Last roman

Та за тези които се чудят за какво изобщо е тази вярва, нека си спомнят експериментите в СССР преди век. Там разкрепостиха жените за да ги вкарат в заводите като допълнителна работна ръка. Разбиха и семействата, като направиха от децата доносници и промиваха мозъци, за да създадат наднационален, социалистически човек. ЕС следва същата схема - опити за заличаване на национално самосъзнание и култура чрез псевдомултикултурализъм. Унищожаване на половата идентичност на индивида чрез пропаганда и узаконяване на всякакви девиации. Мачкане на несъгласните чрез цензура и доноси. Разбира се утехата е, че изкуствено създадените режими рано или късно рухват. Но страдат милиони. А пасивността на мнозинството води до налагането на уродлив диктат от страна на малцинствата /болшевики, нацисти, кхмери, лица с психични сексуални отклонения и пр./.

за мен е проблем натискът, който се оказва това 'законово' недоносче да се приеме. Не виждам и нуждата от него. А мнимата защита на правата на жените е само 'залъгалка'.

Та като разгледаме освидетелствата на Прикс, Сидоний и дори Марцелин /макар че той преразказва/, смятате ли че човек с подобна характеристика; "Short of stature, with a broad chest and a large head; his eyes were small, his beard thin and sprinkled with grey; and he had a flat nose and tanned skin, showing evidence of his origin" отговаря на описанието за българин?

Проблемът е 'надзорният орган' и /нарочно/ неясните трактовки на пол, социална роля и пр. щуротии. Конвенцията няма нищо общо със защитата правата на жените, нито чиито и било други права /затова си има достатъчно закони/. Нейната цел е да наложи узаконена политически коректна цензура и да размие границите на общо установените норми и човешки морални ценности, унищожавайки семейството и критериите на подрастващото поколение що е нормална полова принадлежност и що е девиация.

"Трансджендър Европа": Защита на трансполовите хора съгласно Истанбулската конвенция Този текст е публикуван преди четири години в сайта на TGEU (Transgender Europe), джендър организация в която членуват 105 членки от 42 държави. Той има информативен характер и обяснява как Истанбулската конвенция защитава правата на ЛГТБ (лесбийки, гейове, транссексуални и бисексуални). В него се обяснява механизмът на действие на този документ, обвързващата му сила за промяна на местните законодателства и решителното навлизане в образованието на джендър идеологията, както и специалното отношение към мигрантите, които се самоопределят по полов признак. Според авторите на тази статия "Конвенцията е първия международен документ, който съдържа определение за социален пол (gender) и изисква от страните при прилагането на Конвенцията и при оценката на предприетите мерки (член 6) да вземат предвид проблемите, свързани с пола". Статията описва много ясно и как държавите, които са я ратифицирали, задължително трябва да променят законодателството си и да предадат част от националния си суверенитет на т.нар. комитет GREVIO - политически орган, който ще следи за прилагането на Конвенцията: "Веднъж ратифицирана Конвенцията, като международен правен акт, има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които ѝ противоречат. Това изисква националното законодателство да бъде приведено в съответствие с целите и мерките на Конвенцията". Статията, която е написана през 2014 г., завършва с констацията: "консервативните групи се опасяваха по-специално от необходимостта да се въведе понятието „социален пол“ в националното законодателство. Мобилизирани срещу ратификацията на Конвенцията, те отправиха остри критики срещу „идеологията на пола“ или „теорията за пола“, предизвикващи разпад на семейството и на обществото като цяло". Защита на транс хората съгласно Истанбулската конвенция Публикувано на 24 септември 2014 на интернет страницата на TGEU* на адрес: https://tgeu.org/protection-of-trans-people-under-the-istanbul-convention/ Насилието над жени и транс хора е широко разпространено. Многообразните форми на полово насилие представляват дискриминация, основаваща се на пола, и нарушаване на правата на човека. Транс хората са по-уязвими към насилие поради комплексните последици от дискриминация, основаща се едновременно на пол и на сексуална ориентация или полова идентичност, съгласно изследването на ЛГБТ, направено от Агенцията на ЕС за основните права през 2012 г.. Неравенството между половете, включително половите стереотипи и негативните понятия за мъжественост, лежат в осн овата на насилието срещу жените и насилието, свързано с половата идентичност на лицата. Към днешна дата Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, накратко наричана Истанбулската конвенция, представлява най-изчерпателния, подробен и правно обвързващ отговор на насилието срещу жени и насилието, основано на пола. Конвенцията Истанбулската конвенция е правно обвързващ инструмент. Следователно, след като държавите я ратифицират, те имат задължението да прилагат нейните разпоредби и това приложение ще бъде предмет на мониторинг. Истанбулската конвенция влезе в сила на 1 август 2014 г. В момента тя е ратифицирана от 14 държави-членки на Съвета на Европа (Албания, Андора, Австрия, Босна и Херцеговина, Дания, Франция, Италия, Малта, Черна гора, Португалия, Сърбия, Испания, Швеция и Турция. Други 22 държави са подписали Конвенцията, което е сигнал за общия интерес към по-късно ратифициране на Конвенцията. Подписването ѝ от страните означава, че те се съгласяват по принцип със значението и мерките на Конвенцията. Но те са обвързани от нейните разпоредби, само когато те я ратифицират. Веднъж ратифицирана, Конвенцията като международен правен акт има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които ѝ противоречат. Това изисква националното законодателство да бъде приведено в съответствие с целите и мерките на Конвенцията. Каква е добавената стойност на Конвенцията? Конвенцията повелява държавите да използват проактивно „дължимата грижа“ при прилагането на мерки за предотвратяване, защита, разследване и санкциониране на случаите на насилие. Тя признава насилието срещу жените и насилието, основано на пола, като нарушение на правата на човека и форма на дискриминация. Конвенцията също така е първия международен документ, който съдържа определение за социален пол („gender“) и изисква от страните при прилагането на Конвенцията и при оценката на предприетите мерки (член 6) да вземат предвид проблемите, свързани с пола. Конвенцията въвежда специални престъпления (чл.39) за физическо насилие; психологическо насилие; преследване; сексуално насилие, включително изнасилване; сексуален тормоз; насилствен брак; осакатяване на женски гениталии; насилствен аборт и насилствена стерилизация. С ратифицирането ѝ правителствата се съгласяват да бъдат обвързани от разпоредбите на Конвенцията и ще трябва да направят следното: 1. да обучават професионалисти за близък контакт с жертвите; 2. редовно да провеждат кампании за повишаване на осведомеността; 3. да предприемат стъпки за включване на въпроси като равенство между половете и ненасилствено разрешаване на конфликти при междуличностни взаимоотношения в учебния материал; 4. да създадат програми за лечение на извършителите на домашно насилие и на извършителите на сексуални престъпления; 5. да работят в тясно сътрудничество с неправителствените организации; 6. да осигурят участието на медиите и частния сектор за премахване на стереотипите, свързани с пола, и насърчаване на взаимно уважение. В около 60 члена Конвенцията подробно описва как да се предотвратяват, защитават, преследват и интегрират политики за борба с насилието, основано на пол. Истанбулската конвенция и недискриминацията на транс хората: Специалното упоменаване на сексуалната ориентация и половата идентичност сред недопустимите основания за дискриминация бе едно от препятствията при договарянето на Конвенцията. Те се споменават в член 4, точка 3, в който се изисква от държавите-страни по конвенцията се изисква да прилагат всички мерки, посочени в Конвенцията, без всякаква дискриминация, основана на сексуална ориентация или полова идентичност. Обяснителният доклад пояснява, че с оглед на половата идентичност „трансполови или транссексуални лица, кросдресъри, трансвестити и други групи лица, които не се вписват в обществените стереотипи за пол, определени като „мъжки“ или „женски““, са под закрилата на разпоредбата за недискриминация. Също така изрично защитени от Конвенцията са жените-мигранти, жените-бежанци и тези, които са засегнати от множествена дискриминация. Привеждане на Конвенцията действие Следващите стъпки са създаването на механизъм за мониторинг и съсредоточаване върху изпълнението. Мониторингът ще бъде осъществяван от Експертна група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие (GREVIO), която представлява независим експертен орган, и Комитетът на страните - политически орган, съставен от официалните представители на страните по Конвенцията. Очаква се Комитетът на страните и GREVIO да се срещнат за първи път през първата половина на 2015 г. Подробности относно процедурите за мониторинг, като например продължителността на периодите за мониторинг, ще трябва да бъдат определени от GREVIO. Подобно на други международни органи за мониторинг, GREVIO ще събира информация на място от официалните органи, гражданското общество и независимите институции за защита на правата на човека в държавите, подписали конвенцията. Въз основа на събраната по този начин информация GREVIO ще предложи на съответната държава препоръки за преодоляване на установените проблеми. Но консервативните групи се опасяваха по-специално от необходимостта да се въведе понятието „социален пол“ в националното законодателство. Мобилизирани срещу ратификацията на Конвенцията, те отправиха остри критики срещу „идеологията на пола“ или „теорията за пола“, предизвикващи разпад на семейството и на обществото като цяло. Намери повече за Истанбулската конвенция тук Превод: "Гласове" -------------------------- *TGEU (Transgender Europe) е организация, учреденена на първия Европейски трансджендър съвет, състоял се във Виена през ноември 2005 и впоследствие регистрирана формално като австрийска благотворителна организация 14 месеца по-късно. Седалището на организацията е в Берлин, Германия. Целите на организацията са равнопоставеност на всички транс хора в Европа, защита на техните човешки права, провеждане и насърчаване на научни изследвания в полза на транс хората и пр. Към септември 2016 TGEU има 105 членски организации в 42 държави. http://glasove.com/categories/na-fokus/news/transdzhendyr-evropa-zashtita-na-transpolovite-hora-syglasno-istanbulskata-konvenciya

Първата отпечатана с 3D принтер ракета достави на орбита сателити (видео) Ракетата Electron е първата в света, чийто двигател бе отпечатан на 3D принтер. Голямата амбиция на Rocket Lab е да разработва леки и евтини ракети-носители. Този уикенд американската частна космическа стартъп компания Rocket Lab успешно стартира втората си ракета Electron за решаващ тестов полет - и достигна орбита за първи път и достави три комерсиални спътника на орбита, съобщи The Verge. Ракетата Electron е първата в света, чийто двигател бе отпечатан на 3D принтер, съобщава компанията в своя сайт. Стартът се състоя в неделя на полуостров Махия в Нова Зеландия. Rocket Lab се справи със задачата си и успешно са доставени три спътника на клиенти. Голямата амбиция на Rocket Lab е да разработва леки и евтини ракети-носители. Ето защо ракетата Electron на компанията не е много голяма - висока е около 17 м, ниска в сравнение с Falcon 9 на SpaceX, която е 55 м висока. И капацитетът на Electron е ограничен, способна е да достави на орбита малки спътници и товари между 150 и 225 килограма. За сравнение, Falcon 9 може да изнесе над 22 тона на подобна орбита. Rocket Lab вече се опита да стартира ракетата Electron през май 2017 г., но ракетата не може да излезе на орбита. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Parvata-otpechatana-s-3D-printer-raketa-dostavi-na-orbita-sateliti-vi_101540.html

становището на БПЦ по въпроса: Св. Синод призова парламента да не ратифицира Истанбулската конвенция: Тя отваря вратите към морален разпад "Призоваваме Народното събрание да не ратифицира Истанбулската конвенция, в която се въвеждат понятия, противоречащи на нашата православна вяра, национални традиции и правна система! Призоваваме българският народ да отстоява вярата си, която го е съхранила във всички исторически изпитания! Свещен отечески дълг на Св. Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия е да припомни на Божия народ думите на Св. Библия: „Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто – зло, тъмнината считат за светлина, и светлината – за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото – за горчиво!“. Това се казва в изявление на Светия Синод, публикувано в сайта на Българската патриаршия. Българският патриарх Неофит Снимка: Българска патриаршия, архив Мили сънародници, Скъпи в Господа чеда на светата ни Българска православна църква, Уважаеми представители на държавната власт, Повод за обръщението ни към Вас е „Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и домашното насилие“, известна като Истанбулска конвенция. Истанбулската конвенция поражда тревога за бъдещето на европейската християнска цивилизация, защото тя съдържа ново разбиране за човека - човекът като самовластен господар, човекът без Бога, който следва своите желания и страсти до такава степен, че може да самоопредели дори и пола си. Това разбиране отваря широко вратите към морален разпад, който неизбежно води до психофизическото унищожение на човека - до „втората смърт”, която е духовната смърт. То е диаметрално противоположно на нашата вяра, в центъра на която е Богочовекът Христос! Той ни учи,че смисълът на живота на Христовия човек е в спасението във и чрез любовта към Бога и ближния! Затова няма здравомислещ Христов човек, който да не одобрява борбата срещу насилието въобще, още повече срещу насилието над жени! Истанбулската конвенция надхвърля правната регламентация на този въпрос, тъй като води до промяна в светогледа ни. Заложените в Конвенцията идеи за общуване между половете, за отношение към религия, традиции, обичаи, образование и др., противостоят на изконните разбирания на българския народ за вяра, народност, нравственост, чест, достойнство, възпитание, семейство. Нашият народ повече от хилядолетие е живял с един стремеж - да въплъти в себе си евангелските правда, любов, святост, да стане „свят народ”, „Божий народ” /1 Петр. 2:9-10; 1:15-16/, който и чрез своята история проповядва божествените ценности и добродетели. Макар и юридически акт, Конвенцията има и духовни измерения - тя е средство, което насажда чужда за нас ценностна система, за да позволи обществото да бъде управлявано по нов модел, съответен на интересите на малка част от него. В официалния текст на Конвенцията на английски език – навсякъде, където се говори за „социален пол”, се използва терминът „джендър”. В този текст понятието “джендър” (gender, genre) е категорично разграничено от понятието “пол” (sex) като ново, различно понятие, непознато на българския правен ред и несъществуващо в лексиката на българския език. Затова и нов превод няма да промени смисъла и духа на Конвенцията, в която чрез употребата на понятието „джендър“ и производните му се преследват цели, различни от прокламираните - за защита на жените от насилие. Тези понятия се използват с цел превръщането в държавни политики на една идеология, която отрича, че човекът съществува като мъж или жена и тя се утвърждава чрез нов изкуствен език, който намираме в Конвенцията, и който е чужд и непознат за нашата народопсихология, култура, традиции и православно Предание. Според тази идеология билогичният пол на човека като мъж или жена няма значение за неговата идентичност, а представя „диктатурата на природата” над свободното самоопределяне на човека, диктатура, от която човек трябва да се освободи. Тази идеология, която при ратификация на Конвенцията се превръща в правов ред, задължителен за българските граждани, отрича основна библейска истина: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.“(Битие 1:27) . За Светия Синод, като изразител на българските източноправославни християни, борбата срещу насилието над жени и домашното насилие е пряко свързана с евангелските добродетели, първа и най- голяма от които е любовта към Бога и към хората. Регламентите на Конвенцията, свързани с въвеждането на обучение за нестереотипните роли на пола „в официалните учебни програми и на всички образователни равнища” са насочени срещу установения от Бога брачен съюз между мъжа и жената - домашната Църква, в която любовта се изразява и служи за спасението на човека. Според „Всеобщата декларация за правата на човека“: „Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата.” Нравствен ориентир за съхраняването му е верността и доверието между съпрузите във всичките им измерения. Без тях то ще се разпадне, а създаденото поколение ще остане лишено от любов, грижа и възпитание. Последствията от отричане на библейските истини са трагични и ние сме свидетели на тях в много общества, в които „джендър” идеологията отдавна е държавна политика. Призоваваме Народното събрание да не ратифицира Истанбулската конвенция, в която се въвеждат понятия, противоречащи на нашата православна вяра, национални традиции и правна система! Призоваваме българският народ да отстоява вярата си, която го е съхранила във всички исторически изпитания! Свещен отечески дълг на Св. Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия е да припомни на Божия народ думите на Св. Библия: „Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто – зло, тъмнината считат за светлина, и светлината – за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото – за горчиво!“ (Ис. 5:20). ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД + НЕОФИТ ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД: † СЛИВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАНИКИЙ † ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ † ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ † ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ † ДОРОСТОЛСКИ МИТРОПОЛИТ АМВРОСИЙ † ЗАПАДНО- И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКИ МИТРОПОЛИТ АНТОНИЙ † ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАН † НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ СЕРАФИМ † РУСЕНСКИ МИТРОПОЛИТ НАУМ † СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ КИПРИАН † ВРАЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ НАМЕСТНИК НА ОВДОВЕЛИЯ ВИДИНСКИ ЕПАРХИЙСКИ ПРЕСТОЛ http://glasove.com/categories/novini/news/sv-sinod-istanbulskata-konvenciya-otricha-biblejski-istini

историята показва, че оцеляват родовите общества. Тези, които държат на семейство и традиции. Всякаквите псевдолиберални девиации отиват в коша.

в общи линии ситуацията е - който плаща, той поръчва промените. А нашите герои и конституцията ще отменят, само за да не спрат евросубсидиите.

Стою патколюбеца!

идиотки с много свободно време :)))

и роден анализ на уродливата конвенция: Д-р Николай Михайлов: Истанбулската конвенция - не сме объркани в превода. В клопка сме. "Бедата на тази Конвенция, която адресира глобална драма на насилие, е, че сама съдържа латентно идеологическо насилие. Натрапват идеология дискретно и под морален шантаж. Маневрата е прикрита, но и разгадана. Съпротивата не идва по линията на мъжкия шовинизъм или дефицит на чувствителност към човешкото страдание, както твърдят, а по линия на страха за детето и отвращението от перверзното. Това е същината на скандала. Идеята да въвличат детето в ролеви игри за релативизиране на половите граници и за да му предлагат дрешки за джендърно преобличане, каквото се случва в демократичния свят, е за „простия“ човек кощунствено посегателство срещу свещеното. Тези „педагози“ са мисионери на бог Ерос в детска среда. И нека не възразяват, че това е преувеличение, фалшива новина или паническа представа, която изпреварва събития. Не е. Информирайте се какво се толерира в свободния свят и каква е тенденцията". Това казва в интервю за "Гласове" психиатърът и богослов д-р Николай Михайлов. - Измислен ли е скандалът за Истанбулската конвенция? Има ли в нея втори план за третия пол, както твърдят противниците й, или параноята взема връх над здравия разум, както твърдят защитниците й? - Истанбулската конвенция е куфар с двойно дъно. Отгоре е безспорното, отдолу са допълнителните разпоредби, задълженията и контрола. Отдолу са НПО и мониториращият орган. А над всичко е идеологията. Тази Конвенция може да бъде тълкувана и по „безопасен“ начин, разсъдъчно и филологически. Понятието „джендър“ се отнася само до социалните роли на мъжа и жената, уверява г-жа Бриджит О'Лъфлин. Но Конвенцията е написана с понятиен апарат, който поема и „допълнителни“ значения. Думата „джендър“ е хамелеон. Асоциациите с идеологията на третия пол и глобалната сексуална революция не са в главите на читателите, а в главите на писателите. Не сме объркани в превода, в клопка сме. Това е накратко впечатлението. Конвенцията трябва да се възприема, като произведена в духа и практиката на джендърната идеология, програмните следствия и профила на изпълнителите. Хората от НПО са прогресисти. Индоктринирани и финансирани. Какъв мотив имат хората от ЛГБТ да обикалят наоколо, освен за да промотират собствен дневен ред? Специалисти по хомофобия в детските градини, училищата и старческите домове. Повсеместен хомофобски ужас. Нашите братя и сестри с артистичната ориентация са напълно гарантирани, никой няма да им стори зло. Но не бива да разчитат на възхита. Не е реалистично. В края на краищата, гей парадите са грозна гледка. Има нещо прекалено, агресивно публикувано. В началото е „джендър“. Тази дума съдържа повече от „соцпол“, тя е революционен знак, призив за борба. „Джендър“ еротизира „дискурса“, думата е снобска, знак за принадлежност към либерален авангард. Тази стара феминистка парола освобождава от тегобата на „класическия“ пол и отменя стоическата, а по-късно и християнска идея за природен закон (lex naturae). За естественото, за човешката природа и човешкия род. Мъжки род и женски род. Оттук и напрегнатата дихотомия „джендър-пол“, смисловите колебания, неяснотите. Проблемът не е в превода, а в идеологията. Теорията на радикалната еманципация от биологично фиксиран пол е трудно интелектуално упражнение, поради подривния характер и екстравагантността на идеята. Езикът на това антропологично „пророчество“ е преднамерено неясен, двусмислен и дори конспиративен. Същественото се открива в интерпретациите и в асоциативното поле. На терен нещата се проясняват. Там програмата е ясна: релативизация на опозицията мъж – жена, полът е личен избор, хомофобията е първостепенно социално зло. Децата трябва да бъдат подготвяни за събитието на тяхната полова идентификация, чрез запознаване с „възможностите“, в дух на творческа свобода и внимателно саморазпитване. Изборът на пол е вход в зрялост. Инициация в любовната тайна. Джудит Бътлър, която има култов статут в „джендърните среди“, нарича биологичния пол – фантазма. Полът не е анатомия, а дискурсивно произведена телесност. Радикалните еманципатори твърдят, че полът никога не е окончателен, а е флуидно състояние, перманентна възможност. Полът не е основан в природа, а в инвенция. За подобни идеи, близки до безумството, тази жена получава наградата „Адорно“, връчена в църквата "Св. Павел" във Франкфурт. Нищо случайно в избора на място. В Римляни 1гл :18–32 апостол Павел описва сексуалната перверзия като метафизически бунт и антропологическа катастрофа. Не могат да му простят . - Защо Истанбулската конвенция е важен приоритет на европейския политически елит? Министърът на правосъдието Цецка Цачева каза, че това е основен въпрос за членството ни в ЕС. - От устата на простодушните излита истина. Права е г-жа Цачева. Европейският политически елит има административна и жреческа власт. Брюксел е синедрион, окончателна инстанция по въпросите на вярата, управлението и дисциплината. Брюксел е колективен папа. Истанбулската конвенция е приета без гласуване от Европейския съвет, по обикновена административна процедура. Конвенцията е езотеричен акт, решение на посветени. Още веднъж: Конвенцията е в текста, паратекста и подтекста. В „аурата“ на документа. В патоса на глобалната революционна перспектива. В либералния утопизъм и моралната самоувереност. В утопията на незавършената антропогенеза. Във враждата срещу човешката телесност. В амбицията за заличаване на унаследените стойности. С други думи, в изходните идеологически предпоставки. И накрая, но не на последно място, в платоничната ненавист към християнската традиция. Никакво преувеличение няма в тази констатация. Неотдавна група европейски интелектуалци, между които Реми Браг, Роджър Скрутън и Ришар Легутко, публикуваха манифест, озаглавен „Европа, в която можем да вярваме“. В него призовават за секуларизация на Европейския съюз, сиреч за „отделяне на църквата от държавата“. Коя църква? Либералната. Гражданската сфера трябва да бъде свободна от идеологическа опека. Демокрацията е рационален дебат, разноезичие и спор, а не директива. Това изискване звучи странно в страната на победилия либерализъм, но убеждението на подписалите манифеста е, че в Европа или в „псевдо Европа“ , както предпочитат да се изразяват, е в ход тотална идеологизация на обществения живот, силно наподобяваща съветската система. Тази либерална демокрация не е либерална, казват те, а конфесионална. Квазирелигиозна. „Меко“ тоталитарна (Легутко). - Натискът от ЕС срещу корупцията в България изглежда доста по-слаб и формален от натиска за приемането на Истанбулската конвенция? - Националният суверенитет върху елитарната корупция е практически гарантиран, при условие на отказ от суверенитет и безусловна лоялност. Корупцията е за вас, послушанието е за нас. Такава е сделката. Истанбулската конвенция е политически документ, отказът да бъде ратифициран оспорва власт. Но в Европа нараства съпротивата срещу тази власт. На този етап България няма големи възможности за самозащита, но съпротивата е дълг. Резултатът от евентуален плебисцит е ясен: ще захвърлят документа в Перловската река и ще отрежат достъпа на НПО до децата. Но кой ги пита хората. Клиентелизираната публичност ще бъде вдигната на крак за „защита на европейското ни членство“. Европа очаква отговорно поведение. Долу Путин. - Насилието над жените и противодействието срещу него е въпрос от фундаментално значение за Европа и част от основните европейски ценности. Нима това не е вярно? - Вярно е. Но е за предпочитане да не изкореняват традициите, както се заканват. В българското училище, от Рада Госпожина насам, не се е чуло да учат момчетата да бият момичетата. Какво ще изкореняват? Рада Госпожина? Вазов? Шекспир? Чуват се гласове, засега „екстремистки“, за политкоректна редакция на класически литературни произведения. Звучат в дисонанс с догматиката на либералния метатекст. Звучат еретично. Да не бяха скрили насилието над жените в Кьолн, щом ги боли за насилието над жени. Обвиниха късите поли на момичетата. Нагонът на пришелците бил виновен, те били невинни. Либидото било под налягане и не можело да не избухне. Това разясняваше кметът на Кьолн. Дама, впрочем... Нима не е знаела за Истанбулската конвенция? - В миналото хомосексуализмът се е приемал за болест. Сега се приема за норма и въпрос на личен и свободен избор. На какво се дължи това? - Когато следвах медицина, хомосексуализмът се преподаваше като нагонно разстройство, в рубрика „перверзии“. Джендърната версия беше ненаучна и, така да се каже, неприлична. Нататък, под натиска на хомосексуалното лоби в Американската психиатрична асоциация, науката по въпроса беше отменена и разстройството беше изведено от списъка на болестите. Френският постструктурализъм, Фуко, Маркузе и другите, предоставиха освобождаващата идеология. Сега се работи по отмяна на инцестното табу и педофилията. Делото на свободата не е завършено. Предстоят чудеса. Вместо майка и баща - родител първи и родител втори. Бременен човек. Наказателно преследване за неподчинение. Безкрайност от полови идентичности. Феерично човешко същество... - Предразсъдъците и стереотипите. Какво мислите за тях? - От позицията на либералния релативизъм, разгадаването на това кое е предразсъдък и кое не, е невъзможно. Безсмислено е предразсъдък да обсъжда предразсъдък, освен ако арбитражът не e някаква заинтересована власт. Тогава тя решава. Властта на суверена, или просто властта, произвежда конвенционални „истини“ , според доминиращия идеологически предразсъдък, съставен по културна инерция, латентен интерес или под натиска на „просветени“ малцинства. Наивното съзнание преживява тези „истини“ като очевидности. Старият либерализъм обещаваше толерантност към всички „истини“, новият либерализъм е склонен да санкционира несъгласията. Много информативно: Ришар Легутко, философ и деец от нелегалния период на „Солидарност“, е озаглавил последната си книга: „Демонът на демокрацията: тоталитарни изкушения в свободните общества“ (2016). - Какво мислите за вълната от обвинения в сексуални насилия, която обзе Холивуд. Има ли връзка с предмета на нашия разговор? - Има и леко комична страна. Дамското население на Содом обявява гражданско неподчинение. Да се готви Гомор. Но генерализацията е недопустима. Сексуалното насилие над жена е травма, често с незаличими щети. Не ни е дадено да съдим, какво е ставало в акция и какво е преживяно. И какви са последствията. Продуцентът Харви Уайнстийн е клиничен пример на невъздържан нагон, хищник на неотложното наслаждение. Нарцистична бестия. Същият, като Доминик Строс-Кан, който щеше да стане президент на Франция. Сексуално разтормозеният примитив е бедствие. Да не се забравя, че Ерос и Танатос са един и същи бог. Бедата на тази Конвенция, която адресира глобална драма на насилие, е, че сама съдържа латентно идеологическо насилие. Натрапват идеология дискретно и под морален шантаж. Маневрата е прикрита, но и разгадана. Съпротивата не идва по линията на мъжкия шовинизъм или дефицит на чувствителност към човешкото страдание, както твърдят, а по линия на страха за детето и отвращението от перверзното. Това е същината на скандала. Идеята да въвличат детето в ролеви игри за релативизиране на половите граници и за да му предлагат дрешки за джендърно преобличане, каквото се случва в демократичния свят, е за „простия“ човек кощунствено посегателство срещу свещеното. Тези „педагози“ са мисионери на бог Ерос в детска среда. И нека не възразяват, че това е преувеличение, фалшива новина или паническа представа, която изпреварва събития. Не е. Информирайте се какво се толерира в свободния свят и каква е тенденцията. Гугъл, лични свидетелства. - Може ли да се каже, че Истанбулската конвенция отново раздели българите на умни и красиви и глупави, неприятни и назадничави. На чия страна е истината? - Разделиха се на Сорос и Путин. Конвенцията идва от Запад, следователно – да. Несъгласните са путинисти. Това ще е така изглежда до края на българския свят. По този въпрос съм терапевтичен нихилист. Стеснено съзнание с клиентелен интерес не се лекува. Но този път е и по-сложно. Мнозина се възмутиха безкористно. За или против. Но несъгласните са повече. 80%. Кой ги пита, обаче... - И накрая, какво трябва да се прави, според вас във връзка с Истанбулската конвенция? - Трябва да се пазят децата. Фанатично. Конвенцията има сила, защото открива фронт срещу зло. Но идеологията е опасна. НПО не внушават доверие, защото го загубиха. Най-лошото, което може да се случи, е да приемат документа с козметични поправки и да го забравят. И после следва мониторинг и просвещение. Както си знаят. Да му мислят родителите. Авантюристите на този век. http://glasove.com/categories/na-fokus/news/d-r-nikolaj-mihajlov-istanbulskata-konvenciya-ne-sme-obyrkani-v-prevoda-v-klopka-sme

а виж какво пише и Сидоний Аполинарий за тях /вкл. черепната деформация, която май не е характерна за нашего брата/: «Этот гибельный народ, жесток, жаден, дик выше всякого описания и может назваться варваром между варварами. Даже детские лица носят печать ужаса. Круглая масса, оканчивающаяся углом, круглый безобразный плоский нарост между щек, два отверстия, вырытые во лбу, в которых вовсе не видно глаз, – вот наружность гунна. Расплющенные ноздри происходят от поясов, которыми стягивают лицо новорожденного, дабы нос не препятствовал шлему сидеть крепче на голове. Остальные части тела красивы: грудь и плечи широкие, рост выше среднего, если гунн пеший, и высокий, если он на коне. Как только ребенок перестает нуждаться в молоке матери, его сажают на коня, чтобы сделать его члены гибкими. С этих пор гунн всю жизнь свою проводит на коне. С огромным луком и стрелами он всегда попадает в цель, и горе тому, в кого он метит».

доста скъпички такси за един фентъзи семинар.

Джендър: последният аватар на прогресистката идеология Автор: Беренис Льове, “Фигаро” “Европейският съюз най-накрая ще наложи на всички държави-членки да го въведат в регистрите си за гражданското състояние. С други думи, да последват примера на винаги добрия и ревностен ученик на Европа - Германия, която през 2013 г. призна съществуването на трети пол”. Статията на Беренис Льове, професор по философия, бе публикувана във “Фигаро” преди близо година, на 28 март 2017-а, преди френският Касационен съд да се произнесе по искането на френски гражданин в личните му документи да бъде вписан “неутрален пол”. Искането му бе отхвърлено, а съдът постанови, че гражданското състояние може да включва само думите "мъжки" или "женски" пол, дори когато детето се роди с характеристики на двата пола. Беренис Льове е автор на книгата “Теорията на джендъра или мечтаният свят на ангелите” (La théorie du genre ou le monde rêvé des anges, 2014 г.). Ще признае ли Франция съществуването на трети пол? На 21 март Касационният съд бе призован да разгледа случая на 66-годишен интерсексуален човек, както е уместно да се казва, който иска в личните му документи да бъде вписано означението “неутрален пол”. Роден с неопределени полови органи (микро пенис, рудиментарна вагина), обявен от мъжки пол при раждането си, и носещ мъжко име, този човек не се чувства нито мъж, нито жена. Оженил се обаче, осиновил дете. Неговата битка започва едва през 2006 г.: Тази година, разказва той, открих интернет. Интерсексуалните асоциации. Най-накрая се почувствах по-малко самотен. Разбрах, че интерсексуалността е по-разпространена, отколкото смятах. И станах активист. Сведения, които не са маловажни. През октомври 2015 г. постигнал това, което иска, пред съда в Тур. Година по-късно Апелативният съд в Орлеан отхвърлил молбата му. Днес делото отново е на масата. Решението ще бъде обявено на 4 май. Спокоен съм, знам, че ще успеем, коментира Венсан Гийо, президент на Международната организация на интерсексуалните. Ако не пред тази инстанция, това ще стане пред друга. Много важно е да разберем какво е заложено в искането за въвеждане на понятието “неутрален пол” в нашето гражданско състояние. Да не бъдем наивни, транссексуалните или интерсексуалните са само претекст, преследваната цел е другаде. А именно, че сексуалната двусмисленост, която засяга тези хора, е страдание само заради онези, които, като нас, постулират нормите. “Неутралното” е в сърцето на антропологията на Джендъра (genre), която постулира една първична неутралност. Според нея неутралността е нашето първоначално състояние: само падането в обществото, каквото е раждането, ни лишава от нея. По природа ние не сме били нито мъж, нито жена. Разбира се, ние сме родени с тяло, надарено с т.нар. мъжки или женски атрибути, но това полово тяло няма да окаже въздействие върху човешкото същество, в което ще се превърнем. Джендърът не отрича анатомичната разлика, той отрича всяка приемственост между биологичната даденост и половата или сексуална идентичност. Джендърът е философия на обезплътяването (désincarnation). Един ни най-малко очарован материализъм, доста далеч от този на Дидро: половото тяло е само машина и по никакъв начин не участва в нашата полова и сексуална идентичност. Тази малка дума Джендър (genre) - привидно безобидна, но натоварена със страшни постулати, които не мога да развия тук - бе измислена, за да изрази това предполагаемо радикално разединение. Полът (sexe) препраща към анатомията, към биологичното, Джендърът (genre) към културата, историята, между които нямало никаква връзка. Джендърът е полова и сексуална идентичност без секс. Амбицията на джендъра е да сложи край на идеята, че е сигурно следствието от плътската даденост до идентичността. Става дума на всеки да се върне хипотетичната първоначална неутралност, която му е била е открадната още при раждането и, както ще видим, именно в момента на родителската декларация пред гражданското състояние. За да илюстрираме нещата, ще кажем, че според Джендъра, с неговата известна формулировка “не се раждаш жена, ставаш такава”, Симон дьо Бовоар сякаш се отдръпва от собствената си интуиция. Ако не се раждаш жена (а просто женска), защо ставаш такава? Напротив, всички възможности се разкриват пред нас. Мъж, жена, ту едното, ту другото, двете едновременно, хомосексуален, хетеросексуален, бисексуален, накратко всички комбинации ни се предлагат. Категорията “неутрален пол” напълно подхожда на опиянението от възможностите, хипертрофията на волята, екзалтацията от флуидността - дума фетиш - на идентичностите, които бележат със своя печат Джендъра. По този начин битката за Гражданския кодекс представлява голяма битка за радетелите на Джендъра. Според тях процесът по “приписване” на полова (sexuée) и сексуална идентичност (sexuelle) започва точно в този момент на деклариране на пола на детето в гражданското състояние. Дори и да става дума само за деклариране на “пола” на новороденото, това не пречи на родителите, а заедно с тях и на цялото общество, когато обявяват “роди ни се син/дъщеря”, да направят заключения за неговия “джендър”. Тогава се задейства адската машина: в зависимост от органите, с които природата го е надарила, новороденото ще бъде отглеждано като момиче или като момче, обречено да стане жена или мъж. Иначе казано, още от раждането всеки предчувства идентичността на новодошлия и едновременно с това решава окончателно съдбата му, докато той е бил само свобода. В действителност, предупреждава Джудит Бътлър, великата теоретичка на Джендъра -, както самата тя се обозначава и то много убедително, защото въпреки всеобщото отричане, наистина има теория на Джендъра -, “регистрирането” на детето започва още преди раждането, по време на ултразвука. Когато лекарят съобщава на родителите, че очакват момиче или момче, с постулираната първоначална чистота е свършено. “Приписване”, “регистриране”, този общ речник за привържениците на Джендъра цели да вмени вина на родителите: декларирайки своето потомство, в тази или онази категория, те решават каква ще бъде неговата идентичност, и извършват нищо по-малко от злоупотреба с власт. Роден свободен, неутрален, неопределен, новороденият, новодошлият вече е в окови! Тогава разбираме каква победа представлява за инициаторите на Джендъра въвеждането в нашето гражданско състояние на понятието “неутрален пол”. Да си представим, че категорията “неутрален пол” е добавена в гражданското състояние, разбирате ли дилемата на родителите в момента на деклариране на раждането на тяхното дете? Дали “добрите” родители ще се разпознават по това, че са избрали неутралната категория и са дали на детето си име, което не се променя по род, разкривайки така пред него всички възможности? Как тези нещастни родители, които вече са обвинени, че стават сътрудници на половия ред и емисари на сексистките стереотипи, когато просто упорито гледат на своите деца като на момчета и момичета, въплътени създания, а не възвишени, безполови ангели, как те да нямат чувството, че превишават властта си и нарушават свободата на своето потомство, приписвайки му пол? Нека си спомним за филма, приветстван от културното левичарство и Министерството на образованието, “Мъжкарана” (Tomboy ) на Селин Шиама. От какво страда това дете, ако не от това, че му е била “определена” женска идентичност, която не е неговият джендър, и което едно лято, далеч от мястото на определяне на идентичността, каквото е семейството, се представя за момче, заимства името си от Майкъл Джексън и, отивайки “до края на възможността “Майкъл”, както обяснява режисьорката, започва да съществува от този момент. Ще започнат ли накрая децата да съдят родителите си за това, че при раждането са им “приписали” идентичност, в която те не се разпознават, докато бащата и майката просто са могли да изберат “неутралната” категория? В една от колонките си в L'Express (14 ноември 2012 г.), Жак Атали предлагаше да се подложи на ратификация от юношите името, което родителите са им дали. Трябва ли към това да се прибави и половата идентичност? И при липсата на съгласие, ще се разреши ли на младежите да променят пола си, според “преживяното”, тяхното “усещане”, независимо от физическата им външност? Трябва ясно да се разбере, че целта на тази борба е да се освободи напълно половата идентичност от природната даденост и да се разчита единствено на “усещането”. Идентичността вече трябва да зависи само от “вътрешното и индивидуално преживяване на пола, такъв какъвто личността сама го възприема”, както обяви през май 2012 г. аржентинският Сенат, ратифицирайки проектозакона, който дава право на гражданите сами да избират своя пол, както и да не се разпознават нито в един, като за целта е предвидено квадратчето “Х”. Сексуалната идентичност вече не е и не трябва да бъде “даденост”, а чисто субективен опит. Каквато и да е външността ви, ако се чувствате мъж или жена, тогава би трябвало да можете да бъдете признати според това “усещане”. Това стана незабелязано, но през октомври 2016 г., в рамките на закона за модернизация на правосъдието през ХХI век, беше изменен чл. 61 от Гражданския кодекс: транссексуалните и трансджендърите вече могат да променят гражданското си състояние, без да се подлагат на нужните операции, изтъквайки само “усещането” си: Всяко пълнолетно или непълнолетно лице, което доказва с достатъчно факти, че умопоменаването на неговия пол в регистрите за гражданското състояние не съответства на този, с който то се представя и с който е известно, може да получи промяна, гласи чл. 61, уточнявайки, че фактът, че не е било подложено на медицинско лечение, хирургическа операция или стерилизация не може да мотивира отказ за удовлетворяване на молбата. Зад тази борбеност за въвеждане на неутралната категория в нашето гражданско състояние, се крие още една битка. Става дума за събаряне на модела на общество, структурирано от разликата между половете. Адвокатите на 66-годишния интерсексуален са недвусмислени: Трябва да излезем от нашата бинарна система мъж-жена и да чуем усещането на всеки един, пледира адвокат Мила Петкова. Понятието джендър се е наложило, за да бъдат денатурализирани половите идентичности, докато ние, продължавайки да мислим пола в двойния регистър на мъжкото и женското, показваме безсилието си наистина да се освободим от природата. Устойчивостта на дуалността мъжко/женско била реликва от натуралистката мисъл. Да приемаме, че полът е бинарна система, винаги ознава, че приемаме миметичната връзка между джендъра и пола, посочва Джудит Бътлър. Признаването на неутралността ще завърши процеса на денатурализация. Всички връзки с плътската даденост ще бъдат разкъсани. Нека си спомним, че понятието Джендър бе създадено в лабораторията на медицински екипи, специализирани в лечението на деца, родени хермафродитни, интерсексуални, и в грижите за транссексуални. Изхождайки от тези маргинални смущения в сексуалната идентификация, от тези патологични случаи бяха направени заключения, претендиращи за универсалност. Изключението ще създаде правилото. И все още на тези случаи разчитат поддръжниците на джендъра, за да разрушат нормата. Натискът, който се упражнява върху държавите, за да приемат този нов граждански ред, е много силен. Не спира да расте списъкът на страните, които предлагат в административните документи, освен квадратчето “мъж”, “жена”, квадратчето “неутрален”, което могат да задраскат онези, които не се чувстват нито мъж, нито жена. От 2011 г. австралийските граждани имат възможността да се обявят за “неутрални” в паспорта си, а от май 2013 г . - в гражданското състояние. Аржентина, както казахме, също въведе тази възможност. Европейският съюз най-накрая ще наложи на всички държави-членки да го въведат в регистрите си за гражданското състояние. С други думи, да последват примера на винаги добрия и ревностен ученик на Европа - Германия, която през 2013 г. призна съществуването на трети пол. Също като Швеция, която започна да отстъпва, ще забраним ли в семействата и детските ясли да се използват мъжки и женски лични имена, за сметка на една измислена дума, hen, еквивалент на неутралност? Все по примера на тази страна, която толкова очарова нашите политици, ще пристъпим ли към голямо прочистване на библиотеките ни за деца, премахвайки приказките, които биха могли да поддържат “фикцията” за мъжкото и женското? Така Пепеляшка и Снежанка ще бъдат прогонени, в полза на истории като Kivi och monsterhund (Киви и чудовищното куче), чийто герой носи безполово име, а мъжките и женските имена са изключени, за сметка на тази прочута неутралност (hen). Под влияние на идеологията на Джендъра, може би не изгарят книги - варварството вече процедира меко, както показа Жан-Пиер Льо Гоф -, но някои са пренаписани, други са включени в забранения списък. Да се родиш, неизбежно означава да се въплътиш в единия или в другия пол. Ние имаме тяло, нещо повече, ние сме тяло. Тяло, което не ние избираме, което впрочем никой не е избрал, и което ни командва, така както ние го командваме. Онова, което изглежда не признават активистите на каузата на Неутралното, е тежестта на товара, с който натоварват плещите на едно дете, което ще влезе в живота без полова идентичност. Киркегор хвърля много силна светлина върху безизходицата на този идеал за размножение на идентичносттите. Авторът на “Трактат за отчаянието” различава две форми на отчаяние, едната поради липсата на възможност, другата поради липсата на необходимост. Към тази втора форма на отчаяние тласка човечеството Джендърът, възбуждайки опиянение от възможности, които никога не се превръщат в необходимост, т.е. в реалност. Джендърът е последният аватар на прогресистката идеология и на този идол свободата като разединяване, отродяване. Превод от френски: Галя Дачкова http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/dzhendyr-posledniyat-avatar-na-progresistkata-ideologiya

изостанал си от модерните тенденции, значи

‎Калоян Чобанов‎ до РИМСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ И ЕВРОПЕЙСКОТО НАСЛЕДСТВО Архаизация или доказателство за автохтонност Повод за размисъл Произходът на българския народ е тема, дискутирана вече цели векове. Предвид сравнително оскъдните изворови данни и възможността за различни тълкувания на средновековните документи, въпросът трудно би бил решен еднозначно и категорично. Това дава поле за изява на редица не-историци, които, главно водени от своята неоснователна увереност, са склонни да припишат редица грехове на родните специалисти – предателство, осакатяване, мошеничество и пр. на и към българската история. Впечатление прави теорията за автохтонният произход на българите. Нейни застъпници сред съвременните медиевисти няма. Такива са изцяло любители, за които изучаването на историята е любимо хоби, но не и професия. Естествено дипломата и университета не те правя специалист или безгрешен изследовател, но както всяка наука, така и историята е твърде деликатна. Високото ниво на познания не идват нито от обща култура, нито от самоучение. Голяма част от доводите на автохтоннистите са насилване на изворите и особено езикови главоблъсканици. Не мога да взема отношение по последното, тъй като не съм компетентен в областта на лингвистиката ( за жалост, проблемът с произхода е неизбежно свързан с проблема за езика). Отношение, обаче си позволявам да взема по тълкуването на изворовите документи. Като доказателство, че българският народ не е преселник на Балканите, а е местен, идентичен с този на траки и мизи, автохтонският застъпник предава сведения от средновековни автори, като: Л. Дякон, М.Аталиат, Н. Хониат, Н.Григора, Фулко, Й. Зонара, Й. Кантакузин, Г. Пахимер, Й. Цеца, Й. Геометър. В техните Хроники и Истории, наистина се четат на десетки места ‘’тракийци/ мизи’’, ‘’тракийски/ мизийски народ; господар; цар’’, като обозначение за българи и български народ. За привърженика на автохтонната теза, споменатите летописци, по този начин не правят друго, освен да поставят знак на равенство българи=траки=мизи. Но употребата на названията траки и мизи в смисъл на българи е всъщност типичната за средновековните автори архаизация. По този начин към съвременния етнос (българи) се прикачва название на отдавна изчезнал и забравен вече етнос (мизи). Тази архаизация в термините и етнонимите се получава, поради стремежа на писателите от средните векове да подражават на античните автори (които се явяват техен образец), както и да покажат своята висота и начетеност по отношение на древната балканска история. Обяснението на появата на траки и мизи, като архаично название на българите, следва от факта, че българската държава се е сформирала на някогашната територията на тези два народа. А, че средновековните автори са знаели, че северната им съседка е преселник на тези земи е вън от съмнение. Да не бъда голослов и за да се аргументирам по твърдението си, ще се позова на двама ромейски автори. П.С. Интересно е, че за да докажат своята теория, автохтонците, също се позовават на тях. Типичен пример за грешно (или умишлено грешно) тълкуване на изворите. 1. Лъв Дякон (историк от 10 век, описал събитията в периода от 959 г. до 986 г). Че в своята История, авторът многократно използва названията ‘’мизи’’,‘’мизийски народ’’, ‘’Мизия’’, вместо българи е факт. Но Лъв Дякон пише и друго, което е в пълен разрез с автохтонната теория. Той посочва, че българският народ се е скитал по Европа, ‘’завзел и заселил тази страна (Балканите, бел. моя) по времето, когато Константин Погонат управлявал ромейската държава’’. GIBI, t. V (1964) 2. Никифор Григора (историк от 14век) Този автор също доста разточително борави с термините ‘’мизи’’ и ‘’Мизия’’, говорейки за българи и България. Но и в неговата История е засегнат по-специално въпроса за заселването на народа ни на Балканския полуостров. Н. Григора пише, че поначало българите живеели на север, отвъд Дунав, където течала река Волга, после ‘’те тръгнали оттам като преселници заедно с децата и жените си и в твърде голямо множество преминали река Истър’’ GIBI, t. XI (1983) ___________ Пълният преглед на Историите на тези двама автори ясно показват, че за тях българският народ не е местен, така че сведенията им да се взимат, като доказателство за обратното, говори само за преиначаване на изворите. ___________ Като повод за размисъл бих приложил следното: Макар да съществуват редица хипотези за произход, смятам, че предвид обстоятелствата, можем да си позволим да ги разделим на две категории – преселници или не (на Балканите). Т.е. автохтонни или не. Като опорна точка взимаме 7ми век. За НЕподдържащите автохтонната теория, този век представлява сформирането на българска държава на територията на Балканския полуостров. За тракедонистите, това не представлява особен интерес- преди и след 7ми век на Балканите и имало българи=траки=мизи. Това, което прави впечатление е, че всички автори, които си служат с названията траки и мизи, вместо българи (споменах ги вече - Л. Дякон, М.Аталиат, Н. Хониат, Н.Григора, Фулко, Й. Зонара, Й. Кантакузин, Г. Пахимер, Й. Цеца, Й. Геометър и др) са все автори живели доста след 7ми век. Въпросът е защо, ако действително сме стар мизийски или тракийски народ, няма автор, живял по-рано от 7ми, дори 8ми век, който да нарича българите траки или мизи? Защо това обозначение за народа ни се появява много след 680/1 г.? Т.е. времето, когато според историческата наука сме сформирали държавата си на някогашните тракийски и мизийски територии.

Механичен трион за разрязване на каменни блокове /възстановката е по барелеф, намерен край Хиераполис, Фригия/, задвижван от вода:

За баенето от диалога “Хармид” на Платон “/155е/ Когато ме запита дали знам лек за глава, едва-едва, но отговорих все пак, че зная. “Какво е това лекарство?”, попита. Казах му, че е билка, но че освен нея има нужда и от баене, което, ако се припява заедно с вземането на билката, тогава лечителното й действие е пълно. Без баенето от вземането на билката няма никаква полза.» /156а/ А той рече: «Ще ми продиктуваш ли тогава думите на баенето?» «Но дали след като ме убедиш да го направя, или няма да ме убеждаваш?», попитах аз. Засмя се и рече: «След като те убедя, Сократе.» «Хубаво, рекох. Ама ти и името ми добре знаеш.“ А той отвърна: «Знам го, стига да не бъркам. В разговорите на моите връстници често става дума за теб. Освен това си спомням, че като дете съм те виждал заедно с Критий.» «Добре правиш, че ми припомняш, рекох аз. А щом е тъй, мога да ти кажа още по-свободно /b/ какво e това баене. Чудех се преди малко по какъв начин да ти представя неговото въздействие. То, Хармиде, се изразява в един вид невъзможност да се излекува само главата. Може вече да си чул за това от добрите лекари. Когато при тях отиде човек с болни очи, казват му, че не е възможно да се заемат с лекуването на очите, ами било нужно ведно с това да лекуват и главата, ако искат да му оздравеят очите. /с/ На свой ред това човек да се надява, че главата може да се излекува сама по себе си отделно от цялото тяло, също било пълно невежество. Та изхождайки от това положение, те прибягват до лечителни режими, отнасящи се до цялото тяло. Тъй посредством цялото те се заемат да лекуват и оздравят отделната част. Нали познаваш тия техни възгледи и този начин на лекуване?» «Разбира се,» рече Хармид. «Дали ги смяташ за добри и приемаш ли ги?» «Напълно,» отговори той.” /d/ А аз, като чух, че одобрява, поокопитих се и малко по малко почна да ми се възвръща куражът. Посъвзех се и казах: «От подобно естество, Хармиде, е и въздействието на баенето. Научих го там във войската от един тракийски лекар от учениците на Залмоксис, за които се говори, че можели да направят човек безсмъртен. Та тоя трак казваше, че елините имали право, като говорели това, дето казах току-що. «Залмоксис, рече ми той, нашият цар, /е/ който е божество, говори, че както не бива да се заемаме с лечението на очите отделно от главата, тъй не бива да се заемаме с лечението на тялото отделно от душата.” Причината елинските лекари да не успяват да се справят с повечето болни била в това, че нямат знание за цялото, за това, че ако е болно и се нуждае от лекуване, е невъзможно да бъде оздравена отделната част. Твърдеше, че злото и доброто за тялото на всеки човек произтичат от душата, че тя е техният извор, /157а/ какъвто е от своя страна главата за очите. Затова, ако искаме да бъде здрава главата и останалото тяло, нужно е да излекуваме най-напред и най-вече душата. „А душата се лекува, щастливецо, рече, с определено баене.” Баенето се състояло в изказване на добрите положения. От такива положения се пораждала в човешките души разумност. Щом се породяла веднъж и щом се появяла, лесно било да се произведе здраве и за главата, и за останалите части на тялото. Запознавайки ме с лека и с баенето, той рече: /b/ „Нека никой не те склони да му лекуваш главата с това лекарство, преди да ти остави по-напред душата си да му я излекуваш с баене. Защото напоследък тая грешка е доста разпространена, каза. Има лекари, които се заемат да лекуват душата или тялото отделно.” С много настояване той ми нареди да бъда твърд – никой, нито богат, нито благороден, нито красив човек, да не може да ме убеди да постъпя иначе. И аз, /с/ понеже му се заклех и понеже е нужно да се подчиня, и теб ще послушам, ще ти дам лек за глава, ако си съгласен по-напред да предоставиш душата си да й побая с баенето на трака според неговите поръки. В противен случай нищо не бихме могли да направим за теб, мили Хармиде.» Епиктет: Към тези, които лесно стигат до това да обучават на философия срещу заплащане: "Човек трябва да подхожда към това по друг начин. Тази работа е голяма, изпълнена с тайнство и не може да се върши току-така и от случаен човек. И дори не е достатъчно някой да е просто много знаещ, за да може да се грижи за младите. Трябва да има и някаква подготовка, да е придобил и нужните за това качества. Кълна се в Зевс, той трябва да има и определена външност и преди всичко богът трябва да го посъветва да заеме това място… Ти отваряш лечебница, без да имаш друго освен лекове и без да знаеш, а и да проявяваш любопитство да научиш кога и как се прилагат. - Ето мазило за очи за тоя човек. Аз имам същото. - Да не би и да знаеш как да го използваш? Да не би и да знаеш кога и как ще помогне и на кого? Тогава защо играеш на зарове в толкова важни работи, защо постъпваш толкова лекомислено и се заемаш с нещо, което съвсем не е за теб? Остави го на можещите и на тези, които му познават реда."

Не можеш да жертваш истината, само защото някой страда заради нея!

какви украинци през 5, 6, че и 12 век :)))

нормално - хунската племенна конфедерация включвала какво ли не, забърсано от степите. Миксоварвари. Сходен е случаят с унгарците, които се заселват в Панония и си вземат за жени - славянки

не е изключено да е функционирала и като хероон.

ако някой почне да ви дърпа проповеди за 'вредата от ваксините', просто му покажете тази картинка:

Целта на героичния образ е по-скоро да създаде у подрастващите модел за подражание с нравствените характеристики, които носи. У нас, децата на 90-те се отъждествяваха навремето с роко, кондьо и други мутрички.