Atom

Е, хайде сега църквата. Църквата не е само религия, а преди всичко общност. Това е единствения начин да получиш политическо представителство в ОИ с помощта на което да решиш поне местните си проблеми. Църковните общини се занимават с какво ли не - местни данъци, семейно право, имуществено право, образование и т.н. Пак там (в общината) става разрешаване на спорове между различните еснафи или пък за взаимодействие на различните еснафи и други чисто бизнес дела. С други думи борбата са собствена църква е точно борба за автономия и самоуправление на местно ниво. а религиозната страна на въпроса е на много, много заден план. Това, че днес ние възприемаме общините и общинските съвети като нещо чуждо и свързано по-скоро с държавата, а не с нас самите (като местна общност) е наш проблем, а не на дедите ни. Добре, но от къде е това? От някакъв разказ, от спомен, от мемоари? Защото освен общини дедите ни са създали и Екзархията като "общо-национална" институция. В Устава на тази институция е записано нещо коренно различно. Всички - от обикновения служител, до екзарха се избират и отчитат. Властта на самия екзарх е ограничена с мандат, а общото събрание трябва да се свиква редовно за решаване на наболели въпроси, за избор на нов екзарх (след изтичане на мандата му) и за отчитане на избраните. Защо точно този разказ за Левски и царя се набива в главите на българите, а не Устава на екзархията, който е реален документ приет от самите българи? И не само, че не се набива, но даже и се крие и текста му не може да се намери никъде в интернет-пространството. Самата Екзархия няма възможност да покаже потенциала си. От учредяването до създаването на Княжеството има твърде малко време, а след това тя е преформатирана под натиск на руснаците. Екзархът става пожизнен, а демократизмът и отчетността минават някъде на заден план. Това обаче няма значение. Тя е замислена и конституирана от българите като съвсем различна институция. Замисълът за екзархията може да се проследи в арменската църква, вътре в която арменците създават същите, а в последствие и по-добри институции от Екзархията. По този начин общото събрание на арменската църква се превръща в истински постоянно действащ парламент в който арменците решават по-скоро политически въпроси, отколкото религиозни. На мен ми се струва, че е обратно. Тъкмо защото днес чакаме месията да ни оправи, акцентираме на измисления разказ за Левски, а не върху реалния Устав на Екзархията. Тъкмо защото днес нямаме гражданско общество, приписваме ва дедите си същите качества.

А защо мислиш, че не се изгражда гражданско общество? Огледай се около себе си. Почти всички "стари църкви" с редки изключения са построени през 19-ти век в епохата на т.н. възраждане. Изключенията (запазени църкви, по-стари от 19-ти век) не са кой знае колко много, на фона на тези от 19-ти. Във всеки град или паланка са изградени и издържат по няколко училища. Общо до средата на XVIII в. функционират 112, а до 30-те години на XIX в. – 235 килийни училища. (източник - тук) За около половин век (1830-1878) българите изграждат училищна мрежа с около 1500-2000 училища. Да, една голяма част от тях все още са килийни и начални, но прогреса от 235 (през 1830г.) до 1500-2000 е значителен. А как са построени тези църкви и училища? С какви средства, кой е организирал строителството, кой ги издържа и как? Как се съставят учебните програми, кой решава какво да се учи и как да се преподава? Всичко това е дело на самите хора, а не на Османската държава или Патриаршията. Дело на хора които са самоорганизирани и са "липсващото" гражданско общество. Да си припомним обаче Ботев за когото българското гражданско общество е съвсем видимо: "Нашият народ има свой особен живот, особен характер, особна физиономия, коя го отлича като народ - дайте му да се развива по народните си начала, и ще видите каква част от обществения живот ще развие той, дайте му или поне не бъркайте му да се освободи от това варварско племе, с кое той няма нищо общо, и ще видите как ще той да се устрои. Или не видите семето, зародиша в неговите общини без всяка централизация, в неговите еснафи, дружества мъжки, женски и детински? Или не видите в него и това, що казахме по-горе?..." И накрая кой създаде Екзархията? Търсейки външна причинност отговорът е султанът с нарочен ферман. Все едно без някаква видима причина изведнъж му е кефнало да издаден един ферман в полза на българите. Не, Екзархията пак е дело на българите и на липсващото гражданско общество. Въпреки, че екзархията е религиозна институция (тя не може да е друга в ОИ) тя изпълнява и функции, които излизат далеч извън чисто религиозните и функции. Не случайно в Устава и са залегнали принципи като демократичност, републиканство и либерализъм. Това, че тези неща липсват от българския национален разказ или нарочно са изтрити ни означава, че липсват по принцип. Просто на нас, днешните българи, не ни устройва да ги има. Ние самите предпочитаме дедите ни да са били роби вместо граждани.

А чехи, поляци, унгарци, сърби и т.н., нямали ли са самостоятелни държави? Понятието "нация" в случая няма значение. Възрожденците ни например използват понятието "народ", като го натоварват с днешното съдържание на "нация". В същото време използват и "българско племе" в смисъла на народ, който все още не е осъзнат като нация. Т.е. те ясно осъзнават разликата между двете състояния. Нашият модерен исторически разказ е написан така, че нещата да се случват или задвижват от будители и революционери (отделни индивиди), или от външни фактори. Това обаче е изкривен разказ, тъй като в строежа на нацията (т.н. възраждане) участват всички българи. Липсва разказа за нацията (или ако не харесваш тази дума за народа), за българите в множествено число. Разказът за българите в множествено число се изчерпва с една дума - Робство. Акцентира се, че българите са под робство и като всички роби не са способни да направят каквото и да е самостоятелно. Само отделни индивиди могат да "израснат". Така ли е при другите народи? Ами не е така. За останалите основополагащи са вътрешните причини. Никой не иска да полага основите на модерната си държава на външни причини и фактори. Виж например националните празници на останалите народи. Само ние и Беларус празнуваме "освобождаване". Защо е така? Защото при нас официалната идеология промотира, че народът ни е бил народ от "несвободни" от "роби" и като такъв има нужда от някакъв външен фактор, който да го освободи. Само ние наблягаме на външна причинност за съществуването си. Националният празник на Черна гора например и свързан с външно събитие - Берлинския конгрес 1878г. Те не празнуват обаче "освобождение", а за тях това е "ден на държавността". Държавата си е тяхна и съществува заради самите черногорци, а не заради конгреса. С други думи ние се отказваме да търсим вътрешна причинност за съществуването на българската нация и модерната българска държава и същия мисловен модел (без вътрешна причинност) го прехвърляме към модерната македонска нация и държава. Не виждам обаче защо се сърдим на македонците, че не възприемат нашия мисловен модел. Ако разгледаме по-подробно останалите национални разкази (на другите народи по света) ще видим, че нашият модел е този който е "странен" и изключение от общото правило. Всички останали търсят вътрешни причини за съществуването на своите нации и държави.

Не, бе човек, дай да видим кои са другите прочити. Картинката дето ми цитира е от Ваклинов. Питам те, кой е автора на факсимилето? Това не е самия Ваклинов, а е някой друг. Ваклинов иначе навсякъде където става въпрос за надписи цитира Бешевлиев. За съдържанието на хамбарлийския надпис например препраща към V. Beševliev, Die protobulgarischen Inschriften, S. 125—126. Ако източника на цитираната картинка е Бешевлиев, то някъде от него трябва да има и статия по въпроса. Нещо от рода на "нов прочит на хамбарлийския надпис". Иначе няма как в изданието на немски да прави един прочит, а в следващото издание, вече на български, друг прочит. Ако пък факсимилето е на някой друг, този друг би трябвало да си има име. Иначе става "доверявам се на нещо което го има в нета". Защо? - защото така ми отърва.

Т.е. и ти ни си видял нищо. Цитираш картинка от Ваклинов, който не е специалист в тази област. От къде е факсимилето, кой го е правил и как е разчел текста? Не знаеш, но пък твърдо държиш на този прочит.

Не съм, доверявам се на тези които са го виждали. Ако ти си го виждал дай да видим снимки. Може пък да се доверя на теб, а не на Бешевлиев.

В Хамбарлийския надпис, на втория ред Бешевлиев чете следните букви: ρχονC BΗΝHO. За първите 4 реда от надписа Бешевлиев казва следното: 1—4. В тези четири реда може да се прочете със сигурност само титлата ἄρχων. Останалите четливи букви не позволяват сигурно разчитане и тълкуване, а само повече или по-малко вероятни предположения за тяхното съдържание. С оглед на следващия текст трябва да се приеме, че в самото начало е стояло името на Крум, след което е идвала неговата гръцка и евентуално първобългарска титла. Би могло да се приеме, че издълбаните в началото на надписа букви представят несполучлив опит да се предаде следният текст: Ὁ Κρουμος ὁ ἄ- ρχον σ(υ)βηγη Ο ἐ- ξῆλ(θε)ν ἠς Ἀ(δρ)η(α)νο(ύ)πο- (λη)ν (μὲ τὸν) λ(αὸν) αὐτοῦ, Дори и да приемем обаче "вероятно съдържание, на несполучлив опит за предаване на текст", то няма как да е „ΑΡΧΟΝ ΥΒΗΝΓΗ“, а е "ΑΡΧΟΝ ΣΥΒΗΓΗ" тъй като сигмата е една от малкото букви която се чете ясно. Първото А от архон липсва, както и Y в ΣΥΒΗΓΗ, а Г е объркана с Ν. С други думи ако няма друг надпис с „ΑΡΧΟΝ ΥΒΗΓΗ“, Хамбарлийският по-скоро опровергава тезата, че имаме Канас, а не Кана, тъй като вероятното съдържание тук е ΑΡΧΟΝ ΣΥΒΗΓΗ, а не ΑΡΧΟΝ ΥΒΗΓΗ

Не знам до къде може да ни доведе преформатирането, но знам до къде ще ни доведе стабилността. Стабилно ще си останем първи В ЕС по корупция и всичко което се сетиш лошо, стабилно последни по доходи и всичко което се сетиш добро. Това съчетано със стабилно намаляване на населението и стабилно изчезване на нацията - https://worldpopulationreview.com/countries/bulgaria-population Разбира се преформатирането няма как да стане за няколко месеца, нито за няколко години. Няма да се завърши от следващото правителство, нито от по-следващото. Важното е процесът да стартира и "да се вижда, че нещата се движат към по-добро" (цитат на приятеля ти)

И как да стане това бе Киров? България няма нужда от стабилност, а от преформатиране. Ако новите управляващи тръгнат да правят нещата така както би трябвало да бъдат, това ще засегне цялата държавна машина -администрация, съдебна система, други системи. Стабилност означава повече от същото, а страната ни се нуждае от промяна.

Именно. Що се отнася до Борисов, той няма да чака безучастно да се стигне до положително развитие което да удовлетвори по-голямата част от българите, а ще се намесва активно да всява раздори през целия процес. В това отношение той вече започна да действа. Обвини Радев, че не пуска македонците да започнат преговорите!!! (като забрави, че точно неговото правителство наложи ветото). В резултат Нинова скочи на Борисов. Слави скочи на Нинова, а Нинова на свой ред на Слави. Цялата тази тема е много удобна за отклоняване на вниманието от основните проблеми.

Моите притеснения не са качествата на българите. Притесненията ми са, че няма да има консолидация. Причината няма да е Македония, а общата политическа обстановка и борбата За/Против досегашния управленски модел (управление на корупцията и шуро-баджанащината). Що се отнася до проблема с Македония, той просто ще се използва в общото меле.

Дори и това е трудно. Нашата представа горе-долу се състои в следното: Съществува български народ, който е поставен под тежко робство. Прави там каквото прави и е освободен от руснаците. От там нататък започва същинската ни модерна история. Епохата на изграждането на нацията ни е зачертана. Разбира се съществува някакъв разказ за възраждането, но там възрожденците са представени или като някакви отвеяни интелектуалци или като идеализирани супер-герои, които повече приличат на Супермен или Батман, отколкото на обикновени хора. С други думи липсва разказа за самата нация. Възраждането е представено като дело на индивиди, а не като всенародно (национално) дело. Индивидите са обрисувани като нещо различно и откъснато от народа. А няма такъв разказ (за нацията), защото ако има той ще засенчи Робството. Робството обаче е издигнато в култ и то е най-важния елемент от модерния ни разказ. Така построен разказа лишава нацията от вътрешната и причинност и я прави обект на външни причини. На нас все ни са виновни някои други - сърби, гърци, руснаци, други велики сили, но най-вече турците. За македонската нация имаме същата визия като за нашата собствена. Т.е виждаме външните причини и затова им признаваме нация от 1944г., други признават от 1991, а някои и въобще не я признават. Тази наша визия обаче, колкото и да ни се вижда естествена, е странна. Повечето нации не търсят външни причини като основополагащи, а вътрешни. Македонците не правят изключение и също търсят вътрешна причинност на своята нация. От там идват и различията и търканията.

Не ги подценявам. Писах вече, че според мен натискът (от всички страни) ще е да пуснем Македония да започне преговорите през следващите 6 месеца при председателството на Словения. Според мен това време е твърде малко да се промени общественото мнение. Виж например тази тема. Тя има 28 страници и е започната преди 8 месеца, но общо взето всеки си е на позицията. Виж и мнението на Tantin: "А защо смяташ че трябва да излизаме от тая ситуация? Какво пречи македонците да почакат още 10-тина години докато им се избистри националното самосъзнание, докато те не се само-осъзнаят какви са и какво искат." Повечето от привържениците на твърдата политика са като него. Смятат, че нямаме никакъв проблем и може да си тупаме топката колкото си искаме.

Защо очакваш да угажда на някого? Човекът угажда на себе си, по-точно гледа да оцелее без да се интересува от последствията. Той си е рекетьор в кръвта и за него е в реда на нещата да предложи "сделка". Новите управляващи да не му търсят отговорност, а да се включат в далаверата и да запазят модела. От негова гледна точка като управляващи, тези "благинки" и без това им се полагат. Ако не се съгласят ще изкара хората на улицата заради Македония. Естествено той няма да ги изкара сам, а чрез една камара привърженици или зависими от него. Първата стъпка в тази посока той вече я направи.

Това би работило ако имаше време. Като гледаш сегашната ситуация и виждаш как бившите управляващи използват всякакви средства да блокират работата на правителството сигурен ли си, че няма да се възползват от ситуацията. Борисов още от сега подаде топката. Те със сигурност ще съдействат на новия подход, но ако новите управляващи и опозицията и загърбят различията в името на общо-националните интереси". "Загърбят различията" за Борисов е новите партии да забравят за протестите и защо са дошли на власт, да се включат в далаверата и всичко да продължи постарому. Ти съгласен ли си с такова развитие?

Не знам дали можем или не можем, но е факт, че направихме точно това. Въпросът е как да излезем от ситуацията и от капана в който се набутахме сами. Темата е точно за практическите стъпки за излизане от ситуацията, а не как би трябвало да стане по принцип или теоретично. 1. Това което направихме вече е факт. 2. Факт е, че 70% от българите го подкрепят (според разни социолози) 3. Факт е, че който предложи нещо по-различно веднага е заклеймяван като предател на националните интереси, родоотстъпник и т.н. Факт е също, че натискът върху България до края на годината ще се засили. Следващото председателство е на Словения и външните наблюдатели смятат, че каквото има да става по разширението ще стане тогава. След това идва Франция, която ще има други проблеми и т.н. В същото време няма да имаме оправдания, че няма парламент, че сме в предизборна ситуация и т.н. Та как да стане това което предлагаш, без да изпадаме в риск от турболенции? Според мен рискът е огромен. Очакванията от бъдещото ново правителство са да продължи започнатото от служебното с политики за изсветляване на аферите на ГЕРБ и търсене на отговорност. Иска се да започне някаква реална съдебна реформа и разграждане на модела Кой и т.н. В същото време ако новото правителство промени политиката спрямо Македония на 180 градуса, този факт ще се използва от противниците му (а те хич няма да са малко )и ще изкара на улиците една камара хора. Как да се минимизира този риск?

Ами какво да ти кажа. Ние сме може би единствения народ в Европа, който се гордее с това, че има робски произход и е издигнал Робството в култ. За теб явно не съществува история на народа ни преди 1878г. и налагаш този мисловен модел и на останалите народи. Робската матрица се е наложила толкова силно в съзнанието ти, че не виждаш друга перспектива. Цъ, те искат да са европейски граждани, но ти няма как да схванеш разликата между поданик и гражданин. Дали ще си гражданин в Република България с министър-председател Слави или ще си поданик на Слави зависи от самия теб (ако осъзнаеш разликата).

А не е ли по-правилно чистосърдечно да си признаем, че не им признаваме нацията и сме деспоти (по Каравелов)?

Това не е достатъчно. Нацията върви със своя национален разказ, защото националната идентичност е пряко свързана с него. За да признаем тяхната свобода и да не сме деспоти трябва да признаем и някакъв "разказ". За тях, националният им разказ започва от втората половина на 19-ти век. Ние признаваме разказ от 1944г. Ние не признаваме по-ранен национален разказ (преди 1944), защото "не даваме своето". За нас това е обективното. За тях обаче това е деспотизъм, а нашето отношение за процесите преди 1944 е субективно и ВЛИЯЕ на "правни и политически уреждания на въпроса за приемането на тази суверенна държава в ЕС". Обратно - за нас тяхното е субективизъм и така

Тъй де - македонците свои ли са или чужди? Ако са свои е едно, ако са чужди - друго. И в двата случая обаче няма проблем към тях да се изгради еднозначна и последователна политика. Ние ги възприемаме обаче като "и свои и чужди". От там идва и двузначието.

Ха, той албанецът те изпревари и леко "хлъзна" Заев: Еди Рама: "Всички имат право да се чувстват напълно фрустрирани, че изведнъж се появява България и иска нещо повече. Казах на Зоран, че се надявам да не искат да се наречете Западна България, защото тогава ще трябва да се върнете при гърците да преговаряте." https://www.dnevnik.bg/citat_na_deniia/2021/06/24/4225073_citat_na_denia_dano_ne_poiskat_da_se_narechete_zapadna/ Другото което казва обаче е съвсем сериозно: "Ще трябва да изчакаме отново, но ще продължим да правим същото и ще разчитаме на себе си, а не само на това, което Брюксел казва...Трябва да разчитаме на собствената си енергия, да направим всичко възможно: да обединим целите си в обща цел, народите си - в един народ, държавите си - в една зона, където няма да има ограничения в сътрудничеството" Би било добре, но реалната възможност за такъв вариант е в някоя друга реалност от паралелна вселена.

Според мeн историята на етноса, историята на езика и историята на биологичната популация са три различни истории. Някои от тези истории може и да съвпадат за някой народ, но това не е задължително и в общия случай не е така (не съвпадат). По тази причина мисля, че е крайно време да се откажем да търсим "тюркски произход", "ирански произход" или "славянски произход" на прабългарите. По добре е тези въпроси да се разглеждат отделно - история на езика на прабългарите, история на етноса (прабългари) и история на биологичната популация (прабългари). Това не е критика насочена към изложението на Опълченец, а по-скоро лично мнение и нещо като обръщение към всички които се интересуват от тази тематика.

Е, чак пък да са имали такова стратегическо планиране. Силно ги надценяваш. Изхвърлянето от съюза не е чак толкова лесно и не е работа за тях. Не вярвам управляващите да са имали някаква (каквато и да е ) конкретна цел, освен да изкарат някоя друга рубла. Виж поръчителите (тези с рублите) със сигурност са имали цели.

Не знам какво се учудваш. Ако проследим всички действия от последния сезон на сагата Македония (стартирал в 2017) то това действие се вписва с всички останали. Просто всичко е толкова сбъркано, калпаво и анти, че ако Радев беше подходил обратно (правилно) щеше да учуди света и българите. В такъв случай може и да промени нещо. Не за друго, а "хитро-двузначната" политика е много трудна за комуникиране и управление. При Борисов работеше, тъй като стилът му е "аз съм прост и така е ми е по-лесно" и на него не му пука. Т.е. от него се очакват простотии и никой няма да се учуди дори и да има издънки или неадекватни действия. Ако си професионалист обаче и решиш да управляваш подобна "хитро-двузначна" политика трябва наистина да си много, много добър (световна класа). Ако се прецени, че лисват чак толкова големи компетенции е по-добре да се премине към нещо по-просто, еднозначно и възможно за управление. Гръцката стратегия например беше точно такава - последователна и еднозначна. Дори и те обаче, независимо от по-големите традиции, опит, наличие на силни лобита и т.н. от време на време изпитваха трудности при комуникирането и управлението на операцията. Ако бяха тръгнали с подобни "хитро-двузначни" стилове нямаше да стигнат до никъде.

Аз си мисля друго. Ти ме пита за "кражбата" и оторизираните. Имаш ли някакви наблюдения по този въпрос? Аз на Захариева и нямам много вяра, тя от време на време си плеска глупости, които са само лично мнение. Чудя се обаче какво означава това при Радев. Дали не е промяна на позицията и завой от "обща история", към "не ни крадете историята" или е част от реториката на все същата "хитро-двузначна" политика?