Отиди на
Форум "Наука"

Евтиното излиза скъпо Винаги


Frujin Assen

Recommended Posts

  • Модератор Военно дело

През 1940 завършлао започнатото през 1938 превъоражаване на противотанковата артилерия с нови по ефективни снаряди. Реално било направено нещо колкото да се отбие номера казано на български. Новия 45 мм снаряд бил острогла (голям пробив, досега всички пт снаряди в съветската армия били тъпоглави). Той имал нова форма и заедно с балистическия наконечник гордо носел името остроглав. На близки разстояния бронепробиваемостта останала същата, а виж на далечна се увеличила, на 1000 метра например се пробивали не 27, а 28 мм съветска хомогенна броня. Освен това, за старите тъпоглави снаряди били разработени нови наконечници. Последвали чинове, премии, награди, както си трябва.

Разбира се полза от това имало, но минимална и било нужно и друго усилване.

След тази иновация, докато ГАУ (Главно Управление на Артилерията) мислели над въпроса какво още може да се направи в средата на 1940 дошли много лоши новини.

1 Дошли резултатите от пролетния обстрел на единствената 45 мм ПТО с новите остроглави снаряди на 32 мм броня на танка Т-ІІІ (Панзер-3). Оказало се, че тя е равна по якост на 43 мм съветска броня. И не се пробивала нито от 1000, нито от 500, нито даже от 200 метра.

2 До ГАУ дошли данни от разуднаването, че новите германски танкове ще са бронирани с 50-60 мм броня. При разчета колко е това в съветска броня ставало още по зле.

3 Немците бързо и лесно продали този същия Т-ІІІ на съветската закупочна комисия, което потвърждавало сведенията на разузнаването, че танк с такова брониране се счита за остарял и немците имат доста по модерни машини с по добро брониране.

Ситуацията замирисала на катастрофа, и бързо били взети мерки.

1 Да се снеме от производство 45 мм ПТО като неспособна да се справи с немските танкове. Това по никакъв начин обаче не се отразило в армията, понеже и така били произведени над 15 000 противотанкови оръдия 45 мм във возим вариант, 16 000 на гъсенични шасита (основно танкове) и 3000 на колесни шасита. Освен това, част от тези оръдия се произвеждали в завод който произвеждал 85 мм зенитни оръдия, за които имало остър дефицит, и мощностите можело да се пренасочат за производствмо на зенитни оръдия.

2 Да снемат от производство 76 мм дивизионно оръдие Ф-22УСВ, във връзка с това, че складовете и армията били пълни с оръдия на дивизионно ниво. Прочее, това оръдие можело да върши чудесна работа и като противотанково.

3 Да се разработи напълно ново 57 мм противотанково оръдие. Проекта трябвало да е готов до есента на 1940, когато се прекратявало производството на Ф-22УСВ, и завода който го произвеждал следвало да започне да се готви да произвежда новото ПТ оръдие от самото начало на 1941.

Поради крайно съкратените срокове, и други изисквания желаещи да се заемат с това не се намерили, само артилерийския стахановец-както сам се наричал Грабин смело обещал да извърши този чутовен подвиг. За гилза била избрана тази от снетотото с производство 76 мм оръдие 3К, а снаряд с калибър 57 мм. Ще попитате защо? За да се спести време и пари! Гилзата доскоро била в производство, а в заводите за боеприпаси още пазели документацията и оборудването за производство на 57 мм снаряди от ПСВ. Това и било решаващо в избора на калибър за новото оръдие, бързото и безпроблемно производство на боеприпаси. Оръдието обезателно трябвало да няма дулен спирач, което сило осложнявало конструкцията. Проблемите със спирача били два, първия, барутните газове излизащи отвякъде лесно демаскирали оръдието, и второ, в СССР банално имали проблеми с дулните спирачи на ПТ оръдията, разчета редовно бил тровен с барутни газове, което било неприемливо.

Грабин с чест изпълниз заданието, като успял да разработи оръдие получило името ЗИС-2, чието серийно производство било практически невъзможно. Всичко трябвало да се прави на ръка от опитни стругари и шлосери с висококачествени материали. Разбира се, за това че оръдието не може да се произвежда бил виновен завода, който не можел да усвои новото модерно оръдие!

Как Грабин постигнал това? Той взел ствола от 76 мм оръдие Л-11 и просто го "намалил" до 57 мм. Но по важно било, че успял да произведе "свръжтежък" снаряд с дължина 4,1 калибъра (норма по това време била дължина 3,6-3,65 калибъра, а "тежък" бил 3,8 калибъра. Снаряда тежал 3,14 кг, което било малко. Номера е там, че колкото е по "лек" снаряда, толкова повече взривно вещество съдържа в гилзата и толкова повече пробива. Впоследствие, било разчетено, че през 41 най добре било да има "лек" снаряд 3,4 калибъра с тегло 4,05 кг, което не можело да се получи с 57 мм оръдие, а минимум с 65 мм, а най добре с 76 мм. Прочее, имало и друго-гилзата. Както казахме ползвала се гилза от 76 мм зенитно оръдие, което давало възможност да се насипе много метателен заряд, да се постигне висока начална скорост и съответно висока бронепровиваемост. Да, ама не. Тъй като снаряда тежал едва 3,14 кг той лесно развивал 990 м/сек което било пределно значение. Просто при скорости на 1000 м/сек износването на ствола нараства лавинообразно и е крайно непрепоръчително. По този начин резерва на мощната гилза не бил използван. Дължината на ствола също била важна. Работата е там, че съветската промишленост можела да произвежда стволове с дължина 3 200 и по малки при годност около 100% и при дължина 4 700 и повече, при брак около 100%. Между тези граници били и технологичните възможности. ЗИС-2 имал дължина на ствола 4161 мм. Впоследствие, при оръдието ЗИС-2 образец 1943 била използвана съвсем друга гилза. Прочее оръдието ЗИС-2 образец 1941 и ЗИС-2 образец 1943 много повече се различавали, отколкото си приличали. С нената на невероятни усилия от 1 юни 1941 до 1 ноември 1941 били произведени около 350 ствола ЗИС-2 от които 200 във возим вариант, 100 във вариант ЗИС-30 и 50 във вариант ЗИС-4.

На мястото на ЗИС-2 била пусната в производство ЗИС-22УСВ, което било оръдие Ф-22УСВ на станок от ЗИС-2.

Прочее Грабин имал два резервни варианта. Първият бил ИС-1, което по същество представлявало ЗИС-2 с подрязан ствол, за по лено производство. Полумярка ненужна никому и отхвърлена още на стадий на проект.

Втория проект било оръдие съставено от движещите се части на Ф-22УСВ и станок от ЗИС-2, заедно с дулен спирач (технологията била взета от немски дулни спирачи). ГАУ не се съгласили на това и поискали да се произвежда старото оръдие Ф-22УСВ. Грабин обаче отишал лично при Сталин и му обяснил, че има над 1000 станока на ЗИС-2 които няма какво да ги правят. Лично Сталин дал разрешение за това. Впоследствие на същия завод произвеждали оръдие съставено от движещите се части на Ф-22УСВ със станок от ЗИС-3 именуван ЗИС-3 образец 1942.

Това обаче били дивизионни оръдия, а с противотанковите? Ами нищо. Едва през 1943 започнало производство на новите 45 мм ПТО М-42 и практически ново оръдие под старото име ЗИС-2 през 1943. Производството му станало възможно не само заради новата конструкция, но и поради обновеното оборудване на артилерийските заводи.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...