Структурен модел на културмениджмънта

[mnogoznaiko]

Културмениджмънт. Структурен модел на културмениджмънта. Култура и пазар – фактори и характеристика. Маркетинг на културата. Културни индустрии. Методи и методики за набиране на информация, формиране на проблемни масиви, прогнозиране, проектиране, планиране, вземане на решения, оценка и контрол.

 

Думата мениджмънт идва в българския от английския език (management) и означава управление за постигане на някаква определена цел. Мениджмънтът като цяло обхваща планирането, организирането, управлението и контролирането на дадена организация/сфера за постигане на някаква цел, а също и управление според пазарното търсене. Мениджърът първо трябва да проучи търсенето на пазара (маркетинг), а след това да реализира своя продукт. Същото важи и за културмениджмънта – той е управление на културата в смисъл на изкуства и културно-историческо наследство.

Както всеки друг вид мениджмънт, така и културният мениджмънт бива стопански и нестопански. Стопанският мениджмънт цели печалба на пазара – колкото по-голяма е тя, толкова по-успешен е бил мениджмънтът. Нестопанският мениджмънт пък си поставя идеални цели – той не се стреми към реализиране на печалба

Културмениджърът се занимава с т. нар. „културни продукти”, които разпространяват културата на общността или организацията, за която работи мениджърът. Културмениджърът не е изкуствовед – той не прави оценка на естетическите качества на даден културен продукт, а преценява възможностите му за реализация. За тази цел културмениджърът трябва да спазва известна дистанция с продуктите, които реализира на пазара. Той е своеобразен диригент, който си дава ясна сметка за възможностите и талантите на всеки член на оркестъра, както и за качеството на всяка изсвирена творба.

Доцент Попов е създал изключително приложим структурен модел на действие на културмениджъра. Той трябва да се разполага по средата между т. нар. „три сфери”: собствена, ресурсоотдаваща и потребителска. Собствената сфера е сферата на твореца. Ангажиментът на културмениджъра в тази сфера е да намери продукт, който да има потенциал да бъде реализиран на пазара, т.е. културмениджърът трябва непрестанно да поддържа контакти с творци – той трябва да бъде допуснат до тяхните ателиета, клубове, репетиционни и т.н., т.е. той трябва да спечели тяхното доверие, за да може да наблюдава и оценява продуктите, преди реализацията им – той трябва да определи, какви са възможностите им за реализация. За тази цел мениджърът може да се допитва до мнението на различни изкуствоведи.

Ресурсоотдаващата сфера е сферата на ресурсите – финансови, времеви или човешки. Понякога липсата на финансови ресурси може да се компенсира увеличаване на времевите и човешките такива. Потребителската сфера е сферата на потребителите – на публиките. Културмениджърът трябва да е наясно с потенциалните и реалните публики на всеки културен продукт. Само при наличие на тази информация, е възможно да се направи ефективна реклама. За тази цел на помощ на мениджъра идва маркетингът. Именно той се занимава с проучване на пазара с оглед на търсенето и предлагането на определени стоки. В процеса на работата на маркетолозите се формират целеви групи, към които да бъде насочен конкретният продукт, обект на мениджмънта. След като тази работа е свършена, идва ред и на рекламата и PR-а да поддържат интереса на публиките.

Методите за набиране на информация, която да послужи в културмениджмънта, са няколко: наблюдение на съществуващите тенденции (тук на помощ идва интернет, който до голяма степен помага на мениджъра да разбере актуалното състояние на пазара и нагласите на потребителите); анкетиране и интервюиране на потенциални и реални публики; анализ и сравняване на получените данни и правене на изводи. В крайна сметка е важно да се направи и някакъв проект за бъдещото развитие на публиките и културните продукти. Това става чрез поставяне на цели и определяне на пътищата за постигането им. Дори и в крайна сметка те да се окажат неуспешни или непостижими, културмениджърът трябва да е в състояние да си направи необходимите изводи, които да му помогнат да реализира успешно бъдещите си цели.

Освен с реализиране на културни продукти и предлагането им на готови публики, маркетингът и мениджмънтът може да се занимават и с култивиране на пазара и на публиките. Това става изключително трудно и отнема много време, тъй като често се налага да се променят ценностните нагласи на потребителите. Поради това много е важно маркетингът и мениджмънтът в сферата на културата да се стремят да изграждат трайни аудитории. От голяма важност за това е изграждането на аудотории още от ранна детска възраст (например образователни културни програми в училище).

Маркетингът и мениджмънтът в сферата на културата се характеризират с голяма степен на непредвидимост, което често отблъсква инвеститорите. Нерядко се случва даден културен продукт да не се реализира успешно, въпреки положените множество усилия. Това е така, тъй като самите културни продукти имат преди всичко символна стойност, а не икономическа, а оценяването им зависи най-вече от ценностните нагласи на потребителите. Друг проблем, много затрудняващ прогнозирането в културмениджмънта, е прогресивно намаляващото свободно време на индивидите, съчетано с прогресивно нарастващото предлагане на най-различни продукти. Потребителите често оценяват самата възможност да потребяват културни продукти, без реално да осъществяват потребление (немалко хора предпочитат да живеят в град, в който например има опера, защото това повдига самочувствието им, но да я посещават изключително рядко или дори никога).      

Културмениджмънтът е може би най-широко приложим в сферата на културните индустрии. Културните индустрии са онези сфери от културата, които успяват да се самоиздържат, без финансиране от страна на държавата или меценати. Пример за културна индустрия е например филмовата или музикалната индустрия. Условие за културните индустрии е техническата възпроизводимост на културните продукти.