т.н. хуно-български думи: чаи (отвара, чай)

[nik1]

1. Етимология (по Фасмер?)

От кит. 茶 «чай»; сев.-кит. вариант čhā, cha4); южнокит. (минь-нань) вариант произношения tē. В ряде индо-иранских и тюркск. языков заимств. сев.-кит. вариант; ср.: турецк. çay, крым.-тат., тат., кирг., алт. čаi «чай», уйг. ча, монг. čаi; отсюда - русск., болг., укр., белор. чай, сербск. чај, чешск., словацк., словенск. čaj, греч. τσάι. В то же время южнокит. (минь-нань) вариант произношения 茶 (tē) послужил источником зап.-европ. названиям чая — франц. thé, итал. tè, исп. té, англ. tеа, нем. Tee, нидерл. thee, норв. te и др.

2."Класификация на хуно-българските думи заети в славянски" Антоанета Гранберг

чаи: отвара, чай, думата е регистрирана в текста “Врачьба

Коузьмина” “Лечението на Козма “ (Добрев 1989-90, 168-171, Granberg 1997a,

118).

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/A_Granberg_Huno_PrBg_zaemki_v_Slavjanski.pdf

----

Някой има ли повече сведения за теста “Врачьба

Коузьмина” “Лечението на Козма “?

Да не става дума за глаголически текст?

PS

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9845&view=findpost&p=121351

ЦЯРОВЕТЕ НА СВЕТИ КОЗМА

Превод Ив.Добрев (българист)

За церене на дрисък — обрин, като го изсушиш и свариш във вино — изпий го. На оток — листа от голям репей, ще ги скълцаш, а на рана — коренищата му.

Като скълцаш кочана, цукай надълбоко, а слуз от главичката му — за треска. Но когато треската ходи по децата, кръв да не се пуска.

На големия магарешки бодил семето е в главичката, та да скълцаш тридесет главички във вино и ще дадеш да се изпият.

Когато ухапе бясно куче или вълк — коренчета от змийска млечка.

Ако ти тежи на стомаха или пък имаш оток, или запек — свари коренчетата във вино и изпий една чаша. И да знаеш, че ако запекът не мине бързо, ще трябва да свариш буца сол с мед и да сложиш в задния проход.

Ако раната се спече, стрий листа или коренчета от коприва и сипи на раната.

Ако ти се прекърши или навехне ногата, превържи я с ръжено брашно и с дрожди (винен камък). На оток или разкъсано налагай брътци, като ги свариш.

Ако те заболи лице или глава — бял тамян и жлъчка, когато си полепяш лицето, слагай превръзки до уши, а виното ако ли потече, стрий бяла пръст, пресей я, смеси я с лой и размазвай отгоре надолу.

Когато детето го боли целият стомах или пък е изсипано — превръзвай корема с ръжено брашно и дрожди.

На зъл струпей — чремош. Когато конят има червеи — конски щавел — сложи корена му в язвата.

Когато гният венците, стрий коренчета от чубрица и посипвай.

Ако червеи ядат [...], отрежи къс чисто платно и вземи нова (сребърна) лъжица и ги сложи на темето — първо платното и на него лъжицата и пак същите цярове.

Когато човек кашля, свари оман във вино и налей чай да ги изпиеш наведнъж.

Ако главата хване кел — овчи лайна и сало или масло, или лой, с това мажи.

Ако имаш студени тръпки — меча жлъчка и лой и церови кори на въглен, мед и една буца сол. А циреите налагай със сяра.

Редактирано Август 7, 2012 от nik1

[Perkūnas]

Няколко рецепти има и в написания на глаголица Псалтир на Димитър, който е открит в библиотека в синайски манастир. Не знам дали текстът им се припокрива с горния.

ПП. Какво дири името Мохамед в списъка с хуно-български думи на г-жа Гранберг?!?! Мъка, мъка,...

Редактирано Август 27, 2012 от Perkūnas