Отиди на
Форум "Наука"

Мариното въстание - 1700 г.


Recommended Posts

  • Потребител

Здравейте

може ли някой да ми даде подробности за това въстание и достоверна литература?

Редакция: Warlord - Тук се пише само на кирилица!

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами за него се знае по предание. Записките от преданието са направени от Киро Тулешков (1876г), Недялко Марков (1907) и Звезделин Цонев (1937г). Статията на Киро Тулешков била публикувана в. броеве 20 и 21 на в-к"Български глас" издаван в Болград. Запазен е и непубликуван ръкопис, в който били записани спомените на участник във въстанието. Другото е една песен записана от Киро Занев (Бачо Киро) - "Стоян войвода и патрикът", а също била издадена в книгата на Христо Даскалов "Възрождение Болгар или реакция европийской Турции", Москва, 1856г. Косвено потвърждение се търси в султанска заповед до Одринския бостанджибашия от 1701г. ,н отя се отнася за смутове в Адринско, Хасковско и Лозенградско. Сочи се и друга от 1699г., че хайдути в Търновско освободили унг. пленници.

Та най-общо. Въстанието било планирано за деня на св. Константин и Елена (21 май 1700г), но поради донос на фанариотите до царигр. патриарх и от негова страна до властите, последвали арести и то избухнало по-рано. Въстаниците затворили проходите и първия опит на тур. войски да ги преминат завършил с неуспех. Отстъващите турци били нападнати от конницата на Мирчо войвода, който събирал бунтовници в Хасковско. Търновския бей Ара Иззедин изпратил като шпиони 400 преоблечени турци и гърци, които се представили за подкрепление от Търново. Част от тях успели да избягат и докладват за броя и въоръжението на бунтовниците. Въстаниците били притиснати от север и юг. Докато стреснати от първия неуспех турците изчаквали, Мирчо внезапно нападнал северните войски и ги разбил. В това време обаче от 400-те се измъкнал шпионин и съобщил на командващия одринския еничарски копрус Кърджали Омер паша, че боя е започнал. Последвало нападение от юг и въстаниците били разбити. Мара (Мария/Ирина) била заловена в една воденица и пребита до смърт. За другите водачи - Стоян, Мирчо и игуменът на Петропавлоския манастир Софраний не е е ясно какво е станало с тях.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

Predvaritelno se izvinjavam che pisha na lajnjanica, znam che vyv foruma e zabraneno obache pisha ot sluzheben komp v chuzhbina i taka i ne mozhah da namerja svesten kirilizator v google, shte sym blagodaren na vsjaka pomosht po vyprosa :hmmm:

Blagodara za kompetentnija otgovor.

V istoricheskata ni nauka e obshtoprieto che dokato za vystanijata I Tyrnovsko, Chiprovsko i Karposhovo ima poveche i raznoobrazni iztochnici to za II Tyrnovsko, vyprosnoto Marino vystanie i tova prez 1734 okolo Samokov svedenijata sa po skoro nedostatychni. Znae li se oshte neshto za II Tyrnovsko vystanie osven semejnata hronika ruskija dvorjanski rod potomci na Rostislav Stratimirovich?

Ima li i njakakvi drugi iztochnici za vystanieto 1734 godina?

I otkyde sa namerili nashite istoriografi vystanija prez XVIII vek obhvashtashti celite Rodopi i pochti cjala zapadna Bylgarija:

http://i49.photobucket.com/albums/f266/Nik...rodsreshtuO.jpg

Za vystanieto 1734 godina:

"Историческата обстановка в това време се характеризира с масирано турско насилие над българското население и особено над българското духовенство. Османската империя воюва на два фронта - с Руската и Австрийската империи. По това време някъде започва и организирана съпротива срещу турците в Самоковска мирополия. Център на заверата е Долнолозенския манастир "Свети Спас", а ръководител и главен инициатор - митрополит Симеон Самоковски, подкрепян от висши духовници, воглаве с Ипекския сръбски патриарх, под чиято диоцеза в това време е Самоковската митрополия."

http://www.samokov.bg/simeon.html

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Сега нямам много време, в края на седмицата ще кажа повечко.

Автографа на св. Симеон в Рилския манастир е на бълг. език но с правописни грешки. Макар на Охридсаката и Ипечката архиепископии да им остават още около 30г. преди да бъдат анексирани, все още по негово време се използвал български. В Самоковска епархия май след анексията първия митрополит беше българин, после викарийния епископ, който резидирал в Дупница се гледало да знае български и накрая се минало на гръцки (но по това време почнали да гонят гръцките владици).

За самото въстание няма сведения, има за репресиите - 1 релация, 2 летописни бележки и 1-2 фермана ( с тях се нареждало да се спрат репресиите за да може да се върне неселението по домовете си). По предение св. Симеон е погребан при Бельова черква. Даже преди няколко време намериха при нея гроб и останки от архиерейски одежди и обявиха, че били на св. Симеон. Макар мен да ме съмнява да са останали, защото конака в Дупница където пребивавал преди да бъде заловен бил разграбен. Но около самата Бельова черква ще да са вилняли по-късно, защото на фреската на Н. Образописов пише, че изобразения на нея бряст паднал през 1868г. защото турците са го горили. Пък и по въгшните стениписи има следи от куршуми, а те са от 19в.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребители
kakvo e tova vystanie vyv Vidinsko pre 1773 godina spomenato tuk
Е, силно казано въстание. Готвело се е въстание, но през март 1773г. турските власти се усетили и предприели репресивни мерки. Тъй че въстанието се свело до формиране на една чета водена от Атанас и Стоят Бицин, която все пак имала дързостта да атакува Видинската крепост (не замъка на крепостта "Баба Вида", а самата крепост, от която днес май е останала само 1 порта). Радбира се били отблъснати и дали 32 жертви. Последвали нови реприсии и доста българи се изселили оттатък Дунава, въпреки безуспешните опити на турските власти да осуетят напускането на империята. Това въстание е свързано с поредната руско-турска война и по-точно с края на премирието от май 1772-март 1773г.

Но в този период разни дребни бунтове и хайдушки броженвия не били рядкост:

Бунтовете в Старозагорско през 1751, Силистренско през 1759, Белослатинско през 1766, Русенско през 1787. Или пъкпрез 1758г. в Софийско хайдушка дружина влязла в сражение с турска военна част и дала 3 жертви, през 1762 хайд. дружина начело с кап. Пройо влязла в сражение с тур. войска във Воденско. Имало и други хайд. дружини - в Силистренско на Вичо, поп Марин и Недялко (1770-1771) ...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

blagodarja Galahade :)

dali mozhesh da mi preporychash njakoja podrobna kniga ili dostypen uchebnik kojato/kojto da obhvashta bylgarskata istorija (s vystanijata i hajdutite vkl.) v osmanskija period? shte ti byda mnogo blagodaren a i shte prestana da razpitvam hora kato teb po forumite za nehsta izvestni i napisani ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами най-достъпни са т. 4 и 5 от многотомната история на България. В томовете има и библиография към всеки раздел - там е посочена още литература, но вече по-пръснато - по отделно за въстанията, дори само отделни въпроси за някое от тях.

На Крорайта също има някои книги в електронен вид http://www.kroraina.com/knigi/index.html Гледам, че има и приятна новита - сложили са "Прабългарските надписи" на Бешевлиев.

Link to comment
Share on other sites

  • 5 седмици по-късно...
  • Потребител

И все пак доколко са реални според теб подобни въстания за които почти няма източници (Второ Търновско; Марино; "въстание на архиереите" 1734)? Дали това са само фолклорни преувеличения и желанието на един род помешчици да се сдобие със шикозен произход или почиват на реални исторически факти?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
"въстание на архиереите" 1734
Ако става дума за въстанието в Северозападна България, там легендарния момент е че митрополит Симеон е погребан край Бельова черква и намерените неотдавна "негови" мощи. Защото конака в Дупница е бил обран, а мощите са с остатъци от архиерейски одежди. Но за другото си има летописни бележки, май имаше и по-обширно сведение от Партений Павлович. Има и султански фермани да се спрат гоненията за да се върне населението по домовете си.

Второ Търновско; Марино
За второто Търновско н есъм се занимавал подробно с източниците за него. Тъй че ми етрудно да кажа.

За Мариното - основата е по спомени на внук или правнук на участник във въстанието. Втори е въпросът доколко деденцето н еси е съчинявало. Има и народна песен. Също се сочи султанска заповед, но съдържанието й дава съвсем бегла и мъглява връзка с едно подобно въстание.

Но затова пък са по-интересни. Тепърва може да се открият нови неща за събитията. Докато за Априлското - спомени на един от апостилите З. Стоянов "Записки по бълг. въстания", спомени на РАЙНА ПОПГЕОРГИЕВА, спомени на игумена на Дряновския манастир... та се стигне до стихотворението пред съда на Бачо Киро и стихотворните спомени на поп Груйо. :hmmm: Да не говорим за творби на съвременници на събитията като Иван Вазов. :hmmm: Скучничко.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Остави ги тези през 19 век, дъвкани и предъвквани са.

Далеч по интересно е кога и какво е ставало по затънтените османски владения навътре в балканския полуостров 15 - 18 век.

Жалко че липсва сериозен български труд който да обхваща всички въстанически и хайдушки движения в този период.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Жалко че липсва сериозен български труд който да обхваща всички въстанически и хайдушки движения в този период.

Трудна задача. Особено в зависимост от това, какво се влага в понятието "хайдути". Пък и разни бунтове като Мариовския, или пък нишките на гръцката Завера (Филики етерия) в България...

Някога като ученик ни караха да пишем реферати. Аз се захванах с национално-освободителното движение от Делян до Илинденско-преображенското въстание. И покрих 30 машинописни листа, нищо че карах съвсем отгоре.

Ровичкането трябва да е по-конкретно. Напр. за ІІ търновско въстание - там често се споменава московския патриарх, което ще рече, че до някакъв етап от него може да има нещо повечко от това, което се знае.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Потребител

Здравейте,

повечето инфо по темата, което бяхте така добри да споделите, вкарах категория Български въстания на Уикипедията

:bigwink:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%...%BD%D0%B8%D1%8F

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Въстанието избухва на 25 април 1700 г. Обявено е в манастира "Св. Петър и св. Павел" (т. н. Петропавловски манастир) край Лясковец. То носи името на Мара (Мария) - майката на Стоян, който, заедно с Гайтанджи Мирчо, го е подготвил и провел. Първоначално, въстаниците разбиват войската на търновския управител Изеддин бей, но по-късно са притиснати от войската на кърджалийския управител Омер бей и са принудени да изоставят старопланинските проходи и да се оттеглят в планината. Разкъсана на отделни групи от преследващите я войски, въстаническата армия понася тежки загуби.

@ kle4kar

Виждам, че в Уикипедия Мариното (Марииното?) въстание е поместено сред въстанията от XVIII век. Изкушавам се да отбележа, че (о, изненада!) 1700 г. принадлежи на предишния XVII век, бидейки последната от него. А XVIII век започва през 1701 г.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Въстанието избухва на 25 април 1700 г. Обявено е в манастира "Св. Петър и св. Павел" (т. н. Петропавловски манастир) край Лясковец. То носи името на Мара (Мария) - майката на Стоян, който, заедно с Гайтанджи Мирчо, го е подготвил и провел. Първоначално, въстаниците разбиват войската на търновския управител Изеддин бей, но по-късно са притиснати от войската на кърджалийския управител Омер бей и са принудени да изоставят старопланинските проходи и да се оттеглят в планината. Разкъсана на отделни групи от преследващите я войски, въстаническата армия понася тежки загуби.

@ kle4kar

Виждам, че в Уикипедия Мариното (Марииното?) въстание е поместено сред въстанията от XVIII век. Изкушавам се да отбележа, че (о, изненада!) 1700 г. принадлежи на предишния XVII век, бидейки последната от него. А XVIII век започва през 1701 г.

прав си, но така XVIII век щеше съвсем да повехне откъм въстания, та рекох да го придвижа малко :smokeing:

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...