Отиди на
Форум "Наука"

jetispahipro


dejandodo7

Recommended Posts

  • Потребител

1 Той във времето Увод.pdf

Кадър 1

Първата основна категория на програмата е времето. Съществуват множество концепции за времето в зависимост от това дали понятието визира астрономическите феномени, закономерностите на климата или неговата историко- пророческа перспектива. Тук ще разглеждаме всички тези аспекти, но в светлината на Свещените Писания на Старият и Новият Завет.

Кадър 2

До нас е достигнал дълго акумулираният продукт на някои култури, които отразяват стремежа на народите от древността да анализират и използват закономерностите на времето. Стари календари, астрологически и астрономически данни, хроники и др. са част от този продукт на човечеството. Никоя цивилизация не е подценила значимостта на времеизмерването дотолкова, че да не ползва някаква форма на отчитането му. Измежду старите календари е и този на българите. През 1976 г. ЮНЕСКО обявява древнобългарския календар за най-точния в света. Други древни календари са тези на маите, китайски и египетски. Не трябва да се забравя и факта, че календарите на древните народи са тясно обвързани както със земеделските фази на годината така и с култово-обредните практики. Предстои ни да видим до каква степен те отразяват автентичността на първоначалния замисъл на Творецът за време измерването както и оценностяването на времето.

Кадър 3

Библията представя Творецът като Първопричината на всичко съществуващо. Той е създал цялата Вселена, създал е и планетата Земя. За сътворяването и като планета за обитаване Той отделил 6 дни, 4-ят от които е предназначен да фиксира времеотчитането на земята посредством нещо като „космически часовник“ Поразително е как този часовник работи с най-голяма прецизност и до днес. Вероятно за първите поколения хора на земята не е представлявала особена трудност отчитането на времето единствено и само, чрез наблюдаване разположението на небесните тела.

Кадър 4

Обособяването на всяка една времева единица има произход от движението на небесните тела от слънчевата система. Изключение прави само седмичният цикъл, който се задвижва от седмицата при сътворението. Денонощието или това, което Библията нарича един ден е една от най-лесните за наблюдение астрономически закономерности. Това е времето на пълно завъртане на земята около собствената и ос. Но през времето докато земята се върти с постоянната си скорост около оста си тя изминава някакъв макар и минимален път от въртенето си около слънцето. Тъкмо затова имаме около 4 мин разлика от традиционното разбиране за трайността на денонощието. И така денонощието се обуславя от въртенето на земята около оста си.

Кадър 5

Самият Божи Син потвърждава валидността на 34 часовият денонощен цикъл. Тук трябва да имаме предвид, че часовото изравняване на светлата и тъмната част на денонощието от по 12 часа за всяка част е именно начина, по който древните са процедирали. Разбира се това правело зимните часове на деня по-дълги, а тези на нощта по-къси. Някои отброявали часовете от залез, а други от изгрев. Вероятно първоначалната идея за разделяне на деня на 12 часа идва от броя на месеците в една година така както са определени от луната. 12 е специално число в Библията, което визира лидерите на Божието царство – 12 сина на Яков, родоначалниците на Израел и 12-те апостоли на Исус Христос основателите на новозаветната църква.

Кадър 6

Основните времеви единици имат общо това, че са делими или на 10 или на 6. Всяка една от тях е редуцируема т.е. може да се изведе от астрономическите закономерности определени в четвъртия творчески ден. Единствено произходът на седмицата има различен характер. И все пак базисните времеви единици са часът, денят, месецът и годината тъй като те имат директно астрономическо основание. Основанието на останалите има по-неясна дефинируемост. Макар и в друга връзка тези понятие „ ден, месец, година“ се срещат заедно и в Библията. Около 40 текста използват едновременно тези понятия индиректно, тогава когато се фиксират важни събития от гледна точка на библейската летопис, а в Откровението на Йоан назоваването им им изглежда най-пряко свързано с това, за което говоря. „И четирите ангела, които бяха приготвени за този час и ден, и месец, и година, се развързаха, за да убият третата част от хората.“ Откр. 9:15 На слайда виждаме корелацията на деня с по-малките времеви единици и тази на годината спрямо месеца и останалите по големи единици. Съществуват три основни варианта за калкулирането на дните в една година. Първият е този на лунната година, където влизат около 355 дни. Вторият е слънчевата година, където имаме около 365 дни. Третият вариант е междинният равен на 360 дни.

Кадър 7

360 не е случайно число. То се получава от изравняването на единицата месец т.е. 30 дни наложен 12 кратно според броя на новолунията в една година. Резултатът е времетраенето на една година от третия междинен вариант, който предложих в предишния слайд. 360 би могъл да бъде изразът на един пълен цикъл във времето щом като го виждаме проектиран в рамките на една година. Тази идея виждаме в геометрията, където една окръжност се равнява на 360 градуса, но географското наименование за такива мерни единици е в минути. Библията ни казва, че Вавилон е авторът на тази система наречена шест десетична при, която всички единици се делят на шест или десет – 60 секунди, 60 минути или 360 дни. При един случай разказан в Писанията един от вавилонските владетели заповядва изливането на статуя от злато с тези размери. Дали ново вавилонската империя е приемник на по-стара традиция или е самият автор на тази астрономическа математика не можем да кажем категорично. Едно е ясно: това е част от езика на древността.

Кадър 8

Числото 360 така представено визира пълен цикъл бил той геометричен, географски или времеви. Времевият цикъл на 360 виждаме в годината. Освен това съществува възможност за уподобяване на годишния цикъл на този от денонощието. 6 по 60 от вавилонската система може да се проецира върху ¼ от денонощието тъй като това прави 6 часа от по 360 минути. Но какво е общото на това с годишния цикъл? В годината имаме четири сезона от по равни части както и дванадесет по-малки части от месеци. Подобно нещо имаме и в деня ако го разделим на по един час се равняна на 24 часа/което е удвоеното число 12/. Ако го разделим денонощието на 6 часа се равнява на 4 равни части от по 360 минути. Биха ли могли те да съответстват на годишните сезони? Вижте сами. От 6 часа сутринта, когато е усредненото време на изгрева до 12 на обяд, когато слънцето е в най-високата си точка имаме съответствието на зазоряващата се годишна пролет. От 12 на обяд до 18:00 вечерта имаме нагорещеното време на лятото. От 18:00 до 00:00 часа имаме залязващият до пълно отсъствие на светлина и топлина сезон на есента. От 00:00 до 6:00 на следващата сутрин имаме пълният мрак и студ на зимата. Това уравнение има свое поетичен смисъл в поредицата раждане-зрелост-остаряване-смърт със идеята за цикличност тъй като зимата е подготовката на оживяването на спящите в почвата семена.

Кадър 9

Подобно съответствие можем да видим и ако вземем само светлата част на деня като проекция на годишно сезонният цикъл, като тук 4-те части са от по три часа, но според мен първият вариант е по-сполучлив. И така числото 360 се явява някаква константа за математиците от миналото и не случайно точно то е, което се избира при тълкуване на пророческите периоди от апокалиптичната част на Библията. Периодът „42 месеца“ или „1260“ дни или „3 години и половина“ от книгите Данаил и Откровение се пресмятат вземайки за релевантна стойността от дни на една хибридна слънчево - лунна година.

Кадър 10

Ако 360 минути са ¼ част от денонощието то четирите части заедно дават стойността на едно число, което е също не по-малко библейско. Това число е умножението на 12 по себе си и умножаването му по 10. Като вече знаем, че 12 е броят на лидерите на Божият народ от Стария и Новия Завет то тогава това придава особен смисъл на заветното божествено обещание към Авраам – бащата на синовете родени, чрез вяра.

В Битие 22:17 четем:

„...ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг

А във Второзаконие глава 1 стихове 10 и 11 четем:

10. ГОСПОД, вашият Бог, ви умножи и ето, днес вие сте като звездите на небето по множество.

11. ГОСПОД, Бог на бащите ви, да ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и да ви благослови, така както ви е обещал!

Тази формула пък дава прословутото число на Откровението 144000

Кадър 11

Английската дума за Луна и месец – moon и month идват от по-старите езици и се отнасят до едно и също нещо. Дори на български наричаме Луната месец или месечина. Така както виждаме Луната от земята докато тя се върти около нашата планета засичаме 9 основни момента на нейната осветеност/наречени фази/ поради това, че земята хвърля сянката си върху нея докато слънцето я осветява. Пълният цикъл на тези фази дава единственото астрономическо основание за месеца. Любопитно е, че големината на това небесно тяло спътник както и разстоянието и от земята са така фиксирани, че при изравняване в една линия със земята спрямо слънцето сянката на земята чертае пълно припокриване с размера на спътника. Друг такъв синхрон е скоростта на Луната около оста и и тази на въртенето и около земята. Тези две скорости са в такъв унисон, че всъщност земните жители никога не биха могли да видят другата половина на Луната. По всичко личи, че това е планета създадена с цел.

Кадър 12

Свещеното Писание ни предава знамението на нейната мисия така както тя е запланувана от Самия Създател. Така нареченото новолуние е първата видима луна, с която започва месечният цикъл.

Кадър 13

Остана да уточним още един времеви цикъл. Докато земята се завърта напълно около слънцето изминават 365 дни 5 часа 49 минути и 30 секунди или около 365 дни и 1/4. Оста на земята спрямо еклиптиката/което е мислената плоскост разделяща слънцето и земята на половина/ е наклонена с около 23,5 градуса. Някои учени смятат, че това е предизвикано от огромен катаклизъм станал преди години на земята. Вярващите хора смятат, че това събитие е потопа още повече, че Библията твърди, че преди потопа не е имало сезони. Сезоните се получават от различното разположение на земята докато тя се върти с наклонена ос около слънцето. Така имаме 4 основни момента в този цикъл. Когато оста на земята е в пълен перпендикуляр спрямо еклиптиката се получава равномерно осветляване и затопляне на двете полукълба на нашата планета. Това се случва два пъти в годината при пролетното и есенното равноденствие. А когато северният полюс е в най-отдалечената или в най-приближената си позиция спрямо слънцето имаме лятно или зимно слънцестоене. Сезоните се преживяват противоположно в двете полукълба на земята – северното и южното. Така например докато в северното полукълбо започва пролетта в южното започва есента.

И така всичко дотук представлява един кратък обзор на закономерностите на времето така както са определено да „установят властта си“ над земята. Но някой е решил да се набърка в този процес или по-скоро да обърка хората относно него.

Кадър 14

В пророческите картини, които рисува Библията има един детайл, който разкрива тайните намерения на тайни сили, които се опитват да заличат от умовете на хората истинските представи и светоусещане, които Бог, чрез астрономическото време създава. Предстои ни да видим в детайли какви са те!

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...