Atom

И това не е така. Летописците например използват за унгарците какви ли не екзоними - турки, хуни, скити, савромати, унгри, пеонци, панонци, даки и не знам още какво. Антропологично и генетично съвременните унгарци не се различават от околните народи. Какъв извод може да се направи ако се събере информацията от така изредените екзоними и антропологията? - никакъв. Що се отнася до археологията, тя ясно показва, че българите са новодошли. Погребенията им са езически, а след приемането на християнството езическите погребения изчезват от територията на РИ. През този период обикновено езическите погребения се приписват на неместно население, т.е. на някой от нашествениците - готи, хуни, гепиди, авари и т.н.

Твърденията на който и да е летописец, включително и в т.н. московски преписи трябва да се разглежда критично. Списъкът който публикува с цитиране на автори и споменаване на скити, траки, маки и т.н. в никакъв случай не е плод на критичен анализ. Всеки автор трябва да се разглежда отделно. Анализът на текста да се съобразява и сравнява с останалите работи на същия автор (да се установи стилът му), с източниците които е използвал и с тенденциите и особеностите на епохата през която работи. В противен случай може да се получи голяма боза.

Хронологията би трябвало да се определя от хронологията на самата дума (лингвистично). Това, че думата не е засвидетелствана писмено преди определена година не означава, че не е употребявана. Вземи например унгарската дума császár - император. Тя е заета от славянската цѣсарь и това е една от ранните славянски заемки в унгарския език. Унгарската дума се появява в писмените текстове сравнително късно, но това е по простата причина, че самите писмени текстове на унгарски език се появяват късно. Преди това има рядко използване на унгарски думи в латински или немски текстове и това е по-скоро изключение. Например заради някой автор чийто латински не е толкова добър, заради грешки, заради целенасочено желание да се сподели, че на унгарски думата е такава и такава и т.н.

Да, няма как да го разберем докато използваме думата "ромеи". Казваме, че е "на ромеи", но мислим всъщност, че е "на гърци" повлияни от реалиите във ВБЦ. Да вземем например следните старобългарската думи риминъ (римлянин) - с нея се превежда гръцката Ρωμαῖος (ромей) римлꙗне (римляни)=Ρωμαῖοι(ромеи) латиньскꙑ (латински), може да се използва и римски (език) - превеждат думата Ρωμαϊστί Или тази: грькъ - пак Ρωμαῖος (ромей) Симеон може и да е мислил на гръцки и да няма нужда да осмисля думата ромеи. При всички положения обаче е трябвало да обясни на сподвижниците и подчинените си за какво става дума. За римляни или гърци. В старобългарският език няма дума ромеи. Ако са гърци хубаво - василевс на гърците в България. Ако обаче е на "римляните"?

Ако Петър е коронован за василевс на българите - никак. Ако е коронован за василевс (на ромеите) хронологията се вписва напълно с останалото което знаем (чувствата на Константин). В Константинопол по времето на Роман I, най-вероятно Петър е бил представян с две титли - като василевс, внук на дядо си и от Бога архон на България. Константин не може да се примири с това и при самостоятелното си царуване се опитва да "анулира" първата титла. Естествено това не зависи само от него и по-късно без или със споразумение с Петър двете титли се трансформират в една - цар на българите / на България. Що се отнася до самата книга, най-вероятно Константин е умишлено е "забравил" да изпише титлата василевс от протокола при Роман. Същата хронология може да се стикова и с печатите на Петър. Най-ранните печати може да са Петър и Мария автократори (на българите) и василевси на ромеите и да отразяват двете различни титли. След 945 за кратко време са в оборот Петър и Мария василевси на българите. В последствие Петър отново може да се е опитал да защити римската си титла и едва към края на живота си се е примирил и окончателно да е приел да бъде само Василевс/Цар на българите.

Абсолютно. Духовните "роднински" отношения са продиктувани от християнската доктрина за светата троица. Отношенията между християните са като братя / сестри, а към по-старшите отци /майки. Няма дядовци/баби, тъй като и в светата троица няма дядо, а има Отец, Син и Светия Дух. Например папата е духовен отец на императора, но това не означава, че е духовен дядо на българския владетел (който е духовен син на императора). Отношенията между папата и българския владетел също са отношения между отец и син. Ако титлата е била "на българите" отношението би трябвало да е или като отношение между двама духовни братя или като отношение между духовен син и духовен отец. Ако титлата е възприемана като василевс "на римляните" е неуместно да се говори за "духовно" родство между дядо и внук, а за реално. Реалните роднински връзки не се крият, а се афишират. Когато пише за Константин, Лакапин употребява израза "нашия зет и василевс" и подчертава, че Константин го е избрал за баща (не духовен) и направил царството общо. Когато българските пратеници питат за останалите императори те използват израза "Как са императорите, синове на великия и височайши император и останалите му чеда? Във всички тези роднински отношения, когато става въпрос за отношения между старшия император и останалите императори - зет, баща или синове, родството е реално, а не "духовно". Ако Петър е възприеман като част от вътрешния кръг (император на римляните), то е съвсем нормално да е император, внук на "великия и височайши император" Що се отнася до промяната, освен, че не споменават своя владетел има и друга разлика. Сега българите питат: "Как е императорът, син на великия и височайшия император и останалите му чеда?" Т.е. преди е имало няколко императора, синове на старшия император, а сега има само един. С други думи най-вероятната хипотеза е, че в първия случай става въпрос за управлението на Роман I, а във втория за Константин. Що се отнася до българите и в двата случая става въпрос за Петър.

Това е съвременното разбиране. Бе трябвало обаче да се опитаме да видим нещата от гледната точка на средновековния човек. През средновековието българите не използват понятие България. Вместо България, от време на време се използва понятието българска земя. Владетелите се самоопределят като владетели "на хората" Българите не използват понятието "ромеи". Тази дума се възприема и осмисля по два различни начина в зависимост от контекста - като гърци или като римляни. Средно положение няма. Т.е. такова нещо като ромеи за българите не съществува. Следователно има огромно значение като какво точно се е разбирала тази дума. Василевс/Цар "и на гърци" би означавало аспирации към ИРИ под формата на територии, нови данъкоплатци (гърци) и други материални придобивки. Василевс/Цар на римляните би означавало аспирации към цялата власт във Византия и/или получаване на статут на върховния политически лидер в Европа и изкачване до самия връх в политико-идейната система на "семейството на владетелите". Тази титла не търпи други добавки (българи, франки, италийци, гърци и т.н.). И източните и западните императори са такива само на римляните. Василевсите например не се титулуват като василевси и на арменци, лази, българи и т.н. Западните също. Те заявяват тесните си претенции с други титли. Например като се титулува едновременно като император на римляните, крал на франките и херцог на не знам какво си. По времето на ВБЦ единната идейно политическа система вече не съществува. След схизмата тя е разделена на две - западна, където най-високият авторитет вече е папата и източна. Императори/василевси също дал бог. Освен западен и източен има Трапезундски, латински, български после сръбски и т.н. През 10-ти век не е така и ситуацията е различна. Императорите може и да са два (източен и западен), но всеки един от тях възприема себе си като единствения, а другия като самозванец. Т.е. все още съществува идейната концепция за единната християнска римска империя.

Възможно е да има объркване в хронологията. Възможно е и текстовете да са променени - от преписвач или нарочно редактирани. За мен основният момент е дядото. Такъв духовен роднина няма. Този запис е изключение и няма обяснение. Според мен "дядото" отразява не духовна, а действителната роднинска връзка между Роман I и Петър. Все пак той е дядо на Мария, а покрай нея се възприема като такъв и на Петър. В този случай въпросите би трябвало да са нещо подобно на следното: на българите: Как е Василевса коронован от Бога, дядо на Василевса от Бога поставеният Архонт на България?..... на гърците: Как е Василевса внук на нашия свещен Василевс, от Бога поставеният Архонт на България? Да не забравяме, че по това време има много василевси, много нещо - дядо василевс, синове василевси, внук василевс + Константин. С други думи дядо отразява реалната роднинска връзка между двама василевси, а не духовната връзка между двама владетели на две различни страни. В противен случай Дядото няма обяснение. Що се отнася до това, че Петър си е променил титлата, според мен единствената промяна е, че той вече не е внук на императора в Константинопол (промяната е станала там) и новият император се е опитал да "забрави", че Петър има титлата василевс. В този случай е нормално българите да реагират е да не споменават своя владетел. По някое време (може би след споразумение) двете титли се обединяват и Петър (поне за ромеите) става Цар на България. Ако съдим по печатите обаче, Петър не се е отказал съвсем от универсалността на титлата си.

Аз го писах вече, повторих и потретих, но ще го напиша още веднъж. Не е проблема в титлата, тя е василевс/император/кайзер/цѣсарь(цар). Това са различни думи, но са различни защото са от различни езици - гръцки/латински/германски/славянски. Иначе това е една и съща титла и до Симеон е притежание само и единствено на римския император. Ясно е, че Симеон е възприел титлата. Въпросът е василевс/цѣсарь(цар) "на кого?". На гърци?, на римляни?, на българи?, на нещо друго? Това горе което си го цитирал е абсолютна заблуда. Нямаме никакви преки данни, че Симеон се е провъзгласил за "василевс на българи и гърци". Преките данни са, че се е провъзгласил за василевс на ромеите и доказателствата за това са неговите лични печати. Индиректни данни имаме от писмото на Лакапин, че се е провъзгласил за "василевс на българи и ромеи". Това обаче са думите на Лакапин (не на Симеон). Като се има пред вид обстановката (война) и надлъгванията и манипулациите които се правят в писмата изобщо не е сигурно, че думите на Лакапин са 100% истина.

Рекс се превежда с крал сега. По времето на Борис думата "крал" все още не е утвърдена. Крал, западните славяни наричали германските кунинги, наследници на Карл велики. Приема сe, че първият славянски владетел, който е приел тази титла за себе си е Светопулк Моравски, след като е коронован като рекс. Унгарците се само-възприемат като наследници на правата му и по-късно унгарските владетели избират същата титла - Király. В латинските източници, титлата която се използва за българските владетели е неизменно рекс, още от езическия период. С рекс се обръщат към българските владетели и в официалните писма. Това е например титлата която се ползва от папа Николай I, от папа Йоан VIII, от Анастасий Библиотекар и т.н. Когато се четат ГИБИ или ЛИБИ е добре да се хвърля един поглед и в оригиналния текст. Българският превод не е съобразен с оригинала, а с днешните ни разбирания. Така например в писмата на Йоан VIII една камара хора с различни титли са представени като "князе", тъй като от днешна гледна точка за нас те са равнопоставени. Папа Йоан VIII обаче ги е разграничавал. Той се обръща с "glorioso comiti" до Светопулк и с "glorioso regi" до Михаил (Борис). И двете обръщения са преведени в ЛИБИ като "славен княз"

Уеднаквяване и стандартизация през този период няма. За да се изследва кое на кое съответства би трябвало да се види конкретния период и конкретното място. Освен вторачване в титлата задължително трябва да се обръща внимание и "на какво" точно са владетели тези хора. Всичко останало е преливане от пусто в празно. Борис използва титлата княз (в комуникация на славянски), архон от бога - на гръцки и рекс - на латински. Очевидно е, че за него тези титли са равнозначни. За други владетели и други периоди това може да не е така.

Цялата обърквация с тези титли идва от писмото на Лакапин, където той обвинява Симеон, че си е присвоил титлата василевс на българи и ромеи. Това обаче са само думи на Лакапин. Какви са били точно претенциите на Симеон ние не знаем, защото неговото писмо липсва. Лакапин спокойно може да е преиначил думите му. И така, как интерпретират тази думи историците: 1 за Иречек нещата са прости. Във ВБЦ съществува титла "цар на българи и гърци", значи традицията идва от Симеон и той е първия, който е приел тази титла. Въпросът е приключен. 2. Хубаво, но по времето на Симеон да си "цар на гърците" е безсмислено и за Златарски тази формула не е приемлива в частта си "гърци". Според него Симеон се е обявил за "цар и самодържец на всички българи и ромеи", като българският владетел се е обявил за цар "и на ромеите" с една единствена цел - да печели време. Преди това обещал да сключи мир, но в момента нещо това не му било изгодно и затова поставил на ромеите неизпълними условия. Така от една страна спазвал обещанието си (иска мир), но от друга мир няма, защото условията му са неизпълними. 3. Добре, но формулата "цар на българи и ромеи" също е безсмислена. В старобългарския език няма дума ромеи, а тази дума се превежда. Преводът е като "гърци" или "римляни" в зависимост от контекста. Златарски не е превел думата, тъй като за него добавката "и на ромеите" не е нещо сериозно, а само временен, тактически ход от страна на Симеон и няма смисъл да се превежда. Каквото било - било, минало и заминало. Обаче се натрупват археологически доказателства (печати), че Симеон е държал на титлата "на ромеите". За да излязат от проблема и да не се налага да се превежда думата "ромеи", следващите историци въвеждат отново гръцката формула. Т.е. казва ни се, че Симеон е искал титлата "василевс на българи и ромеи". Точно тази формула се използва например в Историята на Божилов и Гюзелев. Защо тази титла не се превежда цялата на български? Защото не могат. И в двата си превода "цар на българи и гърци" и "цар на българи и римляни" формулите са безсмислени. Първата формула има смисъл в 13-ти век, но е абсолютно безсмислена за 10-ти. Втората е още по-безсмислена, тъй като ако някой се обявява за "римски император" това е мотивирано единствено от политико-философската концепция за една империя и един император властващ над виртуалната единна, римска, християнска империя. Всяка добавка към "на римляните" обезсмисля титлата. Та това е проблема. Историците знаят, че въпросът стои отворен докато не се приеме един от двата варианта: "на римляните" или "на гърците". Повечето обаче отказват да влизат в дебат, защото са изписани много статии, книги, печелени са научни титли, изкарвани са пари и т.н. и който и от двата превода да предложат, засегната страна ще ги изяде с парцалите.

Гербов, духовните синове, братя и отци, всички до един са независими владетели. Духовната връзка олицетворява виртуалното световното семейство от независими владетели. Реално зависимите не са членове на семейството. Към тях няма никакво "семейно-роднинско" обръщение. Реално подчинените владетели се третират като служители (може и да са високопоставени, но все пак служители) на членовете на "семейството", а не като част от самото семейство - не са "роднини". Ти намеси тук данъци, васали и други подобни неща, които нямат нищо общо с политико-философската концепция за семейството на владетелите. Ето например отношението към князете от западните балкани: To the Prince (archon) of Croatia (Chrovatia); to the Prince of the Serbs (Servloi); to the Prince of the Zachlumi [people of Zahumlje]; to the Prince of Kanali; to the Prince of the Travuni [people of Travunija]; to the Prince of Duklja; to the Prince of Moravia. The protocol for them. "Command (keleusis) from the Christ-loving Despots to [Name] Prince of [Place]. Разликите се значителни 1. Не се изпраща писмо (грамата), а заповед (keleusis) 1. Императорите не си поставят труда да изреждат всичките си титли, а се определят просто като "христолюбиви деспоти" 3. Няма каквито и да "роднински" формалности

Сега се замислих, а каква е точната титла на Симеон? Какъв се явява за българите, след като се обявява за василевс на ромеите. Йорданов смята, че титлата му е василевс на ромеите и е "традиционна грешка на българските медиевисти, че Симеон се е провъзгласил за цар на българи и ромеи" (Йорданов, Корпус..., стр.86 бел.22). На предната страница (85) пише, че "подобен титул (на българи и ромеи) би противоречал на доктрината и амбициите на Симеон да оглави семейството на владетелите". Освен това подчертава, че такива печати (на българи и ромеи) няма и навярно не са съществували. (пак там стр.85)

И още малко за да се опише фона на който става коронацията. Писах вече, че и двете страни (източните и западните императори) не си признават един на друг правото да носят титла "император/василевс на римляните. Всека една от страните възприема себе си за легитимния "император на римляните", а другата страна за самозванец. Тук е писмото на император Лудвиг II до император Василий I където е разгледан точно този въпрос. Предполага се, че текста на писмото на Лудвиг е написан от Анастасий Библиотекар. С други думи, положението е такова, че ако Петър е коронясан за василевс, без уточнение, но по подразбиране на римляните, това по никакъв начин няма как да се отрази в "за церемониите". При този случай в качеството му на български владетел е нормално да стои друга титла. Западните императори по всякакъв начин избягват имперската им титла да се свързва с която и да е територия, няма защо да очакваме друго поведение на Петър. Между другото в писмото има кратък откъс който засяга българите. Ето текста на латински: "Chaganum vero nos praelatum Avarum, non Gazanorum aut Nortmannorum nuncupari repperimus, neque principem Vulgarum, set regem vel dominum Vulgarum". Този откъс го превеждат различно, но от него някои правят изводи, че византийците са се обръщали към българите, норманите (русите) и хазарите с титлата Хаган. Това обаче според Лудвиг не е правилно и само аварите са имали право да носят тази титла. Освен това се заявява, че принцът на българите е по-правилно да се нарича рекс или господар. В случая явно гръцката титла архон е преведена с латинската principem, но в гръцката концепция двете титли не са еквивалентни. Според мен тук става въпрос и за църковния спор. Т.е. покана към Василий да върне България в църковното лоно на Рим. (в ромейската политическа концепция владетелите от римски диоцез са рикс)

Нещата трябва да се разглеждат за конкретния период когато се развива действието. От 726г. до 843г. Рим и Константинопол са в обтегнати отношения заради иконоборството. През този период иконопочитанието е възстановено между 787 и 813, но пък по същото време става коронацията на Карл Велики. С други думи идеята за политическо и религиозно единство на империята е разклатена значително. Ето защо още при Теодора се предприема програма за сближава с Рим и възстановяване на идейно-виртуалното единство на империята, като тази програма се поддържа през цялото време на съществуване на македонската династия. След това се вижда, че единство няма и следва схизмата. Както и да е. Към онзи момент явно такова е разбирането и това е отразено в "за церемониите". Ето английския превод за обръщението към папата и патриарсите: "In the name of the Father and of the Son and of the Holy Spirit, our one and sole God. [Name] and [Name], Emperors of the Romans, faithful to God, to [Name] most holy Pope of Rome and our spiritual father (pneumatikon patera)." In similar terms to the Pope of Alexandria, except one does not write spiritual father. Similarly to the Patriarch of Antioch and the Patriarch of Jerusalem one does not write spiritual father Ясно се вижда, че единствено папата на Рим е духовен отец за императора. Останалите патриарси не са духовни отци. И едно уточнение. Всички тези бащи, братя, синове и приятели са независими. Това е само една политико-философска концепция за идейна виртуална империя. Към зависимите владетели няма подобни обръщения и те не са "част от семейството", а служители или персонал.

Не, тук не става въпрос за промяна в титлата на Петър, а за промяна в ромейския протокол. В ромейския протокол спрямо чуждите владетели няма императори, василевси, автократори, августи и деспоти. Западният император се отразява с кралската си титла (рига/рикс) на съответното кралство, хагана на Хазария с оригиналната си титла - хаган и т.н. Това, че имат по-различен статут си проличава от допълнителните епитети. В случая титлата "от бога архон на христианнейшия народ на българите" се вписва напълно с отношението към владетели с подобен ранг, например отношението към западните императори. Единствената разлика е, че единият е архон, а другия рикс. Това обаче също има своето обяснение. Във византийския протокол Рикс е "запазена марка" за владетел който е "папски човек" - приел е върховенството на Рим. В случая, от ромейска гледна точка българските владетели няма как да са Рига/Рикс. По отношение духовен брат/син. Приема се, че по това време син отразява по-близка родствена връзка (човек от собственото ти семейство), брат по далечна, а приятел още по отдалечен. Братя в случая са папските хора. Самият Император е духовен син на Папата. Смята се, че по този начин се търси ново сближаване с Рим, след периода на иконоборство който обтяга отношенията до крайност. По този начин в Константинопол се опитват да намерят формула за нова, осъвременена представа за единството на римската империя.

Това добре, но от къде идва това твое убеждение? Като не става "василевс на ромеите" мислиш ли, че Петър би отказал "василевс", която при всички случаи е по-стойностна от "василевс на нещо си? Защо изключваш възможността българите все пак да успеят да договорят "чиста титла" (без добавки). В края на краищата това е по-логичното решение за развързването на този казус.

Основното противоречие аз го писах вече кое е. От къде изобщо идва убеждението, че Петър е коронован за цар на българите? От никъде не идва, приема се аксиоматично. Ако се прегледа всичко което имаме за момента на коронацията, такъв извод няма как да се направи. Такъв извод може да направим ако надникнем в бъдещето (спрямо 927г.) и след това се върнем назад. Проблемът е, че за събитията от 927 трябва да съдим не само от следващите периоди, но и от тези преди това. Пак да повторя - Симеон не иска тази титла, а иска василевс на ромеите. Престижът на титлите върви 1. василевс на ромеите, 2.василевс, 3.василевс на нещо. Реално погледнато титла "василевс на нещо си" до този момент (927г.) няма. Ако се използва такава, то е по-скоро да се "прецака" титлата на опонента. Така за ромеите западните императори са "императори на Франкия", а за западните източните са "императори на Константинопол". Теоретично Петър може да получи титлата василевс (същата която е призната от ромеите на Карл Велики) и "василевс на нещо си", която към този момент е по-скоро едно нищо (прецакване). Защо трябва да приемем, че е прецакан от самото начало, като за това нямаме никакви данни. Докато обратното допускане, че все пак е коронован за василевс, но прецакан от Константин е напълно правдоподобно. Ако е коронован за василевс (на ромеите) всичко в "за церемониите" е без никакъв проблем, печатите не са проблем, нищо не е проблем. Обратната теза е пълна с проблеми. Защо като е на българите, 90% от печатите му са без българи?, какъв е проблема в "за церемониите"? и т.н. и т.н.

Не знам. Тази титла се използва в комуникация на гръцки език. На други езици се използват други. Т.е. трябва да се провери има ли документи или други свидетелства (печати, надписи) съставени на гръцки език от самите руски или печенежки вождове (собствената им канцелария). Доколкото знам за руси и печенеги няма. За унгарците не съм сигурен. В гръцките извори унгарската титла първоначално е архон, а по някое време "мега архон", след това кралис и накрая рекс/рига. В случая титлите мега архон и кралис (собствено-унгарска Király) може би отразяват някакви мераци или надежди на ромеите, унгарците да приемат или да останат в лоното на Патриаршията в Константинопол. По това време действа и някаква "митрополия та Туркиа (Унгария)". След като става ясно, че това няма да стане, унгарската титла в гръцките източници става окончателно рига/рикс. Писмата достигат до нас от преписи. Оригиналното писмо се изпраща, а в архива остава препис. Обръщенията в оригиналните писма са много дълги и никой не ги преписва дословно, а и за архива не е нужно. В много от писмата може да срещнеш "до същия". Такова обръщение в никакъв случай не може да стои в официално писмо, независимо до кого е адресирано. Иначе титлата „от Бога архонт“ е фиксирана в едно от писмата на Фотий до Борис - http://macedonia.kroraina.com/gibi/4/gal/4_104.html

Ето списък на титлите, които могат да се дават на чужденци според "за церемониите": Exousiaokrator, exousiarches, exousiastes, archon of archons, archegos, archegetes, archon, exarchon, pro(h)egemon, hegemonarches, hegemon, kathegemon, dynastes, pro(h)egetor, hegetor, protos, ephoros, hyperechon, diataktor, pan(h)ypertatos, hypertatos, koiranos, megalodoxos. Rex, prinkips, doux, synkletikos, ethnarches, toparches, satrapes, phylarchos, patrarchos, strategos, stratarches, stratiarchos, stratelates, taxiarchos, taxiarches, megaloprepestatos, megaloprepes, pepothemenos, endoxotatos, endoxos, periphanestatos, periphanes, peribleptos, peribleptotatos, eugenestatos, eugenes, ariprepestatos, ariprepes, aglaotatos, aglaos, eritimotatos, eritimos, gerousiotatos, gerousios, phaidimotatos, phaidimos, kyriotatos, kyrios, entimotatos, entimos, pro(h)egoumenos, hegoumenos, olbiotatos, olbios, boulephoros, arogos, epikouros, epirrophos, amantor. Византийските титли които се признават на чужди владетели, са продиктувани от техни си (ромейски) съображения. В "за церемониите" ромейските императори използват за себе си титлите василевс, август, автократор или деспот. Тези титли са "запазена марка" за императорите и не присъстват в списъка който е позволен за чужди владетели. За българите се използва архон. Така тръгва още от езическия период, така и продължава след приемането на християнството. Освен за българите, в "за церемониите" същата титла се ползва и за лидерите на маджари, руси, печенеги и още една камара други владетели. Титлата Rex (или рикс) се използва за християнски владетели в западна Европа, които попадат в диоцеза на Папата. Има владетели които нямат "призната" ромейска титла. Такива са хагана на Хазария и разните емири на мюсюлманите. За владетелите на Индия и "благословена Арабия" се използва кириос и т.н.

Не само тези три печата, но и цялата група III.3.А.б може да се интерпретира като претенция. "Петър и Мария, в Христа автократори василевси" без каквото и да допълнение, също няма да се приеме добре в Цариград. Относно "претенциите" разлики кой знае колко няма. При хипотезата, че Петър е коронован за василевс без уточнение, но по подразбиране "на ромеите", заплахата от претенции също е "по подразбиране" и е постоянна. При другата хипотеза, че Петър е коронован за василевс на българите, Петър и Мария трябва сравнително скоро след това да са изявили други мераци, защото печатите с "българи" са много малко и са били в оборот за сравнително кратко време. Печатите не са проблем, те могат да се интерпретиран и при едната и при другата хипотеза. Проблемът е в "за церемониите". С този документ, хипотезата, че Петър е коронован за василевс на българите не се стикова по никакъв начин и няма никакво правдоподобно обяснение. Дали ще наречем формулата "ἐκ θεοῦ ἄρχοντα τοῦ χριστιανικωτάτου ἔθνους τῶν Βουλγάρων" титла или набор от думи, това по никакъв начин не променя факта, че тази формула е предназначена специално за Петър и за никой друг. Досега не съм видял правдоподобно обяснение. Най "правдоподобното" е, че заради някаква причина Роман е отнел царската титла на Петър и Мария, а Константин ги бил възстановил. Аз обаче се чудя друго. Като знаем, че Симеон е искал титлата "василевс на ромеите" и нищо друго и като имаме инфото от Багренородния, как изобщо стигаме до извода, че Петър е коронясан за цар на българите? По престиж титлите вървят низходящо в следната последователност: 1. василевс на ромеите, 2.василевс, 3. василевс на нещо си. Съвсем в реда на нещата е да се приеме, че компромисът е по средата - василевс без уточнение, но по подразбиране на ромеите, още повече, че тук нямаме никакви противоречия нито с печати, нито с който и да е източник.

Виж, всяка дума или израз които са станали запазена марка за "титли", преди това са били просто думи с някаква по-общо значение, лични имена и т.н. Дали една дума е титла или не ще се разбере ако се провери за конкретния период от време и конкретното място. Това, че днес изразът "велик княз" се използва и разбира като титла не означава нищо и няма как да прехвърлиш този израз като титла на Симеон без да се направят необходимите проверки. Лично мен силно ме съмнява. В случая "велик" най-вероятно се използва просто като епитет, подобно на благочестив, човеколюбен, светъл и т.н. и т.н. За да го наречеш титла, изразът "велик княз" би трябвало да се използва устойчиво точно в тази формулировка. Такива данни обаче нямаме.

Дали ще третираш архон просто като дума или като титла в случая няма никакво значение. Важното за конкретната тема е, че ромейският протокол използва едно и също обръщение към Симеон, Борис и Петър - архонт на България/българите с малки разлики и нюанси. След 945г. обръщението става "до василевса на България".

Ето за какво става въпрос. Групата печати III.3.А.б според Йорданов съдържат текста ПЕТРОС МАРI NW Atb R' и трябва да се четат "Петър и Мария, в Христа автократори василевси на българите". Всъщност титлите се развързват от последните четири букви: At-автократор; b-василевс; R-българи. Стандартните печати от тази група завършват само на Atb. Има три печата където има още една буква. И в трите обаче тя се чете като Р, а не като R. Ако последната буква е Р (и в трите печата тя е такава) четенето трябва да е "Петър и Мария, в Христа автократори василевси на ромеите" Такава титла не може да има, тъй като Петър и Мария няма как да са автократори на ромеите. Ето защо се предпочита последната буква да се чете като R-българи въпреки, че в трите печата се разчита P, а не R. Ако разчитането на Atb е правилно и Петър и Мария имат по две различни титли (българска и римска), а не една, то може да имаме следната интерпретация: "Петър и Мария, в Христа автократори (на българите) василевси на ромеите" Съпоставяйки едновременно текстовете на печатите и сведението от "за церемониите", може да се изкаже хипотеза, че титлите които е ползвал Петър в България са били следните: 1. От бога автократор/самодържец на българите 2. В Христа василевс/цар на ромеите/римляните Печатите "Петър и Мария, в Христа автократори василевси" и "Петър и Мария, в Христа автократори василевси на ромеите" могат да отразяват и двете титли. Във византийските церемонии първата титла (българската) е била превеждана не като автократор, а като архон, тъй като за ромеите двете титли едновременно "василевс и автократор" идват доооста на нагорно и трудно могат да се преглътнат. Като индиректна поддръжка за горната хипотеза идва факта, че в битолския надпис Йоан Владислав носи титлата самодържец, но не и цар. С други думи това възприятие за две различни титли може да е оцеляло до края на ПБД.