есе

[m2q]

можете ли да ми помогнете като дадете мнението си върху тази мисъл че имам да пиша есе върху нея обаче не се понасяме много с тая философия(то е етика още )

"Максимум щастие за максимален брой хора"

това е нравственият закон при евдемонизъм

само някоя идея аз ще си го напиша

[П. Теодосиев]

Хммм трябва малко да се позамислиш. "Максимум щастие за максимален брой хора" Може да го тълкуваш като колкото се може повече хора да са щастливи и нали това е целта на евдемонизма.Можеби с тази мисъл се подсилва нуждата на щастие от гледна точка на сегашният нещастен свят. Зависи, за кой период имате да го пишете или просто заглавието е "Максимум щастие за максимален брой хора". Дано съм пробудил поне някакви твои идей за есето.

Можеш да разгледаш и щастието като мярка която се разпределя по хората

[Р. Теодосиев]

Това го казва Джерами Бентан през ХІХ в.

Самия евдемонизам е щастието...точно тази мисъл има социален характер и трябва да се погледне от приземна точка.

Незнам дали знаеш, но ако човек се смее повече през живота си, то той ще живее повече. Хората трябва да са щастливи да са усмихнати, а не намръщени както е в момента с повечето хора които срешнеш по улицата.

Търсенето на щастие, щастието!

"Максимум щастие за максимален брой хора"

[m2q]

ок мерси много

[Warlord]

Ами това все пак е крайната цел на съществуването на човека и неговото общество. Имай предвид, че човек прави всичко в името на своето лично щастие и това на близките му. А защо не може да го постигне напълно - защото опитите му се сблъскват с други фактори, а също и с противодействието на други хора, които търсят същото, но по-друг начин, просто защото са различни и с други ценности. Това е причината за конфликтите в обществото. Хората са различни и интересите им понякога не съвпадат, понякога се сблъскват. Така, че е невъзможно да има пълно щастие за абсолютно всички хора. За това на нас ни остава да работим по въпроса - "Максимум щастие за максимален брой хора".

Редактирано Януари 17, 2006 от Warlord