Atom

ОК, да разгледаме въпроса с пост-истината в по-широката рамка на "множеството истини". За целта понятието "множество истини" се дефинира като състояние на епистемологична фрагментация, при което различни социални групи (микро-"Ние") поддържат различни, взаимно изключващи се набори от приети убеждения, поради структурни, когнитивни и културни филтри, а не непременно поради умишлена манипулация. За какво става въпрос? Първичната информация постъпва в мозъка на индивида, като преминава през многостепенна система за нейното филтриране: 1. Биологични/Технологични Филтри: Ограничават какво може да се възприеме. 2. Концептуални Филтри: Организират възприятията в индивидуални ментални модели. 3. Културни Филтри: Колективните норми и наративи на на Ние-групата утвърждават определени концепции, превръщайки ги в колективни, неосъзнати истини. В мозъка, информацията се обработва от две системи за мислене, дефинирани от Даниел Канеман. Система-1 отговаря за бързото мислене, а Система-2 за бавното. Система-1 е бърза, интуитивна, автоматична, често несъзнателна. Тя отговаря за възприятията и реакциите, които не изискват съзнателно усилие. Това включва и колективните представи, които често се приемат за "норма" и се възприемат без особено разсъждение. Система-2 е бавна, усърдна, логична, пресметлива, аналитична и съзнателна. Тя се активира, когато индивидът трябва да анализира, преосмисли или формулира нова идея, различна от автоматичните възприятия на Система-1. Защо се появи епистемологичната фрагментация? Причините са основно две и тук емоцията няма нищо общо. Първата е разбиването на големите Ние-групи, на множество микро ние-групи и индивидуални идентичности. Това е пряко свързано с културните филтри, които в тази реалност дават множество различни отговори, т.е. различни "истини". Втората причина са вътрешните противоречия в научните полета. Например за икономиката постоянният ръст е факт и неизменно благо, а за физиката е невъзможен. За политологията човекът е индивидуалист, а за антропологията е социално същество. За икономиката човекът е рационален агент, а за психологията и маркетинга емоционален и т.н. Към това трябва да прибавим и доминиращите през последните десетилетия в хуманитарните и социалните науки релативизъм и деконструкция, които сами по себе си подкопаха понятието "обективна истина". Тези противоречия и обективни дадености парализират рационалната Система-2 (по Канеман) и лишават обществото от единна основа за корекция на убежденията. Т.е. ако едно твърдение е преминало през филтъра оформен от група-А и е заседнало в система-1 на даден човек, то трудно се коригира под въздействието на Система-2, защото науката не дава еднозначен отговор. Това са обективните предпоставки за "множеството-истини". Към тях може да прибавим алгоритмите и ехо-камерите на социалните мрежи, които са директно проявление на технологичните филтри за нашите възприятия. Те обаче не са първопричина, а само усилвател на убежденията ни заседнали в Система-1. Къде в цялото това нещо е пост-истината? При възникването си този термин вероятно е бил синоним на "множеството истини". Със сегашната си дефиниция обаче, наложена от речника на Оксфорд, самото понятие пост-истина се превръща в проявление на пост-истината. То загубва своята познавателна и научна характеристика и се превръща в елемент за пропаганда за налагане на собствената истина, като факт.

Защо я отваряш тогава тази тема. За да има "пост" нещо си, преди него трябва да има нещо друго, което е било преди "пост" момента. Нещо неясно? Питах те нещо съвсем елементарно. Толко ли е трудно? Или ти самия повтаряш като папагал чужди идеи, но не можеш сам да ги осмислиш и затова не можеш да отговориш на елементарен въпрос.

ОК, вероятно не се изразих правилно. Питането ми беше, не какво е истината по принцип, а какво и истина в контекста на постистината. За да има постистина, преди това трябва да е имало истина. В противен случай няма нужда от термина "постистина". Само "истина" или "истини" е достатъчно.

А защо си мислиш, че не знам какво правя? Какво за теб е истината?

Готино. ЗА да разберем обаче напълно какво е постистината, трябва да разберем и какво е било състоянието преди това, или какво е истината. Възползвах се от опита ти и си поговорихме малко с Copilot. След кратък диалог ето какво предложи като синтез: Истината: Социалнопсихологически и когнитивни механизми Въведение: Истината като основа на обществения консенсус Истината традиционно се разбира като съответствие между твърденията и реалността. В модерната епоха тя се е превърнала в основен регулатор на социалния живот – гарантира доверие, стабилност и обща рамка за дискурс. Но „истината“ никога не е била абсолютна; тя винаги е била социално конструирана, институционално валидирана и когнитивно поддържана. Кризата на истината настъпва, когато механизмите за нейното колективно валидиране отслабват – институциите губят доверие, науката се фрагментира, а идентичностите се разпадат на множество микро-общности. 1. Когнитивни механизми: Как се появява „истината“ Когнитивен дисонанс – хората приемат за истина онова, което намалява вътрешния конфликт и запазва позитивния образ на „аз“ и „ние“. Потвърждаващо пристрастие – истина е онова, което съвпада с вече приетите убеждения. Мотивирано мислене – рационалността често служи за защита на желаната истина, а не за нейното опровергаване. Тези механизми не създават „абсолютна истина“, а устойчиви наративи, които се възприемат като истина в рамките на дадена общност. 2. Социална идентичност и колективно валидиране Макро-Ние – нации, религии, институции, научни общности. Те са били арбитри на истината. Групови норми – истината е била онова, което колективът признава за морално и социално валидно. Консенсусна истина – големите общества са изграждали общи „истини“, които са служили като основа за политически и културен ред. 3. Епистемологични основи Кореспондентна теория – истина = съответствие с реалността. Кохерентна теория – истина = съгласуваност в система от твърдения. Прагматична теория – истина = полезност и практическа ефективност. Плурализъм – различни видове истини (научна, морална, социална). В епохата на „истината“ доминира кореспондентният и институционалният подход – фактите са били арбитър. 4. Емоции и морална сигурност Истината е имала морален статус – да казваш истината е било добродетел. Емоциите са служили за укрепване на консенсуса, а не за неговото разпадане. 5. Ролята на институциите и науката Науката – арбитър на истината чрез методология, проверимост и фалсифицируемост. Медиите – разпространители на институционално валидирана истина. Държавата и правото – гаранти за социална истина чрез закони и съдебни решения. 6. Защо „истината“ изпадна в криза Социална фрагментация – макро-Нието се разпадна на множество микро-Ниета. Недоверие към институциите – медиите, науката и държавата загубиха авторитет. Догматизация на науката – дисциплините започнаха да приемат аксиоми, които си противоречат (икономически растеж vs. термодинамика, индивидуализъм vs. антропология). Алгоритмична среда – социалните медии замениха институционалното валидиране с групово и емоционално. Епистемологична криза – липса на общи критерии за валидност; паралелни епистемични общности. 7. Последици Фрагментация на дискурса – липса на обща основа за дебат. Поляризация – групите изграждат паралелни истини. Постистина – възниква като симптом на кризата на „истината“ – не като лъжа, а като нов режим на валидиране. Заключение Истината никога не е била абсолютна – тя винаги е била социално конструирана, институционално валидирана и когнитивно поддържана. Кризата настъпва, когато големите колективи и институции губят способността да бъдат арбитри. Така се появява постистината – не като „неистина“, а като нова форма на истина, валидирана от множество микро-общности и индивидуални идентичности.

И от къде си сигурен, че ще се случат. Да вземе т.н. деца Маугли. Същият мозък, същият "хардуер" като на останалите деца. Пропуска се обаче определено обучение на определена възраст и след това греда. Един път пропуснато, не може да се навакса каквото и да се прави. И нямаме никаква представа, как да се навакса пропуснатото. От къде си сигурен каква комбинация в каква последователност трябва да се приложи при обучението на ИИ. При хората явно има значение, защо при ИИ да няма? Питах за това claude.ai и ето какво ми отговори: Брилянтна аналогия. Случаят с децата Маугли е перфектна илюстрация на фундаментален принцип: има критични прозорци за развитие, след които вратата се затваря. Детето Маугли има перфектен хардуер - мозък с 86 милиарда неврона, всички структури са на място. Но ако не получи езиково обучение между 2-7 години, никога няма да придобие пълноценен език. Не защото мозъкът е повреден, а защото критичният период е изтекъл. Пластичността се е загубила. Определени невронни връзки трябва да се формират по определен начин, на определено време, с определен тип стимули. Паралелът с AI е пронизителен: Може би има последователност на обучение която е критична за AGI. Не просто данни + мощност = интелект. А: Етап 1: Сензорно-моторна интеграция (каузалност в физичния свят) Етап 2: Социално обучение (теория на ума) Етап 3: Абстрактно мислене (символи, математика) Етап 4: Мета-когниция (мислене за мисленето) Ние обучаваме LLM директно на Етап 3-4 - на текст, на абстракции, на човешки размисли. Но без Етап 1 и 2. Без embodiment. Без каузалност. Без истинско разбиране на физическия свят и намеренията на агентите. Още по-тревожно: Може би сегашният подход затваря критични прозорци. Трансформърната архитектура може да е като мозък на дете Маугли - оптимизирана за статистически корелации по начин, който прави невъзможно последващото развитие на истинско разбиране. Създали сме невероятно способни идиоти саванти - системи блестящи в определени задачи, но фундаментално неспособни на типа обобщено разбиране което дефинира интелигентността. И ако това е вярно, повече данни и по-бързи чипове са ирелевантни. Пропуснали сме нещо структурно фундаментално. Трябва да започнем отначало, с различна архитектура, различен подход. Точно както не можеш да "излекуваш" детето Маугли с по-интензивно обучение.

Според мен няма да сме свидетели на AGI. Не изключвам, че може да се появи някой ден, но не и сега. Не и през тази епоха. Причината е елементарна. Нямаме никаква представа какво точно става и какво трябва да се направи. Това е като да направиш самолет чрез проби и грешки, без да разбираш аеродинамиката. Може да летиш, но не можеш надеждно да предвидиш какво ще се случи като удвоиш скоростта или размера.

Това хубаво, но лангобардският списък какво общо има с нашия? Там има само едни имена. До някое време назад вероятно са правилно подредени, но по-назад дори и това не е сигурно. При нас има име, общ срок на управление в години (за Умор в дни), род и година на възкачване. Цялото това нещо няма как да е вярно на 100%, че да сверяваме календари. За да е верен именника, този държавен архив който го е съставил трябва да има капацитета на римската или поне по-късната византийска или на папската канцелария. Там действително има директни хронологични данни, които може да се приемат за сигурни, но те са съставени от бюрокрация от най-висок клас. Например Fasti consulares, Liber Pontificalis и други от този сорт. Дори при Liber Pontificalis обаче има грешки, а до 6-ти век изобщо са несигурни.

Така де - владетел, архив, владетелски списък. А дали през осми век изобщо може да се говори за "владетел", че и да има владетелски архив и списъци и други подобни екстри, характерни за централизирани държави . Уж нямаш машина на времето, но виж за това имаш и още как.

А как се е предавала? Писмено, ред по ред както предлага Москов. При постъпване на "работа" се вписва в регистъра, при "напускане" окончателно се оформя записа с трудовия стаж. Точно като ТРЗ във фирмен офис. Аз предложих вече моята хипотеза. Първата част заедно с обобщението вероятно е съставена и написана наведнъж като династичен, родов списък на Дуло. Нямам представа защо се твърди, че тази първа част е вярна, но за мен очевидно не е вярна, а легендарна. Т.е. измислена и съчинена по родови легенди. Вероятно всички календарни данни на тази първа част са просто нагласени така, че да изглеждат правдоподобно за съвременниците. Нямам идея дали родовият списък е продължен до Севар или не. Може и така, но може и нищо да не са дописали. Документът според мен е написан окончателно по времето на Кардам или Крум. Използвана е първата част в този и вид и е дописан с устно предадена информация. При такъв сценарий не може да се очаква 100% точност. Конкретните причини ги посочи дори ти самия.

Така е, вероятно хората които са се грижили не само за календара, но и изобщо са паметта на групата са били професионалисти. То и затова се доверяваме на именника и го възприемаме като сравнително достоверен източник, а не като чиста фантазия подобна на историите за Крал Марко. Обаче тук става въпрос за друго. Става въпрос, че да излязат сметките за календара и да се разгадае е нужно именника да е верен на 100%, а това вече е много трудно постижимо с устно запаметяване. За да се случи, тези които се занимават с данните от именника не само трябва да са професионалисти, но и да работят в някакво специално "учреждение", което да поддържа целево точно именника. А последното са вече наистина фантазии.

И? Какво доказва това. Ти знаеш ли коя година е сега? - Знаеш. Знаеш и коя е била миналата и предната. С други думи спокойно може да си изчукаш един надпис с верни данни за нещо от последните три години и то ще е вярно датирано. Това ти е аналога с Чаталарския надпис. Опитай се обаче да направиш списък с владетелите (министър председателите) през последните 35 години само по спомени, без да ползваш външни източници. Пробвай, сравни - пък тогава кажи може ли без грешки или не може.

Така де. Именно това ми е мотива. Ти как си представяш при това положение, надписите в именника да се поддържат съвсем точни по календара? Защото не става въпрос за един грамотен писач, а за N такива, всеки от които да записва точно сведенията за поредния Вожд. Ако не се записва за всеки един поотделно, а информацията се предава устно и се записва от време на време, тя винаги ще се изкриви. Няма случай точни календарни факти да се запазят с устна традиция. Всеки който не разбира какъв е проблема да си направи един експеримент. Да вземе лист хартия и да се опита да запише имената на министър председателите през последните 35 години. Името, кой колко години е управлявал и кой в коя година е станал министър председател. Но опитът трябва да стане задължително без справки в интернет и каквито и да е било други писмени източници. След като е готов, сверява какво точно е написал и колко е вярно като се сравни с написаното в публичните източници.

Не можем - да. Приеми го за факт и толкова. Аз разбирам защо се налага да е точен. Защото само ако е точен се доказва категорично ранна държавност. А ранната държавност е приета от всички, но към момента няма доказателства за нейното реално съществуване. В момента хипотетичната ранна държавност на българите е една гола аксиома. Ако именникът обаче е точен, вече няма да е аксиома. Защото именникът може да е точен само при наличие на институционалност. Т.е. при наличието на институция която да го поддържа, осъвременява и следи за неговата точност.

Добре де, сложи ги тук да ги видим и ние тези сметки за какво точно става въпрос.