Atom

Според специалистите по икономическа история, през 7-ми век населението на балканите отбелязва своя минимум. Цялото население се оценява между 3 и 5 милиона. Разликите се получават в зависимост от избраната методология и от това какво се разбира под "балкани" (напр. включва ли се територията на Румъния или не). През следващите векове има стабилизация на ниско ниво, а увеличение след 9-ти и 10-ти век. Следователно към началото на 9-ти век, когато стартира разширението на България не може да очакваме плътно заселени територии, а пущинаци (в по-голямата част) и тук-там анклави от населени области. Къде живеят славяните? Ето една карта на източните балкани през първото половина на 9-ти век: На юг, защрихованата част около Марица, Арда и Тунджа е единия анклав от славяни. След това на запад са смоляните - около долното течение на Места, струмяните - долното течение на Струма и останалите македонски славяни. Обикновено местоположенията на всички македонски славяни (смоляни, струмяни и останалите) се разглеждат на съвременната гръцка територия, а не на България. В република Северна Македония в началото на 9-ти век славяни почти няма (според Микулчик). На територията на Сърбия има на север покрай Дунав и Сава - тимочани и т.н.. Сърбите са на територията на Черна гора и западна Босна. Това е в равнините, а по планините щъкат чобани от завареното балканско население - пра-албанци и власи. С други думи България се разширява на по-скоро пусти територии, които се стреми да засели с всякакви способи. Т.е. мъкне население от където намери. След християнизацията планинците също се включват в заселването на равнините, като постепенно някои от тях слизат и се превръщат в уседнало население. Ако говорим за двуезичие то най-вероятно имаме славяно-гръцко, албано-славянско и романо-славянско, където първият език е родния, а вторият чуждия. Освен тези четири езика, ако съдим по топонимите макар и рядко, но се срещат и други езици.

В общия случай - да. Не трябва обаче да се забравя, че експертите са и хора. Те си имат своите пристрастия, както и нужди - от нови къщи и коли, пари за образование на децата, за яхти и т.н. В оригиналната статия ни призовават да се доверяваме на експертите когато става въпрос за определени политики. Всъщност в статията се обръща сериозно внимание само на една политика - флуорирането на питейната вода. Останалото - ваксините, климатичните промени и covid-19 е вкарано, колкото статията да придобие облик на експертност и безпристрастост. Т.е. пълнеж, без който лобизмът на автора щеше да личи от километри. Пак ще се повторя - ако последваме съвета от статията и се доверим на едни други експерти - тези по манипулациите ще разберем, че тази статия е 100% манипулация, писана като по учебник. С други думи не става въпрос да се доверяваме на Сульо и Пульо. От едната страна имаме експерти, които ни казват кое е манипулация и как да я разпознаваме, а от другата физик който лобира за флуорирането на питейната вода и се позовава на експертно мнение и консенсус по този въпрос, без той сам да е експерт по проблема. В случая ако трябва съвсем точно и буквално да последваме съвета му, би трябвало да не му обръщаме внимание (той не е експерт по въпросите за флуорирането на питейната вода), но да се доверим на другите експерти и да отчетем статията му като манипулация.

ОК - да се върнем към статията, която стана повод за дискусията. Да погледнем само съдържанието и се абстрахираме от това кой е автора. Там става въпрос за някакви политики. Изисква ли написването на подобно съдържание конкретна експертиза? - в никакъв случай, изисква се само широка култура. Т.е. статията може да се напише от който и да е - журналист, политик, политолог, икономист и т.н. Сега да си представим, че същата статия беше написана от политик - и без това там става въпрос само за политики. Дали щеше да предизвика същия ефект? - силно ме съмнява. Дори "вярвайте на експертите" и "доверете се на консенсуса", вкарано в устата на политик пак предизвиква съмнение. Същото се отнася и ако статията беше написана от журналист, политолог или социолог. Дори ако беше написана от икономист, съветът "доверете се на експертите" пак нямаше да се приеме безусловно. Това е така, защото всички знаем, че при политици, журналисти, политолози, социолози и икономисти винаги има и така и така. Т.е. консенсусът в тези среди е относителен, а не абсолютен. Това, че статията е написана от физик, а не от икономист, политик или социолог не означава абсолютно нищо. Физиците може и да имат абсолютен консенсус по техните си неща (в областта на физиката), но тук не става въпрос за физика. Ако същия текст беше написан от Тръмп или Фукуяма или Райх или Аджемоглу и т.н. пак ли ще трябва да се доверяваме и да вярваме?

Проблемите засегнати в темата нямат нищо общо с физиката в частност и дори не се отнасят до науката. Става въпрос за някакви политики, а статията е призив те да се възприемат безкритично (с мотив вярвайте или в краен случай се доверете на експертите). Самата статия от своя страна е 100% манипулативна и е написана с цел да въздейства и да внуши тази вяра или доверие. С други думи ако тя заслужава изобщо обсъждане, то си струва да се обсъдят две неща: 1. Обсъждане на конкретните политики 2. Обсъждане на манипулацията като манипулация. Факт е, че 14 страници се обсъжда всичко друго, но не и тези две неща. Това показва само едно - манипулацията е перфектна.

В случая без проблем може да се доверим. Разбира се, като се отчете факта, че става въпрос за хипотеза, но по която има солиден научен консенсус. За един неексперт това е напълно достатъчно. Каква обаче е разликата между този случай и това което е описано в статията. Хайде да погледнем едни други експерти и по призива в статията да им се доверим. Става въпрос за експертите по манипулации. Едни от най-ефективните инструменти за изграждането на качествена манипулация са количественото мултиплициране и качественото усилване: Статията от първия пост е класически пример за прилагането на тези способи. Количественото мултиплициране или съждения от типа “Всички твърдят, че е правилно”, “Почти никой не оспорва” могат да се открият в "огромното мнозинство от висококвалифицирани професионалисти се придържа към едно и също професионално становище", "Изключително глупаво е да мислиш, че ти, който не си експерт и който не притежаваш базисна научна експертиза, за да можеш да оцениш твърденията на експертитете, вършиш по-добра работа от действителните (бона фиде) експерти" и др. подобни или общо наблягането, че става въпрос за научен консенсус. Освен това по отношение на флуора има числа, проценти и т.н. Качественото усилване или "усилващата функция" се осигурява от самия автор на статията, който е безспорен и влиятелен експерт. Статията във Форбс е написана като по учебник за масово въздействие и манипулация. Въпросът е какво целта? Тя може да е положителна - масите да се информират сравнително обективно по дадена тема, така и отрицателна - целта да е дезинформация и деформация на истината: Или да обобщим. Ние, обикновените хора няма как да разбираме от всичко - затова се доверяваме на експерти. В същото време, експертите се използват като източник на едни от най-ефективните манипулации. Как да разберем дали ни информират или дезинформират? Няма как. Или ако трябва да цитираме експерта: "Като единствено противодействие, за сега, може да се предложи самоинформирането, съмнението и развитието на мисълта" В единия случай ако се доверим на съвета на експерта: "Слушайте експертите, а не решавайте за себе си!" може да получим както сравнително обективна информация, но така и дезинформация или деформация на истината. В другия, ако искаме да избегнем манипулацията и отделим по някакъв начин истината от деформираната истина все пак ще трябва да прибегнем до "самоинформирането, съмнението и развитието на мисълта"

Затова никой не спори. Спорен е методът на доставка с питейна вода. Той може и да е бил ефективен преди 50-60 години, но в момента е под въпрос. От тогава навиците на хората са се променили значително. Първо си мием зъбите по 2-3 пъти на ден и използваме всякакви хигиенни продукти за устна хигиена - почти всички съдържат флуор. Второ консумацията на минерална вода в сравнение с преди 50-60 тодини в световен мащаб е нараснала значително, а половината минерални води имат свръх съдържание на флуор. Девин например доколкото помня има над 4 мг/литър. Т.е. четири пъти над нормата. Именно поради тази причина се препоръчва минералните води да се сменят, да не се консумират ежедневно и да се пие трапезна изворна вода (тази с червен етикет). Освен това като добавка на някои места флуор се добавя в готварската сол и т.н. Т.е. рискът не е от недостиг, а от предозиране. При всички положения обаче мнението му не е научен факт, а дискусионно. Противниците на тази политика имат същите основания както и застъпниците. Да се представя едната страна за експертна, а другата за някакви хипита и лаици най-малкото е недостойно, а за мен пак си остава манипулация. Прегледах набързо оригиналната статия. Действително там поне на пръв прочит не видях да се споменава израза "точно определена дозировка". Видях обаче друго. Проблемът с флоурирането на водата явно го интересува, тъй като там на този въпрос е отделено прекалено много внимание. Имам чувството, че статията е написана заради него, а останалото е пълнеж. Въпросът е разгледан много по-подробно и са разгледани политиките на редица градове. След като въпросът го интересува, този човек няма как да не знае, че в ЕС това не е масова политика, както и че има една камара наистина експертни мнения които защитават обратната теза. Т.е. по въпроса нито има консенсус, нито има ясна научна обосновка ЗА. Ако има някаква съвременна научна обосновка тя по-скоро е против. Ето още една статия по въпроса: Именно и затова виждам манипулация. Този човек явно има някакъв интерес от този проблем. Възможно е да лобира за някой или някаква друга причина, но това е без значение. Какъвто и интерес да има - негов си е. Както и да е. Ако тази статия имаше някакъв ефект за мен, то той е точно обратния. За сетен път се убеждавам, че човек трябва всичко да си проверява сам.

Там е работата, че Сийгъл критикува точно политиките. За него политиката за флуорирането на водата е правилната и осигурена от експертно мнение, а противниците на тази политика са лаици: "Сийгъл дава елементарен пример: флуорирането на водата. Флуоридът е обикновен йон и ако хората го приемат в твърде малки количества, това води до влошаване на зъбния емайл и до появата на кариеси. В прекомерни количества приемът води до заболявания като дентална флуороза. Но в точно определена дозировка посредством флуорирането на питейната вода се отбелязва спад в случаите на кариес до 40%." Подчертаното е 100% манипулация, но е представено като като научен факт, като чуждо експертно мнение на което се позовава Сийгъл. И понеже той е авторитет публиката е длъжна да му вярва. Не знам кой ще е този учен, който може да твърди, че с чешмяната питейна вода е в състояние да се осигури точно определена дозировка. В САЩ може и да има, за ЕС се съмнявам. Точно това е една от причините тази практика да не е масова в ЕС. Ето и една статия публикувана в HARVARD PUBLIC HEALTH. Там явно също е сборище на лаици и не-експерти: Is Fluoridated Drinking Water Safe? От там нататък дори и да е прав в останалите си съждения няма кой да му повярва.

ОК, доколкото разбирам изхождате от конкретна наука - физика. От там предполагате , че моделът е валиден за всичко останало. Там е работата, че не е. Освен наука в тесния смисъл на понятието, съществуват и други области на познанието - т.н. социални науки, разни хуманитарни и т.н. Там също има консенсус, но той може да бъде псевдоконсенсус, може да бъде локален или регионален консенсус и т.н. Типичен пример за псевдоконсенсус са част от "научните факти за пола", разни икономически парадигми като "Вашингтонския консенсус" и др. Защо псевдо? - защото някои "научни постановки" се защитават яростно от отделни социални групи (често нямащи нищо общо с научните кръгове) и се преследва всяко мнение различно от правилното. За да нямат проблеми изследователите с различно мнение просто се отказват и минават в друго поле. По този начин остават само "консенсусни изследователи" За локален консенсус например е достатъчно да се видят учебниците по история в България, Сърбия, Румъния и Македония. Много от нещата се засичат, но има и фрапантни разлики. По всички тези разлики обаче в конкретната страна има консенсус. Като пример за регионален консенсус може да се посочи проблема с флуорирането на водата - същият който Сийгъл дава като "елементарен пример". В САЩ явно консенсусът е, че вадата трябва допълнително да се флуорира. В ЕС ако има консенсус той е, че това не трябва да се прави. Общото мнение е, че ако имат нужда от флуор хората могат да си го набавят по други канали - паста за зъби, вода за уста и т.н. Кой е крив и кой е прав може лесно да се докаже като се направи едно проучване за разликите в разпространението на кариес при гражданите на ЕС и САЩ.

Това безспорно е правилно и мисля, че никой не го отхвърля. Проблемът е, че сме зарити от информация. Човек може волно или неволно да изпадне в заблуждение. Има три ключови момента, три трудности които не знам как може да се преодолеят: 1. Разпознаване на експерта и експертизата. Например обикновеният човек знае, че всеки медик има известна експертиза по въпроса засегнат в статията. Предполага се обаче, че тесните специалисти - вирусолози, епидемиолози, имунолози, инфекционисти и т.н. имат по-голяма експертиза, а от тях някакво подмножество са истинските експерти. 2. Дори и да разпознаем експерта, то не винаги може да сме сигурни в експертизата му. Освен учени, експертите са и хора и имат своите политически или бизнес зависимости (например от спонсори) или имат най-обикновени лични пристрастия и убеждения. Т.е. човек трудно може да се ориентира доколко експертът е искрен и експертизата му се гради на собствените му знания и доколко е плод на външни фактори. Съвсем отделен е въпроса за личните пристрастия и убеждения. 3. Самата наука се гради на принципа "ние нищо не знаем". Няма абсолютна истина, няма табута и забранени теми, а всичко подлежи на критика, преосмисляне и ревизия. Естествено това може да стане само с пълно придържане към научните стандарти. Без голямото откритие, че нищо не знаем нямаше да има никаква наука. Т.е ако има някаква идея и по нея има консенсус, че това е "научната истина", това не я приви по автоматизъм И абсолютна истина, а само гарантира, че критиките и ревизията на идеята ще се извършат по научните стандарти. Или да обобщим. Ние като обикновени хора в общия случай не сме в състояние да разпознаем експертите и експертизата. Ако ги разпознаем нямаме информация доколко конкретната експертиза не е манипулирана от политически, бизнес или лични съображения. Не сме в състояние да преценим нищо относно наличието или липсата на консенсус по даден въпрос. В конкретния пример консенсусът на обществото е един фактор, консенсусът на медиците друг, консенсусът на тесните специалисти трети а консенсуса на истинските експерти четвърти. Аз например за последната група не знам нищо - нито кои са тези хора, нито дали изобщо имат някакъв консенсус и още по-малко какъв е той. Хайде, от медицина нищо не разбирам, но и от областите които са ми интересни - икономика, история, лингвистика, популационна генетика и т.н. положението е същото. Тук се повдигна въпроса за произхода на прабългарите. Аз например нямам представа кои са експертите по този въпрос, а още по-малко какъв консенсус имат и дали има такъв изобщо.

В епархийските списъци от 9-ти век изрично пише, че Одесос се нарича и Варна

Готите може и да са се изнесли. В нашия език обаче най-старата християнска лексика не е гръцка, а е придобита в германо-романска среда. При това някои думи могат да се запазят само в християнска общност. Те нямат никакъв смисъл за човек който не е християнин. Това са кръст (разпятие), олтар, комка (причастие) и кръщене. Ние например нямаме специални думи за ислямски символи, за вътрешни части от джамията, нямаме никаква представа дали мюсюлманите имат някакви тайнства и още по-малко имаме специални думи с които да маркираме подобни тайнства. Дори и да знаем тези неща, то думите ще са заети от съседните ни мюсюлмани, а няма да имаме собствени думи, които да се различават от техните. Едно от първите произведения които е преведено на старобългарски и то почти веднага след покръстването е "Четири слова против арианите" на Атанасий Александрийски, а всички знаем, че именно готите са тези които разпространяват християнството в арианската му версия. Това, както и фактите със спецификата на нашата християнска терминология позволяват да се изкаже хипотезата, че все пак някакви готи са останали тук и са приобщили част от славяните към християнството в арианската му версия. Тази арианска общност е оцеляла до официалното покръстване и именно тя дава най-стария пласт от християнската ни лексика.

Всичко е възможно. Достойнствата на подобна теза обаче няма да се различават кой знае колко от тюркската или иранската. То по тази логика може да изкараме прабългарите и албаногласни. Сорин Палига (диаграмата която пусна във връзка с мнението на Курта би трябвало да е негова) има хрумка, че оригиналните склави или тези които живеят на територията на Ипотещи-Къндещи са ненапълно романизирани даки, т.е. албанци. Славяногласните не живеят там, а само минават транзитно при нападенията си над империята. Тъй като за римляните славяногласните идват от склавските територии, те също стават склави. При тази версия българският етноним се извежда от латински и ето ти българи-албанци, резултат от симбиозата на даки и степняци. Този въпрос според мен учените ни трябва да го оставят на мира. Като не знаем нещо просто не го знаем и толкова.

Какво разбираш под второстепенни и низши титли? Такива които са предназначени за хора които стоят по-ниско в йерархията или такива които присъстват само в езика на селяците (нисшите съсловия). Ако е първото си в грешка. И двете титли са резервирани и се използват само за лица от най-висок ранг. Виж речниците, там е цитирано в какъв смисъл се използват тези титли в старобългарския корпус. Ако е второто съм съгласен. Едните (селяците) имат в речника си думи с които се обръщат към големците. За селяците големците са цязар или княз, или господ, владика или воевода. Самите големци имат друга титулна система, която е по-сложна. Ако формулираме така въпроса, то езикът на селяците е ясно какъв е - старобългарски. А какво може да кажем за езика на големците? - абсолютно нищо.

Маке, повечето надписи не са от времето на Аспарух, а са сравнително късни - от времето на Крум и след него. Т.е. говорим за 9-ти век. Та не знам какво ще изключваш по това време, освен ако не мислиш, че книжовният старобългарски е сътворен изцяло на базата на моравски говори. Вероятността за това е нулева. Думата княз би трябвало да се предаде на гръцки като KOUNENZ или KNENZ (ако ерът вече е отпаднал). Това, че "канас-у-биги" ти прилича на днешния израз "княз от бога" не означава, че прилича и на старобългарския. Думата се е произнасяла с носовка и ако трябва днес да се опитаме да възпроизведем старобългарското звучене ще е нещо от рода на КЪНЕНЗИ, но в никакъв случай не е канас. Не знаем. Знаем, че тези думи се появяват моментално с появата на славянската писменост и, че са много устойчиви. Повечето от тях се употребяват и до днес. Войвода и владика имат славянска етимология, а господ/ин е възникнала тук на балканите. Княз и Цязар са били налични от преди появата на книжнината. Това обаче няма значение. Проблемът е, че в първобългарските надписи няма твърди преки доказателства, че за прабългарите старобългарският е единствен или поне водещ. Хайде нека не са титли, да са други думи. В същото време в тях има доказателства, че славянският се е употребявал поне от някои индивиди. Те обаче не са лексикални, а фонетични и са само на някои места. Има общо три -четири грешки които могат да се обяснят със славянска фонетика и издават, че за поне един от писарите или за този който е диктувал текста родният език е бил славянски.

Маке, това дали има недоказани предположения, че прабългарите са тюрки, иранци или самоеди в случая няма никакво значение. Проблемът е, че нямаме никакви преки доказателства за статута на старобългарския език през езическия период. Т.е. да е език на върхушката, официален или нещо от този род. Гръцките първобългарски надписи са изпъстрени с една камара чужди за гръцкия език думи. Ако старобългарският език е единствения език на прабългарите или хайде поне да е език на върхушката, как в тези текстове не се промъкна една старобългарска титла от рода на цязар/цар, княз, войвода, владика, господ/ин..... Или думи от рода на град, село, държава. Или каквото и да е друго?

Ако се правят схеми е добре да са към определен момент. Земеделците по това време не могат да оцелеят ако нямат защита. Защита могат да осигурят българите, ромеите или аварите, както и самите земеделци да си организират собствена защита на базата на някаква племенна, градска или друга някаква политическо-военна организация. Доколкото славяните са основно земеделци ги търси по тези показатели. В началото на 9-ти век например границите на България са ясни. Аварите могат да осигурят защита на население от устието на Тимок и на запад в една не много широка зона на юг от Дунав и Сава. На запад имаме племенни формации на сърби и хървати, на югозапад племенните обединения на македонските славяни (в днешните гръцки територии). Византия осигурява защита на славяните по течението на Марица, Арда и Тунджа - условно може да ги наречем Одрински славяни. Общо взето това са славяните.

В генетичното проучване от Монголия има номенклатура "ранни западни хунну" които наистина приличат на Пазарик. Автозомно обаче западните хунну са по-западни от Пазарик и имат повече прилики с тагарите. В предходни проучвания имаше други "западни хунну", които пак бяха по-западни , но почти се доближаваха до пробите от Пазарик. В същото проучване има проби които са маркирани като "късни хунну-сармати". Те обаче са различни. Първо са още по западни и второ източния им компонент не е само северен както при пробите от Пазарик, тагарите и черноморските сармати, но имат и "централен източен". Могат да се моделират като 75% черноморски сармати, около 14% иранско плато и 11% монголци. В същото проучване се появяват и анти. Те участват като компонент в разни тюркоезични групи. Под анти обаче тук се разбират генетични анти от северното черноморие (разбирай кавказци). Или да обобщим. Имаме ранни западни хунну, които приличат на тагарите и хората от Пазарик. Имаме някакви късни хунну-сармати, които не са преки наследници на западните хунну, а на новодошло население от запад. Черноморските алани генетично нямат нищо общо нито с едните, нито с другите. За сметка на това обаче е възможно да участват в генезиса на по-късните тюркоезични групи. Това е генетиката. Културната картина може да се различава. Възможно е някакви алани с култура и геном подобен на хората от Пазарик да пристигнат на запад и да се наложат върху субстрат с кавказки геном. С течение на времето оригиналният алански геном се разтваря и изчезва, но културата се запазва и се предава на новите поколения. При това положение е възможно част ат аланите да са запазили в родовата памет някакви спомени за "първоначалния си произход" и да са заминали на изток, където са се включили в генезиса на разни тюркоезични народи.

Виж, всички тези даки, траки, маки, дардани и т.н. отдавна са в миналото. В продължение на няколко века има системни нападения над балканите. Всеки път се повтаря едно и също - някой идва граби и пали, а местните бягат по градовете или в планината. Когато нещата се успокоят следва опит за слизане в равнината и презаселване до идването на следващите разбойници. Така е при нападенията на готи, хуни, българи, славяни и авари. Нещата обаче не се повтарят 1:1. След готите изчезват големите частни имения (вилите), след хуните изчезват откритите селища, а след аварите и укрепените. С други думи тези непрекъснати нападения, бягане, презаселване и пак нападения разбъркват тотално оцелялото население. На кой пра-пра-дядо му е бил трак, на кой дак, а на кой мак вече е без значение. Още повече, че ако някои от грабителите са се възползвали от ситуацията и са окупирали части от равнините, при следващите нападения самите те се превръщат в жертва и на свой ред търсят спасение в същите тези оцелели градове (най-вече Солун и Константинопол) или в планините.

Добре, но в същото интервю твърди, че културата се "свързва предимно с миграцията на готите, но включва в себе си и много други етноси". Освен това според нея "Биритуализмът в погребалния обред е един много интересен и същевременно много показателен въпрос. Той добре илюстрира разнородност в състава на една култура, в едно обединение, в един съюз". Излиза, че дава една многоетнична (според самата нея) култура, като пример или доказателство за моноетничност на друга култура. Виждам участъци с концентрация на. дълги къщи. Доколкото знам те се свързват с германците. Тук някъде в близост до тях са реките Молдова и Бъзау за които най-вероятната етимология на имената е германска. Т.е. има известно припокриване. Има друга концентрация на област с каменни постройки, там някъде са и градищата. Градищата най-вероятно имат чисто отбранителна функция и са организирани от "централната власт", но може да става въпрос и за различна социална организация на местната общност. Каменните постройки може да са както някакъв "етнически" маркер, но може да са и просто резултат от липсата на друг материал. Във всеки случай аз не мога да направя паралел с прабългарската култура. Тук става въпрос за жилища, а при нас се описват некрополи. Доколкото знам специално за езическия период ние имаме некрополи без селища и селища без некрополи. Т.е. пряка връзка между определен тип погребения и определен тип жилища няма как да се направи. Иначе жилищата са интересни защото показват социалната организация на дадената общност. Дългите къщи предполагат, че разширените семейства играят важна роля. Наличието на укрепени места пък говори за по-сложна социална организация с наличие на елит.

Добре, моя грешка. Завладян по мирен път със съгласието и пасивната, а може би и активна помощ на Империята. Някои територии, например Охрид може пък направо да са подарени.

Да, нещо такова. В допълнение смятам, че процесът също е повлиян от политиката на конкретния български владетел. Например завладява Крум Сердика и установява някакви норми. Омуртаг ги запазва, но в новозавладените от самия него земи може да установи съвсем различни и т.н. Според мен югозападът е усвоен, а не завладян. С голяма доза вероятност Пресиян усвоява тези територии при уговорка с Цариград. Условието на Империята може да е било нещо от сорта - за вас данъците, за нас душите. Т.е. българите получават картбланш да усвоят запада до където могат, а югозапада до някакви граници. За сметка на това запазват църковната структура и дори позволяват на Цариград да изгради нова. За езиците. Смятам, че поне в най-ранния период под шапката на склавите освен славяногласни са се крили и някакво, може и минимално количество балти. Това би обяснило някои особености, както и българо-балтски или сръбско-балтски паралели които липсват при останалите славянски езици. Пак по същата причина е възможно да са оцелели и германоезични анклави. За албанския и романския има мнение, че са оцелели в центъра на балканите паралелно на една и съща обширна територия, но в отделни малки анклави. Например за имената на Ниш, Щип и Шар най-вероятната версия е, че са достигнали до славяните с посредничеството на албански език. При този модел най-източната точка на албанския е Щипоне (Ихтиман).

Не ме разбирай погрешно. Въпросът с двуезичието и влиянието му за формиране на "балканизмите" и балканския езиков съюз лично на мен ми е интересен, но дискусията е силно затруднена. Например в нова тема веднага ще се появи някой който да търси ранни доказателства за съществуването на романогласни, като иска хроники с упоменаването им. Това хубаво, но ще ги иска точно с отбелязването на "власи" - дума, която е чужда за гърците. Гърците първо трябва да заемат тази дума от славянски, тя да се разпространи достатъчно и едва след това човек може да очаква да се появи в някакъв текст. Общо взето обясненията само за нещо толкова елементарно отнемат 2 страници дискусия. А не е само това. Горе-долу знам кое ще се предъвква по N пъти. Нещо подобно например става в славянските теми със склавите-роби и още два три подобни момента. Въпреки това на мен ми е интересно и ако тази тема завие по случайност в подобна дискусия няма проблем да участвам.

Не благодаря.По този въпрос съм писал достатъчно тук във форума и не ми се отваря нова тема за да се повтарят пак старите кавги. Общо взето с лингвистичните въпроси няма кой знае какви проблеми, но по отношение на интерпретацията за това как са станали процесите нещата са ясни. В ПБД не се допускат другоезични, т.е. не може да има носители на романски или албански език и само в краен случай се допуска някой друг гръкоезичен. През езическия период не се допускат християни и т.н. Това е аксиома тук, а аксиома не може да се оборва. По отношение на археологията. Мнението ми е, че не знаем какъв е бил езика на прабългарите, а лично аз даже не знам дали е имало само един прабългарски език или няколко. Писах вече, че не разбирам от археология и мога да разчитам само на логика. Моят прочит е, че има разнородност. Ето и мнението на същата Меламед от едно интервю: - ОК, прабългарите са разнородни защото са няколко племена. Това го разбирам. - По нататък Маламед споменава Черняховската култура, както сама казва "без да влиза в подробности". Т.е. защо е споменава, има ли някаква връзка между двете култури, явява ли се Черняховската култура прародител на Дунавската прабългарска култура? Това изобщо не го разбирам. Археолозите може и да знаят отговора, но защо Маламед споменава точно тук Черняховската култура за мен е пълна загадка. - накрая дава мнение и за езика. Последното като логика също го разбирам, но не го приемам или поне не и в пълния му обем. Допускам, че някоя от групите може да е ползвала И тюркски и толкова. Човек ако няма познания може поотделно да приеме всяко едно от тези съждения или да им повярва. Как обаче тези съждения са съчетават заедно? Как да приема тюркоезичие на "нехомогенно общество" което поради незнайни причини има връзка с Черняховската култура? Аз може и да не разбирам от археология, но в случая логиката зад тези навързани съждения ми бяга напълно и предпочитам да продължавам за си задавам въпроса за броя на "прабългарските езици" Цялото интервю е тук: https://www.bulgarkamagazine.com/интервю-с-д-р-катя-меламед-древните-б/

Цикли се защото нищо не знаем по този въпрос. А като не знаем значи не знаем - толкова. Моя интерес към темата е свързан по-скоро с балканския езиков съюз и особеностите на езиците които влизат в него. При подобно явление първото което се търси е имало ли е възможност за билингвизъм - например българите да говорят И гръцки, а власите и албанците И български. Е, според мен е имало и то точно в периода на ПБД. Именно тогава се е оформила заверата която оплита четирите езика и стартира процесите по тяхната "балканизация" А за езика на прабългарите? Там въпросът с езика няма да се разреши нито с археология, нито с генетика, а още по малко с потенциалното двуезичие.

ОК, явно под двуезичие разбираш някакво институционално или официално държавно двуезичие. Не знам, може по това време някъде да е имало и такова. Римската империя донякъде е двуезична в това отношение на основата на двойката латински-гръцки. Другата гледна точка е да погледнем не институциите, а двуезичието на индивидите. Там дали имаме лека или тежка форма на двуезичие зависи от това каква част от населението ползва в ежедневието си два или повече различни езика, при това без значение кои точно са те. За австралийските аборигени имаше например някаква данни, че средно един абориген ползва 3,5 езика. В тази връзка и за Римската държава и за ПБД смятам, че наистина е имало тежка форма на двуезичие. Т.е. по-голямата част от населението волно или неволно е трябвало да ползва повече от един език.