент Дмитрий Песков, цитиран от Интерфакс. „Депардийо е участвал в много големи кинопроекти. Известна е работата му по ролята на Распутин. Това е много смело и ново представяне на тази роля”, добави Песков. Филмът е сниман по инициатива на самия Депардийо, който от 15 години мечтаел да изиграе ролята на Григорий Разпутин. През 2000 г. той участва във филма на Владимир Меншов "Завистта на боговете". През октомври 2007 г. Депардийо получава руския държавен орден "Петър Велики Първа степен". На 20 декември Владимир Путин беше запитан дали ще даде гражданство на французина, припомни БНТ. Руският президент подчерта тогава приятелските отношения с актьора и заяви, че ако поиска да стане гражданин на Русия, той веднага ще реши този въпрос. След това самият Депардийо каза, че е гражданин и Европа и може да поиска черногорско или руско гражданство. Руският вицепремиер Дмитрий Рогозин очаква Депардийо да постави началото на миграция на богати европейци в Русия. „На Запад не познават добре особеностите на руската данъчна система. Когато научат повече, може да се очаква масова миграция на богати европейци в Русия”, написа той в микроблога си в „Туитър”. В Русия въвеждането на данък върху богатството е обсъждано нееднократно, но засега всички плащат поравно – 13% от доходите си. Режисьорът Владимир Меншов, носител на награда „Оскар“, коментира, че руското гражданство на Депардийо не е кой знае какъв повод за радост. „Разбирам, че това е свързано с негови данъчни машинации. Дори вече да плаща данъците си в руската хазна, това не означава, че е станал патриот на Русия“, подчерта той, цитиран от руски агенции, на които се позова fakti.bg. Междувременно президентът на Чечня Рамзан Кадиров предложи на Депардийо да живее в чеченската столица Грозни, предаде "Газета ру". „Приятна новина. Жерар Депардийо получи руско гражданство! Предлагам му да живее в Грозни, ще се радваме!”, написа Кадиров в „Туитър”. Белгия обаче ще разгледа по различен начин искането за натурализация от актьора, ако той приеме руско гражданство, предаде по-късно АФП, позовавайки се на председателя на белгийската комисия по натурализация. "Ако Жерар Депардийо стане руснак, това ще промени положението. Ще трябва да ни каже ясно какви са плановете му, дали възнамерява да живее и развива дейност в страната ни. Трябва да се уважава духът на закона, който от 1 януари позволява да се дава белгийска националност на личности, които могат да допринесат за прославянето на Белгия", заяви Жорж Далман. Той уточни, че актьорът още не е подал никакви документи в парламентарната комисия, която разглежда молбите за натурализация. "Не сме имали никакъв контакт с него. Но в това няма нищо странно, защото офисите ни бяха затворени за празниците", добави депутатът, като подчерта, че националностите не се колекционират, дори и да е възможно да имаш две или три. Депардийо неотдавна купи къща в Нешен, Белгия, близо до френската граница. Преди дни пък председателят на Центъра за демографска политика (ЦДП) Искрен Веселинов пък предложи на Депардийо и на милиардера собственик на луксозната империя "Луи Вюитон" Бернар Арно да станат български граждани. Не без ирония в писмо той им изброи редица "достойнства" на страната ни като дестинация за елитни емигранти. http://dnes.dir.bg/news/vladimir-putin-grazhdanstvo-zherar-depardiyo-12724183?nt=9

Именно. Три вида. А не от площада в парламента. Тя затова атинската демокрация паднала навремето. Всеки невеж гражданин врещял на агората по въпроси, които разбира и не разбира. Съответно му се давало правото да гласува при решаването на важни държавни дела. А пък по-кадърните политици направо ги остракирали. А в крайна сметка не тълпата трябва да определя държавната политика. Затова оцелели държавите с добре развита изборна и гласоподавателна система, които не допускали случайни идиоти да вземат важни решения /визирам моите приятели римляните оф корсе/. А швейцарците са съвсем друга бира. Те имат гражданско общество, средна класа и дългогодишни традиции, за разлика от нас. Така че няма място за никакво сравнение.

Така и не разбрах за какво точно се бориш? Ако визията ти е, че народът трябва пряко да участва във взимането на жизненоважни за държавата ни решения /както например смехотворният референдум за АЕЦ БЕЛЕНЕ, който ще се проведе скоро/, то отговорът ми е не. Няма по-голяма глупост от пряката демокрация. Както учи историята, полисите, които са я прилагали са свършили доста плачевно.

Сириус, темата е в раздел биология, а не във философия. Това за 'чуждата намеса' в еволюцията ни /твърдение, неподкрепено с никакви доказателства/ определено е за раздела мистерии и загадки, така че спри със спекулациите и не окепазвай дискусията. Надявам се офтопикът да е дотук.

този приятел се е изявявал по достатъчно форуми, но най-концентрираните му писания са в блогчето му. Затова го дадох като пример, че откачалки има във всяка държава.

оо, чакай да ти дам ей тоя гений /навремето баннат оттук поради хроничен идиотизъм/: http://horos.blog.bg/history/2011/12/28/ierusalim-i-golgota-sa-v-sofiia.873429