Отиди на
Форум "Наука"

Митарствата в българската култура


Recommended Posts

  • Администратор

Според християнските догми има няколко мнения за това какво се случва след смъртта и най-вече какво става с душите на покойниците, докато очакват възкресението и Страшния съд. За да могат душите да изкупят греховете си и да стигнат накрая до така обещаният всеобщ съд то изтокът и западът измислят две отделни алтернативи. На запад се ражда идеята за "чистилището", а на изток - тази за митарствата.

Предполага се, че първоизточникът на митарствата е съдът над умрелите, описан в египетската "Книга на мъртвите". Той датира от епохата на Новото царство, но със сигурност има по-древен произход. Съдник е бог Озирис (понякога Ра), седнал на трон под балдахин - символ на божествени прерогативи. Съпроводен е от 42 демона на подземното царство. На едното блюдо на везните е поставено сърцето на умрелия, а на другото - перото на богинята на истината и справедливостта Маат и принесените от благочестивия покойник жертви. Мъртвият заявява, че не е извършил зло срещу ближен, не е измъчвал животни, не е богохулствал. Положителната присъда се обуславя от произнасянето на заклинателни формули и носенето на амулети с магически характер.

Митарствата постепенно се утвърждават като християнско вярване и влизат в разбиранията на всички християни и дори в религиозната литература. Житието на първия монах св. Антоний Велики (ІV в.), написано от св. Атанасий Александрийски, предава негово видение, според което "тъмен гигант" (явно Дяволът), извисен над света, посреща летящите като птици души и пуска някои нагоре, а други задържа. От тук ние съдим, че не Бог, а "лукавият" е съдията на душите, което издава. Противоборството между добри и зли ангели, в което се решава съдбата на душата, пишат редица по-късни отци и дори са описвани такива, които разказват за митарствата сякаш са ги минавали още приживе.

Мотивът за митарствата допада на християнството, защото резонира с новозаветните идеи за "Сатаната" като господар на въздушните сили, които са поднебесни духове на злото - митарствата са наречени от Иеромонах Серафим Роуз като "въздушни митарства".

Митарства липсват в еврейската религия на Стария Завет. Според юдейството сенките на умрелите слизат в подземния свят, наречен "шеол". Той се изобразява като мрачен дом или град, където царува тишина и сън в очакване на всеобщото възкресение. Шеолът е подобен на отвъдния свят на другите близкоизточни народи.

Първите християни са в трескаво очакване на "парусията" (второто пришествие) на възкръсналия Христос и вярват, че ще бъдат взети живи на небето. Рухването на Йерусалим ще ознаменува настъпването на царството Божие. Градът наистина е унищожен от римляните през 70 г., но пришествието не настъпва.

Иеромонах Серафим Роуз разказва в своята "Душата след смъртта: Съвременни преживявания "след смъртта" в светлината на Православното учение за живота след живота" той разказва за послушницата Теодора на преп. Василий. Тя се появила на сън на монахът Григорий, който много искал да узнае какво се е случило с Теодора. В съня му тя разказва как е минала през 20 митарства и какви са премеждията й преминавайки през всяко едно от тях. Изброените митарства от нея са следните:

1 лошите неща, които сме казали

2 митарство на лъжата

3 митарство на осъждането и клеветата

4 митарство на чревоугодието

5 митарство на леността

6 на кражбата

7 митарството на сребролюбието и скъперничеството

8 митарство на лихварството

9 митарство на неправдата

10 митарство на завистта

11 митарството на гордостта

12 митарството на гнева и яростта

13 злоба против ближния и се отплащат със зло за злото

14 митарство на убийството

15 чародейство, магьосничество, баене, заклинания и призоваване на демони

16 митарството, наречено блудно

17 митарството на прелюбодеянието

18 митарството на содомията

19 митарството на ересите,

20 митарство на немилосърдието и коравосърдечието

Набляга на последните няколко, като казва, че при тях "въздушните князе" (демоните) са много грозни и гнусливи и при тях наказанията са много жестоки. Обяснявайки, че при всяко митарство се показват списъци с всички грехове и ако не можеш да ги изкупиш с подкуп от добрини то ти оставаш там до "частният съд". Послушница Теодора е придружавана от 2 ангела с който тя беседва за митарствата. Те й казват, че както при кръщенето всеки християнин се сдобива с един ангел хранител, така и дяволът изпраща демон, който да следи и записва всяко лошо нещо, което човек направи. Така се пазят и накрая се показват всички злини, които сме извършили приживе и ако не можем да ги изкупим с добрини ние попадаме в едно от митарствата в зависимост от това, къде сме най-грешни.

В една от беседите тя пита защо никой не знае за тези митарства и ако хората са знаели за тях, то те би били по-стриктни към себе си да не вършат добрини. Ангелите дават отговора за съществуването на митарствата и техният отговор даден чрез Иеромонах Серафим Роуз ни дава ясна представа колко е тясна връзката между православието описано в свещената книга и каноните на църквата със съществуването на митарствата.

"Нима Божествените Писания, които постоянно се четат в църквите и се проповядват от Божиите служители, казват малко за това? Само пристрастените към земната суета не им обръщат внимание и намират особена прелест всеки ден да се пресищат и да пиянстват, и правят корема свой бог, без да мислят за бъдещето и без да си спомнят думите на Писанието: горко вам, които сега сте заситени, защото ще огладнеете, вам които се упивате, защото ще ожаднеете. Те считат Светото Писание за басни и живеят в небрежност към своята душа, пирувайки с песни и музика всеки ден, като евангелския богаташ, веселейки се бляскаво. Но тези, които са милостиви и милосърдни, и благодетелни към бедните и просяците - те получават от Бога прошка за греховете си и заради милостинята си без особени изтезания преминават през митарствата, по думите на Писанието, че милостинята избавя от смърт и опрощава всеки грях. Които вършат милостиня и правда, ще се изпълнят с живот, ала тези, които не се стараят с милостиня да очистят греховете си, няма да избегнат изпитанията, и тъмноликите князе на митарствата, които ти видя, ги похищават, измъчват ги жестоко, отвеждат ги на дъното на ада и ги държат там във вериги до страшния съд Христов. И ти самата нямаше да избегнеш това, ако не беше съкровищницата с добри дела на преподобния Василий, от която покриваме греховете ти." (Йеромонах Серафим Роуз Откъс от "Душата след смъртта" ).

Митарствата присъстват трайно в българските разбирания и фолклор. Първият вариант е почти буквален и явно повлиян от книжовни източници. Душата трябва да се изправи пред 40 съдии, които я теглят на везни според делата й, предварително записани от ангелите и дяволите в тефтери (срв. образите на записващите архангели в църковните стенописи или съставянето на смъртния списък като "дяволска игра" в повестта "Хоро" от Антон Страшимиров). Последният съдия е "най-голям" и след него душата научава вечната си участ. Броят на съдиите тук е удвоен спрямо броя на митарствата, които ние познаваме - също 40 са дните, през които душата остава на земята според народното поверие. Всъщност в древноегипетската традиция 40 са дните, необходими за балсамиране на покойник, след които тя се изправя пред съда на Озирис. Eдин славянски ръкопис в Прага от ХV в. предлага физиологическа етиология на панихидите, която странно съвпада с египетската практика. Третини се служат, защото на третия ден се променя лицето на покойника, деветини - защото тялото се разлага без сърцето, а 40-тини - защото тогава се разлага и сърцето. Според българския фолклор неопятите мъртъвци не се ограничават от 40-дневния срок, а се явяват на живите толкова дни, колкото години би трябвало да живеят. Поверието, че 40-ят рожден ден не се празнува и за него не се черпи, се дължи на танатофобия (страх от смъртта). Вероятно под влияние на книжовни източници в Русенско се вярва, че в продължение на 40 дни след смъртта покойникът изкачва всеки ден по едно стъпало, докато накрая се яви пред Бога. Това вярване съжителства с традиционното, според което душата обикаля земята в продължение на 40 дни.

Вярва се на места, че душата се изважда от Архангел Михаил, придружен от дявола, и се развежда по местата, където е живяла. Архангелът и дяволът записват спомените за нейните праведни и неправедни дела. На 40-я ден душата се покланя три пъти пред Бога, делата се претеглят и определят съдбата й.

Едино друго разпространено вярване на българските фолклорни митарства е, че за да стигнат до оня свят, душите преминават през пусто и тъмно поле и трябва да си светят със свещи. След това вървят през поле, обрасло с тръни и глог и ако не са обути, краката им се изпонараняват. Стигат до река, където в тефтери се проверява дали душите са праведни или не. Ако са грешни, те се връщат на земята като вампири, върколаци и пр., за да изкупят греховете си. Душите трябва да имат пари, с които да заплатят превоза с лодка през реката. След реката те се посрещат от ята бели гълъби (добрите дела) и черни врани (злите дела), предвождани съответно от ангели и демони. Пред вратата на вечността има везни, на чиито блюда кацат двата вида птици. Спасението или гибелта се определят от тежестта им.

Вярва се, че запалената свещ на гроба на умрелият гони демоните и осетява пътя на душата.

Съществуват поне два примера за трети (съкратен или частен) вариант на митарствата в българските народни приказки. Според единия идва ангел, за да прибере душата на праведен човек, несторил никому зло. На мястото, където се мерят делата, демоните го спират и обвиняват, че не е сторил нищо добро. Човекът си припомня, че приживе прекратил свадата на две деца, които се биели за куче. Той дал кучето на едното дете и две пари на другото. Демоните поставят двете пари на везните и те натежават към рая, където влиза душата. В този наратив е отразено народното убеждение, че не вероизповедтта, а благотворителността във вид на подарен предмет, оказана услуга и пр. има значение за определяне вечната съдба на човека. Според народния морал не е важен размерът на дара, а безкористността и искреността, които мотивират даването.

В другия пример ангел и дявол спорят за душата на момче още приживе. Споразумяват се, че ако то се прекръсти преди или след ядене, ще бъде на ангела, а ако не го стори - на дявола. Момчето не само забравя да се прекръсти, но и изпуска газове. Погнусеният дявол отказва да го приеме. Тази приказка с дидактичен характер вероятно е съчинена, за да се легитимира прекръстването като християнски обред и апотропея срещу злото. Самата идея, че влизането в рая или ада зависи от извършването на един жест, свидетелства за крайно ритуализирано, "етикетно" разбиране за религията и морала. Подобен мотив се среща и в руския приказен фолклор.

Четяйки в интернет и говорейки с хора религиозни и не толкова относно митарствата ми направи впечатление, че нещата не седят еднозначно. Има доста голяма опозиция в православната църква, която застава против митарствата и с различни "доказателства" оборва всяка една "достоверност" за "съществуването" на митарствата. В религиозните среди митарствата са обект на спор от гледна точка на светото писание. Не могат праведните християни да си обяснят как така ще ги съдят демони, а не самият Бог, както пише в Библията. Тук имаме няколко позиции, но все се стига до това кои в какво вярва. Тъй като нищо от религията не е знание, а опование на вярата, която всеки притежава то нищо освен светите текстове нямат спорещите за "доказателства". В съвеременният свят имаме едва 4-5 % от българското население, което ходи на църква всяка неделя. Това са предимно по възрастни хора, но все повече се срещат и млади вярващи отишли да запалят свещ за здраве или за успехи. Имаме едно голямо разделение, което е създадено в годините на социализма, където църквата е била място, където не е желателно никой да отива, а ритуалите й са се извършвали на много места в България тайно. Тази стена играждана 50 години трудно ще рухне в години на политически преходи и крици, в които попада не само икономически, а и духовно българският народ. Хората се съмняват във всички и от тук най-силно е може би съмнението във висшата сила, която бди над всички - Бог.

Всичко това ни говори колко малко религиозно са образовани хората и колко малко те се интересуват от религия и Бог. Сега ще е интересно преброяването, което се извършва да ни каже колко от преброилите се ще посочат не само, че са вярващи, а и са православни. Вече имам няколко познати, които са се писали или като силно религиозни, но не са, или като последователи на различни секти. От тук идва изводът, че хората не просто не се интересуват, а наистина и не искат да знаят.

Аз научих за първи път за митарстата преди години, когато отидох за първи път в Рилският манастир. Южната стена на жърквата е изографисана с 20-те митарства, това ми направи огромно впечатление и разпитах един от братята в манастира. Спомням си, че сната въпрос тогава за съвременната гледна точка към митарствата и как хората предпочитат да не знаят за тях, тъй като са прекалено грешни.

В съвременната литература се срещат заглавия като "лубовни митарства", което говори за транформация на значението и използването на термина в една съвсем различна дейност. Абстрахирайки се от религиозното невежество, хората научавайки за съществуването на митарствата реагират много остро. Повечето хора наистина отказват да повярват в съществуването на подобни "митници", защото биха се задържали много време там. Четяйки различни коментари и говорейки с различни хора ми прави впечатление, че хората не просто отказват да вярват, а те страхувайки се от големината на греховете си се плашат за своят "живот" след смъртта.

Съвременният човек живее в свят изпълнен с нови технологии, с хиляди изкушения, на които не може да устои. Всеки се успокоява, като си казва "веднъж се живее" и това е успокоението, което е нужно, за да се втурне всеки към "греховен живот". Но тук идва въпросът "греховен, но според кого?" - този въпрос веднага ми бива задаван и много агресивно биван нападан тъй като аз ги обричам във вечни мъки казвайки всички неща отностно митарствата.

Можем да заключим, че за съвременния човек православната религията почти не присъства, а и от там знанието около нея, което включва и митарствата. А знанието за митарствата се отхвърля по съображения за спокоен и приятен живот, без да се замисля съвременния човек за това, което ще му се случи след смъртта.

Снимката е от църквата в Рилски манастир показваща митарствата...

post-1-077332400 1301312751_thumb.jpg

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • 10 месеца по късно...
  • Потребители

По въпроса за статуса и богословието на митарствата на Теодора

Дякон Андрей Кураев

Сп. Амвон на храм "Св. Атанасий" гр. Варна

брой 1 (год. 6) април, 2010 г.

Разпространява се безплатно

„Митарствата на блажената Теодора" (такава светица не е позната), влизащи в състава на „Житие на Василий Нови" е текст със съмнителен произход и съдържание. Догматически той е неверен, защото не оставя място за Божия Съд. Спасителят е казал, че „Отец е предал целия съд на Сина", но в тази книжка целият съд се извършва от бесовете. На Христос Му остава само да връчи медалите на победителите. Така както оглавяващият спортна федерация връчва медали на победителите в шампионат, принуден от протокола, макар че е възможно да е фен на друг отбор.

Произходът на това "Житие" не е напълно църковно и нравствено чисто, тъй като Григорий, авторът на "Житие"-то издевателства над светия - Константинополския патриарх Николай 5 Мистик, който е бил "причислен към лика на светиите в гръцката и римската църкви. И в двете църкви паметта на патриарха се чества на 15 май, в деня на неговата смърт" (вж. Попов Н. Император Лъв VI Мъдри и царстването му в църковно-историческо отношение. М., 1892,с. 190). В "Житие"-то "името на патриарх Николай злонамерено е изкривено в Агриколаос ("мъжкар") и "Эттилаос" (пак там, с. 175).

Има една полезна книга на Ирина Грицева „Индекси на истинните книги". Оказва се, че житието на Василий Нови с митарствата на Теодора в Русия, през XVI-XVII век, са били отнасяни към апокрифите. Именно в "Житието на Василий Нови" се съдържа описанието на виденията, подробно разказващи за посмъртните митарства...

През XIX век св. Филарет Московски също предупреждава, че "Виденията, имащи своята истина, не винаги е удобно да се обръщат в общи догмати. Вие изказвате догми за митарствата, а след това излагате смъртните състояния от св. Макарий, който не казва нито дума за митарствата. Оттук ще се родят затруднителни въпроси." (Писма на московския митрополит Филарет до покойния Тверски архиепископ Алексий. 1843-1867. М. 1883. с. 62).

Думи на йеромонах Серафим (Роуз): „Даже за младенеца е ясно, че описанията на митарствата не бива да се възприемат буквално, макар самите описания в действителност да не са "измислици" или „басни", а честен разказ на очевидци в най-достъпната за тях форма. Ако на някой му се привиждат буквални митарства, то това е поради незнанието на причините за онази незрима ежедневна борба, която ние претърпяваме в този свят. Тук нас също постоянно ни очакват съблазни и обвинители, само че нашето духовно око дреме и ние виждаме единствено резултатите от бесовските козни - греховете, които вършим, и страстите, на които се поддаваме.

След смъртта душата прозрява, вижда духовната действителност (обикновено за първи път), и онези, които непрестанно са ни диктували в живота" (цит. по: йеромон. Дамаскин (Христенсен). Не от този свят. Живот и учение на йеромонах Серафим (Роуз) Платински. М. 1995, с. 830; при това: преп. Никодим Светогорец: "онези, които са празнословили, че душите на умрелите праведници и грешници 40 дни се намират на земята и посещават онези места, които са обитавали", сеят предразсъдъци и митове. Такива твърдения са „невероятни и никой не трябва да ги приема за истина", (цит. по Василиадис Н. Тайнството на смъртта. Троице-Сергиева Лавра, 1998, с. 397).

През 19 век професорът на Московската Духовна Академия П. С. Казански се е борил с подобни текстове: "По-често се издават повести, пълни с най-странни чудеса, с една дума, духовни романи за митарствата, житията на Андрей Юродиви, Йоан Новгородски и т.н. Всички тези съчинения са в по-голяма-та си част безграмотни. Колко книжки се е налагало да бъдат поправени или спрени, защото са били насочени към разпространението на суеверни понятия в народа. Колко пъти са ми носили житието на Киприян и Юстина, умолявайки да го пусна. Съвестта не ми е позволявала. Ругателите на духовната цензура познават ли тази неуморна служба, която цензурира духовното образование на народа?" (Кореспонденция на проф МДА П. С. Казански с А.Н. Бахметова. Писмо от 8.2.1868 // При Троицата в Академията. 1814-1915. М., 1914, с. 525).

Днес именно тези „духовни романи" (допълнени вече с преки "интервюта" с бесовете) са запълнили църковните рафтове.

Източниците на романа за митарствата са апокрифи, изпитали влиянието на езическия херметизъм. Именно там е логичен този сюжет. Душата на гностиците и хер-метиците е извънкосмична (християните са съгласни с това). Тя се създава някъде в света на боговете, на неподвижните звезди. След това тази душа влиза в тялото, но по пътя си тя пресича орбитите на планетите. А планетите това са боговете. И в зависимост от това, колко близко ще бъде до траекторията на движение на душата тази планета, този бог, толкова силни ще бъдат печатът, дара й: дарът на Венера, Меркурий, Марс, Юпитер или Сатурн на тази душа. Тези космически печати биват възприемани от гностиците и херметистите като зло, страст, травма. И по обратния път, когато човек е умрял, а душата се връща в света на висшите богове, тя трябва да се разплати с планетарните богове и да изтрие от себе си техния печат.

Но ние не дължим нищо на бесовете и на планетите.

Превод от руски език: Йоанна Калешева

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Дякон Кураев беше тия дни в София, но за съжаление изтървах лекцията му.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...