Ето защо СССР не успяха да обиколят Луната с екипаж

[SAlexandrov]

Ето защо СССР не успяха да обиколят Луната с екипаж

Кадър от подготовката на „Зонд-5“ за полет.

7 май 2026 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. В седмиците след успешния полет на „Артемис 2“ около Луната е добре да припомним космическата история на СССР, за да си отговорим на въпроса защо съветските специалисти никога не успяха да направят окололунна обиколка с екипаж. Историята е изключително вълнуваща – както ще стане ясно от тази статия, съветската програма Л1 („Зонд“) е била на косъм от това да изпревари „Аполо 8“.

Хронологията на събитията е следната: след като на 12 април 1961 година СССР изстрелва първия космонавт Юрий Гагарин и след като пет дни по-късно Щатите са допълнително унизени заради неуспешната им операция в Залива на прасетата, която бива отблъсната от Фидел Кастро, а правителството на Куба не е свалено, тогавашният американски президент Джон Кенеди има нужда от нова национална цел. Ето защо на 25 май 1961 г. той поставя пред Конгреса задачата до края на десетилетието да бъде изпратен човек на Луната и върнат успешно на Земята.

Междувременно в СССР главният конструктор (чиято идентичност все още се крие в тайна от западния свят) Сергей Корольов умува как трябва да се постъпи в отговор на американското предизвикателство. Ранните съветски успехи, първият спътник, кучето Лайка, ранните безпилотни мисии „Луна“, Гагарин, всички те са плод на благополучната разработка на ракетата „Р7“ („Семьорка“). Корольов обаче е наясно, че съветската космическа програма притежава сериозен недостатък – докато американската е централизирана и може да се посвети на изпълнението на една цел, то в СССР различните космически проекти са в ръцете на конструкторски бюра, много от които са под шапката на различни министерства.

Корольов не е и единственият конструктор на ракети и кораби по това време. От другата страна е Владимир Челомей, който разработва военни ракети, но няма особено голям опит с работа в космически условия. Това, което Челомей не разполага като техническа експертиза, обаче компенсира със своите връзки. Живелите по комунистическо време са наясно, че това дали една работа ще бъде свършена или не, както и кой ще я свърши, зависи не толкова от това кой какви умения има, а дали е с връзки. В случая синът на тогавашния диктатор Никита Хрушчов, Сергей, работи за Челомей и това е важен властови лост. Скоро Челомеевото бюро ОКБ-52 получава най-голямото финансиране и се готви да поеме нишата на Корольов. Ето как е важно да обърнем внимание на факта, че в комунистическия СССР се създава реална конкуренция между отделните бюра. Всички те строят ракети и космически кораби, а какви задачи ще бъдат делегирани на отделните бюра се взимат по-късно от съветските власти, след като чуят предложенията на Съветската академия на науките под ръководството на Мстислав Келдиш. За съжаление това пречи на поемането на целеустремен ангажимент, какъвто е полетът до Луната.

Челомей също така се сдобива с още едно важно предимство пред конкурентите си: Валентин Глушко, основният конструктор на съветски ракетни двигатели, се скарва с Корольов, поради което решава да сближи неговата лаборатория с Челомеевото бюро ОКБ-52. Корольов и Глушко отдавна не се понасят – именно заради донос на Глушко през 30-те години Корольов е изпратен да лежи в лагер на ГУЛАГ. Но споровете между двамата съвсем не са само идеологически, а също така и технически. Корольов иска да разработи двигатели, работещи с криогенни горива (напр. течен водород и кислород). Глушко е привърженик на двигатели, работещи с отровната, но надеждна хипероглична горивна смес от хидразин и азотен окис – тя е удобна в космическата практика, тъй като двата компонента се самозапалват при контакт и така няма нужда от специален запалител за ракетата. Челомей приема работата на Глушко и започва работа по т.нар Универсални ракети (УР), от които най-известна става „УР-500“, още позната под названието „Протон“. Именно „Протон“ и досега се използва за тежкотоварните изстрелвания на Русия.

Междувременно Корольов работи по свои собствени ракети, наречени „Н“ (от „Носител“). Тъй като той се е скарал с Глушко, конструкторът се обръща към Николай Кузнецов, който обаче няма опит с разработката на ракетни двигатели, а е правил само самолетни. Съответно, Кузнецов е принуден да работи от нулата, без предишен опит и резултатът е конвенционален и сравнително маломощен двигател. Ето защо ракетата „Н1“ бива оборудвана с 30 двигателя на първата степен – толкова са необходими, за да може да осъществява пилотирани полети до Луната.

През 1962 г. Хрушчов връчва на Челомей основната работна поръчка за създаването на кораб, годен да обиколи Луната – „ЛК1“. Тогава още не се говори за кацане на Луната. Но Корольов също работи по свой собствен космически кораб, който трябва да е по-мощен от кораба „Восток“, с който Гагарин е летял в орбита. Новият космически кораб е „Союз“. Първоначално все още не е решено какво да се прави със „Союз“ – обсъждат се планове за полети до орбитални станции, до Луната, даже се обмисля пилотирана обиколка на Марс. Въпреки неяснотата какви мисии ще изпълнява, още от самото начало е взето решение, че корабът трябва да е в състояние да се скачва в орбита. По това време обаче съветското лидерство подкрепя плановете на Челомей.

След полетите на „Восток 5“ и „Восток 6“ през 1963 година, съветската космическа програма като че ли се забавя и дълго време нищо съществено не се случва. Основната работа кипи на Земята, докато няколко роботизирани мисии се опитват да кацнат на Луната – все още безуспешно. През 1964 г. Корольов лобира несполучливо пред съветските власти да получи одобрението за изпращането на кораб „Союз“ посредством малка версия на ракетата „Н1“ на пътешествие около Луната. На 3 август бюрото на Челомей е това, което получава официално одобрение за строежа на кораба „ЛК1“, с който двама астронавти трябва да обиколят естествения ни спътник. Що се касае до Корольов, той модифицира стария си кораб „Восток“, превръщайки го във „Восход“, за да може да удовлетвори апетита на Хрушчов за видим прогрес. Катапултируемото кресло на „Восток“ е премахнато, за да може корабът да стане триместен, което означава, че космонавтите нямат шанс за спасение, ако ракетата се повреди. Независимо от риска на 12 октомври 1964 г. е изстреляна мисията „Восход 1″с трима души, което е рекорд за времето си.

В същия този ден Никита Хрушчов е отстранен от власт от Политбюро. На власт идва Леонид Брежнев – а той няма намерение да подпира Челомей.

До края на 1964 г. три бюра изпращат към новото ръководство планове за пилотирано кацане на Луната. Челомеевото предлага да се използва окололунният кораб „ЛК1“, който може да бъде оборудван с мощна долна степен, позволяваща кацането на двама съветски космонавти. Затова ще е нужна по-мощна версия на ракета „Протон“ – „УР-700“. Украинското бюро ОКБ-5 предлага проекта под кодово име „Р-56“, предвиждащ разработката на клъстери от моливоподобни ускорители, които трябва да изграждат първите и вторите степени на тежкотоварната ракета. Накрая Корольовото ОКБ-1 предлага да се ползва ракетата „Н1“, като се разчита на същата схема, по която работят американците – корабът „Союз“ ще достигне лунна орбита, след което от него ще се отдели малък едноместен спускаем апарат, който ще кацне на Луната. Много от инженерите обаче не са убедени, че планът ще бъде изпълнен – още повече, че на ракетата „Н1“ ще бъдат монтирани десетки двигатели. Тук Корольов взима важно решение – за да ускори работата, той се отказва от това да се построи специален стенд за изпитанията на „Н1“. Това решение ще се окаже фатално.

Леонов по време на историческата космическа разходка на 18 март 1965 г.

На 18 март 1965 г. съветският космонавт Алексей Леонов от мисията „Восход 2“ се превръща в първия човек в историята, разходил се в открития космос. Експедицията замалко не завършва фатално заради проблем със скафандъра, но все пак това е поредният триумф на СССР в космическата надпревара. Горе-долу по същото време съветските власти взимат окончателно решение затова как да се стигне до Луната. За лунното кацане е селектиран проектът на Корольов, като горивната система на кораба „Л3“ ще бъде построена от украинското бюро. Челомеевият план за създаването на мощна ракета „УР-700“ не получава финансиране.

След като Хрушчов е отстранен от власт по-рано и сега СССР се оглавява от Брежнев, става по-лесно за Корольов да лобира срещу Челомей, тъй като той губи политическите си връзки. През 1965 г. работата по Челомеевия окололунен кораб „ЛК-1“ е прекратена, независимо че са построени десет капсули. Но ракетата „Протон“ е спасена. Корольов настоява окололунната мисия (най-важната преди кацането) да бъде осъществена с неговия кораб „Союз“ вместо „ЛК-1“, но се съгласява за изпращането му към Луната да се ползва ракетата на Челомей „Протон“, тъй като модифицирането на ракета „Н1“ за обиколка на Луната (т.е. ракета „Н1“ без голяма първа степен) ще отнеме време и няма да бъде спазен срокът от 1967 година.

На 14 януари 1966 г. се случва немислимото – Корольов, който отдавна страда от здравословни проблеми, умира на операционната маса. Така СССР губи най-големия си ум. Наследникът му Василий Мишин е способен инженер, но за съжаление слаб лидер и неумел политик. През същата тази година СССР бележи последните си значими постижения в лунната надпревара. Две седмици след смъртта на Корольов, безпилотната мисия „Луна-9“ най-сетне успява да постигне първото меко кацане на лунната повърхност. Два месеца по-късно „Луна-10“ се превръща в първия изкуствен спътник на Луната. Но триумфът е горчив – „Луна-10“ е несъвършен апарат, без камери (който успява единствено да излъчи „Интернационалът“ за радост на партийните лидери). Когато американската мисия „Лунар Орбитър“ пристига в орбита около Луната и изпраща снимки, се вижда ясно – САЩ са напреднали и вече изпреварват СССР.

Снимка от лунната повърхност, изпратена от „Луна 9“.

Напредъкът на САЩ е обусловен от огромните средства, които се наливат в лунната програма. Ракетата „Сатурн-5“ започва наземните си изпитания през май 1966 година. Американските спускаеми апарати „Сървеър“ и орбиталните „Лунар Орбитър“ може да са втори на Луната, но вършат много повече научна работа. В рамките на 15-месечен период са осъществени 10 американски лунни кацания. А съветската програма започва да търпи неуспехи. В периода ноември 1966 г. – началото на 1967 г., корабът „Союз“ лети трикратно в безпилотен режим, но и трите му мисии са неуспешни. Въпреки това Леонид Брежнев настоява през април, по случай 50-годишнината от Болшевишката революция, да бъдат проведени пилотираните мисии „Союз-1“ и „Союз-2“. Полетът на „Союз-1“ обаче завършва трагично, със смъртта на космонавта Владимир Комаров, докато този на „Союз-2“ е отменен.

Снимка на земния изгрев, направена от американската мисия „Лунар Орбитър“ на 23 август 1966 година. Съветската мисия „Луна-10“, макар и формално да побеждава САЩ, превръщайки се в първия изкуствен спътник на Луната, няма камери и е по-несъвършена.

Това води до драстични забавяния в разработката на „Союз“. Разбира се, в началото на 1967 г. и американците преживяват трагичен инцидент с „Аполо 1“ в рамките на на наземен тест, което води до съответните отлагания в програмата „Аполо“. Ето защо се появява нов шанс СССР да изпреварят Щатите – този път в пилотираната обиколка на Луната.

Най-сетне окололунната програма „Л1“ (още известна като „Зонд“) започва да достига етап, в който е готова за летателни изпитания. Това е хибридът между проектите на Челомей и Корольов, за който споменах по-горе в статията. За ракета-носител се ползва Челомеевата „Протон“. Космическият кораб „Л1“ (или „Зонд“) представлява орязан вариант на „Союз“ – орбиталният му отсек е премахнат с цел да се пести тегло, като в тази конфигурация двама космонавти биха могли да се отправят към Луната и да я обиколят, но без да влизат в орбита около нея, по траектория, сходна с тази на наскоро приключилата американска мисия „Артемис 2“.

След няколко неуспешни изстрелвания, през март 1968 г. най-после е изстреляна успешно безпилотната изпитателна мисия на кораба „Зонд-4“. Макар и полетът да протича по план, за съжаление накрая завръщането на Земята завършва с аварийно кацане. Следващият опит за мисия през април завършва с крах почти незабавно след изстрелването, тъй като корабът не достига орбита. Три месеца по-късно, на 15 юли 1968 г., експлозия на стартовата площадка довежда до смъртта на трима души от наземния персонал.

Но американците напредват. През август НАСА публикува актуализирания си график, според който първата пилотирана обиколка около Луната (мисията „Аполо 8“) трябва да е факт през декември. Сега СССР са изправени пред краен срок – дотогава те трябва да проведат две успешни безпилотни мисии на „Зонд“ – „Зонд-5“ и „Зонд-6“, а след това „Зонд-7“ в пилотиран вариант трябва да бъде осъществена през декември 1968 г., малко преди „Аполо 8“.

През септември СССР най-после изстрелва „Зонд-5“! Мисията се оказва напълно успешна – тя обикаля Луната, завръща се на Земята, приводнявайки се в Индийския океан, а живите организми на борда (сред които присъстват костенурки) оцеляват. Полетът стряска западния свят, тъй като британската обсерватория Джодрел Бенк прихваща радиосигнал с човешка реч! Нима СССР са успели да пратят хора до Луната? Но по-късно се изяснява, че става дума за предварително подготвен запис с цел изпробване на комуникационната система на корабите „Зонд“.

На 11 октомври САЩ изстрелва успешно „Аполо 7“ с астронавтите Уолтър Шира, Дон Айзъл и Уолтър Кънингам в околоземна орбита. Мисията минава по план и американците са в готовност за полет до Луната през декември – „Аполо 8“.

Това е шансът на СССР да отбележи успех. Мисията „Зонд-6“ е изстреляна през ноември в безпилотен режим. В началото всичко изглежда да протича нормално – тя обикаля Луната и започва своето завръщане към Земята, но отново в самия край на полета настъпва катастрофа. Първо капсулата се разхерметизира, а по-късно и нейният парашут се отделя преждевременно, поради което тя се разбива. Всички животни на борда на кораба загиват. СССР не споделят публично за провала – те обявяват мисията за напълно успешна.

Ето защо НАСА със свито сърце продължава да полета на „Аполо 8“. Всичко виси на косъм. Заради особеностите на орбиталната механика, СССР имат възможността да пратят своята пилотирана мисия две седмици по-рано. Но дали това ще е достатъчно? Въпреки проблемите със „Зонд-6“, космонавтите искат да летят до Луната. Те изпращат писмо към Политбюро с молба да бъдат допуснати до мисия, даже се отправят към Байконур да тренират в случай че постъпи заповед за незабавно изстрелване.

Такава заповед никога не е издадена. Василий Мишин (наследникът на Корольов) отказва да пусне космонавтите да летят. Той е очаквано колеблив – мисията „Зонд-6“ е доказала наличието на два проблема – с херметизацията на капсулата и с парашутната ѝ система. Все още е твърде рисковано да се изстреля човек към Луната.

Така Алексей Леонов и Олег Макаров, двамата космонавти, които са определени да изпълнят мисията, никога не влизат в историята като първите хора, обиколили Луната. Тази чест се пада на американските астронавти Франк Борман, Джеймс Ловъл и Уилям Андерс от мисията „Аполо 8“, изпълнена през декември 1968 година.

След като американците печелят тази част от космическата надпревара, през януари 1969 г. съветските конструктори и длъжностни лица се събират, за да решат дали си струва да правят пилотирана обиколка на Луната, след като ще са втори. Макар че някои смятат, че подобна мисия би била смислена, накрая се взима решение пилотираната окололунна обиколка с ракетата „Протон“ и кораба „Зонд“ да бъде изоставена. Всички ресурси биват вложени в ракетата „Н1“, тъй като единствено кацането на Луната има значение.

Впоследствие СССР губят и втората част на лунната надпревара, тъй като мисията на НАСА „Аполо 11“ постига първото пилотирано лунно кацане, но това е история за друга статия. В настоящата статия ви разказах единствено защо СССР не успяват да обиколят Луната.

https://cosmos.1.bg/space/2026/05/07/why-ussr-couldnt-go-around-the-moon/