Atom
Потребител-
Брой отговори
7233 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
201
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Atom
-
Ами хубаво. Аз не твърдя, че има етническа нееднородност, а културна и, че е възможно да имаме няколко "прабългарски езика". Археологията я споменах, защото археолозите явно виждат културна разнородност. Хайде пак да видим мнението на Меламед: "Българската общност не е еднородна" си е точно нейно мнение. От там нататък има интерпретации и изводи. В този сайт сигурно десетки пъти съм заявил, че нямам представа какво е "народ" или "етнос" отнесено към епохата за да твърдя, че има етническа нееднородност или нещо от този сорт. Става въпрос за езици. И като стана въпрос за езици ще задам обратния въпрос: по какъв начин археологията доказва, че езикът на българите е един? Защото например при абсолютно идентична археология (например християнска) може да имаме множество от езици.
-
Писах вече, че не разбирам от археология, но ако се доверим на археолозите до какви други изводи може да стигнем? Ето например описанието на Катя Меламед на погребалните практики в биритуалните некрополи: Ако към това се добави и различната ориентация на погребенията нещата стават още по-сложни. С други думи имаме два обряда - кремация и инхумация с по няколко разновидности на погребенията + няколко на брой ориентации на погребението. Ето и изводите и: Рашев вижда "две групи прабългари и две прабългарски култури" - http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/R_Rashev_Dve_grupi_PrBG.pdf Според Бешевлиев прабългарите са разнородни и се състоят от финоугорски, ирански и тюркомонголски етнически групи.
-
Ние не знаем дали има един или няколко "прабългарски езика". Ако приемем "теорията на снежната топка", а тя е достоверна за останалите преселения - на хуни, авари, маджари, то най-вероятно хората които идват тук с Аспарух не са монолитни в езиково отношение. Археологията също подкрепя в известна степен подобна теза, тъй като Дунавските прабългари не са монолитни в културно отношение. Освен това ПБД по времето на Аспарух и Кардам е едно, а при Омуртаг и Борис съвсем друго. Аз не бих определил балкано-романския и албанския за екзотични. Тези езици заедно с българския образуват ядрото на балканския езиков съюз. Трите езика споделят много общи иновации и дълго време са битували в един общ ареал.
-
Според обстоятелствата. В османската империя например няма официален език. Администрацията ползва османо-турски, арабски и персийски. В отношенията с Дунавските княжества (които се смятат за част от империята) езикът е гръцки. Езикът на пазара в източната част на балканите е турски, но в западната славянски (български или сръбски), а в южната гръцки. Езикът на голямата търговия е гръцки и т.н. Това е на балканите. В Анадола е друго, в арабските провинции трето, а в Африка четвърто.
-
Каква е идеята на тази тема (че и в раздела за историческо моделиране)? Тук не виждам някаква алтернатива. Темата не е и лингвистична. Ако става въпрос принципно за двуезичието мисля, че няма какво да се обсъжда. Днес например една част от българските граждани ползват ежедневно цигански и български, друга - турски и български, а трета пак ежедневно български и английски (служителите в многонационалните компании). При това става въпрос само за тези които живеят постоянно на територията на България. Ако към тях прибавим тези български граждани които живеят в чужбина и които на практика почти всички са двуезични ще излезе, че половината български граждани и повече са двуезични. Когато се връщаме назад във времето нещата не стават по-опростени, а напротив усложняват се и мазалото става по-голямо. Ето например какво пише Иречек за Пловдив: Според други данни всеки пловдивски мъж, без значение от националността, ползва поне 3 езика. С други думи няма смисъл да се питаме имало ли е двуезичие през ВБД, ПБД или предходните периоди - имало е.
-
Не става въпрос за прабългари. Прабългарски некрополи има колкото искаш. Проблем за изследване са славяните, а освен за прабългари, в интервюто Южнякът говори и за славяни. Проблемът със славяните е, че те се кремират. Дори и да се намерят обгорели кости (остатък от кремацията) те трудно се тестват. Не съм сигурен дали изобщо може да се извлече материал годен за тестване. Сега не е модерно археолозите да слагат етнически етикети на обектите, но ако трябва да се припише някаква "етничност" на средновековния обект от КА то може да го определим и като славянски. Обектът се датира от 7 до 9-ти век и се разделя на три фази. Ето какво пише за него Галина Грозданова: Обектът в Свиленград е от същия тип като този в КА. Исторически това население може да се интерпретира като чест от многобройните "славинии", още повече, че от епархийските списъци става ясно, че в района има три епископии в селища със славянски имена. В такава близост до Адрианопол тези хора няма как да не са християни. С други думи ако там има християнски погребения от този период то те могат да се окажат перфектен референт, ако не за славяни, то за "балкански славяни". Т.е. славяни поомешени малко с местните. Именно последните участват във формирането на българския народ, а не директни преселници от териториите на съвременна Полша или други някакви северни ареали. Ако имаме референтни проби от прабългари (такива могат да се определят от езическите некрополи), славяни (например от КА) и местни (от някъде другаде) вече спокойно може да се анализират и останалите християнски некрополи за които много по-трудно може да се определи етнически характер. Това е значението на подобни проби (ако ги има изобщо), а не дали населението от този район е живяло или не е в ПБД. Ранни славянски образци (цели скелети или поне необгорели кости) почти няма. За образци се използват една проба от Чехия, двете аварки (уж етнически славянки) и май това е. Т.е. ако там има средновековни християнски погребения свързани с тези обекти това си е истинска находка.
-
Много интересно. Освен Капитан Андреево ми се мярна и Свиленград . И на двата обекта обаче освен материали от ранното желязо има и от ранното средновековие. Според наличния материал (жилища, грънци) с голяма доза вероятност става въпрос за славяни. Освен това в епархийските списъци това е района с най-много славянски топоними. Някой знае ли дали в тези два обекта има открити и средновековни погребения?
-
Чак пък житница? Сигурно е имало някакво земеделие покрай Дунав и черноморското крайбрежие, но като цяло Добруджа е била едно голямо пасище. Виж например Записките на Захари Стоянов. Добруджа в описанията му е едно голо поле. Според него котленският овчар в Добруджа "цели пет-шест години робувал по Добруджа, не виждал женско лице в разстояние на това време, забравил кога се казва „добър ден“, кога „добър вечер“, който имал повече земане-даване с вълци, кучета и магарета" . Ето и цитат от докладите на "Научна експедиция в Добруджа, 1917г."
-
Доколкото си спомням за баварките в оригиналното изследване всички проби с ИЧД се свързват с хуните. За прабългири ги набедиха във форума и не точно тези, а останалите които нямат източни примеси. Ето линк от румънското изследване: https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0193578 Има и още едно от същия некропол и от същия период, но скелетите не са погребани по християнски, а са нахвърляни и са с много травми: https://www.nature.com/articles/s41598-018-37760-8
-
Това за миграцията от запад на изток е вярно. Средновековното християнско население на изток все пак не изчезва съвсем и също има оцеляли в анклави по планините - в Странджа, Сакар, Родопите и разбира се Стара планина. В разцвета на ОИ, когато нещата се успокояват, много от тези хора слизат от планините и се заселват в равнината. Общо взето пътеписите от този период фиксират българи от Белград до Одрин. Интересно е да види например пътеписа на Герлах. На отиване до Константинопол той се занимава по-скоро с вътрешни проблеми, но на връщане обръща сериозно внимание на местните. За Одрин пише, че в него живеят "почти само гърци", но има и много турци и евреи. Още в Одрин групата на Герлах освобождава турските колари наети в Цариград и наема българи, които да возят групата до Белград. Мустафа паша (Свиленград) е разделен от Марица на две, като в едната част живеят само турци, а в другата само българи и гърци. От Свиленград до Пловдив е описана сравнително бедна и не толкова гъсто населена територия. Читателят обаче не остава с впечатление, че тази земя е напълно ислямизирана. Напротив, общото усещане е, че макар и населението да не е толкова гъсто като цяло, то българското население преобладава. Между Свиленград и Пловдив групата пренощува в три села - Харманли, Семисче (Клокотница) и Конуш, като по пътя преминава през редица други. От всички села на които е обърнал внимание Герлах само Харманли и Конуш са отбелязани като турски, а останалите са отбелязани като български. Показателно е и сведението, че в Клокотница нямало свещеник и един българин обяснил на Герлах, че в този район свещениците не достигат и често един свещеник трябва да обслужва 6-8-10 села.
-
Не виждам защо трябва да се притесняваме ако в някои от пробите открият азиатски маркери. За епохата те са почти задължителни. Има ги при скити и сармати, появиха се при две баварки, при единственият изследван гепид, при някакъв гот. При българите май също ги има. Румънците изследваха един християнски некропол в Добруджа от времето на цар Петър (по това време други християни в района няма) и там също няколко от пробите имаха азиатски mt-dna. Да не говорим за маджари и т.н. За мен по-притеснителното ще е ако в нито една проба не открият азиатски маркери. А какви изводи ще направят? Ами всеки ще се придържа към неговата си визия. Иранистите ще видят в резултатите подкрепа за тяхната теза, привържениците на тюркската също ще видят подкрепа за своята. Аз лично очаквам най-шумни и доволни да са автохтонистите. С други думи нищо няма да променят тези проучвания, тъй като всеки ще намери в тях потвърждение на собствената си теза.
-
Популациите на съседите също търпят промяна през цялото това време. Да предположим, че на една територия имаме народ А на който отговаря популация 100А и народ B на който отговаря популация 100B. Двете популации в генетично отношение са коренно различни. При активно общуване и липса на бариери (расови, религиозни и т.н.) за около 1000 години теоретично може да имаме народ А с популация 50А50B и народ B с популация 50B50А - т.е. два народа с две популации които генетично са неразличими. С други думи от днешната ситуация не може да съдим за това какво е било преди. От поляк и сицилианка например ще се роди дете, което ще попадне на генетичната карта директно сред българите. Ами ако античното население има профил подобен на това което има днес в Сицилия?
-
ОК. Ето ви цитата на Табов: Ето ви и данните на унгарците: I1 I2*/I2a I2b R1a R1b G J2 J*/J1 E1b1b T Q N Hungary 8.5 16 2 29.5 18.5 3.5 6.5 3 8 0 0 0.5 Ще ви питам същото, което питах и Табов. Какви изводи ще направите за унгарската история? Какво ще зачертаете автоматично от нея? Те също са европейци и нямат грам "азиатски гени". Даже при нас Y-Dna Q, което уж се води "азиатски ген" (каквото и да означава това) е 0,5%, а при тях е кръгла нула. И тях ли ще изкарате автохтонни? И едно уточнение. Човешката популация на тази територия има дълга история. Според мен българският народ започва да се формира след покръстването, а за популация свързана по някакъв начин с българския народ може да се говори след това събитие.
-
Вижте, понятието "народ" е културна категория, а не биологична. Ние не сме прабългари, траки, славяни, иранци, македони , пеласги, илири, скити, и т.н и т.н. Ние сме българи - народ с ясни характеристики - българско народностно име, език от южната подгрупа на славянското езиково семейство и култура оформена под влияние на християнството с неговите балкански специфики. Толкова за народа. Генетиката не се занимава с народи, а с популации. Да направим един експеримент и да ви построим родословно дърво. Начертаваме едно квадратче в което вписваме вашето име, под него две за родителите, на долния ред 4 за бабите и дядовците и т.н. За времето преди 60 поколения, т.е. когато прабългарите вече са се установили по тези земи, но все още са езичници ще са необходими 2^60 квадратчета или над един милиард, милиарда квадратчета. Това е много голямо, огромно число. Няма как всяко едно от тези квадратчета да е заето от различен, уникален индивид. Някои от индивидите ще присъстват в хиляди квадрати, други в милиони, а други може и в милиарди. Ако елиминираме всички повтарящи се, потретващи и т.н. записи и оставим само уникалните пак ще останат обаче милиони уникални записи, които представляват милиони реални ваши "пра на степен 60" баби и дядовци живели по това време. Не е нужно човек да разбира от генетика, достатъчно е да види само автозомната карта на западна Евразия, където българите са в баш центъра и всичко друго се върти около балканите, за да разбере дори интуитивно, че няма как ние да сме нещо уникално. Огромната част от вашите реални "пра на степен 60" баби и дядовци са се изживявали като представители на почти всички тогавашни европейски "народи" и се явяват прародители както на вас, така и на почти всеки друг европеец. От тези милиони ваши "пра на степен 60" дядовци, само един единствен индивид е предал по веригата своето Y-DNA и то е достигнало до вас. Само една "пра на степен 60" баба е предала своята mt-dna, която в крайна сметка чрез вашата майка е достигнала до вас. От това пра-60-то поколение обаче вие не сте наследник само на този мъж и тази жена, които най-вероятно изобщо не са се познавали, а може да са живели в различни краища на Европа отделени на хиляди километри. Тези двамата са точно толкова ваши прародители, колкото всички останали милиони ваши "пра на степен 60" баби и дядовци. Т.е. колкото и интересна да е информацията която се получава от Y-DNA тя е съвсем малка и микроскопична част от историята на вашето родословие и сама по себе си е невъзможно да опише цялата картина. Да се върнем обаче на честотно разпределение по Y-DNA. Това е добър маркер, но в същото време и много капризен. Т.е. зависи от чисто случайни фактори. Под влияние на най-различни събития - преселения, епидемии, дрейф, локални геноциди, културни особености, религия и т.н. и т.н. картината може да се променя драстично. Тъй като "народ" и "популация" са две различни категории, народът в определен отрязък от време може да си е все същия, но "популацията" да претърпи значителна промяна. Разбира се възможно е и обратното, за определен период от време на дадена територия народите да се сменят, а популацията да си остане сравнително стабилна. Защо си играя да пиша всичко това? Вие направихте някакъв честотен анализ, на база на който давате следния извод: Историята се занимава с история на народите. Обект на изследване са политически елити, култура и културни особености, религия, политически отношения, войни и т.н. Популационната генетика се занимава с история на популацията. Нито историята може да зачертае нещо от генетиката, нито обратно - някакъв анализ да зачертае историческа теория. Ако изобщо това е възможно, то може да стане чрез широко интердисциплинарно проучване което да обхване всички аспекти от проблема, а не от един единствен честотен анализ. Ако не сте предубеден, може и сам да видите колко е несъстоятелен вашия извод, като за целта е достатъчно просто да разгледате Y-DNA при унгарците в същия източник - Eupedia. Можете ли и за тях да направите същия извод: "- Е, това вече зачертава доста неща от господстващите исторически теории ..."? Ако можете, кои господстващи исторически теории отнасящи се до унгарската история бихте зачертали?
-
В такъв случай не тестват хазари, а хора от някаква култура от времето на хазарския период. Генетиците обаче нямат вина - така са им дали пробите и при условие, че датирането съвпада с указания период, те така и ще ги определят. Неразборията в случая е при археолозите или "и при археолози и историци". След като са определили, че тези са алани, другите българи третите тюрки и т.н. и няма място за хазарите, на археолозите и историците би трябвало да им светне някаква лампичка. Те са тези, които трябва да намерят някакво обяснение и решение или да преразгледат възгледите си. Все пак отиването в другата крайност, че "хазари няма в хазарския каганат" не е решение. При тази ситуация най-добре е май да се откажат от етничноста, т.е. от лепенето на етикети алани, българи, тюрки и т.н. и да минат на култури. Въпросът да се остави отворен и ако някой ден стигнат до някакви нови прозрения всичко да се интерпретира наново на бял лист.
-
При това положение няма какво да очакваме от генетиката. Между другото какъв е проблема с тези хазари? Моето отношение за "народите" от това време го знаеш: - по това време според мен няма народи в разбирането което влагаме днес в това понятие. Та хазарите какво са? - племе наложило се над останали племена, някаква разнородна група от предприемчиви главорези и рекетьори обединени от конкретно начинание и в последствие удържали властта (подобно на русите) или нещо друго. Ако няма конкретна култура която да се приписва на тях най-вероятно са второто или пък просто са някакъв по-отворен и агресивен клан подобен на ранните османци.
-
Генетиката няма отношение към езиковите теории. Тя може да се използва само като допълнителна подкрепа към съществуваща вече теория. Не може обаче да я отхвърли, ако няма алтернатива. Не може да създаде и чисто нова. Т.е. ако има минимум две достатъчно авторитетни, обосновани и равностойни тези за езика на хазарите, генетиката може да наклони везните към едната или другата, а може и нищо да не може да направи. С други думи не може да се разчита на нея. За пример могат да се вземат унгарските проучвания. Въпреки, че унгарците говорят на език от угро-финската група, някои от унгарците твърдят, че маджарският елит е говорил на тюркски, а само простолюдието на унгарски. Други отиват още по-далеч и според тях унгарският език е заварен от маджарите на място. Е, привържениците на тази теза видяха в генетичните проучвания на древните маджари "потвърждение" на тюркоезичието на елита. Естествено противниците отричат да има подобно нещо. С други думи, въпреки доста обемните проучвания на древни маджари и двете групи си остават на старите позиции. Засега изглежда, че изследванията не успяват да мръднат и на сантиметър мнението нито на едните, нито на другите.
-
Табов, генетиката въобще не е за подценяване - това е сериозна наука. Изследване на честотното разпределение и последващото сравнение по Y-DNA обаче е само един инструмент и осветлява съвсем незначителна част от проблемите с които се занимава генетиката. Да се правят генерални изводи от това е най-малкото спекулативно и като цяло далеч от разбиранията за това, какво е наука.
-
Ако едното проучване на Хунну представя сравнително добре макрорамката, то следващото е интересно на микро ниво. Материалът за изследване е от централна Монголия. Малък брой от пробите преди това са определени от археолозите като "тюркски", но всички проби са датирани радиовъглеродно в интервала 1 век преди, 1 век след новата ера. Ето местоположението на пробите: С помощта на STR автозомни маркери, авторите са успели да установят родството между индивидите и откриват една цяла фамилия в продължение на 5 поколения. Местоположението на погребенията им са показани на картинката в дясно със синьо. Ето и картинка изобразяваща рода: ТUK01 и TUK15 id са брат и сестра. Сестрата е починала доста по-възрастна. Дали затова или по някаква друга причина, но изглежда, че тя е била патрона на фамилията и показва по-висок статус от брат си. Нейните наследници също показват по-висок статус от наследниците на брата. Другото което се наблюдава е, че нови членове във фамилията се появяват не само по женска линия (съпруги на синовете), но и по мъжка (съпрузи на дъщерите). Освен това въпреки че фамилията живее в центъра на Монголия расовия облик (цвят на коса и т.н.) се променя обратно. Т.е. в началото показват по-смесен тип и черни коси, а в течение на времето и смяната на поколенията вървят към "европеизация" (кестеняви коси и т.н.). Всички женски групи са европейски, а при мъжките азиатски са само брата ТUK01 и неговия син TUK26. Новите мъже които влизат във фамилията като съпрузи на дъщерите са Y-dna R1a´. От това проучване, както и от някои аспекти на предното може да се предположи, че специално в микро план (семейство и разпореждане с имуществото) поне някои жени могат да получат същия социален статус и възможности както и мъжете. Не се наблюдават някакви предпочитания за женска или мъжка екзогамия. Другото което се наблюдава е, че поне при тази фамилия има нещо като расови предпочитания. Това както и поддържаната като цяло хетерогенност при Хунну показва, че водещи са по-скоро родове или кланове, а не толкова племена (по-големи структури). Или с други думи, при това описание в двете изследвания, хората от периода Хунну изглеждат по-скоро като сбор от здрави родови структури. За нещо подобно на "народ" по съвременните ни разбирания изобщо не може да става и дума. Ето и Y-DNA на пробите (всички, а не само от фамилията) TUK01 Q (100%) Q1a1a-M120 TUK20 Q (100%) Q1a1a-M120 TUK26 Q (100%) Q1a1a-M120 TUK43 Q (100%) Q1a1a-M120 TUK44 Q (100%) Q1a1a-M120 TUK09A R1a (100%) R1a1a1b2a2a-Z2125 TUK10 R1a (100%) R1a1a1b2a2a-Z2125 TUK12 R1a (100%) R1a1a1b2a2a-Z2125 TUK35 R1a (100%) R1a1a1b2a2a-Z2125 TUK18 R1a (100%) R1a1a1b2a-Z95 TUK23 R1a (100%) R1a1a1b2a-Z95 TUK09B R1a (100%) R1a1a1b2a2a-Z2125 TUK25 R1a (100%) R1a1a1b2a2a-Z2125 TUK40 R1a (100%) R1a1a1b2a2a-Z2125 TUK36 R1a (100%) R1a1a1b2a2a-Z2125 TUK48 R1a (100%) R1a1a1b2a2a-Z2125 TUK04 R1a (100%) R1a1a1b2a2a-Z2125 TUK08 R1a (100%) R1a1a1b2a-Z95 TUK37 R1a (100%) R1a1a1b2a-Z95 TUK45 R1a (100%) - TUK46 R1a (100%) - TUK13A N (100%) - TUK30A N (99,9%) - TUK17 J1 (100%) - TUK24 G1 (77,6%) - TUK30B ? - Авторите са сравнили тези резултати с други древни проби. Намерени са прилики с тагарите и скито-сибирци от Тува. Освен това TUK09A и TUK10 имат споделен хаплотип по 14 Y-STR с крал Бела-III, а TUK12 и TUK35 по 15 Y-STR с друг унгарски благородник, погребан в същата базилика в която е погребан краля . Намерени са още сходства с проби от монголския елит, авари, унгарски завоеватели и т.н. Ето и по-подробна информация от самата статия:
-
На този въпрос е по-добре да отговори Genefan. За разлика от мен, тя самата се е тествала и освен това е активен участник в българския генеалогичен ДНК проект. Ще постна тук едно мнение от техния сайт, което лично аз напълно споделям: Според мен на първо време е необходимо да се извършат колкото се може по-подробни изследвания на древни кости - по Y-Dna, mt-Dna и автозомни изследвания. Добре е това да стане за различни времеви периоди. Т.е. да имаме поне 4 моментни снимки - от края на античността, от езическите некрополи на ПБД, от християнските в ПБД, от ВБД и от османския период. Допълнително е добре да се проследи има ли споделени IBD сегменти в съвременниците. От там нататък започват интерпретациите. Все пак се изследват човешки популации, а не народи. "Народът" е по-скоро културна категория, а не биологична. Ето например интерпретациите на Балановски за генетичното наследство на алани и маджари:
-
Признавам, че от археология не разбирам нищо. Направило ми е впечатление обаче, че и авторите на генетичните проучвания също много-много не отбират от материята. Затова гледам да избягвам оригиналните етикети - тюрки, хазари, алани и т.н., а да използвам изрази от рода на "популация от периода хунну", от хазарски период или еди коя си култура. Поне датирането в по-голямата част от тези проучвания е горе-долу точно. Почти всички задължително извършват и радиовъглеродно датиране, а не се осланят само на датирането от археолозите. Невинаги се получава обаче. Понякога искаш или не, се налага да се използват етикетите на авторите на статиите.
-
Какво те притеснява в хронологията? Това проучване не е в конфликт с предходните. Още в "137 ancient human genomes from across the eurasian steppes" се видя, че основните събития около увеличаването на източно-азитските примеси в степите става през периода Хунну, а след това не се случва нещо особено чак до периода на монголските нашествия. По времето на тюрките и разните други тюрко-езични групи - кипчаци, карлуки, уйгури и т.н. в генетичен план на практика няма събития които да променят нещата кой знае колко в сравнение с периода хунну. Това проучване прави горе-долу същите изводи: Според авторите, ако се случва нещо ново при тюрките и уйгурите това е по-скоро по отношение на западнатия компонент или съвсем лека промяна свързана с увеличаване на компонента с източник подобен на аланите. При новото изследване, също както при предходните голямата промяна става при монголите - By the end of the Mongol period the genetic make-up of the Eastern Steppe had dramatically changed
-
Е, хайде сега. Та нали ти самият през цялото време твърдиш точно това, че езикът на прабългарите е най-близък до този на славяните. Списъците с разни "общи думи" дето ги пускаш непрекъснато не целят ли да докажат точно тази теза? Значи когато дадена "методология" се използва за доказване на тюркската теза е нелепа и ненаучна, но същата "методология" е вече лепа и научна когато с нея се "доказва" близостта на прабългарския и славянския. Това не е ли двоен аршин?
-
Става въпрос за хетерогенност по отношение на автозомите. През бронза се оформят някакви популации, които остават стабилни за хилядолетие. Авторите определят три такива популации. Северна, която е смес от ANE и ANA (древни северни евразийци и древни северни азиатци) + малко Афанасиево. Западна която е смес от Синтаща и първата (северната) група и последната източна, която е основно ANA. Това са три различни популации, които не се смесват и живеят разделено, но всяка една от тях е хомогенизирана сама по себе си. Т.е. различните индивиди имат сходен профил. През периода Хунну тези три различни популации се смесват и разместват, като допълнително има нов генен поток от юг (подобен на Хан), от югозапад - Централна Азия и Иран и от запад (подобен на сарматите). Ето тук са всички тестирани от изследването. https://docs.google.com/spreadsheets/d/1AJVorIlzYuJt4luj3iiV5q7WcN52O6qvUhBewn6GAkI/view#gid=0 С Q става нещо странно. През бронза, Q и R1 са основните групи. След периода Хунну обаче Q почти изчезва. Според авторите това се дължи на полови пристрастия. През периода на тюрките и уйгурите има увеличаване на дела на западноевразийските Y-DNA, а при монголите на източно-азиатските. Според мен обаче освен обяснението с половите пристрастия би трябвало да се разгледа и възможността за елитна доминация на родове, които са биологични наследници на западняците.
-
То пък от предполагаемия ирански който "участва в заверата" има. Нито един жив ирански език не става за номера, нито пък някакъв хипотетично възстановен праезик. Единствено могат да се използват някакви думи от Авеста и избирателно кълване от един или друг ирански език и на базата на тях да се измисли нов имагинерен ирански език от 5-6 век.
