Отиди на
Форум "Наука"

СЪЗДАВАНЕ И УТВЪРЖДАВАНЕ НА ВТОРАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖ


Recommended Posts

  • Потребител

СЪЗДАВАНЕ И УТВЪРЖДАВАНЕ НА ВТОРАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА. Възстановената държавност

Несполуките на Византия в края на XII в. окуражават българите да се вдигнат на въстание. През пролетта на 1185 г. братята Иван Асен и Петър намират благоприятен момент за организиране на въстание с център Търново.

През пролетта на 1187 г. император Исак II Ангел обсажда Ловеч. След тримесечна безплодна обсада ромеите сключват мир с българите и се оттеглят към Константинопол. Най-малкият брат на Асеневци - Калоян, е взет като заложник за спазване на договореностите. Този мир поставя началото на Второто българско царство.

През 1196 г. цар Асен става жертва на болярски заговор, чиито нишки водят към Константинопол. На българския престол се връща брат му Петър. Калоян научава за случилото се и бяга в Търново. На следващата година и цар Петър става жертва на болярски метеж. Сега Калоян поема скиптъра на българското царство.

Възползвайки се от слабостта на Византия в борбата срещу отцепилите се местни управители, Калоян заедно със съюзници кумани предприема редица набези в Тракия. В това време унгарците превземат Белград, Браничево и Ниш. Това принуждава българския владетел да търси мир с Византия и император Алексей III Ангел се съгласява пред надвисналата заплаха от Четвърти кръстоносен поход. През ноември 1202 г. кръстоносците превземат от името и за сметка на Венеция град Зара (дн. Задар).

Мирът с Византия от 1202 г. дава възможност на Калоян да се насочи на северозапад и да освободи заетите от унгарци български земи около Ниш, Браничево и Белград.

На 13 април 1204 г. рицарите от IV кръстоносен поход завземат Константинопол. На 16 май след много пререкания за император е избран граф Бодуен (Балдуин) IX, граф на Фландрия и Ено. Блясъкът и богатствата на този най-голям европейски град заслепяват латинските рицари и те „забравят", че са тръгнали да освобождават Божия гроб. Византия се разпада на две по-малки империи с центрове Трапезунд и Никея и Епирско деспотство. Латинците основават в завоюваните от тях земи нова държава - Латинската империя.

В тази обстановка Калоян възстановява територията на българската държава. След Средец българите си връщат Призрен, Скопие, Охрид и други градове от Македония.

На 8 ноември 1204 г., след пет години на протакане и преговори за сключване на уния, българският владетел се обвързва официално с римската църква. Търновският архиепископ Василий е определен за „примас" (духовен глава) на българската църква, а специалният папски пратеник - кардинал Лъв, коронова Калоян за крал. Българският владетел подписва клетва и договор, с които признава върховенството на римската църква.

През пролетта на 1205 г. жителите на Димотика, Адрианопол (Одрин) и Аркадиопол избиват част от латинците, пленяват други и прогонват трети. Калоян се намесва в събитията и стига до Одрин. На 14 април 1205 г. близо до стените на града се разиграва ожесточена битка, в която загива най-изявената част от латинското рицарство. Император Балдуин е пленен и отведен в Търново.

През есента на 1207 г. при опит да завладее Солун цар Калоян загива при неизяснени обстоятелства. Тялото му е пренесено в Търново и е погребано до църквата „Св. Четиридесет мъченици".

След смъртта на Калоян слабата централна власт, оглавявана от племенника му - Борил, довежда до силни сепаратистични тенденции. Възражда се и богомилството. Епирският деспот Теодор Комнин се възползва от междуособиците в България и слабостта на Латинската империя и завладява Македония и Западна Тракия до р. Марица, а през 1224 г. ликвидира Солунското латинско кралство.

Неудачното управление на Борил завършва през 1218 г., когато в страната се завръщат синовете на стария цар Асен - Иван Асен и Александър. С помощта на руски наемници те обсаждат Търново. Част от болярите в града минават на тяхна страна и отварят вратите на крепостта. Иван Асен II поема короната на българските царе.

Новият български цар се адаптира бързо в балканската мозайка от многобройни държавици и самостоятелни области. Той урежда проблемите по северозападната граница, като се сродява с унгарския крал Андрей II. Белград и Браничево са върнати на България като зестра от брака му с унгарската принцеса Анна.

През 1228 г. Теодор Комнин търси подкрепата на България срещу Латинската империя. В името на добросъседските отношения Иван Асен приема предложения съюз въпреки териториалните си претенции към Македония и Тракия. Договорът е скрепен с брака на Мануил Комнин - брат на Теодор, и Мария - дъщеря на Иван Асен.

Малко след това в Търново пристига ново предложение. След смъртта на латинския император Роберт дьо Куртене бароните в Константинопол търсят авторитетен и силен регент, който да поеме управлението на империята до пълнолетието на единайсетгодишния император Балдуин II. В предложенията се говори за годеж между Балдуин II и малката дъщеря на Иван Асен - Елена.

Теодор Комнин научава за преговорите и нахлува в България в нарушение на мирния договор. В битката при Клокотница (до Хасково) на 9 март 1230 г. Иван Асен разгромява епирската войска и пленява Теодор Комнин с цялото му семейство. Клокотнишката битка нарушава равновесието на силите на Балканите. Българският владетел завладява обширни територии, принадлежали до този момент на Епирското деспотство. Без сериозна съпротива и кръвопролития падат Одрин, Димотика, Сяр, Пелагония (Битоля), Прилеп, Велика Влахия (Северна Тесалия) и Албания. Иван Асен II праща зет си Мануил Комнин да управлява в Солун като негов васал. С подобен статут е и новият сръбски владетел Стефан Владислав, който също се жени за една от дъщерите на цар Иван Асен и признава зависимостта си към него.

През 1235 г. след сложни дипломатически ходове цар Иван Асен II и никейският император Йоан III Дука Ватаци сключват антилатински съюз в Галиполи. Съюзът е скрепен с брака на дъщерята на българския владетел - Елена, и сина на никейския император - Теодор Ласкарис. Императорът признава всички териториални придобивки на българите след Клокотнишката битка. На църковен събор в Лампсак българите скъсват унията с Рим и Търновската архиепископия е възстановена като патриаршия. КАРТА БЪЛГАРИЯ ПРИ ЦАР ИВАН АСЕН II

Последните години от живота на Иван Асен II преминават спокойно. Към края на 1237 г. той се жени за дъщерята на Теодор Комнин - Ирина, и престава да се интересува от Солун. Цар Иван Асен II умира в мир с всички свои съседи на 24 юли 1241 г. По негово време България граничи с три морета - Черно, Егейско и Адриатическо. Споменът за величието на управлението му е толкова силен, че се запазва чак до Възраждането. Трансформиран в политиката на българската държава след Освобождението, той се превръща в непостижим идеал за българските политици.

В началото на XIII в. една нова сила потегля от степите на Централна Азия към Европа - татарите на Чингис хан. През 1241 г. монголите от Златната орда завладяват Централна Европа, като разбиват поляци и чехи, немци и австрийци. Никой не може да им устои. Европа е в паника. По това време на престола в Търново е малолетният син на Иван Асен II - Калиман I, който е принуден да им плаща ежегоден данък. До края на века българските владетели изпадат в пълна зависимост от татарската Златна орда.

През 1246 г. унгарският крал Бела IV заграбва Белградска и Браничевска област и добавя към титлата си „цар на българите". Десет години по-късно България губи земите около Шар и Осогово. На Византия е отстъпена Родопската област. От времето на цар Михаил II Асен (1246-1256) започва трайна тенденция в управлението на българските владетели до залеза на Второто българско царство - всички те престават да се интересуват от Македония.

През 1256 г. на престола в Търново е Калиман II. Година по-късно и той става жертва на заговор. В България започва продължителна междуособна борба за власт. След смъртта му търновските боляри издигат за български цар управителя на Скопска област - Константин Тих.

При Константин Асен (Тих) (1257-1277) политическият сепаратизъм вече е явна и постоянна тенденция. Болярите на Мелник, Прилеп, Битоля, Велбъжд (гр. Кюстендил), Просек, Скопие, Велес и др. ту преминават на страната на Византия, ту се обявяват за независими. Един от тях е владетелят на Средец - севастократор Калоян - братовчед на цар Константин Асен и внук на сръбския крал Стефан Първовенчани.

В края на ХIII и в началото на XIV в. Видинското деспотство е най-голямото независимо от Търново владение в България. Негов владетел е влиятелният болярин деспот Шишман. Той поддържа приятелски връзки с татарския хан Ногай. По-късно му се налага да даде клетва за вярност към сръбския крал Стефан Урош II Милутин и да ожени първородния си син Михаил за неговата дъщеря.

България се освобождава от татарската си зависимост през 1300 г. при цар Тодор Светослав, който управлява до 1321 г. Новият владетел укрепва позициите си и неутрализира намесата на Византия. Той успява да освободи редица крепости на юг от Стара планина. Византия се опитва да му противодейства, като вика на помощ каталанските рицари на Роже дьо Фльор. Започват българо-византийски преговори, които завършват през 1307 г. с мирен договор.

Синът на цар Тодор Светослав - Георги II Тертер (1321-1322), умира, без да остави наследник. По негово време редица градове на юг от Стара планина отхвърлят българската власт и преминават към Византия.

Опит да възстанови могъществото на държавата прави цар Михаил Шишман (1323-1330). Той е владетел на Велбъждска област, син e на Срацимир Шишман и е женен за дъщерята на сръбския крал Ана-Неда. Постепенното изостряне на българо-византийските отношения води до битката при Велбъжд (gr. Кюстендил) на 28 юли 1330 г., която завършва с голямо поражение на българската войска. Там цар Михаил Асен е тежко ранен и умира от раните си.

През 1331 г. болярите избират за цар на българите ловешкия деспот Иван Александър (1331-1371). Новият цар е племенник по майчина линия на Михаил Шишман, а по бащина линия води рода си от Асеневци.

Управлението на цар Иван Александър е период на относителен подем за Второто българско царство. Той полага големи грижи за развитието на българската култура. По негово настояване е обогатена царската библиотека в Търново. От нея са запазени два шедьовъра на средновековната миниатюрна живопис - ,,Лондонското Четвероевангелие" и ,,Манасиевата летопис". Още през 1331 г. той успява да свободи редица градове в Източна Тракия. Иван Александър поддържа добри отношения с новия сръбски крал - Стефан Душан, и му дава сестра си за жена.

Управлението на Иван Александър съвпада с възхода на османските турци. Те идват на Балканите като съюзници в междуособиците, плячкосват и отвличат със себе си много пленници. Особено разорителни са нахлуванията им в Тракия през 1336, 1337 и 1341 г.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...