Отиди на
Форум "Наука"

Работохолизмът и националният манталитет


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Работохолизмът и националният манталитет

3а пръв път работохолизмът се появява като термин в Съединените щати, които създават благоприятни условия за професионален просперитет. Американците са най-често сочени като пример за работохолици. Една от причините е икономическата - повечето часове работа носят по-добра заплата. Като резултат около 40% от работещите в Съединените щати не планират отпуска в близко време, а предпочитат да се трудят през по-голямата част от годината. Около 20% пък се страхуват, че ако си дадат почивка, няма кой да свърши започнатата от тях работа. Данните са на Американския статистически институт за обществените нагласи на населението през 2003 г. Зад океана хората масово се отказват от свободното си време и поемат втора или трета работа. В замяна те имат повече пари, но по-малко време за семейството, приятелите, развлеченията.

В Канада работохолизмът също е често срещан. Канадците работят най-вече за да преуспяват професионално. „Най-трудното е да бъдеш по средата“, казва Диана Коцева, счетоводител в голяма фирма там, която е сменила доста компании през последните 15 години. Според нея хората с престижна работа правят всичко възможно да не изпуснат поста. Те са готови на повече натоварвания дори ако това не им допада. „Конкуренцията в Канада е голяма, а позициите - нестабилни“, допълва Коцева. Тя разказва за неин колега, който сутрин става в 4 ч., след което шофира около час до офиса. Работният ден на този човек започва часове преди официалния час, но той предпочитал да върши голяма част от работата си на спокойствие, преди колегите му да пристигнат. Мотивация за подобно поведение са доброто заплащане, социалните бонуси и сигурността на работното място.

Резултатите от националното проучване на Департамента по социология и психология в Канада показват, че днешното младо поколение на възраст между 18 и 23 години не одобрява прекаленото отдаване на работата. Младите предпочитат по-ниско темпо на професионален живот и повече време за развлечения и социални контакти.

В Изтока работят най-много.

Азиатците смятат, че човек живее, за да работи.

Японците имат такъв интензивен ритъм, че работната им седмица продължава 60 - 70 часа. Заради прекалено високите обороти

10 000 служители годишно умират на работното си място. Явлението е известно като кароши и е един от най-наболелите проблеми на източния тип общество.

В Европа тенденцията е точно обратната. Европейците работят, за да живеят. Хората се трудят по-малко като часове и обикновено са ангажирани на едно работно място. Свободното си време пък отделят за хобита, спорт, интелектуални занимания.

Британците са най-работни от нациите в Европа. Изследване на обществените нагласи, публикувано във вестник „Ивнинг нюз“, показва, че един на всеки четирима британци работи между 50 и 59 часа седмично. Пет процента от анкетираните посочват, че в труд са прекарали 70 часа на седмица. Около една трета отговарят, че вършат надомна работа вечер или през уикендите. По закон работната седмица във Великобритания е 40 часа.

Опитите за удължаване на работната седмица във Франция пък станаха повод за поредица от национални протести. През 2000 г. в страната влезе в сила закон, който съкрати работната седмица от 39 на 35 часа. Заедно с това се свиха и заплатите. Мярката имаше за цел да поощри откриването на нови работни места и да намали безработицата. Същевременно обаче организацията на работодателите във Франция „Медеф“ изчисли, че поради съкращаването на работната седмица икономиката е загубила 50 млрд. евро. Работещите пък са се лишили от 15 млрд. евро. Въпреки това французите масово се обявиха против връщането на 39-часовата седмица. В същото време една пета от тях са съгласни да се трудят на смени на две работни места, за да компенсират намаленото си работно време.

---

Проф. д-р Толя Стоицова e заместник-директор на Института по психология към Българската академия на науките. Възпитаник е на Софийския университет (СУ), където през 1979 г. завършва едновременно психология и английска филология. Има специализации в САЩ, Германия, Холандия, Австрия. Преподавала е психология на английски език в „ИКОМ ИНТЕЛЕКТ“ - Акредитиран център на Cook’s Institute, САЩ, за Европа. Проф. Стоицова е също главен редактор на списание „Психологични изследвания“. Автор е на десетки книги, сред които „И усмивката може да бъде заповед“, „Добрият имидж - залог за успех“, „Лице в лице с медиите“. В момента проф. Стоицова преподава психология в СУ, Нов български университет, Националната академия за театрално и филмово изкуство, Националната спортна академия.

Проф. Стоицова, явлението работохолизъм познато ли е в България?

- Познато е предимно в по-образованите среди. В нашата страна работохолиците се делят на два типа - ориентирани навътре или такива, които получават лично удовлетворение от работата, и ориентирани навън, които имат пред себе си определени цели. Първият тип пристрастени към работата често не признават, че се трудят прекалено много. Интересът към задачите им е толкова силен, че ги приемат като лично удовлетворение. Тези хора не се интересуват от кариера или от пари. Много често това се среща в научните среди.

Това важи ли за българина по принцип?

- Българите са далеч от азиатците, които се раждат, за да работят. Ние работим, за да живеем. Пълен мит е, че българинът е работлив. Той обича да прекарва времето си в мисълта за работа, но не и в същинска работа. Погледнете пълните кафенета. Ако бяхме работлива нация, щяхме да сме развито общество.

Болест ли е работохолизмът?

- Не. По-скоро е жизнена философия. Масовото определение за работохолик е „човек, който непрекъснато работи“. От една страна, това е проява на стремеж към по-добър продукт от труда. От друга - зависи от типа характер. Работохолиците най-често са хора от личностен тип А, които са застрашени от инсулти и инфаркти. Тези хора са изложени на по-голям стрес заради повечето отговорности, които поемат на работното си място.

А има ли добри страни работохолизмът?

- Да бъдеш силно отдаден на работата си е въпрос на личен избор. Това е най-хубавата страна на работохолизма. Когато човек изпитва удоволствие от работата си, това не вреди. Освен това доста хора, пристрастени към работното си място, изграждат успешни кариери.

Има ли здравословна граница между мързела и работохолизма?

- Тя обикновено се определя при подписването на трудовия договор. Ако аз искам да работя повече, трябва да знам при какви условия ще става това. Искам да знам как ще ми бъде плащано, до какво развитие ще доведат влаганите от мен повече усилия. В Съединените щати при постъпване на работа хората изчитат и подписват цели книжки за всички условия, при които могат да израстват. Ясно е какви ще са доходите им при спазване на календарни срокове или при свършването на определена работа. Така стресът намалява, а хората имат повече избор.

До каква степен обществото стимулира работохолизма?

- Работохолизмът е много характерен за западния тип общества, където има силна конкуренция. Съревнованието неминуемо води до по-голямо пристрастяване към работата, защото, за да успееш, трябва много да работиш. Когато бях на работен форум в Съединените щати през лятото на миналата година, във Франция имаше стачки против удължаването на 35-часовата работна седмица. Мой колега американец недоумяваше как може да има такова нещо. Според него, ако това се случи в САЩ, всеки ще си намери втора работа. Така че американците имат нагласата да се трудят повече и по-малко да почиват.

Двата пола различават ли се в отношението си към работохолизма?

- В обществата, където жените работят по-малко, работохолизмът е силно изразен при мъжете и е слабо познат при жените. По принцип при мъжете удовлетвореността от живота се формира предимно от резултатите в работата. При жените има баланс между работата и семейството. Затова дамите са по-адаптивни и живеят по-дълго. Когато имат проблеми със стреса в работата, жените се обръщат повече към семейството. И обратното - когато в семейството има затруднения, те започват да правят кариера. Така изграждат по-добри адаптивни механизми и понасят по-малко стрес.

http://www.karieri.bg/

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...