Отиди на
Форум "Наука"

Цар Фердинанд e първият държавен глава, летял със самолет


Recommended Posts

  • Потребители

1922627358_161910..thumb.jpg.faf748cbd4b25ab65385e50b0e5dfbf8.jpg

През втората половина на юли – началото на август 1910 г. информационните агенции разпространяват новината, че българският цар Фердинанд е установил рекорд: на летище Киевит (Kiewit) е летял с биплана на авиатора Жул дьо Ламин (Jules de Laminne), с което е станал първият монарх, издигнал се с машина, по-тежка от въздуха. Княз Борис, наследникът на българския престол, и княз Кирил, вторият син на царя, също летели. Фердинанд останал силно впечатлен от полета и ентусиазирано обявил, че ще построи аеродрум в България. В знак на признателност той наградил дьо Ламин с българския орден „Свети Александър“.

В първите оригинални съобщения някои от имената са изписани неправилно: Kiewiet вместо Kiewit и Delaminne вместо de Laminne. В други публикации в пресата се отбелязва, че дьо Ламин е имал благородническа титла „рицар“ (Chevalier, Knight, Ridder). В българските вестници пък се уточнява, че връченият му орден е бил IV-та степен.

Летище Kиевит (Kiewit Airfield) е разположено близо до град Хаселт, провинция Лимбург, Белгия. Изграждането му започва през 1909 г., когато подпомаган от местния аероклуб Алфред Лансър решава да построи „полигон за обучение на авиатори“. Летището е открито на 15 май 1910 г., а от 12 септември там започва да функционира и школа за военни авиатори, като неин ръководител е Жул дьо Ламин.

Интересът към летището след откриването му постоянно нараства. От 29 май до 1 ноември в четвъртък и неделя редовно се провеждат атракции и състезания с аероплани, организирани от аероклуба. През 1910 г. летището се ползва от деветнадесет авиатора, като четирима имат собствени аероплани. Авиатор и собственик на аероплан е и дамата Елен Дютрийо (Hélène Dutrieu) – първата жена авиатор в Белгия, втора в Европа. Останалите аероплани били на Лансър, дьо Ламин и Леон дьо Брукер. Машините летели на височина 20-30 метра.

Два месеца след откриването му летище Киевит е посетено от българския цар Фердинанд, който през лятото на 1910 г. е на обиколка из европейските столици, като първо посещава Париж. По това време авиацията прави своите първи сериозни стъпки, като е предимно дело на ентусиазирани любители. След като на 25 юли 1909 г. Луи Блерио пресича със своя аероплан Ламанша и така доказва, че летателните машини са достигнали качествата на бързо транспортно средство, настъпва подем в авиационното дело. В пресата редовно се публикуват съобщения за проявите на пионерите в авиацията.

Няма категорични сведения, че Фердинанд е организирал европейската си обиколка, за да се запознае с новите летателни машини, но казват, че демонстрациите с аеропланите, на които той присъства във Франция заедно с президента на републиката, били уредени специално за него. В публикуваната предварителна програма „по предстоящето пътуване на Негово величество Царя на българите във Франция“ се казва, че се предвиждало и едно посещение на „шалонския лагер“. Там българският цар, придружен от председателя на републиката и от френския военен министър, трябвало да присъства на военните маневри, които ще се произведат в негова чест, като след маневрите щели да бъдат устроени „въздухоплавателни упражнения“.

Цар Фердинанд във Франция

Според съобщенията за пребиваването на цар Фердинанд във Франция, публикувани в българските вестници „Нов век“ и „Пряпорец“, българският цар пристигнал на официално посещение в Париж на 23 юни (10 юни по календара в България). На 25 (12) юни той е в Мурмелон льо Гран, департамент Марна, където трябвало да се запознае с намиращите се там при военния лагер Шалон (Camp de Châlons) стрелкова и въздухоплавателна школи (в първата били обучавани и български офицери). Придружаван е от президента на Френската република Арман Фалиер, министър-председателя Аристид Бриан, министъра на външните работи Стефан Пишон, военния министър Жан Брюн, генералисимус Тремо и българските министри Александър Малинов, Стефан Паприков, Никола Мушанов.

Офицерите от стрелковата школа показали на царя различни типове оръжия, които се намирали тогава в употреба или се подготвяли да влязат в употреба във френската армия. Негово величество останал особено възхитен от „пушката, чийто тарел, функциониращ автоматично, позволява да се гръмне 20 пъти в продължение на една минута“. „Пушката“ тежала само четири килограма. Докато капитан Петров, бивш възпитаник на школата, давал обяснения на царя за някои оръжия, офицерите от школата направили опитни гърмежи.

351365586_LeMondeillustr219101.thumb.jpg.b0c996b6137b3807a0ad9e73554d06aa.jpg

Описаната сцена е фотографирана и отпечатана в Le Monde illustré от 2 юли 1910 г. В пояснителния текст към илюстрацията оръжието е определено като картечница, на френски език митральоза (mitrailleuse). Вижда се и една любопитна подробност: оръжието е можело да се използва за обстрелване на дирижабли и аероплани, като се прикрепи към специален станок.  94831404_.thumb.jpg.9542e097d7062bef11c9592072653daa.jpg

След разглеждането на стрелковата школа царят и председателят на републиката, въпреки дъжда, който валял, пристигнали на полигона на военния лагер и присъствали на „действителните стрелби на 12 батареи с 75 милиметров калибър, които направили своите упражнения на 3 200 метра растояние“. В 2 ч. след обяд била проведена „стрелба с оръдия с 155 милиметров калибър, които хвърлят гранати тежки 40 килограма“. Френските издания уточняват, че това били оръдия Rimailho. Царят поздравил офицерите за точността, с която те изпълнили стрелковите упражнения и проявил особен интерес към „стрелбата на митральозите от пехотата, които хвърляли по 300 заряда на минута“.

В 3 ч. започнали маневри, в които участвали една пехотна дивизия, две артилерийски отделения и една дивизия кавалерия. След приключване на маневрите царят и президентът се отправили към военния аеродрум, където била сервирана малка закуска в палатка, пред която дефилирала в галоп кавалерията. Царят поздравил корпусните началници и командирите на полковете при преминаването им.

В това време, въпреки силния вятър, на небето се появили един биплан, управляван от поручик Камерман, последван на късо растояние от един моноплан, управляван от въздухоплавателя Лабушер. Разнесли се ръкопляскания, а двата летателни апарата направили разни упражнения, като и при най-трудните изпълнения личала сигурността, с която въздухоплавателите управлявали  машините.2118353230_LeMondeillustr219102.jpg.2dfc4852d58b73da9d618d9cf6047757.jpg

Малко по-късно се появил още един биплан, управляван от поручик Фекант, който кацнал на аеродрума. Царят и президентът горещо поздравили поручика. „За първи път стискам ръката на въздухоплавател, щастлив съм, че това е ръката на един френски офицер“, обявил Фердинанд, който по майчина линия се явявал роднина на последния френски крал Луи Филип. Френските издания уточняват, че българският цар за първи път виждал аероплан.

1530836606_LeMondeillustr219103.jpg.b593ebe1fe894eee1272073b8708ffaa.jpg

Поручик Фекант поканил височайшите особи да разгледат неговата машина и обяснил на царя механизма ѝ на действие.

56649129_.jpg.f4f79c4a123937a7991f9de31ff44aa3.jpg

След като поручик Камерман също се приземил, поздравявайки и него, царят го накарал да излети отново, за да наблюдава как става това. Негово величество, поздравил и споменатия въздухоплавател Лабушур, както и офицерите от авиационната школа, начело с техния ръководител Анри Фарман.

Вечерта, когато след завършване на военните упражнения, царят, председателят и другите правителствени лица отново влезли в палатката, където било сервирано шампанско, Фердинанд изразил пред френския военен министър искренното си удивление от великолепните маневри, които били бляскаво изпълнени. Говорил и за въздухоплавателните упражнения, като заявил, че те предизвикали у него възторг и оставили дълбоко и трайно впечатление. Той се убедил, че прогресът във въздухоплавателното дело можел да бъде в подкрепа на модерната военна тактика.

Царят изказал и дълбока благодарност на министъра за братския прием, който българските офицери намирали от страна на техните френски другари във френските военни училища. „Българската войска ще почерпи от това най-високите и най-плодотворните примери за своето възпитание  и развитие“, уверил Фердинанд и вдигнал тост за славата на френската армия. Думите му били посрещнати с възторжени викове.

Министър Брюн благодарил от името на френската армия за сърдечните думи, които щели да проникнат направо в сърцата на всички френски войници. Подчертал, че българските офицери били спечелили дълбокото и откровено приятелство на френските офицери с военните си способности и блестящите си духовни качества, които са и качества на благородния юначен български народ. Като вдигнал тост в чест на царя и царицата на българите, и на българското царско семейство, военният министър изказал най-искрени и горещи благопожеланиа за величието и славата на юначната българска армия.

В сведенията, взети от българските вестници, не става дума за авиация, аероплани и авиатори. Говори се за въздухоплаване, въздухоплавателни машини, въздухоплаватели. Това означава, че тогава в България са били още непознати машините, които се издигали във въздуха независимо от това, че са били по-тежки от него. Едва със започване на употребата на думата аероплан, у нас започва да се прави разлика между него и балона, който също е въздухоплавателно средство, но по-леко от въздуха. Думата „самолет“, пък, навлиза в българския език някъде през 30-те години на миналия век. По време на Балканската и Първата световна война в армията е имало Аеропланни отделения, а в 1925 г. в България е открита Държавна аеропланна работилница.

В миналото у нас вместо лейтенант се е използвало званието подпоручик.

Цар Фердинанд в Белгия

След Франция българската царска делегация се отправила за Белгия. Тук, заедно с князете Борис и Кирил, българският владетел посетил летище Киевит, където пилотът дьо Ламин изпълнявал демонстрационни полети. Визитата била неофициална и не се спазвал протокола. Това дало възможност белгийският авиатор да направи полети заедно с престолонаследника княз Борис, който по това време е на 16 години, с неговия по-малък брат княз Кирил, и накрая с баща им, цар Фердинанд.

В статия за историята на летище Киевит (Het begin van vliegveld Kiewit. Het vliegveld krijgt vorm) е отделено място на случилото се с „първият в света летящ цар“ (Een vliegende tsaar, een wereldprimeur!). Разказът е на Жул дьо Ламин.

49-годишният български цар Фердинанд фон Саксен Кобург създал впечатлението на ексцентричен човек, имащ интереси към различни клонове на науката. Пътувал из Европа с луксозен влак, заедно със синовете си Борис и Кирил. По време на прием в Париж се срещнал с белгийския крал Алберт I, негов далечен братовчед, който му разказал за летците, които живеели в Киевит, Лимбург и не било проблем да лети с тях.

В ранната сутрин на 15 (2) юли 1910 г. в Киевит и околността му било особено оживено, като имало и признаци на смут. Българският цар Фердинанд и свитата му, придружавани от личния секретар на Албер I, Жул Ингенблеек, пристигнали с личния влак на царя и прекарали нощта на гарата в Хаселт. Към един часа сутринта избухнал голям пожар в пекарната наблизо и се наложило влакът бързо да бъде преместен.

През това време на летището вървяла трескава подготовка за посрещането на царя с необходимите почести. Над хангара с аероплана Фарман на дьо Ламин, били поставени и развети „български знамена“. Те били изготвени за една нощ лично от авиатора, но царят и синовете му като ги видели, установили, че цветовете били правилни, но поставени в грешен ред. „В действителност в Киевит се развяваше румънското знаме!“, констатира Жул дьо Ламин, като признава, че не бил добре информиран за реда на цветовете в българското знаме.

102006250_.thumb.jpg.41c69b8aad962670a6558789ad53c896.jpg

От наличните снимки, направени по време на събитието, се вижда, че наистина на хангара се развяват знамена, но не може да се установи със сигурност какви цветове са имали те. Паралелът с румънското знаме вероятно идва от факта, видим и на горната снимка, че знамената са провесени вертикално. Като съдим, че на черно-белите снимки червеният цвят изглежда по-тъмен, можем да заключим, че най-вероятно знамето е било бяло-червено-зелено.

От разказа на дьо Ламин се разбира, че първоначално цар Фердинанд не е бил готов психически за полета. По това време летенето с аероплан е рисково мероприятие: в пресата често се появяват новини за авиокатастрофи, при които има и загинали. Само дни преди българският цар да се реши да лети, на 12 юли в Англия на летището в Борнмът при кацане след демонстрационен полет пред множество публика, загива авиаторът Чарлз Ролс, един от основателите на компанията Ролс-Ройс.

1731852601_TheIllustratedLondonNews1910-07-16.thumb.jpg.24edb14f5ac0e5fe796b22deaa3fa503.jpg

Решението на Фердинанд да лети с аероплан се формирало у него постепенно. Първо царят провел разговор с дьо Ламин и останал впечатлен от неговите познания за летящите машини. Признал, че иска да изпита усещането от летенето, но бил твърде тежък със своите 100 килограма.

Тъй като рискът от злополука не можел да бъде изключен, трябвало да се процедира така, че да не бъдат застрашени интересите на България. Затова била съставена „заповед за поредност“: първи с аероплана летял княз Кирил, след това дошел ред на престолонаследника княз Борис (на долната снимка). Така представя нещата дьо Ламин.

994342451_.jpg.54e2690d6e318b28d7175e75567c3cd7.jpg

През това време било взето решението цар Фердинанд също да лети. Дьо Ламин обяснява: „След консултация с хората от свитата си, царят побъбри известно време с г-н Ингенблеек. После, след като кацнах с княз Борис, ми казаха, че царят на свой ред ще заеме неговото място в моя апарат. Освен излитането, което беше доста трудно поради корпулентността на царя, полетът беше приятен. Получи се дори толкова добре, че след първата обиколка, докато хората от свитата на царя даваха сигнал за кацане - моят пътник поиска да лети още! Не може да се противоречи на държавен глава, така че направихме втори тур.“

1138889473_.thumb.jpg.dea7bcc7f2d89c65c36ab3f258468b8f.jpg

От една от направените снимки се вижда, че теглото и обемистата фигура на Фердинанд са създали трудности и на самия него: няколко души му помагат при качването му в аероплана. Сам царят, който бил известен с острия си и хаплив език, но имал и невероятно чувство за самоирония, казал, преди да се качи на машината: „Много съм дебел, за да летя, но все пак нека летим”.

Теглото и корпулентната фигура се посочват като причина за трудностите при качването на Фердинанд в аероплана, но трябва да се има предвид, че той е имал и двигателни затруднения, тъй като е страдал  от подагра. Затова се е придвижвал с бастун.

1715797918_LaVieaugrandair23juillet1910.thumb.jpeg.06153d9abe2599d0388d2641689b06c9.jpeg

Целият полет с цар Фердинанд траял точно 7 м. и 18 сек. на височина 25-50 м. След полета царят бил много ентусиазиран и педантично описал всички емоции, които изпитал, споделя дьо Ламин. На няколко пъти му изказал своята благодарност. Докато двамата вървели един до друг по летището, Фердинанд изведнъж се навел и откъснал малко растение. Проучил го за момент и веднага казал: „Drosera rotundiflora“. Дьо Ламин уточнява, че Drosera било едно от онези особени растения, които ядат насекоми. В Киевит те били често срещани, но на другите места са доста редки. След това продължили разговора си на научни теми. „Разбрах, че до мен върви много начетен мъж“, завършва белгиецът разказа си за първия „летящ“ цар.

356190172_.jpg.25573dabf8e1ec42f548135378e71d36.jpg

Следобед кметът на Хаселт Портманс организирал в ресторанта на летище Киевит банкет за изтъкнатите си гости. Царят разказал пространно, на перфектен френски език, за участието си в европейската политика.

Фотографите от Хаселт Огюст и Селестин Бланкарт (Auguste & Célestin Blanckart) са направили доста снимки по време на събитието, състояло се на 15 юли 1910 г. на летище Киевит. Подбрани фотоси с допълнителна информация били изпратени на някои от илюстрованите информационни издания. Показаната горе снимка с Фердинанд и дьо Ламин, заели места в аероплана Фарман преди излитането, е от френското списание La Vie au grand air, броят от 23 юли.  

394660071_Kiewit180Tsaar15juli1910.thumb.jpg.12a6d90dd4f71b55df8f4d183eaa129d.jpg

Две снимки са отпечатани в The Daily Mirror от 27 юли. Едната показва князете Борис и Кирил, наблюдаващи полета на баща им цар Фердинанд. Другата е същата, като в La Vie au grand air: цар Фердинанд и дьо Ламин в самолета преди излитане.

1866012383_TheIllustratedLondonNews1910-08-06.thumb.jpg.1c9bb37e011728344d67ade79ffd0761.jpg

The Illustrated London News от 6 август представя три снимки: Борис и Кирил наблюдават полета на баща им; Фердинанд и дьо Ламин се подготвят за излитане (тук около аероплана има повече хора); Цар Фердинанд се качва на аероплана.

Няколко седмици по-късно в Киевит прибивавал друг високопоставен гост: 16-годишният румънски престолонаследник принц Карол. Той бил два пъти на летището, но не получил разрешение от баща си да лети. Суверенът смятал, че рискът за неговия наследник е твърде голям.

Рекордът, поставен от цар Фердинанд на 15 юли 1910 г., обявен като „първият монарх, издигнал се в машина, по-тежка от въздуха“ не трябва да се разбира в тесните граници, само като постижение на владетел на монархия. На практика Фердинанд е пръв сред всички държавни глави, независимо дали става дума за монарси, президенти или премиери. Затова в Уикипедия в „Списък на първите в авиациата“ (List of firsts in aviation) е отбелязано, че Фердинанд I Български е първият държавен глава, летял със самолет (First Chief of State to fly on an airplane). И като документ за това се посочва съобщението на The New York Times от 16 юли 1910 г. (показано в началото на статията).

649691305_.thumb.jpeg.52405b72a4bfa913f78b4aad026e3d44.jpeg

На 11 октомври 1910 г. с аероплан лети и Теодор Рузвелт, който по това време вече не е президент на САЩ. Затова и в The Illustrated London News коректно го посочват като експрезидент. В Америка обаче, събитието е отбелязано доста шумно. Тъй като на американците им е било известно, че вече има държавен глава, летял с аероплан, за Рузвелт обявяват, че бил „първият американски президент, който лети с аероплан“.

Спомена се, че полетът на цар Фердинанд с аероплан е бил възможен, тъй като визитата му в Киевит била неофициална и не се спазвал протокола. Не е ясно какво точно е изисквал този протокол, но именно той е станал причина испанският крал Алфонсо XIII да не стане той първият монарх, летял със самолет. И то повече от година по-рано от българския цар.

611388284_.thumb.jpg.d6815cfcc42d18130bcc88c0607264ca.jpg

Le Petit Parisien от 7 март 1909 г. съобщава, че крал Алфонсо XIII посетил гостуващият в Испания американски авиатор Уилбър Райт (един от двамата братя, взели активно участие в изобретяването на аероплана) и поискал от него да му обясни и „най-малките подробности за неговата машина“. Уилбър изложил методично всичко, след което двамата събеседници заели съответните места в аероплана. Включени били и витлата му, но авиаторът се издигнал сам в небето. Кралят се зарадвал, че е станал свидетел на „възхитителния полет на чудната машина“, но съжалявал, че не може да придружи авиатора във въздуха. 

„Протоколът се оказа безмилостен и накара Алфонсо XIII да разбере, че неговото величие го привързва към земята, която той не бива да оставя под никакъв предлог, за да се издигне във въздуха“, се коментира в края на съобщението на френското списание.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...