Atom

Ветото не е поставено с цел да решава някакви "държавнически" проблеми, а да създава проблеми. Френското председателство свършва в края на месеца. България трябва да приеме или отхвърли предложението сега - тази седмица. Мисля, че тази вечер се събират външните министри, а на 23 и 24 държавните глави. Т.е. на 23 или 24 Петков трябва да каже "да" или "не". От сега е ясно, че каквото и да каже Петков ще е "виновен". Явно цялата афера е сглобена с тази цел. Въпросът с "ветото" е чувствителен и Петков искаше да го реши възможно най-широко и консенсусно, но не му се получи. Радев отказа това да стане в КСНС, а Слави направи невъзможно решаването му в НС. Сега най-вероятно въпросът ще се реши от правителството, където по-вероятно ще го откажат. При положение, че 80% от избирателите са надъхани за "вето до дупка", едно вдигане на ветото, без широко одобрение от останалите политически сили и институции е рисково и има потенциал да взриви страната. Що се отнася до обвиненията, те вече започнаха. Тази сутрин разни представители на ГЕРБ и про-ГЕРБ политолози вече започнаха да подгряват публиката и първите обвинения срещу Петков са факт. Обвиниха го, че отклонява България от евро-атлантическия и път, че блокира разширяването на ЕС в западните балкани и, че България не предоставя военна помощ на Украйна. Ако случайно обаче Петков каже "да", същите хора най-спокойно ще го обвинят, че е "национален предател" и е взел еднолично решение, без да се съобрази с "националните интереси". През второто полугодие председател на ЕС е Чехия. Чехия обаче е много повече ангажирана от Франция по тази въпрос, при това не в посоката която ни се иска. Ако тази седмица откажем френското предложение, най-доброто което може да направи Чехия е да ни го предложи отново наесен в същия или леко орязан вид. Наивно е обаче да се чака нещо значително по-добро.

По въпроса за езика и историята още през 2020 стана ясно, че тези наши изисквания не могат да влязат в преговорната рамка. Чехия и Словакия тогава заявиха твърдо, че няма да допуснат подобно нещо: „Няма да позволим Съюзът да бъде арбитър на нашата обща история, на това как се идентифицираме или за езика, който използваме." https://www.svobodnaevropa.bg/a/31007279.html Именно Чехия поема председателството на ЕС от Франция през следващия период. Следователно това е стара новина и опцията декларациите за езика да са станали едва сега някакъв проблем отпада. Ние поставяме въпроса за езика и съответно само това е начина този въпрос за се разгледа в ЕС, след като поне две страни членки са твърдо против това въпросът да се разглежда по друг начин. Ако не поставяхме въпроса за езика нямаше да има декларации. Точно ИТН би трябвало да са напълно наясно с това кое е възможно да влезе в преговорната рамка и кое не, тъй като външно министерство е "тяхно". С други думи не виждам как декларациите за езика могат да бъдат причина за конфликт между партиите в управляващата коалиция.

Тя, че ситуацията е коренно различна е ясно. Проблемът е, че всеки вижда промяната и бъдещето по различен начин. Виж коментарите тук, а защо не и коментарите под разни статии в медиите. Един вижда бъдещето на България в прегръдките на Русия или Китай. На друг му се привижда балканска православна федерация или Нео-Византия като център на планетата. Трети вижда България като мощен геополитически играч, четвърти друго, 5-ти... 6-ти.... Сякаш не сме народ, а атомизирани индивиди, всеки със собствените си ценности и визии. Нямаме някаква обща позитивна визия за настоящето, още по-малко пък някаква обща стратегия за бъдещето. Общо ни е само миналото. То затова май и сме се вкопчили в историята.

ОК, отказваме го. По-добро обаче няма да получим. Преговорната рамка трябва да се одобри от всички страни в ЕС + РСМ за да стане обвързваш документ и за двете страни в преговорите - ЕС и РСМ. Френските "гаранции" са всъщност гаранции, че Франция ще се опита да убеди всички останали страни да се съгласят с тази преговорна рамка. Може да успее, може да не успее - гаранция Франция. Ако Франция все пак убеди всички останали да се съгласят, а ние откажем и провалим МПК, то следващо предложение към нас няма да има. Следващият председател е Чехия, а чехите няма да си мръднат пръста да се занимават с нас. То и сега не е много сигурно, дали ще се съгласят на френското предложение, а какво остава те самите да инициират някакво подобно нещо. В края на краищата то това е и единствената цел на ветото. То друга цел няма. Целта му е обтягане до крайност на отношенията между България и Македония, от там раздори в двете общества, създаване на отрицателен образ на ЕС, а защо не е НАТО. Като далечна перспектива ветото трябва да задейства процеси които в крайна сметка да доведат "да пристанем я на Русия, я на Китай" с предимство на Русия. Самият факт, че ти и още много други (в коментарите на новината в разните медии) допускате подобно развитие показва, че ветото работи и изпълнява целите си.

Като не струват защо ги искаме? Защо сме ги поставили като условия в рамковата позиция. При това останалите ни искания са "в общ план", без да е уточнено КОГА трябва да станат, а това е единственото ни изискване за свикване на първата междуправителствена конференция с която се открива преговорния процес. Ветото ни е тъкмо за тази първа МПК. Свикване на първата МПК означава вдигане на ветото. Ето ти текста от РП: Тъй като на първата МПК се одобрява Преговорната рамка, България ясно ще заяви, че ще предостави съгласието си само след като в нея бъдат отразени по подходящ начин чувствителните за страната ни въпроси, а именно: - добросъседството следва да бъде потвърдено като хоризонтален критерий в рамките на целия процес на присъединяване; - поддържането на добросъседски отношения и в частност - изпълнението на двустранните Договори с държави членки на ЕС (България и Гърция) са интегрална част от приложимите условия и ще се оценяват в рамките на преговорна глава 35; - глава 35 следва да бъде сред първите открити и последните закрити преговорни глави, за да бъде изпълнението на произтичащите условия проследявано с най-голяма продължителност в рамките на процеса на присъединяване към ЕС; - по отношение на езика да се използва фразата „официален език на Република Северна Македония “ При абсолютна необходимост от използване на термина „македонски език“ в документи и позиции на ЕС, със звездичка под линия следва да се пояснява всеки път - „съгласно конституцията на Република Северна Македония“. Следва да е ясно, че езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с еволюцията на българския език и неговите наречия в някогашната югославска република след кодифицирането им след 1944 г. Никой документ/изявление в процеса на присъединяване не може да се разглежда като признание от българска страна на съществуването на т.нар. „македонски език“, отделен от българския. В допълнение, в откриващото изявление на ЕС в рамките на първата МПК България ще настоява за включване на текст относно необходимостта Република Северна Македония да изпълнява добросъвестно духа и буквата на Договора за добросъседство с България през целия процес на присъединяване към ЕС. Кой те излъга за това. Ти правиш ли разлика "между преговорна рамка на ЕС с Македония" и някакви други "преговорни рамки" между нас и Македония. Или за теб е все тази - mреговорни "нещо си". Разликата е от небето до земята. Копирал си искания от "Позиция на Министерството на външните работи по европейската перспектива на Република Северна Македония" по времето на служебните правителства на Янев. Никъде там не пише, че това е изискване към ЕС, че да влиза в "преговорната рамка". Още по-малко пък някакво министерство е в състояние с "позиция" да задължи ЕС да прави каквото и да е.

Аз затова е писах, че не виждам полезен ход. Сами даваме някакви идеи и после пак сами ги отхвърляме. Хронологията на събитията е следната: - на 20 май Петков предложи да се свика КСНС при президента и въпросът да се реши там. Явно премиерът е имал предварително работната версия на документа, който сега е известен като "френско предложение", но в същото време е нямал принципното съгласие на останалите коалиционни партньори. Ето защо предлага въпросът да се реши в КСНС. Нинова го подкрепи за свикване на КСНС, което показва, че при положително решение на КСНС, БСП нямаше да се противи.. Радев обаче отказа свикването на комисията. - на 31 май Макрон покани Радев и Петков да им представи предложението лично. Още тогава Петков заяви, че крайното решение все пак ще се вземе от НС - на 1 юни Радев отказа и заяви, че крайната дума не е на НС, а на народа и намекна за референдум. - следва изпълнението на Слави. Реално погледнато т.н. френско предложение е направено изцяло според формата на раковата позиция. В рамковата позиция за свикване на първата среща на междуправителствената конференция (вдигане на ветото) имаме само едно изискване и то е ЕС да вкара нашите искания в преговорната рамка. Т.е. въпросът от чисто български да стане европейски и да се приеме като позиция на ЕС. Честно казано не виждам защо стана целия цирк. Това което Слави нарече "гаранция Франция" го искаме самите ние чрез рамковата позиция и то е единственото конкретно условие обвързано с начало на преговорите в този документ. Видно е също, че Европа не иска да се ангажира с конкретните ни исторически спорове с македонците. Т.е. няма как да се очаква от ЕС да вкарат в официалния преговорен процес всичките ни 1001 искания от всичките възможни документи приети по темата: Договора, Рамковата позиция, Декларацията на НС и решението на КСНС. Правителството на Петков и може би лично Генчовска се ангажираха с тази тема и постигнаха някакви гаранции от съюза. Имаше го и желанието предложението да се разгледа и от останалите политически сили. Идеята това да стане на КСНС според мен беше правилна, но вместо да се проведе един спокоен дебат, темата се истеризира до крайност и се стигна до настоящата политическа криза. При това положение никой не може да ме убеди, че управляващата коалиция се разпадна заради Македония.

Чакай сега. Нали ти твърдеше, че политиката ни е абсолютно правилна и защитава националните интереси и беше твърдо против това да се търси оптимизация или промяна на тази политика. Геополитика, меополитика - забрави ли? Аз през цялото време твърдя, че единствената цел на ветото е да изостри отношенията между българи и македонци и да ги влоши до краен предел, което от своя страна ще доведе до разкол вътре във всяка една от общностите - и в българската и в македонската. Е, ветото лека-полека си постига целите. Сега изведнъж реалността те удари и търсиш някой да ти е виновен. Какво не ти харесва, нали това искаше? Засега все още и от двете страни на границата царува консервативния будализъм. Ако се продължава така обаче няма да е далеч времето когато и тук и там наистина започне да властва истински агресивен национализъм.

Възможно е проблемът с РСМ да е част от по-голям проблем и друга повратна точка. В темата за демографията писах, че ускореното намаление на населението създава риск институциите да не могат да се адаптират, което от своя страна ускорява още повече емиграцията и населението намалява още по-бързо. Резултатът от това нещо е прафанизация на една голяма част от работната сила и лумпенизация на все по-голяма част от обществото. Ако процесът не се забави, след преминаването на някаква повратна точка той става необратим и завършва с разпад на общността. Ако сме преминали повратната точка, то всички тези неща които се случват в политиката са в резултат именно на това и ще става все по-зле. Ако не сме я преминали все още, има шанс да забавим намаляването на населението, институциите да "влязат в час" и профанизацията и лумпенизацията да бъдат преустановени.

И македонските "патреоти" отхвърлят френското предложение: „Цели 5 години чакаме дата за преговори, предадоха ни и все още сме в чакалнята на ЕС- 22 години чакаме. Заради погрешната политическа стратегия се отнема бъдещето на тези млади хора пред мен и като продължение на тази политическа агресия, която се извършва върху нас, пристигна и предложението, което от правителството твърдят, че нито са виждали, нито са чували за него. Това е капитулация - българизация на Македония или дипломатически нокаут”, каза Мицкоски. Неговият прочит на предложението на френското председателство е, че дата за преговори за страната няма да има, докато не бъде променена конституцията, за да бъдат изпълнени „исканията на София”, а това, което до вчера е било проблем за Северна Македония със София, сега става проблем на страната с Брюксел. Мицкоски призова премиера Ковачевски да откаже това предложение. https://offnews.bg/sviat/makedonskoto-vmro-iska-balgarite-da-kolenichat-v-skopie-i-da-se-izvini-779291.html

Слави и Радев лъжат защото няма какво друго да направят. Това което е заложено в този проект в голяма степен е заслуга на Радев. Идеята за "вписването в конституцията" официално бе въведена като българско искане именно от него. До тогава тази идея се въртеше в РСМ, но не и в България. Радев измисли тезата 5+1 уж да реши проблема, но го забатачи още повече. В решението на КСНС проблемът с историята направо отсъства, а именно това вълнува населението. Що се отнася до "проблемът с вписването" това е тема която вълнува много малко българи.

Има огромно значение. Нациите идват с набор от ценности, а това са западните ценности. Не може да премахнеш западните ценности и да ги замениш с нещо друго без да преминеш през етап на разрушение. Гръцката нация идва с революция, която разрушава старите порядки за да създаде нови. Ако няма да се разрушават западните ценности, а само ще се надграждат, това ще е еволюция и ценностите дори и да се променят ще си останат все пак "западни ценности". Това пак ще е Европа, а не Нео-Византия. Никой не ни пречи и няма проблем да се прави. В ЕС има какви ли не групи и клъстери от държави, които защитават общи интереси. Само дето няма как това да се ограничи до балканска или "византийска" политика. Гърция например освен балканска страна е и южно-европейска и има и общи южно-европейски политики и стратегии заедно с Италия, а понякога Испания и Португалия. Румъния освен балканска, е и централно-европейска страна и има общи интереси с Полша, Словакия и т.н.

Нормализиране на отношенията може да се постигне и в двата случая. Т.е. и при политика на разграничаване от типа "не ни крадете историята" и при политики на сближаване от типа "обща история". Проблемът е, че тези политики могат да се прилагат само или/или. Не могат да се съвместят и няма как да се прилагат заедно. Лично аз нямам предпочитания за някоя от тези две политики. Преди да се вдигне ветото обаче, ние българите трябва да изберем една от двете. Ако не го направим ще се получи едно голямо нищо. В момента исканията ни са безразборни и обхващат както мерки от разграничаване, така и от сближаване.

А преди да се договорят тези смислени условия и видим чаканите реални действия не трябва ли първо ние да разберем какво искаме. Да извървим тези три точки. Ако не знаем е съвсем нормално да се договори някой друг. Французите, американците или руснаците. Договорът например имаше определен дух и цели. С ветото му се сложи чертата. Не формално, но като идея. В момента той е кух, бе идея и почти без смисъл. Явно се отказваме от политики по сближаване. Какво следва от тук нататък и какъв е проблема който искаме да решим? Към момента "вето до дупка" според мен няма алтернатива. Не и преди да разберем какво целим

И ти си тръгнал по деконструктивен път. Ако едно общество има нереални и свръх очаквания, то единственото което може да постигне е разрушението. Никой отвън целенасочено не е отнел нищо на балканците. Балканците са едни от малкото общества които приемат западните идеи и се озападняват отдолу нагоре. Нациите например са модерен западен продукт, но съвременната гръцка нация е една от първите в Европа и се оформя преди италианската, белгийската, германската и т.н. Гръцката нация се заражда като контрапункт и в опозиция на "ромеизма". С други думи ако някой нещо е отнел от ценностите на миналото, това са го направили самите гърци, а не им е наложено отвън и насила.

За мен е безсмислено да убеждавам макетата в каквото и да е преди да съм наясно какво точно искаме. Няколко пъти вече писах как виждам нещата, но хайде пак да го напиша. Преди да убеждаваме македонците в каквото и да е е нужно: 1. Да дефинираме какъв точно ни и е проблема 2. Да преценим какво е възможно да се постигне и какво не за разрешаването на проблема или за минимизирането на щетите които нанася. Т.е. да дефинираме нашата конкретна цел. 3. Да намерим подходящите инструменти за постигането на тази цел. В момента сме избрали някакъв инструмент, т.е. имаме изпълнение на т.3, но без да знаем нито какъв точно ни е проблема (т.1), нито каква ни е конкретната цел (т.2) С други думи преди да убеждаваме македонците трябва да убедим самите себе си. Да знаем какъв точно ни е проблема и каква ни е целта. В момента какво да ги убеждавам? - да изпълняват договора? - че те го изпълняват, ти сам го каза. Освен това "изискване" ние искаме още 1001 неща, някои от които взаимно се изключват или най-малкото са в противоречие и работят в различни посоки. Сближаване ли искаме? Разграничаване ли искаме? Какво точно искаме?

Само дето не живеем в средновековието, а в глобален свят който обхваща цялата планета. Да, ние (балканските православни) сме различни от запада (католици и протестанти). Хората от северна Европа обаче имат не по-малки разлики с тези от южна. Каквито и разлики обаче да имаме помежду си, ние сме още по-различни от страните на исляма и още, още по различни от страните от далечния изток. В глобалния свят ние сме запад. Защото един грък има много повече общи неща с италианеца или испанеца, отколкото с някой саудитец или японец. Какви са ти допирните точки и общите ценности с корейците или индонезийците? Нито ще се върне Византия, нито има някаква обособена православна общност.

Конкретно за темата Македония не бих говорил за предателство. Да в момента се води война в Украйна и според някои наши институции сме на страната на нападнатата страна. От друга страна обаче други наши институции, пак официално декларират, че осъждаме войната, но няма да вземаме страна. Т.е. ние сме "неутрални". Меко казано имаме шизофренична ситуация. При подобна ситуация обикновените хора не могат да се осъждат, че постъпват по един или друг начин. Що се отнася до ветото и Македония, то с началото на войната в Украйна тази тема се истеризира и вече се възприема от много хора на живот и смърт и едва ли не като война. И ако заради шизофренията на институциите за много обикновени българи мястото на България във войната в Украйна е неясно, то във "войната" с Македония е съвсем ясно. При това положение и въпреки това, че ветото няма нищо общо с националните ни интереси и е изцяло продукт на руска хибридна атака, хората го подкрепят. И няма как да е другояче. Ако през цялото време по всички телевизии разни политолози твърдят, че няма как да се вдигне ветото без да се накърнят националните интереси, хората твърдо застават зад таза идея. С други думи сме в безизходно положение. При подобна ситуация най-лошото което може да направим е да се замеряме с етикети "национален предател". Именно това е идеята на руската хибридна атака - да внася разкол в обществото ни. Затова писах по-напред, че единственото което е продуктивно в този случа да се опитаме да успокоим топката, да проведем един нормален и спокоен диалог и накрая ако може да "сглобим парчетата". Ескалацията е ненужна и само налива вода в руската мелница.

Отчасти политическата пропаганда и споровете около нея са свързани с тази тема и надали може да се избяга от тях. Това което ги свързва е определението на "Ние", а Ние може да се дефинира и пропагандира по много различни начини. Ветото с Македония се представя като спор, в който спорим Ние и македонците. Или спорим Ние и европейците. Ние в този случай се представя като "ние българите", но ние българите освен това, че не трябва да се вдига ветото, нямаме друго общо мнение. Ние българите нямаме например общо мнение защо е наложено това вето и какво целим да постигнем с него. Нито знаем какво би ни удовлетворило за да "вдигнем ветото". Това което знаем е, че не искаме да се вдигне. С други думи "ние българите" нямаме спор с македонците. Ние имаме мнение, че няма да вдигнем ветото, но не спорим за нищо. След като "ние българите" и македонците не водим спор, значи спорът е между някакви други Ние-та. Всъщност другите "Ние-та" се карат помежду си какво точно да се поиска от македонците и какво би ги удовлетворило. Именно защото спорът е между други някакви "Ние-та" се излиза от темата и се стига до спорове по други теми. Защото за едни "Ние-то" е "ние русофилите", за други "ние европейците", за трети "ние либералите", за четвърти "ние патриотичния капитал" и т.н. . Това не означава, че тези хора са някакви "национални предатели". Всъщност може да го правят от супер патриотични подбуди. Това може да са искрени патриоти, но да имат съвсем различни визии за това кое е добро за България и българите. Едни например може да виждат просперитета на българите в прегръдките на Русия, за други това да е като член на ЕС, за трети някъде другаде и т.н.

Хайде да се опитаме да направим едно упражнение по тези три точки от гледна точка на Москва. 1 - дефиниране на проблема: България трябва да е в "зоната на отговорност" на Русия, но в същото време е член на НАТО и ЕС. Следователно трябва да се извади от там. 2 - преценка на собствените възможности: Към момента това е непостижимо, но е възможно да се вкара разкол в българското общество и да се постави под въпрос членството на страната в ЕС и НАТО. Следователно целта е разкол сред българите, като голяма част от тях да започнат да поставят под въпрос и съмнение членството на страна в ЕС и НАТО 3. Инструменти за постигането на на целта - България да постави вето на Македония с нереалистични и объркани искания + редица други конкретни инструменти. Защо ветото ще работи в тази посока? Ако не знаем какво искаме, няма и как да го постигнем. В същото време ние не искаме нещо конкретно, а "всичко". От една страна това ще създаде нереалистични свръх очаквания в българите, а от друга напрежение между България и ЕС. Резултатите са налице. Виновни са левундерската Гейропа която ни натиска, а сред българите се надигат все повече гласове, че България трябва да устоява "националните си интереси" дори и с цената на напускане на ЕС и НАТО.

Хайде пак. Това за "краденето" го казваш ти и други като теб. Това е вашия интерес, но не и национален. Други искат друго - искат сближаване и обща история. Трети като новорегистрирания искат изобщо да няма македонци и Македония да изчезне. Четвърти искат коридори, да въртят бизнес и т.н.. Ние още не сме извършили работата по първата точка: дефиниране на проблема. Едва след като го дефинираме това може да стане национален проблем.

Ти не схващаш ли разликата? Защо Гърция не наложи вето до дупка на Турция за да си защити националния интерес? Нима нямат проблеми за разрешаване? Защото са преценили, че и да ползват този инструмент, това няма да им разреши проблемите. Са сметка на това пък налагане на вето до дупка може да създаде нереалистични свръх очаквания в гърците. А нереалистичните свръх очаквания винаги са проблем. Те са деконструктивни и не водят до нищо добро. Нещата са много прости: - дефинира се проблема който трябва да се разреши - преценят се собствените възможности - какво е постижимо и какво не - избират се инструментите с които да се достигне до постижимото. Ако тези стъпки не сме ги направили самите ние и дори не можем да си отговорим на някои въпроси, значи някой друг ги е направил. Някой друг е дефинирал собствения си проблем, преценил е какво е постижимо и какво не и е избрал инструментите с които да го постигне.

Разбира се, че това е търсения резултат. То самото вето да не би да е наложено заради "национални интереси". Какви точно "национални интереси" се надяваме да постигнем с това вето? Няма такива, защото никой не ги е дефинирал. Ветото го измислиха руските проксита и единствената му цел е да всява раздор в българското общество. Сега наистина не може да се вдигне защото ни води право в прегръдките на Москва. Московците ни заложиха абсолютен капан от който няма измъкване.

"Патриотите" са под критичното ниво сега. Представи си ситуация при която сегашното правителство пада. Те вече са заклеймени като "национални предатели". Наесен ни управлява коалиция Доган, Бирисов, Слави. Не е нужно даже да вдигат ветото. Виж какво се случи сега. Достатъчно е само да се водят някакви разговори по тази тема за да им лепнат и на тях етикета "национални предатели". При това положение е достатъчно Радев да излезе пред президентството, да размаха юмрук и да призове за "спасяване на майка България". Ето ти условие за перфектната буря, за бързо увеличаване на "здравите патриотични сили" и най-важното за консолидацията им под юмрука на Радев. Ти казваш да не гледаме Гърция. Хубаво, но защо да не се замислим поради какви причини гърците не използваха подобни инструменти по отношение на Турция. Нима гърците нямат проблеми за разрешаване с турците? През 1999г. Турция получава официален статут на страна кандидат за членство, а през 2005 се приема рамката за преговорите и преговорите се откриват официално. Защо Гърция не наложи "вето до дупка" и не отложи началото на преговорите до момента в който си разреши всички проблеми с Турция? Гърците имат такава теоретично възможност. Те обаче са преценили, че с подобен инструмент проблемите няма да се разрешат. От друга страна ако поставят вето и държат на него "до дупка" могат да създадат свръх очаквания по тази тема в самата Гърция, а свръх очакванията винаги са потенциал за вътрешни проблеми и размирици. За Македония стратегията им е съвсем различна в сравнение с подхода им към Турция. Какво е общото обаче и при двата случая. Гърците първо много добре дефинират какъв точно е проблема пред който са изправени. Следващата крачка е да определят какво реално могат да постигнат за разрешаването на този проблем. Т.е. какво на този етап е постижимо и какво не. Едва след това избират инструментите с които да постигнат това за което са решили, че е постижимо според техните възможности. И всичко това в рамките на възможностите и процедурите на институциите, чрез които смятат да приложат тези инструменти.

В света съществуват нации и държави с много по-малко население и те се справят чудесно. В случая не е важно самото число, а тренда - скоростта с която става промяната. Всяка бърза промяна на населението, било в едната или другата посока, поставя в риск институциите. Те са конструирани да работят в рамките на население с определен брой. Ако промяната на населението е сравнително плавна (плавно нарастване или плавно намаление) обществото е в състояние да пренастройва институциите си за новата реалност. Ако промяната на населението обаче е много бърза (бърз ръст или бърз спад), институциите не смогват да се адаптират и се създават допълнителни проблеми, които могат да доведат до крах на цялата система. Или както го наричаш ти "апокалиптичен" сценарии. Скоростта с която спада българското население е феноменална и надвишава далеч и най-лошите прогнози. В света няма друг такъв случай, или поне няма такъв който да е достатъчно подробно описан и изследван от науката, при който населението на дадена страна да спада с такава скорост. В момента се намираме в зона в която е невъзможно да се правят каквито и да е научно-издържани прогнози. Могат да се изказват само хипотези или предположения, но кое точно от всичките хипотези и предположения има по-голяма вероятност да се случи не може да ти каже никой.

Не казвам, че вярвам или не вярвам в "сглобяването". Казвам, че имаме такава нужда. Хайде да не е чак "сглобяване", но поне трябва да има някаква по-нормална и спокойна комуникация по тази тема. Плаши ме истеризирането на въпроса. В момента например темата се истеризира за да се свали сегашното правителство. Борисов, Слави, Доган и т.н. са по-скоро бизнесмени и брокери, отколкото "идейни" политици. Темата Македония ги интересува само на думи. Ако след изборите съставят правителство те нямат проблем да вдигнат ветото стига да възприемат това като "добра сделка". А трябва да си сигурен, че от една страна ще ги натискат да го свалят, но от друга ще има и предложение за "добра сделка". В ЕС поне морковът и тоягата винаги вървят в комплект. Въпросът е доколко политиците управляват масите и доколко тази истерия е обхванала умовете на хората. Няма ли едно подобно действие да свали и новото правителство? Нагласата "всички са маскари" е неприятна, но обикновено води само до апатия. Ако към една такава нагласа обаче се прибави истерия може да се преформатира в нагласата "всички са национални предатели". При подобно развитие политическия живот в България може да придобие много по-различни черти. Ако сега обществото ни е обхванато от "консервативен будализъм" при подобно развитие може наистина да преминем към фаза "агресивен национализъм" с проруска и антинатовска/анти-ЕС закваска.