Василъ Лъвскiй - Автобиографскiй разказъ въ стихове

[Eньо]

Aсъ Василъ Львскій въ Карлово роденъ

от Българска майка юнакъ азъ роденъ

нищахъ да сѫмь турскій и никакъв робъ

сѫщото да глѣдамъ и на миліятси родъ

Станах и утидох въ стара планина

за година врѣме се асъ разгледахъ

въ Сърбія ходихъ и по влашко скитахъ

отъ нийде помошъ за нашѫ Свобода

Станахъ отидохъ въ стара планина

съ вярна дружина сь Панаіотъ войвода

юнаци народни тяхань асъ Байрактаръ

за година врѣме всичко разгледахъ

Което ни знаіѫхъ войвода асъ питахъ

главни друмища и тьнки пѫтеки

се ги белѣжѫ за напредъ намь леки

хубава гора студенае и вода

За наши жени и дребни деца

до кѫтъ асъ проходихъ въ стара планина

Турци поганци менъ угадиха

тешка потира тій са вдигнаха

Катъ скакалци по гора трьгнѫха

и сичко Карлово обиколиха

и по улици стражіѫ поставиха

дано менъ живъ уловяха

Или баръ главата ми здобіяха

гламави Турци мръсни Агарянци

отъ планини слизахъ за Карлово отивахъ

съ тюрюмето Иванъ азъ да си видіѫхъ

Самъ самниничякъ обкиченъ обрѫженъ

съ пушка белгійска и чивъ пищови

и остра сабія на менъ блещяха

призъ двѣ приз три стражи си минахъ

На четвъртата мене съзряха

потеглихъ пушка извадихъ и сабія

нискими доварь грѫдобранъ бѣше

страхо-пѫзли турци веднагъ се пръснаха

Отъ самичякъ асъ щомме видѣха,

въ зора то бѣше въ Карлово ни влязохъ

на кѫрѫтъ останахъ в зелени мамули,

кога бѣ вѣчерь примѫкнахса асъ

Съ работници хора заедно и асъ (кать идатъ отъ кѫрѫ)

няма тюрюмето уловенъ той беше,

съ още единъ другарь Тинко Пулевъ беше

въ видинъ запрени за три години

Тяхната сѫдба въ друго уловени,

нашитѣ писма други посрящалъ

всичко подробно все той расправял,

станах да с ида пакъ при дружина

Далъ бѣх и дума кои денъ ще стигна

день и нощь вървяхъ едни царвули скѫсахъ

за да стигна само както си казахъ,

дадохъ и лозинка сечено дърво

Като додох на мѣсто няма ги тамо,

засвирихъ съ трѫбѫ екнѫ ми горѫ

никакъв отзив от моіѫта дружина.

повторих съ трѫбѫ овчаръ ся обади

Добръ день юначе тихо ми обади

да ни бѫдишь ти Львскій Байрактаръ

съ Панаіотъ-войвода неговъ ти дрогаръ

отговорихъ асъ на старіятъ овчарь

Отъ де ти знаешъ за Львскій Байрактаръ

виждамта синко на него приличашъ

както мій казалъ сѫщій войвода

ако та вида да ти обада

Какъ ни сѫ тука а при царска Мандра,

видишъ овчарти! тамса наблизо

подъ тяхъ оддоло малко по ниско,

потира има, да свиришь нидей

Тебдилъ тій ходатъ съ Юрушки дрей,

то бе зарань рано и съ пушка на рамо

посрешнама стражіѫ единъ нашъ другаръ

добре дошіолъ рече Львскій нашъ Байрактаръ

Ето и дружината съ Панаіотъ войвода

всички ся радватъ и добре дошіолъ ми казватъ...