Разтегливост ("липса на повтаряемост") и неопределеност - до липса на предвидимост в правораздаването

[nik1]

Разтегливости ("липса на повтаряемост") и неопределености - до липса на предвидимост в правораздаването (което допълнително води до спад на доверие; разбира се причините са повече от няколко , но една от тях смятам е и горната)

 

В друга тема някои от съфорумците бяха написали че всчико това е "нормално" (различните тези и мнения на различте съдии и съдилища). Нормално, но за какво и за къде и доколко?

За нашата култура и нашите практики вярвам че всичко е "нормално", но не съм убеден че разтегливостта и неопределеноста /в размерите на българското правораздаване/ са нормални за практиките в белите страни (страните в които се подържа върховенство на закона).. Защо? Венецианската комисия изрично посочва предвидимостта в правораздаването като част от върховенството на закона..

 

Визирам поредните два случая в този месец от медиите:

1) единия от маскираните манговци, пребили и ограбили 93 годишната баба,  в миналото е убил с лопата старец в дома му и го е ограбил: За това получава присъда от 9 години и след шест излежани излиза за добро държание (може да е имало споразумение за деветгодишната присъда,  не зная, но когато  системата или нейни оредставители оценява човешкия живот толкова ниско, няма как да бъде адмирирана)

2) Втория случай е направо фрапиращ: след 4 годишно мотане по разни съдилища, последната инстанция излиза със становище (с два гласа, и особено мнение на третия от съдиите, което е коренно различно от това на другите двама съдии) че размазаното през 2011 г от луд моторист (каращ със 100 километра в час в града) момиче върху/на пешеходната пътека във Варна (момичето е било на три метра от началото на пешеходната пътека, когато мотористът я е помел и размазал) само е си е виновно (съвиновно е демек), защото един вид не е преценило добре разстоянието и скоростта с която се е движил моториста..

Да, законът за движение по пътищата не е перфентен (както всеки друг закон), и явно позволява различни, коренно противоположни тълкувания в даден казус. Какво ще стане ако утре двамата от съдиите решат  "че е житейски абсурд да се очаква, че пешеходецът трябва да има вярна преценка за състояние, спирачен път и скорост на различните превозни средства" (в случаят това е горе-долу особеното мнение на третия от съдиите), в протиположната му теза се счита обратното..

Да, и двете мнения и тези имат логика и основания, но в такъв тип правораздаване май няма предвидимост?

 

Редактирано Март 29, 2016 от nik1

[nik1]

ПС

Certainly не значи "сигурност" като осигуряване (щом имаме закони и съдилища -всичко е ОК) , а нещо с малко степен на неопределеност (или липса на неопределеност), нещо с малка степен и интервал на погрешност; отнесено до правото и правораздаването  означава че то (те) трябва да е такова, че да позволява субектите да нагаждат и планират условно казано живота си и действията си спрямо правото (та затова говоря за предвидимост в правораздаването)

Да, ама като има много и често противоречащи си мнения, тълкувания и решения на разни съдилища и съдии- няма я тази Certainly (Legal Certainly e основен бенчмарк на върховенство на закона  според Венециаската комисия), има обратното на Certainly - Uncertainly, което също значи в превод "неопределеност" така че аз няма как да се съглася че "всичко било нормално"..

/За българската действителност и реалност това е "нормалното" състояние, хеле на адвокатите ни и прокурорите ни им е изгодна "мътната" вода, ама това не значи, че в страните с върховенство на закона, това състоянието  на висока степен на Uncertainly се смята за нормално!/

------------------------------------------------------------------------

В публичното пространство в Бьлгария,  когато стане дума  за Legal Certainly се визира като проблем  честата смяна на законите Ясно е, че честата смяна на законите има отрицателен ефект върху Legal Certainly, но такова влияние и ефект има и това правораздаване/правоприлагане, при което решенията и практиките са разносочни и противоречащи си..

Редактирано Март 29, 2016 от nik1

[nik1]

Legal Certainty не се определя само от законите - качеството им (и качеството на дейността на законотворците) а и от самата система/"култура" на правоприлагане и правораздаване:  важно да има има предвидимост ( foreseeable: Foreseeability means that the law must where possible be proclaimed in advance of implementation and be foreseeable as to its effects)  ,  да няма конфликтни решения в (within) последноинстанционните съдилища (ако съдиите са разделени на две противоречащи си страни, демек изходът е на "кантар", то е подвъпросна предвидимостта), да има механизми за осигуряване на кохерентност на решенията, да има някаква последователност при взимане на решенията, и други..

Та ето какво казва венецианската комисия в доклада си за върховенство на закона относно Legal certainty  :

http://www.venice.coe.int/webforms/documents/default.aspx?pdffile=CDL-AD(2011)003rev-e

(2) Legal certainty

44. The principle of legal certainty is essential to the confidence in the judicial system and the rule of law.37 It is also essential to productive business arrangements so as to generate development and economic progress.38 To achieve this confidence, the state must make the text of the law easily accessible. It has also a duty to respect and apply, in a foreseeable and consistent manner, the laws it has enacted. Foreseeability means that the law must where possible be proclaimed in advance of implementation and be foreseeable as to its effects: it has to be formulated with sufficient precision to enable the individual to regulate his or her conduct.

45. The need for certainty does not mean that discretionary power should not be conferred on a decision-maker where necessary, provided that procedures exist to prevent its abuse. In this context, a law which confers a discretion to a state authority must indicate the scope of that discretion. It would be contrary to the rule of law for the legal discretion granted to the executive to be expressed in terms of an unfettered power. Consequently, the law must indicate the scope of any such discretion and the manner of its exercise with sufficient clarity, to give the individual adequate protection against arbitrariness.39

46. Legal certainty requires that legal rules are clear and precise, and aim at ensuring that situations and legal relationships remain foreseeable. Retroactivity also goes against the principle of legal certainty, at least in criminal law (Article 7 ECHR), since legal subjects have to know the consequences of their behaviour; but also in civil and administrative law to the extent it negatively affects rights and legal interests. In addition, legal certainty requires respect for the principle of res judicata. Final judgements by domestic courts should not be called into question.40 It also requires that final court judgments be enforced. In private disputes, enforcement of final judgments may require the assistance of the state bodies in order to avoid any risk of “private justice” contrary to the rule of law.41 Systems which allow for the quashing of final judgments without cogent reasons of public interest and for an indefinite period of time are incompatible with the principle of legal certainty.42

47. In addition, Parliament shall not be allowed to override fundamental rights by ambiguous laws. This offers essential legal protection of the individual vis-à-vis the state and its organs and agents.43

48. Legal certainty also means that undertakings or promises held out by the state to individuals should in general be honoured (the notion of the ‘legitimate expectation’).

49. However, the need for certainty does not mean that rules should be applied so inflexibly as to make it impossible to take into account the dictates of humanity and fairness.

50. The existence of conflicting decisions within a supreme or constitutional court may be contrary to the principle of legal certainty. It is therefore required that the courts, especially the highest courts, establish mechanisms to avoid conflicts and ensure the coherence of their caselaw.

51. Legal certainty - and supremacy of the law - imply that the law is implemented in practice. This means also that it is implementable. Therefore, assessing whether the law is implementable in practice before adopting it, as well as checking a posteriori whether it may effectively be applied is very important. This means that ex ante and ex post legislative evaluation has to be considered when addressing the issue of the rule of law.

------------------------------------------------------------------------------------------------

Та, ние се дъним в трите основни бенчмарка::

1) осигуряване на Legal certainty. 

2) и 3) Access to Justice before independent and impartial courts.

("Достъпът до правосъдие" сам по себе си е подвъпросен там където имаме супер-натовареност на съдилищата, и се чака с години да излезнат решения по гражданските дела; пример в София има само един районен съд, колкото иима и в... Смолян)