Atom

Прочетох статията, но не мога да се ориентирам. Ако предположим хипотетично, че времето не е вградена характеристика, а първоначално (преди появата на времето) имаме Т-симетрия, то кое според нея е причинило това Т-нарушение и е "изкривило" симетрията до асиметрия?

Ето една картинка за Великобритания: През 1895г. топ 10% от населението притежават около 93% от общото богатство, а най богатите 1% - 70%. Картинката е от тук: https://www.resolutionfoundation.org/app/uploads/2020/12/The-UKs-wealth-distribution.pdf

Някой може ли да коментира същността на теорията на Joan Vaccaro - https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Testva-se-nova-revoliutcionna-kvantova-teoriia-na-vremeto-video_164902.html

Не съм оптимист, че може да има някаква качествена промяна. За разлика от елитите, обикновените хора трудно могат да се организират за постигането на някаква обща цел. Вярно е, че сега има социални мрежи и интернет и на пръв поглед вече няма пречки, но да не забравяме, че тази инфраструктура също се контролира от елита. Елитът притежава всички финансови, социални, организационни и технологични средства за да удържи фронта. В корпорациите управлението се крепи на меритокрация и елитите имат дълъг опит с използването на всички постижения на науката и на човечеството изобщо. Нещо повече, те вече са купили голяма част от най-талантливите американци да работят за тях и за техните интереси - било директно в корпорациите, било в различни институции финансирани от елита. Следователно, всяка качествена промяна извършена от съдебната, законодателната или изпълнителната власт може да се очаква само ако има много сериозен разнобой или направо разрив вътре в елита - т.е. между различните елитни мрежи. Такъв разрив не виждам как може да се получи. Независимо от това какви различия имат между себе си, от тази система печелят всички - т.е. целият елит, а не само тази или онази негова част. Що се отнася до промяна породена от натиск отдолу, тя може да стане само ако има някакви екстремни нива на недоволство, съпроводени с бунтове и значително насилие. Дори и тогава надали ще се промени точно финансовата система, тъй като много малко хора ще искат точно това. Хората просто ще чувстват, че живеят зле, без за си дават сметка какви са причините за това. Елитите притежават всички средства за манипулация и са в състояние да насочат недоволството на масите в която и да е друга посока. "Виновни" могат да бъдат белите (или черните), китайците, руснаците, мексиканците, а ако трябва и извънземните.... В същото време истинските виновници могат да се прикрият зад десет защитни стени, а накрая когато бунтовете утихнат, даже да се появят на бял кон и като спасители. Ако в САЩ решат да променят сегашната финансова система, това няма да е защото елитите желаят да върнат властта на мнозинството, нито защото мнозинството иска това, нито под натиск от масите. Системата ще се промени когато елитите решат, че тя вече е изчерпана и по-нататъшното и съществуване застрашава собствените им интереси.

А има ли наистина такъв вариант с "демократичната държава"? Някъде горе писах, че според мен основният проблем е несъответствието - глобална икономическа власт и локална политическа власт. Двете "власти" покриват различни пространства. Демократичната държава предполага, че суверен е целия народ - нацията. Теоретично тя се опира на два стълба. Първият е управление чрез представителство, което най-общо би трябвало да изразява интересите на текущото мнозинство. Вторият е конституционно правен стълб (върховенства на закона), който би трябвало да защитава интересите на всеки отделен индивид. Тези два стълба би трябвало да работят в баланс и синхрон и при наличието на задържащи и стопиращи механизми. Т.е. от една страна да не позволяват мнозинството да взема решения, които изключват разни малцинства или ограничават правата на отделния индивид, а от друга не позволяват на конституционно правният стълб да се измени в рамки, които да изключат възможността на мнозинството да взема решения. Само при този вариант суверен е целият народ (а не само текущото мнозинство) и в същото време хората наистина имат значение (управление на мнозинството при ограниченията на закона), а не са заменени от някаква анонимна абстракция като "родина", "нация", "държава" и т.н. Когато двата стълба са балансирани и работят в синхрон имаме демократично управление и демократична държава. Ако единият от двата надделее и системата се дебалансира имаме нещо друго. Ако правният стълб ограничи възможностите на мнозинството се преминава към непълна демокрация, авторитаризъм и тоталитаризъм. Ако обратно, мнозинството се опита да наложи дневен ред извън правните рамки имаме популизъм, който може да премине в каквото си иска (например в национализъм, фашизъм и т.н.). Днес правният стълб в голяма степен е определен или най-малкото ограничен от различни, външни за суверена рамки. Съществуват един куп международни споразумения, договори, директиви и т.н. с които местните законодателства трябва да се съобразяват. В голямата си част тези международни правни рамки са прокарани от глобалната икономическа власт. Т.е. глобалната икономическа власт поставя пред локалните мнозинства допълнителни ограничения. Тяхната цел обаче не е да се защитят правата на отделните индивиди, а собствените права на глобалната икономическа власт, най-често прикрити като правата на някакво абстрактно глобално мнозинство или "човечеството" При такова развитие локалните мнозинства чувстват, че губят контрол и от тях зависят все по-малко неща и резултатът е ръст на популизма.

Те и двете "алтернативи" са хвани едната и я блъсни в другата. Ако държавата изчезне или е съвсем малка, всеки ще живее по законите и правилата на лорда си - в случая по законите и правилата на Бил Гейтс III. Това нещо човечеството вече го е виждало - казва се феодализъм. Ако нямаш нищо и няма никаква държава, моментално се превръщаш в крепостен или роб. При голямата държава - същата работа.

Ръст, ръст и пак ръст. Явно когато няма ръст не може да изпитваме истинско щастие. Живеем в ограничена среда, а вечен двигател няма. Като не може да открием вечен двигател.... ще разширим средата. Първо Марс, после още, и още ......

Забравила е да каже, че няма да има частна собственост за над 90% от хората, а не че частната собственост се отменя. Тя идеята отдавна е ясна каква е - 5% да притежават всичко, а останалите да притежават само някаква вяра - ако искат в бог, ако искат в някаква утопия, ако искат в комунизма или в правата на джендърите. На пазара за убеждения има голямо предлагане.

Никой не си поставя цел да се забави ръста на БВП. Целта е да се намали ръста на използването на нови ресурси. Т.е. планира се ръст на БВП за сметка на т.н. "зелен ръст". Например: - работи се нещо по почистване на води, залесяване и разширяване на защитени паркове, за подобряване на биоразнообразието и т.н. - намаляването в земеделието на пестицидите с 50% и торовете с 20% всъщност ще създаде повече работа. Заместващите операции искат повече усилия. - работа по т.н. кръгова икономика, рециклиране, утилизиране и т.н. - увеличаване на дейности по ремонти, услуги (наемане на продукти) и т.н. Всички тези дейности се остойностяват и ще увеличат БВП. За потребителите обаче ефектът ще е по-скъпи продукти и съответно употреба на по-малко ресурси. Примерно ще ядеш по-скъпо и по-качествено месо, но в по-малко количества. Вместо 70 кг. годишно на цена по 6 евро или общо 420 евро към БВП ще имаме 60 кг *8 евро или 480 евро към БВП. В същото време това не е инфлация, тъй като дефакто продуктът е по-различен. Ето ти ръст на БВП. Ще си купиш например по-скъпа пералня, но вместо да я хвърлиш на петата година и да купиш нова, ще я ремонтираш, после пак и ще я ползваш още 5 или повече години. Т.е. вместо ресурси за две перални, за същите пари ще консумираш ресурси са 1,3 перални (пералнята и резервните части) + ремонта като услуга. Или пък ако си сам изобщо няма да си купуваш пералня, ще използваш услуга пране. Подобни неща се планират в транспорта и в почти всички сектори.

Как мислиш глобалният елит промотира идеите си в ЕС? Те си сътрудничат с всички политически сили, но основният играч са тинг-танк групите на християндемократите и самата ЕНП. Най-големият застъпник на зеления пакт е председателят на ЕС - Урсула фон дер Лайен (ЕНП) Ето например визията на ЕНП по отношение на миграцията и Африка: i. We will equip the European Border and Coast Guard with up to 10.000 new ocers, with the latest technology, including drones, and with a direct right of intervention along our common external borders, to put a definite stop to the cynical business of smugglers and of human trackers. ii. We will negotiate border protection agreements with North African countries and help them establish their own powerful coastguards and reception centres, to prevent deadly departures along the Mediterranean coast. We will draw on the success of the EU-Turkey agreement, which lowered illegal arrivals to Greece by 96 % to achieve even better results in the future. iii. We will set up a true Marshall Plan with Africa. We will leverage private investments and stimulate economic growth on our neighbouring continent in order to ensure African youth have a chance. Young people with good prospects at home should no longer feel the need to leave their own countries. iv. We will push for a decision on a comprehensive European list of safe countries. https://www.epp.eu/files/uploads/2019/04/EPP-MANIFESTO-2019-002.pdf Това пък какво е отношението на християндемократите към Китай във връзка със зелените политики: "Firm commitment to the transatlantic partnership does not exclude cooperating with the Chinese government where such cooperation is beneficial. The European Union has shown solidarity, vision and leadership on critical issues such as data privacy, green energy and development aid. On many of these issues, the EU has worked,and will continue to work, constructively with the Chinese government. The agreed framework of the UN’s Sustainability Development Goals and the Paris Agreement are notable examples. Fighting climate change and the European Commission’s Green Deal are top EU priorities and should remain so when cooperating with the Chinese government, especially since China, like Europe, aims to become the world leader in green energy and sustainability." https://www.epp.eu/files/uploads/2020/09/EPP_EU-China.pdf С други думи християндемократите са вътре с двата крака в разработката и прилагането на план А, но и в подготовката на резервния план Б. Останалите системни играчи обаче също са в играта.

Мисля, че го коментирахме в някоя друга тема, но за елитите един от големите рискове в средносрочен хоризонт е увеличаването на мигрантския натиск от Африка и Азия към Европа. Населението на Африка се очаква почти да се удвои до 2050г. и да достигне 2,4 милиарда. План А за справяне с проблема е да се намали ръста на потреблението на ресурси в Европа, като в същото време се увеличат инвестициите към страните където се очаква най-голям ръст на населението. Идеята е да има не само механичен ръст на потреблението на ресурси заради увеличаването на населението, но и подобряване на условията. Т.е. потреблението на ресурси на глава от населението в тези страни също да се увеличи. Смята се, че по този начин желанието на африканците да мигрират в значителна степен ще бъде туширано. Това е план А. Той включва зелен пакт за развитите страни и масирано инвестиране в третия свят където се очаква най-голям ръст от населението. Това естествено е план без кръчмар и може да се обърка по причините които посочи - от него ще намажат не повече от 10% от хората в развития свят, а останалите ще загубят. План Б според мен включва точно десни популисти. Идеята обаче не е ЕС да се разпадне, а да се запази по някакъв начин, например под лозунга "Европа на европейците". Към него най-вероятно ще се премине единствено при провал на План А. В този план решението на мигрантския натиск е брутално, като най-вероятно ще включва извънредни мерки за затягане на границите, включително и бойни кораби в Средиземно море и по атлантическото крайбрежие, които да не допускат мигрантите до Европа. Като не допускат, означава не допускат - т.е. с всички възможни средства, включително и с такива които в момента се смятат за неприемливи. В този план САЩ и Китай ще са добрите които се грижат за бедните африканци, а европейците ще са гадните фашисти, които потапят лодките на едни нещастни хора. Потреблението на ресурси пак ще намалее, тъй като при този сценарий Европа окончателно ще стане отделна икономическа зона (отделна от зоната на Китай, но и в някаква степен от зоната на САЩ) Ако се навърже всичко което знаем по тази тема (а и което не знаем) друг план за справянето с проблема елитите нямат. Другото вече не е план а прогноза - Европа да попадне в хаос в резултат на масирана демографска и социална промяна на населението в културен и икономически план. Просто няма да има достатъчно време да се асимилират културно новите мигрантски потоци нито пък ще има средства и време да им се подобри значително икономическото положение. Това от елитите. Какво може да предложи средната класа или евентуално какво могат да предложат някакви контра-елити излъчени от нейните среди нямам представа.

Самата идея е такава. Очаква се Югът (Азия и Африка) да генерира най-голямата част от световния икономически ръст. Т.е. югът да расте, а северът да се стреми на намали потреблението на ресурси. С други думи богатите да поемат разходите по усвояването и внедряването на новите технологии, които позволяват това, а когато те станат масови и евтини ще се внедрят и в страните от юга. Прогнозира се световния ръст да се движи около 3,5% през следващите 10-20 години. При тези нива световната икономика ще се удвои за 20 години. Потреблението на ресурси също би трябвало да се увеличи с толкова, освен ако богатите не измислят нещо по въпроса.

Вземи прочети най-накрая каква е същността на зеления пакт. Нещата въобще не опират само до енергоносители, а за обръщане на икономиката с хастара навън. Целта е намаление на ръста на използваните ресурси - всякакви, а не само енергия. Т.е. всичко каквото е било досега се преобръща на 180%. Ако досега икономиката те е стимулирала да консумираш повече и всякакви ресурси, сега ще те стимулира да потребяваш по-малко ресурси. Като се започне от опаковките - трайни, а не еднократни, премине се през продуктите - насърчаване на дълготрайна употреба: купуваш-ползваш-ремонтираш-ползваш, а не купуваш-ползваш-хвърляш и се стигне до промяна на цялостното потребление - насърчаване на наемане, а не на купуване на стоки които се ползват сравнително рядко.

ОК, какво точно е елит? Това са хора, които имат достатъчно мощ (финансова, социална, културна и т.н.) за да влияят по някакъв начин на останалите хора. Съществуват местни елити, браншови елити, национални елити и т.н. Ако възприемаш елита като някаква институция - клуб, фирма, организация, правителство и т.н., която дърпа конците, такова нещо няма и няма как да има. Елитът не е едно цяло, а по-скоро мрежи. Мрежи от хора, които са достатъчно мощни да оказват влияние в една или друга сфера. Тъй като те не са едно цяло, нито някаква конкретна институция, те се конкурират взаимно, взаимодействат, сътрудничат си, противопоставят се едни други, кооперират се за постигане на общи цели и т.н. Глобалният елит, това са глобални мрежи от хора, които оказват влияние върху големи части от световното население. Това не означава, че те управляват, а че едно или друго тяхно решение оказва директно или индиректно влияние на всички нас или на голяма част от хората. Един човек може да участва в една или няколко различни такива мрежи. Т.е. няма никакъв проблем да а едновременно част от една елитна мрежа и в същото време от друга. Зеленият пакт, бизнес или сделка (както искаш го наречи) например се поддържа от такава глобална мрежа. В нея влизат представители на елита и от САЩ и от Европа и от Китай и т.н. Т.е. те си сътрудничат точно в тази област. Същите хора могат да са част от други мрежи, които не си сътрудничат, а са конкуренти и дори антагонисти в други области. Да, наивно е да се мисли, че свръхдържавите - САЩ, Китай, Германия, Британия и т.н. може да се обединят дългосрочно, но също толкова наивно е да се мисли, че глобалният елит не може да се обедини за постигане на някаква конкретна цел. Зеленият пакт е една такава цел. Ако за начало на формирането на "зелената глобална мрежа" може да се приеме формирането на Римския клуб (1968), то днес зелената мрежа е обхванала огромна част от елитните групи в целия свят и е ангажирала стотици (а може би и хиляди) клубове, институти, фондации и други подобни организации, които се занимават с тази кауза.

Като Сингапур - най-големия производител на нефт и газ! Найс а? Вземи прочети някоя книга. При равни други условия, най-важни са институциите, институциите и пак институциите. Това хората са го открили много преди да дойде на власт Борисов. И още един път "фактори, които остават относително стабилни във времето не могат да оказват влияние на анализа. И преди, и след 2009, България е по-малка като размер на населението от Румъния."

Не знам. Може и да не съм прав, но според мен войната и съвсем друга. Според мен имаме от едната страна глобален елит, а от другата национални правителства и някакъв национален капитал. Що се отнася до Китай, то от 80-те до сега интересите на глобалния елит и на управляващите в Китай съвпадат. За момента не виждам нещо което да променя нещата. Зелените истории не могат да станат частично, а само в глобален мащаб. Само тогава от тях ще има някакъв смисъл. В същото време това е нещо което е планирано отдавна и няма нищо общо с Китай. Виж например дейността на Римския Клуб. Към момента няма технологични, финансови или бизнес пречки планът да се осъществи. Елитът е концентрирал цялата икономическа мощ, а ЕС и Китай са готови, остава САЩ. Ролята на националните правителства не е толкова да концентрират инвестициите, колкото да решат социалните проблеми които ще породи промяната. Зелените мерки и индустрия 4,0 ще променят всичко - навици, потребителско поведение, социалната структура и т.н. Именно това е което елитът не може да направи сам и се нуждае от помощта на националните правителства.

Той е един от говорителите им. Както и да е - за мен в момента се намираме в качествено нов период. Зелените истории никога нямаше да се случат око бяха оставени само на пазарните стихии. Спомни си какво стана с ранните соларните паркове и перките. Гарантирани и то високи цени на продаваната енергия за години напред. Цялата зелена афера си е 100% планова икономика и за момента няма нищо общо с пазара. В досегашната история западната икономика е минавала от пазарен на планов режим единствено по време на войните. Сегашната ситуация от гледна точка на инвеститорите и бизнеса е като военно-временен режим. Някой планира нещо и то трябва да се изпълни. За разлика от войните обаче, където планирането се извършва от правителството сега не е ясно кой , къде и какво точно планира. Във всеки случай това не са националните правителства. В ЕС това уж е комисията, но това също не е правдоподобно. Най-правдоподобната хипотеза е, че операцията се планира точно от големите риби, чийто говорител е Финк. Това е новия момент и той е напълно непознат. За първи път имаме хибридна, глобална, пазарно-планова икономика, където планирането се извършва от неизвестни субекти. Относно зелената история китайците са в играта и те също имат някоя друга позиция в плановия отдел. Т.е. специално в това направление техните планове напълно съвпадат с плановете на големите риби.

Няма да стане само с гледане. Виж например Larry Fink's 2021 letter to CEOs. Големите риби са си навили на пръста да правят зелена икономика с нулеви емисии. Това обаче няма как да стане без политика. Т.е. с международни споразумения които да обхванат цялата планета или поне по-голямата част от нея и активна намеса на международни институции ако някой не изпълнява поетите ангажименти. Т.е. това минава пред доброволен (или не толкова) частичен отказ от суверенитет и предаване на пълномощия към международните институции които да следят за изпълнение на ангажиментите, но и за санкциониране на тези които не ги изпълняват.

Ето структурата на богатството на 90% от американците (без горните 10%): Графиката е до 2012 г. През 2012 90% от американците притежават 23% от общото богатство, а горните 10% останалите 77%. Най-голям дял от богатството на масовия американец представляват натрупванията в пенсионните фондове - 16% от националното богатство. Следват нетната стойност на жилищата - около 4% от националното богатство и активи в някакъв бизнес - 3% от националното богатство. Както се вижда от графиката през 2012 там няма финансови активи - инвестиции в акции, взаимни фондове или депозити. Това не означава, че 90% от американците нямат такива активи, а че нямат нетна положителна стойност. Т.е. имат повече финансови задължения (като изключим тези по ипотеките), отколкото финансови активи.

Грешка - на западната култура. Американската култура не пада от въздуха. Всеобхватни институции с широк обхват и стремеж за глобално присъствие има много преди да се пръкнат американците, че и изобщо нациите. Единствената причина да действат на сравнително ограничено пространство е развитието на технологиите. Типичен пример е западната църква, заедно с всичките и подразделения, ордени и т.н.. Банкирането още в зародиша си също е наднационално (каквото и да означава нация по това време) и т.н. Що се отнася до капитала и капитализма, то още с появата си, почти моментално излизат извън всякакви национални граници.

Темата е за богатства, неравенства и т.н. И да, човечеството не е едно цяло. В тази връзка какво разбираш под това, че глобализмът е (или беше) американски? На кого е глобализма, чия "собственост е", или "чий проект" е това нещо? На американската нация или американския народ?, на американското правителство?, на американският елит?, на нещо друго, но пак американско?

Глобализмът си е съвсем реален. Капиталът е над-национален, следователно глобален. Самият капитализъм изисква глобализация. Възможна е известна деглобализация - т.е. вместо един световен пазар, светът да се разпадне на няколко (ограничен брой) икономически зони. Всъщност това вече е изпробвано по времето на т.н. студена война. Истинският разпад на глобализма означава край на капитализма. Това ще е някакъв нов свят, нещо като нео-феодализъм където пред капитала ще има ред забрани - какво да се произвежда, как и в какво количества (подобно на ограниченията наложени от гилдии, цехове и т.н. през средновековието) или пък социализъм 2,0 или нещо като "нео-античност", но няма да е капитализъм. Ако властта може да се радели на "политическа власт" и "икономическа власт", то в момента имаме базов проблем. Проблемът се състои в това, че политическата власт е ограничена на определено пространство, докато икономическата е глобална и без ограничения, или с минимални такива. Проблемът може да се реши частично по два начина: 1. Ограничаване на националните правителства и частично прехвърляне на суверенитет към глобални, над-национални институции - ООН, СТО и т.н.. Т.е. от икономическа глобализация да се върви и към политическа. Аз го наричам това нещо Глобализация 3,0. 2. Ограничаване на икономическата власт до определени територии - напр. китайска сфера, американска сфера, европейска сфера и изграждане на политически институции (или доизграждане ако вече са изградени), съвпадащи с границите на икономическите сфери. Това нещо всъщност представлява частична деглобализация. Европейската сфера вече е изградена. При сценарий 1, просто трябва да се извърши частично прехвърляне на суверенитет към глобалните институции. При сценарий 2 (частична деглобализация) ще се изисква допълнителна политическа интеграция вътре в ЕС. Т.е. националните правителства да прехвърлят още повече права на общоевропейските институции.

Вижте, неравенството има много по-дълбоки корени от явлението "печатане на пари". То се появява още със земеделието и опитомяването на животните, укрепва с все по-мащабното разделение на труда, с все по сложните социални структури - село, град, империя и т.н. Сегашната система не прави изключение. Неравенството е същността на капитализма. Без неравенство няма капитализъм. Ето една картинка, която отразява дела на богатството на горната класа - топ-10% от американците: Заемите на Уилсън не оказват влияние върху представянето на Топ-10. Програмите на Рузвелт обаче засягат доста драстично най-богатите. Ако в края на първия му мандат през 1936г. най-богатите 10% притежават 82,4% от общото национално богатство, то през 1945г. техният дял е спаднал до 71,9%. Спадът е още по-голям при най-богатите - Топ-1% Тази група е засегната и от управлението на Уилсън. През 1913г. най-богатите 1% притежават 45,7 от националното богатство, а през 1920г. - 36%. През 1936г. в края на първия мандат на Рузвелт тази група притежава 43,4% от националното богатство, а през 1945г. - 32,2%. Тази тенденция са спад на дела на най-богатите (Топ-1%) продължава до 1978г. когато богатството им е "само" 21,5% от националното богатство. Трендът се обръща трайно при Рейгън, а сегашните нива от гледна точка на най-богатите просто се доближават до "нормалните".

ΚΑΝΑΣ няма нищо общо с кънѧѕь. Ъ е свръхкратка гласна която с гръцката азбука би трябвало да се предаде с U или да не се отбележи изобщо. Малкият юс се очаква да се запише с гръцката азбука като "εν" (ен). Последната съгласна на българската дума S се чува като "дз", но може да бъде и "З" и в никакъв случай няма как да се предаде с гръцката "Σ" Т.е. ако това беше старобългарската дума се очаква записът да е нещо като Κυνενζ(η) или Κνενζ(η), но не и Κανασ. Виж например топонима Πρωτοκνένζη ( Max Vasmer, Die Slaven in Griechenland). Той е съставен от гръцката дума Πρωτο (първи) и думата "κνένζη" която едно към едно съответства на старобългарската дума къnѧзь където звукът отбелязан с ъ е редуциран или поради своята свръх-краткост въобще не е бил фиксиран от гръцкото ухо.

А какво те смущава това? От каква гледна точка разглеждаш този факт - от твоя, от гледна точка на националните икономики или от гледната точка на глобалните елити и глобалната икономика? От гледна точка на глобалните елити именно властта на Тръмп всяваше смущения в световната икономика и я правеше неустойчива. Що се отнася до кризата, тя се вписва чудесно в зеления план за ограничаване на потреблението на ресурси и промяна на потребителските нагласи на средната класа в развитите страни. Според глобалните елити тези две неща така или иначе задължително трябва да се направят за да има глобална устойчивост. Т.е. с Тръмп или без Тръмп, с корона вирус или без него, все щяха да измислят някаква криза за да затегнат колана на средната класа в развития свят.