Atom

Става въпрос за хетерогенност по отношение на автозомите. През бронза се оформят някакви популации, които остават стабилни за хилядолетие. Авторите определят три такива популации. Северна, която е смес от ANE и ANA (древни северни евразийци и древни северни азиатци) + малко Афанасиево. Западна която е смес от Синтаща и първата (северната) група и последната източна, която е основно ANA. Това са три различни популации, които не се смесват и живеят разделено, но всяка една от тях е хомогенизирана сама по себе си. Т.е. различните индивиди имат сходен профил. През периода Хунну тези три различни популации се смесват и разместват, като допълнително има нов генен поток от юг (подобен на Хан), от югозапад - Централна Азия и Иран и от запад (подобен на сарматите). Ето тук са всички тестирани от изследването. https://docs.google.com/spreadsheets/d/1AJVorIlzYuJt4luj3iiV5q7WcN52O6qvUhBewn6GAkI/view#gid=0 С Q става нещо странно. През бронза, Q и R1 са основните групи. След периода Хунну обаче Q почти изчезва. Според авторите това се дължи на полови пристрастия. През периода на тюрките и уйгурите има увеличаване на дела на западноевразийските Y-DNA, а при монголите на източно-азиатските. Според мен обаче освен обяснението с половите пристрастия би трябвало да се разгледа и възможността за елитна доминация на родове, които са биологични наследници на западняците.

То пък от предполагаемия ирански който "участва в заверата" има. Нито един жив ирански език не става за номера, нито пък някакъв хипотетично възстановен праезик. Единствено могат да се използват някакви думи от Авеста и избирателно кълване от един или друг ирански език и на базата на тях да се измисли нов имагинерен ирански език от 5-6 век.

Наскоро излязоха две много интересни публикации за генетичната история на източната степ. Първата е много обширна и обхваща доста голям период - A dynamic 6,000-year genetic history of Eurasia's Eastern Steppe Действието се развива на територията на Монголия и много грубо (отгоре-отгоре) разказът е следния: - на територията на Монголия съществува някакво много рехаво население от ловци събирачи - в бронза пристигат западни пасторалисти, подобни на Ямна и Афанасиво които постепенно се смесват с генетични сибиряци (северни източно-азиатци) - през желязото се появява още една западна струя, но по-южна - от областта на Иран или BMAC - през периода Хунну се наблюдава истински популационен взрив, но не толкова като бройка, а като разнообразие. През този период има екстремална генетична хетерогенност. Освен досегашните популации се появяват хора от юг, подобни на Хан (южни източно азиатци), пак от югозапад (прокси - Иран), както и от запад (прокси - сармати). Има всякакви - от почти 100% западняци или 100% източно-азиатци, до миксове в най-различни пропорции. Y-DNA също се разнообразяват значително. Ако преди са били основно R1 или Q, сега се появяват и други, като съотношението западни-източни е горе-долу 50:50. Ето мъжките линии при Хунну: mt-DNA Y-DNA Early Xiongnu G2a1e R1b (R-M343) Early Xiongnu F1b1f R1b1 (R-M415; R-P25_1) Early Xiongnu G2a1e R1 (R-P236; R-M173) Early Xiongnu C4 Q1a2a1c (Q-L334; Q-L330) Early Xiongnu H Q1a2a1c (Q-L334; Q-L330) Early Xiongnu I1a R1a1a1b (R-Z647; R-Z645) Early Xiongnu C4a1a4a J2a1h2 (J-L25) Late Xiongnu - C2b1a1b (C-F1756) Late Xiongnu D5b1b2 J1a2b (J-P58) Late Xiongnu Z4a Q1a2a1c (Q-L330) Late Xiongnu U2e1 E1b1b1a1b2 (E-V22; E-L677) Late Xiongnu J2b1a2a R1a1a1b (R-Z647; R-Z645) Late Xiongnu D4j12 C2b1a1b (C-F1756) Late Xiongnu D4j11 Q1a2a1c1 (Q-L332; Q-L329) Late Xiongnu D5b1b2 O2a2b1a2a1 (O-F388; O-F46) Late Xiongnu D4j5a R1a1 Late Xiongnu G2a+152 Q1a2a Late Xiongnu D4j5a N1c1a1a Late Xiongnu A24 Q1a1a1 Late Xiongnu C5b1b C2b1a1b (C-F3937; C-F1756) Late Xiongnu - CT (CT-M5603; CT-M168) Late Xiongnu K1a12a1a J2a1h2 (J-L25) Late Xiongnu C4a2c1 R1a1a1b1 (R-Z283) Late Xiongnu D4 NO (NO-M2308; NO-M2313) Late Xiongnu N9a1 C2b1a1b(C-F1756) Late Xiongnu B5a2a1a C2b1b1 (C-M86) Late Xiongnu B5a2a1a J2a (J-M410) Late Xiongnu B5b2a2 O2a1c1a5 (O-M5420) Late Xiongnu U4a1 R1a1a1b2a2a (R-Z2123) Late Xiongnu Z1a J1 (J-M267) Late Xiongnu - R1a1a1b2a2a (R-Z2123) Late Xiongnu D5a2a1 N1 (N-L735) През следващите периоди - тюркски и уйгурски населението продължава да е хетерогенно, като сега авторите отбелязват още едно западно влияние, този път с прокси - аланите. Ето и тук мъжките линии: mt-DNA Y-DNA Türk U7a3a R1a1a1b2 (R-Z93) Türk H14b J1a (J-CTS5368) Türk F1c1a1 N1c2 (N-L666) Türk D2 J2a (J-L559; J-M410) Türk B4c1a2a J2a (J-L559; J-M410) Türk C4a2a1 C2b1a1b1 (C-F3830) Türk D4b1a2a1 C2b1a1b1 (C-F3830) Uyghur B5b1a Q1a1 (Q-F1215; Q-F1096) Uyghur T1a1 R1b1a2 (R-PF6505; R-M269) Uyghur H6b R1b1a2a2 (R-Z2105; R-CTS1078) Uyghur D4 C2e1a1a (C-F3864; C-M407) Uyghur G3a3 R1b1a2a2 (R-Z2105; R-CTS1078) Uyghur B5b2a R1b1a2a2 (R-CTS1078) Khitan Y1a J2a2 (J-L581) Khitan D4c1b1 J2a (J-L212; J-M410) Значително увеличаване на източно-азиатския компонент и хомогенизация започва да се отбелязва едва в монголския период, след времето на Чингиз Хан. Другото изследване засяга само периода Хунну. То също е интересно, но от гледна точка на микро средата и социалната структура на хората. Изглежда, че с тази хетерогенност Хунну са не толкова конфедерация на народи или племена, а на отделни родове. Т.е. много на брой, но по-малки социални структури. Достъпът до самото изследване е платен: Genetic evidence suggests a sense of family, parity and conquest in the Xiongnu Iron Age nomads of Mongolia, но проучването е достъпно през Скай-Хъб

Койне в повечето случаи се използва за общ език или над-диалект, който служи за общуване при носители на различни диалекти, но от един и същ език. Например за българският книжовен език може да се приеме, че е стандартизирано българско койне. Разбира се нищо не пречи едно койне да бъде използвано от носители на диалекти на други езици, различни от езика на койнето в качеството на Лингва Франка, но за тях това ще е чужд език. Курта не е лингвист и това което предлага може да стане само ако тракийските, иранските и балто-славянските диалекти все още са взаимно разбираеми. Тогава обаче те няма да са тракийски, ирански и балто-славянски, а диалекти на един език, например нещо от рода на "северо-източно европейски" който да е прародител на горните. В противен случай ако става въпрос за смесване на диалекти от различни езици, то по-скоро би трябвало да се говори за пиджин или за креолски език. Между другото има такава теза, но за койне създадено от смесването на южно балто-славянски диалекти (без тракийски и ирански) в рамките на готската държава и с продължение под хунското управление.

Всъщност на този въпрос може в голяма степен да се отговори и сега. Каквито и да са прабългарите, биологично ние нямаме монопол за тяхното наследство. Биологичното родство между съвременните българи, македонци, румънци, сърби, гагаузи, континенталните гърци (без тези от островите и Мала Азия) и албанци е доста голямо и например е с една идея по- близко от биологичното родство между населението на северна и южна Италия и горе долу същото като биологичното родство между французите от различните френски региони. Т.е. тук говорим N езика от 5 различни езикови групи - славянска, романска, гръцка, албанска и тюркска (гагаузите), но сме по-близки кръвни роднини, отколкото италианците помежду си (с диалекти само от една езикова група). 1000+ години са достатъчно дълъг период за да се получи едно хубаво миксиране и всеки да е наследник на всеки от древните. Следователно ние, както и сърбите, румънците, континенталните гърци, гагаузите и албанците сме в еднаква степен биологични наследници (или съответно пак в еднаква степен не сме наследници) на прабългарите. Изследването е интересно от чисто научно любопитство, за да се разбере коя теория има основание и коя не, но въобще няма да ни отговори на всички поставени въпроси. Каквото и да излезе обаче е безумие да се използва за някакви расови или биологични претенции или идеологии, които да се отнасят до съвремието ни.

Няма единен профил в този район. В периода 6-7 век между Азовско море, Кавказ и Каспийско море или в т.н. Прикавказие профилът е по-скоро кавказки. В Крим, от това което излезе досега е по-скоро Анатолийски, а между Крим и Днестър нещо подобно на съвременен балкански. Това са доста различни генетични профили. Защо да не може? Представи си, че правиш с ръце малка снежна топка и започваш да е търкаляш по склона за да направиш голяма топка за снежен човек. Количеството сняг от първоначалната топка се губи в общото количество, но именно то е ядрото на голямата топка. Същото е и с народите. Готите например са тръгнали от някъде (Готи 1,0), но по-пътя са се смесили с маса народ и са станали последователно готи 1,1, 1,2 и т.н., Тук редовно са отвличали местно, балканско население. В резултат населението на Черняховската култура е вече Готи 2,0, които приличат по-скоро на съвременните балканци, а не на скандинавците. Народ има, голям е, мести се, но биологично има много малка връзка с първоначалното ядро. С нашите прабългари може да е станало същото. Независимо от къде идва ядрото, в северното Черноморие то най-вероятно е претърпяло трасформация и още веднъж е имало трансформация при идването тук.

Ако нещо стана ясно от всички тези изследвания това е, че изтребленията или т.н. "генетично заместване" свършва през бронза. През желязото и след него набезите на степните народи при земеделците не променят кой знае колко генетичната картина. Т.е. имаме завземане или усвояване, но не и заместване на населението. Така е в Средна Азия, Прикавказието, Панония и т.н. Навсякъде е едно и също - идват някакви завоеватели от степите, които са малко на брой и много бързо генетично се претопяват в местните. Така е например със скитите от Карпатския басейн, които нямат нищо общо с останалите скити, така е с причерноморските алани (генетично те са кавказци и имат много малко общо с предходните сармати и разни други степняци), така е с маджарите, които бързо се претопяват и стават централно-европейци и т.н. С други думи да се очаква, че при прабългарите ще наблюдаваме някакъв народ, който тръгва от някъде компактно, с определен генетичен профил и така неизменно пристига на тези земи, пак компактно и със същия генетичен профил е нереално. На базата на това което виждаме досега аз лично очаквам, "масовият прабългарин" от втората половина на 8-ми век или първата на 9-ти да има вече "балкански профил". Т.е. да е по-близо до съвременните българи, отколкото до прабългарите от Хазарския Хаганат от същия период (8-9 век).

Попаднах в Тубата на клип, където Южнякът разяснява подробности по тази новина. Наистина много амбициозно начинание. Надявам се да влезе скоро във форума и да ни отговори на въпросите (със сигурност ще се съберат страшно много). Дано има и някаква по-подробна статия и в БГ Наука. Ето и самия клип:

Какъв е археологическия контекст на тази проба? Дай линк на видим оригиналното изследване.

В българския превод се употребява думата "слово", но в оригинала е "логос", а в гръцкия език "логос" има много по-широко значение от слово. Според мен (без да имам познания по теология) специално в този текст под слово трябва да се разбира логика, ред, причина и т.н., а не реч, говор или дума. Ако се върнем на ТГВ и въпроса за раждането на Вселената, то въпросът е "съществуват ли физическите закони преди големия взрив?". Именно физическите закони в науката са нещото, което най-много се доближава до понятието логос в теологията. Т.е. ако се приеме, че физическите закони съществуват изначално, преди създаването на самата вселена, то теорията за големия взрив и божественото сътворение са съвместими. И при двете концепции имаме нужда от нещо (Логос(Бог) или физически закони), което да е налично преди да се случи каквото и да е (събитие или процес) свързано с формирането на Вселената.

Доколкото разбирам схващанията на противниковия отбор, преди създаването на вселената няма време, пространство, материя и т.н., а има само бог. Евангелие от Йоан: [1:1] В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. [1:2] То беше в начало у Бога. [1:3] Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. [1:4] В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. Ето и коментар на текста: С други думи при T=0 има само бог. Същото се повтаря още един път и в Откровението на Йоан:"Аз съм Алфа и Омега, начало и край, - казва Господ, Който е, Който е бил и Който иде, Вседържителят." Т.е. в началния момент (както и крайния) съществува само Бог.

Извинявай за пропуска. Уикипедия не е много добър източник, но в случая се цитира съвременник на Петър I. Предполагам, че цитатът е точен: Ето картинка от граматиката на Зизаний: Тук даже има ударение и то точно на Е. При другите автори е същото. Но ето и по-стар текст: От червените букви нататък започва произведението на Черноризец Храбър. Вижда се, че словене е изписано с Е, а не с Ят. Възможно е да става въпрос за заемки. Но това е при различни автори и би трябвало да се посочи от къде идват тези заемки за всяка една от тези работи поотделно. Както и да е. Не твърдя, че моята теза е вярна, а че въпросите при нея са много по-малко. При конкуренцията първо трябва да се избере една от всичките възможни етимологии на словянин и след това да се отговори на един куп забележки - като руските текстове които цитирах по-горе, някои проблеми при западно-славянските езици, проблемите с гръцките форми склави и стлави и т.н. Всяко едно от тези неща би трябвало да получи някакво задоволително обяснение. Ако имаш някой познат лингвист дай да го питаме. Щях да питам автора на клипа, който постнах, но предпочитам да е българин и затова се отказах.

В нищо не сме сигурни. Според Дуриданов има два факта, които говорят за широк изговор на Ят. Единият е факта, че на двете букви от кирилицата ѣ и йотираното А т.е. "ia" - в глаголицата отговаря само една буква, а вторият факт са архаичните топоними от Гърция (според него от 7-8 век). За пример дава Лiаска от Лѣска и Рiaховоn от Орѣхово. http://macedonia.kroraina.com/id_gram/gal/dur_gram_061.html (виж §53) Както и да е. Ето едно филмче: Идеята на този тип етноними (които не са с географски произход - от името на река, хълм, местност и т.н.) е, че в началото са имали някакво широко общо и най-обикновено значение и едва по-късно се "фиксират" като етноним. Т.е. в началото това е просто някаква дума, в следващия момент освен с общото значение започва да се използва е като самоидентификатор на някаква група от хора и едва накрая се "фиксира" като етноним. В случая не търсим етимологията на Словянин, а съществува ли дума или думи които от една страна да имат обикновено значение, а от друга да могат да служат като самоидентификатор. Е, прилагателните създадени от думата "слово" - словесьнъ, словьнъ, словленъ, словѣнъ, словенъ и т.н. спокойно могат да играят тази роля. В славянският език имаме понятието народ, но и понятието език (със значение пак "народ"). Т.е. допустимо е да предположим, че в началото тези две думи са се различавали по съдържание и най-вероятно Език си и било точно език, т.е. езикова общност. При това положение за една описателна езиковата самоидентификация спокойно могат да се използват (и то едновременно) всички тези прилагателни, а защо не и други, напр. производни на думата език. Що се отнася до самата дума "словѣнинъ" то при това положение няма смисъл да и търсим древна етимология. Тя може да е възникнала късно под влиянието на двуезични гръцки мисионери. За тях думата склавенос не е прилагателно, а съществително име - етноним и няма друго значение освен това. Възприемайки го като такова те са адаптирали начина си на мислене на славянска почва и се е пръкнал Словянин. Между другото прилагателно словьнъ го има в ранния корпус, но в съставно прилагателно - богословьнъ - http://promacedonia.org/cejtlin/gal/cejtlin_097.html п.п. Съвременната дума "славяни" е точно такава адаптация на латинската дума Slavi на западно-руска почва. Фонетично тя няма как да се появи като самостоятелно развитие и еволюция в нито един славянски език. Т.е. тя също е плод на двуезични автори.

Да, това е така. Подходът ми е хронологичен. Започвам с най-старите думи - гръцките. Те нямат собствено-гръцка етимология и почти всички лингвисти изказват хипотеза, че произлизат от славянска дума. Думата словѣнинъ има два проблема. Първо нямаме гръцка форма склавининос. Решението за това е, че думата е заета от славянската дума за множествено число, а гръцката дума за ед. число е създадена вторично. Другият проблем е, че нямаме засвидетелствана гръцка форма която да потвърждава звукът Ят. Ят се предава на гръцки по различен начин, но най-често с ЕА. Т.е. би трябвало някъде да е фиксирана гръцка форма от рода на склавеани или стловеани. Такава няма. Всички гръцки форми обаче без проблем се вписват със словьнъ. Няма проблем с ед. число на думата, а що се отнася до звука "ь", той редовно се предава на гръцки с "е" или "и" и точно такива са гръцките форми които са фиксирани в текстовете. Освен това в руски текстове има преписи в които има несъответствие. Например в един московски сборник от 14-ти век се съдържа препис на "За буквите". По това време Ят си стои в руските текстове, докато изписването на ь вече е разколебано. В преписа обаче словенин и словене са предадени с Е, а това към този момент може да стане само ако думата преди това се е произнасяла или с Е или с ер малък, но не и с Ят. Има западноруски (днес може да се каже украински) текстове, където думата пак е изписана с Е - словЕнски. В тези диалекти обаче Ят дава И, а не Е Другият проблем е със самата етимология на словѣнинъ. Има N хипотези. Думата не може да е древна и да произлиза от слово, тъй като слово е дума с ес-основа. Т.е. очаква се думата да е нещо от рода на словесѣнинъ. При словьнъ този проблем отпада, тъй като за разлика от етнонима могат да се използват множество прилагателни с които се определя езика. Така старата форма е словесьнъ, а когато О-формите стават възможни словьнъ и словѣнъ. Разните реки също са без доказателство. При слути куца семантиката и т.н. Словесьнъ и словьнъ са без никаква забележка. Дори и да ги няма фиксирани в старобългарските текстове, то те се вписват перфектно в старобългарската граматика. Да, хипотезата си има своите въпроси и слабости. Когато се постави обаче въпроса - "ОК, тази има косури, но коя е по-добрата?" няма отговор. Причината е, че всяка една взета по отделно (а именно така трябва да се разглеждат) поставя повече въпроси, отколкото отговори. То е и логично - ако имаше една твърдa и безпроблемна хипотеза нямаше да има нужда от още N.

И на мен ми е интересно какви забележки може да има от професионалисти. За сега съм я споделял само с любители. Трудно се приема заради това, че при нея славяните нямат свой етноним. От гледна точка на самата лингвистика - фонетика, семантика и т.н. не съм срещал сериозна критика. При всички положения това за което може да се критикува тази хипотеза го има в по-голяма степен при конкурентните. Лично за мен тук има много по-малко въпроси, отколкото при която и да е алтернатива.

Не, както писах вече всички изхождат от предпоставката, че името е "словѣнинъ" и е с произход от изначалната малка прародина. Т.е. имаме древен етноним.

Коя версия? Общо взето повечето приемат, че името "словянин" е с произход от "малката изначална прародина" и славяните си го носят от тогава. От там нататък почти всеки лингвист си има собствена хипотеза - от име на река, от глагола слути, от съществителното слово и т.н. Относно гръцката и латинската думи почти всички съвременни лингвисти извеждат латинската от гръцката, а последната от славянската, но без да се задълбават за произхода на славянската форма. Това все пак не са слависти, а специалисти по латински и гръцки. Просто не виждат смислена собствено-гръцка или собствено-латинска етимология, както и смислена етимология за заемка от друг език (например готски). Аз честно казано не виждам поради каква причина славяните трябва да имат общ етноним още от времето на "малката изначална прародина". Според мен няма никакви предпоставки за това и е много по-достоверно "кръстниците" на славяните да са гърците. Т.е. през 6 век това е или име на някакво локално племе, случайно послужило като първоизточник за гръцката дума или е една от няколкото думи които служат за собствено-славянски езиков определител, която пак по случайност е станала първоизточник за гръцката дума.

Да, има такава възможност това да е било племенно име на малка общност, а гърците да са го заимствали за обозначение и на други хора със сходен бит и език. Пример за подобно нещо е думата "гърци". Това е малка елиноезична общност в Италия, а римляните заимстват тяхното име и го прилагат за всички елиноезични. Така в очите на римляните всички те стават "гърци". Славяноезичните съответно са заимствали това име от латинския и днес за нас гърците са "гърци", а не елини или нещо друго. Другата възможност е славянската дума първоизточник въобще да не е била етноним, а езиков определетил. Пример за подобно нещо е немската "дойч". Тя произлиза от прагерманската дума *þiudiskaz и е прилагателно със значение "народен". Тя има един куп когнати. В староанглийски думата се произнася като þēodisc, в старовисоконемски като diutisc и т.н. Употребата и обаче е свързана само като определител на езика, а не като етноним. Т.е. староанглийският е народен език - þēodisc, в опозиция на латинския, немският е народен език - diutisc в опозиция на латински, славянски и т.н. Именно тази дума заимстват италийците и започват да я използват по отношение на северните си съседи. Така днес в италианския език немците са Tedeschi. Виж и Theodiscus Да се върнем към славяните. Фиксираните в гръцките източници думи - склавени, склавини, стлавени, стлавини, както и думите фиксирани в славянските текстове словѣне и словене имат пресечна точка думите *словьнъ и *словѣнъ. Това са прилагателни имена образувани от О-формата на слово. Днес прилагателното име се среща в сложни прилагателни като злословен, многословен и т.н. Освен това прилагателно думата има и още едно, но образувано от ес-формата - словесен. По същия начин думата чудо има прилагателни и от двете форми - чуден и чудесен, както и дърво - дървен и дървесен. За какво може да се е използвало това прилагателно? - за определител на езика. Аз съм словьнъ, словѣнъ или словесьнъ, а ти си ням - немец. Т.е. това е най-обикновено прилагателно използвано за езика, а гърците са го заели и са го превърнали в съществително-екзоним за обозначаване на новите варвари, които са се появили на границите им. Що се отнася до славянското съществително словѣнинъ, то най-вероятно е възникнало при двуезични проповедници, които мислят на гръцки и са адаптирали гръцкото съществително към славянския език.

И още нещо. В едно от писмата на Йаан VIII до Светополк, моравският владетел е посочен в латинския текст като дук на Моравия, в следващото е славен комит (glorioso comiti), а в едно от последните писма на папата, но този път до Методий, моравският владетел вече е славен принц (glorioso principi Sphentopulcho).. В българския превод кой знае защо не се прави разлика в тези титли, а преводът за всичко е княз или няма превод. Всички титли се отнасят до Моравия. Един от следващите папи - Стефан V също пише на Светополк, но по това време той вече е крал и то не на Моравия, а крал на Склавите (в писмото Zventopolco regi Sclavorum). Българският превод този път е направо уникален - "до славния крал Светополк". Къде го виждат този славен крал нямам никаква представа. - http://promacedonia.org/libi/2/gal/2_291.html (писмото започва към края на страницата) Както и да е. Латинските термини за титлата - regi Sclavorum, езика - Sclavinica lingua и писмото - "Litteras Sclaviniscas" могат да се преведат на съвременен български език само като Крал на славяните, славянски език и съответно славянско писмо. Идеята, че от папската канцелария може да излезе писмо до "Краля на робите" е меко казано неразумна.

Тази хипотеза е с нулева вероятност. Робското значение на думата за първи път се появява в Германия в 10-ти век, в Италия някъде през 11-ти, а във Византия през 12-ти. В класическия латински няма подобна дума, както и в класическия гръцки и в ранните византийски текстове. Виж етимологията на склавус със значение роб. https://en.wiktionary.org/wiki/sclavus sclavus: From Late Latin Sclavus (“Slav”), from Byzantine Greek Σκλάβος (Sklábos), from Proto-Slavic *slověninъ, because Slavs were often forced into slavery in the Middle Ages. Т.е. късно-латинската дума sclavus (с малко "s" и значение роб) произлиза от латинската дума Sclavus (с голямо S и със значение славянин), която произлиза от гръцката дума Σκλάβος (славянин), която от своя страна се извежда от славянската дума. Това е отбелязвано в този форум сигурно 300 пъти, но ползата е никаква.

За Рим са си просто "склавски". Ето две извадки от писмо на папа Йоан VIII до княз Светополк: Цялото писмо е доста дълго и може да се прочете тук: http://promacedonia.org/libi/2/gal/2_173.html (Започва в края на страницата). От латинския текст се вижда, че писмото изнамерено от Константин философ е "Litteras Sclaviniscas", а езикът за който става въпрос в писмото е "Sclavinica lingua"

Да

В такъв случай и по тази логика македонците съвсем основателно носят името "македонци" . Колко време прадедите на днешните македонски историчари са били в географската област Македония? Кимерийците са древни и готини, но македонците също са древни и още по-готини. Ако аз съм македонски историк и използвам подобна "методология" за какво ми е да се замислям за "кимерийците". Я виж колко добре го е формулирал Димитър Миладинов - "предисторическия пеласго-българомакедонски и исторически славянски род" Кеф ти пеласги, кеф ти македонци, българи и славяни.

Нищо няма да излезе от тези кимерийци. Къде е проблема? Хората проявяват някаква солидарност спрямо други хора по най-различни причини. Например: - родови. Тук спадат категории като род, клан, племе, като не е задължително родството да е действително, то може и да е плод на митология за общ произход - съседни. село, няколко села, град и т.н. - религиозни и т.н. Всяка проява на солидарност може да се прояви като някаква "самоидентификация". Т.е. хората да се определят за нещо си - българи, хуни и т.н. Съвсем друг е въпроса как ги идентифицират "другите", т.е. чужденците. Те могат да се съобразят със самоидентификацията на определена група, но могат да им лепнат и съвсем различно име. Например за гърците всички които идват от "Скития" са скити. Така са наричали кой ли не - хуни, българи, печенеги, кумани, руси, татари и т.н. Какво е общото между тези хора - нищо. За гърците обаче няма значение, тъй като всички идват от едно и също място Друг път ги определят по език. Например германците. Самите германци обаче нито се определят така, нито изобщо имат собствена дума за някаква широка самоидентификация на езиков принцип. Имат обаче дума с която си обозначават езика и това са праформите на дойч. Дойч обаче може да бъде само езика, но не и самите хора. Това не пречи за италианците германците да са Tedeschi, дума която произлиза от същата тази праформа. С други думи за някаква древна група от хора, за които не знаем почти нищо, каквото и да се каже ще сбъркаме. Те може и да са някакъв "народ" (каквото и за означава това), но може и да са разнородна група от хора, които просто в очите на гърците да са едно цяло . Нещо като "скитите" за византийците, франките за българите (всеки западняк е франк) и т.н.

Не разбирам каква ти е забележката. "Склави" е дума-шапка под която гръко и латиноезичните слагат всякакви славяноезични,. Латинските източници в това отношение са десетки. Например има нотариални сделки от Адриатика оформени на латински и на "склавски" има официални писма, има хроники има монети и т.н. Ето ти например за т.н. Бановац - https://en.wikipedia.org/wiki/Banovac На монетите обаче не пише "бановац", а MONETA REGIS P SCLAVONIA Сега какво? Дай цялото това нещо да го игнорираме защото не ни харесва.