Калинка върху книгата

[Lepidopteria]

„Букварче, ти другарче на детските ми дни,

За тебе ще си спомням до късни старини.

В една най-бедна хижа, без слънчеви лъчи,

Чрез тебе аз прогледнах и с двете си очи..."

Помните ли тези редове? Усещам усмивчиците по лицата Ви - едни детски, такива, дето само спомена може да ги докара. Познахте я, нали?! Но преди да стигне до псевдоним Калина Малина, тя минава през много перипетии. Днес е ред да се запознаем и с нейната история.

Райна Иванова Радева, както е истинскотоѝ име, е родена на 3 август 1898 г. в гр. София. Тя е най-голямото от шестте деца на Екатерина и Иван Радеви. Най-хубавите спомени от детството ѝ, както тя споделя многократно и на преклонна възраст, остават миговете, изживени в дядоватаѝ къща в Нови Пазар.

За нея от голяма важност е фигурата на баща ѝ - Иван Радев. Първо възпитаник на Рисувалното училище, а по-късно и дипломиран педагог в рождената година на дъщеря си той открива в три квартала на София първите частни забавачници. Определено ориентирани към децата на заможните семейства, тези заведения бързо (за около 5 години) губят интереса на находчивия предприемач. Когато гранд дамата на българската детско-юношеска литература навършила 6 години, баща ѝ вече се занимавал с новия си също толкова мащабен проект - т.нар. „Трудово училище с приют" за „празноскитащи младежи". 200 декара земя били отпуснати от Министерството на просветата в името на тази кауза, които били обработвани от питомците на приюта. С доста усилия се намерили пари за изграждането на бараки за сън, закупили се посеви и дръвчета, назначен бил пазач. Разбира се, нещата не потръгнали в очакваната посока - скоро селяните от околните села, наговорени от заможен скотовъдец, се втурнали към приюта. Под покривалото на нощта те разбили инвентара и опожарили бараките. Иван и семейството му трудно преживели този провал, но той не сломил духът му. Скоро след тази случка той, редом с Мара Белчева, бил един от първите заселници в село Горни Лозен, където се опитал да направи приют за самотни старци и да развива просветна и културна дейност. Като резултат и до днес там стои читалище „Пенчо Славейков", появило се след многоемките усилия на Райниния баща да скрепи наново комитета „Пенчо Славейков". Начинанието поради, което той и семейството му стават жители на крайсофийското село също се проваля. Детството на писателката преминава в препускане из България. Баща ѝ учителства ту тук, ту там, а голямото му семейство сменя квартира след квартира. Самата Райна по-късно споделя, че е имала трудно детство "Чергарският живот ме научи да се справям с несгодите, да търпя лишения.

Разкри ми и хубостите на нашата природа." - пише Калина Малина. Грижейки се за по-малките си братчета и сестричета, Райна често им разказвала приказки, които сама измисляла. По-късно започнала да ги записва в тетрадка Първотоѝ стихотворение „Пролет" датира от ученическите ѝ години в Каспичан, където баща ѝ работи като учител. В шуменската гимназия нейните съчинения са забелязани от преподавателката ѝ Евдокия Щърбакова, чиито похвали играят ролята на катализатор в литературната ориентация на младото момиче. Вече ученичка във Втора софийска девическа гимназия Райна задълбочава литературните си търсения и се увлича по символизма. Тозиѝ уклон бързо бива разсеян от една среща с Вазов през 1916 г. в Градската градина. Вечерта тя изгаря всичките си тефтери и решава, че ще се учи да писателства от примера на Вазов.

В обществото но литературния кръжок „Към някъде" се среща и с гимназиста Димитър Митов, който няколко години по-късно ще се окаже нейн съпруг. През

1917 г. Райна записва славянска филология в Софийския университет, но, поради финансови затруднения, прекъсва след първия семестър.

Двадесетгодишната госпожица заминава за Етрополе, където работи като учителка.

През 1921 г. Все пак тя успява да завърши Висшия педагогически институт. В края на същата година се венчае за Димитър Митов. И, тъй като двамата младоженци имат много общи интереси в областта на литературата, те живеят щастливо през целия си живот. Имат две деца - Радка и Борис. Макар че в 30те години на ХХ век Димитър успява да се наложи като един от най-видните ни литературни и театрални критици, на Райна ѝ предстоят 15 години учителстване, преди славата да почука на врата й.

Първото произведение, подписано с псевдонима Калина Малина, е стихотворението „Без подслон", публикувано през 1924 г. в сп. „Светулка".

Преди това тя пише под различни имена в много издания на периодичния печат. 1928 г. е годината, в която излиза първатаѝ стихосбирка за деца със звучното име „Кавалче" и може да се определи като старт на задълбоченатаѝ творческа дейност. Следват "Преди, преди вретенце" (1930), "Моряче" (1938), "Малките житни зрънца" (1939), "Огърлица" (1948), "Дружната игра" (1954), "Мои познайници" (1967), "Ей, пътечко моя" (1968), "Хилядолетие" (1975), "Майчини песни" (1990 - изд. сл. смъртта й) и др. За децата пише разкази, повести, приказки. Освен че, творчески е много ангажирана, тя успява да редактира три детски вестника и да участва в съставянето на христоматии и учебници (в три е съавтор с Е. Багряна).

Следващата 1929 г. е знаменателна не само за нея, но и за цялата българска литература. Излиза първия български роман за деца „Златно сърце".

Изключително добре приет от критиката той претърпява още 5 издания. През 1936 г. излиза първата ѝ книга за възрастни - сборника с разкази "Провинциални сенки", после "Нощни пеперуди" (1939), "Планинецът" (1943), повестта "Кръвта на дедите", романът "Старшата сестра" (1941).

Авторката на над 50 заглавия умира на 4 януари 1979 г. в София.