Жената зад героя

[Lepidopteria]

Помните ли думите, изписани от дядо Вазов в края на "Немили-недраги": "Бедни ми, Македонски..." Да, отчасти и за това ще стане въпрос. Но по-основно ще се спра на избледняващия спомен за една жена, която историята е запомнила покрай величието на съпруга й.

Всеки от нас, още в ученическите си години се е натъквал на думите: "Мила ми Венето, Димитре и Иванке!..." Познахте ли ги? Естествено, че Ботев! И естествено покрай спомена за него ще поговорим и за нея - за Венета. Като жена се чувствам някак длъжна да проследя и женското начало и женската поддръжка и женския героизъм, проявени във смутните години преди Освобождението. Вазовата Рада, визираща Райна Княгиня, е само повод историците да се обърнат към феми-модела на поборничеството. Но Рада така и не вижда това, което очите на Македонски съзират след героизма на хъшовете, след безграничното себеотдаване в името на идеала "за чиста и свята република". Венета, обаче не само вижда, живее и чувства угнетяващите събития в Следосвобожденска България, тя е пряка жертва на политическото безхаберие и хорското пренебрежение. Затова - последвайте ме в спомена за нея.

Първия брак на Венета е сключен, по непотвърдени данни (няма доказателствени факти), когато тя е била 17 годишна. Заможното й семейство я дава за жена на също така заможния търновски сарафин Дончо. Бракът им е тежък, скован, нетърсещ съпружеска близост, дори несподелен. От този брак се ражда първото дете на Венета - Димитър, който по-късно Ботев ще спомене в последното си писмо до нея, написано минути преди да напусне кораба "Радецки". Но още е рано за това. Игнорирана от съпруга си в брачния живот, Венета решава да избере собствения си път сама. Във времето на патриархалните традиции тази жена прави крачка, която е немислима за съпругите от тази епоха. С един наръч дрехи и с малкия Димитър тя напуска студеното огнище на съпружеството и заминава за Букурещ при своя чичо - Негово Преосвещенство Панарет Рашев. Търновци не прощават на младата невеста вироглавството и себепочитането пред това на съпруга й. Злонамерени езици я одумват и клеветят избора й. Днес е смешно това да се случи, но преди повече от век това е било приемано за ненормално поведение. Но Венета е далече от всичко това. Заобиколени от грижите на Панарет, тя и Димитър десетина години живеят в къщата му. Там Венета "държи ключовете" и домакинства, грижи се за застаряващия свещеник и полага основите на образованието на сина си. По спомени на съвременници, по записки и официални документи, в тази къща (на партерния й етаж) се е помещавало и българското училище в Букурещ. Там именно Венета чува за новия даскал, който бил строг с учениците си и им преподавал неща извън уроците. За първата им среща се носи една легенда (никога никъде не е документирано това събитие). Говори се, че Ботев дълго време я заглеждал и веднъж, когато тя минала покрай него той я настигнал, обяснил й се в любов и тогава поставили началото на връзката си. Както вече казах, това е само легенда - възможно е и да има някаква част истина в нея, но тя е потънала в забвение. Кръгът от познати и приятели на Панарет започват ожесточено да нападат жената, укорявайки отношенията й с Ботев. Укор и критика търпят и желанието и съпричастността й към гладуващите хъшове. От записки на нейни спомени, става ясно, че от пищните трапези на преосвещенската къща Венета е изнасяла храна за тях, а често им е давала и дрехи. След утегнителен разговор с Панарет, Венета изчаква удобен момент и става съпруга на Ботев.

Умишлено не се впускам в разкази за майчините й притеснения по отношение на първото й дете и новия й съпруг, защото си мисля, че този момент е логичен и близък до съзнанието на всеки човек. По-важното е, че Венета изоставя лукса и сигурността на чичовата си къща и се впуска в мизерния и несигурен живот на един емигрант и радетел за българското. Скромните възможности на семейството, обаче биват разделяни между тях и гладните поборници. Венета засвидетелства съпричастието си към това, което вълнува съпруга й и към страданията на тези отрекли се от себе си хора, оформящи неговото обкръжение, като кърпи и пере дрехите им, посреща ги на вечеря,на обяд. Колко може да направи една жена в нейното незавидно положение - може да подкрепи само така каузата. И ражда Иванка - единствената дъщеря на Ботев. Тази щастлива дата е 13 април 1876г. (стар стил).

След смъртта на Ботев (месец и половина след раждането на дъщеря му) и след множество перипетии тя се завръща в Търново. Новата власт на вече свободна България я поставя в позицията на „покорна молителка". Подвига на Ботев е забравен. Самия Стамболов, който в Букурещ не веднъж се е ползвал от топлата вечеря в дома на Христо и Венета, отказва да увеличи унизително ниската й пенсия. Тя в продължение на няколко години получава безвъзмездната помощ от държавата като вдовица на загинал за свободата на Отечеството поборник от 30 лв. Мизерията и нищетата, лишенията и работата по чуждите къщи са нейни верни спътници. След поредния отказ от правителството за повишаване на пенсията й и публикуването на искането й в публичното пространство, тя пише писмо до самия Стамболов с молба „тази унизителна пенсия да бъде спряна". Така и става. Отново с помощта на чичо си Панарет Рашев, Венета съумява да отгледа и изучи децата си, съблюдавайки стриктно заръката на Ботев (поръчана й на раздяла с него, преди той да тръгне към Гюргево): „Гледай Иванка!" И така, за разлика от самата нея децата й Димитър и Иванка получават добро образование. Димитър завършва руската духовна семинария, а Иванка заминава за Женева, където също следва. Скъпата й дъщеричка почива внезапно през 1906 г. И това оставя още по-дълбока рана в душата на Венета. Междувременно Венета спомага по същия начин като в Букурещ и на обвързаните с ВМРО сподвижници на идеята за освобождаване на Македония. Дава и дарение за фонда им от 200 лв. (получени като наследство 11 години след смъртта на Панарет). Прави дарения и за църквата в града си.

Венета умира в къщата си в Търново, като до последно пази писмото от „Радецки", а последните й думи били свързани с желанието то (писмото) да бъде запазено за целия български народ. Много скромното й погребение е прикрито през 1948 г. когато на гроба й общината на Търново поставя надгробна плоча с надпис.

Днес това трябва да се знае.

[ISTORIK]

Изкушавам се да спомена две подробности.

- Димитър Ив. Горов (1840-1881), родом от Пещера, търговец и участник в революционните борби, подпомага хъшовете в Румъния, подпомага материално четата на хаджи Димитър и Стефан Караджа, четата на Христо Ботев и четата на Таньо Стоянов. Същият, заедно със съпругата си Иванка, придружава Ботевите четници на австрийския пътнически параход "Радецки" от Гюргево до Бекет. Именно на него воеводата Хр. Ботев предава прощалните си писма до своето семейство и до своите приятели. От гр. Бекет Дим. Горов изпраща и телеграма от Хр. Ботев до западната общественост, заради което семейство Горови са арестувани от румънските власти.

- Стихотворението "Борба" на Хр. Ботев е посветено на Богдан Горанов, учител, преводач и общественик.