Atom

А защо приемаш, че българите са дошли от някъде като аварите, за да има чист "прабългарски геном". А ако не са "народ" или "племе", а първоначално са били нещо като казаците? Какво пречи да са формирани тук в Европа, в резултат от разпада на Хунската империя и от нейните остатъци. Нещо като доброволно групиране и самоорганизиране на свободни войни - vulgari или bulga от тези остатъци. Днес имаш например казаци в Европа, но имаш и казахи, като и двете имена произлизат от един и същи корен, но няма нищо общо между тях. Кой е истинския геном, който ти би приела за пра-казашки/казахски като такъв "истински" геном няма и никога не е имало.

Прабългарските проби ги чакаме с нетърпение. НА мен лично обаче ми е любопитно дали са тествани проби и от северозападна България от тамошните двуобредни некрополи.

ОК, но това е някакъв частен случай и специфично разбиране за вярата. Това дори не е разбирането за вяра на психологията като наука, а вероятно само на едно от нейните течения. Каквото и да е няма нищо общо с основната тема "Що е религия?".

Като се спомена по-горе OpenAI някой знае ли дали имат финансови проблеми. Струва ми се, че безплатната версия на ChatGPT "оглупя", а и много скъсиха сесиите на един чат. Общо взето оставам с впечатления, че искат да разкарат ползвателите на безплатния план.

ОК, ще се опитам да го подредя. Вярата е състояние на убеденост или неубеденост в истинността на дадено твърдение, без логически доказателства, минал опит или сетивно потвърждение. Тя е фундаментален когнитивен механизъм, който прави възможни езика и абстрактното мислене, а оттам и разумът като цяло, а не някакъв бъг. На индивидуално ниво вярата е измерител на вероятността нещо да е истина или да не е истина с три или пет степенна структура: Вярвам, по-скоро вярвам, съмнявам се, по-скоро не вярвам, не вярвам. При някои хора може да има и седем нива, но в повечето случаи нивата се редуцират до три: вярвам, съмнявам се, не вярвам. Колективната вяра от своя страна работи на две нива - вярвам, не вярвам. Колективната вяра има свойството да създава интерсубективна реалност. Съмнението при нея не е средно състояние, а служи като индикатор, че нещо в тази реалност не работи както трябва. “Разчитам” е проявление на "компресирана вяра". Когато казвам, че разчитам на банката, аз всъщност индиректно казвам, че вярвам на една камара интерсубективни реалности - закона за БНБ, закона за кредитните институции, фиатните пари, икономическия растеж, държавата, съдебната система и т.н. Компресираната вяра е икономия на изчислителния ресурс на мозъка и е достатъчна за практически цели. Без нея мозъкът ми щеше да зацикли от необходимостта да анализира всяка една институция и всяко едно вярване от които е зависима работата на банката, още преди да предприема каквото и да е действие.

Разчитаме разбира се, но това не означава, че не се крепят на вяра. Да вземем икономическия растеж. Всички разчитаме на него. Институциите ни са адаптирани и оптимизирани за него - банки, пенсионни дружества, инвестиционни дружества и т.н. Но постоянния растеж в ограничена среда е невъзможен. Физиката не го позволява -вечен двигател няма. Това обаче, че вечен двигател няма не ни пречи по никакъв начин да разчитаме на растежа. А разчитаме, защото вярваме в него. Но тук има един проблем. Ако спрем да вярваме растежът ще спре, заради ефекта на самосбъдващите се прогнози. Обективната реалност съществува независимо от вярванията. Интерсубективна реалност съществува защото достатъчно хора вярват в нея. Самосбъдващата се прогноза е маркер за втория тип. Там където прогнозата може да се самосбъдне, там под повърхността стои вяра.

Може - не споря. Разчитам се опира на знание или личен опит. В случая обаче се намесих, защото в конкретиката ставаше въпрос за "органите" т.е. за институциите. Но самите институции съществуват само защото вярваме в тях. Това се отнася и до пари, държава, право, корпорации и още куп други. Затова и писах, че според мен става въпрос за вяра. Вярата е фундаментът, върху който са построени институциите, на които хората разчитат, без да се нуждаят от лична вяра. В този случай вярата се е институционализирала и е станала невидима. Това я прави и по-стабилна и по-крехка едновременно. Стабилна защото не се нуждае от постоянно подновяване, а крехка защото когато се срути никой не е подготвен. Имаше един лаф "Банка се убива с вестник" Разчиташ на банката, но когато хората спрат да вярват в нея тя фалира.

Според мен си е вяра. Имаме доверие - подкрепено от личен опит. Имаме и вяра, която не е подкрепена от личен опит. Вярата е когато се приема твърдение за реалността, без личен опит, само защото някой ти го казва. Вярваш, че Земята е кръгла, без да си я обикалял или без да си излизал в космоса и да я наблюдаваш от там.

Връщането на евтиния руски газ няма да промени нищо. Или по-точно ако промени нещо, това ще е в отрицателна посока и още повече ще намали конкурентната способност на Германия. Това е все едно ние да намалим рязко заплатите на българите и да очакваме икономиката ни да стане по-конкурентна, защото видиш ли основното ни предимство навремето бяха ниските заплати. Няма да върнем миналото, а ще стане още по-зле.

Че то се преподава. Например в Стопанския факултет.

Цифровите валути на ЦБ могат да бъдат програмируеми. Със "срок на годност" до кога може да ги харчиш, за какво точно и къде. Нещо като електронните ваучери за храна. Последните освен "добавка към социалния пакет" са и тест в реално време за поведението при ползване на цифрови валути на ЦБ и това как елемента на програмирането би се приел от масите.

Защо психологизацията е мета пост-истина? Ако пост-истината се абстрахира от фактите и не ги признава, то мета пост-истината маргинализира фактите, без да ги отрича директно. И в двата случай обаче фактите престават да имат значение. Мета пост-истините са обяснителни режими, които запазват фактите, но изкривяват причинността. Те не разрушават истината директно, а я изпразват от значение чрез удобни, самозатворени обяснителни оси. Всички те работят чрез изместване на причинността към удобна, самодостатъчна ос, която изглежда обяснителна, не подлежи на фалсифицируемост и освобождава от структурен анализ и отговорност. 1. Психологизация Обяснителна ос - вътрешни психични състояния. Как работи? Структурни или материални причини се заменят с мотивации, страхове, идентичности, а социалните процеси се редуцират до индивидуални нагласи. Типичния език за заучени термини от психологията. Защо е мета пост-истина? Фактите са налице, но се превръщат в недоизказан фон (заметени са под килима), а не в причина. Психологията става универсален ключ - нефалсифицируемо обяснение на всичко 2. Екстернализация Обяснителна ос - външен враг или външен фактор. Механизъм: вътрешни структурни проблеми се обясняват с външна намеса, а сложната причинност се свежда до намиране на агент с намерение. Типичен език: „те ни го причиняват“, „чужди сили“, „глобални елити“, „ЕС / САЩ / Сорос, Москва, руснаците, украинците, масоните“ Защо е мета пост-истина? - Фактите се признават, но се лишават от автономна причинност. Всичко се обяснява чрез едно външно намерение. 3. Морализация Обяснителна ос: добро / зло, правилно / грешно. Механизмът е политическите и социалните конфликти да се етикират с морални оценки, а различията в интересите да се обясняват с дефекти в ценностите. Типичен език: „безотговорни“, „алчни“, „неморални“, „необразовани / просветени“ Защо е мета пост-истина? Фактите са морално „погълнати“. Обяснението спира на оценката - няма нужда от анализ. 4. Технократизация Обяснителна ос: процедури, експертиза, модели. Механизъм на действие: социални конфликтити се представят като технически проблеми. Типичен език: „експертите казват“, „данните показват“, „алгоритъмът реши“, „това е оптималното решение“. Защо е мета пост-истина: Фактите са налице, дори централни, но те са деполитизирани и деконтекстуализирани. Истината се редуцира до оптимизация.

Каква наука бе колега. Темата ти е образец за псевдо-наука. Къде ти са методологията, извадката, изследванията. Имаш някакви заучени термини които лепиш съвсем произволно и етикираш това и онова. Това е идеология и манипулация в чист вид. Всеки може да пляска наизустени термини, но това не значи, че прави наука. Това не е анализ, а социално инженерство чрез етикетиране. От цялата ти работа става ясно само едно: „Аз съм разумния (логос), а вие сте просто сбор от психологически механизми (патос)“. Хубаво - приемай се за разумен и компетентен - никой не те спира. Това не означава обаче, че работата ти е наука. А и триста пъти ти казаха, че психологизаицята по принцип се използва за манипулация. Сериозните психолози си работят с индивиди и изследвания на индивидуално ниво, а не се правят на психо-историци от типа на Селдън от Фондацията на Азимов. Психо-историята все още доколкото знам е сфера на фантастиката и не е станала сериозна наука.

Темата е елементарна. Един социален, структурен феномен какъвто е пост-истината се психологизира от автора на темата. Психологизацията не е нещо ново, а най-обикновена, стандартна техника за манипулация. В парламента когато решението на даден проблем трябва да се отложи се прави комисия. В социалните науки, когато даден проблем трябва да са замъти, маскира, обърка и да се направи неразбираем за публиката се психологизира. Ако искаш един структурен проблем да не се разбере го представи за психологически и готово - никой нищо няма да разбере. Проблемът автоматично престава да бъде социален проблем и става индивидуален. Та това е темата.

Точно така. Виж как добре се ориентираш. Пост-истината е другото име на релативността. Пост-истината е когато едни релативсти не са съгласни с други ралитивисти и им лепят етикет "пост-истина". Но за какъв чеп ни е ново име когато си имаме вече такова - релативна истина.