Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

Atom

Потребител
  • Брой отговори

    7233
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    201

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Atom

  1. Интересно е на какво се дължи втвърдената българска позиция. Напоследък няма ден в който да не се пише или говори за Македония. Дали и някаква "предизборна игра" на патриотите или нещо друго?
  2. Добре, сарматите са конници. Как са се разбирали например в тази област със славяните? Славянските думи са ясни - кон, кобила, жребец, кола (или воз), седло, стреме, юзда... Същите ли са били сарматските думи или други? Или имената на домашните животни, или на основните метали - злато, сребро, мед, желязо? Или пък конниците искат да получат земеделски продукти от славяните - жито, пшеница, ръж, ечемик, овес.... Тези думи ли са използвали или някакви други? Общо взето това са все основни неща.
  3. С други думи тезата ти е, че езиците на скитите и сарматите са славянски. Ако не приличат на класическите ирански езици, а са по-архаични и са повече сходни със старобългарския език, то това би трябвало да са езици, които без никакъв проблем могат да се квалифицират като принадлежащи към славянското езиково семейство.
  4. Предполагам, че т.н. полуномадизъм е тип сезонен номадизъм. Т.е. сравнително постоянни летни и зимни пасища и съответно селища - https://en.wikipedia.org/wiki/Transhumance Изглежда, че отклоненията в посоката на погребенията на някои некрополи могат да се припишат на различното положение на слънцето през зимата и лятото. Т.е. хипотезата е, че в едни некрополи погребенията са се извършвали предимно през зимата, а в други през лятото и се приемат като доказателство за сезонен номадизъм. При този тип икономика обикновено земята се разглежда като обща (на селото, на рода или на цялата общност), а не частна. В отговорите на папата до Борис например никъде не са засегнати отношения на земевладение или земеползване, а се пита какво ли не. От тях става ясно, че зестрата на българките включва злато, сребро, коне, волове...., но не и земя. Пита се как трябва да се постъпва с крадците на животни, но няма въпрос как трябва да се постъпва с този който е отнел чужда земя или е нахлул в чужда земя. Всичко това говори, че земята не е частна, а по-скоро на родовете. Те се оправят със споровете за земя и затова няма понятия като "отнемане на чужда земя" или "нахлуване в чужда земя". Т.е. обяснението е , че при липса на частна собственост върху земята отделният индивид не е в състояние да извърши престъпления спрямо тази собственост и затова няма въпроси. Ние не знаем дали е така или не. Причината е пак същата - няма системни изследвания върху селищата, а за нещо като "икономическа археология" изобщо не може да се говори. Ако обаче се приеме, че животновъдството е основния отрасъл на българите, някаква форма на подобен тип скотовъдство няма как да не е присъствала. Просто при тогавашното развитие на технологиите това е най-евтиния и ефективен начин за отглеждането на големи стада от животни.
  5. И като стана въпрос за дефиниции. Ето нещо като дефиниция на база българската Уикипедия: "Прабългарите са група полуномадски племена...... Смята се, че прабългарският племенен съюз също не е бил еднороден, а се образува през II-VI век от спойката на разнородни етно-лингвистични елементи – ирански, угърски, тюркски и други, повечето произхождащи от Централна Азия,[5][6][7], като социалният елит вероятно е с тюркски корени" Това е от руската: "Булга́ры, болга́ры (лат. Bulgares, греч. Βoύλγαρoι) — тюркские племена[1], населявшие с IV века степи Северного Причерноморья до Каспия и Северного Кавказа и мигрировавшие во 2-й половине VII века частично в Подунавье, а позднее — в Среднее Поволжье и ряд других регионов." Това от англоезичната: "The Bulgars (also Bulghars, Bulgari, Bolgars, Bolghars, Bolgari,[1] Proto-Bulgarians[2]) were Turkic semi-nomadic warrior tribes that flourished in the Pontic–Caspian steppe and the Volga region during the 7th century." И от немскоезичната (превод-Гугъл) "Прабългарите (от време на време и самобитни българи или хунобългари ) е научно наименование на различни, главно турскоезични племенни сдружения от евразийската степна зона , които се появяват в писмени източници под етнонима „българи“ от V век ." Представата за първобългарите като "тюркоезични полуномади (или номади) в общи линии е изградена в края на 19-ти, началото на 20-ти век и се опира в голяма степен на усет, а не на на научно издържани изследвания. Най-общо представата е за хомогенна общност със следните характеристики: език - причислен към тюркската група езици (без да се уточнява какъв точно) бит и икономика - полуномадизъм социална организация - племенна (с няколко племена, а не едно племе) В БГ Уикипедия е малко по-различно. Там общността няма пълна хомогенност, а е "спойка на разнородни етно-лингвистични елементи – ирански, угърски, тюркски и други" и само елита е "вероятно с тюркски корени". Т.е. добива следния вид: език: разнородни етно-лингвистични елементи с тюркоезичен елит бит и икономика: полуномадизъм социална организация - племенна (с няколко племена, а не едно племе) В случая дали тези "дефиниции" са верни или не няма значение. Забравяме ги и започваме на чисто. Целта е да си види може ли да се направи нещо подобно, т.е. дефиниране на това какво са първобългарите, но като се съсредоточим само върху дунавските или т.н. Аспарухови прабългари, а не върху всички прабългари и на всички възможни територии.
  6. Аз съм напълно съгласен с тази постановка. Преди обаче да си поставяме въпроса "кога" според мен трябва да можем да отговорим на въпроса "какво". - Какво точно са първобългарите? Хайде не всички, но поне тези които наричаме дунавски (или Аспарухови) първобългари. За българите например може да кажем, че са група от хора които се самоопределят като българи, имат език от славянската езикова група и християнска религия. Тези три характеристики са достатъчни да определят какво е "българския народ". Очевидно е обаче, че при тази дефиниция, за "български народ" може да се говори след 10-ти век. А преди това? Тази тема няма и не може да ни даде "точната дата на формиране на първобългарския народ". Целта е да се опитаме да разберем по кои критерии българите са хомогенни и по кои не, като се разгледат език, религия, социално разслоение и социална организация, култура, бит и икономика и т.н. Едва след като се направи този анализ може да се опитаме да дефинираме какво са дунавските (или Аспарухови) първобългари. Това е - нищо повече. Ако някой смята, че темата е излишна може да даде наготово дефиниция за това какво са първобългарите. Страхувам се обаче, че колкото потребители има тук, толкова и дефиниции може да се пръкнат. Това показва, че темата все пак има смисъл.
  7. Добре де, не разбирам толкова ли е сложно. Човекът е отворил тема с ясна цел - да се види дали първобългарите са хомогенни или не. В тази тема това го интересува, а не от кога има българи на балканите, какви територии населяват и т.н. - за това си има други теми. Предлага да се съсредоточим върху точно определена група - Аспаруховите българи, точно определена територия - североизточна България и точно определен интервал от време - езическия период. Защо точно тези ограничения? Защото ако няма никакви ограничения и се разгледа целия период през който се споменават българи и всички територии за които имаме сведения, че някога на тях е имало някакви българи, няма да излезе абсолютно нищо или ще трябва да правим извод - "българите не са хомогенни" Тук всички му скочихте - ама да се включи Влашко, пък Молдова, Пък Македония, пък това, пък онова, да се върнем към онази дата (Анастасий), пък да стигнем до друга (Самуил) и т.н. Каква е целта на тези всички забележки? И като има по-ранни българи какво на практика предлагаш да се направи с тази тема? Задължително да се разгледа и културата Ипотещи-Къндещи или Пенковската или нещо друго като първобългарска култура и да се сравнява с тази в СИ България? Ако пък нищо няма да разглеждаме допълнително, как точно факта, че има българи и Българска държава преди 681г. ще ни отговори на въпроса "хомогенни ли са първобългарите?"
  8. И коя култура ще разгледаш като българска - Комани-Круя, Абланица-Туховище (или Туховища, не знам кое е правилното), Млака, всички заедно или нещо съвсем друго?
  9. Авторът на темата поясни сигурно N пъти, че става въпрос дали българите дошли с Аспарух са хомогенни, а не всички първобългари. Включиш ли "куберови българи", "мавърови българи" и т.н. темата се обезсмисля напълно. Нито знаем кои находки принадлежат на тях, нито каквото и да е - има само хипотези. Но дори и да включим предполагаемите находки на "куберовите българи", то те са твърде различни от археологията в СИ България и изводът ще се натрапи моментално - "българите не са хомогенни".
  10. За владетелите ОК, но и целият елит ли се погребва тайно? Хайде, владетелските погребения не са открити. Това е възможно обяснение, но освен тях би трябвало да има и други хора принадлежащи към "елита". Висш елит - боили и елит -багаини. Освен това би трябвало да има и погребения на "обикновени войни". Такива обаче почти няма. Raven беше отбелязал някъде, че всичко на всичко има 10 погребения които могат да се причислят общо към тези групи, вкл. и на "обикновените войни", а последните невинаги са "елит". За материалната култура през 8 век пък изобщо няма смисъл да се говори. И да има някаква по-представителна постройка датирана от това време, тя се приписва на владетеля. Останалата част от елита би трябвало да живее в същите землянки от 15 кв.м. в които живее и простолюдието. Разбира се, не се очаква да откриват материална култура подобна на Византия, но елитът (там където го има) е видим и при германците и при номадите.
  11. Хубаво, но темата е отворена точно за това - има или няма хомогенност. Хайде един по-прост пример без тюрки, славяни, анти, гърци и т.н. Има или няма например социална хомогенност? От източниците знаем, че българите имат някаква йерархия - боили, багаини, народ, има свободни, имат и роби и т.н. Археологията от 8-ми век обаче не показва подобно нещо. Жилищата са еднотипни и еднакво "бедни". Елитни погребения почти няма. Няма болярски имения или нещо от този сорт. Общо взето всички паметници, които дават някакво основание за социално разслоение (т.е. социална нехомогенност) се датират през 9-ти век или в най-добрия случай в самия край на 8-ми. Означава ли това, че българите идват тук сравнително хомогенни в социално отношение, а социалното разслоение става на местна почва през 9-ти век? Или пък религията. Хомогенни ли са в това отношение? От източниците например знаем, че ромеите се опитват да евангелизират отделни индивиди. През 8-ми век е разкрита митрополия във Варна, има разни оловни печати с явен християнски характер, има и някакви християнски погребения. Обикновено обаче всичко това се датира след покръстването. Означава ли това, че протобългарите са религиозно хомогенни и ако да, какъв е култа?
  12. Тези пък анти от къде изскочиха? Темата е "хомогенни ли са протобългарите"? културно, етнически, езиково, социално, религиозно. В каква връзка ги споменаваш или просто си спамиш?
  13. Темата е отворена за да се опита да отговори точно на подобни въпроси. По принцип нашите археолози са приели, че по време на езичеството там няма християни и най-близките времево християнски погребения са датирани или в късната античност или след покръстването. Не се сещам за християнски погребения, които да са датирани през 7-ми или 8-ми век.
  14. Темата е "Етническа и културна хомогенност на българите". В следващите постове беше уточнено, че става въпрос за социална, етническа (каквото и да означава това), религиозна, културна и езикова хомогенност на прабългарите (или първобългарите) които идват с Аспарух. Има ли я, няма ли я? По кои от тези критерии българите са хомогенни, по кои не, а по кои просто нямаме информация. Т.е. въпросът не се отнася до това, какви са българските поданици или пък какви са всички първобългари (+ салтовски, панонски, тези на Волга и т.н.), а точно тези дошли с Аспарух. С други думи ограничението за СИ България и времевото ограничение идва от самата тема. Ако се включат цяла Мизия, Загора, Влахия, Молдова, Бесарабия,Тимок, а защо не и Македония, Сърбия около Белград, Ниш и т.н. темата се обезсмисля. Дори само за СИ България е трудно да се установи има или няма хомогенност и по кои критерии, а за толкова обширен район става невъзможно. Ако пък разширим и времевия интервал нещата загрубяват съвсем. При това положение най-много да заявим, че при протобългарите няма никаква хомогенност по който и да е критерий и да закрием темата.
  15. Темата е за ранния езически период. Т.е. ограничението е до североизточна България - ядрото на ПБД. За там обикновено се прима, че преди българите има само славяни. За славяните, които са дошли малко преди българите се приема, че намират СИ България пуста. Мотивите за това са, че в СИ България няма запазени топоними и липсата на християнски погребения от посочения период.
  16. Този въпрос има еднозначен отговор. Българският език е език от славянската група на индоевропейското езиково семейство. По-скоро въпросът е какво са българите? След 9-10-ти век е ясно - група от хора със самоназвание българи, език от славянската езикова група и християнска религия. Не е ясно какво точно трябва да разбираме под българи в по-ранните периоди и затова обикновено ги наричаме прабългари, първобългари и т.н.
  17. Уф, честно казано не разбирам нищо. Последният ми пост е пределно ясен, но хайде още един път ще направя опит. Става въпрос дали езиково българите са хомогенни. Според мен поне за една част от тях основният език т.е. L1 e "славянски" в смисъл от славянската езикова група. Това го заявих поне 5 пъти. Нямам претенции, че това е единственият им L1 език, а и не мога да докажа подобно нещо. Според теб българите имат за L1 гръцки. ОК, значи имаме езиково нехомогенно общество съставено от поне две групи - едните с L1 славянски, другите с L1 гръцки. Според теб обаче обществото е хомогенно с L1 гръцки и ме караш да броя гръцки заемки. Хубаво, но защо да ги броя и да ги сравнявам с някакви тюркски, латински и т.н. Какво значение има малко ли са, много ли са, като са все заемки. Основният език и на Шестоднева и на преводите на диалозите все още е от славянската езикова група, а не гръцки. Това по какъв начин "оборва" моята хипотеза. Ами дай тогава да броим и славянските думи в език който има явно славянски характер (език от славянската езикова група) и "да си ги мерим". Какъв е изобщо смисъла от броенето? Махни ги тези тюрки от главата си и ги забрави. Спорът ни няма нищо общо с тях и не знам защо непрекъснато ми ги пробутваш.
  18. Освен да приемем, че първобългарите идват само от Крим и гръцкият език е единствения им L1 . Не мисля обаче, че случаят е такъв. Според мен основната маса идва от "близката чужбина" и най-вероятно са славоезични. Т.е. допускам, че за част от българите L1 е славянски. Няма общество което да се състои от балансирани билингви и нищо друго. Т.е. всички да имат по два L1 и те да се владеят в еднаква степен. Това може да стане или в епохата на масовото образование и то с триста зора (както в Квебек), или само за част от обществото с инвестиция на огромни средства (например руско-френския билингвизъм на дворянството) или за отделни социални групи - търговци, аристокрация и т.н. Хората си имат предпочитания. С течение на времето единият език надделява и получаваме общество с последователен билингвизъм, например едните имат - L1 славянски +L2 гръцки, а другите обратно - L1 гръцки + L2 славянски или пък единият език изчезва и получаваме моноезично общество. Не отхвърлям априорно нищо. Освен от наличието на надписите от къде другаде вадиш изводи, че гръцкият език е единствения L1 език на българите? Ако има нещо друго аз нямам никакъв проблем да си преразгледам позицията. И без това вече писах, че нямам предпочитания между тези две тези. Просто не виждам други, но може и да пропускам една камара неща.
  19. Добре, ето всичко за т.н. роден, нативен или първи език. https://en.wikipedia.org/wiki/First_language Ето за многоезичието - https://en.wikipedia.org/wiki/Multilingualism Ето за т.н. едновременен билингвизъм или детски билингвизъм - https://en.wikipedia.org/wiki/Simultaneous_bilingualism Ето за т.н. последователен билингвизъм - https://en.wikipedia.org/wiki/Sequential_bilingualism Ето и за т.н. наследен език - https://en.wikipedia.org/wiki/Heritage_language Всички хора притежават поне един "първи език" - L1. Някои, например едновременните билингви могат да имат повече от един L1. В масовия случай единият от двата езика при билингвите е "по-силен", владее се по-добре и е предпочитан за комуникация от носителя му. Възможен е т.н. балансиран билингвизъм, т.е. еднакво владеене на двата езика, но това е сравнително по-рядко явление и зависи до голяма степен от мотивацията на индивида. Всички останали езици, освен тези усвоени в ранното детство са L2, L3 и т.н. Тук е възможен т.н. последователен билингвизъм с L1 + L2. Ако L1 e слабо застъпен в околната среда или не се използва извън семейство, той може да стане унаследен език. Т.е. индивидът разбира всичко, но му е трудно да се изразява на езика. В този случай унаследения език не се предава на следващото поколение. Допускаме, че първобългарите са "забърсали" гръцкия в изходните си територии. Какво става по-нататък? Какъв е механизма за развитие и "живот" на гръцкия? - какви са началните условия? Т.е. в изходните територии българите владеят гръцки като L1 или L2. - Ако гръцкият е L1, това за всички българи ли се отнася или само за някои? - как става поддържането на езика, за да не изпадне статуса му до наследен език? - какъв е механизма за предаването му през поколенията? Моята теза вече я обявих. Според мен са възможни два сценария с вероятност 50:50 1. Гръцкият е L1 за част от българите, но не за всички българи. Поддържа се като носителите му говорят ежедневно на него помежду си в семейството или извън него с други L1 носители на този език. Предава се през поколенията като всеки друг L1 език. 2. Гръцкият е L2 или L3 за някои българи, но пак не за всички. Учи се, както се учи всеки чужд език - целенасочено. Между 5 и 10% от българите (числата са чисто условни, подобни на дела владеещи латински на запад) ползват гръцки - кой по-добре, кой не толкова. Дайте да видим най-накрая каква е алтернативата.
  20. Е, хайде сега. Естествено, че се съобразявам с фактите и се опитах да дам две възможни обяснения. Това ли наричаш замитане? Старобългарската дума Доунав действително теоретично може и да е дошла от славяните? От кои славяни обаче? Сърбите могат да видят Дунав най-близо до Белград. Преди това реката е някъде на север - далеч от обиталищата им. Сърби ли живеят около Белград и на изток от него в посочения период? В споменатия източник още веднъж се споменава името на реката. Вторият път авторът отбелязва, че илирите и рипианите които живеят до нея я наричат Дануби. В славянския превод "илирите и рипианите" са преведени като сремци (срѣмѣи) и славяни (с А, а не с О). На други места където става въпрос за Илирия и Тракия, в превода е "срѣмьскыѧ и фракьскыѧ прѣдѣлы". Очевидно е, че преводачът се е старал да преведе текста с "нормални" за времето понятия за да бъде разбран. В случая за сремците изрично е отбелязано, че е името е Дануви, но и славяните (явно тези които живеят около сремците) използват същото име - Дануви. Ето изводите на Явор Милтенов който изследва преводите: В текста не става въпрос за споменаване на името Дунав просто ей така, а за изрично отбелязване, че така се нарича реката на български - "Блъгарскыи Доунава именоуема". Прилагателното "Блъгарскыи" на мястото на "пара де Готтоис" стои във всички славянски преписи. Това означава само едно - това е съдържанието на първоначалния превод, а не плод на разни по-късни руски преписвачи. От къде например си сигурен в готския произход на името? Готската дума е хипотетична - дадена е със звездичка, а това означава, че не е фиксирана в източници на готски. Това име има достатъчно засукана и проблемна етимология за германските езици. Виж например за съвременната немска дума тук - https://en.wiktionary.org/wiki/Donau#German "Д"-то може би дошло под ниско-немско влияние, "А"-то пък под възможно славянско влияние, а останалото от древен високо-немски, то пък от келтски. Готският произход го приемаш безкритично заради "трети страни" подобни на споменатите Диалози. Когато обаче в един старобългарски текст имаш не само името Дунав, но и изричното отбелязване, че името е така на български, това според теб не е източник. В предните постове ми искаше да ти цитирам източници, където филипополци използвали "грикос". Ти можеш ли да ми цитираш друг ранен старобългарски текст от 10-ти век където се използва "български" за отбелязване на каквото и да е относно старобългарския език? В останалите ранни старобългарски текстове, ако става въпрос изобщо за името на езика той е "словянски". Тук обаче относно името на реката имаме едновременно използване на български и славянски. Дали според теб става въпрос за едно и също? Май някой друг замита под килима и има преднамерена теза. Аз се опитах да дам две обяснения. Не съм сигурен в тях и затова им давам равна вероятност. От теб обаче не видях обяснение, а само обвинения - замитане под килима, преднамереност и т.н.. Дай твоето обяснение да го видим. може пък наистина то да е по-достоверно и да се приеме.
  21. Честно казано и аз вече не знам какво доказвам. За гръцкия текст от първобългарските надписи има две хипотези - писан е от гърци и не е писан от гърци. Надписите обаче са написани на "перфектен гръцки". Перфектен в смисъл, че има много добра корелация с историческото развитие на гръцкия език. Т.е. езикът си е на мястото и отговаря на времето когато е писан. Не се допускат фрапантни грешки от типа не съгласуване по род (напр. един салата), неправилно членуване или липса на такова, нетипична фонетика и т.н. С други думи гръцки като гръцки. Ето един пример с подобен език: Общо взето мотивите на тези които твърдят, че надписите не са написани от гърци са следните: - Езикът не е същия като този на гърците от Константинопол. Но и горният текст не е същия като старобългарския, не е същия като езика на източните българи през възраждането и не е същия като този на модерните българи. - използва се термина Грикос, който е обиден за ромеите и един ромей никога няма да го използва. В горния текст се използва термина Бугария и Бугарски, които също са обидни за някои българи. По същата логика българин не би използвал тези термини. Как ще класифицираме текста който цитирах зависи от гледната точка. Може да кажем например, че текстът е написан на перфектен български(диалект) от българин. Може обаче да изложим горните мотиви и да заявим, че текстът няма как да е написан от българин, а от човек от някакъв друг етнос - например македонец. Първобългарските текстове са написани да се четат от българи. Според мен има две опции: 1. Българите учат гръцкия като втори (чужд) език. Така както европейците навремето учат латински или ние сега английски. 2. Част от българите използват гръцкия като първи (основен) език в ежедневното си общуване При втората опция се предполага, че българите не са хомогенни езиково и има няколко "български езика", един от които е гръцкия. Така и не разбрах каква е тезата на опонентите ми, но нито една от двете опции не ги устройва. Аз нямам проблем нито с едната, нито с другата. Нямам предпочитания - за мен те са 50:50.
  22. Къде са били хърватите в ранното средновековие? Какъв досег са имали те и сърбите с Дунав? Преминали са реката един път (при заселването си) и толкоз. Защо пък сегашното име на реката да не е заето от езика на първобългарите? Между другото според Фасмер, хърватите също са имали форма Dȕnaj.
  23. Ами хайде да видим тогава. Имаме следните факти: 1. При западните и източните славяни името на реката е Дунай, а не Дунав 2. От "южняците" през ранното средновековие само българите и съответно славяните които влизат в политическия обсег на българите има директен досег с Дунав. По това време прадедите на словенци, хървати и сърби са далеч от реката. Т.е. ние не знаем по това време коя форма на името са ползвали - сегашната Дунав или някоя друга. 3. Имаме източник - Диалозите на Псевдо-Кесарий. В оригинала е записано, че реката се нарича Истрон от елините, Даноувион от ромеите и Доунавин от готите. 4. Имаме славянски превод на този извор. Преводачът е "осъвременил" някои неща за да бъде разбран. Горния ред е представен така: "елински - Оустросъ, римски - Даноувиосъ, Блъгарски - Дунава" Според всички изследователи славянския превод на Псевдо-Кесарий е много ранен. Според особеностите на текста се датира в началото на 10-ти век по времето на Симеон. По това време славяните и българите все още се разглеждат като различни "етноси". Освен това, става въпрос за едно от малкото свидетелства (а може би и единствено) от това време в които става въпрос за "български език". Обикновено в текстовете по това време става въпрос за "словянски език". Въпреки, че славянския превод на ПК е достигнал до нас само от руски преписи, той без проблем може да се приеме за домашен извор, подобно на останалите оригинални творби или преводи от същия период, които са достигнали до нас по същия канал (руски преписи). С други думи имаме български източник, където директно ни казват, че на български език името на реката е Дунава. По времето когато е съставен източника (извършен превода) славяните и българите все още се разглеждат като различни политически и "етнически" субекти. Славяните в Македония например все още са склави и едва няколко десетилетия по-късно по времето на Самуил ще станат българи. Нямаме данни другите славяни по това време да са използвали името Дунав. Напротив, по всичко изглежда, че славянското име на реката е било Дунай, а южните славяни са усвоили сегашното име от българите. Извод: името на реката Дунава/Дунавъ по това време е име което използват точно първобългарите. Не някакви славяни, елини или римляни. Няма значение дали са го заели от готите или дали самите българи са били някога готи. Важното е, че в ранното средновековие това е българско име. Ако Дануви от първобългарските надписи също е "българско име", очевидно имаме два "български езика", което само по себе си не е някаква аномалия. Например по времето когато са съставени надписите, терминът "ромейски език" в гръцките текстове се използва чат пат и за двата езика - и за латински и за гръцки. Но според теб тези факти не са важни!!! Или може би не са факти? п.п. Щях да забравя. На словенски името на реката е Donava. Името на Виена обаче е Dunaj. Случайност? - ни мисля.
  24. Ясно е, че гръцкият се е ползвал в ПБД. Относно "ползването" има две опции: - Българите са езиково хомогенни и езикът им е различен от гръцкия. В този случай гръцкия се ползва от аристокрацията като втори език. Няма значение дали си го носят с тях от "изходните територии", тъй като всяко следващо поколение трябва да учи езика целево като чужд език. По същия начин в задна Европа са учили латински или днес ние учим английски. Как е ставал номера? Най-вероятно така както е ставало в древния Рим - аристократите имат гръкоезични роби или слуги, чиято задача е да учат децата ми на гръцки. В този случай текстовете може да са написани от аристократи (българите), но по-вероятно е това да е направено от същите тези слуги или роби, под диктовка или инструкции на господаря им. - Ползва се от една част от българите (теоретично може и от всички, но вероятността за това е нищожна) като основен, ежедневен език. В този случай имаме естествена гръкоезична среда, чрез която се поддържа езика. За писането е необходимо само ограмотяване, но не и учене на самия език или поне не и за тези за които това е основния език. Според мен двата сценария са с еднаква възможност. Т.е. вероятността е 50:50. Името на Дунав е важно. В този си вид то може да е написано от някой образован роб (в първия сценарий) израснал по средния Дунав, който знае гръцки и латински, но във вътрешния му мисловен апарат името на реката е "родното" Дануби. Другата опция е да е написано от българин (при втория сценарий), за който на "български" името на реката е Дануби. Ние знаем обаче, че на български името на реката е Дунав. Ето ти езикова нехомогенност където в единия "български" имаме Дунав, а в другия "български" Дануби.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.