Atom

Нищо не пречи, но за да е ефективно трябва да е именно адаптиране, а не копиране (ние да копираме) или налагане (друг да ни налага). Проблемът с адаптирането е, че ни липсва капацитет. В България има много умни и интелигентни хора, но те предпочитат да се занимават с бизнес или градят кариера в корпоративния свят тук или навън. Заплащането в обществената сфера е мижаво и не може да привлече качествени хора, същото е положението и в разни НПО. За политиците не ми се говори изобщо. Тази сфера се избягва от всеки който има някакви качества и може да мине без нея. Университетите също нямат възможност да привлекат хора с нужните качества, а и да привлекат, на никой от държавниците няма да му мине през ума да се отпусне някакъв гранд за изследвания по въпрос, по който искат да провеждат политики. Аз с това и започнах. За да са ефективни едни политики е необходимо проучвания и изследвания. Необходимо е желаните политики да се адаптират така, че да има ефект, както и да не засегнат и застрашат сфери в които не искаме да има промяна. Дадох вече примера с копирането. Без никакви политики при нас имаме най-високия дял на жени програмисти, на жени STEM, жени ИТ като цяло и т.н. Ти самата каза, че са нереално много. Хубаво, но в много страни в ЕС, а и в съюза като цяло има някакви политики за насърчаване на жените към тези области. Копирането - т.е. провеждането на тази политика 1:1 в България до какво ще доведе и защо изобщо трябва да се провеждат подобни политики тук. Какво ще постигнем с тях? - още повече програмистки, още повече не знам какво В момента става точно това. Отпуска някаква фондация пари за нещо конкретно и местното НПО провежда тези политики без да му мигне окото какво точно се прави и защо. Натисне някой Борисов и той също прави нещо, без изобщо да му е ясно какво прави. Общо взето методът е ден да мине, друг да дойде, но парите да се усвоят.

Този образ на възрожденците обаче не е пълен. Той е изкривен и е само в една посока. Гордеем се с това, което са вкарали в образа, а другото? В моя роден град ( малък) през робството са построени три църкви, три училища, читалище, организирани са научно дружество, спортно дружество, оркестър, театрален състав. Трите църкви са си на мястото, а едно от училищата още работи като училище. Над вратата му има надпис при кой султан е построено. При това градът ми даже не е определен като възрожденски център или нещо от този род. Просто най-обикновен средно-статистически град, който с нищо не е известен в историята на този период - името му не фигурира в историята на възраждането. Навремето обаче не ни казваха нищо по тези въпроси. Учиха ни кои са местните революционери, но кой и как е допринесъл за всичко останало от този период никой не ни е казвал. В най-добрия случай ще ни кажат името на някой учител, само поради факта, че в същото време е бил революционер. Всичко което е постигнато тогава е постигнато с общите усилия на всички хора от местната общност. Без каквото и да е финансиране или помощ от държавата, без фондове на ЕС, без нищо. 100% се дължи на собствено финансиране и собствена организация. Ако днес например хората от един малък град построят сами, без пари от държавата от разни фондове и дори без съдействието на общината само една единствена обществена сграда или организират по подобен начин само една институция това няма ли да е повод за гордост на този град. Не само за града, но и ще ни приглушат ушите по всички централни медии. Защо днес това ще е гордост? - защото подобно нещо днес е практически невъзможно да се случи. Същото е положението и навсякъде другаде в България. Във всеки град, във всяка паланка има нещо с които местните хора могат да се гордеят (и с основание), без да е нужно да ходят до Копривщица или Панагюрище. За да се гордеят обаче те трябва първо да го знаят, а подобни факти са заметени под килима. А какво знаем например за Тъпчилещов, за Робеви и за ред други хора които през възраждането са били по-известни от всички революционери накуп, но сега тези имена са едно голямо нищо. През възраждането всеки който е искал да построи училище, църква и се е нуждаел от пари или съдействие пред властите се е обръщал към тези хора и те не отказвали помощ на никой. Затова и са били известни и уважавани. Те нямат ли право също да бъдат герои? Да бъдат хора за пример от които да се поучат днешните силни и могъщи българи. Възраждането е нещо много по-комплексно отколкото ни се представя. Това е процес който обхваща почти всички, в който малко или много всички са герои. Никой не отрича революционерите, но замитането под килима на другите факти, само и само да има робство е малоумие. А ги замитат, защото ако ги покажат ще се разбере, че това са постижения на едни горди и свободни хора, които вярват в себе си и във възможностите си. Те затова и са постигнали независимост. Ние обаче предпочитаме да си пазим миналото и робството, а не да повярваме в собствените си възможности, че можем сами да управляваме живота си или да изискваме от тези които не управляват. При подобни нагласи няма да постигнем нищо друго, освен да загубим всичко, което са създали дедите ни.

Защото така работи обществото, независимо дали е хомогенно или не. Когато говорим за "гражданско общество", "гражданска нация" и т.н. в основата на тези категории стоят все същите явления - митове, въображаем реалност, стереотипи, шаблони и т.н. На практика независимо как ще ги наречем става въпрос за вяра в нещо, в някакви принципи, ценности и т.н. Няма общество което да се ръководи само от правото например без набор от такива митове, ценности и шаблони. Обществата на които им липсва здрава спойка базирана на подобни митове и вярвания са неустойчиви и обикновено става въпрос за диктатури или провалени държави. С други думи гражданският принцип също е митологичен принцип и пак опираме до замяната на едни митове с други.

Митът за робството - такъв, какъвто го познаваме днес, като базов и безусловен започва да се оформя след балканските и първата световна война. Някъде по това време той започва да става базисен и безусловен. До тогава понятието "робство" е условно. Бобо го писа вече - в най-общи линии означава липса на държавност. Разбира се, това не означава, че някои писатели не го преекспонират и до буквалното му значение, но общо-взето всички са наясно с неговата условност и никой не вярва в буквалното значение на думата робство или да го възприема като "абсолютна истина". Пораженията от войните обаче променят всичко. Българите се чувстват отчаяни, обречени и започват да търсят причините не в себе си или политиците си, а във външни фактори. Естествено гадните сърби, гърци и румънци също са виновни, но освен тях е виновно и робството, което не е позволило българският дух да е на достатъчно високо ниво. Интересното е, че по това време митът за робството не е насочен директно срещу Турция или турците (те също са прецакани от войните), а се приема по-скоро като вътрешно и ментално състояние. След 9 септември нещата се променят още веднъж. Робството устройва комунистите, той като самите те въвеждат още едно робство - фашисткото. Без оригиналното "турско робство", няма как да наложиш другото "фашистко робство". Но след като има робство трябва да има и освободители. Това са самите комунисти и "двойния освободител" Русия. При наличието на две робства и освободители като комунистите и двойния освободител Русия, реакцията на интелектуалците е още по-силно да издигнат образите на Левски, Ботев и т.н. като компенсация и донякъде неутрализиране на другите освободители (Русия и БКП). Самото робство пък придобива и отчетлива анти-турска характеристика, тъй като имаме класов и политически враг, а Турция е основния враг (основната сила на НАТО в региона) Описанието е много грубо, но в общи линии е това.

Не става въпрос за преквалификация или за наличието на мит изобщо. Става въпрос за това, че той е базисен, безусловен и определя всичко около себе си. Дадох за пример Устава на Екзархията. Подробностите за този Устав са направо скрити от обществеността. Много трудно се откриват и ако човек не е специалист няма как да ги знае нито как да ги открие. Аз например попаднах на тях съвсем случайно. Шокира ме факта, че в първия, оригинален устав, Екзархът се избира само за определен мандат, че след изтичането на мандата (мисля 5 години) общото събрание трябва да проведе нови избори и да избере нов Екзарх, че общото събрание се свиква редовно и т.н. Разликите между тогава и сега са огромни - Патриархът е пожизнен, владиците също, а дедите ни са предвидили главата на църквата и владиците да имат мандат и да се провеждат редовни избори. Общите народно-църковни събори сега се свикват на неопределено време (може и през 20 години), а тогава Общото събрание се свиква по всеки, какъвто и да е повод. Т.е. предвидили са да работи подобно на днешния парламент. Защо трябва това да се крие, защо постиженията на възрожденците ни се омаловажават (във всяка една сфера различна от революционните борби)? Това не е ли нашата история? Защо всичко което може да застраши робството се замита под килима и се правим, че го е нямало? Не става въпрос за премахването на мита като цяло, а за безусловния му статут. За това, че се приема за абсолютната истина и по този начин задушава всичко друго което не се вписва в тази истина. В момента в който безусловният му статут бъде отменен и от "абсолютна истина" стане просто истина, това ще позволи и на други, досега прикривани истини лека-полека да започнат да излизат и най-малкото да станат известни на обществеността.

Не ти, някой от колегите във форума искаше това. В интерес на истината обаче митологизираните герои не са основополагащи. Те са следствие, както са следствие митовете около "бащите основатели". Митовете основополагащи за Третата държава са други, но те не се предмет на тази тема. Да погледнем все пак героите. Ще пострада ли ореолът им ако се демитологизира "робството"? - най-вероятно в някаква степен да. Митът за робството обаче е вреден за българското общество. Той е оправданието за нашето бездействие и чувство на обреченост. Каквото и да стане в края на краищата стигаме до "народ който 5 века е бил под робство не става за нищо". Митът за робството ни спъва да повярваме в себе си, в собствените си възможности и винаги да търсим причината някъде вън от нас. Робът няма и не може да има свободна воля, той е длъжен да търпи, да се подчинява, и най-много да псува наум. Робът не се оправя сам, а чака до го оправят и т.н. Може ли да се премахне митът за робството без да пострада националната идентичност, без да се разрушат основите на ТБД? Може разбира се, ако митът бъде заменен с друг. Т.е. не директна атака на мита за робството, а утвърждаването на съвсем нов мит, който да намали ефекта на първия и в последствие да го елиминира. И за това не е нужно да приемаме чужди митове, а да потърсим в собствената си история. Американците си имат декларацията за независимостта и конституцията си, ние имаме първия Устав на Екзархията. Това е документ в който има всичко - стремеж към демокрация, свобода, републиканската идея и дори либерализъм. Ако дядовците ни са успели в една крайно консервативна институция каквото е църквата, да прокарат идеята за изборност на всички длъжности и на всички нива, на отчетност, на мандатост и на отговорност, то ние нямаме никакво право да казваме, че не можем и, че тези традиции са ни чужди. За бога, когато в Европа в повечето държави, държавните глави са царе и крале и това изобщо не се поставя под съмнение, нашите дядовци въвеждат редовно свикване на общо събрание (нещо като парламент) изборност и ограничен мандат на Екзарха в църквата - възможно най-консервативната институция навсякъде в Европа. Това е обаче само върха на айсберга. По същото време в градове и паланки местните общности правят същото. Почти всичките ни "стари църкви" са построени по това време. Нашите прадеди са ги построили съвсем сами, без грам помощ на държавата или някакви чужди фондове. Ние може да превърнем Устава на Екзархията в същия мит и да му предадем същото значение което американците отдават на тяхната Декларация. Нашите основания няма да са изобщо по-малки. Не искаме да го направим обаче, защото ако открием, че дедите ни са управлявали в голяма степен живота си сами, митът за робството ще отиде на кино. Без да го демитологизираме директно, той сам ще си отмре. Ние обаче не си даваме робството, пазим си го като най-ценното.

Ние имаме една камара понятия за това явление - колективен мит, стереотип, шаблон, колективни ценности, естествен ред, естествено състояние и т.н и т.н. Според мен това което цитира е почти перфектна дефиниция - безсъзнателното- отпечатък от околното. Тъй като става въпрос за ценности, ние няма как да използваме само едно понятие. В зависимост от това къде се намираме във времето и какво искаме, използваме различни понятия. Например за да отхвърлим нещо използваме едно понятие и му предаваме отрицателен оттенък, а за да утвърдим друго нещо използваме друго понятие на което предаваме положителен оттенък. В същността си обаче, става въпрос за едно и също явление и за един и същ механизъм - става въпрос за вяра. Става въпрос за "безсъзнателна "реалност". Явлението започва да се забелязва и да му обръщаме внимание когато търсим промяната. Т.е. когато искаме да променим "безсъзнателната реалност". Така например, ако приемем нещо от "безсъзнателната реалност" за нежелателно, започваме процедура по "демитологизираме" или "отстраняване на стереотипите". Ако искаме да засилим друго или да въведем съвсем нова концепция и да се опитаме да я "напъхаме" в неосъзнатата реалност ще "утвърждаваме ценности" Този дебат сме го водили в този форум в няколко теми и по същество спорът е винаги еди и същ. Например темата за "демитологизилането". Там застъпих същата теза, че е невъзможно да демитологизираш нещо, без да наложиш нови митове. Митовете могат да се променят, модифицират и дори манипулират, но не може да ги премахнем завинаги. Ако това се осъзнае, процесът по демитологизиране може съзнателно да се направлява, стига да се установят базовите митове. Ако не, процесът по демитологизиране може да доведе до абсолютно нежелани резултати. Пример: Един от колегите постави въпроса за демитологизиране на националните герои - Ботев, Левски и т.н. Според него тези образи са превърнати в икони на които се кланяме, а реално това са обикновени хора, някои с много отрицателни лични качества и не заслужават да се "обожествяват". Според него демитологизирането ще стане когато историята представи тези хора в истинската им светлина, а не само с положителните им качества. Базовият мит, благодарение на който са митологизирани героите е "митът за робството". Героите възникват именно заради него. Ако имаш робство и хората са поставени в състояние на роби те сами не могат да се освободят и винаги имат нужда от герои. Робите затова са роби, защото нямат собствена воля, те имат нужда от лидер който да ги "събуди" и да ги освободи. С други думи ако искаш наистина да демитологизираш героите просто трябва да демитологизираш мита за робството. Няма ли робство, няма да има и нужда от герои. Какво ще стане обаче ако не фиксираш базовия мит, а демитологизираш само следствието т.е. само героите? Най вероятно героите наистина ще бъдат демитологизирани, но на тяхното място ще се появят други герои. Има ли робство винаги ще има нужда от герои. Какво ще стане ако от една страна демитологизираш героите, а от друга засилиш базовия мит - този за робството? Ще издигнеш на пиедестал образа на Цар освободител и Матушка Русия и ще дадеш на този мит изключителен приоритет. Това ще е естествения резултат от "демитологизирането на героите". Ако има робство и нямаме национални герои които да ни освободят, единствените герои които остават са външните и трябва да им се кланяме два пъти по-усърдно. Ето за това са важни базовите митове, базовите стереотип, базовите шаблони, базовите вярвания и т.н. Както и да ги наречеш те за едно и също нещо. Не ги ли фиксираш обаче, а действаш на парче - премахваш стереотипи които не ти харесват, или митове които не ти харесват или там каквото и да е друго, отваряш възможност за нежелани резултати. Премахваш едното, а се появява нещо което въобще не си го планирал, а в много случаи още по-нежелано от това което си премахнал. Пак ще кажа - човек има право да прави каквото си иска стига това да засяга самия него. Ако обаче иска да променя обществото и не знае какво прави, по-добре да не го прави изобщо. Обществата са що годе балансирани и всяка произволна промяна която не е огледана от всички страни, а е направена самоцелно почти винаги ще нанесе повече вреди отколкото ползи.

Какви хунски обичаи бе човек? Ти пил ли си, дрогиран ли си или по принцип си така? Три пъти го написах. Няма никакви хунски обичаи. Нищо, зеро, нула. Това са 100% германски обичаи, а жените са 100%- ви германки от където и да ги погледнеш по погребалния им ритуал. Вземи го прочети най-накрая това проучване.

Булгароиде ти си уникален случай. Писах вече - археологическата култура е 100% германска. Ако някой е определил тези германки като хуни това е само и единствено заради деформираните им черепи. Това са жени на германци, погребани като германки и най-вероятно са се чувствали германки. Авторите на проучването категорично заявяват, че те по нищо не се различават от жените от същата култура, които са без черепна деформация. Това е единствената разлика. Изследването се прави точно заради това. Тъй като не се различават по нищо друго искат да разберат дали ИЧД е културен феномен ( ще рече мода) или това са мигранти - жени дошли от далеч да се омъжат по някаква причина за германци. In contrast, in Bavarian burials of the late 5th/early 6th century AD and elsewhere in western Europe, this cultural phenomenon is restricted to mainly adult females, while not noted in children and juveniles (SI Appendix, Fig. S53). Some scholars suggest these patterns are consistent with adult women migrating from eastern Europe or even Asia into western Europe (6). However, the associated assemblages of grave goods for women in the west with ACD cannot be clearly differentiated from non-ACD burials, leading others to argue that the practice was culturally adopted in western Europe from eastern foreign traditions Пак те питам - след като културата е 100% германска защо реши, че това са точно хуни и при това доказани?

Нямам лично мнение за хмел. Просто ти я дадох за пример. Нямам и никакво отношение към т.н. тюркска лексика. Не разбирам нищо от тази тема, а и не виждам на кой от учените които се пишат специалисти в тази област може да се довери човек. Мнението ми по тези неща съм го писал, писах го и малко по-горе. Не приемам славяни, българи, хазари и т.н за народи - това е. Например мисля, че т.н склави които нахлуват на балканите дори не са били всички славоезични, а сред тях, макар и значително по-малобройни е възможно да е имало и някакви балти и тук на място да са се миксирали. Това би обяснило например някои паралели между южнославянските езици и балтийските. За славяните обаче не мисля, че са имали кланово-племенна организация. Т.е. не мисля, че са били организирани. За българите нямам никаква идея. Допускам, че са някакъв кланово-племенен съюз, но какво е влизало вътре не знам. Прекален много са омазали всичко при интерпретациите на фактите и човек много трудно може да сглоби нещо смислено. Във всеки случай твърдо приемам, че българският народ започва да се формира след покръстването. В общи линии май е само това.

Това показва само, че тези хора не са били нито за армията нито за полицията. Или показва, че армията и полицията са стигнали дъното и там попада само боклука на обществото. Нормален човек няма да направи такова нещо никога. Що за държава сме, ако за сигурността ни отговарят хора, които не могат до контролират собствената си психика? Ами утре на стадиона ако го вбесят група тинейджъри всички подред ли ще избие? Човешкият живот е свещен. Лекотата с която оправдаваш убийство е потресаваща и това в никакъв случай не те прави повече мъж.

Има съмнения и за други групи, но по принцип се приема, че вероятността славяните да приемат тюркски заемки е много по-висока отколкото примерно същото да го направят германците. Това допускане не е заради лингвистиката, а заради предварително постулирани тези на историците. Като пример може да се види думата хмел / англ. humulus. Тази дума циркулира в подобни форми в някои тюркски езици,, в някои уралски и никой не може да каже от къде е дошла. Само за тюркските езици има смислена собствено-тюркска етимология.

Именно. Нищо не знаем, но аксиоматично приемаме, че са били само и единствено иранци, пък после защо така и как така. Една по-пъстра картина, включително и с допускането, че освен идно-европейски е възможно да са циркулирали сибирски и уралски би обяснила много по-лесно как по-късно тюркските езици са изместили иранския. Ако иранския език не е бил общ за степите и южен Сибир загадката има сравнително прост отговор - тюркските наречия може да са били първото нещо което да прилича на общ език за степите и южен Сибир, а до тогава там да е царяла мозайка от езици и наречия.

Не само това. Иранските езици като такива се формират на юг. За предходното състояние на езика т.е. преди да се формира иранския е приет термина индо-ирански. Т.е. ако няма сигурни данни, че имаме движение от юг (аграрната част на Средна Азия) на север (степите) то не е коректно да се използва термина "ирански". Има някакви данни, че точно в Китай има както движение от запад на изток (индо-иранци или тохари) така и от юг на север (иранци). Не ми е много ясно обаче какво е положението в западните и централните степи.. Ако нямаме движение от юг на север, то на север езиците ще претърпят съвсем различна еволюция и няма да "станат ирански", ще станат нещо друго. С други думи в степите е възможно да циркулират както ирански така и други някакви "индо-ирански" езици. Мен ме смущава например това, че в казахските степи и в южен Сибир практически няма сигурни ирански топоними или хидроними. Обикновено тези които се пробутват за ирански имат и някаква друга, но много по-правдоподобна неиранска етимология. А и ако степите до хуните са изцяло ирански, в южен Сибир все щеше да оцелее някаква иранска група. Но пък от друга страна така е по-лесно. Слагаш по автоматизъм всичко което щъка в степите за иранци и въпросът е решен.

Защото това, че е фундаментално понятие в западнато философия не означава, че не е шаблон или, че не е стереотип. По-голямата част от ценностите които имаме са шаблони, стереотипи и въображаема реалност, независимо за коя култура става въпрос. Ако разгледаш тези понятия от научна гледна точка, а не от общата гледна точка на философията, няма друг извод и няма друго заключение. Това не означава, че те не са ценност. Напротив, докато вярваме в тях за нас те са абсолютна и безусловна ценност, абсолютна истина. Спрем ли да вярваме в тях обаче те губят статута си на абсолютна истина и стават най-обикновени твърдения. Христос също е символ на западната цивилизация, но в момента не вярваме в него и той е загубил статуса си на абсолютна истина. Това е и същността на стереотипите и шаблоните, на въображаемата реалност. Дали са истини или не са зависи от самите нас. Ние самите хора (обществото) решаваме кое е истина и кое не. Затова и сигурно вече 50 пъти писах, че най-трудно се фиксират базовите стереотипи. Тези в които вярваме безусловно и приемаме са абсолютна истина. Ако наистина се интересувате от тези неща ви препоръчвам Sapiens на Ювал Ноа Харари. Книгата е страхотна, а човекът е описал всичко това на много достъпен език. п.п. Това което казвам за стереотипите, шаблоните и въображаемата реалност не е измислено от мен или китайците, а е резултат от същата тази западна мисъл. Резултат е от западната наука. Излишно е да се противопоставят западната философия на западната наука.

А защо "свободен избор", а не само избор - дали е случайно? Свободният избор е стереотип. Истински свободен избор имат хората с власт - само те могат да избират абсолютно свободно и да решават какво и как да го направят. Останалите хора имаме право на избор в рамките на ограниченията в които сме поставени. Аз не мога например да направя "свободен избор" и да замина през следващия месец за Ню Йорк, защото имам ограничения. На първо място нямам финансови възможности и на второ имам нужда от виза. След това идват ограниченията от семейството, работното място и т.н., но те в случая са без значение, защото още първите две ограничения ме спират. Не мога да направя свободен избор и да си купя Мерцедес, не мога свободно да избера да притежавам яхта и т.н. Всъщност реалните ми възможности за "свободен избор" не са кой знае колко много. "Жената има право на свободен избор" е стереотип, който задава властовите позиции в семейството. Първо тя прави своя свободен избор, а изборът на мъжа е в рамките на ограниченията останали след свободния избор на жената. Този стереотип е резултат от принципа за равнопоставеност. Приема се, че светът се ръководи от мъжки правила, т.е. мъжете предварително "са поставени" и имат предимства. За да има равенство жените също трябва да са поставят в определени области и те също да получат предимства. При реално равенство ( а не равнопоставеност) нито един от двата пола няма право на свободен избор. И двамата имат просто право на избор, а разногласията се решават с консенсус. Двамата не могат да имат едновременно право на свободен избор, тъй като подобна конфигурация е почти невъзможна, освен може би само при най-богатите. Нямам лични контакти обаче с такива хора и не мога да кажа. Тъй като "свободният избор" е другото име на властта, то ако един от двамата има свободен избор, ограниченията пред другия автоматично се увеличават, а възможностите му за избор се съкращават. Така както го описваш равенството в Холандия се постига като властта се разпределя по равно и справедливо в различни области. Т.е. няма равенство във всяка една област поотделно, но властта е така разпределена, че като цяло двата пола са равни. При нас половете са еднакво равни и еднакво неравни във всички области. Ако измерим крайния резултат в реалното състояние на половото равенство то ефектите са подобни. България и Холандия имат еднакви стойности на равенство. Просто там под този термин вие разбирате едно, а ние тук друго.

Така е, извадката е малка и непредставителна. Какво обаче може да очакваме? Когато излязоха резултатите от първите неолитчици, изследователите се изненадаха - "Я каква интересна група G2a". Очакванията бяха да се появи R1b - най-масовата западна група. G2a беше възприета като чиста случайност, поради малката извадка. С течение на времето обаче, където и да изследваха, масово сред неолитчиците се появяваше все тази група G2a и нито един път R1b. Накрая стана ясно, че неолитчиците са били предимно G2a. По същия начин се установи че масовите групи на мезолитчиците са I1 и I2. Там също нямаше R1. R1 изскочи при мезолитчиците на балканите. Оказа се, че през мезолита тя е силно разпространена на балканите. Но пак имаше изненада. Това не е от най-масовите варианти в Европа, а R1b V88. Днес изключително рядка в Европа, но масова в Африка. Резултатите от Варна се вписват в досегашните проучвания. От четирите проби 2 са G2a, което вече въобще не е изненада, една R1b-V88, което за балканите също не е изненада при положение, че това е масовата група през мезолита и една проба СТ(Т1). С други думи тази случайна извадка представя варненци като типични неолитчици на Европа - G2a, рядко Т и някакви остатъци от предходната епоха (в случая R1b-V88). Няма никакви изненади и тази извадка се вписва чудесно с останалите неолитни групи където и да е в Европа. Навсякъде в Европа, неолитните култури са унищожени от степняците и почти заличени. Т.е. това, че варненските групи не са масови днес не е нещо което да буди въпроси. Напротив, изненада ще има, ако в бъдеще се открият други групи които се оцелели. Неясноти има по въпроса за групите които са унищожили неолитчиците. На другите места това са R1b и R1a. При нас масово излизат не тези две групи, а I2a2. Това обаче не е днешната масова I2a1, друга много по-рядко разпространена група. Фактите са, че масовите български групи досега не са се появили с изключение на една проба I2a1, мисля в Сърбия. Факт е, че варненци чудесно се вписват в представата ни за останалите неолитчици в Европа. На база на цялата информация която имаме досега (от цяла Европа, а не само от България) вероятността нещо да се промени и във Варна да излезе нещо по-различно е малка. Не дали ще излязат изобщо, а е малка новите резултати да променят картината за варненци като цяло. Това е. Нищо сигурно няма. Въпрос на вероятности. При положение, че пробите от Варна показват същата картина, каквато виждаме в цяла Европа, вероятността тази картина да се промени в резултат на бъдещи изследвания е ниска. Напротив, пак поради същата причина вероятността тя да се затвърди и да остане същата е висока. В никакъв случай обаче не може да се твърди, че "генетиката доказа - ние сме преки наследници на Варна" по простата причина, че към момента това не е вярно. Напротив, вероятността това да се случи в бъдеще и "генетиката да докаже, че сме преки наследници на Варна" към същия този момент е доста ниска.

Проблемът на историците е, че се опитват със съвременни категории да обяснят миналото. Това обаче няма как да стане. Кандих горе повдигна въпроса за понятието народ. Ние си мислим, че както сега имаме ясно разграничени народи, така и в миналото те са били ясни и дефинирани. Проблемът е, че за да има народ трябва да има общо самосъзнание, а ние няма как да сме сигурни за това, овен ако имаме твърди източници и то от хора, които сами принадлежат към въпросния народ (а не от римляните или гърците например). При племенно-клановите общества наблюдавани от антрополозите и социолозите нивата на солидарност са следните: аз срещу братята ми; аз и братята ми срещу братовчедите аз братята и братовчедите срещу съседите аз, братята, братовчедите и съседите (цялото село) срещу другото село; двете съседни села, срещу друго село....... Солидарността е на първо място родствено-кръвна, а на второ по-съседство. За да се формира народ, т.е. общо съзнание и солидарност, трябва да има някакви извънредни събития. Различията в религиите например са пречка при формирането на народ, но наличието на обща религия не води задължително до народ. Липсата на общ език е пречка при формирането на народ, но наличието на такъв не води задължително до народ и т.н. Народът се формира по два начина. Първият е да се ликвидира кланово-племенната солидарност и да бъде изместена от друга - солидарност към владетеля, града и т.н. Вторият начин е ако един или няколко вече формирани народа третират определени кланове като една общност. Тъй като съседният народ възприема клановете като общност, самите те с течение на времето започват да се осъзнават като общност. Пример за това са шотландците, албанците, казахите и т.н. По често се случва обаче да действат и двата фактора едновременно. Ако приемем, че разните формирования като хуни, авари, българи, маджари хазари и т.н. са само кланово-племенни обединения, а не народи, то въпросът за езика (езиците) отпада. А ние няма какво друго да приемем, тъй като нямаме никакви доказателства за наличието на такива народи с общо самосъзнание. Например клан, чиито език е ирански налага волята си над съседите. Някои от съседите говорят също на ирански, но други на тюркски, трети на черкезки и т.н. В очите на ромеите това са хуни. Самите хуни обаче не се възприемат като един народ. Те може изобщо да не използват този термин за себе си, а може и само един единствен клан от 100 мъже да е носил името хуни. Ние това не го знаем. Ако приемем (аксиоматично), че до появата на хуните степите са само ираноезични (което аз лично не приемам), то някъде в първите векове след Христа по някакви причини тук идват различни кланове, носители на различни езици, вкл. тюркски и уралски. Те стават съседи на местните кланове, които говорят примерно на ирански, черкезки и т.н. В някакъв момент един клан обединява голяма част от тях и за римляните това са хуни. С други думи ако забравим за народите, а приемем, че става въпрос за общества с кланово-племенна структура, то въпросът за езика получава много лесен отговор - няма един език. В същото време въпросът за това от къде идват тюркските заемки също получава своя отговор. По това време поне част от тези кланове са били тюркоезични.

За уралските езици има всякакви алабализми. Един образ, който се занимава с генетика пропагандира, че уралските езици се зараждат в бойна брадва. В тази схема унгарският си е (почти)автохтоннен на територията от преди всякакви модерни вълни https://indo-european.eu/

И как няма значение? Ако археологическият контекст няма значение, ако ИЧД няма значение, ако обкръжението на културата няма значение как да разберем, че това са хуни? Това искам да разбера. Да не би когато им разчетоха генома вътре да пише ХУНИ? Има проби които приличат на съвременните Българи. Е, и? Ние да не би да сме хуни, че за тези казваш същото. Имаш някакви проби - "А" , имаш профил на съвременните българи "Б". А прилича на Б. Добре - това е ясно, но от къде идват хуните? - това ми кажи

Така де, аз говоря за равенство между половете, а не за свободния избор на жената Равнопоставеност - жената има право на свободен избор, мъжът не. Той действа стереотипно. Равенство - двата пола имат в еднаква степен право на избор и в еднаква степен се водят от стереотипи. Между другото "жената има право на свободен избор" също е стереотип. При истинско полово равенство този принцип няма как да съществува. Няма как да съществува и в общество без стереотипи. Там човекът-пенис и човекът-вагина би трябвало в еднаква степен да имат/нямат право на избор или да решават въпросите с консенсус

Ако въведем равнопоставеност може би. Докато обаче се придържаме към стереотипа равенство не вярвам

От кога не си била в България. Това което говориш вече изобщо не е актуално. Нито на родителите, нито на учителите им пука вече за децата. Това го писах мече някъде по-напред. Ако има "амбициозни родители" пресата върху децата е еднаква. Ако не ум пука (масата) въобще не им пука, независимо от пола. В класа на дъщеря ми 4 деца са перфектни по математиката - 3 момичета и 1 момче. Момчето не е по-добро от всички момичета. В другите класове е същото. Това е ефект също от наличието на специализирани гимназии. Почти всички момчета добри по-математика отиват в математически, докато момичетата избират по-балансирано. Ако не са в математическа гимназия момичетата няма как да разберат, че не ги бива. Остава обаче въпроса с по-доброто представян на момичетата на PISA. Момичетата започнаха да показват по-добри резултати след като на родители и учителите спря да им пука. Разликата се получи през последните години. Между двете ми деца има 8 години. Разликата в нагласите на децата (не моите, а по принцип е огромна).

Това е ясно - просто едно уточнение. Между другото това също е причина да не може лесно да се установят базовите стереотипи. Нещата са много динамични - индивидите се променят, имаме отчетлива разлика в стереотипите на различните поколения и т.н. Това някъде на предните страници Ник го обясни много по-добре и по-подробно.

Когато става въпрос за Джендър, под полови стереотипи се разбират масовите стереотипи, т.е. тези заложени в културната матрица, а не индивидуалните шаблони за определен индивид или двойка.