Atom

Точно така, никой не знае какво им е в главите. Декларацията на Парламента е толкова малоумна, че ние самите не можем да разберем, а какво остава за македонците или някакви външни наблюдатели. Проблемът е, че въпреки това 70% от българите подкрепят тази политика. След като не е ясно какво целят политиците ни и защо го правят, единственият извод е, че някой друг знае какво прави и какво цели. Според мен цялата афера е руска работа, а целта е обратна - обтягане на отношенията между България и Северна Македония и създаване на предпоставки за вътрешни раздори и разединяване на обществата във всяка една от страните. Този спор не може да се реши по нормален начин в близките месеци или една две години. Ако пък през това време все пак се приеме някакъв компромис, той няма да бъде одобрен нито от всички българи, нито от всички македонци и ще доведе до вътрешни раздори както в България така и в Македония.

Не, аз не питах какви са целите ни по принцип или какви трябва да бъдат, а конкретно за целите на политиците ни в конкретната ситуация. Имаме процес на кандидатстване на С.Македония в ЕС и спиране на процеса от наша страна. При това това не с решение само на правителството, а имаше декларация на Парламента подкрепена от всички партии, а това решение се подкрепя от 70% от българите. Наистина ли мислиш, че това нещо (ветото) може да продължи 30 години и целта ще се постигне?

И какъв е пътя да се постигне тази цел - вето в продължение на 30 години? Не мисля, че това е начина. Според мен ефектът ще е по-скоро обратен. В другата тема писах за процесите при създаването на нациите. Това са обединение и обособяване по някакви признаци и разграничаване по други. При нас разграничаването е основно българи vs гърци в рамките на Рум миллета. За македонците разграничаването е основно от нас. Като не им даваме никаква възможност да се разграничат от нас, ние дафакто не признаваме нацията им. Т.е. колегата е прав като казва, че условието е да се откажат от това да се идентифицират като македонци и да се обявят за българи. Следователно ако целите ни са "нормални и добросъседски отношения" не би трябвало да отричаме "разграничаването", а да се опитаме да го управляваме в наш интерес. Това обаче преминава през промяна не само на македонския исторически разказ, но и на нашия собствен. Готови ли сме за това? Не мисля. Според мен сегашното политическо противопоставяне с република Северна Македония стана без какъвто и да е тактически и още по-малко стратегически анализ от страна на нашите политици. Едно аматьорско изпълнение с краткосрочни цели ни вкара в дипломатичен капан от който няма излизане без значителни щети.

Не искам да коментирам делата на Стамов. С него тук имахме лют спор и даже по едно време искаше да ме гони от форума. Наясно съм с всичко това и затова отдавна не го чета. Чакам да видя официалното изследване на Райх. Все пак 100-те проби колкото и да е въпросно тяхното подбиране са си проби. Това което ви пиша не е без основание. По форумите се промъкна, че успоредно се тестват и проби от римската епоха в източна Сърбия и се очаква те да покажат горе-долу същото като пробите от Рим през имперската епоха. Някои от баварските булки с ИЧД пък удивително приличат на нас, но това не са момичета родени тук на балканите, а малко по-насевер. Това обаче са само спекулации. Докато не излязат проби покриващи целия времеви интервал може да изказваме всякакви хипотези. И още нещо. Историята на биологичната популация, историята на етноса и историята на езика са три различни истории. Някъде може и да съвпадат, но това изобщо не е задължително.

Вижте, не е нужно човек да намира грешка във вашата работа. Изказвате хипотеза за приемственост между древното население на балканите и днешната популация при непълни данни. Това е хубаво, но все още не е доказателство. Причината е елементарна и не виждам защо се сърдите. Питах ви по горе, но не ми отговорихте. Сигурен ли сте, че ако направите изчисления един път върху частични данни от римското изследване (без имперска епоха, късна античност и средновековие) и втори път с пълния обем данни ще имате едни и същи изводи от двете изчисления? При нас дупката без данни е много по-голяма в сравнение с хипотетичен "римски модел" без имперски, късно античен и средновековен период. При нас липсва късния бронз, желязото, антиката, късната антика и цялото средновековие. Ако има някакви проби, то те са единични е вие сам отказвате да работите с тях.

Мен лично не ме интересуват македонците, нито гърците, а какво точно искаме ние. В какво се изразяват т.н. "български национални интереси по отношение на Северна Македония". 70% от населението на България подкрепя твърдата политика спрямо република Северна Македония, но въпреки това никъде не може да се намери ясно изразена позиция, какво искаме да постигнем с тази твърда политика. Имаме ли някаква цели или спорът е заради самия спор.

Да, но въпреки името, процесите на балканите не са точно еквивалент на Ренесанса. Тук от края на 18-ти и през 19-ти век имаме въвеждане на бързи обороти на компоненти от ренесанса, просвещението, ефектите от френската революция, индустриализацията и т.н. Общо взето всичко без реформацията. "Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, а искаме свобода, човешки правдини." Свобода, човешки права....... това са идеалите на възрожденците. Днес обаче, Ура-патриотите твърдят, че това не са наши (български), а чужди ценности.

И още нещо. Т.н. "възраждане" е обхванало целия народ. Вярно е, че една голяма част от хората остават пасивни и чакат някой Месия да им помогне. Именно към тях се обръщат възрожденците с призива да се пробудят и да излязат от робската състояние. Ботев, който по принцип е доста рязък се обръща към тях с "Робе". Има обаче и едно видимо и активно гражданско общество. Това са хора които се самоорганизират и отстояват своите интереси в областите които ги интересуват. Тъкмо в него например Ботев вижда бъдещето: "Но какво е неговото бъдеще? Нашият народ има свой особен живот, особен характер, особна физиономия, коя го отлича като народ - дайте му да се развива по народните си начала, и ще видите каква част от обществения живот ще развие той, дайте му или поне не бъркайте му да се освободи от това варварско племе, с кое той няма нищо общо, и ще видите как ще той да се устрои. Или не видите семето, зародиша в неговите общини без всяка централизация, в неговите еснафи, дружества мъжки, женски и детински? Или не видите в него и това, що казахме по-горе?..." По времето на комунизма, управляващите се бяха изхитрили, да напишат исторически разказ, в който комунистите да има от какво да се гордеят. Така богомилите станаха първите борци за равенство, а въстанието на Ивайло стана първото антифеодално въстание в Европа. Септемврийското въстание беше обявено като първото антифашистко, процесът в Лайпциг като едно от най-значимите събития в историята и лична победа на Георги Димитров над фашизма и т.н. и т.н. (много са) От друга страна скриха учредителния Устав на Екзархията, който е републикански, демократичен и либерален и оставиха само проекта, където тези неща не са толкова ярко застъпени. Възраждането беше представено като дело на единици, а самите възрожденци или като някакви безлични и завеяни интелектуалци или като супер-герои. С една дума нещо доста различно от "народа". Едновременно с това Робството доби завършения си митологичен образ. Цялата тази операция е да не се позволи създаването на активно и независимо гражданско общество по времето на социализма. Някак си не върви да мачкаш правата на гражданите си, а в същото време в историята на България да пише, че едва ли не в епохата на възраждането българите са имали по-големи права и са били по-активни и независими. Съвсем друго е когато в голямата си част народа вярва, че е наследник на роби. За днешните управляващи това е перфектно. Те не искат активно гражданско общество и затова не променят нищо. Уставът продължава да е скрит, а по въпроса за Робството няма промяна. Така учебниците ни по история възпитават два типа малцинства: - Ура патриоти, поклонници на Робството, потурите и елеците - Нихилисти за които България и българите не стават за нищо. Повечето хора естествено не се интересуват какво пише в учебниците по история. Все пак в резултат от икономическото състояние, възпитанието на историческия разказ и т.н. общият ефект е, че мнозинството от активните хора с граждански позиции бягат от България, а тук остават мнозинството от хората които чакат Месията и малка група активни граждани.

Какво да ти кажа - прав си. Противопоставянето е почти неизбежно. Има го при формирането на почти всички нации. Резултатите са ужасяващи. Достатъчно е само да се споменат жертвите на нацизма и арменския геноцид. Нещата въобще не се изчерпват само с тези два примера, но това е тема за друг разговор. Защо обаче другите са го превъзмогнали, а ние не? Според мен виновниците за това състояние не трябва да се търсят в създателите на нацията, а в по нови времена. Писах ти вече, че правих някакво аматьорско проучване по въпроса за Робството и мога да споделя собствени впечатления. Освен от отрицателни емоции - омраза към другия, нацията се захранва и от положителни - гордост от себе си. За създателите на нацията това са били само героите от миналото (то друго няма). Още преди освобождението обаче освен от миналото се появява гордост от самите себе си и собствените постижения. И да ти кажа - имат основания. За около 50 години, от 1820 до 1870г., тръгвайки от нулата и без институционална подкрепа българите изграждат сами мрежа от училища, църкви, читалища и т.н. Венецът е признание и собствена институция - Екзархията. Самата тя е учредена като демократична, либерална и републиканска институция. Днес ние не се гордеем със себе си и сме недоволни от живота. Всяка нация обаче има нужда от гордост. Няма от какво да се гордеем ние самите, остава да се гордеем с историята. Тя обаче е написана така, че да няма и там от какво да се гордеем и остава само противопоставянето.

Защото археолозите и историците имат консенсус само за културите след средата на II хил. пр. Хр. За тези преди това няма консенсус, че са тракийски, а текат спорове. С други думи няма как по автоматизъм да се припише "тракийска" етничнност на проби по-стари от средата на II хил. пр. Хр.

Виж, образуването на нациите е процес на осмисляна "кои сме ние" и обединение. Обединението от своя страна изисква разграничаване. Т.е. да знаем кои сме ние и кои са другите. Това е общовалидно правило при формирането на всички нации. Едва по-късно, когато нацията има вече устойчиви корени се задава въпроса "а не сме ли все пак като другите?" 1. Паисий е само един от многото. Виж например работите на Раич и Наскович - разграничаването си е ясно видимо и там. Не са обаче само те. Ето ти пример от писмо на Д.Миладинов до А.Екзарх: Достопочитаеми Александър Екзарх, Вашето добро име е име за гордост на всички славянобългари в Европейска Турция. Ти привличаш почитта на нашите единородци чрез истинската ти ревност за тях. Пожелавам родолюбивото ти чувство да се разнася като светкавица към всички някога славни, а сега възкръсващи от тинята на невежеството наши единородци, потомци на Илир, на Коледа, на силния Стефан Немановик и на други Под линия е дадено обяснение, че Миладинов е чел някакъв препис на Паисий, където се споменавали кралете Илир и Коледа, но лично мен силно ме съмнява визията на Миладинов да е от там. По-скоро е формирана от някоя друга книга. Ако беше препис на Паисий поне щеше да спомене Самуил или някой друг, а не точно Стефан Немановик (Стефан Душан) Ето и друг пример от прошение на първенците от Кукуш и Дойран до руския Император, където формулировката е "предисторическия пеласго-българомакедонски и исторически славянски род". Това нещо със сигурност не е от Паисий. С други думи във времената когато се формира нацията разграничаването е задължително. Без него просто нямаше да има нация. Паисий от своя страна е само един от многото които формулират това разграничаване. 2. По отношение на Византия. Образът на Византия е формиран от запада и този образ по това време хич не е привлекателен. Тя и затова е Византия, а не Римска Империя. Самите елини в ранния период се разграничават от Византия и затова се идентифицират като елини, а не като ромеи. Патриаршията е консервативна и се възприема като символ на старото и застиналото. Неслучайно думата ортодокс в западните езици добива значение на праволинейност, непроменяемост и т.н. Следователно да искаш хората които формират нацията да се идентифицират с Византия точно по това време е нереално. Те искат един нов свят, основан на нови начала, а по това време Византия олицетворява точно обратното. С други думи Началото т.е. поставянето на основите на нацията е съвсем нормално и аналогично на поставянето на основите на останалите нации. Това което ни липсва на нас е преосмисляне, нещо което останалите правят през 20-ти век. Именно тогава европейците започват да променят своите първоначални "национални представи" и да търсят вече това което ги сближава с останалите нации.

Ами направете изчисленията без имперската епоха, късната античност и средновековието. Т.е. включете само Медна епоха, републикански Рим и съвремието и вижте какво ще излезе.

Вижте, методологията сигурно е безупречна, както и работата ви. Каквито и изводи да правите обаче според мен са прибързани. Изводи могат да се правят, когато имаме достатъчен брой проби от късния бронз, желязото, антиката и ранното средновековие. Досегашния опит показва, че може да има изненади, както например в римското изследване, което обхваща всички епохи.

Абсолютни глупости. Ние самите (тези които живеем тук и сега) с нашите желания определяме как да виждаме миналото на нацията, каква да е Е тя в момента и каква да бъде в близкото бъдеще. Ако искаме да сме юроди, ще сме юроди. Ако искаме да сме роби, ще сме роби. Ако искаме да сме свободни, ще сме свободни. В историята на всеки народ са се случили една камара събития, има една камара факти и делата на милиони хора. В нея всеки може да намери оправдание, за което и да е (дори идиотско) деяние. Светът ти е едномерен, нямаш съмнения и ако някой ти е набил нещо в главата то си остава там като вечна истина. Само дето няма нито вечни, нито абсолютни истини. Решил си да се идентифицираш с юродите на Паисий - нямаш проблем, твоя си работа и твое желание. Друг иска да се идентифицира с трите синджира роби, трети с Мунчо от Под игото, а други с потурите и елеците. Това обаче си е вашата истина и вашата собствена идентификация. На какво основание я натрапвате на останалите българи?

Преди да ме игнорираш, намери наистина оригиналния Устав, приет при учредяването на Екзархията. Много е интересно. Началата в Устава са изборност, отчетност и мандатност на всички нива. От най-ниското, до най-високото. Дори и екзархът има мандат и е длъжен редовно да се отчита. Това показва либерализъм, демокрация и републиканство в най-чист вид, при това демонстрирани в една от най-консервативните институции - църквата. При други "правилни представи" този Устав можеше да стане за нас символ, като Магна Харта за англичаните. Сега обаче е забравен и игнориран по простота причина, че е несъвместим с Робството и другите митове които то води след себе си. Иначе ако посочиш името на потребителя без да кликаш или натискаш върху него се появява бокс където има и опция Ignore

Точно така. Трябва да се изгради Правилната представа Доколкото знам, за еничарите, насилията над жените и вкарването в хареми, мъченичествата на християните които не са се отричали от вярата си, кланетата, и т.н. се знае от всички. (Интересно защо няма термин Римско робство - там кланета, заробване и гонения на християни има колкото искаш). Това никой не го крие и не го отрича без значение дали се използва или не думата робство. Освен това: - Напоследък е модерно да се обличат и демонстрират "български носии" по всякакъв повод - сватби, кръщенета, абитуриентски балове, национални празници и т.н. - това се смята за много патриотично. - термините "либерално", "човешки права" и подобни се заклеймиха като антинародни и несвойствени на българския национален дух, а хората които се застъпват за тях са ..... абе либерасти и национални предатели. Действителността обаче е, че потурите, елеците и калпаците не са изконно-българска носия, а турска. Няма да ги видиш като българска носия нито в миниатюрите от средновековието, нито в ранните гравюри на западните пътешественици. Дори етимологията на тези думи е от турски произход. Ако потърсиш снимки на възрожденци ще видиш, че повечето се снимат в западно облекло. Възрожденците се борят за "свобода и човешки правдини", за прогрес и просвещение, а днес това са мръсни думи и "западна пропаганда". Неправилната представа е това, че възрожденците са искали да изградят нов свят, основан на нови начала - свобода (от къде идва либерал?), равенство, справедливост, човешки правдини. Уставът приет при учредяването на Екзархията пък е най-неправилен, защото някой може да си помисли, че не само са искали, но аха, аха са го постигнали. То затова и като най-неправилен не може да се открие никъде. Следователно тези които настояват за свобода, човешки права и справедливост имат неправилна представа и са национални предатели. Парадоксът е, че няма как да са национални предатели, защото това са същите ценности, на които се опират хората поставили основата на нацията (какво да очакваш от западни поклонници). Следователно и това трябва да е неправилно. Няма създаване на нация, а тя си е била вечна и изначална, а само се е "възродила". За по-сигурно слагаме една черта и на същността на епохата, която наричаме възраждане. И какво остава в този случай като Правилна представа? Робството, потурите и елеците. А, и Паисий - все пак като късно-средновековен човек той не е толкова рисков. Всичко останало е неправилно, антипатриотично и национално предателство.

А каква е действителността, как я дефинираш? Защо например толкова държите на "турското робство", но с лека ръка се отказвате от гръцко, фашистко и не знам още колко вида робства. Те също са мерило на събития запазени в народната памет и "преживени" от реални хора?

Тези неща се осъзнават. Не се осъзнава обаче, че Вазов е написал "Под игото", а не "Под робството". Защото разлика все пак има, а и първата дума не може да се персонализира за разлика от втората: робство-роб. Персонализира ли се един път, след това следват всякакви асоциации - робски народ (но не може да кажеш игарски народ), робски манталитет (игарски няма), робско поведение и т.н. А каква е разликата? Без робство е по-леко отколкото "всъщност" е било, но пък с робство е по-тежко пак отколкото "всъщност" е било. Има ли някаква обективност, някакви обективни критерии? Няма - всичко е субективно.. След като няма обективни критерии, единственото смислено нещо което остава е робофилите да се кефят на това, че са наследници на роби и обратно, робофобите да не се радват на подобна формулировка.

И аз съжалявам. Моите деди не са били волни хайдути в Балкана, но не са били и роби. Не знаех, че твоите са били роби, купувани и продавани по робските тържища. Не съм искал да те засегна, а изказването ми бе по-общо.

И българите в огромното си мнозинство са били роби, купувани и продавани на тържища. Щото робството се отнася за целия българския народ, а не за някакви отделни индивиди? Не знам, ако представите ти са такива...........

Абе човек, ти наистина ли не можеш да различиш мит от реалност? Какви катастрофални последствия, какви пет лева. Това дето го пишеш тук, ако го има изобщо е някакъв мит от 20-ти век, възникнал най-рано след първата световна война. Писах ти вече, че много от устойчивите митове се създават тогова. Митът за Робството, митът Левски, митът Ботев и т.н. Някой е искал да оправдае действията си и е намерил - Робството, Паисий и там нещо друго. Паисий и да го нямаше щеше да бъде измислено нещо подобно. Да не мислиш, че е сложно? Това се прави непрекъснато от управляващите да баламосват масите. И се прави навсякъде. Да не мислиш, че българите са открили Америка? Т.н. възрожденци също си имат митове. Ти знаеш ли обаче какви са, чел ли си им писмата, работите и т.н. за да се ориентираш лично? Или се ориентираш като пишман патриотите от преразказа, на преразказа, на разказа за тези събития. Някой ти е казал така и си повярвал. След като Паисий според теб има такова огромно влияние за формирането на някакви културни, идейни и не знам какви още поведенчески модели в българската нация (независимо дали положителни или отрицателни), какво влияние са оказали Раич и Наскович? Или според теб никакво, защото никой не ти и разказал за тях. Само дето техните книги са отпечатани в хиляди екземпляри, за разлика от няколкото десетки ръкописни копия на историята на Паисий.

Ами хубаво. Това което пишеш обаче се отнася за "Мита-Паисий", а не за самия Паисий. Този Мит е създаден от някакъв конкретен човек или конкретни хора. Сам казваш, че "никой не знае какво е писал Паисий". За да се цитира така от "всеки идиот или полуидиот" някой им е казал, че сърцевината на посланието му е точно това. Още един път да кажа, че не съм запознат с концепцията за Срама, но е много вероятно, ако този Мит изобщо съществува, да е сътворен точно след трите неуспешни войни. Т.е. да е резултат, а не причина за националните катастрофи. Какво имам предвид? Преди време имах интерес към мита за Робството (с голямо Р). Днес Робството се възприема в буквалния смисъл на думата от много българи, а робофилите (някои от т.н. "патриоти") го бранят със зъби и нокти и не дават и една дума да се каже против този Мит. Това обаче не е било винаги така. През възраждането Робството се възприема през призмата на либерализма - като тирания, като подтисничество и т.н. и е антипод на свободата. Един човек не е роб, ако осъзнае, че е роден като свободен човек и отстоява своята свобода и права. С други думи посланието на мита Робство в този период е: - не бъдете роби, осъзнайте се, просветете се, образовате се, повярвайте в себе си, търсете и отстоявайте своите права и свободи. Това е така до началото на войните. Трите неуспешни войни обаче се възприемат като национална катастрофа. Вместо да се търси истинските виновни се намира такъв и това е ... Робството. Именно в този период се появяват съжденията, че май все пак наистина сме били роби (в буквалния смисъл на тази дума). Робството става "обективна" причина за българските неуспехи. Все още обаче това не е фатално. Посланието сега е: "Ние действително сме били роби и затова не успяхме. Необходимо е да положим повече усилия от оставалите народи които са били "свободни" и тогава ще успеем." Като резултат от тази мотивация между първата и втората световна война икономиката на България постига един от най-големите си ръстове. След 1944г. комунистите отново вкарват Робството в употреба, този път да мотивират собствената си власт. Появява се още едно "робство" - фашисткото, а комунистите естествено са причисляват към освободителите. Зависимостта от СССР се обяснява с това, че Русия два пъти ни е освобождавала от Робство (един път турско и един път фашистко) и трябва да сме двойно по-благодарни на наследника и СССР. Митът за турското робство окончателно е оформен във вида в който го познаваме днес по времето на възродителния процес когато играе основна роля за неговата мотивация. Днес Робството има изключително отрицателно влияние и изпълнява точно обратната роля на мита "робство" през епохата на възраждането. Съвременният Мит ни набива в главата "ценности" като това да сме пасивни ( робът няма собствена воля), че от нас нищо не зависи, че сме неспособни да отговаряме за себе си и бъдещето си и т.н. Единственото което можем да направим при това положение е да си намерим по-добър "господар", който все пак да полага за нас някакви грижи - Царя, Бойко или Слави, САЩ, Русия или Китай и т.н. В резултат се появява чувство на обреченост. Ето едно твърдение, което според мен е тотално сбъркано: "За 30 години не можахме да преодолеем пораженията на Комунизма, който трае само 45г. Пораженията от пет вековното турско Робство кога ще ги преодолеем? - никога." С него обаче ще се съгласят сигурно почти половината от българите. Защо го пиша всичко това? Защото не е само Робството. Между двете световни войни има промяна в значението на доста митове и символи. Освен робството такива са мита за Левски, за Ботев и останалите революционери. Пак казвам, не знам точно в какво се състои концепцията за срам, но щом с нея се обясняват националните катастрофи, най-вероятно този Мит възниква след тях и като оправдание."

Там е работата, че нищо не става. Твърдението ти е просто. Според теб в националната ни менталност съществува някакъв "срам". "Срама е производно на Паисий! Българите са прости и неуки! Ценност! Гърците са лукави и учени! Антиценност!" Към момента въобще не оспорвам дали има или няма в националната ни менталност "срам" с посочените от теб характеристики. Не съм изследвал въпроса и не знам - може да има, може и да няма. Дори и да има обаче, Паисий няма как да е "виновния" за туй чудо, просто защото няма такава възможност. Писах вече - книгата е ръкопис. С всичките и преписи до колко хора може да достигне? Стои си там в някаква църква или някаква къща, а "този който няма нищо в главата" може да разбере нещо от нейното послание само ако някой друг му преразкаже или прочете какво пише в нея. Софроний е преписал книгата на Паисий два пъти. Посланията на Паисий могат да достигнат до "хората които нямат нищо в главата" именно, чрез посредничеството на хора като Софроний които са чели книгата. С други думи тезата ти може да се потвърди, ако се проверят работите на следващите т.н. "възрожденци" (хора като Софроний) и се открие същия мотив. В противен случай остава "Паисий, като е писал, та какво?

А кой ти е казал че нашия разказ, е манипулиран и фалшифициран със същите подбуди като македонските? Писах по-горе, ама няма кой да чете. От края на 18-ти и през 19-ти век Европа е обхваната от три мощни идеи и движения. Това са либерализъм (идеите за равенство, свобода, братство, човешки права), национализъм (формиране на нациите) и идеята за общонародно просвещение (а не като идея за просветени монарси и малък просветен и образован елит). Така наречените "възрожденци" какво точно искат да възраждат? - средновековна България или "българщината" (понятие с неясно съдържание). Нищо подобно. Като изключим Паисий и други един двама, които са по-скоро късно-средновековни хора, останалите са либерали, националисти или просветители. При това всеки един от тях може да е в една, две или дори трите роли едновременно (по това време те са съвместими). Всички обаче са обединени от една обща цел - да създадат едно ново общество, обединено под нови принципи, а не да възраждат каквото и да е било старо. Само дето това всичко е заметено под килима и вместо него имаме неясното "възраждане". Това не е ли фалш?

Писах вече, че според мен влиянието на Паисий се преекспонира. Естествено това се отнася както за "положителното му влияние" така и за "отрицателното". Въпреки това, се опитах се да открия нещо по горната "формула", но стигнах до крива круша. Тези "ценности" и влияния къде се забелязват? Хвърлих един два погледа на следващите поколения, но такова нещо не видях. Например посланията на Софроний Врачански са точно в обратния дух на това което пишеш: “Оле, неразсудност болгарска и голямая глупавина: потемнели и померкнали от пиянство и не хочут да са мукает и да са потрудят да приведут мудраго даскала и учителя да научат чадата своя на мудрое книжное учение”......“Я вижте греците, вижте армените, вижте и евреите, и вижте европияните, и они вси не са ли человеци като нас, ала сас това учение станали господари, станали властители и сас учителное блистание светят на свето и не са като нас померкнели, потемнели, помрачени и сас ум и сас тяло.” При Софроний образованието съвсем ясно е декларирано като "ценност", а българите се укоряват за нежеланието си "да научат чадата своя на мудрое книжное учение”, докато гърците, арменците, евреите и европейците се дават за пример. Това да не излезе поредния мит за Паисий (този път с обратен знак) създаден незнайно от кого, къде и кога.