Last roman

така е, непрестанните контакти с вируси и други агенти по време на еволюционното ни развитие са ни оставили куп генетични заболявания и за да не бъдем набедени за екстремисти, трябва да ги подминем, щото нали - природата/богът е решил така

виж сега, дора. Ще ти кажа една голяма тайна: ние в Шенген няма да влезем, дори и да пуснем 1 000 000 трансджендър бежанци да се заселят у нас Приемането на еврото също ще е доста пагубничко за и без това обеднелия средностатистически нашенец. Така че - не, благодаря. Други бенефити, от които ще ни лишат? Колкото до САЩ и Турция - те нито са част от ЕС, нито ще стават. Турция си има своите геополитически интереси, които са в разрез с европейските, а САЩ просто си дърпат конците на целия западен свят и никой копче не може да им каже. Но да подпишем една съмнителна концепция, която ще даде право на някаква още по-съмнителна организация да се намесва пряко във вътрешните ни работи е заплаха за националната сигурност и е съвсем логично, че това няма да бъде допуснато, без значение колко корумпирано и послушно правителство ни управлява.

компетентно мнение от педиатър относно трансджендър дивотиите на нашето време /щото и в САЩ са пропищели от тях/: I’m a Pediatrician. How Transgender Ideology Has Infiltrated My Field and Produced Large-Scale Child Abuse. Transgender politics have taken Americans by surprise, and caught some lawmakers off guard. Just a few short years ago, not many could have imagined a high-profile showdown over transgender men and women’s access to single-sex bathrooms in North Carolina. But transgender ideology is not just infecting our laws. It is intruding into the lives of the most innocent among us—children—and with the apparent growing support of the professional medical community. As explained in my 2016 peer reviewed article, “Gender Dysphoria in Children and Suppression of Debate,” professionals who dare to question the unscientific party line of supporting gender transition therapy will find themselves maligned and out of a job. I speak as someone intimately familiar with the pediatric and behavioral health communities and their practices. I am a mother of four who served 17 years as a board certified general pediatrician with a focus in child behavioral health prior to leaving clinical practice in 2012. For the last 12 years, I have been a board member and researcher for the American College of Pediatricians, and for the last three years I have served as its president. I also sat on the board of directors for the Alliance for Therapeutic Choice and Scientific Integrity from 2010 to 2015. This organization of physicians and mental health professionals defends the right of patients to receive psychotherapy for sexual identity conflicts that is in line with their deeply held values based upon science and medical ethics. I have witnessed an upending of the medical consensus on the nature of gender identity. What doctors once treated as a mental illness, the medical community now largely affirms and even promotes as normal. Here’s a look at some of the changes. The New Normal Pediatric “gender clinics” are considered elite centers for affirming children who are distressed by their biological sex. This distressful condition, once dubbed gender identity disorder, was renamed “gender dysphoria” in 2013. Commentary By Michelle Cretella Michelle Cretella, M.D., is president of the American College of Pediatricians, a national organization of pediatricians and other health care professionals dedicated to the health and well-being of children. Transgender politics have taken Americans by surprise, and caught some lawmakers off guard. Just a few short years ago, not many could have imagined a high-profile showdown over transgender men and women’s access to single-sex bathrooms in North Carolina. But transgender ideology is not just infecting our laws. It is intruding into the lives of the most innocent among us—children—and with the apparent growing support of the professional medical community. As explained in my 2016 peer reviewed article, “Gender Dysphoria in Children and Suppression of Debate,” professionals who dare to question the unscientific party line of supporting gender transition therapy will find themselves maligned and out of a job. I speak as someone intimately familiar with the pediatric and behavioral health communities and their practices. I am a mother of four who served 17 years as a board certified general pediatrician with a focus in child behavioral health prior to leaving clinical practice in 2012. For the last 12 years, I have been a board member and researcher for the American College of Pediatricians, and for the last three years I have served as its president. I also sat on the board of directors for the Alliance for Therapeutic Choice and Scientific Integrity from 2010 to 2015. This organization of physicians and mental health professionals defends the right of patients to receive psychotherapy for sexual identity conflicts that is in line with their deeply held values based upon science and medical ethics. I have witnessed an upending of the medical consensus on the nature of gender identity. What doctors once treated as a mental illness, the medical community now largely affirms and even promotes as normal. Here’s a look at some of the changes. The New Normal Pediatric “gender clinics” are considered elite centers for affirming children who are distressed by their biological sex. This distressful condition, once dubbed gender identity disorder, was renamed “gender dysphoria” in 2013. In 2014, there were 24 of these gender clinics, clustered chiefly along the east coast and in California. One year later, there were 40 across the nation. With 215 pediatric residency programs now training future pediatricians in a transition-affirming protocol and treating gender-dysphoric children accordingly, gender clinics are bound to proliferate further. Last summer, the federal government stated that it would not require Medicare and Medicaid to cover transition-affirming procedures for children or adults because medical experts at the Department of Health and Human Services found the risks were often too high, and the benefits too unclear. Undeterred by these findings, the World Professional Association for Transgender Health has pressed ahead, claiming—without any evidence—that these procedures are “safe.” Two leading pediatric associations—the American Academy of Pediatrics and the Pediatric Endocrine Society—have followed in lockstep, endorsing the transition affirmation approach even as the latter organization concedes within its own guidelines that the transition-affirming protocol is based on low evidence. They even admit that the only strong evidence regarding this approach is its potential health risks to children. The transition-affirming view holds that children who “consistently and persistently insist” that they are not the gender associated with their biological sex are innately transgender. (The fact that in normal life and in psychiatry, anyone who “consistently and persistently insists” on anything else contrary to physical reality is considered either confused or delusional is conveniently ignored.) The transition-affirming protocol tells parents to treat their children as the gender they desire, and to place them on puberty blockers around age 11 or 12 if they are gender dysphoric. If by age 16, the children still insist that they are trapped in the wrong body, they are placed on cross-sex hormones, and biological girls may obtain a double mastectomy. So-called “bottom surgeries,” or genital reassignment surgeries, are not recommended before age 18, though some surgeons have recently argued against this restriction. The transition-affirming approach has been embraced by public institutions in media, education, and our legal system, and is now recommended by most national medical organizations. There are exceptions to this movement, however, in addition to the American College of Pediatricians and the Alliance for Therapeutic Choice. These include the Association of American Physicians and Surgeons, the Christian Medical & Dental Associations, the Catholic Medical Association, and the LGBT-affirming Youth Gender Professionals. The transgender movement has gained legs in the medical community and in our culture by offering a deeply flawed narrative. The scientific research and facts tell a different story. Here are some of those basic facts. 1. Twin studies prove no one is born “trapped in the body of the wrong sex.” Some brain studies have suggested that some are born with a transgendered brain. But these studies are seriously flawed and prove no such thing. Virtually everything about human beings is influenced by our DNA, but very few traits are hardwired from birth. All human behavior is a composite of varying degrees for nature and nurture. Researchers routinely conduct twin studies to discern which factors (biological or nonbiological) contribute more to the expression of a particular trait. The best designed twin studies are those with the greatest number of subjects. Identical twins contain 100 percent of the same DNA from conception and are exposed to the same prenatal hormones. So if genes and/or prenatal hormones contributed significantly to transgenderism, we should expect both twins to identify as transgender close to 100 percent of the time. Skin color, for example, is determined by genes alone. Therefore, identical twins have the same skin color 100 percent of the time. But in the largest study of twin transgender adults, published by Dr. Milton Diamond in 2013, only 28 percent of the identical twins both identified as transgender. Seventy-two percent of the time, they differed. (Diamond’s study reported 20 percent identifying as transgender, but his actual data demonstrate a 28 percent figure, as I note here in footnote 19.) That 28 percent of identical twins both identified as transgender suggests a minimal biological predisposition, which means transgenderism will not manifest itself without outside nonbiological factors also impacting the individual during his lifetime. The fact that the identical twins differed 72 percent of the time is highly significant because it means that at least 72 percent of what contributes to transgenderism in one twin consists of nonshared experiences after birth—that is, factors not rooted in biology. Studies like this one prove that the belief in “innate gender identity”—the idea that “feminized” or “masculinized” brains can be trapped in the wrong body from before birth—is a myth that has no basis in science. 2. Gender identity is malleable, especially in young children. Even the American Psychological Association’s Handbook of Sexuality and Psychology admits that prior to the widespread promotion of transition affirmation, 75 to 95 percent of pre-pubertal children who were distressed by their biological sex eventually outgrew that distress. The vast majority came to accept their biological sex by late adolescence after passing naturally through puberty. But with transition affirmation now increasing in Western society, the number of children claiming distress over their gender—and their persistence over time—has dramatically increased. For example, the Gender Identity Development Service in the United Kingdom alone has seen a 2,000 percent increase in referrals since 2009. 3. Puberty blockers for gender dysphoria have not been proven safe. Puberty blockers have been studied and found safe for the treatment of a medical disorder in children called precocious puberty (caused by the abnormal and unhealthy early secretion of a child’s pubertal hormones). However, as a groundbreaking paper in The New Atlantis points out, we cannot infer from these studies whether or not these blockers are safe in physiologically normal children with gender dysphoria. The authors note that there is some evidence for decreased bone mineralization, meaning an increased risk of bone fractures as young adults, potential increased risk of obesity and testicular cancer in boys, and an unknown impact upon psychological and cognitive development. With regard to the latter, while we currently don’t have any extensive, long-term studies of children placed on blockers for gender dysphoria, studies conducted on adults from the past decade give cause for concern. For example, in 2006 and 2007, the journal Psychoneuroendocrinology reported brain abnormalities in the area of memory and executive functioning among adult women who received blockers for gynecologic reasons. Similarly, many studies of men treated for prostate cancer with blockers also suggest the possibility of significant cognitive decline. 4. There are no cases in the scientific literature of gender-dysphoric children discontinuing blockers. Most, if not all, children on puberty blockers go on to take cross-sex hormones (estrogen for biological boys, testosterone for biological girls). The only study to date to have followed pre-pubertal children who were socially affirmed and placed on blockers at a young age found that 100 percent of them claimed a transgender identity and chose cross-sex hormones. This suggests that the medical protocol itself may lead children to identify as transgender. There is an obvious self-fulfilling effect in helping children impersonate the opposite sex both biologically and socially. This is far from benign, since taking puberty blockers at age 12 or younger, followed by cross-sex hormones, sterilizes a child. 5. Cross-sex hormones are associated with dangerous health risks. From studies of adults we know that the risks of cross-sex hormones include, but are not limited to, cardiac disease, high blood pressure, blood clots, strokes, diabetes, and cancers. 6. Neuroscience shows that adolescents lack the adult capacity needed for risk assessment. Scientific data show that people under the age of 21 have less capacity to assess risks. There is a serious ethical problem in allowing irreversible, life-changing procedures to be performed on minors who are too young themselves to give valid consent. 7. There is no proof that affirmation prevents suicide in children. Advocates of the transition-affirming protocol allege that suicide is the direct and inevitable consequence of withholding social affirmation and biological alterations from a gender-dysphoric child. In other words, those who do not endorse the transition-affirming protocol are essentially condemning gender-dysphoric children to suicide. Yet as noted earlier, prior to the widespread promotion of transition affirmation, 75 to 95 percent of gender-dysphoric youth ended up happy with their biological sex after simply passing through puberty. In addition, contrary to the claim of activists, there is no evidence that harassment and discrimination, let alone lack of affirmation, are the primary cause of suicide among any minority group. Over 90 percent of people who commit suicide have a diagnosed mental disorder, and there is no evidence that gender-dysphoric children who commit suicide are any different. Many gender dysphoric children simply need therapy to get to the root of their depression, which very well may be the same problem triggering the gender dysphoria. 8. Transition-affirming protocol has not solved the problem of transgender suicide. Adults who undergo sex reassignment—even in Sweden, which is among the most LGBT-affirming countries—have a suicide rate nearly 20 times greater than that of the general population. Clearly, sex reassignment is not the solution to gender dysphoria. Bottom Line: Transition-Affirming Protocol Is Child Abuse The crux of the matter is that while the transition-affirming movement purports to help children, it is inflicting a grave injustice on them and their nondysphoric peers. In fact, at least one study from 2008 found perceived discrimination by LGBT-identified individuals not to be causative. These professionals are using the myth that people are born transgender to justify engaging in massive, uncontrolled, and unconsented experimentation on children who have a psychological condition that would otherwise resolve after puberty in the vast majority of cases. Today’s institutions that promote transition affirmation are pushing children to impersonate the opposite sex, sending many of them down the path of puberty blockers, sterilization, the removal of healthy body parts, and untold psychological damage. These harms constitute nothing less than institutionalized child abuse. Sound ethics demand an immediate end to the use of pubertal suppression, cross-sex hormones, and sex reassignment surgeries in children and adolescents, as well as an end to promoting gender ideology via school curricula and legislative policies. It is time for our nation’s leaders and the silent majority of health professionals to learn exactly what is happening to our children, and unite to take action. http://dailysignal.com/2017/07/03/im-pediatrician-transgender-ideology-infiltrated-field-produced-large-scale-child-abuse/

краднато от нашия приятел Глишев по повод внедряването на джендър идеологията в исторически аспект: - А не хоштеши ли ити на джѧдрѣ матери своеи! (Стотникът Тодор към Бонифаций Монфератски, 4 септември 1205)

аз вече си казах забележките към този 'продукт'. Просто напомням, в случай че не си разбрал защо съм против. Иначе можеш да си философстваш до сутринта, което не променя факта че тази конвенция е total crap и затова само най-прогресивно либерални държави са я ратифицирали досега. Държави, в които цензурата на политкоректността, криворазбрания мултикултурализъм и толерираната педерастия рушат традиционните семейни и общочовешки ценности. Както и да е - този въпрос у нас/засега/ отпадна от дневния ред. Така че - живи и здрави

ама си играят картите правилно А и е трудно да наречеш ядрена страна 'регионален играч'. Това е някаква обама логика.

формулировките на недоносената конвенция са нарочно неясни и разтегливи, уж маскирани за защита на нежния пол, но всъщност истинското им предназначение е за насилствено извършване на т. нар. социално инженерство. Така че - в коша.

дреме им на турците и сащианците. А тази конвенция няма нищо общо с ООН, а с някакъв измислен ;съвет на европа'. Айде да не се кахърим излишно

самата конвенция, неясните й формулировки и тоталитарните методи на регулация са проблематични. Плюс и нашето законодателство за капак. Както и да е, засега опитите за въвеждането й удариха на камък, така че интересът ми по този казус се изпари

Затова (като знаем на какво е не/способно нашето законодателство), нека да сме на принципа - 'няма конвенция, няма проблем'.

ето го и пълният текст на отхвърлената конвенция: https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6679109 Особено любопитен е следният раздел: Глава IX — Механизъм за мониторинг

е, девиациите в сексуалното поведение отчасти се дължат и на мутации в епи/генома, както гласи едно интересно проучване. Arch Sex Behav. 2010 Feb;39(1):75-80. doi: 10.1007/s10508-008-9386-1. Epub 2008 Jun 7. Genetic and environmental effects on same-sex sexual behavior: a population study of twins in Sweden. Långström N1, Rahman Q, Carlström E, Lichtenstein P. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed?term=homosexuality+twin+studies Демек с генно редактиране подобни дефекти биха могли да бъдат отстранени.

тъй де, предупредили са ги да не станат грешки /ако и вече да са станали/. Иначе атаката на Ердоган, освен че ще консолидира кюрдите, ще ги тласне на договорки с Башар, а оттам и руснаците ще се намесят и ще свият перките на турците. Така че очаквам тази авантюра да приключи скоро, въпреки че в мечтите на Ердоган влиза още откъсването на още едно парче от сирийска територия.

Новият завет е дотолкова продължение на Стария, колкото Коранът или книгата на Мормон. Демек и трите издънки на юдаизма стъпват на някаква обща монотеистична основа, но представляват коренно различни учения и концепции. Колкото до хоровете, каденето с тамян и пр. - има ги и в египетската религия, откъдето Моисей взаимства ред ритуални практики, за да създаде юдаизма. Разбира се през 2-3 век, ширналото се из империята Християнство се очовечава и приема редица идеи от политеистичните култове, изоставя кашерните рестрикции и се дистанцира всячески от юдаизма, който си оставя затворена и непонятна близкоизточна религия. И точно възприемането на неоплатоническите идеи го прави продукт на римската цивилизация. В резултат на което Християнството през 4-5 век, инкорпорирало в себе си редица езически празници и богове, изгражда нов строен пантеон, характерен за политеистичните религии, което си е напълно логичен и очакван процес на синкретизъм.

Един от големите изследователи на античната религиозност - Мартин Нилсон (Martin P. Nilsson, 1874-1967) описва в една своя статия Pagan Divine Service in Late Antiquity. // The Harvard Theological Review, Vol. 38, No. 1 (Jan., 1945), 63-69, съвсем накратко някои основни "заемки" в Християнството от предшестващите го религиозни системи. Тези присвоявания дотолкова са се превърнали в част от християнската обредност, че някои хора дори не се замислят върху техния много по-стар произход. Акцентите в цитираната статия на М. Нилсон са следните: - култът към боговете и хероите се трансформира в култа към светците; - каденето с тамян; - сутришната и вечерната молитва, както и молитвата по часове (вж. напр. богослужебната книга Часослов и др.); - хоровете от младежи, които облечени в бели дрехи пеят химни във възхвала на божеството остават и в християнството; - жертвите (които в нашите широчини остават известни като курбан), когато става въпрос за кръвна жертва и другите жертви - на първите плодове и други; - запалването на светилници и факли, респ. свещи в християнството; - наличието на персонал в храмовете, който отговаря за почистването, паленето на огъня на олтарите и на светилниците, което кореспондира с функциите на клисаря в църквата. Това са само малко от примерите, които М. Нилсон е изброил в тази кратка своя статия, но всъщност тези "заемки" са толкова много, че ако заетото бъде отделено, то човек се замисля какво всъщност остава... Изобразителният език на ранното християнство също използва множество заемки от средата си, което е нормално, но стига да не е този факт отричан. Един пример за това е в самата иконография и изграждането на образа на Христос. Множество примери за това са посочени от проф. Томас Матюс в книгата му The Clash of Gods: A Reinterpretation of Early Christian Art. Revised and Expanded Edition. Princeton University Press, 1999. Тук може да видите как по думите на проф. Матюс е изграден образът на Исус Пантократор на основата на образа на боговете, които са възприемани като бащи на боговете и владетели на всичко, какъвто е бог Сарапис/Серапис, който е даден от него за пример (на приложеното изображение). http://dox.abv.bg/files/listtree;jsessionid=A4F2C3C1B155FB0234E29ECD5DAA0ADB.dox01

За езичеството и християнството от проф. Валтер Ото ТРЕСКЕЙА-THRESKEIA·17 НОЕМВРИ 2017 Г. "Християнството и езичеството са религиозни названия за две коренно различни нагласи към света, а и също човешки типове. Светът на езичеството е по природа мъжествен. Основните му характеристики са: честта на човека; аристократичността на духовните занимания; липсата на интерес към личното и еднократното; почит към общополезното; страхопочитание към подредения широк свят; благоговеен свян към всички образи и сили, че и към тези, които бушуват човешкото сърце; запазване на дистанция и изтънчена удовлетвореност от тайните на сътворението; мъжествена сила да се сблъскат лице в лице с реалност, където човекът не е най-важният фактор и въпреки това тази действителност да заслужава уважение; гордост даже спрямо пристрастието на щастието; изисканост на човека към самия себе си; вяра в първичната старателност на своята природа, че тя следва правилното прозрение, което означава самата природа, докато лошото е само глупост на непросветената или в най-лошия случай на малодушие, без да има за основа обръщане на волята срещу закона като такъв, т.е. няма такъв дразнител и не е отровена от моралността. На всичко това християнството е противоположност: липсата на достойнство на човека; демократичността на духовните възгледи; индивидуалността като висша ценност; пренебрежението към Космоса, който е създаден от нищото по волята на бога и като си изпълни плана ще се върне в нищото; недоверие към всички сили, които бушуват човешкото сърце; недоверие в самия себе си; необходимост от самоунижение и безусловно отдаване на едно обичащо съществуване; съпротивяване да се признае реалността, чийто план не се върти около човека; копнеж за една единствена божествена личност, в чиито ръце цялата природа с всичките си образи и сили е инструмент без своя собствена воля и чиято най-висша мисъл е отправена към човека и то към всеки без разлика, тъй като собствената малоценност или собственото значение чрез любящото отдаване отпадат и всички стават равни. Този християнски човешки типаж разрушава езическия, модерният разрушава античния, защото модерната нагласа към света е християнство, което се е отделило от религията или по-правилно казано: християнството е било религиозният израз на тази нова нагласа към света и не е било възможно да има друг. Вяра или безверие – липсата на достойнство; демократичността на духовните възгледи; мъртвата природа; значимостта на индивида; липсата на запазване на дистанция и удовлетвореност от света, от хората около нас и от самите нас; не на последно място болният морал, чиито присъди и действия са ръководени от вечната гузна съвест и чиято свободност не е нищо повече от робска похот за наслади, които християнството е превърнало в интересни за ума и ги е направило примамливи – това са достатъчно доказателства, че се намираме в християнски свят без значение дали се наричаме християни или не." Otto, W. Mythos und Welt. Stuttgart, 1962, 24-25. Превод от немски на български език - Г. Мишев.

цитат на деня: "Тази година мартениците щели да се казват Пижо,Пенда и Дженда!"

течно 3 D принтиране:

Полът на слона в стаята Борис Станимиров Въпреки, че в Истанбулската конвенция наистина няма трети пол*, в дебатите около нея не става дума за нищо друго, освен за трети пол. Страните не спорят за домашното насилие над жени и нуждата от законовото му преследване – по тази тема цари пълно национално съгласие. Прави впечатление, че една част от привържениците на ратификацията особено нападателно обясняват, че Конвенцията не въвежда „трети пол“. Подозрително истеричен е начинът, по който се защитава тази по същество вярна теза, прегазвайки демократичните правила за цивилизован диалог и уважение към чуждото мнение. Всеки, който се осмели да изрази несъгласие или притеснение от някой текст в конвенцията бива незабавно охулен като глупав, прост, неук, проводник на някакъв световен заговор срещу прогреса, нискочел фашизоид и т.н. с две думи за човек, комуто не е достъпна върховната мъдрост на неправителствените активисти и Съвета на Европа като върховен врабец. Особено натрапчиво впечатление прави, че тъкмо хората, които биха защитили правното регламентиране на третия пол, най-силно скандират че в тази конвенция няма трети пол и най-яростно обиждат и заклеймяват всеки, който дръзне да изрази съмнение. Този факт трябва да има своето логично обяснение. Третият пол го няма в конвенцията, но той е слонът в стаята. Конвенцията има за цел да защити жените от домашно насилие. Проблемът е реален и тежък, целта е благородна, мерките са закъснели. Вярвам, че документът няма друга цел и друг дневен ред освен този. Но той е написан на езика на джендър идеологията. Тази идеология, разглеждаща пола все повече като социална категория и въпрос на личен избор вече е част от правото в някои демократични държави. Затова и когато е писана конвенцията те са използвали този легитимен за тях език, вероятно без зла умисъл. В други демократични държави обаче, вкл. България, джендър идеологията не е част от правото. Истинският сблъсък в този дебат е между онези, които казват „Все още не е“ и онези, които казват „Слава Богу не е“. Хората, които искат джендър идеологията да навлезе в българското право виждат в Истанбулската конвенция възможност за една първа, малка стъпка напред за своята кауза. Това е истински важното за тях. Противниците на джендър идеологията пък съвсем ясно виждат каква е работата. Нападките към тях, че са прости и глупави, всъщност е гняв, че отказват да бъдат толкова глупави, колкото се очаква от тях. Упрекът към тях е, че отказват да си затворят очите за тази малка стъпка, наистина все още не в законовото регламентиране на половете, но в правния език за тях. Как смеят да се противопоставят не нещо от Европа? Тази конвенция не е документ на Европейския съюз, а на Съвета на Европа, съвсем друга международна организация, която има толкова общо с Брюксел, колкото Лом има общо с Лондон. Но да кажем, че това са подробности, а и ЕС като цяло е позитивен към конвенцията. Хората, които имат притеснения от странния език на конвенцията са в огромната си част съвсем нормални разумни хора с традиционни ценности. Сред тях се промъкват и политикани, които пробутват тезата, че „Гейропа се опитва да ни наложи“… и надъхват някакъв епичен балканско-славянски героизъм в това да „им“ строшим хатъра. Както признахме лицемерното усърдие тъкмо на джендър-активистите да ни заклеват, че в Конвенцията няма трети пол (вместо да настояват да има), нямаме право да си затворим очите и пред факта, че в отсрещния лагер наред с нормалните традиционалисти се подреждат и носталгични комунистически сили, които използват спора за своята малка стъпка – развенчаване на Европа като правилен геополитически избор за България. Нека го кажем отново: в дебата за и против Истанбулската конвенция на двата края на спора стоят две маргинални обществени групи, които защитават свой собствен егоистичен дневен ред: – Едните виждат в ратификацията малка стъпка към официализиране на джендър терминологията. – Другите виждат в патетичната си съпротива възможност за компрометиране на европейския избор на България. И двете групи нямат отношение към насилието над жени, но користно използват темата за маневри към своята цел. В този опорочен от скрития си дневен ред дебат се промъкна и нещо хубаво и полезно: критични и нюансирани мнения на много разумни хора. Такива има както в консервативния, така и в либералния лагер. Има хора, които видяха проблем в терминологията на документа, но не и причина за неговото изначално отхвърляне. Международното право дава достатъчно инструменти за ясно дефиниране на границите на националната позиция, а вътрешното законодателство – за законова защита на биологичния характер на пола. Чуха се и мнения, които приемат джендър темата за част от дневния ред на днешния демократичен свят и напомнят, че българското общество няма да избяга от нея като се завие през глава. Но в същото време, когато дойде време да се дебатира тази тема, тя трябва да се постави директно, със свалени карти на масата, а не да се пробутва подмолно с лобистки и процедурни трикове, термин по термин. И най-ценното, появиха се хора, които казаха, че ние като част от Европа участваме с нашето мнение в общата европейска политика, а не изпълняваме безропотно чужди решения. Нещо повече, ние сме част от Европа тъкмо заради свободата да имаме свое мнение и да мислим със своите глави. Вече не сме длъжни както едно време да приемаме с ръкопляскане всичко, което ни спускат от Москва, под страх, че комсомолските секретари ще ни погнат като врагове на социализма. Това е и огромната разлика между тогава и сега: в демокрацията да имаш различно мнение не те прави враг на демокрацията, а напротив, въплъщение на нейния основен принцип. Тя затова, а не заради друго е най-малко лошият обществен модел. Пък комсомолски секретари, които да размахват пръст винаги ще се намерят. Българската православна църква и католическата църква очаквано заеха логичната според църковния ред позиция. Такава е била позицията на църквите – протестантски, католически и православни в редица европейски страни при същия дебат. Функция и естеството на Църквата е да бъде независима от светските съображения. Тя е институция, която „не е в този свят, макар че в него съществува“. Циничната и агресивна реакция срещу тази позиция, особено срещу Православната църква разкри още веднъж че зад привържениците на Конвенцията стоят не само загрижени за насилието хора, а и такива с политически дневен ред, изповядващи нова, квази-религиозна идеология. Преди 30 години такива ги погребваха под червени пирамидки с петолъчка. Когато историята ги изхвърли и талашитените пирамидки изгниха се появиха нови. Те критикуват Църквата когато не взима позиция, но най-яростно я хулят и храчат, когато изрази отношение, дори да е единственото възможно според канона. Преди онези с петолъчките е имало други богоборци и след тези днешните ще има други. Така е устроен светът. Стигнаха до там, че лансираха в медиите един наказан от Св. Синод и лишен от правото да служи духовник с крайни и отблъскващи позиции и манипулативно го представиха за лице на Църквата. Точно тази агресия срещу предвидимата и естествена църковна позиция показва, че определени хора използват Истанбулската конвенция за да тестват нива на съпротива. Пробват дали ще мине и ако мине ще опитат друга стъпка. В този смисъл обществената реакция е полезна, дори и когато е тревожно хаотична и неинформирана и когато от нея се възползват злонамерени негодници за да насъскват срещу Европа. Не смятам че Истанбулската конвенция въвежда „трети пол“. Тя обаче съдържа понятия, несъществуващи в българското право и разделящи обществото. Според мен Конвенцията трябва да бъде ратифицирана с резерва, обясняваща, че българското законодателство признава биологичния женски пол за единствен субект на документа. С допълнителни промени в националното законодателство може да се закрепи това положение по начин, който е приемлив за повече хора. Разбира се, може ратификацията да се отложи до провеждане на смислен дебат. А в случай, че се стигне до отхвърляне, да се гласува отделен закон, който въвежда дословно разпоредбите на Конвенцията, но ги отнася към биологичния женски пол. И там вместо „социален пол“ или gender ще пише „стереотипи към обществената роля и поведение на жената“. __ *“Трети пол“ е неточно понятие, което в текста използвам поради придобитата публичност като обобщаващо понятие за различни видове полова идентичност, базирана на фактори различни от биологичния пол. https://5corners.eu/the-elephant-in-the-room/

примерът, който съм дал е пряко следствие на заложените в конвенцията /и нарочно/ неясни тълкувания на 'обучителните мерки' по насърчаване нестереотипните роли при учениците . Както и да е - нашите политически герои биха отбой за недоносената конвенция, с което считам темата за изчерпана.

Снимка: Andrew Spencer/Unsplash Инженери от Университета в Бристол създадоха най-мощния звуков изтласкващ лъч (Tractor beam) в света, за да демонстрират възможността за левитация на обекти с много по-голям размер, отколкото се смяташе за възможно преди това. Това е пробив, който теоретично отваря потенциала, един ден да левитират хора, съобщава ScienceAlert Звуковите изтласкващи лъчи използват естественно звук, по-точно звукови вълни, за да задържат частици във въздуха. За разлика от магнитната, звуковата левитация задържа по-добре както течности, така и твърди вещества. По-рано се смяташе, че звуковите лъчи са ограничени в левитацията на сравнително малки обекти, приблизително с размерите на дължината на вълната на звука. Всъщност се смяташе, че е абсолютно невъзможно да левитират по-големи обекти, без да загубят стабилност и да се въртят неконтролируемо. Изследването на инженерите от Университета в Бристол, публикувано тази седмица в Physical Review Letters, описва нова техника, която създава структура, подобна на торнадо, която е изключително силна, но има беззвучно ядро. Принцип на работа на виртуалните вихри: излъчват се преплетени къси вихри с противоположни посоки, за да улавят и стабилизират частиците. University of Bristol Учените откриват, че когато променят посоката на бързо променящите се звукови вихри, които съставляват структурата, те могат да контролират скоростта на въртене и да стабилизират изтласкващ лъч. Щом лъчът се стабилизира, екипът успява да увеличи размера на беззвучното ядро в центъра на "звуковото торнадо", което им позволява да задържат по-големи обекти в него. Азиър Марзо (Asier Marzo), водещ учен на проучването от катедрата по машиностроителния на Университета на Бристол, заяви, че "изследователите бяха разочаровани от ограничаването на размера на левитиращите обекти от години, така че е удовлетворяващо да се намери начин да се преодолее". В демонстрацията, описана подробно в изследването, инженерите използват ултразвукови вълни с честота от 40kHz, за да създадат акустични вихри. Беззвучното ядро на структурата успя да задържи сфера, изработена от синтетичен полимер, с диаметър два сантиметра. Сферата е повече от два пъти размера на дължината на звуковите вълни, което я прави най-големият обект, който е задържан стабилно в изтласкващ лъч досега. Въпреки че може да изглежда малко като магия, екипът смята, че използването на техниката може да има много практически приложения. "Мисля, че това отваря вратата за много нови приложения", коментира Марзо. Някои от тях могат да участват в създаването на медицински устройства като лекарствени капсули или микрохирургични инструменти. Що се отнася до левитацията на хората, теоретично е възможно, но има и нюанси. На първо място, се нуждаем от голяма акустична мощност, и второ, за да се задържи обект с размер на човек са нужни по-ниски честоти, но когато акустичният вихър стане едва доловим, такива звуци са опасни за човека. http://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_101690.html?preview=ok

всъщност вече няма значение. Борисов би отбой. Така че циркът беше употребен /както обикновено/ за трупане на политически дивиденти и скоропостижно приключи. Борисов сменил мнението си за Истанбулската конвенция и парламентът я оттегля: https://m.offnews.bg/news/Politika_8/Borisov-smenil-mnenieto-si-za-Istanbulskata-konventciia-i-parlamentat_673547.html

Целият месец ноември 2017 г. в английските и американски медии бушуваше скандалът с учителя по математика Джошуа Сътклиф (Joshua Sutcliffe), който беше уволнен от училището The Cherwell School в Оксфорд заради фразата: „Браво, момичета!“ С нея учителят по математика оценил отличната работа на група ученички. Но родителите на едно от тези момичета настояват, че тяхната дъщеря не трябва да бъде наричана "тя" или "момиче", защото в това семейство било решено, че сега това момиче е "то". Майката на детето подала жалба до директорката на училището. Директорката започнал разследване и поискала наказание за нарушителя – учителя по математика. Училището било включено в „джендърна“ програма, в рамките на която всички учители били преминали обучение в курсовете на Оксфордския клон на "Дружеството на хомосексуалистите". На тези курсове учителите бяха "обучени" в императивен порядък (тоест, по-просто казано, било им наредено под заплаха от уволнение) да не наричат децата "той" и "тя", както им било забранено и да използват думите "момче" или "момиче"." А иначе, с Истанбулската конвенция проблеми няма... http://www.bbc.com/news/uk-england-oxfordshire-41966554

какво общо има законът за равнопоставеност между половете с истамбулското недоносче?

А Пернишката конвенция гласи, че ако първият пол не бие втория пол, значи е от третия пол