Из 95-те тези на Мартин Лутер

[Monarh]

Това са първите 35 от 95-те тези на д-р Мартин Лутер, които той заковава на вратата на църквата във Витенберг на 31 октомври 1517 г., слагайки по този начин началото на Реформацията :

,,1. Когато нашият Господ и учител Исус Христос каза:?Покайте се?, Той заповяда целият живот на вярващите да бъде живот на покаяние.
2. Тази дума не може да бъде разбрана като отнасяща се до тайнството на самоналожено наказание (т.е. изповед и опрощение) отслужено от свещеника.
3. Въпреки това, значението й не е ограничено до покаяние в сърцето на човека; защото такова вътрешно покаяние е безполезно освен ако не произвежда многостранно външно убиване на плътта.
4. Наказанието за грях остава докато има омраза към себето (т.е. истинско вътрешно покаяние), а именно до нашето влизане в Небесното Царство.
5. Папата няма воля нито сила да опрости никакви наказания освен онези, наложени по негово усмотрение или чрез църковен канон.
6. Папата не може сам да опрости вина, но само да обяви и потвърди, че тя е опростена от Бога; или, най-много, той може да я опрости само в случаите запазени за негова преценка. Освен тези случи, вината остава непростена.
7. Бог никога не прощава вината на човек без същевременно да го направи смирено подчинен на свещеника, който е Негов викар.
8. Каноните за лично наказание са приложими единствено за живите и според самите канони те са неприложими за мъртвите.
9. Така Святия Дух, чрез папата е добър към нас защото в своите правила папата винаги прави изключения за случите на смърт или необходимост.
10. Тези свещеници, които в случай на смърт запазват каноническите наказания за чистилището, постъпват неграмотно и злонамерено.
11. Тези плевели на промяна на каноническите наказания в наказания на чистилище са явно били посяти докато епископите са спяли.
12. В миналото, каноническите наказания са били налагани не след, а преди опрощение, като изпит на истинско разкаяние.
13. Умиращите са освободени чрез смъртта от всички наказания, като са вече умрели за каноническите закони и имат правото да бъдат освободени от тях.
14. Несъвършено благочестие или любов от страна на умиращия непременно носи голям страх със себе си; и колкото по-малка е любовта, толкова по-голям е страхът.
15. Този страх или ужас е достатъчен по само себе си (да не кажа от други неща) да причини наказанието на чистилището, защото е близо до ужаса на отчаянието

16. Ад, чистилище и небе се различават точно както се различават отчаяние, страх и сигурност в спасението.

17. Изглежда като че за душите в чистилището страха трябва непременно намалява, а любовта да расте.

18. Още повече, не изглежда да е доказано нито чрез аргументи нито от Словото, че душите в чистилището са извън състояние на заслуги, т.е. невъзможност да растат в любов.

19. Нито изглежда да е доказано, че душите в чистилището, поне не всички, са сигурни и убедени в своето спасение, даже ако самите ние сме абсолютно сигурни в него.

20. Ето защо папата, когато използва думите ?пълно опрощение на всяко наказание? няма в предвид ?всяко наказание?, а само онези наложени от него.

21. Така, тези проповедници на индулгенции грешат като казват, че човек е освободен от всички наказания и е спасен чрез папските индулгенции.

22. Даже, папата не опрощава никакво наказание на душите в чистилището, което според канона, те е трябвало да изтърпят в този живот.

23. Ако опрощаването на всички наказания, каквито и да са те, въобще може да бъде дадено на някого, със сигурност ще бъде дадено само на най-съвършените, които са малцина.

24. По тази причина, повечето хора са явно заблудени, че това сляпо и високозвучно обещание ще ги освободи от наказание.

25. Тази власт, която папата има общо над чистилището, съответства на властта която който и да е епископ и кюре има по свой начин над своята епархия или енория.

26. Папата прави добре когато дава опрощение на души в чистилището, не чрез силата на ключовете, която той не притежава, но чрез застъпническа молитва за тях.

27. Онези които твърдят, че щом парите звъннат в ковчежето душата излиза от чистилището, проповядват само човешки доктрини.

28. Със сигурност, когато парите звъннат в ковчежето, алчност и скъперничество могат да нараснат; но когато църквата се моли застъпнически, резултатите са в Божията ръка.

29. Кой знае дали всички души в чистилището желаят да бъдат очистени, след като имаме изключения като Св. Севериний и Св. Паскал, както и преданието разказва.

30. Никой не е сигурен в цялостта на своето разкаяние, а колко повече в това, че е приел пълно опрощение.

31. Човека който всъщност купува индулгенции е рядкост точно както този, който се кае; наистина той е твърде голяма рядкост.

32. Тези които вярват, че могат да бъдат сигурни в своето спасение, защото имат индулгенции ще бъдат проклети за вечността, заедно със своите учители.

33. Хората трябва да се пазят особено от онези които казват, че папските опрощения са онази безценна дарба от Бога чрез която човек може да бъде примирен с Него.

34. Защото милостта на индулгенциите се отнася само за наказанията изисквани от тайнства установени от хора.

35. Тези които проповядват, че не е нужно разкаяние за онези които искат да купят души от чистилището или право на изповед, проповядват нехристиянска доктрина ... "

Източник : http://www.christian.bg/restored/articles.php?article=206