Отиди на
Форум "Наука"

Българската хуманитарна мисия на Източния фронт


Recommended Posts

  • Потребител

Хуманитарната мисия на Източния фронт

/Санитарният влак и полевата болница/

През ноември 1941 г. Върховното управление на Българския червен кръст,представлявано от проф. доктор Ораховац, организира стъкмяването на санитарен влак, който да работи на Източния фронт в интерес на Германската армия.

Ръководител на влака е Стоян Попстоянов - специалист хирург. В състава на влака са включени: подполковник доктор Спас Спасов Разбойников, Сергей Грънчаров -аптекар, старша медицинска сестра е Мария Неманциева, шест медицински сестри, шест самарянки, четирима души носач-влаков надзорник, двама санитари и петима души домакински състав.

Общо личният състав на влака е 27 души.

На 23 февруари 1942 г. санитарният влак заминава от София, за да изпълни своята мисия. За началник на влака е определен доктор Атанас Анастасов - специалист хирург.

Включени са допълнително доктор Боян Карастойчев, мобилизираните медицински сестри Стефана Томасини и Райна Пенчева, санитари и друг помощен персонал.

Отначало влакът обслужвал южния, а след това и централния сектор на Източния фронт. През периода 1943-1944 г. влакът вече се използва на целия фронт и многократно пропътува разстоянието от Санкт Петербург до Крим.

През това време началник на влака е военният лекар подполковник доктор Спас Разбойников, а втори лекар е доктор Любен Бурмов.

От спомените на участници в мисията е видно, че санитарният влак обслужва преди всичко немската армия, но не са редки случаите, когато са превозвани и лекувани ранени руски военнослужещи. На всички спирки по маршрута персоналът подпомага местното население с храна и медикаменти, а понякога лекарите оказват помощ и по домовете на български изселници.

През февруари 1945 г. санитарният влак попада под тежка бомбардировка на гарата в гр. Котбус, след което е изтеглен към околностите на Лайпциг. Там още веднъж е засегнат от въздушна бомбардировка и прекратява своята Дейност. По време на двете бомбардировки жертви сред личния състав на влака няма. През април 1945 г. идват първите американски войскови части, които поемат влака и го използват за свои нужди.

Успоредно с подготовката за изпращане на санитарен влак се стъкмява и оборудва една хирургическа болница с 200 легла, която в края на февруари 1942 г. заминава от София. Болницата е натоварена на 16 вагона, като в 11 е имуществото, а в останалите 5 - личният състав, възлизащ на 96 души. Влаковата композиция се отправя за Полша, като преминава през Югославия и Австрия. Разкрива се в Легионово, квартал на Варшава.

Първоначално началник на болницата е военният медик капитан доктор Герджиков, а след неговото напускане длъжността се поема от доктор Кожухаров. От спомените на подполковяк доктор Спас Разбойников се вижда, че болницата е окомплектована със 17 лекари, разпределени в две отделени. Болницата разполага с много добре оборудвани операционна, превързочна, рентгенов кабинет с лаборатория за промиване на снимките, рентгенов апарат Сименс - кугел" за снимки в операционната и болничните стаи и гипсовъчна.

В българската болница са лекувани преди всичко средно тежки и леки наранявания. Откритите огнестрелни фрактури на кости представляват около 30 % от постъпилите за лечение През студената зима на 1942 г. в болницата постъпват голям брой пациенти с измръзване на крайниците. Не са редки случаите, когато са правени ампутации на долни крайници при измръзване с гангрена. Голямо внимание се отделя на лечебната гимнастика. Провеждани са редовно дихателни упражнения, масажи с талк или глицеринова паста. Персоналът разкрива с налични средства работилница, в която се

изработват уреди за тъй наречената механотерапия.

Вследствие на усложнилата се фронтова обстановка в началото на септември 1944 г. болницата напуска Легионово и се разкрива в гр. Тулн, близо до Виена (Австрия), където продължава да функционира. Персоналът на болницата оказва помощ не само на ранени военнослужещи, но и на нуждаещите се от местното население. Особено активна е помощта, оказана на пострадалите по време на тежка въздушна бомбардировка над града.

Немската администрация поема ръководството на болницата, когато България обявява война на Германия и поставя свой началник, а персоналът продължава да изпълнява задълженията си.

През средата на април 1945 г. болницата прекратява дейността си и персоналът се разпръсква в различни страни на Европа, Америка и Австралия.

С това приключва хуманитарната медицинска мисия по време на Втората световна война.

цитирано от http://www.referati.org/operacii-za-poddyrjane-na-mira/34115/ref/p37

Български военни на окупираната територия в СССР през Втората световна война. Българският санитарен влак на Източния фронт

/публикацията е със снимки/

http://www.extremecentrepoint.com/?p=7072&cpage=1

Българският санитарен влак на Източния фронт

със снимки

http://free-bg.net/index.php?option=com_community&view=photos&task=album&albumid=27&userid=70&Itemid=7

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...