Atom

Малко за тези три компонента: - зелен капитал. Това всъщност е счетоводна врътка и ново данъчно облагане. По-голямата част от природата в момента се възприема за ничия собственост - океаните, моретата, въздуха, реките и т.н. Друга част се приема за държавна собственост, а най-малката за частна. При възприемането на природата като "зелен капитал", тя става обща - на обществото. Следователно всеки който ползва този капитал трябва да си плаща за него. Който замърсява повече - плаща повече, който по-малко плаща по-малко. - дигитална валута на централната банка. Това е същото като хартиените пари, но в цифров вид. Каква е разликата със сегашните пари по сметка? Разликата е, че не е задължително да стоят в търговските банка. В момента гражданите имат достъп само до банкови сметки. Дигиталните пари на централната банка ще стоят или по индивидуални сметки в самата ЦБ или под формата на анонимни токени. Тази мярка може да преформатира банковата дейност. В момента например 2/3 от привлечения ресурс на българската банкова система от домакинства и нефинансови институции са по разплащателни сметки и други подобни. Повечето от тези пари стоят там, просто защото няма къде другаде да стоят. С въвеждането на цифрова валута на ЦБ това вече няма да е задължително. - безусловен базов доход. В момента един от най-големите разходи на правителствата са най-различни социални плащания. БББ е в състояние да елиминира по-голямата част от тях или почти всички и те да бъдат заменени само от един инструмент. От друга страна БББ не е задължително да бъде финансиран от правителството. Това може да стане както чрез емитиране на нови пари от ЦБ, така и под формата на дивидент от "зеления капитал". Как работи тази схема? Чрез пренасочване на новите пари от ЦБ директно към гражданите (БББ), а не под формата на досегашните количествени облекчения може да се предизвика контролирана инфлация за известен период от време, която да обезцени досегашните държавни дългове. В същото време БББ няма да е нов дълг, а просто "новонапечатани" пари. На по-късен етап финансирането на БББ може да става от зеления капитал под формата на дивидент - нали всички са собственици на този капитал :). И в двата случая обаче парите няма да преминават през бюджета и съответно няма да се трупат нови дългове. Схемата може да редуцира значително натрупаните държавните дългове и в същото време да извади социалните плащания от бюджета. Т.е. да намали бюджетните дефицити. За да бъде ефективна обаче, тя най-вероятно няма да а под контрола на правителствата, а под егидата на ЦБ или някаква друга институция която да администрира "зеления капитал". Ползите са за политиците (временни) и глобалния елит (постоянни). Губещи са средната класа и банковия сектор. В по-дългосрочен хоризонт националните правителства също са губещи, тъй като бъдещето споразумение, както и засилването на ролята на ЦБ значително ще ограничи възможностите им за маневриране.

Най-вероятно да. Това обаче, че се "нуждаем се от нов Бретън Уудс" не означава автоматично, че решението ще е същото или дори подобно на старото. По-скоро става въпрос за "решение което да е прието от всички". "Всички" в смисъл всички водещи икономики. Какво ще решат е отделен въпрос, но би трябвало да се намери някакъв компромис, който да получи широка подкрепа. Според мен това което каза Георгиева не е лично мнение, а вече готова или почти готова схема на световния елит и сега се опипва почвата как ще се приеме. В същата връзка трябва да се разглеждат и изявленията които идват от Световния икономически форум за "голямото нулиране" и други подобни. Речта на Георгиева е леко размита, както речта на всеки политик, но все пак могат да се извлекат основните моменти. Тя посочва "три императивни задачи", които да се решат от "новия Бретън Уудс": - Първата са "правилните икономически политики". Тук тя включва много неща, но основното е проблемът с дълговете. - Като втора задача посочва "В центъра на тези политики трябва да бъдат поставени хората" - третата задача е поставяне на фокус на проблема с изменението на климата. С други думи пред новият Бретън Уудс се поставят много по-всеобхватни задачи, далеч надхвърлящи чисто монетарните. Как ще стане практическото изпълнение не е много ясно, тъй като страните са на различен етап от развитието си. Това го казва и самата Георгиева: "Не съществува универсална рецепта за разрешаването на всички проблеми. Политиките трябва да са съобразени с конкретните нужди на всяка страна." МВФ е официална институция и е нормално засега от там да излиза само толкова. Световният икономически форум от друга страна няма тези ограничения и там могат да си позволят много по-свободно говорене. Две от задачите там могат да се видят като "голямото нулиране" и "зелено възстановяване". Що се отнася до втората задача, то там директно се говори за безусловния базов доход: Universal basic income is the answer to the inequalities exposed by COVID-19 От всичко това, а и от други подобни изявления, може да се направи извод, че схемата на глобалния елит за справяне с проблемите включва няколко компонента от които единият е зелен капитал, другият е цифрова валута на централните банки и/или световна цифрова валута и третият безусловен базов доход. Това за развитите икономики. За останалите не става съвсем ясно какво ще се предприеме, но най-вероятно нищо. Да се оправят сами, а развитите най-много ще поемат ангажимент за инвестиции в тези страни. За да заработи тази схема и да е ефективна е нужна съгласуваност в развитите икономики и именно това се има предвид под "новия Бретън Уудс". Ако подобни политики се въведат на парче, само в една икономика, може да има опустошителни последици.

Това е така. Въпросът е, че няма монетарно решение. Проблемът не е само американски, а глобален. Всички са в една лодка. Японският публичен дълг е ясен, държавният дълг на обединеното кралство е над 100% от БВП, а сумарния публичен дълг на страните от еврозоната гони 100% (97.3%). Всички са пуснали печатниците и не могат да спрат. Вярно е, че американците са с една идея по-напред от Европа и Великобритания, но това не променя кой знае колко нещата. При това положение аз не виждам как ще стане тази монетарна инфлация на долара - т.е. обезценяване спрямо останалите световни валути. Европа, британците, японците, дори китайците - никой няма да допусне подобна схема. Според мен ще се върви към общо решение на водещите икономики и то се върти около цифровите валути на централните банки, безусловния базов доход и "зеления капитал". Това са нещата които в момента се тестват и най-вероятно "решението" ще е някаква комбинация от тези елементи. Там може да намерят някакво що-годе управляемо решение. Разбира се, може и да не намерят и да ни застигне огромно финансово цунами и хаос. Играта с валутни курсове обаче със сигурност ще доведе до същото.

Всъщност държавният дълг е следствие. Проблемът е политически и фискален и се състои в това, че правителството харчи повече от приходите си и непрекъснато трупа бюджетни дефицити. С други думи проблемът няма да се реши с "опростяването на дълговете" ако политиката за финансиране на държавните разходи продължи в същия дух. Просто ще се натрупат нови дългове. При по-малките държави опрощаването на дълговете обикновено върви с натиск за ограничаване на бюджетните разходи, вдигане на данъци и т.н. Тук не знам как ще стане това. Някъде гледах решение, което е комбинация от цифрова валута на централната банка (дигитален долар), безусловен базов доход и зелена икономика. ББД е за сметка на емитиране на нови пари - дигитални долари, а не от бюджета. Ако се проектира правилно може да постигне две цели - контролирана инфлация, която в течение например на 10 години да обезцени дълговете до поносими размери, а от друга да разтовари бюджета от социалните разходи. На по-късен етап се въвежда зелен отпечатък на всеки бизнес, сграда, машина, човек и т.н. Всички приходи от този зелен отпечатък формират зелен капитал, който от своя страна се връща като ББД на гражданите. Мотивът е, че природата е на всички граждани. Т.е. те са собственици на зеления капитал и трябва да получават дивидент от тези които ползват капитала (тези които отделят въглеродни емисии, замърсяват и т.н.)

Виж думата τούμβα: Виж и αυτό/αυτή. Това местоимение го има на няколко места и се изписва различно. Виж например в края на надписа:

По принцип не изключвам нищо. На какво обаче може да се опре тази хипотеза? Все пак нямаме 100% съответствие на съгласните между готската дума и "прабългарската". Старобългарската съгласна дз/з например идва в резултат на палатализацията на Г. При прабългарската какво става? Този прабългарски език все трябва да има някаква фонетика - знаем ли каква е и какви процеси протичат в него?

Прегледах набързо и другите надписи. Според мен Бешевлиев е прав и това е алфа. Просто нямаме никакви основания да приемем това изписване за нещо различно. Ето например факсимилето от надпис 59 - там алфата е изписана по друг начин: Ако пренебрегнем въпроса дали е кана или канас, няма как да го прочетем различно от Бешевлиев. Тази дума обаче няма нищо общо с думата княз. От една страна е назалната гласна, която не може да се подмине, а от друга последната съгласна "дз" (или "з"), която по това време е много съмнително да се предаде със сигма. При Фасмер например има един топоним в Серско, който предава абсолютно точно старобългарската дума и това е Πρωτοκνένζη. Носовата гласна е адаптирана като "έν" (ен), а последната съгласна е зета. Единствено не е отбелязан големият ер след "К", но още в старобългарския корпус има записани форми на думата, където ерът вече е отпаднал. С други думи този запис отразява 1:1 старобългарската дума и няма нищо общо с думата кана/канас в първобългарските надписи.

Вие сте този, който приравнява звуковата стойност на буква от първобългарските надписи със звуковата стойност на малкия юс от славянската азбука. Ако не ви харесва думата "славянска" я приемете като "старобългарска" или както там искате. В случая това е без значение, а важното е кой звук се изразява с тази буква. Аз не твърдя, че хипотезата ви е невъзможна, а че е прибързана. Теоретично е възможно под различното изписване на гръцките букви да се крият други звукови съответствия, различни от стандартните. Хипотезата би имала смисъл ако се намери гръцка дума от тези надписи където буквата изразява звуков еквивалент подобен на малкия юс. Тази буква не се използва само за думите Канас и Омортаг, но и в още един куп чисто гръцки думи от същите надписи. Докато не се намери такова нещо тезата е по-скоро спекулативна и нищо повече.

което дори не е сигурно, тъй като не става ясно защо на места в него се ползва малък юс (Ѧ), а на други алфа - (α).... чакайте малко, глаголицата е "измислена" не преди 855г., откъде се е взел този малък юс върху надписа? Защо "историците" го разчитат като алфа, а не като такъв? Предполагам, че го разчитат като алфа, просто защото в гръцките думи където е използвано подобно изписване, това е звукът отговарящ на алфа и нищо друго. Въпросът защо се използва различно изписване на буквите е интересен, но връзката със славянския малък юс според мен е прибързана. Ето една картинка, която показва изписването на буквите в първобългарските надписи:

За правителството ясно. По-скоро ми беше интересно кои са другите субекти които имат голям дълг, непосилен за обслужване. Може би има някакъв анализ. Примерно при корпоративния дълг тези и тези сектори са рискови, при частния хората с този и този профил и т.н.

Това са старобългарски текстове и старобългарски език, който е от славянската група. Ако съдим по облика на думата, то в езика на славяните първоначално името е било *българъ. Оригиналната прабългарска форма би трябвало да е *българ или *булгар. И двете форми ще се адаптират на славянски като българъ, а на гръцки като βούλγαρος. По късно, вече на местна почва думата се преобразува на старобългарски до блъгаринъ, което е закономерен процес. По същия начин думите *дългъ, *мълва и *пълкъ в старобългарските текстове се появяват като длъгъ, млъва и плъкъ.

А защо дългът да е проблем? Ако изключим правителството, кои са най-задлъжнелите икономически субекти и при кои от тях има риск от необслужване на дълга.

Вижте, как да се върнат хората, които са писали тук, според мен е грешния въпрос. Основните въпроси би трябвало да са "какви потребности задоволява форума?" и "как да се задоволят с наличните (най-често ограничени) ресурси?". С други думи: - какво искат потребителите ни? - как да им го дадем? За новите потребители: Един повърхностен поглед върху съдържанието показва, че основно хората се регистрират във форума по три причини. 1. Търсят отговор на някакъв въпрос и смятат, че ако го зададат тук ще получат отговор. 2. Искат да изложат някаква своя хипотеза, откритие или просто своя визия 3. Търсят общуване с хора близки до техните интереси. Ако при първоначалните взаимодействия след регистрация хората са удовлетворени, има известна вероятност да останат, а след време активно да участват и в други теми. Ако не, най вероятно участието им ще е до там. Следователно е добре да намерите начин да отговаряте на първите постове на новите потребители и по възможност да решите проблема им? Т.е. да отговорите на въпроса им, да им помогнете със задачата или да ги насочите с някаква информация. С други думи да намерят форума за полезно, приятно и добронамерено място. За останалите потребители: Тук най-важно е поддържането на качеството на форума. Т.е. добра модерация, интересни теми, ново знание и т.н. Разбирам, че с модераторите е трудно, а и нещата там трябва да са много балансирани. Една хлабава модерация би превърнала форума в боза, а много строга ще отблъсне потребителите. В тази връзка може да се помисли за разрешаване на "частни теми". Т.е. възможност една тема да се декларира като "частна" от създателя си и авторът на темата да си я модерира сам. В такива теми администраторите да следят за общите правила (обиди, нецензурно съдържание и т.н.), а въпросът с научност или ненаучност, дали съдържанието е спам или смислено съдържание да го решава "собственикът на темата". Разбира се това са повърхностни наблюдения и лични впечатления. Вие по-добре познавате форума и потребителите. Иначе с потребителите които бяха активни тук, но вече не пишат е най-добре да се свържете лично. Причините да не пишат може да са най-различни, но това е добра обратна връзка, а при покана може и някои от тях да се върнат.

Може да пробвате с "гостуващи потребители" или по-точно гостуващи специалисти. С еднократен ангажимент от тяхна страна или както там искат. Например, опитайте да поканите учени, които да презентират тук работите си. Не е задължително това да са някакви огромни публикации, а няколко реда за запознаване с изследването (може и копиране на въведението от оригиналната публикация) и линк към оригиналната публикация (ако има такава). Ако поемат ангажимент, че след няколко дни ще отговорят да зададените въпроси, според мен това може да предизвика интерес и от "масови потребители", които съответно да задават въпроси. Ако в момента няма какво да презентират (нямат нови работи), може да ги поканите да отговорят на въпроси на потребителите. Например предварително се съобщава, че на тази и тази дата ще гостува някой физик, лингвист, генетик, археолог, и т.н. и всеки е добре дошъл да зададе своите въпроси предварително, а на самата дата човекът ще отговори както на някои от тях, така и ще участва в онлайн дискусия в рамките на определено време. Не е сигурно дали по този начин нещата ще потръгнат, но най-малкото тези гости биха вкарали нов импулс и нови теми за дискусия.

Защо да не може да се направи кът за младоженците? Обредите са обреди винаги и най-вероятно са били по-важни за древните, отколкото за нас. Женитбите не са някакво ежедневно събитие, а са важна част от живота на човека Ако на някой синът му си вземе невеста, колко му е да ударят една черта на пода на землянката и по този начин да маркират "кът за младоженците". От едната страна на чертата мястото се резервира за младоженците - те ти чертога, а от другата за всички останали. Така ще изкарат зимата, а напролет спретват за две седмици една землянка за новото семейство и готово. По-късно, когато започват да строят по-големи сгради, има място вече не само за временен кът, но и за постоянна стая - спалня и тя става "чертог". Владетелят пък има цял комплекс от сгради (дворец), където една от сградите е отредена за личните му покои - "чертог" С други думи семантиката може да се развие по следния начин: кът за младоженците маркиран с черта -> стая (спалня) на младоженците -> част от двореца (отредена за лични покои) на владетеля.

Аз пак ти благодаря и ти сложих плюсче. Проблемът обаче си остава. При другата дума - стопан, в БЕР предлагат на първо място балканска субстратна хипотеза. Причината е, че в албански и румънски тази дума е навлязла повече от един път. Има форми които могат да се обяснят като заети от старобългарски, но при другите това е затруднено. Т.е. хипотезата е един път заемане от местния субстрат в славянски, романски и албански (няма преходи, няма възстановени форми, нищо няма) и втори от старобългарски в романски и албански. Разбира се, теоретично думата може да е заета в албанки и романски директно от прабългарски. За там обаче също няма нищо. При липса на езикови данни и опиране само на аргументи на логиката, явно в БЕР са предпочели субстратната хипотеза на първо място, а хипотезата ирански-прабългарски-славянски на последно.

Точно така. Аз затова и те питах защо предлагаш тези две думи и каква е връзката им с прабългарски. Помислих, че някой е възстановил прабългарски форми. Тя всъщност темата е точно за това. В първия пост Sir го е описал - прабългарският език уж има такива и такива характеристики, но като се тръгне да се разглеждат конкретни думи няма нищо. Няма собствена фонетика, морфология и т.н. Като контрапункт виж това: https://en.wiktionary.org/wiki/крест Руската форма произлиза от старобългарската, тя е наследник на праславянска, а тя от своя страна заета от старо-високо немски и последната от гръцки. Сега сравни с това - https://en.wiktionary.org/wiki/чертог Проблемът с т.н. прабългарски език е, че и двете тези -тюркска и иранска уж са езикови, но в тях има само насипни думи от всевъзможни тюркски езици (чат-пат се добавя и монголски) при едната теза и всевъзможни ирански плюс индо-арийски езици, от всички времена и епохи в другата. Накрая прабългарският е без облик - няма собствена фонетика, няма граматика - нищо няма.

Има ли друг такъв пример, от форма с дълга гласна "А" да се получи дума със свръх кратка "ь" (звукова стойност между свръх кратко Е и свръх кратко И)? За озвучаването на последната съгласна също не съм сигурен. Има достатъчно думи при които преди краен ер стои К, както домашни, така и заети - лук, бук, грък и т.н. Т.е. на славянска почва изговарянето на крайния ер не влияе върху предходната съгласна дали ще е звучна или беззвучна. Примерите с белег и ковчег не са много показателни. За белег в БЕР ни пращат да сравняваме с турските bilgi, belgi (знак, белег); belmek, bilmek (зная) и монголската balga (знак). Т.е. изходната дума спокойно може да е имала звучна съгласна Г. За ковчег в БЕР има няколко версии. На първо място се цитира Фасмер. Какви са, що са фонетичните преходи или замени при тази дума и коя е точно изходната форма, лично аз не мога да се ориентирам.

Абсурд е на всеки предполагаем тюркизъм да се приписва прабългарски произход, особено ако думата има широко присъствие в другите славянски езици. Освен тази дума има и други подобни. Това са теле и коза. Ако се търси някакъв далекоизточен произход на тези думи според мен те би трябвало да се разглеждат заедно. Ако действително произходът им е източен е по-вероятно да са дошли от един език, отколкото от три различни.

Не е задължително. Хипотезата е, че думата е заемка от прабългарски в старобългарски. Семантичният преход може да е станал в прабългарския език (какъвто и да е той). Думата така или иначе не е общославянска за да и търсиш значения по други езици. За руския език доколкото знам се приема, че е заемка от старобългарски. Както и да е. За мен фонетичните преходи поставят много повече въпроси на тази хипотеза. Ако те са ОК, семантиката може някак да се приеме. Ако фонетичните преходи нямат обяснение и при наличие на известни въпроси в семантиката, тази хипотеза би трябвало да се изостави.

Да, има го и този момент. Ако трябва да сме по-точни, думата чертог маркира личните покои на собственика (владетел или големец). Целият комплекс от няколко сгради е "дворец". Палат е официалната част на този комплекс с тронната зала и други помещения до които има външен достъп, а чертог са личните покои. Все пак семантичният преход от балкон до лични покои може криво-ляво да получи някакво смислено обяснение. На фона на тогавашното масово строителство, сграда с балкон е била някакво изключение. На землянката и да искаш да поставиш балкон няма къде. Ако владетелските домове са били нещо различно от землянките и сламените колиби ( т.е. сравнително по-голяма сграда) не е толкова трудно името на един елемент от сградата да се прехвърли на цялата сграда. С други думи може да се изкаже хипотеза, че първоначално чертог е просто къща/дом на големец, която не е землянка или колиба. Т.е. надземна сграда с достатъчно височина, която има покрита веранда или чардак.

Да, но все пак не ми е ясно защо точно прабългарски. В случая обяснението е "думата е прабългарска, защото е прабългарска". Например думата "шатра" също е достатъчно стара и заета, но рядко някой предлага прабългарско посредничество. Обикновено се предлага посредничество на "някакъв" (неуточнен) тюркски език, като за пример се дава казахски. При други автори се предлага унгарско посредничество или даже чрез арабски. Що се отнася до чертог, то за първоизточник на думата се предлага персийската čārtāk. В случая най-интересен е фонетичния преход от дълго "А" (ā) до "ь" (супер кратка гласна) в първата сричка, но останалите преходи също са интересни - от дълго А в О и озвучаването на крайната съгласна: К-Г. Приписването на прабългарски посредник подразбира, че тези преходи са характерни или най-малкото възможни точно за прабългарския. Просто не съм запознат с обясненията на тези преходи, но предполагам, че някъде това е направено и именно там се прави извод, че думата е прабългарска. Интересно ми беше да видя какви са тези обяснения - нищо повече.

А каква е идеята да разгледаме тези две думи? За стопан в БЕР са дадени един куп тези - от балкански субстрат, изконно славянска етимология, романска, гръцка и накрая иранска. За чертог се приема персийски произход и прабългарско посредничество, но честно казано не ми е ясно от къде идва идеята за посредничество точно на прабългарите. И ако наистина те са посредника, каква информация ни дава тази дума за езика им?

Защо някой друг трябва да ги изследва? Ти си човека който твърди, че това са ирански думи, ти трябва да ги изследваш и докажеш. Започваш: ИЕ форма е такава, индо-иранската онакава, пра-иранската не знам каква си, когнатите - тези, тези и тези и т.н. Обратното е някаква извратена логика. Този художник например не съм го срещал досега в твоите списъци. От къде го изкопа?

Ето ти линк към wiktionary: https://bg.wiktionary.org/wiki/харесам - гръцки произход В Речник на чуждите думи в български, издателство Елпис/1995 стр.708, думата е дадена от гръцки произход. Къде точно я дават като иранска заемка?