Отиди на
Форум "Наука"

Медицината в Древен Рим


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Хигиена и санитария
4230793029_edb8ee8d1b.jpg
Още при цар Тарквиний Древни (VI в. пр. н. е.) в град Рим започнало пресушаването на заблатените низинни участъци около форума посредством канали. Била упостроена отточна канализация – т. нар. Cloaca maxima /която действа и досега/. Естествено помийните води се изливали в Тибър, ето защо от IV в. пр. н. е. било забранено водата в реката да се употребява за пиене.
Едно от най-ранните писмени свидетелства за отношението на римляните към хигиената и опазнаването на здравето се открива в постановленията на Законите на 12-те таблици.
'1.Нека мъртвите не бъдат погребвани и изгаряни в града:
5. Нека костите на мъртвеца не бъдат събирани, за да бъде извършено погребение с изключение ако той е загинал в битка или в чужбина;
9. Законът забранява без съгласието на собственика да се пали клада или копае могила на растояните по-малко от 60 стъпки до принадлежащата му сграда;Наблюдението за спазването на тези закони и предписания се извършвало от едилите, които следяли за общественото строителство, благоустройството на града и организирането на зрелища за народа.'


Акведукти
Pont_du_Gard_aqueduct.jpg
С увеличаването на населението на Вечния град подземните източници на вода и малките рекички не могли да доставят необходимото количество вода на жителите. Ето защо от IV в. пр. н. е. започнало изграждането на акведукти /в превод - водни пътища/. По тези каменни мостове, крепящи се на поредица от арки се доставяла чиста питейна вода от планинските извори. Често акведуктите били и с подземни участъци, изградени от керамични или оловни тръби. Първият римски акведукт, дълъг 16,5 км., бил построен към 312 г. пр. н. е. от цензора Апий Клавдий. 40 години по-късно бил построен втори, дълъг 40 км. Към началото на 1 в. едномилионният град бил захранван с вода от 11 акведукта, общата дължина на които съставлявала 436 км. За денонощите те подавали в града 1,5 милиона кубични метра вода. Това означава, че на тогавашен жител се падали от 600 до 900 литра.

Терми и храмова медицина
AsclepiusHygeiaTelesphoros.jpg
В Древен Рим до III в. пр. н.е. почти нямало собствени лекари. Считало се, че за поддържане на здравето е достатъчно редовното ходене в термите.
Във всяка терма имало статуи, посветени на бог Асклепий /на латински – Ескулап/ и Хигия.
Почитала се и италийската богиня Салута /откъдето произлиза и приветствието Salve/ считаща се за закрилница не само на личното, но и на общото здраве и благополучие.
Храмовата медицина, подобна на гръцката се появила в Рим по време на чумна епидемия в началото на III. В. пр. н. е. Специално от Епидавър била докарана статуя на Асклепий и свещена змия. Естествено, след пристигането на божеството, епидемията веднага спряла. В благодарност, на остров на река Тибър /наречен на името на бога Ескулап/ била изградена лечебница.

Отглеждане на лекарствени растения
cruz01.gif
В древността различните заболявания били лекувани с билки. Римляните считали, че най-добрите билки растат на о-в. Крит, затова с голяма популярност се ползвали растенията докарани оттам. Всеки заможен римлянин отглеждал в градината си лечебни растения. Градинарството било на особена почит, даже се създавали парници за топлолюбивите видове.
Упоменание за лечебните свойства на растенията имаме при Марк Порций Катон Стари /234—149 г. пр. н. е/ – виден политик, автор на обширния труд «За земеделието». Там той описва най-популярното средство за лечение: «Зелката от всички зеленчуци е най-първа. Яж я варена или сурова.. Тя помага по чуден начин за храносмилането... Натрий я и я приложи към раните и обривите си... Тя всичко ще излекува и ще прогони болката от главата и очите...»
В римското общество високо се ценели и ароматните растения. Считало се, че уханието на мента повдига настроението и засилва мисловния процес. Така римският историк Плиний Стари постоянно носел на главата си венец от ментови листа. По време на угощенията такива венци били раздавани и на гостите, а триклиниите и масите били натъркани отново с това растение.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Гръцките традиции в римската медицина
220px-Rimini219.jpg
Първите лекари в Рим били най-често гърци, голяма част от тях докарани като роби от победоносните походи. Всеки състоятелен римски гражданин се стремил да си купи роб лекар /servus medicus/. Робът лекувал стопанина и неговото семейство и дори бил освобождаван за заслугите си, с цел да развие частна практика и да осигури допълнителен доход на бившия си господар, който го покровителствал. За наказване на несполучливите лекари съществували и специални постановления.
В от края на III в. пр. н. е. в столицата на Римската република започнали да се появяват и свободни лекари от гръцки произход. Най-голяма известност получил пелопонесецът Архагат /гр. Archagathos/. Той започнал практиката си през 219 г. пр н. е. и римляните му осигурили къща за частната му практика, а също и римско гражданство. В началото кариерата му се развила успешно, но по-късно заради манипулациите си получил прякора 'кожодер' и практиката му западнала.

Гръцките лекари считали, че причината за болестите може да бъде установена, след като се познае човешката природа. Затова в Гърция медицината била така тясно свързана с философията, а по-точно с учението за стихиите, развито в трудовете на Емпедокъл и Аристотел. Въз основа на това учение били разработени класическите методи за лечение с противоположното. Сухотата се лекувала с влага, топлината – със студ, умората с почивка, изтощението – с хранене.
Голямо влияние на римската медицина оказали александрийските емпирици. На римляните, които не обичали много философията им допаднало особено атомистичното учение на Демокрит и Епикур.
Това най-красноречиво личи при Тит Лукреций Кар /99-55 г. пр. н. e./ в неговата поема «За природата на нещата», където той засяга и медицинското естествознание в контекста на атомистичното учение.
tumblr_inline_n98w7jxTv51r0hqx4.jpg
Според Лукреций организмите са изградени от малки движещи се частици – атоми. Освен опит да се обяснят процесите в живите организми, тяхното размножаване, оцеляване и измиране, той дава своето тълкуване на заразните болести. Според него те са те са външни зловредни фактори. Причината за тяхната поява той търси в отровния въздух, като добавя, че е възможно заразата да бъде пренесена с храна, почва и вода.

Гръцкият привърженик на атомистичното учение бил гръкът Асклепиад /ок. 128-40 г. пр н.е./ — един от най-известните римски лекари. Произхождал от Витиния. След обучението си в Атина, практикувал известно време в Гърция, а след това се преселил в Рим, където станал много известен.
Asclepiades.jpg
Според него свободната циркулация на атомите в човешкия организъм е основен залог за здравето. Затова движението /пеша или на кон/, физическите упражнения, масажът и растривките със студена вода са от жизненоважно значение за човека.
Асклепиад се опитал да създаде собствена школа и оборвал Хипократовите методи. Той считал, че приемът на средства, предизвикващи разстройство и повръщане, както и седенето на топло изтощават организма. Според него: «Най-добре е да се живее в съгласие в с природата си». Съответно заболяването според него било причина от застояването на частиците в тялото. Естествено терапията му включвала диета, пиене на много вода, студени бани, активно движение и били в съответствие с активния характер на римляните. Според него лечението трябвало да бъде безопасно, бързо и приятно за болния, а процедурите да носят удоволствие. Някои негови методики били доста екстравагантни – парализираните били люлеени, за да бъдат раздвижени, болните от треска били държани на светло и не им давали да заспят, тъй като според лекаря «най-доброто средство от треска е самата треска». Всеки метод бил строго индивидуален в зависимост от характера на заболяването. Рядко назначавал лекарства.
Според Асклепиад човек, който водел здравословен и активен начин на живот не се нуждаел от услугите на лекаря. Явявайки се олицетворение на тези идеи той живял до дълбока старост и умрял в резултат на нещастен инцидент.
Последователите на Асклепиад развили учението му като внесли изменения в неговата теория. Те допуснали, че атомите, от които състои организмът на човека, са твърди и течни. Причина за заболяването било неправилното им смесване, което запушвало съдовете. Излишъкът на твърди частици водел до напрягане, а на течни – до отслабване. При здравите хора те били в равновесие. Тези идеи довели до създаването на концепцията за тонуса, повишаването или спадането на който води до заболяване.
Гръцката медицина получила пълно признание в Рим от Юлий Цезар, който през 46 г. пр. н. е. издал едикт, даващ почетно римско гражданство както на лекарите, дошли от Гърция, Мала Азия и Египет, така и на местни жители, занимаващи се е медицина.
По време на царстването на Октавиан Август лекарите били освободени от налози, след като придворният доктор /ученик на Асклепиад/ Антоний Муза излекувал императора от хроничния му ревматизъм с помощна на студена вода.
Много похвали по адрес на Асклепиад могат да се открият в медицинското съчинение на Авъл Корнелий Целз.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

РИМСКАТА МЕДИЦИНА В ПРОИЗВЕДЕНИЯТА НА ЦЕЛЗ И ДИОСКОРИД

От изтъкнатите римски автори, писали медицински съчинения, първо място безспорно заемат Авъл Корнелий Целз /25 г. пр н.е.- 50 г./ и Педаний Диоскорид /40 – 90 г./. В трудовете им са обобщени разнообразните медицински познания на римляните.

AulusCorneliusCelsus.jpg

В трактата от 8 книги «De medicina», Целз описва трите направления в медицината – емпирично /създадено от александрийците/, методично /от Асклепиад/ и догматично /учението на Хипократ/. Доста скептично той охарактеризира медицината по това време:

«Медицината, е гадателно изкуство, в много случаи подвежда не само теорията, но и практиката, тъй като треската, апетитът и сънят са явления, не поддаващи се изменения».

Целз дава много сведения за хирургията, пише и за зъболечението. Така той обрисува хирурга: «Хирургът трябва да е млад или малко след това, ръката му трябва да е опитна и твърда, никога да не трепери; той трябва еднакво добре да ползва и дясната и лявата ръце; взорът му трябва да е точен и проницателен; сърцето – неподвластно на страха и състраданието; тъй като главната му цел е да излекува болния, да не се плаши от крясъците му, да не показва по-голяма прибързаност от необходимата, да не реже повече, отколкото трябва, той трябва да проведе операцията така, все едно не чува оплакванията на пациента».

Лекарствата Целз разделил на две групи: общи и специални. Общите били тези, препоръчани още от Хипократ в съответствие с догматичната философска медицина: хладни, горещи, сухи и влажни. Специални били тези, до които било достигнато по емпиричен път за лечение на конкретни състояния: кръвоспиращи /лед, оцет/, очистителни /жлъчка от бик/, затягащи /борати, сулфати/, парещи /чесън, пипер/ и пр.

Той пръв описал и признаците на възпалението - зачервяване, подуване, затопляне и болка.

Dioscorides.jpg

В съчинението на Диоскорид /военен лекар/ «За лекарствените растения» са описани над 600 растения, използващи се в медицинската практика тогава. Те са разделени на 4 групи: благовонни, хранителни, медицински и винопроизвеждащи. Описанията са снабдени с изображения на билките, техни наименования /много от които се използват и днес/ и подробни указания за употребата им.

Интригуваща е характеристиката, която той дава за конопа /наречен от него cannabis emeros - питомен коноп/:

(De materia medica кн. III, гл. (165)).

«Питомен коноп. Някои го наричат каннабиум, други — Схенострофон („канатовъртящ“), „астерион“ (звездообразен). Растение, което е много полезно за изготвяне на здрави въжета. Има листа с неприятен мирис, напомнящ на пепел и кръгли плодове, които, бъдейки изядени в големи количества - водят до безплодие. Накапи в ушите сок от млад коноп, който е хубаво средство от ушни заболявания».

16 века De materia medica се е считал за най-авторитетния наръчник в Европа по отношение на лечебните растения. Не случайно Диоскорид е сочен за един от бащите на ботаниката и фармакологията.

Много сведения за лечебните свойства на растенията могат да бъдат открити и в произведението на Плиний Стари - «Естествена история» - един забележителен образец на римската популярна енциклопедична литература.

МЕДИЦИНСКИ СВЕДЕНИЯ В «ЕСТЕСТВЕНАТА ИСТОРИЯ» на ПЛИНИЙ СТАРИ

Plinyelder.jpg

Известният политически деец и писател, Плиний Стари /23-79 г./, в 37-те книги на своята «Естествена история» отразил събраните от него познания от най-различни области на науката. В това колосално произведение са описани 20 000 факта, с цел «да се даде описание на природата в цялата й съвкупност». Затова и съвсем заслужено «Естествената история» била много популярна и през Средновековието и нееднократно била преписвана.

На медицината са посветени XXIII-XXVII книги, а в XXVIII-XXXII книги се препоръчват за лечение редица средства от животински произход.

В тези книги са събрани средства за лечението на най-разнообразни болести: мигрена, подагра, срещу обриви, язви, измръзвания, ухапвания и пр.

Отделено е внимание и на лекарските измами. Още в началото Плиний пише така: «По време на моите странства често съм се сблъсквал поради заболяванията си или тези на моите близки с различни лекарски лъжи. Едни от тях продавали най-евтините лекарства за огромни суми, а другите, заради заплащането се хващали да лекуват това, което не можели. Аз разбрах, че някои лекари удължавали заболяванията, които могли да бъдат излекувани за няколко часа, за продължителен срок с цел да получават пари от болните. Затова реших, че е необходимо да събера отвсякъде полезни съвети и да ги обединя в кратък обзор» .

Много рецепти Плиний взел от трудовете на Хипократ. Способите на изготвяне били характерни за епохата. Растителната или животинска част /пепел от птици, кучешка кръв, стрити кости от змии, маз от сепия, жлъчка от таралеж/ се разтваряла в смес от оцет и мед. Освен подобни екзотични средства, Плиний съветвал да се използват плодове и зеленчуци /праскови, дюла, цвекло, зеле/, билки /мента, седефче, лук, чесън, копър, корени от леща/.

Плиний широко препоръчва и използването на морски дарове. Например ето какво пише той за стридите:

«Неочистени и сварени с черупката си стриди превъзходно лекуват ревматизма» Черупката им, опечена на огън и смесена с мед, успокоява болката при възпаление на езика. Същата смес успешно се използва при възпалението на околоушни жлези, при обриви и подувания... разредена с вода тя премахва бръчките от лицето, прави кожата при жените по-мека и нежна, подпомага заздравяването на кожата след изгаряния, и е чудесно средство за чистене на зъби. В комбинация с оцет тази смес спира сърбежа и предотвратява появата на шарка. Суровите стриди пък са много полезни при лечението на туберкулоза...»

Плиний споменава и за пепелта от изгорен сюнгер, полезен за лечението на вътрешни болести. Смесвайки пепелта с мляко, изготвяли лечебно питие, което давали на болния два пъти дневно. С този пепел били посипвани и раните, за да не загнояват. Лечебните свойства на сюнгера се дължали естествено на високия процент йод в него.

Ето и няколко откъса, описващи симптоми и лечения:

Глава 1. При главоболие.

«...Когато те боли глава, най-полезно е да я намажеш със сок от цикория с розово масло и оцет, да сложиш на челото босилек с розово или миртово масло или с оцет...

Когато главата е наранена, се слага паяжина с масло и оцет и не се сваля, докато раната не заздравее. Лекува и водата, пита от бик или магаре, ако я изпиеш три пъти».

Глава 33. Срещу отрови.

«Лекарите хвалят Митридатовата противоотрова, правят различни състави и искат за това много пари. Те отмерват по един фунт от това лекарство за 20 сестерции и лъжат доверчивите нещастници, купуващи вредната смес. Тъй като съставките й вредят или на стомаха, или на главата, трети пък докарват бледност на лицето и изтощение на тялото. Така се получава, че тези, използващи противоотровата умират в по-тежки мъчения от такива, които би им причинила самата отрова. Но електрона – това е злато в което има една пета сребро. Този, който пие от съд, направен от електрон, ще избегне отравянето, нали от електрона с трясък се разхвърчават по различни направления дъги, прилични на небесните такива и така, отровата се открива...»

Римляните наричали «дъги с огнен трясък» - електрическите заряди. Главоболието освен с билки и мази било лекувано и с електрически ток, пускан от скат /практика започнала още от гърците/. Така към главата на пациент, страдащ от мигрена, допирали скат. Подобна терапия използвал и император Комод. Римляните обаче си обяснявали явлението като мълниеносен удар с опашката на рибата, който не можел да бъде видян. Именно тези удари изцелявали страдащите от подагра, мигрена и психически заболявания.

Нерон пък бил лекуван от ревматизъм по следния начин – той сядал в дървена бъчва, напълнена с вода и след това там пускали ската.

За ската Плиний, подозирайки че все пак става дума не за механичен удар, а непознато явление, пише така: «Скатът парализира най-силната ръка отдалеч, дори да го докоснеш с копие. От това ясно се вижда, че съществуват невидими сили».

Естествено в «Естествената история» се срещат и напълно фантастични твърдения, които Плиний, отбелязва с прословутата забележка «нека който иска да вярва» /лат. «si libeat credere»/. Например, според него кръвопускането хората получили от хипопотама, който излизайки от Нил, си разпаря вените търкайки се в тръни, а след това спира кръвта с помощта на лимони.

Друг автор, дал принос за развитието на акушерството и гинекологията бил Соран Ефески /Soranus, 98—138 г./, – гръцки лекар практикувал в Рим в началото на 2 век.

soranus.jpg

От двадесет написани от него съчинения до нас са достигнали «Гинекология», «За превръзките» и «За счупванията».

Неговите детеродни методи, които той описал включвали обследване на бременната жена /опипване, почукване, прослушване на звуците, издавани от плода/, давал съвети как да се действа при обърнат плод, също така разработил и ембриотомията при мъртъв плод. В труда му са описани и съвети какви грижи да се полагат за новородените – подбор на храна, правила на кърмене и т.н. До 18 в. произведението му било основен източник на познание при раждане и отглеждане на деца.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

КЛАВДИЙ ГАЛЕН

220px-Galen_detail.jpg

Една от най-великите личности в историята на античната медицина бил лекарят Клавдий Гален /130 - 210 г./. Роден в семейството на богат гръцки архитект в Пергам, той от малък изучавал философия, медицина и природни науки. За да стане лекар, постъпил в Коринт, а после и в Александрия. Към 162 г. се преселил в Рим, където първоначално практикувал в гладиаторска школа, а по-късно станал придворен лекар на Марк Аврелий, а после и на сина му - Комод.

Придържал се към учението на Хипократ за пневмата и соковете. Според теория на Хипократ, различията в човешките настроения са вследствие на липсата на баланс между четирите телесни течности: кръв, жълта жлъчка, черна жлъчка и слуз. Гален доразвил тази теория, като я допълнил с типология на човешкия темперамент. Ако у някого преобладаващата течност е кръв, то той е сангвиник; жълта жлъчка - холерик; черна жлъчка - меланхолик; слуз – флегматик.

Относно пневмата – за него имало «естествена пневма» /произведена от черния дроб и преминаваща по вените/; «животинска пневма» /произвеждаща се от сърцето и течаща по артериите/ и «жизнена пневма», произвеждана от мозъка /която преминавала по кухите нерви до мускулите и ги активирала/.

В своето прочуто съчинение: «За предназначението на частите на човешкото тяло» Гален описва устройството на вътрешните органи, както и на ръце, крака, уста, зъби, нос и пр. Той ги сравнява с животинските органи, прави коментари за приликите и разликите. Описва около 300 мускули. Главната му заслуга е, че установява функцията на нервната система и доказва, че именно мозъкът, а не сърцето са «сърцевината на движението, чувствителността и духовната дейност» Изводът му е, че «без нервите няма нито една част на тялото, нито едно произволно движение, нито едно чувство». Той доказва и връзката между тях и мускулите.

Гален изяснява анатомията на трахеята и е първият, който доказва, че гласът идва от ларинкса.

Негова е и заслугата в установяването, че по артериите се движи кръв, а не пневма. Също така той пръв забелязал разликата между артериална и венозна кръв.

Гален се опитал за пръв път да опише кръвообращението на човека. Тъй като в Рим /за в противоположност на Александрия/ били забранени дисекциите на човешки тела, той експериментирал върху свине и примати.

Разбира се някои от схващанията му били погрешни. Гален смятал, че кръвта се произвеждала от черния дроб и се поглъщала от другите органи. Настоявал, че преминава през порите на стената между двете половини на сърцето и се смесва с въздух в лявата половина. На основание на това, че съкращенията на сърцето са спонтанни, отричал, че то е мускул.

Но най-голямата му заблуда, с печални последствия за развитието на медицината през последвалите 15 столетия, била идеята, че болестите могат да се лекуват чрез предизвикване на кървене у пациентите /т. нар. кръвопускане/. Гален твърдял, че сангвиничният темперамент се дължи на прекаленото много кръв, така че предписанието за всеки прекомерно "плевричен" или страдащ от някое от дългия списък "сангвинични заболявания" неизбежно се свеждало до кръвопускане. Вената се разрявала и се оставяло да изтекат 500 мл. кръв. Ако това не било последвано от възстановяване, това се възприемало като знак за сериозно заболяване и следвала повторна процедура. Така векове наред болните били подлагани на тази процедура, която допълнително ги изтощавала и често ги убивала.

Освен че е бил изтъкнат анатом, Гален писал трудове, посветени на фармакологията. В тях той развивал идеята, че изцеляваща сила имат не самите растения, а неизвестни вещества, съдържащи се в тях. Те са способни да преминават във водата, но чак след предварително изсушаване. И досега изсушените растителни части, отварите, тинктурите, екстрактите и сиропите от билки носят названието «Галенови препарати» в чест на видния лекар философ.

Също така, както и много други негови колеги, той се пробвал да състави универсалната противоотрова - т. нар. териак. Според легендите понтийският цар Митридат Евпатор /дългогодишен враг на римляните/ като малък вземал от това средство и бил неуязвим за всички известни отрови. В Древен Рим първият териак бил 'разработен' от Андромах /придворен лекар от 1 в./, който бил приеман от Агрипина от страх сина й Нерон да не я отрови.

Препоръките на Гален за изготвяне на териак останали в сила чак до 13 в. За усъвършенстването на рецептата той получил златна верижка от император Марк Аврелий с гравиран по нея надпис - «От Антонин, император на римляните на Гален, император на лекарите».

На Гален принадлежи и въвеждането на т. нар. баластни вещества в състава на лекарствата, които да подпомогнат извличането на ползотворните елементи от тях. За целта той използвал растителни и минерални препарати разтворени във вино, оцет и масло.

Естествено като всеки гръцки лекар той отделял голямо внимание на начина на хранене, разходките, съня и душевното състояние на пациента. Негов е съветът «Ставайте от масата леко гладни и вие винаги ще сте здрави», както и нескромната хвалба «Хиляди и хиляди пъти връщах здравето на болните с помощта на физически упражнения».

Трудовете на Гален 14 века били настолно ръководство за всички лекари като неопровержим източник. С неговите съчинения завършва и историята на римската медицина.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Организацията на лечебното дело в епохата на Принципата

Никъде другаде профилактиката и хигиената не били издигната в култ както при римляните. Разбира се при стартирало заболяване римляните полагали съответните грижи. За развитието на хирургията през имперския период свидетелстват многобройни комплекти инструменти, намирани в различни части на империята. В тях влизали пинцети, щипци, скалпели, раноразширители, лъжички, пили, игли, катетри, кьорети, акушерски огледала и др.
surgical-instruments-various-dates-withi
При управлението на императорите лекарите се ползвали с големи привилегии и почести. Например, при Цезар по време на глад 80 000 чужденци е трябвало да напуснат Рим, но изключение било направено за лекарите и учителите. Император Клавдий, доволен от личния си лекар Ксенофонт, дори освободил родния му остров Кос от налози за няколко години. Обида към лекар се наказвала строго от закона.
Въпреки това държавни болници в Древен Рим още нямало, така че лекарите посещавали болните си или пък последните отивали при тях.
В императорския двор служели главните лекари - archiatri palatini, в провинциите - агchiatri provinciales и в градовете – archiatri populares - по 5—10 лекари в зависимост от количеството население.
Пръв императорски архиатър в Рим бил Ксенофонт — личният лекар на император Клавдий. Всеки от 14-те квартала на Рим имал собствени доктори. Те служели също в амфитеатрите, в цирковете и библиотеките. Те били задължени да преподават медицина в местните училища.
Архиатрите се обединявали в колегии /от лат. «collegium» — союз/ и се намирали под контрола на местните власти.
Лекарите често заемали почетни длъжности в различни обществени структури, което започнало да привлича към професията много римляни. По време на царстването на Александър Север /225-235 г./ някои лекари получавали допълнителни субсидии, ако се съгласят да обучат способни ученици.
В богатите латифундии, особено когато притокът на роби от победоносните войни секнал, започнали да се изграждат специални лечебници /валетудинарии/, обслужвани от роби-медици. За тях писал Луций Юний Модерат Колумела – виден римски агроном в своя труд «За селското стопанство».
В столицата най-често робите били оставяни на острова, посветен на Асклепий. Ако случайно робът оздравеел, той ставал свободен.
Упадъкът на обществото през 3 век се отразил и на статута на лекарите и предлаганите от тях услуги. Още Гален пише, че: «не към науката, а само към заучените рецепти обръщат внимание повечето лекари, низката алчност ги прави способни на всяко срамно действие. Между разбойниците и лекарите няма разлика освен тази, че едните са в планините, а другите - в Рим вършат своите позорни деяния».
По-късно, при император Константин било постановено:
«Занаятчиите, живеещи в градовете, се освобождават от всякакви останали задължения, тъй като за овладяването на занаята е необходимо време, освен това и те искат сами да се усъвършенстват и да обучават синовете си. Това включва: архитектори, лекари, ветеринари, живописци, скулптори...»
Виждаме че лекарите и ветеринарите стоят на челните места сред специалистите, което показва и важното значение, което римската държава придавала на развитието на тази професия.

Военната медицина в Древен Рим

Със създаването на професионална римска армия в началото на 1 в. пр. н. е. нарастнала потребността от лекари професионалисти – medici. Те били включени в състава на легиона и на помощните войски към края на 1 век. При Август била организирана военно-полева служба, която включвала и ветеринари, обслужващи конете. На всеки военен кораб също имало по лекар.
Първият фиксиран в изворите военен лекар бил Диоскорид – военен хирург по времето на Нерон.
Началникът на медиците в легиона се наричал medicus legionis. Негови подчинени били medici cohortis, които във всяка кохорта били по четирима.
Лекарската помощ започвала още по време на битката. Служителите в младшия медицински персонал се наричали капсарии /от латинското capsa/, понеже носели характерната кръгла кутия с превързочни материали. Тяхната задача била да окажат първа помощ на ранените. Нелекият труд на капсариите бил увековечен на колоната на Траян:
Trajans-column.jpg
Евакуацията на ранените протичала след приключването на военната операция. В най-близкия град или селище /близо до лагера/ се строяла полева лечебница, наречена валетудинарий /valetudinarium/, където се помещавали медиците, икономите, инстументариите и обслужващ робски персонал /изпълняващ функциите на съвременните сестри/. Хирурзите, работещи в болниците /валетудинариите/ се наричали medici vulnerarii /от vulnerare – наранявам/.
rom_arts_fig046.jpg
Икономите били аналогът на съвременната болнична администрация, а инструментариите /или снабдителите/ отговаряли за хирургическите инструменти, лекарствата, превързочния материал и друго медицинското оборудване.
Освен това и всеки воин бил задължен да носи със себе си превързочен материал.
Тази система за помощ се съхранила и в Източната Римска империя. Към VI в. в нея били създавани специални подразделения от санитари «deputati» - по 8—10 човека на всеки 200 воини. Яздейки коне, депутатите събирали ранените и ги транспортитрали до валетудинариите. За всеки спасен войник им било плащано със злато.

callicum.jpg

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Глобален Модератор

Римски, ако имахме медали щях да ти връча пет!

И на 5 бири съм съгласен. :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

На мига. С лента или без? :)))

Като те гледам, почнал си много читава серия! Давай!

Колко интересно- нивото на технологиите не е високо в древните времена, но когато цивилизацията прави усилие, колко много се постига и без тях...:)

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • 6 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

на потънал преди 22 века до бреговете на Тоскана гръцки кораб, археолозите открили стъкленици с лекарства. Интересното е, че намерените грахообразни 'хапчета' съдържали екстракти от десетина растителни вида /от хибискус до целина/. Такъв вид композитни /сложни/ лекарства се откриват за първи път и показват, че медицината на древните е била на високо ниво.

http://ancientrome.ru/archaeol/article.htm?a=322

Link to comment
Share on other sites

  • 10 месеца по късно...
  • Глобален Модератор
Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Катон в произведението си „За Земеделието“ за лечебните свойства на зелето:
"Ако искаш да очистиш стомаха си, вземи 4 фунта младо зеле, нарежи го в три купчинки. След това нагрей на огъня гърне с вода, и хвърли в нея едната купчинка, водата ще спре да кипи. След като закипи отново, потопи зелето надълбоко във водата и преброй до 25. След това го извади и направи същото с втората и третата купчинка. След това смели трите купчинки в хаванче и изтискай сока им в глинена чашка. Хвърли вътре сол колкото грахово зърно и тамян и остави сместа да престои за една нощ. Който ще пие тази отвара трябва да вземе топла вана предварително, да изпие мед и да си легне без да е ял нищо. На следващата сутрин няка приеме лекарството и нека си почива четири часа. Когато почувства симптоми за повръщане нека легне и се изчисти от жлъчката и слузта. След това нека седне и изпие 1 гемина /0,27 л./ вода.

При колики трябва да се накисне зелето във водата, след това зелето да се хвърли в гореща вода, и нека кипи, докато съвсем не размекне. Изцеждайки водата, добавете към зелето сол, тамян и просо, добавете масло и пак кипнете сместа. След това го излейте в чиния, за да изстине. След това може да я консумираш. Ако не те тресе, изпий я със подправено вино. Ако имаш треска, със виното пийни и вода. Да се взима всяка сутрин. Лекарството може да се дава по един и същ начин и на мъжете, и на жените, и на децата.

Смляните в хаванче листа от зеле могат да се налагат върху всякави гнойни рани и подутини. Тo изчиства всички язви и пришки, и ги изцерява безболезнено. Но преди това трябва да го измиеш с гореща вода, да го стриеш и да го прилагаш два пъти на ден. Така ще изчезне всякакво загнояване.

За да излекуваш навяхване, трябва да измиеш болното място с гореща вода два пъти дневно, и да прилагаш към него смляно зеле. Така ще минат и болката, и навяхнането.

Ако нарежеш, измиеш и изсушиш зелеви листа и ги подправиш със сол и оцет, ще се получи най-здравословната храна. За да е по-приятна на вкус, може да я залееш с подсладен оцет, да добавиш суха мента, седефче, стрити плодове от кориандър и сол. Това ястие ще унищожи в зародиш всички болести, ще заздрави стомаха, а също така ще излекува очни заболявания и главоболие. Тряба да се приема сутрин на гладно. То лекува меланхолия, тъга, сърцебиене, болести на черния и бял дроб, спазми в червата и всички вътрешности.

Всеки страдащ от безсъние може да се излекува пак с това зеле. Трябва да го изяде на гладно запържено с масло, топла и леко осолено. Колкото повече го изядеш, толкова по-скоро ще се излекуваш.

За болните с остри болки в стомаха има такова лечение: добре накиснати във вода зелеви листа се слагат в котел и водата се кипва, изцеждате я след това, добавяте малко масло, малко сол, тамян и ситно просо, отново кипвате и изливате върху чиния. Това зеле яжте без хляб, или пък натопете в него хляба. Ако няма треска – пийте и подправено вино: ако изтощен човек консумира по такъв начин зелето, бързо ще възстанови силите си".

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...
  • Глобален Модератор
Няколко упоменания за медицински практики в Noctes Atticae на Авъл Гелий:
15. ЗА ЦЕЛЕБНИТЕ СВОЙСТВА НА КУКУРЯКА
Когато Карнеад от академическата школа се готвел да напише трактат срещу книгите на стоика Зенон, той очиствал стомаха си с бял кукуряк, за да не прелее някой от развалените в стомаха сокове и да стигне чак до седалището на душата, с което да размекне настойчивостта и бодростта на духа; с такова усърдие и такава подготовка на тялото и душата си пристъпвал този известен с необикновените си дарби мъж към опровержението на Зеноновите съчинения; та щом прочетох това сведение в “Гръцка история”, аз се заинтересувах какво ще рече “бял кукуряк”.
Тогава открих, че съществували два вида кукуряк, които се познават по цвета - бял и черен /касае се за две различни растения - под 'бял кукуряк' древните именуват чемериката, а под черен - различните видове кукуряк/, ала разликата в обагрянето не била нито в семето, нито в стръкчето, а в корените; белият очиствал стомаха и горната част от корема чрез повръщане; черният разкарвал така наречената долна част на корема166; и двата имали свойството да извличат от тялото вредните течности, които били причинители на болести. Съществувала обаче и опасността да не би, разтваряйки всички проходи в човешкото тяло, кукурякът наред с причините за болестите да изхвърли и онези вещества, които са причините за живота, и да не би, отнемайки по този начин цялата поддръжка, идеща от естествените сокове, да погуби човека.
Най-безопастно действал кукурякът от остров Антикира - така пише Плиний Секунд в своята “Естествена история”. Затова и народният трибун Ливий Друз, налегнат от така наречената “комициална” болест167, отишъл на Антикира, пил там настройка от кукуряк и така се изцерил от страданието.
Четох освен това, че преди да тръгнат на лов, галите натопяват стрелите си в сок от кукуряк, защото удареният и убит с тях дивеч става по-крехък за ядене; но за да не се разнесе кукурякът, те изрязвали доста голям кръг около поразеното от такива стрели място.
16. ЗА ОТРОВИТЕ
Патиците в Понта, казват, се прехранвали с най-различни отровни треви. Пък и Леней, освобожденецът168 на Гней Помпей, пише, че прочутият цар на Понта Митридат проявявал голямо влечение към лечебната наука и цяровете от този род и често смесвал кръвта на споменатите патици с лекарства, които обезсилват отровите; така приготвена, кръвта, изглежда, имала могъща сила; а самият цар постоянно приемал подобни илачи, за да се предпази от неведомите клопки на угощенията, та дори съвсем съзнателно, нарочно изпивал на показ пред всички смъртоносна и бързодействаща отрова и въпреки това оставал невредим. Затова подир време, когато след своето поражение се оттеглил в най-далечните предели на царството и решил да умре, той опитал най-силните отрови, за да ускори смъртта си, ала напразно и като нямал какво да стори, пронизал се с меча си. Измислената от царя на Понта противоотрова е много разпространена днес и се нарича “Митридатова”.
Кн. XVII
10. ЗА ВЕНИТЕ И АРТЕРИИТЕ
В разгара на лятото се бях скрил в имението на бившия консул Херод, което се намира в равнината на Атика, на едно място, наричано Кефисия, богато на води, пасбища и гори. Там аз изведнъж бях повален в леглото от силно разстройство и остри пристъпи на треска. А когато философът Калвизий Тавър и някои други негови последователи дойдоха от Атина да ме навестят, тамошният лекар, който в този момент ме преглеждаше, започна да обяснява на Тавър какво ме мъчи, по какъв начин и през какви промеждутъци пристъпите се усилват и отслабват. Посред този разговор, решил, че състоянието ми се е подобрило, той се обърна към Тавър: „Можеш и ти също да се увериш в това, ако напипаш жилата му", което на латински означава: „ако докоснеш вената му".
Неприятно изненадани от това напълно невежествено за един лекар неумение да се изразява, защото бе казал вена вместо артерия, всички учени, които бяха дошли с Тавър, неволно зароптаха и се намръщиха, но Тавър, както винаги любезно, му каза: „Сигурни сме, почтени, че добре ти е известно на какво се вика „вена", на какво — „артерия", че вените сами по себе си са неподвижни и че биват търсени само за пускане на кръв, а артериите със своето трептене и биене показват вида и силата на треската; ала, както ми се струва, ти се изрази по-скоро разговорно, отколкото невежествено; защото не само тебе, но и мнозина други съм чувал да наричат погрешно артерията вена. Затуй постарай се да разберем, че ти си по-изискан в лечението, отколкото в словото и с помощта и благоволението на боговете ни върни колкото се може по-скоро нашия приятел здрав и читав."
Спомняйки си след време този упрек към лекаря, аз реших, че не само за един лекар, но и за всички свободни и свободно образовани хора е срамно да не притежават дори такива познания за собственото си тяло, които не представляват кой знае колко дълбока и неразгадаема тайна и които природата е пожелала да остави лесни и достъпни за нас, за да пазим нашето здраве; и затова всеки свободен миг аз се зачитах в медицинските книги, които според мен бяха подходящи да попълнят образованието ми и от тях наред с многото други сведения, принадлежащи към този вид просвета, аз, струва ми се, научих определението за вените и артериите, наричани от лекарите „съдове": вената е вместилище на кръвта, разтворена и размесена с природен въздух, в който съд има повече кръв, по-малко въздух; артерията е вместилище на природен въздух, размесен и разтворен в кръвта, в който има повече въздух, по-малко кръв; а биенето е естествено, независещо от волята на човека напрягане и отпускане в сърцето и артерията. Впрочем древните лекари са му дали следното определение на гръцки език: „Биенето е несъзнателно разпускане и свиване на артерията и сърцето."
Кн. XVIII
4. ЗА РАЗЛИЧНИ РЕАКЦИИ НА ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ
Аристотеловите книги, озаглавени „Природни проблеми", са твърде приятни и изпълнени с всякакъв род тънки подробности. В тях той изследва защо внезапният и силен страх в повечето случаи тутакси предизвиква разстройство на стомаха. Търси също така отговора на въпроса, защо ако човек стои повече време близо до огън, бива спохождан от малка нужда. Що се отнася до бързото и силно разстройство поради страх, причината според Аристотел е в това, че всеки страх е изстудяващ, или — както той го нарича на гръцки — „хладотворен", и посредством силата на хлада той изгонва цялата кръв и топлина от повърхността на кожата и ги насочва навътре в тялото, поради което кръвта на изпитващите страх хора слиза от лицето им и те пребледняват. „Та точно тази кръв и топлина, казва той, достигнали най-вътрешните части на тялото, раздвижват и раздразнят стомаха ." За изобилната урина, предизвикана от горящ наблизо огън, казва следното: „А огънят разтваря сгъстените частици, както слънцето разтапя снега."
5. ЗА ВРЕДАТА ОТ СНЕЖНАТА ВОДА
В тибуртинското имение на един наш заможен приятел се бяхме оттеглили в най-жежките дни на лятото аз и неколцина мои връстници и близки, изучаващи красноречието или философията. С нас бе и един почтен човек, твърде начетен привърженик на перипатетическото учение и удивително запален по Аристотел. Той все се мъчеше да ни възпре да не се наливаме с вода от разтопен сняг и строго ни гълчеше. Позоваваше се на авторитета на известни лекари и най-вече на изкусния и опитен във всички човешки работи философ Аристотел, който казва, че снежната вода е твърде полезна за земните плодове и дърветата, но за хората е нездравословна, ако се пие в големи количества, защото неусетно и задълго засява във вътрешностите ни охтика или други болести. Това ни бе повтаряно внимателно, добронамерено и непрестанно. Но тъй като ние продължавахме да си пием снежна вода, той донесе от тибуртинската библиотека, която се намираше тогава в храма на Херакъл206 и беше доста богата, една книга от Аристотел с думите: „поне на тоя премъдър човек повярвайте и престанете да съсипвате здравето си"
В книгата пишеше, че снежната вода била много вредна за пиене и че когато замръзне здраво и силно, тя се превръща в това, което гърците наричат „кристал", тоест лед; причината за замръзването се обясняваше по следния начин: „когато поради студения въздух водата се втвърдява и стяга, по необходимост се извършва изпарение и от нея се извлича и изтича някакъв особено нежен лъх. Това, което се изпарява, е най-тънкото вещество в нея; затова остава по-тежкото, по-мръсното и по-нездравословното, което, шибано от тласъците на въздуха, приема вида и цвета на бяла пяна. А това, че известна здравословна част излита и се изпарява от снега, може лесно да се докаже, защото след разтопяването има по-малко вещество, отколкото преди да замръзне".
Предлагам и няколко изречения, взети от книгата на самия Аристотел: „Защо водата от разтопен сняг и лед е по-лоша? Защото, когато цялата вода замръзва, най-леките и най-тънки частици се изпаряват. Доказателство за това е, че веднъж замръзнала, след разтопяването си тя е по-малко отпреди. Следователно, щом най-здравословната й част липсва, останалата й част неизбежно трябва да е по-лоша." След като прочетохме това, решихме да почетем превъзходния учен Аристотел. Оттогава нататък аз обявих война на снега, а останалите — всеки по своему — сключиха с него примирие.
Кн. XIX
Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Древноегипетска рецепта за махмурлук:

http://www.livescience.com/50544-ancient-hangover-cure-discovered.html

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Глобален Модератор
Римските медици имали достъп до доста голям набор от хирургични инструменти, които били предназначени да им помагат при лечението на пациентите. Точният времеви период, в който са се употребявали хирургичните инструменти в римската медицина до голяма степен не може да бъде определен.
Хипократ (460 г. пр.Хр.) е сред гръцките медици, оказали голямо влияние на римската култура и медицина. Една от съвременните археологически находки (открита в Кос - родното място на Хипократ) съдържа хирургични инструменти, идентични на използващите се в римската медицина.
Автентични хирургични инструменти са открити и в дома на хирург в Помпей, който е съхранен под вулканичната пепел на изригналия по това време вулкан Везувий. Приблизителната година, през която били изработени е 233 г. пр. Хр. През 1947 г. са направени копия на тези инструменти. Те се съхраняват в библиотеката "Claude Moore Health Sciences". Колекцията е един от най-добрите примери на запазени инструменти, с които разполагали хирурзите по това време. Някои от тях са:
1. Вагинален спекулум (на гръцки: dioptra, на латински: Speculum magnum matricis)
20131003090944_hirurgichni_instrumenti_i
Състои се от 2 свързващи части, които се отварят и затварят с държачи, закрепени с винтов механизъм. Подобни на този спекулуми са се използвали до осемнадесети век в Европа. Соранус е сред първите автори, споменали този инструмент. Гръко-римски автори на трудове по акушерство и гинекология често препоръчвали употребата на спекулум за диагностиката и лечението на вагинални и маточни нарушения. Изработвали се от бронз, което ги прави лесно рециклируеми.
2. Ректален спекулум (на гръцки: hedrodiastoleus, на латински: Speculum rectalis)
hirurgichni_instrumenti_izpolzvani_v_rim

За този инструмент е споменал Хипократ в един от своите медицински трактати: "за да прегледате пациент, който е с разранена част от дебелото черво, използвайте ректален спекулум."
3. Костни лостове
hirurgichni_instrumenti_izpolzvani_v_rim
Гален пише, че тези инструменти са се използвали при лечението на фрактури на костите и вадене на зъби.
4. Костен форцепс (на гръцки: ostagra, на латински: Оs forcipe)
hirurgichni_instrumenti_izpolzvani_v_rim

Соран твърди, че ако по време на раждане главата на плода заседне в родовите пътища се налагало тя да се отвори с остър инструмент, а парчетата от черепа се отстранявали с костен форцепс (от където произхожда и неговото наименование).
5. Вендузи (на гръцки: sikua , на латински: Cucurbitulae)
hirurgichni_instrumenti_izpolzvani_v_rim
Поставят се на различни места по тялото. След нагряване вендузите се поставят на желаното място. По-големите са се поставяли на гърба, а по-малките на ръцете или краката.
6. Тръбички, предпазващи от контракции и сраствания (на гръцки: motos molubous
на латински: plumbea fistula)
hirurgichni_instrumenti_izpolzvani_v_rim

След операция на носа, ректума или вагината е било обичайно на мястото да се постави такава тръба от олово или бронз, за да се предотврати свиването и срастванията. По този начин са се прилагали и медикаменти.
7. Инструменти за обгаряне (на гръцки: kauterion, на латински: Ferrum candens)
hirurgichni_instrumenti_izpolzvani_v_rim
Обгарянето на хирургичните рани предпазва от инфекции и способства за по-бързото им зарастване. Обгарянето се е използвало, за да се намали кървенето по време на операциите.
8. Сонди (на гръцки: kauterion, на латински: Ferrum candens)
hirurgichni_instrumenti_izpolzvani_v_rim

Този комплект от сонди се е съхранявал в метален цилиндър, за да ги предпази от външни въздействия.
9. Мъжки катетър
hirurgichni_instrumenti_izpolzvani_v_rim
Римските лекари го използвали, за да направят проходими пикочните пътища. Това позволявало на урината да премине свободно от тялото. Тези ранни катетри представлявали кухи тръби, изработени от стомана или бронз. Видима е кривата леко S-образна анатомична форма на този инструмент.
10. Уред за клизми
hirurgichni_instrumenti_izpolzvani_v_rim
11. Акушерки куки, остри куки (на гръцки: agkistron, на латински: hamus, acutus)
hirurgichni_instrumenti_izpolzvani_v_rim

Куките били два вида - тъпи и остри. Често са споменавани в гръцката и латинската медицински литература. Използвали се за същите цели като в съвремието - за дисекции, за отстраняване на малки парченца тъкан и чужди тела, за преглеждане и прибиране на раните. По време на дисекциите много от манипулациите, които сега се извършват с форцепс са се правили с острите куки.
12. Форцепси (на гръцки: tricholabis, на латински: vulsella)
hirurgichni_instrumenti_izpolzvani_v_rim
В съвременните епохи голяма част от този тип форцепси вече не са хирургични инструмени. Част от тях се използват в домакинството и козметиката (най-често за епилация).
13. Форцепс за увулата
hirurgichni_instrumenti_izpolzvani_v_rim
В "Aetius" (II.iv.2) е описана ампутация на увулата. Първоначално тя се е стягала силно с форцепса, за да се преустанови кръвоснабдяването й, а след това тъканта се е изрязвала.
14. Форцепси за коремни операции
20131003094705_hirurgichni_instrumenti_i

15.Остеотоми - за разсичане на костта при ампутация на крайник

hirurgichni_instrumenti_izpolzvani_v_rim

16. Скалпели

hirurgichni_instrumenti_izpolzvani_v_rim

17. Медицински ножици (на гръцки: psalis, на латински: forfex)

hirurgichni_instrumenti_izpolzvani_v_rim

Авторът на медицински текстове по хирургия Oribasius твърдял, че подстригването на косата е редовна медицинска процедура, на която е посветил специална глава от своята работа. Celsus също причислява рязането на косата към терапевтичните процедури. Вероятно древните римляни са считали, че медицинските ножици не били достатъчно прецизен инструмент и рядко са ги използвали за операции.

18. Шпатули и сонди
hirurgichni_instrumenti_izpolzvani_v_rim
Почти всеки медицински писател ги споменава. Шпатулата е по-скоро фармацевтичен, а не строго хирургически инструмент, защото овалният й край се е използвал за разбъркването медикаменти. Използвала се е за нанасянето на мехлеми върху хирургичните рани.
Link to comment
Share on other sites

  • 6 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

MEDICAL CANNABIS - A SHORT GRAPHICAL HISTORY

GRECO-ROMAN MEDICINE

http://antiquecannabisbook.com/chap2B/Greco_Roman/Greek-Roman.htm

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Една интересна експозиция в РИМ Стара Загора с ново уникално сребърно римско сгъваемо ножче:

12671819_1004396836298686_55693091653219

http://www.bta.bg/bg/video/show/id/0_p1r03n50

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

What Secrets Do Ancient Medical Texts Hold?

The Smithsonian's Alain Touwaide studies ancient books to identify medicines used thousands of years ago

pill2.jpg

In 2002, Alain Touwaide came across an article about the discovery, some years before, of a medical kit salvaged from a 2,000-year-old shipwreck off the coast of Tuscany. Divers had brought up a copper bleeding cup, a surgical hook, a mortar, vials and tin containers. Miraculously, inside one of the tins, still dry and intact, were several tablets, gray-green in color and about the size of a quarter.
 

Touwaide, a science historian in the botany department at the National Museum of Natural History, recognized that the tablets were the only known samples of medicine preserved since antiquity. “I was going to do everything I could to get them,” he says.

Touwaide, 57, has devoted his career to unearthing lost knowledge. He is proficient in 12 languages, including ancient Greek, and he scours the globe searching for millennia-old medical manuscripts. Within their pages are detailed accounts and illustrations of remedies derived from plants and herbs.

pill.jpg.9e91592249fb0c7775b60232734eaba

After 18 months of negotiations, Touwaide obtained two samples of the 2,000-year-old tablets from Italy’s Department of Antiquities. He then recruited Robert Fleischer, head geneticist at the Smithsonian’s Center for Conservation and Evolutionary Genetics, to identify plant components in the pills. Fleischer was skeptical at first, figuring that the plants’ DNA was long degraded. “But once I saw plant fibers and little bits of ground-up plant material in close-up images of the tablets, I started to think maybe these really are well preserved,” he says.

Over the past seven years, Fleischer has painstakingly extracted DNA from the samples and compared it with DNA in GenBank, a genetic database maintained by the National Institutes of Health. He has found traces of carrot, parsley, alfalfa, celery, wild onion, radish, yarrow, hibiscus and sunflower (though he suspects the sunflower, which botanists consider a New World plant, is a modern contaminant). The ingredients were bound together by clay in the tablets.

Armed with Fleisher’s DNA results, Touwaide cross-referenced them with mentions of the plants in early Greek texts including the Hippocratic Collection—a series loosely attributed to Hippocrates, the father of Western medicine. Touwaide found that most of the tablets’ ingredients had been used to treat gastrointestinal disorders, which were common among sailors. Afflicted seafarers, Touwaide speculates, might have diluted the tablets in wine, vinegar or water to ingest them.

This latest research will be added to the holdings of the Institute for the Preservation of Medical Traditions—a nonprofit organization founded by Touwaide and his wife and colleague, Emanuela Appetiti, a cultural anthropologist.

“The knowledge to do what I’m doing is disappearing,” says Touwaide, surrounded by his 15,000 volumes of manuscripts and reference books, collectively named Historia Plantarum (“History of Plants”). With manuscripts deteriorating and fewer students learning ancient Greek and Latin, he feels a sense of urgency to extract as much information as possible from the ancient texts. He says they tell stories about the lives of ancient physicians and trade routes and contain even such esoterica as an ancient system for describing colors.

“This is important work,” says Fleischer. “He is trying to tie all this together to get a broader picture of how people in ancient cultures healed themselves with plant products.”

http://www.smithsonianmag.com/arts-culture/what-secrets-do-ancient-medical-texts-hold-1630771/?no-ist

 

 
Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • 11 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Откъде идва думата ''абракадабра''?

Inscribis chartae, quod dicitur Abracadabra:

Saepius et subter repetas, sed detrahe summae,

Et magis atque magis desint elementa figuris:

Singula quae semper rapies et coetera figes,

Donec in angustam redigatur litera conum.

His lino nexis collum redimire memento.

Така братята римляни са се опитвали да се предпазят от маларията, според третовековния лекар Quintus Serenus Sammonicus, дал заклинанието в труда си ''Liber Medicinalis'':
http://gizmodo.com/the-fascinating-secret-origin-of-abracadabra-1791435987

Link to comment
Share on other sites

  • 11 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

За баенето от диалога “Хармид” на Платон

“/155е/ Когато ме запита дали знам лек за глава, едва-едва, но отговорих все пак, че зная. “Какво е това лекарство?”, попита. Казах му, че е билка, но че освен нея има нужда и от баене, което, ако се припява заедно с вземането на билката, тогава лечителното й действие е пълно. Без баенето от вземането на билката няма никаква полза.» /156а/ А той рече: «Ще ми продиктуваш ли тогава думите на баенето?» «Но дали след като ме убедиш да го направя, или няма да ме убеждаваш?», попитах аз. Засмя се и рече: «След като те убедя, Сократе.» «Хубаво, рекох. Ама ти и името ми добре знаеш.“ А той отвърна: «Знам го, стига да не бъркам. В разговорите на моите връстници често става дума за теб. Освен това си спомням, че като дете съм те виждал заедно с Критий.» «Добре правиш, че ми припомняш, рекох аз. А щом е тъй, мога да ти кажа още по-свободно /b/ какво e това баене. Чудех се преди малко по какъв начин да ти представя неговото въздействие. То, Хармиде, се изразява в един вид невъзможност да се излекува само главата. Може вече да си чул за това от добрите лекари. Когато при тях отиде човек с болни очи, казват му, че не е възможно да се заемат с лекуването на очите, ами било нужно ведно с това да лекуват и главата, ако искат да му оздравеят очите. /с/ На свой ред това човек да се надява, че главата може да се излекува сама по себе си отделно от цялото тяло, също било пълно невежество. Та изхождайки от това положение, те прибягват до лечителни режими, отнасящи се до цялото тяло. Тъй посредством цялото те се заемат да лекуват и оздравят отделната част. Нали познаваш тия техни възгледи и този начин на лекуване?» «Разбира се,» рече Хармид. «Дали ги смяташ за добри и приемаш ли ги?» «Напълно,» отговори той.”

/d/ А аз, като чух, че одобрява, поокопитих се и малко по малко почна да ми се възвръща куражът. Посъвзех се и казах: «От подобно естество, Хармиде, е и въздействието на баенето. Научих го там във войската от един тракийски лекар от учениците на Залмоксис, за които се говори, че можели да направят човек  безсмъртен. Та тоя трак казваше, че елините имали право, като говорели това, дето казах току-що. «Залмоксис, рече ми той, нашият цар, /е/ който е божество, говори, че както не бива да се заемаме с лечението на очите отделно от главата, тъй не бива да се заемаме с лечението на тялото отделно от душата.” Причината елинските лекари да не успяват да се справят с повечето болни била в това, че нямат знание за цялото, за това, че ако е болно и се нуждае от лекуване, е невъзможно да бъде оздравена отделната част. Твърдеше, че злото и доброто за тялото на всеки човек произтичат от душата, че тя е техният извор, /157а/ какъвто е от своя страна главата за очите. Затова, ако искаме да бъде здрава главата и останалото тяло, нужно е да излекуваме най-напред и най-вече душата. „А душата се лекува, щастливецо, рече, с определено баене.” Баенето се състояло в изказване на добрите положения. От такива положения се пораждала в човешките души разумност. Щом се породяла веднъж и щом се появяла, лесно било да се произведе здраве и за главата, и за останалите части на тялото. Запознавайки ме с лека и с баенето, той рече: /b/ „Нека никой не те склони да му лекуваш главата с това лекарство, преди да ти остави по-напред душата си да му я излекуваш с баене. Защото напоследък тая грешка е доста разпространена, каза. Има лекари, които се заемат да лекуват душата или тялото отделно.” С много настояване той ми нареди да бъда твърд – никой, нито богат, нито благороден, нито красив човек, да не може да ме убеди да постъпя иначе. И аз, /с/ понеже му се заклех и понеже е нужно да се подчиня, и теб ще послушам, ще ти дам лек за глава, ако си съгласен по-напред да предоставиш душата си да й побая с баенето на трака според неговите поръки. В противен случай нищо не бихме могли да направим за теб, мили Хармиде.»

Епиктет: Към тези, които лесно стигат до това да обучават на философия срещу заплащане:
"Човек трябва да подхожда към това по друг начин. Тази работа е голяма, изпълнена с тайнство и не може да се върши току-така и от случаен човек. И дори не е достатъчно някой да е просто много знаещ, за да може да се грижи за младите. Трябва да има и някаква подготовка, да е придобил и нужните за това качества. Кълна се в Зевс, той трябва да има и определена външност и преди всичко богът трябва да го посъветва да заеме това място…
Ти отваряш лечебница, без да имаш друго освен лекове и без да знаеш, а и да проявяваш любопитство да научиш кога и как се прилагат.
- Ето мазило за очи за тоя човек. Аз имам същото.
- Да не би и да знаеш как да го използваш? Да не би и да знаеш кога и как ще помогне и на кого? Тогава защо играеш на зарове в толкова важни работи, защо постъпваш толкова лекомислено и се заемаш с нещо, което съвсем не е за теб? Остави го на можещите и на тези, които му познават реда."

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...