Atom

А защо мислиш, че целта е разумен компромис, а не вето до дупка? Вето, заради самото вето. Според мен именно това се представя като "национален интерес", а не постигането на компромис, пък ако ще да е по-по-най-разумния. Обществото ни се обработва именно в тази посока. Мнозинството от хората не се интересуват от компромиси и дали ще са малки, големи или разумни, а от това да не се вдига ветото изобщо, при каквито и да е обстоятелства. Всеки компромис, независимо колко е "разумен" се представя пред българите като "клякане" и "национално предателство". Нещата според мен бяха стигнали до някаква развръзка и разумен компромис, но тогава Радев изкара картата с "българите в македонската конституция". Нещо което го няма нито в договора, нито в рамковата позиция, нито в декларацията на НС. Т.е. върна процеса в изходна позиция. При това положение за мен е очаквано македонците да не правят нищо и само да тупат топката. Какво да правят? - да си променят конституцията, та след това да им измислим още нещо, което го няма нито в договора, нито в рамковата позиция нито където и да е другаде? Ако македонците са разчели целта ни като "вето до дупка" е нормално да не предприемат нищо и да чакат някакви по-добри времена. Логиката е супер проста: - така и така българите няма да вдигнат ветото, независимо от това какво ще направят македонците, защо в такъв случай македонците да се напъват да правят каквото и да е , пък дори и неща които не им струват нищо, или пък имат ниска за тях цена. Що почнат да ги правят когато има смисъл и шанс за пробив.

Според мен по-интересни са повратните точки в големите социални процеси и трендове. Например в демографията или икономиката. Там трендовете са по-трайни и като се премине някаква повратна точка нещата много трудно могат да се обърнат в обратна посока. Проблемът е, че предварително никой не знае къде са тези точки и дали са преминати ли не. Обикновено това става ясно много след като са се случили и става очевидно, че няма връщане назад. В момента може и да сме в зоната на повратна точка, но все още да не знаем , че е премината. Кой знае.

Не мисля, че люшканията между две състояния може да се опишат като "повратна точка" от едното към другото и обратно. Т.е. при двупартийните люшкания в управлението на дадена страна или явлението русофили- русофоби в България имаме някакъв друг социален феномен, а не повратна точка. Случаите на масова смяна на религията може би е основателно да се разгледат през призмата на "повратната точка" Между другото мнението за 10-ти процента не е консенсусно. Има и други виждания, например това: https://www.theatlantic.com/science/archive/2018/06/the-tipping-point-when-minority-views-take-over/562307/. Общо взето това, че някакво малцинство може да наложи визията си над мнозинството не е ново откритие. Елитите например го правят непрекъснато. Или път т.н. от Тойнби "творчески малцинства" които според него налагат визията си над масите и т.н.

Колко популярно е на балкански терен името Борис и каква е съдбата на това име след Борис ΙΙ? Среща ли се например в документи от епохата на ВБД и в османските регистри?

Някои от унгарците застъпват тезата, че елитът на завоевателите е бил тюркски, но простолюдието е говорило на унгарски. Други са още по-крайни и застъпват тезата, че всички завоеватели са били тюркоезични, а унгарският е бил език на завареното аварско население. Позовават се най-вече на византийските източници и на това, че ромеите много добре са знаели кои са тюрките. Унгарските крале с гордост са се киприли с подарената от ромеите корона, на която е изписана титлата "крал на Туркия" Та и те си имат разни теории и теорийки.

Защото за славянски езици може да се говори след отварянето на сричката. Преди това няма праславяни, а нещо друго - балтославяни или само балти или ги кръщаваш както искаш. Кои например са хората които са използвали английски или старо-английски или някакъв друг пра-английски език преди 2500 години? - Няма такива.

Хубаво, но това са сметки без кръчмар. Поддържането на ниски заплати не води автоматично до създаването на бизнеси с по-висока добавена стойност. Няма такава корелация. При равни други условия корелацията е: ниски разходи на труд - увеличаване печалбите на капиталиста. Какво ще прави с тези печалби капиталиста си е негова работа. Освен това ние не сме изолиран остров или супер голяма самодостатъчна икономика която може да си позволи всякакви политики. Икономиката на България е отворена и е част от много по-голяма и развита икономика. Това е все едно "политиците" на област Силистра да решат, че ако държат заплатите в областта достатъчно ниски в сравнение с останалите области, местните капиталисти ще натрупат значителен капитал с който да разкриват в област Силистра производства и бизнеси с висока добавена стойност. Естествено нищо подобно няма да се случи. Резултатът ще е, че населението на област Силистра ще избяга във Варна, Пловдив или София. Накрая, поради липсата на човешки потенциал, местните силистренски капиталисти също ще се преместят някъде другаде. Същото се получава и за страната ни като цяло. Като добавим към горното, че по-голямата част от най-едрите местни капиталисти са тъкмо от котилото на т.н. "назначени капиталисти", то резултатът от подобна политика предварително е ясен. Всеки с някакви способности и малко акъл в главата бяга от тази страна с 200.

То ако нещата опират само до размечтаване е неприятно, но не е чак толкова голям проблем. Неадекватни хора и глупаци има в управлението на почти всяка една страна. Проблемът е ако не става въпрос за размечтаване, а за заиграване по свирката на някакъв друг център на североизток от нас, който подсеща какво и как да се прави. Както и да е. Рамковата позиция предполага, че подробностите би трябвало да се договорят. Както между нас и ЕС, така и между нас и Македония. Механизмът не е толкова сложен. Водят се някакви разговори, стига се до някаква договорка която удовлетворява трите страни - ЕС, нас и макетата и за по-голяма легитимност и да няма не чул, не разбрал се поставя пред НС за приемане и утвърждаване. Проблемът е, че изобщо не се допуска работа по рамковата позиция. Всякакви разговори се представят като натиск, национално предателство и т.н. Сега сме в режим на изчакване. Какво чакаме и аз не знам, но най-вероятно нещата да се случат по обратния ред. Т.е. първо макетата безусловно да изпълнят предписанията на КСНС, след това пак безусловно да изпълнят точките от декларацията на НС. Едва след това ще се премине към договарянето на подробностите по рамковата позиция. Естествено, резултатът от договореното ще се постави на референдум пред българите и при успешен референдум най-накрая ще се стигне до вдигане на ветото. В това май се състои "стратегията" на Радев. Тази схема обаче няма как да се случи. Следователно стратегията е ветото да не се вдига при никакви обстоятелства. Изводът е, че от цялата работа в крайна сметка ползите ще са за някой друг. За нас ще останат само вредите.

Ами знам ли. И аз се питам същото. То не е въпроса в сърбите. Въпросът е ние защо сме така. Ние сме шампионите по демографски спад в света, а не сърбите, чехите, словаците или някой друг. И при тях имаше соц, но ние сме лидерите, а не те. Може би от социализъм (свят уж на общото) минахме към атомизъм (интересуваме се само от себе си и от никой друг). Кога е станал този преход нямам никаква идея. Като дете си спомням, че баба ми метеше всеки ден тротоара пред къщата заедно с частта от улицата пред нас. Никой не я караше да го прави. И не беше само тя. Правеха го всички баби по цялата дължина на улицата. Баба ми не е била възпитавана при соца, а преди 9 септември. Явно тогава "общото" наистина се е възприемало като общо. Т.е. всеки индивид притежава част от "общото", съответно то се възприема като "наше" и естествено като такова се поддържа и пази. Сега "общото" се възприема като чуждо или ничие. Общото благо не е нещо което засяга индивидите, а е някаква абстракция, някаква смешка или виц. Навлязох в някакви философски отклонения, но наистина и аз не знам защо е така.

Като стана въпрос за стратегия се чудя какво е положението към настоящия момент. Гледам рамковата позиция на правителството от 09,10,2019 която никой не е отменял и към която се придържат всички политически сили. "Вдигане на ветото" в тази позиция е предвидено в две стъпки. За да се свика първата междуправителствена конференция (с която на практика се стартират преговорите за членство) страната ни има изисквания в преговорната рамка да влязат някои конкретни постановки: На практика това не са изисквания към страната кандидат (РСМ), а към останалите страни членки. Искането ни е всички страни в ЕС да се съгласят тези точки да станат неразделна част от преговорния процес между ЕС и РСМ, а да не са само въпрос на преговори между нас и македонците. Едва след като останалите страни членки се съгласят на подобно нещо ние трябва да се договорим конкретно с макетата за вече наша двустранна конкретика, което пък е условие за свикването на втората междуправителствена конференция. https://www.gov.bg/bg/prestsentar/novini/ramkova-pozitsia С други думи за вдигане на ветото искаме нещо от останалите страни членки на ЕС, а от Македония искаме ангажимент и времева рамка за последващи действия. Изглежда, че срещата при Макрон трябваше да се занимава точно с това. Т.е. да се уточнят кои неща е как ще станат част от общия преговорен процес между ЕС и РСМ и кои да се договорят като ангажимент и времева рамка между РСМ и България. Именно защото имаме изисквания към ЕС като цяло, а не само към РСМ, срещата трябва да е тристранна. Проблемът е, че последващите документи и решения - декларацията на парламента и решението на КСНС при президента не са съгласувани с този алгоритъм. С Декларацията например на думи се подкрепя рамковата позиция на правителството, което би трябвало да означава, че се подкрепя и двустепенния механизъм за вдигане на ветото, но в същото време се поставят някакви условия на РСМ които не е ясно кога трябва да се изпълнят. Т.е. дали преди вдигането на ветото или да се включат във времевата рамка и ангажиментите на РСМ по време на самия преговорен процес. По отношение на КСНС нещата стават още по-сложни. Там се поставят още искания които на практика забраняват вдигането на ветото и обезсмислят рамковата позиция и декларацията на НС въпреки, че формално в решението е записано, че изискванията на рамковата позиция и декларацията трябва да се спазват.

Алчност, липса на визия по-далеч от края на носовете ни, непукизъм, травми и изкривено мислене наследство от социализма и т.н. Виж например Добри И. За него всякакви стратегии и политики са "левашки фантазии". Подобно мислене е породено от травмиране по време на соца. Соцът с неговото планиране е зло, следователно добър е антипода на соца, а това е крайното либертарианство. Т.е. доброто са пазарните механизми без каквато и да е намеса, без стратегии или политики. Стратегиите и политиките се възприемат като планиране, следователно са социализъм, следователно са зло. Това обаче са учебникарски, заучени схеми и шаблони които са много далеч от действителността. Проблемът е, че тъкмо либертарианството за Европа и ЕС е фантазия и няма нищо общо с реалностите в които сме принудени да живеем. Искаме или не, ЕС е пълен със стратегии, политики, регулации и т.н. Искаме или не, пазарът на труда в ЕС е отворен за всички граждани на ЕС. Що се отнася до либертарианството, то в Европа го е хванала липсата и да се позовава човек на неговите принципи наистина е пълна фантазия, без грам връзка с реалността. Либертарианство има в Сомалия, но не не и в Европа.

Именно. Пазарът на труд обаче е общоевропейски и всеки може да работи където си иска. Да говориш за български пазар на труда е горе-долу същото като за пазар на труда в Тутракан или Любимец. Пазарът на труда в Любимец например е 550-700 лева и всеки с акъла си и способности отива в Европа, София или най-малкото в Хасково. Питай Лапландеца. В момента в София липсите не се усещат защото се изпомпва човешки потенциал от провинцията. Рано или късно това ще свърши. Като дойде време да няма хора, няма да има от къде да намериш. За да наемеш една медицинска сестра например, тя трябва да е учила 4 години и и след това да изкара някъде поне една година стаж. За да има наплив от ученици които искат да учат за медицински сестри трябват още 4-5 години да се настроят родителите и самите деца, че в тази професия има "хляб". С други думи когато изчезнат медицинските сестри от пазара на труда и да вдигаш заплатите ще е късно. Няма от къде да ги вземеш и ще трябва да чакаш поне 10 години да се появи новата кохорта.

Не. Никой не смятам да хрантутя. Не смятам и от никого да вземам. Става въпрос за заплати. Т.е. за нещо изработено, а не за социални помощи. Кому е нужно работно място с 550.94 лева заплата (чисто)? Ти сериозно ли мислиш, че човекът който ще получава такава сума ще мисли за "кариерно развитие", а не как да изкара от ден за ден? А работодателят има ли стимул да въвежда иновации, да оптимизира нещо си в тази фирма, да повишава производителност на труда и т.н. Нищо няма да оптимизира, защото няма да вижда смисъл. Има евтина работна ръка, а всичко друго е много по-скъпо. Затова печалбата ще се инвестира в скъпи коли, къщи, вили и апартаменти, почивки, цици за любовницата, бижута за жената и т.н. Заплатата и на най-бедния работещ би трябвало да му позволи наем (па макар и за дупка), да си плаща сметките - ток, вода, топло, храна и да му остава някакъв минимум за други елементарни цели (на годината веднъж да си купи някоя дреха, за здравеопазване, образование и т.н.). Това не е измислено самоцелно, а де се осигури някакъв социален ред и стабилност, да се намалят предпоставките за кражби и друга престъпност, да се намали риска от социални бунтове и т.н. Заплата от 550,94 лева (чисто) обаче не може да осигури нищо от изброеното. В темата става въпрос за демография и за нищо друго. Всеки малко с акъла си и някакви способности няма да стои на 550,94 и ще търси начин да си задоволи потребностите. Когато едно малко населено място деградира от него си отиват и високо-образованите, дисциплинираните и работохолиците. От една страна в деградиралото място вече няма кой да им плати. От друга, самите условия за живот там стават не особено приятни. Някои от високо-образованите ще отидат в областния град, но други в чужбина. След това и областният град ще деградира и съответно неговите високо-образовани, дисциплинирани и работохолици ще отидат в София, а други в чужбина. Накрая ще деградира и самата София и нейните високо-образовани, дисциплинирани и работохолици също ще отидат в чужбина. В една отворена икономика това е неумолимия ход на събитията. Не можеш да откъснеш високо-образованите, дисциплинираните и работохолиците от средата. Има страни в които никой не "хрантути" никого и бедните наистина работят за една кора хляб. Сигурно ще се чувстваш щастлив в такава страна, но ще трябва и да заделяш една солидна чест от дохода си за охрана, защото не се знае знае ли се. Сомалия например е точно едно такова хубаво място. Направо либертариански рай.

Ето още един показател който отразява неравенствата. Съотношение на доходите на най-богатите 20% към доходите на най-бедните 20%. Естествено и по този показател сме лидер в ЕС. Т.е. имаме най-високите неравенства. Данните са от тук: https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tessi180/default/table?lang=en Интересно е да се види промяната. През 2010 за България този коефициент е бил 5,86, а през 2020 е 8,01. В Македония промяната е в обратна посока. През 2012 същият показател там е 10,20 а в 2020 - 5,92. С други думи ако през 2012 най-бедните българи за живеели по-добре от най-бедните македонци, то през 2020 най-бедните българи вече са по-зле от най-бедните македонци и то въпреки факта, че икономиката ни на глава от населението е почти два пъти по-голяма от македонската.

Добре е да се гледат всички числа, тъй като картината е по-пълна. Средната заплата в България за март е 1668 лева. Само една област в България има по-висока средна заплата отколкото средната за България и това е София-град. Там средната е 2340 лева. Всички останали области имат нива под средната за страната, вкл. Пловдив и Варна. Т.е. географското разпределение на заплатите има структура на град-държава или метрополия и подчинени територии, където разликите между метрополията и подчинените територии са значителни. В Румъния и Сърбия например не е така. Там освен столиците има и други области където средната заплата е по-висока от средната за страната. Т.е. географското разпределение е по-равномерно и не е така екстремно както в България. Разпределението по нива на заплати при нас също е по-екстремно отколкото при съседите. Минималната нетна заплата в България в номинално изражение е малко по-ниска от минималните нетни заплати в Македония и Сърбия (и двете икономики на глава от населението са по-малки от българската икономика). Медианата ни номинално също е по-ниска отколкото в Сърбия и Македония. Т.е. ако се гледа номиналното ниво на заплатите в България за тези работещи то те са с една идея по-зле отколкото в Сърбия или Македония. Разликите обаче стават значителни ако нещата се разгледат през призмата на покупателната способност както на минималните заплати, така и на медианата. Т.е по покупателна способност първата половина на работещите у нас имат доста по-ниски заплати, отколкото колегите им в Сърбия и Македония, да не говорим за Румъния или останалите страни от ЕС. С други думи в момента 50% от работещите в България живеят доста по-зле, отколкото 50% от работещите в Сърбия и Македония, да не говорим за колегите им от Румъния и останалите страни в ЕС. Ако българите от втората група (горните 50% по заплати) напускат България с цел по-добра реализация, то хората от долната половина напускат просто защото заплатите не им стигат за осигуряване на елементарни потребности. Неравенствата в България през последните 10-15 години растат. Това се вижда от промяната на коефициента GINI в България в сравнение с промяната в останалите страни от ЮИ Европа. В резултат на това се увеличава скоростта на миграцията, а от там и скоростта на спада на населението в България.

Нищо, както почти във всяка друга област. Пускаме се по течението и както казваш обвиняваме някой за несполуките си. Не знам обаче дали не е било по-добре така. Като гледам нивото на политиците ни и сферите в които те имаха някакви "активни политики", май без каквито и да е собствени политики е по-добре. За да имаме някаква стратегия първо трябва да фиксираме кои са проблемите и едва след това да се набележат мерки за преодоляването им. В момента стреляме хаотично във всички посоки и най-много да се простреляме по погрешка я в собствен крак, я в ръка. С други думи вместо ползи, активните ни позиции спрямо Македония да донесат по-скоро вреди. Например ако основният проблем е риск от разколебаване на идентичността на собственото ни население (или част от него), политиките и мерките са едни. Ако проблемът е в антибългарската агресивност на македонизма, мерките и политиките са други. Ако основният проблем е правата на хората с българско самосъзнание в РСМ - трети и т.н. Това което иска голяма част от българското общество - всички проблеми да се решат изведнъж и с едно вето е пълна утопия. Това вече не е стратегия, а бягане от реалността и фантастика. В момента се случва точно това.

Според мен не толкова на македонски политики, колкото на югославски. Това не е нов феномен от последните 30 години, а доста по-стар. Ние също имаме заслуга за това нещо. След ВСВ маса народ с българско самосъзнание напуска родните си места в Гърция и се изтегля заедно с българската армия на наша територия. Властите ни обаче се отнасят с тях като македонци и една голяма част от тези хора е натирена към Югославия. По-късно значителна част от тях бягат и от там и отиват в Канада или САЩ. Именно такива хора стават най-яростните македонисти, отрицателно настроени и към сърби, и към българи и към гръцкото управление. Всички обаче имат роднини останали в Гърция и ако могат да им влияят това е само в една посока - македонската. По времето на гражданската война отношението ни е същото. Приемаме само хора които се декларират за гърци. Ако каже, че е българин му се лепи етикет македонец и се наритва към Чехословакия, Полша или СССР. Тези хора също имат роднини в Гърция и също им влияят в македонска посока.

Те нещата не са толкова сложни. Ако целта ни беше да си построим една уредена държава с върховенство на правото, просперираща икономика, население с прилични доходи, качествено и достъпно образование и здравеопазване и т.н. нещата щяха да са съвсем различни, пък дори и при липсата на целенасочени политики към Македония. Макетата сами щяха да идват в България да берат череши или грозде , да се натискат децата им да учат в наши университети и т.н. Пак сами щяха да търсят и да изравят документи, че дядовците им са били българи и да се осъзнават, че и те могат да станат като нас. То и затова толкова се дразня от "Ние-то". Държавите нямат интереси, но хората имат. Ако в държавата ни суверен действително е народа (гражданите на България) то горното е естествения интерес на суверена, а от там вече и интерес на България. Да, ама не. Разправят ми тука разни хора, че било хубаво заплатите да са ниски, за да се стимулирал износа. Че потреблението е вредно, а трябва да се стимулират спестяванията и т.н. и т.н. Това били "интересите на България" и наш общ интерес. Алоо - да не би да е станал преврат в България и суверен да е станал някой друг? Мнозинството от населението в България няма интерес заплатите в България да са ниски и няма интерес потреблението да е свито и да се свежда до най-необходимото. Икономиката ни на глава от населението е два пъти по-голяма от македонската, но те имат по-висока медиана на заплатата от нас. Това е пълен резил. Пък после се чудим защо макетата не искат да се осъзнават като българи. Че те българите от България бягат с 200 от тук - вижте темата за демографията. Има ли смисъл да се чудим за македонците?

Искаш ли да ти продам правата? Уговаряме цената, плащаш 50% авансово и веднага почвам.

Ха-ха - правилно. Ама те Ние-тата точно от това бягат. Ние-тата имат интерес РСМ да не влезе никога. Нали видя как стават работите. Хайде да ти цитирам новорегистрирания номер 2: Ние-тата не искат правила и контрол, а скрити договорки, разпределения, порции и т.н. Пацан сказал - пацан сделал. Не сделал - бам едно голямо вето. До болка познати "понятийни истории". Разликата е само в терминологията. Преди моделът беше Кой, сега станал Ние. Преди Кой имаше интерес и си го защитаваше, сега Ние има интерес и си го защитава. Това обаче е било преди. Сега изобщо не става въпрос за порции и "бизнес", а за изпълнение на заповедите на големия началник в Москва.

Не знам какви за тези данни. Медиана се мери през 4 години. Последните данни са за 2018. Тази година пак ще правят проучване, но първите данни ще излязат най-рано около средата на следващата година, а пълната публикация вероятно през втората половина на 2024 или по-късно. Днес звънях на НСИ. Исках да си купя стари данни (за 2018) за структурата на заплатите по области или населени места, но се оказа, че такива няма. Питах и за някакви междинни или получени във връзка с други изследвания, но пак няма. Заплатомер измерва от собствените си данни. Влиза някакъв потребител, попълва данни за себе си и така. Данните за другите държави се събират по същия начин. Ето тук има някакви данни за 2021 като отговор на парламентарен въпрос - https://www.minfin.bg/bg/wreply/11600 Става въпрос за облагаем доход, а не за брутни заплати, но пак е някакъв ориентир. За септември 2021 границата от 1000 лева облагаем доход е над медианата - при 56.5% от всички работещи. Т.е. медианата на облагаемия доход е някъде около 870 - 920 лева. С други думи медианата на брутната заплата за септември 2021 е някъде малко над 1000 лева. За чистите пари няма смисъл да говорим. Разбира се това са груби сметки и не отчитат парите в плик и под маса.

Пишеш ние, ние.... Кои са тези "ние"? Ако са тези същите които са яхнали България и не дават на никой различен от тесния им кръг дори да шавне, то какво се чудиш. Че те тук една голяма част от населението и по-голямата от нормалния бизнес не ви искат, тръгнали да се жалват от комшиите. Със сигурност имате някакви интереси, но това са си ваши интереси, а не наши. Решавайте си ги както можете, но не въвличайте България в аферите си и не ни приписвайте вашите интереси за наши и за "интереси на България"

Кога според теб започнаха да се проявяват тези "спец-оперативни" настроения и какво (или кой) ги мотивира или провокира? Аз самия не съм забелязал подобно нещо. Вярно е, че напоследък по тази тема мненията се радикализират или поне така ми се струва, но чак пък да са станали "спец-оперативни" ми се струва пресилено. От друга страна вече нищо не може да ме учуди, а и нямам кой знае какви наблюдения за настроенията на хората по този въпрос. Днес, Дневник публикува едно проучване. Според него към днешна дата 38% от българите биха гласували на евентуален референдум за напускане на НАТО. Интересното е, че през 2020 за напускането са се обявили 25% - https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/06/03/4353679_pochti_40_ot_bulgarite_biha_glasuvali_za_izlizane_ot/?ref=home_mainStory Повишението на противниците на НАТО хич не е малко. Ние сме единствената държава от проучването, в която подкрепата за напускането се е увеличила в последната година. Навсякъде другаде противниците на НАТО отбелязват спад. Обяснението за спада при другите е спец-операцията. Най-вероятно противниците на НАТО в България се увеличават пак по същата причина. Нищо чудно "спец-оперативните" настроения спрямо Македония да имат същата мотивация. В тази връзка си идват на мястото и "гафа" на Радев за македонизма и последващите му подхвърляния за референдум по този въпрос.

Точно така. Не става въпрос обаче за съдържанието и същността на македонизма, а за съществуването на македонизъм по принцип. За македонците думата "македонизъм" е натоварена със същия смисъл както нашето понятие "българщина". Ползват и думата македонщина, но тя е натоварена по-скоро с иронично или дори отрицателно значение. Нещо като нашия израз "българска работа" (хубава работа, ама българска) Представи си някой чужд политик да се изкаже, че българщината няма място някъде си. Как ще се приеме това от българската общност? Като пълен абсурд. Ще са схване не като искане да се промени това или онова в концепцията за "българщината", а като искане изобщо да се откажем от това да сме българи. С подобни думи и похвати може да водим дебат тук във форума, но от устата на Радев това звучи като изключително груб и нагъл ултиматум. Това не е гаф или грешка, а съвсем умишлена постъпка. Който е да е на мястото на македонските политици ще го възприеме така и ще се откаже от всякакъв диалог.

Реалистичното е да се работи за промяна и преформатиране на македонизма. От антибългарски, юго-македонизъм да се преоформи и преформатира в пробългарски македонизъм. Това не е лесна задача, но е изпълнима. Да искаш от македонците изобщо да забравят за какъвто и да е македонизъм или да де откажат от подобна концепция е все едно да искаш от българите да се отрекат от българщината, на гърците от елинизма и т.н. Това е невъзможно и абсурдно искане. На практика им поставяш условие да се денационализират. В момента се вижда какво става при такива искания и при такъв подход. Справка - войната в Украйна. С други думи, опираме до това какво целим, какво искаме. Тук се писа, че "интересите на България" са да няма изобщо македонци, македонска нация и РСМ. Т.е. да се работи за разпадането на РСМ и като следствие от това изчезването на македонската нация. Мен ако питаш прекалено амбициозна задача и трудно изпълнима, да не кажа невъзможна. Пък и не виждам защо е в "интерес на България", но това вече е друга тема. Ако това е идеята не виждам каква ще е ползата за нас самите. Преследването на подобна цел ще отнеме много време и ресурси и по-скоро ще нанесе вреди на нас самите, отколкото вероятността да се постигнат някакви резултати. Не, че по принцип е невъзможен разпада на РСМ и изчезването на македонската нация, но ако това стане това ще е поради техни си вътрешни причини, а не благодарение на нашите собствени усилия в тази насока. Но дори и да стане. Каква ни е ползата от всичко това.