Last roman

всяка система рано или късно изчезва. Само че системите се развиват също циклично, следвайки етапите на развитие на човешката цивилизация. Така че след срива ще има рестарт, но от едно по-примитивно ниво /особено ако рестартът е атомна война/. И рано или късно, когато обществото започне да се развива, пак ще се мине през същите тези системи. 'Така монархията ще премине в тирания, аристокрацията - в олигархия, а демокрацията - в беззаконие. След това цикълът пак ще се завърти...' и т. н. Мнение на Полибий отпреди 2140 години, с което съм напълно съгласен. Наивно е да си мислим, че ние тепърва ще открием топлата вода.

какво реформаторство? Църквите от това живеят и винаги са живяли.

Из писмо на Плиний Млади към Тацит: "Хубавата книга е като всяко друго хубаво нещо: колкото е по-голяма, толкова по-хубава..."

Хигс бозонът – откритието на 21 век Съвременната физика е доволно странна наука. Хората още от древността се опитват да подредят заобикалящия ги свят, да открият модели, да разнищят първоначалната логика, която стои зад феномена, наречен Вселена. Физиката за съжаление е антропоцентрична и няма как това да бъде иначе. Всички закономерности, които сме открили, моделите и явленията, различните константи, едва ли биха имали някакво значение за Вселената, ако нас ни нямаше, ако хората не съществуваха, за да ги наблюдават. Да вземем например скоростта на светлината, една от най-универсалните константи във физиката. Никой не може да обясни защо стойността и е точно каквато е. Всичко, което знаем е, че Вселената работи при тази стойност и засега емпирично не сме открили други възможности. Най-доброто, на което физиците могат да се надяват, е да разберат как функционира действителността около нас, без да налагат някакъв по-особен смисъл и предназначение в нейните параметри. Преди повече от 2000 години в Древна Гърция Левкип, а по-късно и неговият ученик Демокрит, предлагат първите хипотези за дискретния строеж на света. Наблюдавайки внимателно материята около себе си и явленията, които протичат с нея, те предполагат, че светът е изграден от малки неделими частици – атоми, и пустота, в която те непрекъснато се движат. Удивително е колко точна и гениална за времето си е тази формулировка. В края на 18 и началото на 19 век настъпва период на научни открития в областта на микросвета и знанието на хората за стоежа на материята преминава на ново ниво. Открити са протоните, неутроните и електроните като градивни частици на атома. Дълго време се е смятало, че това е последната стъпка и последната страница е на път да бъде затворена в книгата, наречена „Физика на елементарните частици“. В средата на 20 век, обаче, учените започват да откриват нови и нови частици и да ги класифицират в нещо, наречено Стандартен модел. Стандартен модел Теорията за Стандартния модел във физиката на елементарните частици касае електрмагнитното, слабото и силното ядрени взаимодействия. Най-просто казано, той групира познатите частици по техните характеристики и дава теоретична рамка на почти всички реакции и взаимодействия във Вселената. Често тази теория е наричана „Теория на почти всичко“, основно защото не успява да обясни гравитацията, описана от Общата теория на относителността и тъмната материя, която съставя голяма част от масата на Вселената. В Стандартния модел частиците са групирани в няколко категории. Фермионите са 12 на брой и се разделят на кварки и лептони. Шестте кварка от своя страна са основните градивни частици на материята - два от тях изграждат протоните и неутроните, а останалите се срещат при много високи енергии. Лептоните са електрон, мюон и тау, както и съответстващите им неутрино – електронно, мюонно и тау неутрино. Това са частици, които не влизат в силни взаимодействия. Другата голяма група са бозоните – те са носители на фундаменталните взаимодействия в природата. Фотонът е носител на електромагнитното взаимодействие, което е и най-разпространеното около нас на макро и микро ниво. Силите, които действат между положително и отрицателно заредени частици държат атомите и молекулите заедно, благодарение на тях можем да седим на столове, да поставяме различни предмети върху маси, да ги държим в ръка или да упражняваме сили – да ги бутаме, дърпаме, хвърляме и т.н. W и Z бозоните са носители на слабото ядрено взаимодействие, което е отговорно за радиоактивния разпад на частиците, а също така благодарение на него в звездите могат да започнат процеси на синтез. Глуоните са носителите на силното ядрено взаимодействие, те държат кварките заедно в протоните и неутроните, давайки цялост на атомното ядро. Хигс бозон Тази наскоро добила популярност частица е предсказана теоретично още през далечната 1964 година. Тя носи името на британския физик Питър Хигс, който е един от шестте учени, дефинирали полето на Хигс и механизма на Хигс. Това поле съществува навсякъде в пространството около нас и е фундаментално вплетено в самите му нишки. Механизмът на Хигс обяснява как това поле влияе на елементарните частици и им предава маса. Можем да си представим полето на Хигс като вид лепкава субстанция, в която различните частици „залепват“ по различен начин в пространството, придобивайки различна маса. По същния начин, по който фотоните отговарят за електромагнитното взаимодействие, нормално е да се предположи, че полето на Хигс има свой бозон, който е квантът на това поле, неговото дискретно проявление. Въпреки че емпирично съществуването на полето на Хигс и механизма на Хигс е установено, доказателствата за наличието на Хигс бозона убягваха на учените, основно заради технологични ограничения в оборудването, с което той бе търсен. Ускорители на частици Основният метод за изследване на материята, на нови и екзотични частици, е сблъскването на вече познати частици една в друга с голяма скорост. Звучи малко варварско и ненаучно, но резултатите са поразително добри. Тези експерименти се провеждат в уреди, наречени ускорители на елементарни частици – огромни съоръжения, дълги десетки километри, в които, с мощни свръхпроводими магнити, частиците се ускоряват до скорости, близки до светлинната. Сблъсъкът, който следва, кара двете частици да преминат за много кратко време в чиста енергия, от която след това се раждат нови частици. В зависимост от енергиите, с които се работи, могат да се изследват различни видове елементарни частици. До построяването на LHC (Големия адронен колайдер) в Церн, наличните ускорители не бяха способни да работят в енергийния диапазон, в който трябваше да бъде търсен Хигс бозона по теоретичните предположения на Стандартния модел. Метод на изследване Самият Хигс бозон не може да бъде измерен и наблюдаван пряко, защото съществуването му продължава прекалено кратко. Учените съдят за появата му по остатъчните частици, на които той се разпада, след като е бил създаден. Тъй като тези дериватни частици могат да бъдат различни, а освен това различни частици могат да произведат остатък, сходен с този на Хигс бозона, учените трябва да правят експерименти едновременно в много различни канали (12 в случая на откритието в ЦЕРН), за да са сигурни, че точно Хигс бозонът е бил създаден и е произвел частиците след разпадането си. Поради изключително краткото време, в което се случва експериментът, много малко измервания могат да бъдат направени, затова колайдерът работи почти непрекъснато, повтаряйки експеримента достатъчно пъти, за да могат данните да бъдат обработени статистически в полезна и валидна информация. В търсенето на Хигз бозона са работили независимо два от 4-те проекта на LHC - CMS и ALICE, и двата са получили много сходни помежду си данни, провеждайки различни по вид експерименти, което довежда до следващия въпрос: Дали е той? На конгреса, който вчера бе излъчван на живо в мрежата, учените от ЦЕРН бяха оптимистично-предпазливи относно частицата, която са открили. Има много фактори, които ги карат да мислят, че точно това е търсеният Хигс бозон и начинанието се е увенчало с успех. Като начало данните, които бяха събрани досега от предишните експерименти, ограничават диапазона на енергията (масата), която частицата трябва да притежава, за да се впише в теоретичния модел. Откритието в ЦЕРН напълно съвпада с тези предположения, а според учените, масата от 125.3 ± 0.6 GeV/c2 е много подходяща за тях с оглед на следващите експерименти, които ще се проведат, за да се изследва новата частица. Какво означава това откритие? Много колеги спекулират с понятието „божествена частица“, което като всяка сензация набра неочаквана скорост. Самите учени избягват да наричат така Хигс бозона, защото в него няма нищо божествено, няма някаква изначална промисъл. Изследването на тази фундаментална частица може да даде на хората по-добро познание и разбиране на света на елементарните частици, на тъмната материя, която е непозната за нас и представлява повече от 90% от масата във Вселената. Опитите с този квант на Хигс полето ще покажат в детайли какви са механизмите, чрез които различните частици придобиват маса, какви са закономерностите които управляват тези процеси и как биха могли те да се отразят върху възприятията ни за силите, които действат около нас. Безспорно това е най-значимото откритие във физиката през 21 век, но да не забравяме, че сме едва в началото на този век. http://news.idg.bg/tehnologii/64715_higs_bozonat__otkritieto_na_21_vek/

кога свършват числата? Щото такъв феномен досега не е наблюдаван.

няма такова число. Всичко е от

Да бъде или да не бъде... Рациария Това е поредната болезнена и грозна история за античния град Рациария, съществувал преди повече от 2000 години. Градът, който дори времето не разрушава. Градът, който ние, хората, не можем да опазим от нас самите. Точно два месеца след като археологът Красимира Лука обяви, че е открила главната улица на римската колония Рациария, иманяри я "разораха". Сигналът за поредния иманярски набег е подаден в полицията от директора на Регионален исторически музей Видин Фионера Филипова. По него е образувана преписка. "По света Рациария е станала емблематична за несправянето на нашата държава, независимо от правителството й, с опазването на този археологически обект. Основният проблем за всичко, което се случва на Рациария, е охраната на обекта или по-скоро липсата й"- това каза за РАДИО ВИДИН директорът на Националния археологически институт с музей при БАН доц. д-р Людмил Вагалински. На Балканския полуостров има общо 15 римски колонии като Рациария, у нас те са три. Според доц. д-р Людмил Вагалински това е археологически обект, който би могъл да стане продукт за културен туризъм с огромен потенциал. Според говорителя на Областната дирекция на МВР във Видин- Лора Стефанова, полицията върши необходимото. Като пример за това, тя посочи намаляването на иманярските набези в Рациария след разкриването на полицейски участък в село Арчар. Предоставена ни беше и следната статистика: през 2008 година са образувани 8 досъдебни производства за незаконни разкопки, 3 са досъдебните производства през 2009-а, толкова са и през 2010- та, 4 са случаите на незаконни разкопки от началото на годината, по три от тях са образувани досъдебни производства, а по последния сигнал, подаден от директора на музея във Видин Фионера Филипова е образувана преписка. "За опазването на обекта не бяха предприети никакви действия, за голямо мое съжаление"- каза археологът Красимира Лука, във връзка с поредното посегателство над Рациария. Оказа се, че тя е научила новината от интернет. Тя посочи, че е търсила съдействие за охрана на обекта от кмета на община Димово, на чиято територия се намира римската колония. Това е Рациария - 20- годишен пример за безхаберие и липса на отговорност. Една история от българския Северозапад- богат на история и беден на желание да опазим това, което имаме. http://radiovidin.bnr.bg/Shows/Magazin/cvetovete-na-denq/Pages/Da-byde-ili-da-ne-byde-Raciariia.aspx

дам.

съвсем я бях забравил тази тема. Айде новия змей:

Грейвз по принцип малко прекалява. Определено у Ливия има една тенденция да отстрани претендентите за престола и да 'пробута' сина си Тиберий /затова го жени за Юлия/. Ама чак пък само тя да е движила машината без сина си... Както и да е няма начин участието й да бъде доказано по отношение смъртта на Гай и Луций. Не считам че има нещо общо и със смъртта на Август и Германик.

ако искаш обаче хептен да шашнеш народа, може и така: MDCCCCLXXXXVI - същото е, но пък всичко се прибавя без вадене: 1000 + 500 + 100 + 100 + 100 + 100 + 50 + 10 + 10 + 10 + 10 + 5 + 1 = 1996

демек на Ева

ми да, изглежда че добре си ги усвоила изписванията на годините.

да, точно така. Само недей да си я татуираш датата))

имах предвид 1 и 4 книга.

въпросът е, защо нямаме никакви преки свидетелства за тези контакти?

отсега нататък да влизаш във форума редовно и внимателно да го разглеждаш))

т. е. имаме етнокултурни различия между двете Българии, които евентуално може да пречат на контактите им? тук се изкушавам да поразсъждавам дали на същата причина не се дължи и изолацията на Алцековите българи в Италия? А бъркането от страна на арабските автори може да е чисто по географски признак. Пък и не винаги един летописец е посещавал страната за която пише. Обикновено той чувал за нея от търговци, а там достоверността на получените сведения не била особено висока.

Нещо ме съмнява само разстоянието да е пречка - като ти е домиляло за избягалата в изгнание рода: хващаш ладия и по Дон/Днепър си в Черно море и оттам в устието на Дунав. А и докато сме езичници - на запад пращаме пратеничества чак при Карл, пък на изток, дето ни е уж родата: 'ни вопъл, ни стон'. Нямаме даже данни за преселения от Волжка България в Дунавска България /и обратното/. Даже и братята ромеи мълчат по въпроса.

Об Улюлюйске писали многие античные авторы, включая Геродота, Страбона, Цицерона и Диогена Лаэртского. Поистине величайшим памятником величию древнего Улюлюйска является сочинение Путинида из Селигера - "Жизнь улюлюйских цезарей" в 14 856 книгах. Сочинение долго считалось утраченным, пока улюлюйские краеведы не нашли в районной библиотеке 578 из 14 856 книг. Малая толика, но и она позволяет судить о славе древнеулюлюйского оружия и блеске древнеулюлюйских властителей. Божественный Владимир (Из сочинения Путинида из Селигера) Роста Владимир был невысокого, телосложения крепкого. На голове его рано образовалась плешь, которой он не стыдился, а даже, напротив, выставлял напоказ как предмет для гордости. Рассказывают, что всё тело он выбривал и выщипывал очень тщательно, чтобы ни один волосок не портил, как он думал, его красоту. Лицом он был не то чтобы не красив, но невзрачен. Многие не могли запомнить его внешности и не отдавали ему положенных цезарю почестей. Не в силах стерпеть это унижение, он велел изготовить себе позолоченные носилки и стал покидать дворец только в них, чтобы граждане могли вовремя распознать его и оказать почести. Семейную жизнь свою он скрывал, как если бы в ней было нечто постыдное. Жена его, как и он сам, была незнатного происхождения. Рассказывают, будто бы он относился к ней с величайшим презрением и всячески оскорблял, но верить ли этому, я не знаю. От неё он имел двух дочерей, которых держал в такой же скрытности, как и жену, будто бы желая сохранить их для мужа. Другие же говорят, что он выдумал и жену, и дочерей, чтобы скрыть позор безбрачия и бездетности. Сыновей у него не было, и для этого он усыновил божественного Деметриоса. Когда же Деметриос выказал вполне свою неспособность к управлению, он удалил его. Другие же говорят, что Владимир назначил Деметриоса соправителем только из желания поглумиться над сенаторами и народом, о чём я уже говорил в своё время. Говорят, что хотел он усыновить и других мужей для передачи им имени Виатора и государственной власти, но ужасным своим нравом распугал всех. Похоть он испытывал более к женщинам, чем к юношам, за что был порицаем философами. Хотя некоторые утверждают, что божественный Деметриосы был на самом деле наложником Владимира, это представляется мне недостоверным. Действительно, если бы Владимир искал себе мальчика, разве не мог он найти юношу помоложе и более красивого как лицом, так и телом? Впрочем, есть и такие, кто говорит, что Владимир действительно нашёл себе другого мальчика, Никиту. Об этом Никите более ничего не известно. Из женщин он особенно любил Алину, акробатку. Рассказывают, что он даже хотел жениться на ней, но отказался от этой затеи, заподозрив её в распутстве с вольноотпущенниками и опасаясь отравления. Не брезговал он и животными и для этих целей даже держал специальную собаку. Другие же, защищая Владимира, говорят, что собаку эту он любил как друга. Наученный примером божественного Бориса, которого пьянство отдало в руки жены и ростовщиков, в вине он был крайне воздержан. Желая сохранить до старости своё тело, он ежедневно делал физические упражнения. В науках и искусствах он не выказывал никакого рвения, предпочитая им похоть и борьбу, к которой был привязан с детства. Друзьям своим он был предан. Всех прежних друзей он, достигнув могущества, не только не забыл, но возвысил, назначив на государственные должности. Недовольством сенаторов, а затем и народа, он пренебрегал, считая, что дружба есть высшая ценность по сравнению со справедливостью. Примечание редакции: Рассказ о цезаре Владимире составлен Путинидом Великим из трёх частей. В первой автор рассказывает о молодости Владимира, во второй - о его приходе к власти и последующем правлении. Третья часть полностью посвящена описанию внешности, привычек и личной жизни Владимира. http://ululuysk.com/index.php/antique

Понеже в нета много се спекулира какви големи роднини сме с волжките българи, може ли някой сведущ по темата да осветли въпроса имаме ли запазени сведения за комуникация с тях? Пратеничества, кореспондеции, пътеписи?

ти що не четеш темите от вчера: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13639

дам, по принцип - има си тема за Буковски, та там вихриме педерастиите на нашето време. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12375&st=0&p=190464&hl=%E1%F3%EA%EE%E2%F1%EA%E8&fromsearch=1&#entry190464

Римски съботник V Римски мавзолей в Лозенец 14 юли 2012 г. 09:00 София, края на улица Димитър Хаджикоцев, Южен парк Здравейте приятели, За пети пореден път гражданско сдружение „Потомци“ обявява инициативата си Римски съботник, която ще се проведе на 14 юли 2012г. /събота/ в 9 часа с цел почистване на археологическия комплекс „Римски мавзолей“ (III-IV век) в столичния квартал Лозенец /в края на ул. Димимтър Хаджикоцев, до Южен парк/. Същият паметник беше почистен от нас с помощта на 75 доброволци и с подкрепата на район „Лозенец“, Столичен инспекторат и ОП“Стара София“ на 2 октомври 2010г., отстранявайки 6 тона отпадъци и растителност. Оттогава за него няма алтернатива, той продължава да съществува в пълна анонимност, обрасъл в буйна растителност. Ето защо, ние решихме отново да се върнем там откъдето започнахме, този път обаче с алтернативен план за по-нататъшната съдба на въпросния културно-исторически паметник в рамките на нашата столица, така както се случи на Западна порта на римска Сердика, където след нашето почистване с помощта на Фондация „Америка за България“, започнаха проучвания на обекта, а в момента се разработва и проект за неговото социализиране, превръщайки го в археологически резерват. Събитието не представлява ничии политически интереси, нито подкрепа от която и да е политическа партия или изборна кампания. То е отворено за участие за всички заинтересовани граждани, загрижени за съдбата на културно-историческото ни наследство. И този път ние ще бъдем подкрепени от Столична община, Столичен инспекторат и ОП „Стара София“, а разхладителните напитки ще бъдат осигурени от пицария Мамма Миа. Сред нас ще бъде и археолога Марио Иванов, ръководител на разкопките на обекта преди близо едно десетилетие, който ще ни разкаже повече за паметника и историята на неговото проучване ! Очакваме ви ! Групата във Фейсбук https://www.facebook.com/events/216031288519612/