Отиди на
Форум "Наука"

Единственият реален шанс България да постигне националното си обединение - няма Балканска война, изчакване директно на Първата световна война


Recommended Posts

  • Потребител

Като гледам колко алтернативи са разгледани тук съм учуден, че тази конкретно не е. А определено едно избягване на Балканската война в съюз със Сърбия и Гърция, с които интересите ни до такава степен се застъпват, виждаме до какви последствия води. И то при условие, че Голямата война така или иначе е неизбежна по ред причини. И за Балканската разбира се си има ред причини, но нека да видим какво би могло да я избегне. 

Алтернативната версия започва разклоняването си от един основен различен факт. 

Този основен различен факт в случая ще бъде през септември 1912, когато всички договори са подготвени, съвсем скоро предстои да се обяви мобилизация, обаче по няккава причина Българо-Сръбския договор става обществено достояние. Редно е да отбележим, че той е пазен в тайан в РИ именно за да няма спънки от обществеността за осъществяването му. В България преди това е имало силно обществено недоволство, свързано с кланетата в Щип и Кочани. Но щом неизвестният за опозицията Българо-Сръбски договор стигне до опозиционните партии по това време и бъде публикуван на първите страници на техните вестници, това обществено недоволство моментално би се насочило срещу управляващите русофилски партии Народна и Прогресивно-либерална. Да, в него има спорна и безспорна зона, но за опозицията, главно либерали и демократи, би било неизбежно да видят капана и да обвинят максимално грубо управляващите, а за народните маси това ще бъде припомняне на случката от 1902 година, когато в Скопие е назначен сръбски митрополит, което създава недоволство срещу управляващото тогава правителство на Данев и то пада от власт. Е, разклонението от РИ е именно това - падане на коалиционното правителство на НП и ПЛП от власт под обществен натиск заради тази опция за дележ на Македония, съответно Фердинанд назначава като служебно правителство отново една либерална коалиция, начело с Радослвов, насрочени са нови избори да речем за края на ноември 1912 и няма Балканска война, защото новите управляващи ясно заявяват, че докато Сърбия не се откаже от каквито и да било претенции за земи южно от Шар планина, съюз с нея срещу Турция не може да има. 

Оттук натакък това, което е най-важно е, че ПСВ не би започнала при тези граници както в РИ:

Резултат с изображение за Еуропе 1914

Съответно границите и през 1914 биха били ето тези:

Резултат с изображение за Europe 1912

На втората карта не е отразено единствено това, че Италия вече владее изцяло Либия.

Разбира се за да можем да разгледаме такава алтернатива е важно да се отчетат няколко фактора преди да стигнем до избухването на войната, а именно:

1. Каква е вътрешната обстановка в Османската империя след като през есента на 1912 няма Балканска война и така до 1914 относно това кои са управляващи, как се смеян властта, мир с Италия, нови албански въстания и пр.

2. При прекратен договор със Сърбия запазва ли се този с Гърция.

3. Поведението на организациите Черна ръка и Млада Босна, които в РИ организират и извършват Сараевския атентат.

4. Политическата обстановка в европейските велики сили. 

Има разбира се и други фактори, които ще бъдат разгледани в следващите постове.

Редактирано от skorpion1980
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Вътрешната обстановка в Османската империя

По това време след поредното албанско въстание управлява по-либерално настроеното правителство на Ахмед Мухтар Паша, което е разпуснало парламента след изборните измами на КЕП и така младотурците остават в опозиция, а междувременно същото правителство е угодило на албанците след въстанието им през същата година. По документи обаче един от албанските лидери Хасан Бей Прищина не приема за достатъчно даването на албанска автономия и оформянето на албански вилает, той иска независима Албания, поради което е подготвял ново въстание за януари 1913. Независима Албания от друга страна далеч не е приоритет на всички албански лидери, така че такова въстание не би било толкова масово, колкото предишното, но би създало достатъчно нови вътрешни проблеми и напрежение, съответно малко след като е сключен мир с Италия, за Енвер Паша то би било повод за нов преврат, макар и без балканска война и пак би се стигнало до управлението на триумвирата на тримата паши за периода от 1913 година до ПСВ включително. Нататък историята с Гьобен и Бреслау е добре известна. 

Отношенията между Балканските страни.

И така в тази алтернатива съюзът между България и Сърбия е прекратен, но този между България и Гърция по-скоро би останал. Важно е да отбележим, че между Гръция и Сърбия съюзен договор няма преди началото на войната. Така че прекратеният българо-сръбски съюз не би бил пречка българо-гръцкият да остане като отбранителен, най-малкото Венизелос и Радославов поне биха водили преговори за запазването му. До консенсус откъде да минава една бъдеща българо-гръцка граница няма да стигнат, но поне да се разберат ако Турция нападне една от двете страни, другата също да тръгне на война като съюзник не би трябвало да е проблем при тези обстоятелства. Важно е да отбележим също, че управляващият вече 50 години гръцки крал Георгиос 1 не би бил очистен от анархист в Солун, защото при липса на Балканска война няма как да е в Солун през пролетта на 1913. И като се има предвид, че синът му Константинос е все още с лоша слава заради загубената гръко-турска война от 1897, баща му няма да има причина да му отстъпва трона след като направи 50 години на него както е планирал в РИ заради изчистения имидж на сина си в следствие Балканската война. Накратко приемаме, че до ПСВ Гръция си остава със същия крал и схизмата между венизелисти и роялисти няма как да се случи. Сърбия пък колкото и да иска да воюва заради албанския страх, не би посмяла без България, а само с Гърция и Черна гора да прави съюз е абсурдно, той не може да има успех срещу Османската империя докато България гледа отстрани.

Организациите Черна ръка и Млада Босна.

Те са контролирани от Драгутин Димитриевич - Апис, който в РИ заболява точно преди Балканската война и не участва в нея. Ясно е, че вниманието му, предвид също така контрола над Млада Босна, ще се насочи пак към провокиране на война с Австро-Унгария, която да прерастне в общоевропейска. Самите австрийци също го искат, даже си има документи за контактите им с въпросните организации, а по време на посещението на Франц Фердинанд в Сараево поведението на местния генерал-губернатор Оскар Потиорек е доста съмнително - забравил видите ли да каже на шофьора за променения маршрут. Мисълта ми е, че и сред самите австрийци има силни противници на Франц Фердинанд (за унгарците да не говорим) заради морганичния му брак и триалистично-федералните му възгледи за бъдещето на империята. Те не устройват нито консервативните австро-унгарски кръгове, нито сръбските националистически анбиции. Затова реално и от австрийска и от сръбкса страна той е неудобен и очистването му е неизбежно, а Сараево си остава най-подходящото място, 1914 година също е най-подходящата, защото няколко години преди това има нагласи за война именно тогава.

Великите сили

За Австро-Унгария нещата горе долу ги изясних вече, в добавка особено за милитаристично настроените кръгове в нея разтуреният съюз между България и Сърбия е добре дошъл. Германия е ясно, че е с нея, но чак през 1914, защото самият Вилхелм 2 по някаква причина според куп архиви е убеден, че тогава е моментът за война. Допълнително дори без балканска война тези настроения ще се засилят и след две събития във Франция от лятото на 1913, на които непровеждането на балканските войни не може да повлияе по никакъв начин - изборът за президент на Раймон Поанкаре през юни (братовчед му, известен математик, заявява, че щом той е президент това значи война), последван от променения закон за военната служба във Франция през август 1913 от 2 на 3 години. Русия също си се готви за война, а Англия е доста активна в гонката във въоръжаването заедно с Франция срещу Германия. За Италия нещата са ясни - един все още формален съюз с ЦС, от който биха си излезли заради претенциите си към Трентина, Южен Тирол, Триест, Истрия и Далмация. 

Накратко в международен план нито един от факторите за избухването на ПСВ няма да е елиминиран ако няма Балкански войни.

Редактирано от skorpion1980
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И така докато стигнем до избухването на войната трябва да отчетем разбира се и вътрешната обстановка в България, както и отношенията с Османската империя. Едно от важните споразумения с турците в навечерието на войната е свързано с едно железопътно строителство. В началото на 1912 г. в София се събира смесена техническа комисия от български и турски представители и представители на Компанията на Източните железници за съгласуване на окончателен проект за свързване на железопътната отсечка Кюстендил – Гюешево с Куманово, съответно и със скопие, но той не се осъществява поради започналата Балканска война. В тази алтернатива тъй като няма Балканска война, а премиер става Радославов, който традиционно има по-добри отношения с управляващите в Константинопол, началото на това строителство е напълно реално, още повече то е против интересите на Сърбия, която е бясна виждайки колко повече се увеличват албанското влияние и власт в Косово. Общо по тогавашния проект става въпрос за 103 км, които в онези времена се строят за 2 години. 

Освен това правителството на Радослвавов установява недостатъчна подготовка за войната, отклоняване на средства за въоръжаване и снабдяване от страна на управлявалото до момента правителство на Гешов и предизборно се заема с допълнителна милитаризация, а след изборите продължава в същия дух до свикването на народното събрание в началото на 1913, където обае Либералите нямат мнозинство, защото русофилските партии не са толкова компрометирани колкото в РИ поради несъстоялите се балкански войни. От друга страна единомислието във външната политика ги е сближило с Демократическата партия и поради липсата на допълнителен ресурс както в РИ (там Либералите печелят мнозинство с турските гласове в Западна Тракия) Радославов не тръгва на нови избори, а прави и под натиска на Фердинанд коалиця с демократите. Допълнителната милитаризация, съчетана с още по-интензивни военни учения, води до създаването на 3 нови военноинспекционни области към вече наличните 9 и вследствие на това се създават още 3 дивизии, за алтернативата нека ги наречем 10та Добруджанкса, 11та Търновска и 12 Загорска, които чрез формирането на нови полкове и прехвърлянето на някои полкове към тях съответно от 4та Преслкавска, 5та Дунавска, 9та Плевенска, 8ма Тунджанска и 2ра Тракийска дивизия се оформят и дават възможност България в една война да разчита вече не на 366 хиляди, а на близо 500 хиляди души, годни за настъпателни действия. Трябва да отчетем, че непрестанно нарастващото тогава население и фактът, че всяка година десетки хиляди българи постъпват в казарма, определено дават такава възможност чисто демографски.

До новия преврат на младотурците (неизбежен след като се реализира планираното за 1913 албанско въстание на Хасан Бей Прищина) се подобрява и положението на българите в Османската империя, след него обаче проблемите им се възобновяват, макар политиката на сближаване с Константинопол на Радославов да ограничава щетите. Все пак Радославов се възползва от влошените сръбско-турски отношения и в немалко общини със сърбоманско влияние сръбските училища са закрити и заменени с български. Основните проблеми идват от опитите за колонизиране от страна на младотурците на Македония и Одринска Тракия с бошняци и български турци, което активизира допълнително ВМОРО да действа за предотвратяването на тези процеси, а заради съответните стълкновения и четнически акции се увеличава и напрежението в българо-турските отношения.

Паралелно охладняват отношенията с Русия, което до голяма степен води и до раздори в коалицията между либерали и демократи, но все пак в тази алтернатива тя се запазва поради опасността ако минат в опозиция отново да се тръгне към компромиси със Сърбия. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Сараевски атентат и начало на Голямата война.

И така, през щни 1914 в Сараево е убит австро-унгарският престолонаследник Франц Фердинанд. Както в РИ войната започва след юлския ултиматум После съшо както в РИ:

1. Германия поставя ултиматум на Русия да спре мобилизацията и й обявява война.

2. Германия обявява война и на Франция, като следвайки плна "Шлифен" нарушава неутралитета на Белгия, с което въвлича и Англия срещу себе си. 

3. Черна гора както в РИ решава до голяма степен и под руско влияние да се включи в помощ на Сърбия (толкова е голямо руското влияние там, че според един виц от епохата като питали един черногорец колко е населението на странта му той отговорил: "Заедно с Русия над 150 милиона"😁).

4. Гьобен и Бреслау отново пристигат в Константинопол и подсилват турския флот, като реалната цел е затваряне на проливите с цел да запушат най-удобния търговски път (съответно и път за военно снабдяване) между Русия и нейните съюзници Англия и Франция. 

5. България, Румъния, Гърция, Османската империя и Италия обявяват неутралитет. 

Различно от РИ:

1. Сърбия и Черна гора нямат сухопътна връзка, тъй като поради несъстоялата се в алтернативата балканска война Новопозарският Санджак си е турско владение.

2. Османската империя има точно през санджака сухопътна връзка с ЦС, но въпреки това не бърза с включване за да може да извърши пълномащабна мобилизация и преговаряйки и с двете страни сондира и Антантата за участие на нейна страна, за да си върне Босна от австрийците, мераци, парирани под руски натиск. 

3. При Дринската битка сърбите и черногорците правят опит да съединят силите си, които както вече писах заради липса на обща граница са разделени. 

Също като в РИ на Запад се оформя позиционен фронт след битката при Марна, на Изток руснаците навлизат в Галиция, но са разгромени в Източна Прусия. Пак като в РИ Енвер Паша след като затваря Проливите и завършва мобилизацията използва Гьобен, Бреслау и Хамидие за обстрел на ключови руски пристанища и така поставя пред свършен факт вътрешните противници на влизането на Турция на страната на ЦС в началото на ноември, сред които са самият султан и военният министър. 

Но относно турците разликата с РИ е, че освен гаранциите да си върнат Карс и Батуми, които им дава Германия, те се разбират да си върнат Бар от Черна гора и също така Ниш, Пирот, Враня, Лесковац и Прокупле от Сърбия, загубени пак в същата война от 1877-1878 година. Влизането във войната отново става през ноември, а за сърбите става прекалено тежко, защото освен новата австро-унгарска офанзива, стигнала до река Колубара, са нападнати от юг от 150-хилядна турска армия в две направления - Враня и Прокупле, като се разчита след овладяването им да се настъпи успешно и към основната цел Ниш. Има още една 50-хилядна групировка, част от която е като тил за австрийците и офанзивата им в Шумадия, но по-голямата част напада Черна гора. Паралелно липсата на път за снадбяване на Сърбия при границите каквито са до 1912 и сухопътната връзка на Османската империя с Австро-Унгария през Новопазарския Санджак дават възможности за макар и забавено все пак успешно снадбяване на турците. Това принуждава дипломатите на Антантата да се активизират за привличането на България и Гърция. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Действия на дипломатите на Антантата за привличане на България, Гръция, а също и Румъния.

Още със затварянето на Проливите в края на септември 1914 враждебността на младотурците става кристално ясна (както в РИ). Това засилва опасенията в Лондон, Париж и Петербург за включване на Османската империя на страната на ЦС. Знаейки за българо-гръцкия договор сондажите стигат до информацията за неговия на първо място отбранителен характер, но предвид териториалните спорове между София и Атина относно бъдещото разпределение на османското наследство за дипломатите на Антантата става ясно също, че ако едната от двете страни реши да обяви война на турците, другата ще я последва, за не бъде изпреварена, още повече повече общественият натиск го изисква. В разговорите, които водят дипломатите на Антантата с българските и гръцките посланици в своите столици, както и с Радославов и Венизелос става ясно, че има готовоност за арбитраж относно спорните въпроси, а също така намек, че териториални придобивки може да има и при благосклонен неутралитет. Паралелно, особено след руското напредване в Галиция, както в РИ се сондира и Румъния, чието правителство на Братияну заявява, че иска Трансилвания, Буковина и Банат, но само заради благослконния си неутралитет, което до такава степен вбесява англичани, французи и руснаци, че на румънците ясно е казано, че няма да придобият нито педя земя от Австро-Унгария без я нападнат. По същата причина, когато Османската империя се включва в началото на ноември, на България и Гърция е казано, че идеята за придобивки срешу неутралитет отпада и само при включване във войната могат да освободят сънародниците си, намиращи се под турска власт. На обществеността и в България, и в Гърция, са известни опитите на Антантата да ги привлече, поради което започват митинги за война, активно по въпроса действат и много вестници. 

Един от проблемите за включване веднага идва от руска страна. Както в РИ (макар и не през ноември 1914, ап рез февруари 1915), руският външен министър Сазонов заявява, че не бу допуснал крак на гръцки войник в Цариград. Относно България още от август от Петербург и главно от влиятелните славянски дружества, валят обвинения, че се нарушавало славянското единство, тъй като България не помагала на Сърбия. Русия изисква българската армия да бъде поставена под руско командване, което както правителството, така и Фердинанд категорично отхвърлят. В изолирани от руската дипломация разговори само с англичани и французи правителство и цар искат гаранции, че след войната България няма да има Русия за съсед на Проливите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Готовоността на България и Гръция за война с Османската империя още през ноември 1914

В такава алтернатива този момент е доста деликатен. Освен руските спънки, които са неизбежни предвид руската политика в региона по онова време, проблем има и от гледна точка на по-студения период от годината, особено за България. Въоръжаването (включително вносът на уноформи, подоходящи да се воюва в по-студено време), както и търговията с Великобритания и Франция, са спрени със затварянето на Проливите, а ЦС предвид добре известните претенции на България към Османската империя няма как да я снабдяват, по-скоро биха ускорили търговията с цел по-голямо влияние и така да я държат неутрална. На Русия за военни доставки в такъв момент не може да се разчита поради собствен дефицит и искането БА да бъде под тяхно командване. Плюс за включване на България в този момент е това, че Сърбия още не е паднала и не биха се налагали моментални отбранителни дейстивя по западната граница. Именно тези фактори са обект на обсъждане в Народното събрание през ноември 1914. В РИ мобилизационният резерв на България през 1912 е 716000 души, базиран на населението през 1910, което е както следва: 3518000 българи, 465000 турци, 122000 цигани, 80000 власи, 50000 гърци, 40000 евреи, 20000 армеци, по 10000 татари и гагаузи и още 20000 всякакви други (немци, руснаци, чехи, словаци, по-малко французи и италианци) или 4335000 души. В алтернативата приемаме, че през мирната за разлика от РИ 1913 се е извършило ново преброяване и като се има предвид с колко нараства населението от всяка група в онези времена, имигирация и емиграция със съответните темпове от периода (примерно идват българи от Македония и Тракия, намаляват с около 7-8 хил. турци на година, някои власи влизат в смесени бракове и се българеят и т.н.т., а естественият прираст само на българите в перидоа е около 23-25 на 1000), то населението на България през 1913 без войни би било 4475000, от които 3800000 българи, 440000 турци, 130000 цигани, 85000 власи и останалите горе-долу както са си и през 1910, т.е. мобилизационен резерв пропорционален на този от 1910 би бил 740000. Както стана въпрос военно-инспекционните области с прилежащите им дивизии вече биха били 12 вместо 9, а сборните дивизии за настъпателни действия 2 вместо 1 (в РИ от 10та собрна през 1912 година тя става 10та Беломорска) или около 500000 души. От останалите 240000 от мобилизационния резерв трябва да се изгради задължително т.нар. опълченска армия, чиято задача би била охрана на Тимок и Западна Стара Планина срещу евентуална австро-турска атака оттам при неминуемото най-късно до януари падане на Сърбия. Принципната задача в една война с турците в онзи момент би била освен да се атакува по-масово Източна Тракия, съчетано с въстание в Македония, при което ВМОРО да сътрудничи на една иначе по-малка настъпваща там армия, също така да се стигне възможно по-бързо до най-близкото в онзи момент до гранциата ни от 1912 година беломорско пристанище Дедеагач с цел оттам да бъдем снабдяване пт Бритнаския кралски флот с тежка артилерия, а и не само. Но точно английското присъствие в Бяло море конкретно през ноември 1914 би било твърде оскъдно, състоящо се само от корабите, преслдвали Гьобен и Бреслау.

Това би било пречка и за Гръция. Тя с повече от 200000 войници не би могла да тръгне, а при успешна османска мобилизация би имала поне 80000 турски войници по тогавашната гръко-турска граница в Епир и Тесалия, добре снабдена от германците, отделно би имало и повече турски гарнизони на Егейските острови, а от голяма важност за да се избегнат кланета на малоазийското гръцко население би бил и десант около Измир, който може да бъде успешен само ако има и англо-френска помощ предвид вече спомената ограниченост на гръцката армия. Да, тогава както споменахме Константинос не би имал думата, защото би бил все още само престолонаследник, но офицери германофили в гръцката армия бол, тях Венизелос и крал Георгиос 1 няма как изобщо да не ги послушат и да не решат да изчакат, още повече ще са в течение на българо-руските противоречия, забавящи едно включване на България, съчетани с гръцко-руските такива

Ето защо влизане във войната на България и Гърция още през ноември 1914 в такава алтернатива изглежда невъзможно - невъзможна за осигуряване в този момент чисто военна помощ с оръжие и жива сила, руски дипломатически спънки и лошо време. Иначе ускорената подготовка за войната би потушила поне за 4-5 месеца общественото недоволство в двете държави от това, че не се тръгва веднага към нея.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Зимата на 1914/1915 година

В началото на декември 1914 Черна гора е напълно окупирана от турски и австрийски войски, крал Никола успява да избяга във Франция, а генерал Янко Вукотич подписва пълната и безусловна капитулация. Сърбите от своя страна продължават съпротивата. Изградената предварително отбранителна линия при река Колубара помага австрийците да бъдат спрени, но за разлика от РИ възможност за сръбска контраатака няма, тъй като значителна част от войниците са изпратени на юг, за да спират турското настъпление в Южното Поморавие. Яростната сръбска съпротива, съчетана с лошото време и калните терени, води до немалки загуби в жива сила за австрийци и турци, поради което те временно спират настъплението си, а линията на фронта се оформя по линията на река Колубара - Чачак - Крагуевац - Крушевац - Прокупле - Лесковац - Враня. Сърбите обаче също плащат висока цена за упоритата си съпротива с големи жертви и силно намалени патрони и снаряди. Част от генералитета предупреждава, че при нова австро-турска офанзива няма как да се издържи, но Пашич заявява категорично, че за сепративен мир и дума не може да става, започвайки да чертае планове как да се процедира след една пълна окупация на Сърбия. Стига се до извода, че единственият шанс за спасение на значима част от армията, правителството и кралското семейство е да се търси съдействието на неутралните съседи Румъния и България. Границата с Румъния обаче е твърде малка за да премината около 150000 войници плюс сръбският елит, а освен това е блокирана за бягство от австро-унгарския дунавски флот. И така, неохотно Пашич е принуден да търси помощ от България, с която отношенията са се влошили заради разваления Балкански съюз (но далеч не колкото в РИ поради липса на балкански войни) като за да е сигурен, че тя няма да остане без разглеждане се свързва и с дейци на опозицията.

Предколедно в българското народно събрание започват разисквания относно това как да се процедира със сръбската армия, правителство и кралско семейство ако Сърбия бъде изцяло окупирана. Най-резервирани по въпроса са либералите, но освен коалиционните им партньори демократи твърдо за помощ са още НП, ПЛП и БЗНС, както и РДП и широките социалисти, които смятат, че без помощ за Сърбия България не би спечелила руска дипломатическа подкрепа. В крайна сметка се стига до решение - ще се приемат остатъците от сръбската армия, правителството на Пашич и кралското семейство ще действат в изгнание, но армията ще бъде напълно обезоръжена както повеляват тогавашните закони на международното право, а ако България влезе във войната на страната на Антантата, остатъците от приетата сръбска армия минават под българско командване. Радославов обявява решението на Пашич и му заявява, че е добре да приеме ако не иска и той, и цялото семейство Караджорджевич да се окажат в австро-турски плен. Пашич първоначално нито приема, нито отхвърля предложението, но заявява, че от сръбска страна ще се работи за да се създадат условия то да бъде реализирано ако се наложи и ако скупщината в Ниш го реши. Уклончивостта на Пашич се дължи не само на факта, че такова действие почти изключва възможността при последващ обрат във военните действия с включване на България сръбски войски да навлязат в Македония, но и с желанието му да узнае каква е позицията на Русия по въпроса. 

По същото подготвяйки Дарданелската операция британски кораби овладяват (с известни жертви заради мините и турските гарнизони там) някои ключови егейски острови като Лемнос, Имброс, Самотраки, Тасос и др., като британското праителство заявява, че ако България и Гърция се включат във войната в зависимост от това каква граница ще се оформи между тях след нейния край, те ще ги предадат на съответната държава. Сазонов заявява, че специално Имброс трябва да е руски заради близостта си до Дарданелите, а също така изпраща нота до София и Ниш, с която заявява, че принципно приема българското предложение за помощ към Сърбия, но с една промяна в условията - ако България влезе във войната, обединената българо-сръбска армия да бъде изцяло под руско командване, а Бургас да бъде даден като руска военна база с цел по-лесно падане на Проливите. Фердинанд и правителството съзират в това намерение на Русия не само застрашително да се настани в Проливите и Източна Тракия, но с частта от текста "изцяло под руско командване" да се ограничва българското настъпление в Македония, за да се угоди на сръбските претенции. Нотата е отхвърлена, като по нея се произнасят също така британската и френската дипломации. Английският външен министър Едуард Грей заявява, че това само може да отблъсне една суверенна държава като България с добре подготвена армия от влизане на страната на Антантата, докато френският му колега Теофил Делкасе е по-уклончив и просто заявява, че условията за привличането й трябва да бъдат уточнени на масата на преговорите. 

През януари 1915 започва новата австро-турска офанзива към Сърбия. Без все още да е подписано българо-сръбското споразумение, сърбските власти подготвят изтегляне от Ниш към Пирот, а армията отстъпва стратегически от Колубара към Морава с ариергардни боеве, изтегля се също от Враня и Прокупле поради мощния тежкоартилерийски обстрел. В края на месеца скупщината вече е в Пирот и обсъжда дали да се приеме българското предложение в първоначалния му вид. В крайна сметка доминиращите радикали на Пашич решават, че ако допуснат да станат австро-турски пленници, дори при загуба на войната от ЦС или после няма да има кой да представлява Сърбия, или това ще бъдат политическите им опоненти и предвид критичното положение, българското предложение е прието с надеждата, че Русия ще успее да окаже нужния натиск върху България неустройващите Сърбия клаузи в него да бъдат коригирани. И така в началото на февруари около 150000 сръбски войници с немалко въоръжение са приети в България, като в София е настанено и правитлеството в изгнание на Никола Пашич, също така и всички посланици, подвизавали се доскоро в Ниш, а в една от резиденциите на Фердинанд е настанено и семейство Караджорджевич. Този акт води до заплашително поведение от страна Барлин и Виена, като България е заплашена, че ако не запази неутралитета си съща я чака подялба като Сърбия. В опит за пропаганда германците изтъкват, че Италия скоро ще нападне Франция, което разбира се е официално опровергано от Рим. Настаняването на австро-унгарски и турски войски по българо-сръбската граница води до още по-ускорено изграждане на окопи, някои около р. Тимок достигащи 17 метра под земята (като при Дойран в РИ), а обстоятелствата с обучението на предвидените само за тил около 150000 български войници за новоформиращата се опълченска армия принуждават военното министерство да върне патриарха на войската генерал от пехотата Данаил Николаев от запаса въпреки напредналата му възраст. 

На дипломатическата сцена битките продължават. Фердинанд иска от Едуард Грей гаранции, че Русия няма да владее Проливите след войната. Руската дипломация не подкрепя и гръцките аспирации в Мала Азия, защото смята, че това би дало възможност на гърците да затворят Бяло море, съответно и руското владеене на Проливите би станало безпредметно. Този въпрос интересува и българското правителство. Едуард Грей, подкрепен от морския министър Уинстън Чърчил, заявява, че поне един малък егейски остров ще остане като международна военноморска база с цел да контролира свободното плаване през Бяло море, като сегашната морска граница между Гръция и Турция няма да мине под гръцки суверенитет, а ще представлява свободния егейски коридор. Това изказване предизвиква серизони полемики в гръцкия парламент, особено от най-консервативните привърженици на Мегали идеята, като опозиционната преса обвинява открито Венизлос в национално предателство в случай, че Гръция тръгне на война при такива условия, поради което в страната избухват доста противоречиви вълнения. 

Бойните действия по това време на годината пък се ограничват само до Кавказ и Близкия Изток. Там за разлика от сръбската кампания, турците се провалят. Саръкамъшката оперция е пълен провал за Енвер паша и офанзивата на турците всъщност има обратен ефект и води до заемане на техни предвоенни територии от руски войски. Провал търпи и опитът да се превземе Суецкия канал. Това още повече наостря вниманието на София и Атина, като идеята за атака на Османската империя през пролетта стават все по-популярни сред обществеността в двете страни, но с уговорката да се премахнат съответните дипломатически спънки. И българското, и гръцкото правителство решават, че може би най-добре би било да сключат предварителни договори само с Великобритания и Франция, поставяйки Русия пред свършен факт. Така през втората половина на февруари и двете страни изпращат свои представители в Лондон. От българска страна това умишлено са най-известните по онова време политичеси дейци от Македония Никола Генадиев и Андрей Ляпчев, а от гръцка министър-председателят Елефтериос Венизелос.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Ако не беше 16 юни пак щяхме да стигнем до национално обединение.Със сигурност щяхме  да получим нещо и на арбитража в Петербург и щяхме да влезем от коренно различна позиция в Първата световна война.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 часа, resavsky said:

Ако не беше 16 юни пак щяхме да стигнем до национално обединение.Със сигурност щяхме  да получим нещо и на арбитража в Петербург и щяхме да влезем от коренно различна позиция в Първата световна война.

Когато аз съм писал в теми в този раздел, пуснати от теб, не съм се отклонявал от зададената по съответния начин алтернатива, ще те те помоля и ти да не го правиш. Смисълът на тези тема не е "Ако нямаше 16.06.1913", смисълът й е "Ако нямаше 05.10.1912". Другата също си я има, в нея бяхме започнали дискусия по въпроса, ако искаш да я продължим нямам нищо против, но където му е мястото.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Начало на Дарданелската операция, влизане на България и Гърция във войната.

По време на преговорите, проведени в Лондон между Великобритания от една страна и България и Гърция от друга, Едуард Грей и Уинстън Чърчил дават ясно да се разбере и на двете страни, че колкото по-бързо влязат във войната толкова повече облаги биха имали. Проблемите, които възникват по отношение на разпределението на европейското османско наследство са временно парирани от Грей, който заявява, че това кой град със съответния хиндерланд в коя държава ще попадне няма как да се реши отсега, от значение ще бъдат бойните действия и тяхното развитие, докъдето двете държави не могат да стигнат до съгласие ще има съобразяване и с арбитража на Великите сили от Антантата. Венизелос заявява, че както и да се развие войната накрая със сигурност би имало територии под български контрол с гръцко население, както и такива под гръцки контрол с българско население и предлага после да се направи размяна на население, което Генадиев и Ляпчев принципно не отхвърлят, но тъй като единият е от Битоля, другият от Ресен държат именно на влиатния център с хиндерланда му да се гарантира за България, на което Венизелос е склонен да отстъпи, но не и по въпроса за Солун. Той е оставен за след войната, като на България е гарантиран достатъчно широк излаз на Бяло море, а макар и само в устна договорка Грей и чърчил гарантират, че особено ако в Константинопол влязат заедно български, английски и евентуално гръцки войски, този град няма как да бъде за Русия и че най-удачно е Проливите след войната да бъдат неутрална територия със установен международен път, за което гаранти да са Великобритания, Франция, България и Гърция. Въпреки, че не всичко е ясно и точно договорено, Венизелос заявява, че до месец Гърция тръгва на война, още повече в Бяло море са пристигнали достатъчно английски и френски десантни съдове, което би позволило успешен десант на гръцки и англо-френски части (вкл. АНЗАК) в Мала Азия и Гърция няма за какво повече да се бави с включването си, още повече крал Георгиос за разлика от сина си е на същата позиция. От българска страна включването също не е проблем, защото страната и без това е в положение на въоръжен неутралитет, по границите си има достатъчно войски, пълната мобилизация съответно няма да отнеме много време. Правителството решава да го направи без да се съобразява с руските искания, идеята е да се псотави Русия предд свършен факт, тъй като общественото мнение там не е пртив по принцип, а чисто и просто правителството иска контрол над БА, чието осъществяване при вече започнали бойни действия става практически невъзможен за осъществяване.

И така след като на на 25 февруари вследствие обстрел откъм морето Галипослките фортове Сед Ел Бар и Кум Кале са превзети от морските пехотинци официално и в България и в Гръция  е обявена всеобща мобилизация, която фактически е започнала много по-рано. Най-серизони колебания дали да тръгне на война има цар Фердинанд, който с много приказки и много подкупи е увещаван от германски и австро-унгарски емисари да не го прави, но осъзнавайки, че и правителство, и опозиция, и армия, вкл. висше офицерство, са твърдо за война, няма избори и на 3 март (тогава все още 19 февруари по стар стил) издава манифест, в който напомня, че на тази дата е бил подписан Сан-стефанския мирен договор, който после е бил несправедливо ревизиран и че сега е моментът да се поправи неправдата от Берлин. 

И така България тръгва на войан с общо 14 дивизии и 500000 души, плюс още 150000 на доскоршната българо-сръбска граница, където са разположени и приетите по-рано в странта пак горе-долу толкова сръбски войски. От 14те дивизии, предвидени за настъпателни действия плюс Родопския отряд, Конната дивизия и Македоно-Одринското опълчение, което този път в по-голямата си част е разположено в Македония и по-малко в Тракия, предимно около Дедеагач, 10 са разположени на тракийския фронт и 4 на Македонския. На тракийския фронт целта на Първа Армия както в РИ е настъпление през Стртанджа към Лозенград, на Втора блокиране и изолиране на Одрин, Хасковския отряд заедно с 14та собрна дивизия и по-голямата част от Конната дивизия трябва да напреднат през Кърджали и Гюмюрдина към Дедеагач и така да прекъснат османските комуникации и да се свържат с англо-фреснки флот, който да им достави тежка артилерия за разрушаване на Одринската крепост. Трета армия трябва да изненада турците (както в РИ по време на Балканската война) след първоначално прикритие, а на Македонския фронт две дивизии трябва да тръгнат както следва към Куманово и Скопие, 1 към Солун с части от Родопския отряд и 1 към Битоля, която трябва да си сътрудничи с МОО. 

От гръцка страна от общо 200000 мобилизирани половината трябва да пробията труската отбрана по границата с помощта и на тежка артилерия, около 40000 са предвидени за десант на Халкидики, където избухва въстание на местното гръцко население и така да хванат в чувал турската армия в Южна Македония, а още 60000 заедно с части от АНЗАК (прехвърлени по-рано отколкото в РИ в Бяло море) да направят десант при Смирна (днес Измир), за да овладеят областта, в която има компактно гръцко население. 

Срещу това Османската империя предлага първоначално общо 600000 войници в Европейската си част. Проблем е, че голяма част се налага да се насочат към вече обстрелвания Галипослки полуостров, а в тази цифра са вкл'чени и атакувалите преди това Сърбия и Черна гора общо 200000, от които поне 1/4 вече са извън строя, а другите 150000 са принудени да контролират окупираните територии в Сърбия и Черна гора. Затова реално по границите с България и Гърция плюс районите във вътрешността, които са малко по-далеч от границите, няма как в този момент да бъдат на разположение повече от 400000 хиляди войници, отделно една част са насочвани към Галиполи поради започнали обстрел на англо-фреснкия флот. И така срещу Гръция по границата в Епир и Тесалия има общо 60000 воийници към момента на започване на войната, малко по-малко са тези в Одринската крепост, а с тези в Лозенград плюс тези по границата стават общо 150000 за отбрана на Източна Тракия. Останалите 150000 са разпределени както следва - около 30000 в Родопите и Западна Тракия, още по толкова за отбраната на Солун, на Янина и 90000 общо за Македония, командвани от Зеки Паша (както в РИ през балканската война.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
Преди 1 час, skorpion1980 said:

Когато аз съм писал в теми в този раздел, пуснати от теб, не съм се отклонявал от зададената по съответния начин алтернатива, ще те те помоля и ти да не го правиш. Смисълът на тези тема не е "Ако нямаше 16.06.1913", смисълът й е "Ако нямаше 05.10.1912". Другата също си я има, в нея бяхме започнали дискусия по въпроса, ако искаш да я продължим нямам нищо против, но където му е мястото.

Ок.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Всъщност Балканския съюз е създаден за действие по време на общоевропейска война .Отделна война срещу Турция не влиза в плановете на стратезите на Антантата.Но в София не били убедени в изхода на тази война.Затова е и бързането. А и както много пъти съм казвал Балканската война е до голяма степен превантивна.Младотурците които идват на власт в Турция са си една военна хунта с планове за реконструкция на турската армия и нескрити заплахи срещу България.Трябва ли в София да чакат да приключат реформите в турската армия и тогава да се воюва с нея?Друг е въпроса че към лятото на 1912година няма никакви индикации тези реформи дори да започнат.Турция е във фактически фалит а дисциплината в армията е отчайваща.Турция след превратаи,контрапреврати и война с Италия е в отчайващо положение. Дори не е в положението от 1903 година когато сравнително бързо концентрира 200 000 армия срещу въстаналите българи.Лятото на 1912 година шепа албански бунтовници превземат вилаетския център Скопие и няма кой да ги изгони оттам.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 часа, resavsky said:

Всъщност Балканския съюз е създаден за действие по време на общоевропейска война .Отделна война срещу Турция не влиза в плановете на стратезите на Антантата.Но в София не били убедени в изхода на тази война.Затова е и бързането. А и както много пъти съм казвал Балканската война е до голяма степен превантивна.Младотурците които идват на власт в Турция са си една военна хунта с планове за реконструкция на турската армия и нескрити заплахи срещу България.Трябва ли в София да чакат да приключат реформите в турската армия и тогава да се воюва с нея?Друг е въпроса че към лятото на 1912година няма никакви индикации тези реформи дори да започнат.Турция е във фактически фалит а дисциплината в армията е отчайваща.Турция след превратаи,контрапреврати и война с Италия е в отчайващо положение. Дори не е в положението от 1903 година когато сравнително бързо концентрира 200 000 армия срещу въстаналите българи.Лятото на 1912 година шепа албански бунтовници превземат вилаетския център Скопие и няма кой да ги изгони оттам.

Само че забравяш важната подробност, че малко след формирането на Балканския съюз през пролетта на 1912 година, младотурците губят властта, опитват да я задържат с измами, но не успяват и между август 1912 и януари 1913 управляват по-либерално насторени кръгове, първо начело с Ахмед Мухтар Паша, а после начело с Кямил Паша, които са спечелили изборите до голяма степен с подкрепата на християнското население. Сътоветно уж съюзът е насочен срещу политиката на младотурците, а всъщност тръгва на война когато те са в опозиция. Ето затова създавайки алтернативата подчертах, че при липса на балканска война не нейното развитие, а Хасан Бей Прищина ще е факторът, който би върнал младотурците на власт, а от българска страна стане ли обществено достояние българо-сръбският договор за дележ на Македония, обществеността моментално ще се настрои срещу такъв съюз. Така че Блаканската война когато започва младотурците не са на власт, следователно може да е замислена като превантивна срещу тях, но реално не се оакзва такава. А бунтовете на албанците, тези в Йемен и др. проблеми, биха били пречка планираната реконструкция на турската армия да постигне докрай своите цели дори през лятото на 1914, въпреки че би имала повече време за целта. 

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Да това е така. Но събитията се оказва че не могат да бъдат спряни.Между впрочем за тази реформа на турската армия има две условия : поне минимална вътрешна стабилност и сериозен външен заем.И двете са неизпълними към 1912 година. При тази ситуация в страната няма кой да и отпусне какъвто и да е заем а стабилността е мираж.Младотурците са отстранени от власт но въобще не са примирили с това.Правителството на Ахмед Мухтар паша се тресе от вътрешни противоречия и няма ясна визия и програма.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Бойните дейстивя срещу Османската империя на Балканите през пролетта на 1915

Също както в РИ 2,5 години по-рано в тази алтернатива в първите дни на военните действия:

1. Първа армия напредва през Странджа към Лознеград, като изненадани от включването на Трета армия турците губят Лозенград, после се изтеглят за битка при Люлебургаз и Бунархисар, която също губят с много кръв.

2. Действията на Втора Армия спомагат за изолирането на Одрин.

3. Хасковският отряд превзема Кърджали.

4. 7ма Рилска дивизия тръгва по поречието на Струма и си пробива път до Кресна, после към Рупел и т.н.т.

5. Родопският отряд я подсигурява с паралелно настъпление, овладява Разлог, постепенно с помощта на чети стига до Драма и Сяр, а конкретно Средногорският полк освобождава Смолян (тогава Пашмакли) и християнските села около него, както и немалко помашки села, сред които ключовото такова Тъмраш. 

6. МОО бързо освобождава няколко града в Македония като Щип, Велес, Крушево, Охрид, Гевгели, Кукуш, както и немалко села в Костурско.

Различно от РИ:

1. След падането на Кърджали, подкрепени от още една дивизия плюс части от Конната, водени от Генерал Колев, Хасковският отряд се възползва, за да напредне и да вземе още около 10-12 март Гюмюрджина, другата слизаща по поречието на Марица дивизия плюс кавалеристите правят епопея, подобна на тази в Добруджа през 1916 в РИ и овладяват Дедеагач, с което връзката с Британския кралски флот е осъществена. 

2. 7ма Рилска дивизия не отклонява части към Щип и Кочани, защото в тази посока действат две други дивизии, които овладяват Куманово и Прешево, МОО им предава Велес и Щип, с което железопътната връзка към Солун е прекъсната, а малко по-късно пада и Скопие. Заделянето на части от север, от окупираната сръбкса територия става невъзножно, защото спасената сръбска армия минава в настъпление към Поморавието. 

3. Още една дивизия се насочва към Битоля, по пътя си се съединява с частите на МОО, които са превзели Гевгели, Крушево и т.н.т.

4. Гръцката армия не е в състояние да напредне достатъчно заради по-голямата съпротива отколкото в РИ 2,5 години по-рано, но предвид приоритета Солун с помощта на англо-фреснки кораби е направен десант в Халкидики и оттам се атакува Солун. За алтернативата него не би го пазил точно Хасан Таксин Паша, а някой германски генерал предвид важността, а районирането на официери с по-ниски и средни чинове там, откъдето са, би значело тогавашния подполковник Мустафа Кемал да бъде в родния си Солун, а не в Галиполи, съответно гърците при такъв десант могат да овладеят по-голямата част от Халкидики, евентуално на север да се насочат към Лъгадина и Орфански залив и може би около Нигрита да се срещнат с настъпващата българска армия, но за бързо превземане на Солун и за бърза победа срещу военен гений като Кемал нямат шанс. Така че падането на Солун би отнело време.

5. След падането на Дедеагач англичаните и французите бързо биха стоварили тежка артилерия, с която и Одрин би паднал бързо, да речем както в РИ на 30 март, но 1915 вместо 1913.

Редактирано от skorpion1980
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, resavsky said:

Да това е така. Но събитията се оказва че не могат да бъдат спряни.Между впрочем за тази реформа на турската армия има две условия : поне минимална вътрешна стабилност и сериозен външен заем.И двете са неизпълними към 1912 година. При тази ситуация в страната няма кой да и отпусне какъвто и да е заем а стабилността е мираж.Младотурците са отстранени от власт но въобще не са примирили с това.Правителството на Ахмед Мухтар паша се тресе от вътрешни противоречия и няма ясна визия и програма.

Точно така, младотурците не са се примирили с отстраняването си от власт и търсят повод да си я върнат. Кога го намират в РИ? По време на Лондонската конференция, която първоначално върви от декември 1912 до януари 1913, когато Енвер Паша прави преврат и младотурците се връщат на власт. Аз затова в алтернативата съм посочил - ако нямаше балканска война поводът за преврат щеше да е друг, а именно подготвяното за януари 1913 въстание от целящия независима Албания Хасан Бей Прищина, което пак поради липсата на балканска война би избухнало. Редно е да уточним, че без Енвер Паша конкретно този преврат не може да стане, но след като стане пак ще се търсят германски инструктори за реорганизацията на армията, което ориентираните към Антантата Ахмед Мухтар Паша и Кямил Паша няма как да предприемат. 

Така и така пишеш в темата, дай малко мнение и за това как биха се развили нещата ако наистина нямаше Балканска война, особено след избуването на ПСВ.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Трудно е да се каже. Първа световна война щеше да има последно или друга форма.Въпроса е кога.Имай предвид че правителството на Ахмед Мухтар паша за което говориш идва на власт с френски пари и е малко вероятно да участва във войната на страната на Централните сили.А Румъния си е официален съюзник на Централните сили / неслучайно толкова много е ухажвана от Русия по време на Балканските войни/.Но големия проблем на България си остава Турция и възраждането на нейната експазионистична политика.Правителството на Ахмед Мухтар паша между другото също е на практика една военна хунта. Малко вътрешна стабилност  в Турция  и каква е гаранцията че няма да ни нападнат преди да избухне общоевропейска война?Ще рискува ли тогава Русия да ни помогне при опасност за избухване на преждевременна европейска война?Нека не смятаме априори че само България може да бъде активната страна в един българо-турски конфликт.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 2.02.2020 г. at 9:49, resavsky said:

Трудно е да се каже. Първа световна война щеше да има последно или друга форма.Въпроса е кога.

Няма как да е в друга година освен 1914, нито по-рано, нито по-късно. Ако можеше да е по-рано, тя би избухнала още през 1911 приемерно, след втората мароканска криза, но Кайзерът си е наумил, че флотът не е достатъчно готов и не използва напрегнатия тогава момент. Някои германски и австро-унгарски висши военни искат и в края на 1912 или началото на 1913 по време на балканската война, имало е идея ЦС да поставят ултиматум на Балканския съюз за задължителна австро-турска граница, което после да стане повод, но Кайзерът пак решава, че 1914 е най-правилният момент, просто за нея година си го е наумил Вилхелм 2 и това е. Няма как и поводът да е друг, защото Франц Фердинанд с федерално-триалистичните си възгледи е неудобен и както се оказва впоследстиве имало частично сътрудничество между австрийските власти в Босна и Черна ръка относно убийството му. 

On 2.02.2020 г. at 9:49, resavsky said:

Имай предвид че правителството на Ахмед Мухтар паша за което говориш идва на власт с френски пари и е малко вероятно да участва във войната на страната на Централните сили.

Както стана въпрос то не може да се задържи дълго на власт предвид непримиримостта на младотурците с новата им опозиционна роля, а повод за свалянето му с преврат при липса на Балканска война би било планираното за януари 1913 ново албанско въстание на Хасан Бей Прищина, единствено би останало още някой и друг месец на власт, но не и до лятото на 1914.

On 2.02.2020 г. at 9:49, resavsky said:

А Румъния си е официален съюзник на Централните сили / неслучайно толкова много е ухажвана от Русия по време на Балканските войни/.

Това нищо не означава, също както и при Италия. Има си един незаобиколим фактор в Румъния и той се нарича обществено мнение, а то е за Трансилвания, Буковина и Банат и чак след това за Бесарабия, той Карол 1 опитва в РИ още през август 1914 да вкара Румъния на страната на ЦС, само че Братияну и либералите му го блокират, както и факта, че в Румъния по това време австрофобията е по-силна от русофобията. Шансът Румъния да заемни Трансилвания като водещ външно-политически приоритет е равен точно на НУЛА.

On 2.02.2020 г. at 9:49, resavsky said:

Но големия проблем на България си остава Турция и възраждането на нейната експазионистична политика.Правителството на Ахмед Мухтар паша между другото също е на практика една военна хунта. Малко вътрешна стабилност  в Турция  и каква е гаранцията че няма да ни нападнат преди да избухне общоевропейска война?Ще рискува ли тогава Русия да ни помогне при опасност за избухване на преждевременна европейска война?Нека не смятаме априори че само България може да бъде активната страна в един българо-турски конфликт.

Експанзионистичната политика е в сила само ако става въпрос за младотурците, не и за правителството на Ахмед Мухтар Паша. То без балкански войни така или иначе би паднало някъде през пролетта на 1914 след нов младотурски преврат, но стабилизацията, която Енвер Паша трябва да направи, че да ни нападнат преждевременно изисква време, неминуемото обръщане за помощ към Германия с цел подготовка на армията също изключва каквито и да е самостоятелни инициативи преди зибухването на общоевропейската война. Отделно ако няма Балканска война, то би било както писах заради временно променени обществени насторения у нас заради превръщането на българо-сръбския договор в обществено достояние (в РИ той е напълно неизвестен за опозицията и не е разискван в НС), а това значи пак правителство начело с Радослваов, но този път още от есента на 1912 и сближаване поне на икономическа основа с ЦС, съответно подобряване на отношенията и с Труция, дори управлявана от младотурците. Не виждам как ще ни нападне Турция в периода между пролетта на 1913 и лятото на 1914, имайки предвид, че постигането на стабилност изключва тръгването на война без голяма външна подкрепа, демек от ЦС.

Редактирано от skorpion1980
comment not completed
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Не го подценявай Ахмед Мухтар паша.Той също е краен националист.

Редактирано от resavsky
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 5.02.2020 г. at 9:57, resavsky said:

Не го подценявай Ахмед Мухтар паша.Той също е краен националист.

Не аз го подценявам, а ти го надценяваш. Няма как под френско влияние и с френски пари да тръгне на война с когото и да е на Балканите, това първо. Второ, предвид предстоящото му и без балканска война ново албанско въстание пак би загубил властта след преврат на младотурците. И трето в кабинета му има и други влиятелни турски политици от епохата като Кямил Паша например, който е в основата на това младотурците през 1912 година да загубят изобрите чрез привличане на християнското население. Така че вътрешните проблеми на империята са такива, че до лятото на 1914 тя няма никакъв, ама никакъв шанс да нападне когото и да било с тия непрстанни бунтове в Албания, Йемен и на други места, съчетани с политическата борба за власт.

Ако изчетеш по-внимателно всичките ми постове от началото ще видиш, че съм посочил всички политически и други фактори от епохата, които изключват друго развитие на нещата, различно от това, което съм извел до момента.

Редактирано от skorpion1980
Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

В такава алтернатива едно успешно настъпление в Тракия, подкрепено с англо-френска помощ главно по море, би значело сравнително бързо вадене на Труция от войната. При проблемите на Австро-Унгария в Галиция и лошите пътища в Новопазарския санджак, за Германия би било почти невъзможно да задели сили и за спасяване на Турция, докато спасяване на Австро-Унгария си е приоритет. Отделно Италия, дори да е недоволна, че на включилата се преди нея Гърция би й била обещана и Вльора, също няма да се колебае дълго и също се включва до края на май. Най-вероятно до тогава биха паднали и Проливите, което със сигурност би стимулирало и Румъния да се включи заедно с Италия, т.е. година и половина по-рано от РИ на страната на Антантата естествено. За Турция падането на Проливите ще значи хуманитарна катастрофа, бягство на тримата паши с подводница към Берлин, само че 3,5 години по-рано отколкото в РИ, безусловна капитулация, която би била подписана от султана и военния министър Ахмед Изет Паша, избягване на арменския геноцид, а по тази причина още от пролетта на 1915 Германия и Австро-Унгария просто ще се чудят как да стигнат до по-приемлив мир. 

При тези обстоятелства за Русия на пръв поглед нещата са идеални - отворени проливи, снабдяване през Черно море с оръжие и муниции от страна на Англия и Франция, но има някои неизбежни спънки, които биха се появили поне в началото. Това е така, защото през пролетта на 1915 за Англия настъпва кризата в мунициите, което би забавило снабдяването за руснаците, това първо, второ падането на Проливите заради българската армия и англо-френския флот неминуемо би отложило подписването на споразумението за тяхното следвоенно бъдеще, а при толкова благоприятно развитие с оглед ваденето на турците от войната просто би било абсурдно руснаците да шантажират със сепаративен мир с ЦС, просто Англия, Франция, а по-нататък и Италия просто няма как да игнорират протестите на България и Гърция срещу руските аспирации за Проливите и поне на първо време чисто дипломатически да парират руските мераци за тях. Но самото вадене на турците от войната означава за Русия да се избегне катастрофата на Източния фронт каквато е в РИ през 1915, но пък забавеното снабдаване би било пречка и за някакви руски военни успехи там. По тази причина смятам, че Германия и Австро-Унгария биха издържали поне още 1 година война и краят на конфликта би дошъл окончателно през есента на 1916.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...