Окултизъм и езотеризъм

[ISTORIK]

Окултизмът е „знание за скритото“ или „знание за паранормалното“, за разлика от фактите и „познанието на измеримото“, обикновено наричано наука. Понякога понятието се подразбира като знание, предназначено само за определени посветени хора или просто скрито, тайно, но за повечето практикуващи окултисти то представлява изучаване на по-дълбока духовна реалност, която разширява чистия разум и физическите науки. Окултизмът обикновено се свързва с мистични течения. Те постулират съществуването на нематериална реалност, която има собствени принципи, неподвластни на физичните закони и определящи ги. Под термина окултизъм се разбира по-скоро сбор от науки, умения и практики, чрез които се твърди, че се отприщват невидими сили, чийто ефект е контролируем от окултиста, но същевременно произходът на тези сили остава скрит.

В научните среди окултизмът се приема със скептицизъм и се определя като лъженаука. Под окултни науки се подразбират астрологията, алхимията, магията, нумерологията, демонологията, гаданията, плюс различни вярвания и практики, които не се вписват нито в религията, нито в науката.

Изучаващият окултизма не е вече безпомощен слепец, обгърнат в тъмнината на своето невежество, който не знае на къде се движи. Той не е роб на отчаянието и безверието, загубил всякакъв смисъл в живота. Той не се ужасява в безсилието си да разгадае „световните загадки“. Напротив, той вижда светлината на живота, която му сочи неговото место в природата и всемира и го отправя напред все по-нагоре и по-нагоре; той намира великия смисъл на живота в единството и в непрестанните усилия към осъвършенствуване. Той знае, че никое усилие не е изгубено, че нищо, спечелено в пътя на неговото издигане, не ще пропадне безследно, че утре след т. н. „смърт“ той ще продължи наново започнатата в този живот работа. Защото той знае, че смърт няма и че в живота царуват вечни, неизменни, съвършени закони на Правда, Разумност и Добро — на Любов, Мъдрост и Истина,, които, въпреки всички видими противоречия, водят живота нагоре и ще изведат всичко на добър край. И затова той е пълен с вяра и упование в живота, не се отчайва от никакви спънки в пътя му към доброто, знаейки, че т съществуват, за да бъдат преодолени.

Макар и силно различаващи се, всички окултни учения са взаимосвързани помежду си чрез поне един от следните няколко елемента (или няколко от тях едновременно):

1/ Съществуване на невидими космически (извънземни) и свръхестествени сили.
2/ Безсмъртие на човешката душа.
3/ Относителност на реалността.
4. Човекът няма нужда от спасител (става въпрос за спасение от злото, страданието, болката и смъртта).

Езотеризъм (от гр. ἐσωτερικός „вътрешен“ или вътрешно познание) в най-общ смисъл е всяко учение, предназначено за определен кръг хора (т.е. забраняващо разкриването пред непосветени). Такова учение изучава тайно и предава на поколенията знание от всякакво естество, например за изворите на вярата. Докато знанието е по принцип философско или етическо и мистично, то може на теория да бъде разнородно. Езотеричните учения не се намират само на определено географско място, а по своята идейна същност представляват ядро на дадена духовна традиция.

Счита се, че езотеризма като вътрешно познание търсят хора, които търсят основата на ценностната си система в духовното развитие. Според тях това е познание, към което всеки трябва да подходи индивидуално, според степента на собственото си развитие. Според езотеризма всеки сам е отговорен за собствената си съдба, което може да го определи като силно себичен (индивидуалистичен).

Езотеризмът в различните му прояви: окултизъм, херметизъм, тайни общества, неоплатонизъм, гностицизъм, алхимия, християнска кабала, парапсихология, теософия, от много векове е отхвърлян от ортодоксалната християнска Църква, тъй като той не представлява нищо друго, освен влизане във връзка и общуване със света на падналите ангели (бесовете), което от своя страна има пагубни последствия върху духовния живот на човека. Поради това Църквата предприема редица мерки, особено - срещу магьосничеството.

Езотеризмът се крие във всякакви продукти от рода на И-цзин, Фън-шуй, обредни свещи, парфюми, благовония, в образи на Буда и дори на Христос, книги с молитви и мантри, мандали, вегетариански рецепти, гривни, аудиовизуални продукти с уроци за лечение и освобождение, хипнотични сеанси, всякакъв вид психотерапия, упражнения за разпознаване на кармата и т.нар. „минали животи“, духовни учители, духове-водачи, ангели и записване и изпълняване на техните послания и заповеди, всякакъв вид привличащи вниманието предмети и т.н.

Повишеният интерес към тайните общества, окултизма и езотеричните традиции, датиращ от края на XIX век, превръща езотеризма, поне на повърхностно ниво, в присъщ елемент на масовата култура.

По материали от интернет

Редактирано Март 1, 2020 от ISTORIK