Atom

Това тук съм го писал сигурно хиляда пъти, но пък ще повторя. Националният разказ (националната история) е фикция. С други думи ако искат австрийците да са наследници на Баян ще му бъдат наследници. Ако не искат - няма. И в двата случая ще намерят някакви основания. За македонците Укипедия дава това: Официјалниот македонски став за генетскиот карактер на македонскиот народ е дека современите Македонци се производ на мешањето на словенските племиња кои се се населуваат во Македонија во 6 и 7 век, со месното население (Тракијци, Илири, антички Грци, антички Македонци, и др.)

Е, те нещата ако бяха само черни и бели. А какво да кажем за Теофилакт Охридски. Той не се слави с ласкаво отношение към българите, но в същото време пише житие и възхвалява Климент Охридски. А отношението му към Симеон (разорител и основен враг на Византия) е повече от положително: "Наследник на всичко станал брат му Симеон, който и пръв бил провъзгласен за цар на българите. Михаил го ро­дил по свой образ и по свое подобие и той запазил неподправени чертите на неговата доброта. Той бил към всички безизкуствен и добър, но най-много към тези, които показвали чистота на нравите и напълно християн­ски начин на живот, проявявал гореща вяра и се измъчвал от ревност към божия дом. Затова той довършил недовършеното от баща си, като засилил божествена­та проповед, непоколебимо утвърдил православието с построени­те навсякъде църкви и дал широк и открит път на божия закон."

От къде да знам какъв е техния разказ. Нали затова поставих тази тема. Подписали сме някакъв договор, който предвижда съвместна комисия да уточнява това. Щом е съвместна комисия е ясно, че ще има пазарлъци. При така подписан Договор е съвсем ясно, че някакви промени ще трябва да правим и ние. Затова и написах първия си пост в този си вид: 1. Каква точно е "истинската история" на Македония и македонците2. Каква е "правилната история" от гледна точка на нас българите. Т.е. кои са нещата от които не трябва да се отстъпва и къде могат да се направят компромиси3. Каква е "правилната история" от гледна точка на северните македонци. Т.е. от кое те няма да отстъпят и къде могат да направят компромиси Тогава си мислех, че експертите подготвили договора са били наясно какво подготвят и са имали предварителен план по горните точки. Темата я отворих тук за да видим какви са нагласите на хората във форума по тези въпроси. Сега обаче не съм изобщо сигурен, че нашите експерти са имали какъвто и да е план.

Защо само на държавата? Историята на народа също е включена. Това е от Договора: "Имайки предвид общата им история, която свързва двете държави и народите им". А античните засягат именно народа. Виж например определението в Уикипедия за българите: "Според най-разпространената теория българската народност се формира в резултат на сливането на три племенни общности на Балканския полуостров в периода VI – X век – траки, славяни и прабългари." Текстът на Чл.8, ал.2 от Договора е пределно ясен: "В срок най-късно до три месеца от влизането на настоящия договор в сила, с цел задълбочаването на взаимното доверие, двете Договарящи се страни създават Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия на паритетен принцип по исторически и образователни въпроси, за да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития. Комисията представя пред правителствата на Договарящите се страни ежегодни доклади за своята работа." Никъде в договора няма записано, че Македония е длъжна да приеме българската гледна точка и да промени историческия си разказ, така както посочат българите. Никъде не е писано също, че Македония е длъжна да промени историята си по каквито и да е други причини. Комисията е на паритетен принцип, а задължението и е да "допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития." Тези които са подготвяли текста от наша страна са допуснали една огромна грешка. Приели са аксиоматично, че нашия национален разказ е ОК и отговаря на горните критерии. Очаквали са, че с този текст ще задължим македонците да променят тяхната история, а ние няма да правим нищо. Да, ама не. Като всеки друг национален разказ нашият също е натаманен. Македонците , напълно основателно (съгласно текста на договора) също имат изисквания към нас. Сега ако искаме македонците да променят нещо, ще трябва и ние да променим нещо в нашия разказ, защото те също поставят условия. Това обаче е един огромен капан, тъй като никой в България не е подготвен за подобно развитие (да променяме собствената си история). В същото време работата на тази комисия няма определен срок, нито някакъв пътен план за постигане на резултати. От друга страна изпълнението на чл.2 ал.2 не е обвързано с каквито и да е условия, а то гласи: "Двете Договарящи се страни ще развиват сътрудничеството помежду си в областта на европейската и евроатлантическата интеграция, насочено към успешната подготовка на Република Македония за присъединяването й към Европейския съюз и НАТО. Българската страна ще споделя своя опит с цел да съдейства на Република Македония да изпълни необходимите критерии за членство в Европейския съюз и ще подкрепя Република Македония за получаване на покана за членство в НАТО, съгласно съответните решения от срещите на върха на НАТО." Македонците като общност имат някаква нагласа, че трябва да променят нещо в историята си. Историците им в комисията обаче се пазарят ние също да направим някакви промени (Договорът го позволява) само и само да подчертаят, че Македония е направила отстъпки в някои области, но пък в други е постигнала победа. За разлика от тях ние нямаме никаква готовност да променяме каквото и да е. От друга страна чл.2 ни задължава да си сътрудничим с тях по отношение на мераците им за ЕС. И при това положение смяташ, че имаме полезен ход!

Ами хубаво, като е толкова лесно кои са най-големите глупости? Да вземем два, от наша гледна точка "безобидни" момента. - общо или споделена история. Ако е обща (това което настояваме ние) трябва наистина да обща. С други думи както те, така и ние да разкараме нещата които ни разделят и дразнят и да добавим тези които ни обединяват. Например те да разкарат античните македонци, а ние траките като наши прадеди и да ги заменим с някакъв друг неутрален термин "заварено балканско население" или нещо от този род. В нашите учебници освен "българите под византийска власт", да се разглежда и въпроса за "българите под сръбска власт" и т.н. и т.н. Ако e споделена (това което настояват те) тогава подходът е съвсем различен. - Въпроса за македонския език. Ние настояваме, че това е книжовната норма на българския език в република Северна Македония. Хубаво - излиза, че под български език разбираме целият диалектен континуум от Драч до българските диалекти в Бесарабия. Тогава нашият книжовен език какво е? Той не е целия диалектен континуум, а "книжовната норма на българския език в република България". Ние съгласни ли сме навсякъде където стои "български език" да уточняваме, че това е книжовния език в р.България? Това са все въпроси, въпроси, въпроси...... които не могат да се изчистят или да им се дадат отговори нито за два месеца, нито за две години. Освен това каквото и да се реши в една съвместна група, то няма да се приеме нито тук, нито оттатък границата.

Изпитвах известни съмнения, но поведението на руснаците на 24 май според мен подкрепя тази версия. През 2017г. Путин изказа твърдението за "македонската земя, като родина на славянската писменост" Тогава се вдигна шумотевица и у нас и в Македония, а след няколко дни руснаците излязоха с уточнение, че става въпрос за "македонска земя" като географска категория, а всички знаели, че по това време тя е в границите на ПБД и Русия признава ролята на България. През следващите години руснаците гледаха да не правят гафове, но тази години Путин повтори твърдението от 2017. Руското посолство в Македония направи всичко възможно цяла Македония да разбере това мнение, като там нямаше уточнение за "географска категория". В същото време в България руското посолство излезе с поздравление в което на дълго и широко се цитира мнението на акад. Лихачов за приноса на България. Нещо което не бе правено от доста години. С други думи Русия активно наля бензин в огъня, както в Македония, така и в България. Не мисля, че в момента решението е толкова просто. При 70% подкрепа за твърдата позиция, служебното правителство няма да направи нищо. Все пак наесен Радев е на избори. За нов кабинет излъчен от следващия парламент също ще е трудно. Опозицията веднага ще ги обяви за национални предатели и, че не зачитат мнението на 70% от българите. Полезен ход няма.

Точно така, никой не знае какво им е в главите. Декларацията на Парламента е толкова малоумна, че ние самите не можем да разберем, а какво остава за македонците или някакви външни наблюдатели. Проблемът е, че въпреки това 70% от българите подкрепят тази политика. След като не е ясно какво целят политиците ни и защо го правят, единственият извод е, че някой друг знае какво прави и какво цели. Според мен цялата афера е руска работа, а целта е обратна - обтягане на отношенията между България и Северна Македония и създаване на предпоставки за вътрешни раздори и разединяване на обществата във всяка една от страните. Този спор не може да се реши по нормален начин в близките месеци или една две години. Ако пък през това време все пак се приеме някакъв компромис, той няма да бъде одобрен нито от всички българи, нито от всички македонци и ще доведе до вътрешни раздори както в България така и в Македония.

Не, аз не питах какви са целите ни по принцип или какви трябва да бъдат, а конкретно за целите на политиците ни в конкретната ситуация. Имаме процес на кандидатстване на С.Македония в ЕС и спиране на процеса от наша страна. При това това не с решение само на правителството, а имаше декларация на Парламента подкрепена от всички партии, а това решение се подкрепя от 70% от българите. Наистина ли мислиш, че това нещо (ветото) може да продължи 30 години и целта ще се постигне?

И какъв е пътя да се постигне тази цел - вето в продължение на 30 години? Не мисля, че това е начина. Според мен ефектът ще е по-скоро обратен. В другата тема писах за процесите при създаването на нациите. Това са обединение и обособяване по някакви признаци и разграничаване по други. При нас разграничаването е основно българи vs гърци в рамките на Рум миллета. За македонците разграничаването е основно от нас. Като не им даваме никаква възможност да се разграничат от нас, ние дафакто не признаваме нацията им. Т.е. колегата е прав като казва, че условието е да се откажат от това да се идентифицират като македонци и да се обявят за българи. Следователно ако целите ни са "нормални и добросъседски отношения" не би трябвало да отричаме "разграничаването", а да се опитаме да го управляваме в наш интерес. Това обаче преминава през промяна не само на македонския исторически разказ, но и на нашия собствен. Готови ли сме за това? Не мисля. Според мен сегашното политическо противопоставяне с република Северна Македония стана без какъвто и да е тактически и още по-малко стратегически анализ от страна на нашите политици. Едно аматьорско изпълнение с краткосрочни цели ни вкара в дипломатичен капан от който няма излизане без значителни щети.

Не искам да коментирам делата на Стамов. С него тук имахме лют спор и даже по едно време искаше да ме гони от форума. Наясно съм с всичко това и затова отдавна не го чета. Чакам да видя официалното изследване на Райх. Все пак 100-те проби колкото и да е въпросно тяхното подбиране са си проби. Това което ви пиша не е без основание. По форумите се промъкна, че успоредно се тестват и проби от римската епоха в източна Сърбия и се очаква те да покажат горе-долу същото като пробите от Рим през имперската епоха. Някои от баварските булки с ИЧД пък удивително приличат на нас, но това не са момичета родени тук на балканите, а малко по-насевер. Това обаче са само спекулации. Докато не излязат проби покриващи целия времеви интервал може да изказваме всякакви хипотези. И още нещо. Историята на биологичната популация, историята на етноса и историята на езика са три различни истории. Някъде може и да съвпадат, но това изобщо не е задължително.

Вижте, не е нужно човек да намира грешка във вашата работа. Изказвате хипотеза за приемственост между древното население на балканите и днешната популация при непълни данни. Това е хубаво, но все още не е доказателство. Причината е елементарна и не виждам защо се сърдите. Питах ви по горе, но не ми отговорихте. Сигурен ли сте, че ако направите изчисления един път върху частични данни от римското изследване (без имперска епоха, късна античност и средновековие) и втори път с пълния обем данни ще имате едни и същи изводи от двете изчисления? При нас дупката без данни е много по-голяма в сравнение с хипотетичен "римски модел" без имперски, късно античен и средновековен период. При нас липсва късния бронз, желязото, антиката, късната антика и цялото средновековие. Ако има някакви проби, то те са единични е вие сам отказвате да работите с тях.

Мен лично не ме интересуват македонците, нито гърците, а какво точно искаме ние. В какво се изразяват т.н. "български национални интереси по отношение на Северна Македония". 70% от населението на България подкрепя твърдата политика спрямо република Северна Македония, но въпреки това никъде не може да се намери ясно изразена позиция, какво искаме да постигнем с тази твърда политика. Имаме ли някаква цели или спорът е заради самия спор.

Да, но въпреки името, процесите на балканите не са точно еквивалент на Ренесанса. Тук от края на 18-ти и през 19-ти век имаме въвеждане на бързи обороти на компоненти от ренесанса, просвещението, ефектите от френската революция, индустриализацията и т.н. Общо взето всичко без реформацията. "Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, а искаме свобода, човешки правдини." Свобода, човешки права....... това са идеалите на възрожденците. Днес обаче, Ура-патриотите твърдят, че това не са наши (български), а чужди ценности.

И още нещо. Т.н. "възраждане" е обхванало целия народ. Вярно е, че една голяма част от хората остават пасивни и чакат някой Месия да им помогне. Именно към тях се обръщат възрожденците с призива да се пробудят и да излязат от робската състояние. Ботев, който по принцип е доста рязък се обръща към тях с "Робе". Има обаче и едно видимо и активно гражданско общество. Това са хора които се самоорганизират и отстояват своите интереси в областите които ги интересуват. Тъкмо в него например Ботев вижда бъдещето: "Но какво е неговото бъдеще? Нашият народ има свой особен живот, особен характер, особна физиономия, коя го отлича като народ - дайте му да се развива по народните си начала, и ще видите каква част от обществения живот ще развие той, дайте му или поне не бъркайте му да се освободи от това варварско племе, с кое той няма нищо общо, и ще видите как ще той да се устрои. Или не видите семето, зародиша в неговите общини без всяка централизация, в неговите еснафи, дружества мъжки, женски и детински? Или не видите в него и това, що казахме по-горе?..." По времето на комунизма, управляващите се бяха изхитрили, да напишат исторически разказ, в който комунистите да има от какво да се гордеят. Така богомилите станаха първите борци за равенство, а въстанието на Ивайло стана първото антифеодално въстание в Европа. Септемврийското въстание беше обявено като първото антифашистко, процесът в Лайпциг като едно от най-значимите събития в историята и лична победа на Георги Димитров над фашизма и т.н. и т.н. (много са) От друга страна скриха учредителния Устав на Екзархията, който е републикански, демократичен и либерален и оставиха само проекта, където тези неща не са толкова ярко застъпени. Възраждането беше представено като дело на единици, а самите възрожденци или като някакви безлични и завеяни интелектуалци или като супер-герои. С една дума нещо доста различно от "народа". Едновременно с това Робството доби завършения си митологичен образ. Цялата тази операция е да не се позволи създаването на активно и независимо гражданско общество по времето на социализма. Някак си не върви да мачкаш правата на гражданите си, а в същото време в историята на България да пише, че едва ли не в епохата на възраждането българите са имали по-големи права и са били по-активни и независими. Съвсем друго е когато в голямата си част народа вярва, че е наследник на роби. За днешните управляващи това е перфектно. Те не искат активно гражданско общество и затова не променят нищо. Уставът продължава да е скрит, а по въпроса за Робството няма промяна. Така учебниците ни по история възпитават два типа малцинства: - Ура патриоти, поклонници на Робството, потурите и елеците - Нихилисти за които България и българите не стават за нищо. Повечето хора естествено не се интересуват какво пише в учебниците по история. Все пак в резултат от икономическото състояние, възпитанието на историческия разказ и т.н. общият ефект е, че мнозинството от активните хора с граждански позиции бягат от България, а тук остават мнозинството от хората които чакат Месията и малка група активни граждани.

Какво да ти кажа - прав си. Противопоставянето е почти неизбежно. Има го при формирането на почти всички нации. Резултатите са ужасяващи. Достатъчно е само да се споменат жертвите на нацизма и арменския геноцид. Нещата въобще не се изчерпват само с тези два примера, но това е тема за друг разговор. Защо обаче другите са го превъзмогнали, а ние не? Според мен виновниците за това състояние не трябва да се търсят в създателите на нацията, а в по нови времена. Писах ти вече, че правих някакво аматьорско проучване по въпроса за Робството и мога да споделя собствени впечатления. Освен от отрицателни емоции - омраза към другия, нацията се захранва и от положителни - гордост от себе си. За създателите на нацията това са били само героите от миналото (то друго няма). Още преди освобождението обаче освен от миналото се появява гордост от самите себе си и собствените постижения. И да ти кажа - имат основания. За около 50 години, от 1820 до 1870г., тръгвайки от нулата и без институционална подкрепа българите изграждат сами мрежа от училища, църкви, читалища и т.н. Венецът е признание и собствена институция - Екзархията. Самата тя е учредена като демократична, либерална и републиканска институция. Днес ние не се гордеем със себе си и сме недоволни от живота. Всяка нация обаче има нужда от гордост. Няма от какво да се гордеем ние самите, остава да се гордеем с историята. Тя обаче е написана така, че да няма и там от какво да се гордеем и остава само противопоставянето.

Защото археолозите и историците имат консенсус само за културите след средата на II хил. пр. Хр. За тези преди това няма консенсус, че са тракийски, а текат спорове. С други думи няма как по автоматизъм да се припише "тракийска" етничнност на проби по-стари от средата на II хил. пр. Хр.

Виж, образуването на нациите е процес на осмисляна "кои сме ние" и обединение. Обединението от своя страна изисква разграничаване. Т.е. да знаем кои сме ние и кои са другите. Това е общовалидно правило при формирането на всички нации. Едва по-късно, когато нацията има вече устойчиви корени се задава въпроса "а не сме ли все пак като другите?" 1. Паисий е само един от многото. Виж например работите на Раич и Наскович - разграничаването си е ясно видимо и там. Не са обаче само те. Ето ти пример от писмо на Д.Миладинов до А.Екзарх: Достопочитаеми Александър Екзарх, Вашето добро име е име за гордост на всички славянобългари в Европейска Турция. Ти привличаш почитта на нашите единородци чрез истинската ти ревност за тях. Пожелавам родолюбивото ти чувство да се разнася като светкавица към всички някога славни, а сега възкръсващи от тинята на невежеството наши единородци, потомци на Илир, на Коледа, на силния Стефан Немановик и на други Под линия е дадено обяснение, че Миладинов е чел някакъв препис на Паисий, където се споменавали кралете Илир и Коледа, но лично мен силно ме съмнява визията на Миладинов да е от там. По-скоро е формирана от някоя друга книга. Ако беше препис на Паисий поне щеше да спомене Самуил или някой друг, а не точно Стефан Немановик (Стефан Душан) Ето и друг пример от прошение на първенците от Кукуш и Дойран до руския Император, където формулировката е "предисторическия пеласго-българомакедонски и исторически славянски род". Това нещо със сигурност не е от Паисий. С други думи във времената когато се формира нацията разграничаването е задължително. Без него просто нямаше да има нация. Паисий от своя страна е само един от многото които формулират това разграничаване. 2. По отношение на Византия. Образът на Византия е формиран от запада и този образ по това време хич не е привлекателен. Тя и затова е Византия, а не Римска Империя. Самите елини в ранния период се разграничават от Византия и затова се идентифицират като елини, а не като ромеи. Патриаршията е консервативна и се възприема като символ на старото и застиналото. Неслучайно думата ортодокс в западните езици добива значение на праволинейност, непроменяемост и т.н. Следователно да искаш хората които формират нацията да се идентифицират с Византия точно по това време е нереално. Те искат един нов свят, основан на нови начала, а по това време Византия олицетворява точно обратното. С други думи Началото т.е. поставянето на основите на нацията е съвсем нормално и аналогично на поставянето на основите на останалите нации. Това което ни липсва на нас е преосмисляне, нещо което останалите правят през 20-ти век. Именно тогава европейците започват да променят своите първоначални "национални представи" и да търсят вече това което ги сближава с останалите нации.

Ами направете изчисленията без имперската епоха, късната античност и средновековието. Т.е. включете само Медна епоха, републикански Рим и съвремието и вижте какво ще излезе.

Вижте, методологията сигурно е безупречна, както и работата ви. Каквито и изводи да правите обаче според мен са прибързани. Изводи могат да се правят, когато имаме достатъчен брой проби от късния бронз, желязото, антиката и ранното средновековие. Досегашния опит показва, че може да има изненади, както например в римското изследване, което обхваща всички епохи.

Абсолютни глупости. Ние самите (тези които живеем тук и сега) с нашите желания определяме как да виждаме миналото на нацията, каква да е Е тя в момента и каква да бъде в близкото бъдеще. Ако искаме да сме юроди, ще сме юроди. Ако искаме да сме роби, ще сме роби. Ако искаме да сме свободни, ще сме свободни. В историята на всеки народ са се случили една камара събития, има една камара факти и делата на милиони хора. В нея всеки може да намери оправдание, за което и да е (дори идиотско) деяние. Светът ти е едномерен, нямаш съмнения и ако някой ти е набил нещо в главата то си остава там като вечна истина. Само дето няма нито вечни, нито абсолютни истини. Решил си да се идентифицираш с юродите на Паисий - нямаш проблем, твоя си работа и твое желание. Друг иска да се идентифицира с трите синджира роби, трети с Мунчо от Под игото, а други с потурите и елеците. Това обаче си е вашата истина и вашата собствена идентификация. На какво основание я натрапвате на останалите българи?

Преди да ме игнорираш, намери наистина оригиналния Устав, приет при учредяването на Екзархията. Много е интересно. Началата в Устава са изборност, отчетност и мандатност на всички нива. От най-ниското, до най-високото. Дори и екзархът има мандат и е длъжен редовно да се отчита. Това показва либерализъм, демокрация и републиканство в най-чист вид, при това демонстрирани в една от най-консервативните институции - църквата. При други "правилни представи" този Устав можеше да стане за нас символ, като Магна Харта за англичаните. Сега обаче е забравен и игнориран по простота причина, че е несъвместим с Робството и другите митове които то води след себе си. Иначе ако посочиш името на потребителя без да кликаш или натискаш върху него се появява бокс където има и опция Ignore

Точно така. Трябва да се изгради Правилната представа Доколкото знам, за еничарите, насилията над жените и вкарването в хареми, мъченичествата на християните които не са се отричали от вярата си, кланетата, и т.н. се знае от всички. (Интересно защо няма термин Римско робство - там кланета, заробване и гонения на християни има колкото искаш). Това никой не го крие и не го отрича без значение дали се използва или не думата робство. Освен това: - Напоследък е модерно да се обличат и демонстрират "български носии" по всякакъв повод - сватби, кръщенета, абитуриентски балове, национални празници и т.н. - това се смята за много патриотично. - термините "либерално", "човешки права" и подобни се заклеймиха като антинародни и несвойствени на българския национален дух, а хората които се застъпват за тях са ..... абе либерасти и национални предатели. Действителността обаче е, че потурите, елеците и калпаците не са изконно-българска носия, а турска. Няма да ги видиш като българска носия нито в миниатюрите от средновековието, нито в ранните гравюри на западните пътешественици. Дори етимологията на тези думи е от турски произход. Ако потърсиш снимки на възрожденци ще видиш, че повечето се снимат в западно облекло. Възрожденците се борят за "свобода и човешки правдини", за прогрес и просвещение, а днес това са мръсни думи и "западна пропаганда". Неправилната представа е това, че възрожденците са искали да изградят нов свят, основан на нови начала - свобода (от къде идва либерал?), равенство, справедливост, човешки правдини. Уставът приет при учредяването на Екзархията пък е най-неправилен, защото някой може да си помисли, че не само са искали, но аха, аха са го постигнали. То затова и като най-неправилен не може да се открие никъде. Следователно тези които настояват за свобода, човешки права и справедливост имат неправилна представа и са национални предатели. Парадоксът е, че няма как да са национални предатели, защото това са същите ценности, на които се опират хората поставили основата на нацията (какво да очакваш от западни поклонници). Следователно и това трябва да е неправилно. Няма създаване на нация, а тя си е била вечна и изначална, а само се е "възродила". За по-сигурно слагаме една черта и на същността на епохата, която наричаме възраждане. И какво остава в този случай като Правилна представа? Робството, потурите и елеците. А, и Паисий - все пак като късно-средновековен човек той не е толкова рисков. Всичко останало е неправилно, антипатриотично и национално предателство.

А каква е действителността, как я дефинираш? Защо например толкова държите на "турското робство", но с лека ръка се отказвате от гръцко, фашистко и не знам още колко вида робства. Те също са мерило на събития запазени в народната памет и "преживени" от реални хора?

Тези неща се осъзнават. Не се осъзнава обаче, че Вазов е написал "Под игото", а не "Под робството". Защото разлика все пак има, а и първата дума не може да се персонализира за разлика от втората: робство-роб. Персонализира ли се един път, след това следват всякакви асоциации - робски народ (но не може да кажеш игарски народ), робски манталитет (игарски няма), робско поведение и т.н. А каква е разликата? Без робство е по-леко отколкото "всъщност" е било, но пък с робство е по-тежко пак отколкото "всъщност" е било. Има ли някаква обективност, някакви обективни критерии? Няма - всичко е субективно.. След като няма обективни критерии, единственото смислено нещо което остава е робофилите да се кефят на това, че са наследници на роби и обратно, робофобите да не се радват на подобна формулировка.

И аз съжалявам. Моите деди не са били волни хайдути в Балкана, но не са били и роби. Не знаех, че твоите са били роби, купувани и продавани по робските тържища. Не съм искал да те засегна, а изказването ми бе по-общо.