Византийско изкуство

[alvassareiro]

Да, така е, тази заобленост идва от значението, което се отдава на купола. То и стилът е такъв - централнокуполна църква.

[Frujin Assen]

Как не съм видял тая чудесна тема? Поздравления Алва, доказа, че можеш да пишеш и хубави статии.

[alvassareiro]

Всичките ми статии са чудесни. ЕДна няма дето да не е.

[gekos]

  On 26.04.2015 г. at 7:59, alvassareiro said:

Никаква реакция, никакви коментари. Ей нивото тука много пада.

Хубава тема и добре разработена.

Температа съществува поне от ранно египетския период (всъщност палеолитната живопис си е по същество темпера - Paleolithic art (about 15,000 - 10,000 B.C.) и се употребява до наши дни. Признавам, че не съм се замислял за честотата на употребяването и във византийското изкуство по периоди но няма прекъсване.

Например;

The monastic art that typifies the paintings of the Byzantine period (about 700-1450 A.D.) us generally identified with the frescoes found in the churches and monasteries of the Eastern Mediterranean. Closely allied with mural paintings are small panel paintings, also made with the tempera medium. Wood panels consisting variously of hard pine, olive, nut tree, poplar, or plane served as the ground, and, although the methods of preparing the panels differed widely, the real variations detected in the techniques of Byzantine painting were provided by new combinations of color.

Все пак трябва да проверя дали няма някакъв забележим ръст при Палеологовата династия. Предполагам,че става въпрос за изземане на пространства от мозайката?

Не става дума за липса на каквато и да е перпектива, а за особен похвад при който композицията върви от вътре навън което се постига най-вече с обратна перспектива съчетана с жестовете на фигурите и тяхното разположение.

Например ако в ренесанса изобразеното влиза, хлътва в изобразителното пространство то тук двуизмерният визуален език кара нарисуваното да върви от произведението към наблюдателя- зрителя се явява център и събирателна точка.

Ясно е защо се търси това и ще си спестя обясненията.

За купола на Св. София по-късно освен ако спорът не бъде приключен междувременно.

Благодаря за темата тя е необятна.

Редактирано Май 10, 2015 от gekos

[alvassareiro]

Ами температа си съществува от доста преди това, но странно защо тя не се използва във византийската живопис след 4-5 век. Всъщност първото й използване е в Боянската църква, но 100 години по-късно в Земен и Иваново отново се ползва мокро фреско. Разликите са очевидни.

За преспективата да, тя е обратна, не че липсва.

Редактирано Май 10, 2015 от alvassareiro

[gekos]

Ах, разбирам. Говориш предимно за стенописи използвам този съвременен термин който не е точен за епохата за да избегнем диспут за видовете фреско.
Аз мислех за температа като цяло (икони например) и за това, че въпреки наложилото се схващане за температа като техника заменила енкаустиката през 7ми век могат да се намерят екземпляри и преди това. Всичко това много преди Палеологовият ренесанс 13- 17 век. Заблудил ме е изразът "...появява се температа" разбирам, че не е буквално.
Извинявам се.
И да има определено бум в ползването на тази техника но като цяло бих го дотирал като 7ми век.
Още веднъж благодаря за темата и съжалявам ако съм прозвучал заядливо- не съм го желал! Просто я обичам пустата му темпера.
Айде да не споменаваме колко вида темпера има...

http://www.westex.org/cms/lib6/NJ01001533/Centricity/Domain/323/Byzantine.pdf

Christ Pantokrator
mid sixth century. Encaustic on board, Monastery St. Catherine, Mt. Sinai

Редактирано Май 10, 2015 от gekos

[alvassareiro]

Да, говоря само за стенописи. А енкаустиката е типична най-вече за Синай и Египет.

[gekos]

Разбира се, но Синайският манастир си е византийско изкуство и е в темата.

[alvassareiro]

Дам така е, това не бяха ли фаюмските портрети?

[Last roman]

фаюмските портрети са от много по-ранен период и са в Египет.

[alvassareiro]

Еми ние пък представи си точно за Египет говорим, и колко пък по-рано да са, 2-5 век от новата ера си е точно епохата на ранното християнство.

[Last roman]

И какво общо имат те с Християнството?

[alvassareiro]

Ами техниката от фаюмските портрети влиза директно в раннохристиянското изкуство.

[Last roman]

Не ме разбра. Пак питам - как ти хрумна да свържеш портретите от Фаюм и иконите в Християнството? Едните нямат нищо общо с другите. Говорим си за различви периоди и религии.

[alvassareiro]

Ами във византийското изкуство има период, наречен фаюмски. Най-вероятно същите школи, които са правили тези портрети, са се специализирали и в иконография. Тука даже по-назад Аспандиат беше гововирл за фаюмската живопис, аз това го бях пропуснал в експозето си.

  Цитирай

Пропускаш и традицията на фаюмските портрети в Египет.

Редактирано Май 11, 2015 от alvassareiro

[gekos]

  On 10.05.2015 г. at 20:58, alvassareiro said:

Дам така е, това не бяха ли фаюмските портрети?

Да така е, някой тук отново са объркани заради терминологията която ползваш. Например; темпера, фреско, секо, стенопис и т.н. Това не е критика не сме на научен диспут но може да бъдем малко по- прецизни с терминологията за да избегнем недуразумения.

Наблюдаваме техниката на фаюмските портрети, а школата е иконописна вероятно директно произлизаща от майсторите на посмъртните портрети прикрепени към мумиите от Либийската пустиня I-IV век сл.н.ел

Сега съм зает но тези дни може да пусна по-обширен пост по темата.

[alvassareiro]

Именно, аз това и казах. Иначе дай когато имаш време своята гледна точка към темата, не за мен, остовно за Римлянина, комуто не са му ясни доста от нещата, които дискутираме тук;

Редактирано Май 12, 2015 от alvassareiro

[alvassareiro]

Айде малко да кажем за какво иде реч. Значи в момента визирам монументалната стенна живопис на византийската културна общност. Та три основни похвата се използват - мокро фреско, сухо фреско, наречено още темпера, и енкаустика, която визирахме тук с фаюмските портрети. Енкаустиката е смесване на бои с разтопен восък и нанасянето им върху суха мазилка, което са всъщност портретите от фаюм, и тази техника от тях влиза в иконопистта. Мокрото фреско е най-разпространената техника в православната живописот средновековието. Тя е нанасяне на бои върху мокра незасъхнала калцирана повърхност, обикновено от вар, обработвана внимателно в продължение на три години. Стенописите се нанасят само докато стената е незасъхнала, за да може боите да влязат в съединение с калция от варта, и това по същество е разтворителят. Плюсовете на тази техника са, че стенописите стават изключително трайни, не са отделен слой върху стената, а са част от самата стена. Минус е, че художникът има около 12 часа, за да рисува, преди стената да засъхне, и няма право на грешки, както и няма време да се концетрира върху детайла. Често към варта се е добавяла слама, която за забави съхненето на мазилката. Но това пък е гарантирало че само най-добрите и опитни зографи ще рисуват съответната стена. Сухото фреско у нас е регистрирано за първи път през 1259 в Бояна, и е смесване на боите предварително с яичена емулсия и гипс на прах, поради което може да се рисува вече върху суха стена. Неясно за мен остава защо сто години по-кусно в Земен или Иваново отново се враща мокрото фреско....

Редактирано Май 12, 2015 от alvassareiro

[Last roman]

  On 12.05.2015 г. at 7:04, alvassareiro said:

Именно, аз това и казах. Иначе дай когато имаш време своята гледна точка към темата, не за мен, остовно за Римлянина, комуто не са му ясни доста от нещата, които дискутираме тук;

просто ми беше любопитно на какво основание сравняваш посмъртни маски с икони.

[alvassareiro]

Романе, Романе, чети ме брат, за тебе пиша.

Ах тоз как ма ядоса начи.....

Редактирано Май 12, 2015 от alvassareiro

[alvassareiro]

Айде покажи се, Романе, ела да те сбухам

Редактирано Май 12, 2015 от alvassareiro

[Last roman]

Не мога, Алва, много ми е енкаустично.

Редактирано Май 12, 2015 от Last roman

[alvassareiro]

Eла Ела че ми требваш.

[gekos]

Защо непрекъснато наричаш секото темпера кой ти го е казал? С термините се обозначават конкретни неща и означават нещо точно определено. Може някой да е рисувал с темпера върху стена но то ще да е през 20ти век и няма нито да е византийско нито пък фреско- мокро или сухо (аз например съм го правил и знам, че не е „секо“ — saecco). Иначе сигурно си спомняш за Леонардо и трагичният му експеримент да живописва с масло върху стена и да подгрява стената знаем какво се е случило, дай да не го усложняваме толкова и да се чудим как да наричаме безумието му да се фокусираме върху фактите.
Като наричаш нещо темпера то следва да се възприема като темпера, когато казваш секо то ще се приема за секо и т.н. Фаюмските портрети са си фаюмски портрети.
Не става въпрос да си изразя мнението- това не е ничие мнение, а утвърдена и точна терминология.

Алсеко (ит. аl secco - на сухо) стенописна техника, при която за разлика от мокрото фреско живописта се изпълнява върху засъхнала мазилкова основа и се закрепва с помощта на лепливи вещества. Боите се приготвят предварително, преди започване на работа стените се навлажняват, стенописта се изпълнява на части, но без да се образуват съедиителни фуги, както при алфреско.

Ето речникът на БАН:

ФРЕСКО - фреска.(от италиански - свежо, влажно) техническа разновидност на стенната живопис. Различават се два вида - "мокро фреско" ("буоно фреско" или "ал фреско") и "сухо фреско" ("алсеко"). "Сухо фреско" е в противоречие с етимологично¬то значение на термина. Затова е правилно с "фреско" да се обозначава единствено типичната техника на МОК¬рото фреско. В същинското (мокро) фреско се използват устойчиви калцие-ви (варови) пигменти, които, раз¬пръснати във вода, се нанасят върху прясно поставена хоросанова мазилка. Те се поглъщат от мократа стена, превръщайки се в интегрална част от нейната повърхност. Освен земните по произход бои напоследък се използват и синтетични, химически инертни пигменти. Мокрото фреско изисква слож¬на подготовка на грунда, състоящ се от няколко последователно нанесени поддържащи слоя ("грапав", "кафяв", "пясъчен", "аренато" и накрая - живописен - "интонако"). Живописта се нанася на отделни сектори върху предварително наложената схема-рисунка с изрязване на очертанията върху грунда с твърд предмет, толкова го-леми, колкото художникът може да изпълни наведнъж. Частта от мазилката, останала ненарисувана, се изрязва и се полага (на два етапа, веднъж - през нощта и втори път - сутринта) непосредствено преди следващото изпълнение. При интериорни условия мокрото фреско е една от най-устойчивите живописни техники. Цветовете са с бляскава повърхност, с течение на вре¬мето придобиват матово излъчване. Мокрото фреско не е подходящо за външни стени, тъй като живописният слой се изнася от замърсените въздушни частици. Сухото фреско ("алсеко") се изпълнява върху суха мазилка с бои, потопени в казеинов разтвор или темперна емулсия, положени върху поставената вече втвърдена основа. Стенописът обикновено придобива приятна матовост, наподобяващ цветовете на "алфреско", но без тяхната бляскавост и чистота. Сухото фреско е по-малко устойчиво от мокрото фреско, чиито бои се поглъщат от прясно положената основа. Затова в някои негови варианти непосредствено преди започването на работата, стената се намокря предварително с варова или баритова вода. В този случай живописта се полага с казеинови бои, комбиниращи се с варта в устойчива свръзка. При друга техника на "секо" водоразтворими бои се раз¬месват с варава утайка, а пигментите, особено поддаващи се на изветряне черните и сините се смесват с малко количество казеинов разтвор. Живописта обикновено се изпълнява в два слоя - първо, в "подживописния" слой, с по-светлите тонове, като после се нанасят и другите цветове.

Обикновено с "фреско" се обозначава техниката, а "фреска" - самото произведение.

Ето ти и Уикипедия даже и там няма думата темпера.

Да като имам време ще напиша нещо повече.

[gekos]

  On 12.05.2015 г. at 11:09, alvassareiro said:

Та три основни похвата се използват - мокро фреско, сухо фреско, наречено още темпера, и енкаустика, която визирахме тук с фаюмските портрети. Енкаустиката е смесване на бои с разтопен восък и нанасянето им върху суха мазилка, което са всъщност портретите от фаюм, и тази техника от тях влиза в иконопистта.

темпера - трябва да бъде: Алсеко или секо

мазилка - трябва да бъде: грунд или основа

Основният пластификатор на боите при енкаустиката е восъкът, поради което често техниката е наричана и "восъчна живопис". Боите за техниката всъщност представляват пигмент, разтворен във восък. Техниката е особено трудна, тъй като обикновено се работи в затворено помещение, различните цветове на боите непрекъснато се подгряват до температура над точката на топене на восъка, същото се отнася и за основата. В същото време трябва да се живописва изключително бързо, тъй като енкаустиката не предполага корекции като ретуш - първият живописен слой остава и последен.

Виж тук:

http://elia71.blogspot.no/2014/07/blog-post.html