Тайван - какво се случва там?

[Р. Теодосиев]

Малко история на събитията от последните новини:

 

ЕС се подготвя за увеличаване на напрежението между Китай и САЩ

Потенциалната визита на Нанси Пелоси в Тайван е повод за притеснението в Европа

 

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2022/08/02/4375706_es_se_podgotvia_za_uvelichavane_na_naprejenieto_mejdu/

 

 

 

-------------

 

Войната в Украйна поставя бъдещето на Тайван на преден план

Китай многократно призовава за "мирно обединение" с Тайван в публичното пространство, но също така е заплашвал да завземе острова със сила, ако е необходимо

 

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2022/06/15/4355331_voinata_v_ukraina_postavia_budeshteto_na_taivan_na/

 

--------

Защо Китай няма да превземе Тайван

Тайвански самолети в полет в деня на националния празник на Тайван - 10 октомври 2021 г. Снимка АП/БТА

„Балканизираните“ Балкани са откриващата сцена на Първата световна война. Конфликтите в Централна Европа предизвикват Втората световна война. Ако Трета световна война е писано да се случи, тя вероятно ще противопостави двете глобални суперсили на нашето време – САЩ и Китай. А в сърцевината на конфликта ще е независимостта на Тайван.

Поне на това мнение е китайският държавен вестник Global Times. В началото на октомври 2021 г. той предупреди, че война между Тайван и Китай „може да избухне всеки момент“, което може да доведе до Трета световна война.

Преди да разгледаме вероятността за подобен конфликт, е редно да се запитаме – защо обединяването с Тайван е толкова важен приоритет за Китай?

https://clubz.bg/125877

---------------------------

Тайван подготвя бомбоубежищата

Тайван подготвя своите бомбоубежища на фона на нарастващото напрежение с Китай и нахлуването на Русия в Украйна, които пораждат нови страхове за възможността от китайска атака на самоуправляващия се остров, предава Ройтерс.

Китай смята Тайван за своя територия и увеличи военната си активност във въздуха и водите около него. Тайван обещава да се защитава и превърна укрепването на отбраната си в приоритет с редовни военни учения и тренировки на гражданската защита.

Подготовката включва определяне на убежища, където хората могат да се укрият, ако китайските ракети започнат да летят, при това не в специално изградени бункери, а в подземни пространства като сутеренни паркинги, системата на метрото и подземни търговски центрове.

В столицата Тайпе има повече от 4600 такива убежища, които могат да поемат около 12 милиона души, повече от четири пъти повече от нейното население.

Властите в Тайпе актуализират своята база данни с възможните укрития, като поставят местонахождението им в приложение за смартфон и стартират кампания в социалните медии и с плакати, за да са сигурни, че хората знаят как да намерят най-близкото такова място.

Входовете на такива укрития са маркирани с жълт етикет с размер приблизително колкото лист хартия А4 с максималния брой хора, които могат да поемат.

Високопоставен служител в градската служба, отговарящ за убежищата, каза, че събитията в Европа са донесли подновено усещане за неотложност.

Миналия месец Тайван проведе всеобхватно учение за въздушно нападение над острова за първи път, откакто пандемията от коронавирус прекъсна редовните учения.

Сред инструкциите, които гражданите получиха в случай на приближаващи ракети, беше да слязат в сутеренните си паркинги с ръце, покриващи очите и ушите, докато държат устата си отворена - за да се сведе до минимум въздействието на взривните вълни.

Някои служители на гражданската защита казват, че трябва да се направи повече.

Властите са задължени по закон да поддържат укритията чисти и отворени, но не е задължително те да бъдат запасени с доставки като храна и вода.

След десетилетие на дрънкане на оръжие от двете страни на Тайванския пролив, разделящ острова от Китай, много тайванци изглеждат примирени да живеят със заплахата от китайска инвазия.

Припомняме, че днес се очаква председателят на Камарата на представителите на американския конгрес Нанси Пелоси да посети Тайван, въпреки, че това не е предвидено официално в програмата й и въпреки изричните предупреждения на Пекин срещу подобно посещение.

От своя страна американската администрация заяви, че няма да допусне да бъде сплашвана от Китай.

https://news.bg/int-politics/tayvan-podgotvya-bomboubezhishtata.html

[Р. Теодосиев]

Нанси Пелоси игнорира заплахите на Китай и кацна в Тайван

Очаква се в сряда председателят на Камарата на представителите в САЩ да се срещне с президента Цай Ингвен

 

 Сайтът за проследяване на полети FlightRadar спря да работи за кратко по-рано този следобед, след като 300 хил. души наблюдаваха дали самолетът на Пелоси ще поеме към острова.

 

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2022/08/02/4376263_nansi_pelosi_ignorira_zaplahite_na_kitai_i_kacna_v/?fbclid=IwAR3g9z5Irns2bStaH-0TPk1cLBDKe9Prgy1UQNITC9xqYezw0Zu6SBujDuo

 

 

----------

 

Пелоси обеща солидарност с Тайван, Китай отвърна със санкции и военни учения около острова

© Reuters

Китай яростно осъди посещението на САЩ на най-високо ниво в Тайван за пръв път от от 25 години, след като председателят на Камарата на представителите Нанси Пелоси приветства самоуправляващия се остров като "едно от най-свободните общества в света" и обеща американска солидарност.

Пекин демонстрира гнева си от присъствието на Пелоси на острова, който почти всички държави в света признават като част Китай, но пътят на обединението трябва да бъде мирен и очертан от властите от двете страни на Тайванския проток. Мерките са санкции срещу земеделския внос от тайвански компании и забрана за износ към Тайван на пясък, както и изблик на военна дейност в 6 зони в околните води. Посланикът на САЩ в Пекин бе извикан във външното министерство.

Някои от планираните военни учения на Китай ще се проведат много близо до Тайван по море и въздух, според министерството на отбраната в Тайпе - безпрецедентен ход, който високопоставен служител на отбраната описа пред репортери като "равняващ се на морска и въздушна блокада".

https://www.dnevnik.bg/sviat/2022/08/03/4376308_pelosi_obeshta_solidarnost_s_taivan_kitai_otvurna_sus/

[Р. Теодосиев]

 

[Р. Теодосиев]

Алкохол, ножове и снаряди: островите на Тайван в сянката на Китай

https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/01/09/4436081_alkohol_nojove_i_snariadi_siankata_na_kitai_tegne_nad/

© Ангел Петров

Бивша военна база, превърнала се в туристическа атракция на остров Малък Кинмен и подходяща за наблюдаване на Китай.
 

"Мирно обединение. Една държава, две системи."

Човек не очаква да види тези червени букви малко над плажа на съседния азиатски бряг, докато наблюдава с бинокъл морето от небостъргачи на Сямън. Надписът обаче е на метри над плажа, белязан от противотанкови заграждения и от тънкия смог на мегаполиса. Огромните знаци са пропаганда, която Китай отправя към островите Кинмен.

А те са едва на 3 км от азиатския гигант. На тях няма и следа от високотехнологичния Тайван, който е на почти 200 км и чиито чипове захранват световната икономика. Няма я и нарастващата тревога за бъдещето в столицата Тайпе, където рискът от сблъсък с Китай изглеждаше като нещо "нормално", но където напрежението расте от август миналата година.

 

Кинмен е последното място, където Република Китай и Китайската народна република са били въвлечени в пряк конфликт. То е опасно близко до желаещия да присъедини Тайван Китай, но е и зона, в която местните не дават (поне публично) знаци, че свързват бъдещето си с единия или с другия.

До 1994 г. островите са под пълния контрол на армията, а демилитаризацията продължава с години; отварянето им за външния свят обаче не заличава спомените за военизираното минало. Всичко тук е свързано с войната. Дълга мрежа от тунели опасва островите. Част от пътищата са правени за танкове. Покрай автобуса, с който група европейски журналисти обикаля, минават военни джипове.

По пътя от малкото летище водачът на групата разказва, че и в тази декемврийска сутрин са се чували ученията; понякога има такива и на отсрещния бряг. Човек често може да види преминаващи камиони, част от логистиката на армията, докато вечеря навън. Огромна кула с 48 говорителя десетилетия наред излъчва към континентален Китай речи, но и изпълнения на известна певица. Днес те звучат по-слабо - само за ушите на туристите.

 

© Ангел Петров

На летището част от табелите са на английски, но и на китайски - заради туристите от континента. Едва на няколко десетилетия разстояние е времето, когато Китай и Тайван разменят огън, и то точно между Кинмен и Сямън. Днес могат да ги сближат кухненски ножове и една много силна напитка: мостът, който свързва двата главни острова на Кинмен, е с колони, оформени като бутилки твърде алкохол, подаряван от председателя на тайванския парламент на почетни гости в страната. Някога правена от излишните количества сорго, произвеждано от селяните, за да го заменят за военните запаси ориз, днес тази "тайванска ракия" разчита основно на реколта от Китай.

Тъкмо тази дилема олицетворява съдбата на островите: колко близък да бъде Тайван с Китай? Островът и прилежащите по-малки късчета земя из Тайванския проток вървят по свой, демократичен път. Китай обаче няма да изчезне от отсрещния бряг, нито историческите връзки - от съзнанието на жителите, както показа посещение на "Дневник" на двата водещи острова от групата, Кинмен и Малък Кинмен (Лиею).

 

Когато всичко се преобръща

До края на Втората световна война островите Кинмен са окупирани от Япония. Месец и половина никой не ги управлява - докато силите на Република Китай не ги овладяват. Четири години по-късно КНР опитва да ги отвоюва; в резултат САЩ обмислят сценарии за намеса дори с ядрени оръжия; изпращат техника в помощ на Тайван и съветват управляващия генерал Чан Кайшъ да не се отказва от островите.

Тайпе, изглежда, се вслушва; поддържа военно управление, при което до Кинмен не може да се стигне не само от континентален Китай, а и от остров Тайван. Днес по улиците на малките населени места на Лиею няма следа от 100 хил. военни, помагали за опазването на Кинмен през втората половина на миналия век, но това са и хората, които полагат основите на едно от двете най-известни производства - сорговата ракия - през 50-те години.

 

През 2001 г. започва отварянето към континентален Китай (на книга), през 2015 островите стават достъпни и за китайски туристи без специални разрешителни. Към 2019 китайските гости на Кинмен вече са 2.5 млн. - почти половината от тях са от континентален Китай. Десетки фериботи свързват Кинмен и Сямън всеки ден.

Пандемията преобръща всичко.

За посетител отвън улиците в центъра на градчето Лиею, столицата на Малък Кинмен, може да изглеждат оживени; за местните потокът от началото на декември е блед спомен за времето на посетителите от континентален Китай.

Не е изненада, че жителите подкрепят опозиционната националистическа "Гоминдан" (КМТ) - партията зад еднопартийния режим, управлявал Тайван, през втората половина от XIX в. и нескриваща предпочитанията си за по-близки отношения с Китай. От времето на КМТ са и договореностите, които прокарват "мостовете" между двата бряга на Тайванския проток.

 

По нещо за всеки

"Не се притесняваме особено за войната. Имаме много комуникации, много често", казва Лин Сяо-кун пред магазина, в който работи. В него се продава всичко: от битови пособия до китайски снаряди и ножове. "Много комуникации" са думите му за съседния Сямън, с който го свързва професионалният му път. Портрет на Мао Дзедун краси входа на магазина. "Привлича вниманието", обяснява, попитан защо го е закачил там.

 

© Ангел Петров

За вниманието на туристите се борят всички на търговската улица. Точно до Мао обаче е тайванският президент Цай Инг-уън, която няма да се хареса нито на китайците, нито на местните, подкрепящи повече опозиционната националистическа партия "Гоминдан" (КМТ). "Защото е знаменитост", казва без колебание. "А и всеки президент на Тайван идва тук."

Популярна ли е Цай, дългогодишен лидер на управляващата Демократична прогресивна партия (ДПП), въпреки електоралните нагласи на острова? "Всеки има мнение", казва Лин Сяо. А лошо ли за бизнеса да имаш твърдо мнение? Отговаря едносрично: "Да." С усмивката, която едва прозира зад маската и която съпътства тези думи, обяснява деликатния отказ да отговаря на предишни въпроси.

 

© Ангел Петров

Лин смята, че "не е подходящо" да каже иска ли Китай и Тайван да се обединят, а коментара за хипотезата, при която комунистически Китай управлява Тайван, нарича "чувствителна". На въпроса дали се чувства като китаец или тайванец отговаря: "Китай и Тайван са семейство."

Лин Сяо има ИТ фирма в Сямън близо 15 години и още не знае ще се върне ли. Смята обаче, че мост Кинмен - Сямън трябва да се изгради. Възможно ли е да е толкова предпазлив в коментарите си, защото ако си каже мнението, няма да може да работи в Китай в бъдеще? "Не е това. Не изразяваме политическото си мнение публично. А и не можем да направим много."

Мостът, който споменава, е олицетворение на дългогодишната изолация на Кинмен. Дълго време Малък Кинмен има само фериботна връзка с основния остров; там дори няма болница и при тежки случаи се изпращат хеликоптери от Тайван. Отвореният този век мост между двата острова обаче може да не е последният: такава връзка между Кинмен и Сямън предложи преди две години и Ко Уън-дзие - досегашният кмет на Тайпе, който призовава Тайван и Китай да не се отказват от диалога в името на икономиката.
Впечатлението от Лин е коренно различно от разговорите на остров Тайван: там демокрацията идва по-рано, тласкана и от гражданското общество. Там мненията се изразяват открито.

Подобно на Лин Сяо-кун, 64-годишната Ця Хуа от Кинмен не се страхува от възможна китайска инвазия въпреки разговорите в столицата. "Просто мисля, че няма да стане", вдига глава от тестените изделия на клечка, които пече пред магазина си. "Вас може да ви е страх, но мен - не." За разлика от Лин, за нея не е проблем да каже: чувства се китайка. Няма роднини в Сямън, нито е пътувала дотам с ферибота: струва ѝ се скъпо. Парите, които изкарва от продажби за туристи, не са много: пътуващите от Тайван не мога засега да запълнят празнината, оставена от гостите от Китай в началото на пандемията.

 

© Ангел Петров

Ця Хуа може и да не се притеснява, но вижда друга причина да не очаква битка, за която критикува властта в Тайван: "Обучението на военните не е достатъчно. Четири месеца е много малко." Вижда обединението като възможност, рано или късно; най-важното е да може да продължи да изкарва прехраната си. "Не казвам, че съм "за", но не казвам, че съм против." Попитана под каква система смята, че би живяла в обединен Китай, отговаря с въпрос: а вие как мислите?

В кафене на метри от нея работи млад мъж, който наблюдава Кинмен отстрани, защото е от Тайпе, където иска да се върне. Уън Дзи-ян учи в местния университет, наскоро е бил и на обмен в Сямън. Не вижда напрежение нито тук, нито на другия бряг, по темата за бъдеща война: най-тревожно за него се възприема ситуацията на остров Тайван. Все пак, попитан дали се притеснява, казва: "Донякъде."

 

© Ангел Петров

Обсъжда с приятелите си бъдещето на Тайван, но самият той, попитан дали иска независимо или обединение, се определя като "неутрален". Впрочем социологическите проучвания в Тайван сочат, че повечето жители са като него: не желаят нито едното, нито другото. "Хората, които живеят (на Кинмен - бел. ред.) отдавна, са по-склонни за обединение. Но другите, дошли от Тайван, са по-неутрални."

Тази позиция се разбира лесно в думите му: посочва над главата си и след това от другата страна на улицата.

 

© Ангел Петров

"Преди COVID-19 от тази (неговата - бел. ред.) страна на улицата имаше знамена на Китай, а от другата на Тайван", казва Уън Дзи-ян. Знамената, пояснява, не означават прокитайски или протайвански настроения. Те са уважение към гостите.

Когато миналото "помага" за бъдещето

В бизнес тук може да се превърне и споменът за насилието. Показва го Маестро У, както е известен собственикът на фабрика на големия остров Кинмен, на няколко километра от летището. С неизменната си шапка с козирка У Цън-дун винаги е готов да покаже купчините снаряди, чийто метал, излязъл от оръжията на КНР, десетилетия по-късно ще влезе в хиляди кухни в Тайван и другаде по света.

Изборът на "суровината" в случая не е екзотика, а принуда. Бизнесът е започнат от дядо му, научил занаята в Сямън, а баща му У Чао Си превръща работилницата във фабрика. По време на Втората световна война производството остава без суровина: У започва да събира американски снаряди, изстрелвани срещу японската окупация. Те може и да свършат, но историята предлага друга, неочаквана възможност.

През 1958 г. КНР започва ожесточен обстрел срещу Кинмен: само за 44 дни падат 470 хил. снаряда. У Чао Си започва да ги събира; някои от тях предават фермери, в чиято собственост са се приземили или са намерени по-късно, срещу заплащане. Според сина, Маестро У, и днес по-голямата част от китайските снаряди са под земята и предстои да бъдат изровени. Възможно е някой ден да свършат, но този ден е далеч.

 

© Ангел Петров

С времето се въвежда "график" на обстрелване: Китай не стреля, когато го прави Тайван, и двете страни дават време на противника да се укрие. Този "график" не се нарушава често; това става например, когато американският президент Дуайт Айзенхауер посещава Тайпе през 1960 г. Тогава за три дни 7 военни са убити, 59 - ранени от китайския обстрел на Кинмен; умират и шестима цивилни, 15 са пострадалите.

Жертви на тогавашния обстрел няма: всъщност с времето двете армии се разбират кой кога ще стреля. Започват и да се редуват в изстрелването на пропагандни снаряди с листовки.

© Ангел Петров

Преди седем години тези ножове бяха и част от символично "заравяне на томахавката", когато на посещение в Кинмен бе и ръководителят на службата за тайвански въпроси към китайското правителство и получи същия нож от Маестро У.

Жителите на малките, бедни на ресурси острови използват каквото имат, за да подобрят живота си. Последните две десетилетия показаха, че за тях актив може да бъде и Китай. За Тайван той е най-голямата заплаха, за тях може да бъде и възможност.

 

Тази статия е резултат от пътуване, организирано за европейски журналисти от базираната в Прага фондация "Бакала" и изследователския център "Синопсис". Част от средствата са от Държавния департамент на САЩ и Министерството на външните работи на Тайван.

https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/01/09/4436081_alkohol_nojove_i_snariadi_siankata_na_kitai_tegne_nad/

[Р. Теодосиев]

 

[Р. Теодосиев]

#Китай: Си Дзинпин обеща да засили сигурността на страната си и да се противопостави на чуждестранната „намеса“ в Тайван в реч, която закри годишната парламентарна среща на Комунистическата партия. 

В първите си публични коментари от встъпването си в длъжност, Ли Цян, новият министър-председател, каза, че постигането на целта на правителството от 5% растеж на БВП за тази година е „не лесна задача“.

https://t.me/drmjournal/4721

[Р. Теодосиев]

The Economist прогнозира (https://www.economist.com/united-states/2023/04/02/guam-where-americas-next-war-may-begin), че остров Гуам може да бъде начално точка на конфликт между САЩ и Китай. Най-отдалечената част на Съединените щати е сериозно уязвима цел за китайските ракети. Вашингтон разбира заплахите и иска повече от 1 милиард долара през следващата година за укрепване на противоракетната отбрана на острова.

https://t.me/drmjournal

[Р. Теодосиев]

Китай симулира удари по Тайван по време на учения.

В Тайван се следят действията на ВВС и ракетните войски на Китайската народна република.

MN

[Skubi]

До понеделник....

 

[Р. Теодосиев]

[Р. Теодосиев]

Тайван гласува за Лай Чинг-те да бъде следващ президент, с което постави началото на исторически трети мандат на Демократичната прогресивна партия (ДПП). Резултатът се очаква да разгневи Пекин и да засили напрежението в Тайванския проток.

Победата на Лай, който от 2020 г. насам беше вицепрезидент на Цай Инг-уен, бележи продължаването на едно правителство, което насърчаваше суверенен Тайван и отделна от Китай национална идентичност.

Китайската служба по въпросите на Тайван реагира на победата на Лай, като заяви, че резултатът от изборите няма да спре "общата тенденция, че родината в крайна сметка неизбежно ще се обедини".

https://t.me/drmjournal/7166

[Р. Теодосиев]

 

-------------

На 14 януари 2024 г. се проведоха президентските избори в Тайван. Победител в изборите стана Уилям Лай от Демократичната прогресивна партия (ДПП). Лай получи 58,1% от гласовете, а неговият опонент от Китайската национална партия (КНП) Хуан Куо-юен получи 39,9%.

Това е втората поредна победа на ДПП на президентските избори в Тайван. Лай е привърженик на независимостта на Тайван и неговата победа е вид предизвикателство за Китай, който претендира за острова като своя територия.

Следващи президентски избори в Тайван ще се проведат през 2028 г.

[Р. Теодосиев]

Демократът Лай спечели президентските избори в Тайван

Президентските избори в Тайван бяха спечелени от Лай Чинг-те, който се отнася пределно критично към Китай. В последно време Пекин нееднократно подчерта решителността си да присъедини острова със сила.

 

Критично настроеният към Китай кандидат на Демократичната прогресивна партия в Тайван - Лай Чинг-те, известен и като Уилям Лай - спечели президентските избори. Както съобщи Централната избирателна комисия, досегашният вицепрезидент е получил 40 процента от гласовете.

 

https://www.dw.com/bg/demokratt-laj-cingte-speceli-prezidentskite-izbori-v-tajvan/a-67972564

[Skubi]

Започва Спец Операция и в Тайван? Тогава и ние ще почнем да събираме пералните заради чиповете....Ще спре всичко. ВСИЧКО.

Тайван отговаря за 21% от световното производство на чипове

Америка ще зарежи Европа барабар с Украйна и ще хукне Тайван да брани....

Сега сме на прагът на ТСВ.

СМСМ

[Р. Теодосиев]

Не знам за ТСВ, но сме на ръба да се случат много страшни неща. Надявам се да не се случат в следващите много десетилетия

[Димитър Йорданов]

Преди 18 минути, Р. Теодосиев said:

Не знам за ТСВ, но сме на ръба да се случат много страшни неща. Надявам се да не се случат в следващите много десетилетия

Китайците са известни със своето постоянство и търпение. Какво им пречи да почакат още 20, 30 или 70 години като междувременно усилват своите икономически, политически и културни връзки с Тайван? И да изчакат да се събере критична маса от 60-70 процента желаещи Тайван да стане част от Китай? 

Още като дете преди 25-30 години съм си мислел защо Китай вместо да ограничава своя прираст на населението не беше започнал да го изнася? С лекота би могъл за 30-40 години ако си избере малки държави с по най-много  5-10 милиона жители да праща там по няколко хиляди или десетки хиляди души на година, които на свой ред да се въдят и след време те да станат повече от местните. И с демократични мерки - избори, референдуми и реално управление тези държави да са лост в полза на Китай. В Европа има много такива държави с малко население, ако дори в 4-5 от тях бяха направили нещо подобно, то щяха да ги превземат буквално отвътре за десетилетия. Без кръв, без насилие, без принуда. Просто тези държави щяха да водят прокитайска политика в сърцето на Европа. 

Същото биха могли да сторят и из Океания и другите слабо населени територии, в почти цял Сибир. При десетки държавици в света с население наброяващо само хиляди, десетки хиляди или  няколко стотин хиляди население буквално за тях това би било като детска игра. 

Извинявам се за офф топика, но това е нещо което съм си мислел от много години и дори мислех да пусна алтернативка с подобен сюжет, но така и не остана време за това. 

Редактирано Януари 30 от Димитър Йорданов

[Skubi]

Преди 18 минути, Димитър Йорданов said:

Китайците са известни със своето постоянство и търпение. Какво им пречи да почакат още 20, 30 или 70 години като междувременно усилват своите икономически, политически и културни връзки с Тайван? И да изчакат да се събере критична маса от 60-70 процента желаещи Тайван да стане част от Китай? 

Още като дете преди 25-30 години съм си мислел защо Китай вместо да ограничава своя прираст на населението не беше започнал да го изнася? С лекота би могъл за 30-40 години ако си избере малки държави с по най-много  5-10 милиона жители да праща там по няколко хиляди или десетки хиляди души на година, които на свой ред да се въдят и след време те да станат повече от местните. И с демократични мерки - избори, референдуми и реално управление тези държави да са лост в полза на Китай. В Европа има много такива държави с малко население, ако дори в 4-5 от тях бяха направили нещо подобно, то щяха да ги превземат буквално отвътре за десетилетия. Без кръв, без насилие, без принуда. Просто тези държави щяха да водят прокитайска политика в сърцето на Европа. 

Същото биха могли да сторят и из Океания и другите слабо населени територии, в почти цял Сибир. При десетки държавици в света с население наброяващо само хиляди, десетки хиляди или  няколко стотин хиляди население буквално за тях това би било като детска игра. 

Извинявам се за офф топика, но това е нещо което съм си мислел от много години и дори мислех да пусна алтернативка с подобен сюжет, но така и не остана време за това. 

Не е офф топик. Но въпросът ти отдавна е отговорен. Китай изнася населление. Само не с такъв цирк какъвто бежанците правят....  Asia Center Budapest