Atom

Ако действително е призната титлата василевс аз не виждам как ще стане номера без друга титла. Вътре в България проблемът е нулев - василевс/цар и толкова. А в отношение с другите владетели? Каква титла ще се използва там в качеството на български владетел, а не на римски василевс. Василевс/Цар на българите? - абсурд е Петър сам да използва подобна формулировка - ромеите точно това чакат. Далеч съм от мисълта, че в България титлата Архон се е използвала със 100% сигурност. Не знаем и нямаме данни. В отношенията с Романя обаче със сигурност се е използвала. Титлата "ἐκ θεοῦ ἄρχοντα τοῦ χριστιανικωτάτου ἔθνους τῶν Βουλγάρων" е изключително помпозна. В "За церемониите" няма друг чужд владетел който да е "поставен от бога". Това в никакъв случай не е обикновено стандартно отношение към владетел. Нито пък е засвидетелствана някъде другаде. Може с основание да се приеме, че това е гръцкоезичната "локална" титла на Петър Субективният елемент "Багренородни" няма как да се подмине. В "римската" хипотеза той е човекът който оспорва римската титла на Петър и налага замяната и с "василевс на българите/България" почти веднага след началото на самостоятелното си управление. По някое време Петър явно се е примирил (печатите василевс на българите). По-късно отново се опитва да възвърне позицията си на "римски василевс". Колко е било успешно не е много ясно. В такъв случай нямаме печати "автократори на българите", а "Петър и Мария автократори и василевси" и три печата които са спорни "Петър и Мария автократори и василевси на българите" или "Петър и Мария автократори и василевси на ромеите". При това ако няма "исторически съображения" спор няма - четенето трябва да е "на ромеите".

Е, хайде сега. Има учени които четат и така. Виж например това: http://old.shu.bg/tadmin/upload/storage/479.pdf Дори и да са автократори обаче. Как "Петър и Мария ΑТb" се развързва на "Петър и Мария автократори на българите", а с допълнителното R АТb R се развързва "автократори и василевси на българите" С други думи едно и също съчетание ΑTb единият път ще го развържем на "автократори на българите", но другия път на "автократори и василевси" Що за четене е това?

Въобще не е пресилено. Симеон познава много добре римската доктрина и то не само от пребиваването си в Константинопол, но и евентуално от споделения опит на баща му, който покрай контактите с Фотий, Формоза, папа Йоан VIII и т.н. е наясно със ситуацията. От падането на западната Империя, до този момент титлата "василевс/император на римляните" не е признавана на никой извън Константинопол. С цялата си мощ Карл Велики се домогва само до признанието на титлата Император, без каквато и да е добавка. Ще цитирам пак Караянопулос: Без "допълнителна подкрепа" Симеон никога не може да постигне титлата "василевс на ромеите". При всички положения трябва да е имало нещо допълнително и най-вероятно това наистина е била подкрепата и мотивацията от "вътрешни хора". Без тази подкрепа максимумът до който може да се домогне и то с триста зора е признанието на титла, аналогична на признатата на Карл - василевс/император без уточнение. Въпреки това, дори и без уточнение самата титла е много висока защото по подразбиране се приема, че става въпрос за "римската" титла. Всяко уточнение различно от "на римляните", без значение какво точно е то - "на франките", "на българите", "на гърците" и т.н. автоматично сваля "цената" и престижа на титлата.

Грешка

Не държа, но има достатъчно печати (например архонските на Симеон) в които формулата "на България" се чете ясно. Те и така са публикувани. С други думи това няма да е прецедент. Освен това, тук става въпрос само за формулата на гръцки език, която не е задължително да съвпада с формулата на български език. Доколкото знам в българския език през средновековието няма понятие "България", а има "Българска земя". С други думи по това време дори на гръцки да е "на България", на български ще е "на българите". Както и да е, тези печати поне ясно са свързани с българи (България). На фона на целия корпус печати на Петър (вкл. Петър и Мария) броят им обаче е твърде малък и те нямат никакъв проблем да се интерпретират в "римската" хипотеза. При "автократорските" печати (група Петър и Мария автократори и василевси на българите) проблемът е много по-голям. Стандартният финален завършек на тези печати е "ATb" или "ΑΓb". В зависимост от това кой как чете тези три букви се правят два различни прочита. В единият случай трите букви се развързват до автократори на българите, а в другия до августи и василевси. Т.е. българи идва от буквата "b" В последното издание на корпуса Йорданов е публикувал три печата от същата група, но при тях към стандартния завършек има едно допълнително Р. Т.е. .... ATb P / ....AГb P. Според него четенето на последната буква е R. Сега вече прочита на печатите е "Петър и Мария автократори и василевси на българите?" като българите идват от това последно R, което всъщност в трите печата е Р. Самият Йорданов пише, че ако последната буква се прочете Р цялата титла ще стане Петър и Мария автократори и василевси на ромеите. Та така с "българите" в печатите от тази група. Единият път се развързват от една буква -b, друг път от друга -R, а на всичкото отгоре в трите печата от които уж се черпи буквата R тя е друга -P. В съдържанието обаче цялата група е дадена като "Петър и Мария автократори и василевси на българите". А какво пречи печатите да са "Петър и Мария августи и василевси", а тези които имат допълнително Р - "Петър и Мария августи и василевси на ромеите"? Нищо не пречи. Пречат "историческите съображения".

Дръпнах я след като те питах, но сега не съм на същото устройство. Доколкото схванах "най-ранните" са датирани като най-ранни, единствено заради "исторически съображения". Четенето на крайните букви е като "булгар". То може да се развие както "на българите" така "на България". В хипотезата, че на Петър е призната титлата василевс (по подразбиране на римляните) тези печати може да се датират в периода след 945, когато Константин поема управлението. Т.е. хипотезата е, че Константин оспорва титлата "римски" на Петър, а последният отстъпва (на този етап може би само временно). В резултат във византийския протокол се появява василевса на България, а в България печатите от тази серия. При печатите където разчитат автократори, наличието на "българи" е много съмнително.

Пак се отплесна на емоции и вяра - това било "неприятно за много хора", другото пък било "приятно". Целта на дискусиите в този форум е, да разберем каква е обективната истина, все пак това е форум за наука. Въобще не ми е целта да обидя твоите така скъпи гърци, нито теб самия ако си етнически грък. Гърците са велик народ, дал много за европейската култура. В случая обаче става въпрос за нещо друго, но ти така и не можеш да го разбереш. Честно казано не знам какъв ти е проблема. Умен човек си, но се държиш като функционално неграмотен (функционално неграмотни са тези които могат да четат, но не разбират написаното). Както и да е. Ето ти една книга: Политическата теория на византийците. Според автора, Римската империя се възприема от византийците като християнско царство, избран съсед на "Божията промисъл". Това възприятие влече след себе си и други последствия. Ето цитат от книгата на Караянопулос: Естествено византийците знаят и виждат, че има и други държави и народи. Това не е проблем за тях, тъй като идеологията им по един или друг начин вписва всички останали народи и държави към самата империя. Ето още един цитат от Караянопулос: Симеон иска върховната универсална титла в тази политико-идеологическа концепция в която има една единствена, световна виртуална империя. Същата титла иска преди него и Карл Велики, а титлата е император/василевс/кайзер/цар на римляните. Не може да става и дума за "гърци", "българи", "германци" или каквото и да е друго, тъй като цялата идея за единствената империя се обезсмисля.

Да, възможно е да се допусне, че когато се използва титлата "ἄρχων Βουλγαρίας" (архонт на България) става въпрос за инерция или архаизация. Това е титлата която се използва при повечето официални е полуофициални писма до българските владетели с титлата архонт, които са достигнали до нас. По-рядка е формулата "ἐκ θεοῦ ἄρχοντα Βουλγαρίας" (от бога архонт на България), но и тя се среща. За "ἐκ θεοῦ ἄρχοντα τοῦ χριστιανικωτάτου ἔθνους τῶν Βουλγάρων" това е изключено. Това е единственият официален византийски документ, който отразява тази титла. Сами по себе си "от Бога" и "на хората/народа" (не "на територия") са две отделни привилегии, които ромеите рядко оказват в обръщение към чужд владетел. Използването и на двете едновременно е още по-рядко, а като се прибави и определението "християнски" за народа титлата става нещо уникално. Т.е. формулата "От бога -титла- на християнския народ на -име на народа-" е нещо изключително и няма как да дойде нито по инерция нито заради архаизация.

При подбирането на пробите за християнския период няма как да се объркат нещата. Там общо взето е ясно кои погребение са християнски кои не. От тези които са спорни, просто и пробите ще се считат за спорни. Времевият прозорец обаче е проблемен. Ако сметките на палео-демографите са верни, то за периода 7-9 век най-много езически погребения (над половината) ще са от 9-ти век, много по-малко от 8-ми, а от 7-ми ще е жив късмет ако се уцели някаква проба. Тук вече проблемът е дали предварителното археологическо датиране ще съвпадне с въглеродното. С други думи има огромен риск да се подадат проби уж от 7 и 8 век, а всички да се окажат от 9-ти, че някои и по-късни (напр. печенеги). Или обратно - археологически да са датирани от 8-ми, а да се окажат от 4-5-ти. Освен това при нас няма елитни погребения и не знам какво ще разберем. Ще разберем какъв е бил народа, но това може да се каже още от сега, без да се правят проби.

Би трябвало да имат. Първият глагол е може би ам-ам, след това дай и т.н. Виж разбирането за глаголните времена сигурно идва на по-късен етап.

Противоречия няма - Петър е василевс. Има различна интерпретация. Писах вече, че Симеон иска титлата василевс на римляните. Общо взето няма много опции. 1. Програмата на Симеон е провалена и Петър приема титлата василевс на българите, а ромеите признават василевс "на България". В този случай обясненията за ромейските протоколи и церемонии са незадоволителни. 2. Програмата на Симеон е почти изпълнена и Петър приема титлата василевс на ромеите, но с компромис. Ромеите признават тази титла, но по подразбиране на втората част, а не с изричното и споменаване. Като корпус печатите на Петър не са в противоречие нито с едната, нито с другата хипотеза. На всяка група печати може да се намери историческа интерпретация и в едната и в другата хипотеза. Въпросът е в датирането им. Кое каква тежест има при оценката на времевия период. Печатите се датират по палеографските особености, чрез съпоставянето им с паметници на византийската сфрагистика и от съображения от исторически характер. При две различни хипотези "съображенията от исторически характер" не би трябвало да се вземат под внимание при датирането на печатите.

Македонъзмът няма един създател. Създаването и еволюцията на македонизма е процес. Стартиран е от гърците, а след това с македонизма се заиграват както сърби така и българи. Новакович просто е един от участниците в този процес.

По отношение на архон на българите/България съм направил лек пропуск. Във всички достигнали до нас писма, обръщението винаги е към архонта на България. В церемониите обаче един единствен път се среща архонт на българите. На първия ред в краткото обръщение стои "архонт на България", но в пълното обръщение имаме формулата "на българите" - ἐκ θεοῦ ἄρχοντα τοῦ χριστιανικωτάτου ἔθνους τῶν Βουλγάρων. Ето и мнение на Бешевлиев по този въпрос: Прибавката τῶν Βουλγάρων в титулатурата на българския владетел не представя само сляпо подражание на византийската императорска титла, но има и политическо значение. Титлата ἄρχων Βουλγαρίας би означавала, че съответното лице е било само началник на областта България. Византийската държава с изключение на приведения по-горе адрес се е въздържала да признае официално определението τῶν Βουλγάρων в титлата на българския владетел. Във всички официални или полуофициални византийски документи той се титулува само ἄρχων Βουλγαρίας,

Не, архон на българите и архон на България не е едно и също. Мисля, че има някаква доктрина в Империята, поне що се отнася до официалните церемонии и етикеция, титлите на чуждите владетели да се пришиват към територията, а не към хората. Според мен по този начин се прокарва идеята, че римския Император е владетел над всички ромеи в най-широкия смисъл на думата (всички християни). Т.е. Римският император е владетел над хората, а останалите владеят само територии. По този въпрос могат да се видят и писмата на Фотий до Борис, Н. Мистик до Симеон и Лакапин до Симеон. Те в по-голямата си част са адресирани до "княза на България" в оригинал архонта на България. Единствено по отношение на Петър в ГИБИ са направили различен превод. Дали обаче има такава доктрина или не в случая няма значение. Факт е, че съществува традиция по отношение на официалното обръщение към българския владетел и при възкачването на Петър тя не се променя. Отношението към Борис, Симеон и Петър е едно и също до самостоятелното управление на Константин. Тогава се променя от "до архонта на България" в "до василевса на България". В случая не твърдя, че тогава Петър променя титлата си, а единствено, че ромеите тогава правят промяна в протокола в отношението си към българския владетел. По отношение на печатите. Колко от тях са само с василевс или с василевс и разни епитети, но без българи?

Нищо не си разбрал. Нито в другата тема, нито тук. Симеон се обявява за "василевс на ромеите". В случая ме интересува втората част от това словосъчетание. Това го писах и в другата тема, но няма кой да чете. Ще го напиша още един път - какво означава "на ромеите"? Твоето твърдение беше, че Симеон иска да е цар "на гърците" . Т.е. ромеи в този конкретен случай трябва да се разбира като "гърци". Тъй като не четеш, а само пишеш и вярваш, че знаеш всичко, следващата част не е за теб, а за останалите потребители на форума. В римската философско-политическа концепция съществува разделението римляни - варвари. В християнството съществува разделението християни - нехристияни. С утвърждаването на християнството в империята, когато и последният езичник става християнин двете категории на разделение на хората се сливат. От едната страна имаме римляни, християни, а от другата варвари, нехристияни. Римското царство се приема за земна проекция на Божието царство, а римският император за поставен от Бога владетел на това царство. Най-тясното значение на думата римляни е граждани на град Рим, следва граждани на римската империя, а на-широкото това са християните като цяло. Императорът на римляните в тази политико-философска концепция се възприема като цар на всички римляни - и в най-тесния, и в най-широкия смисъл на понятието. С други думи титлата "василевс на ромеите" е натоварена с огромна тежест. Става въпрос не просто за това кой е политическия лидер на град Рим или на империята (Романя), а за върховния политически авторитет в християнския свят. Ето защо определението "на римляните" е изключително важно. То е много по-важно от това какво стои пред това определение - дали е василевс, император, цар, автократор и т.н.). Това е причината източните императори да не признават претенциите на западните да са такива "на римляните", както и обратно - западните не признават тези претенции на източните. Примерът с Исак II Ангел е показателен. Когато е притиснат от безобразията на кръстоносците на балканите той е принуден да признае на Фридрих титлата "Император на Рим" (на града), но така и не отстъпва да го признае за император на римляните. Нещо повече, самият той в този конкретен спор се отказва от претенциите за василевс, император или автократор и се подписва като "модератор на римляните", само и само да запази формулировката "на римляните" за себе си и да не отстъпи пред Фридрих. Моята теза е, че Симеон иска титлата в пълния и обем, включително и с най-широкото и значение. Т.е. иска да е "цар на римляните", а не на гърци, българи или нещо друго.

Разглеждам програмата на Симеон и титлата на Петър. Тезата ми е, че според мен Петър има две различни титли. Едната си е старата архонт (на славянски княз, на латински рекс) на българите. Титлата по-късно е трансформирана в автократор/самодържец на българите. Другата е василевс/цязар/император на римляните, но последните без да се уточняват изрично (приемат се по подразбиране). Честно казано не разбирам какво сложно има в тази теза: - програмата на Симеон и целта му са точно тези. Да бъде признат за римски император и въобще не разглежда други алтернативи като император на българите и сходни. - на запад всички римски императори като се почне от Карл Велики освен имперската титла имат и някаква друга кралска. Това не е нещо нечувано и невиждано. С други думи тази програма почти се е реализирала при Петър. Почти, заради отсъствието на изричното упоменаване "на римляните", но друго разбиране по това време тази титла няма. Естествено почти веднага определени групи при ромеите са започнали действия по омаловажаване на титлата. Най-типичният метод (византийщина) е титлата да се прехвърли по възможност върху територията (василевс на България). И по правят - отначало нелегално, по някое време легално. Благодаря ти за Лутпранд Кремонски. Прегледах го и по-скоро приемам този автор за потвърждение на моята теза. Когато говори от свое име той използва кралска титла - bulgarorum rege. Когато цитира ромеите използва дословно ромейската титла василевс (имперска). "Объркването" може да не е объркване, а съвсем точно да отразява наличието на две различни титли. Що се отнася до "българския василевс" най-вероятно ромеите са приложили поредната византийщина да омаловажат титлата на Петър и са го представили като "василевс на България" Иначе и тук са оплескали превода.

Добре де в какво точно го обвинявате? Тези церемониални протоколи и предписания не са измислени от него. Той просто ги събира в една книга. Обвинявате го, че е фалшифицирал и изопачил церемониалните протоколи при написването на книгата ли? Какво цели с тази фалшификация, защо му е да подчертае, че българския владетел става василевс на България точно когато самият Багренородни поема реалното управление (става автократор). ОК, съгласен съм, че може да е направил нещо, има някакви мотиви има и власт да го направи. Губи ми се обаче какво точно е направил и най-важното каква е целта на упражнението. На василевса, по подразбиране на ромеите (римляните). Няма други василевси/императори в пределите на Европа нито по това време, нито преди (освен ако не търсим в дълбока древност) освен римските. Ако нищо не е уточнено няма как да се възприеме по какъвто и да е друг начин освен по този. Ако например ти кажат, че някой е Шах, по подразбиране ще го възприемеш като ирански/персийски, а не като български, гръцки, германски или римски.

В какъв смисъл? -че е фалшифицирал или изопачил церемониалните протоколи при написването на книгата ли? Не вярвам. Все пак там не е като да не присъства изобщо титлата "василевс на България". Освен това изрично е записано, че промяната архонт - василевс става след като самия Константин става самодържец. Т.е. до неговото пряко управление е едно, а след това друго. Ако говорим за неприязън, то при две титли това може да се изрази точно с пришиването на титлата на Петър василевс с България. По този начин окончателно се отрязват мераците на българите за титлата "василевс на римляните". Това е големият риск за тях, останалото не е чак толкова интересно.

Ами знам ли. Трябва да се види и как стоят синхронно нещата при германските крале, които носят титлата кайзер. Пишат ли ги и двете, не ги ли пишат. Личните ми впечатления са, че по разни хроники кралската титла въобще не се отразява - император и толкова. Например от примера който дадох само покрай спора между Исак и Фридрих се разбира, че вторият освен император е и крал на Алемания. Ако този спор не беше описан от никъде нямаше да стане ясно, че императорът има има И кралска титла. Може в случая и да няма втора титла, но обяснението, че при церемониите и в официалните писма архонта трябва да се разбира като владетел" е наивно. Пак да повторя, аз въобще не отричам това, че Петър е василевс. Напротив - сигурен съм, че той е такъв от първия ден на царуването му. Проблемът е, че ако титлата още от самото начало наистина е била "василевс на българите" то той ще излезе най-голямото мекотело. Хайде нас редакторите на ГИБИ могат да ни прекарат, с обяснението за архонт, но него? Освен това по-логично е, ако титлата не може да е "василевс на ромеите" компромисът да е само "василевс" по подразбиране на ромеите. Баща му не иска "василевс на българите" това е ясно. Ако искаше щеше да е факт много по-рано. Една неуточнена титла "василевс" е много по-рискова за ромеите от титлата "василевс на българите".

Тогава може да е съставен сборник с различните правила по церемониите, но при всички случаи тези правила са съществували и по-рано. В текста от картинката пише "до скоро" Константин и Роман са "василевси на ромеите", а българския владетел архонт", а сега Константин и Роман са "автократори василевси на ромеите" , а българския владетел е василевс на България. Според редакторите на ГИБИ Роман става съимператор на 6 април 945г. Т.е. промяната е станала след тази дата.

Че Петър е носил титлата василевс никой не оспорва. Ако първоначално обаче титлата е "василевс на българите" как може да се обясни появата на "архонт на България" в най-официалните отношения по протокол? За мен няма обяснение. Тезата, че архонт в случая се използва като обща дума за владетел е абсурдна. Ако тази теза може да заблуди нас, не виждам как може да мине за българите по онова време. Ако ставаше въпрос за някакъв друг източник иди-дойди - авторът нещо се е объркал или така решил, така написал. Тук става въпрос за имперския протокол и церемониал. Стойността на този документ е наравно или дори по-висока от стойността на печатите. Ако титлите са били две обяснението е очевидно. Българите няма да са нито първите, нито последните. Общо взето това е стандартна "византийщина". Ако титлата е само една дори и "византийщината" не може да обясни нещата.

На Багренородния. Там в "церемониите" имаме титлата "архонт на България". Това е много педантичен документ. В българския превод архонт е преведена като "владетел", но според мен преводът е неправилен. При положение, че същата титла е използвана многократно по отношение на българските владетели и се е възприемала именно като "титла" , а не като дума с някакво по-общо значение не виждам как изведнъж може да стане обратното и то в толкова претенциозен документ. Багренородният или там този който съставя имперския протокол спокойно можеше да използва друга дума с най-общо значение на "владетел" Пак там може да се види еволюцията в протокола. Предполагам след замяната на архон със самодържец на българите в протоколът вече имаме обръщение към "василевса на България". Това е почти същото като по-късното отношение към Фридрих. Първо се обръщат с локалната титла - крал на Алемания. Забележи обаче, че не е "на алеманите". След това император на Алемания. Човекът със сигурност обаче има две титли император на римляните и крал на алеманите. Манипулирайки с двете титли, ромеите докарват нещата до желания от тях резултат.

В тази връзка може би е добре да се обсъди и политическата концепция която стои зад термина "римляни". През 3-ти век всички свободни жители на империята стават римски граждани - римляни. Без съмнение след разпада на империята в източната и половина хората запазват същия си статут. Извън територията на ИРИ обаче остават доста бивши римски граждани, т.е. римляни. Постепенно с течение на времето в Константинопол се оформя концепцията, че всички християни под една или руга форма са римляни. С други думи василевс на римляните се осмисля като лидер на християните изобщо, а не само тези които са граждани на империята. От тази политическа концепция следва, че че в съчетанието "василевс на ромеите" втората част (ромеи / римляни) е много по-важна от първата. Това ясно може да се проследи от споровете и дискусиите покрай титлата на Карл Велики и други подобни препирни. Един такъв пример са отношенията между Фридрих I и Исак II Ангел: http://macedonia.kroraina.com/libi/3/gal/3_271.html Нито от двамата не иска да признае титлата "император на римляните" на другия. За Фридрих, Исак е Константинополски Император, докато Исак възприема Фридрих само в другото му качество на Крал на Алемания. Финалът от този спор обаче е много показателен: Исак Ангел в първото писмо се обръща към Фридрих като "крал на Алемания", а когато номерът не минава "император на Алемания". Явно това не е достатъчно и финалното обръщение е "Император на Рим". Той обаче така и не признава титлата "император на римляните", а единственото което може да признае на Фридрих е титлата император на град Рим. Показателен е подписа на Исак. Там отсъства титлата "император". Исак е богоувенчан, възвишен, могъщ и т.н., но не и пряко император. За сметка на това обаче е господар на римляните (moderator romeon). Тук ясно се вижда, че императорската титла сама по себе си (без "на римляните") не е чак толкова важна. Макар и трудно, Константинопол няма проблем да да признае император на Алемания, на Рим или на нещо друго. В никакъв случай обаче не може да се признае "Император на Римляните". Когато признава титлата "император на Рим" на Фридрих, Исак иска да затвори случая, защото няма повече накъде да отстъпва. Затова и сам се отказва от титлата император (разбира се само в конкретния спор) само и само да запази за себе си втората част от титлата "на римляните" макар и само като модератор.

Вдигам тази тема, че другата за генетиката стана на нищо, пък е интересна. От друга страна въпросът за титлата също се разводни. Ако спорът възникна по конкретния повод за титлата на Симеон, то след това отиде в някакви други измерения - автократи, навахо, апахи , туземци и т.н. Та каква точно титла иска Симеон? Да се върнем малко по-назад към 700 AD. От римската империя е останала само източната и част. В Константинопол резидира римския император. На различните езици той се обозначава като василевс (гръцки), кайзер (германски), цѣсарь (славянски) и т.н. Не е нужно да се уточнява, че става въпрос за римския император, тъй като друг няма. Ролята на императора е голяма. Въпреки, че реално няма директна власт върху много европейци, авторитетът и легитимността му остават посредством християнството и църквата. Нещата се променят по времето на Карл Велики. Авторитетът на императора вече е разклатен поради дразгите в църквата и иконоборството. Коронацията на Карл за римски император става допълнителен фактор. Този прецедент за пръв път прокарва идеята, че лидер на християнския свят може да е и някой друг, различен от владетеля на Константинопол. На този фон се появяват претенциите на Симеон. Българският владетел иска титлата "василевс на ромеите". Проблемът в случая е, че гръцкия термин "ромеи" се превежда на старобългарски по два начина в зависимост от контекста - гърци и римляни. Какво точно иска? Смятам, че претенциите му са за римската титла. Ако тази претенция беше удовлетворена, Симеон щеше да получи титлата "βασιλεύς ρωμαίων", на латински imperator romanorum, съответно цѣсарь рнмлꙗн (на славянски). Искането на Симеон е неизпълнимо. Шансовете Константинопол да се превземе силово, също силово да се вземе властта и съответно титлата, макар и много малки са все пак някакво положително число. Вероятността Симеон да получи тази титла по друг път обаче е нулева. Това може да се каже днес от гледна точка на историческата ретроспекция. Изглежда в онези времена Симеон все пак е виждал някакви шансове. В последствие Петър е коронован за василевс. Василевс обаче на кого? Смятам, че титлата е била без уточнение и Петър получава просто титлата Весилевс (цѣсарь), като в същото време остава "архонт на българите". Т.е. става въпрос за две различни "длъжности" и съответно титли, подобно на положението на запад (император на римляните и крал на франките (алеманите). Това решение е типично за ромеите и това е компромиса до който могат да стигнат. Може да се предположи, че в началото на управлението си Петър е носил две титли Василевс (цѣсарь) -уж на римляните, но без уточнение и Архон (съответно Княз на славянски) на българите. На някакъв по-късен етап той се отказва от титлата архон/княз на българите и приема титлата "самодържец на българите". Накрая Иван Владислав няма сили и легитимация да защитава титлата Василевс (цѣсарь) и остава само с втората "самодържец на българите"

Ти си ми ясен, това е достатъчно. Не ми е ясно да. Имам проблем с гръцкия език и не го крия. Това поне е в твоята част. Помолих те да ми преведеш правилно, а не като папуаска интерпретация (или апахи бяха) които не разбират нищо. Ето ти текста - http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_221.html Тази част която ме интересува започва в долната част на страницата и продължава на следващите две. Къде в текста според теб става въпрос за императори и къде за нещо друго?